Върни се горе

20.09.2012 г., „Добро утро, България!”,     

Водещ
: Сега отиваме към една друга тема, която също е доста важна за българските граждани – темата за здравеопазването, която, както и темата с високите сметки за тока и парното, удря пряко по джоба нас, хората, които стигаме до един момент от нашия живот я до личния лекар, я до болницата, я до аптеката. Добро утро казвам на Деси Атанасова – здравен министър. 
Десислава Атанасова: Добро утро. 
Водещ: Не знам тези интерпретации в пресата дали са верни: „Държавният глава скастри министър Атанасова” – пише днес „Стандарт”. Има ли нещо такова? Вчера получихте ли критика от най-високо място в държавата? 
Десислава Атанасова: Ами, да започна малко по-отдалеч. Първо, да кажа, че вчера се проведе поредният Национален съвет при президента по икономически въпроси и социална политика и темата беше „Здраве и здравеопазване, цели и решения”. Целта на този дебат беше да очертаем приоритетите на България, не на този министър на здравеопазването или на това правителство, а на България през следващия програмен период 2014-2020 г. И всъщност това се очакваше от всички участници в този дебат – да се обединим, този дебат да роди консенсусни решения, така че когато застанем пред Европа и кажем „На нас ни трябват европейски средства, за да реализираме нашето здравеопазване”, да знаем накъде да ги насочим. И факт е, че в изказването на президента, но и не само на него, но и на почти всички участници в този дебат, темата „Нереформирано здравеопазване, неефективно здравеопазване” присъстваше. Аз също направих изказване, като очертах настоящата ситуация в момента каква е и тя не е тайна за никого. Тоест...
Водещ: Можете ли да очертаете пред нас? Вие сте съгласни с президента Плевнелиев и тук мисля, че и аз мога да се присъединя към този консенсус – че българската здравна система продължава да бъде нереформирана. 
Десислава Атанасова: Да, безспорно, така е. 
Водещ: Защо? Какви са причините и къде са пропуските? 
Десислава Атанасова: Очевидно има и структурни, и функционални проблеми. Например, в това кок функционира системата вътре – извънболнична помощ, болнична помощ, какви средства се разходват – публични и съответни плащания от пациентите, и резултатите от финансирането на системата, от промените, които се правят, и резултата, който получава пациента, който следва да бъде в центъра на системата. Всъщност трябва да кажем, че всяка година, лавинообразно даже и прекалено много средства се дават за здравеопазване. Има една статистика, която вчера излезе – че през 1998-1999 г. средствата са били около 330 милиона. Тази година знаете, че са вече 3 250 000 000 и за следващата година... 
Водещ: Е къде отиват тогава парите, след като хората са недоволни? 
Десислава Атанасова: ... парите за здраве ще се увеличават. 
Водещ: Едно от перата беше скъпите лекарства. Там какво стана? 
Десислава Атанасова: Скъпите лекарства – там Комисията по цени и реимбурсация продължава да работи много усилено, продължава да прави проверките, които са служебни, ако не са декларирани нови цени от фирмите. В момента с цените на лекарствата около 410-415 продукта са проверени със служебни проверки и наистина има сериозно намаление в цените на лекарствените продукти вече. 
Водещ: След разследването на ТВ7 имаше ли законови промени и структурни промени, и други промени, които настъпиха в министерството и в законовата база.
Десислава Атанасова: Първо, искам да кажа, че ние многократно сме обсъждали и с вас, и благодарение на вас беше поета тази инициатива за нормативни промени, това какво ще се случва в лекарствената политика. Многократно сме коментирали стъпките. Вече са факт промените, касаещи Наредбата за цените и реимбурсацията, отварянето на кошницата с държавите, с които ние се реферираме – те вече стават 17 на брой. Освен това, реферирането ще се извършва веднъж на шест месеца, а не както досега, на 1 година, т.е. служебната проверка ще бъде на един много по-къс период. Пак ще се търсят най-ниските цени на лекарствените продукти. Освен това сме записали едно условия в наредбата, че генеричните лекарствени продукти не могат да надвишават повече от 80% цената на оригинала, когато влизат в позитивна листа. Знаете за промените, които предвиждаме, в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и функционирането на Национален съвет по цени и реимбурсиране. Този законопроект е в Народното събрание и предстои Комисията по здравеопазване да го разгледа на второ четене. На първо четене вече е приет и от Пленарна зала. 
Водещ: За генериците се вдигна доста шум напоследък. Според мен правилен ход на министерството е, че допуска генеричните лекарства на пазара в позитивната листа, но като че ли има известен страх у пациентите дали генеричните лекарства са на нивото на оригиналите. Малка подробност е, че вие го направихте това, защото фирмата, която държи монопола на пазара на лекарства, предимно вносни продукти, отказваше да намали цените на оригиналните лекарства. 
Десислава Атанасова: Всъщност, ако трябва да коментираме генерични и оригинални лекарства, когато те влизат в позитивна листа и когато влизат изобщо на пазара в България, категорично и за двата вида лекарствени продукти мога да кажа, че са минали през всички клинични изпитания. Проверяват ги и експерти, и Изпълнителната агенция по лекарства, съответно фармаколози правят след това анализи, както и икономисти относно това дали цената съответства на политиката, която следва Комисията по цени и реимбурсиране, това до каква степен ще доведе до намаляване на цените на лекарствените продукти пък за позитивната листа, която после плащаме с публични средства. 
Водещ: Става въпрос, че те не са опасни за здравето на хората? Не са с по-долно качество? 
Десислава Атанасова: Аз мисля, че и самите генерични компании вече излязоха със свое становище, че са минали абсолютно всички клинични изпитания и те са безвредни за пациентите. 
Водещ: Какво стана с дълговете на болниците? Не е тайна, че там също имаше доста нередности, защото на практика тези задължения отново отиват в големите компании, които ги снабдяват с фармацевтични продукти. 
Десислава Атанасова: Да, към 31 август мога да дам точна информация, тъй като те се събират всеки месец и разбира се варират като дългове. Февруари месец дълговете бяха 378 милиона, като към 31 август просрочените задължения – още веднъж повтарям „просрочените”... 
Водещ: Тоест не дълговете, а само просрочените? 
Десислава Атанасова: Тоест тези, по които има сключени договори, настъпил е падеж и не са платени, са 84 милиона. 
Водещ: А дълговете колко са? Намаляват или нарастват? 
Десислава Атанасова: Само искам да кажа нещо за сравнение, че към 29 февруари са били 106 милиона. Общите задължения... 
Водещ: Дълговете? 
Десислава Атанасова: Просрочените задължения