03.10.2014 г., Д-р Мирослав Ненков – министър на здравеопазването в служебния кабинет „Близнашки“, в интервю за предаването „Денят започва“ на БНТ
Водещ: В следващите минути ще ви срещнем с д-р Мирослав Ненков, министър на здравеопазването в служебния кабинет, който вчера заедно със свои колеги от Министерския съвет бяха на място. Срещнаха се с близки на загиналите, с хора които така са съпричастни с трагедията в Горни Лом. Няма да ви казвам добро утро, но да започнем с вашите впечатления от това, което видяхте на място и от реакциите на хората.
Мирослав Ненков: Това което беше на място, аз не влизах вътре до епицентъра на взрива. Там влизаха специалисти, шефът на пожарната със специална техника и това, което видях на входа на предприятието, което се твърди, че е на над повече от километър, от мястото на взрива имаше два бетонни блока сигурно над 20 килограмови, които са прелетели това цялото разстояние. Кадрите отвътре от мястото на взрива, които показаха специалистите бяха потресаващи. Вътре всъщност нищо не е останало. Те не са видели – специалистите обхождащи района, не са видели фактически нищо, което може да бъде свързано с човешки тленни останки. Взривът е бил изключително мощен, ужасна история – ужасно. С проф. Христосков се срещнахме с близките, в един клуб в селото. Не мога да опиша какво изживяха те, какво изживяхме ние. Много е важна сега отговорността, не че ще върне загубилите живота си хора, но отговорността е много важна, за да направим ако можем въобще да направим изводи от тази история и да не се повтаря.
Водещ: Вие правите ли своите изводи вече, имате ли някакво обяснение затова, което се случи?
Мирослав Ненков: Толкова е далече от моята работа.
Водещ: Може би чисто човешки и в качеството ви на министър - разбира се.
Мирослав Ненков: Чисто човешки, натрупването на поредица от много малки или пренебрежимо малки грешчици, довежда до нещо от този порядък. Дали е станало така, няма как да знам аз, не разбирам от подобен тип работа, но аз правя аналогия с примерно колко лесно и срещу колко малко пари, човек може да се сдобие със шофьорска книжка. А след това ако този човек с тази шофьорска книжка направи нещо на пътя, чия е отговорността. Дали на този, който му я е дал или на него самия. Или инцидентите по време на лов, които отнемат животи. От време на време чуваме такива инциденти. Те са също свързани с нарушения на страшно прости правила. Такава ли е историята в конкретния случай – нямам представа. Надявам се органите, които са компетентни и които ще разследват този случай да стигнат до причините – надявам се.
Водещ: Д-р Ненков, вие сте човек със сериозен опит и въпреки това тази трагедия емоционално виждам, че я приемате и с оглед на това, че сте се срещнали с хората на място. Кажете обаче понеже сте бил с министър Христосков, това че няма и следа от загиналите хора. Това, че нямаме реално трупове, по какъв начин ще създаде трудности за обезщетяване на близките, за подпомагането им оттук нататък. Има ли възможност, наистина да се създадат някакви затруднения?
Мирослав Ненков: С точните законови разпоредби в ситуация като тази, аз не съм наясно. На този въпрос може да отговори абсолютно точно може да отговори проф. Христосков, но аз съм абсолютно сигурен и вярвам, че няма да бъдат оставени хората поне. Проф. Христосков е уникален човек, той също изживя вчера – съпричастен бе към тези хора, които са изгубили своите близки. Аз съм сигурен, че той всичко ще направи, което е необходимо, за да може тези хора да бъдат компенсирани, но така или иначе има някакви правила, по които трябва да се движим.
Водещ: Вие непрекъснато се срещате с трудни случаи, със смъртта буквално като всеки един лекар, който се бори със спасяването на човешки живот – защо тази история я приемате толкова емоционално?
Мирослав Ненков: Понеже не съм имал телевизионни изяви веднага след донорска ситуация –примерно, или понеже не съм имал телевизионни изяви веднага след като на някой съм казал, че е загубил близкия си в реанимация, затова изглежда сякаш сега я приемам емоционално. Това важи за всеки колега разбира се. Това е може би най-неприятната част от нашата работа. Най-травмиращата част на хора, които са загубили своя най-близък е ужасно трудно да им се каже, че това се е случило и те го възприемат по най-най различен начин. Съпреживяването, в една такава ситуация е неминуемо. Няма никакво значение на кой колко му личи – на мен и на моите колеги. Това съпреживяване е много натоварващо. В случая бяха множество семейства бяха, не беше само един роднински кръг. Много силно изживяване. Никой не може да го опише или поне аз нямам дарбата, за да го опиша по-ярко и да го пресъздам на нашите зрители.
Водещ: Искам да ви уверя, че всички ние, които работим и от вчера следим случая също изживяваме тази трагедия, защото все пак тя е огромна човешка трагедия. Искам да ви благодаря за възможността тази сутрин да разговаряме с вас. Да кажем няколко думи за близките, за тези които пострадаха – бяха в близост до инцидента, но не загубиха живота си и разбира се за хората, които сега ще се нуждаят от психологическа подкрепа.
Мирослав Ненков: Има един факт, който макар и малко може би ще успокои душите на хората загубили своите близки. Толкова мощен е бил взривът и толкова бързо е станало всичко, че практически пострадалите хора въобще не са разбрали какво се случва. Не зная доколко успокоение е това, но ако аз съдя от моята си гледна точка. Аз ако загубя близък и знам,че не е страдал, ще има една такава малка нотчица на успокоение. По отношение на психологическата помощ, вчера имаше и екип на Червения кръст - те имат контакт с хората, самите хора е много хубаво ако намерят сили да потърсят сами такава помощ. Колегите психолози имат начини да облекчат в някаква степен страданието на тези хора.
Водещ: Хората, които бяха настанени в болница – видяхме една жена малко по-рано в репортажът, дали успяхте да разговаряте с тях –става въпрос за работниците, които са излизали от завода, които също по някакъв начин са станали свидетели на този взрив, но са оцелели?
Мирослав Ненков: Не, вчера не минах през Монтанската болница и не съм се видял с пострадалите.
Водещ: Ще продължи ли обаче тази психологическа подкрепа за близките на семействата, или сами да потърсят такава, но знаете, че в такъв момент може би търсенето на подкрепа е последното, за което се сещат. От ваша страна дали ще има такава инициатива?
Мирослав Ненков: Ситуацията в такова положение е малко деликатно, защото тези хора може да не те искат в дома си. Психологът за тях ще се яви външен и вчера имаше хора, които категорично отказаха да разговарят с психолозите – не може да стане това насила. Разбира се, регионалните звена на Червения кръст ще потърсят контакт с хората, имат координати. Ще бъдат подкрепени тези хора, които искат.
Водещ: Понеже вие като служебен министър всъщност ако ситуацията се развие според очакванията и след изборите служебното правителство приключва със своята дейност, кажете обаче може би вашият извод и очакванията затова как ще се разплете този случай. Ще стигнем ли до истината и до отговорите, които всички близки на загиналите имат право да знаят?
Мирослав Ненков: Много ми се иска да вярвам, че наистина в тази ситуация ще се стигне до край. Надявам се това да се случи. Няма никакво значение дали е служебно, дали е партийно, дали е надпартийно или каквото и да е правителството, защото този случай няма връзка с държавната администрация. Дано органите на правораздаването да бъдат оставени да си свършат работата и да стигнат до край. Надявам се това да се случи.
Водещ: Без да спекулирам с тези, но вие казвате няма връзка с държавната администрация , но със сигурност един военен завод не може да работи по-този начин, в нарушение на толкова много правила и законови разпоредби, за да има някакъв вид покровителство и компромис от страна на държавата.
Мирослав Ненков: Ако някой е правил компромис с правилата за работа на този завод – да му мисли, ако някой е правил компромис с това, бидейки овластен да подобри работата в този завод. Не зная, не съм наясно точно какви са нарушенията, кой е проверявал,но това е нещо, което много лесно може да бъде установено. Господ да му е на помощ на този човек. Не знам как е спал тази нощ, ако има такъв човек разбира се.
Водещ: Благодаря ви за този разговор.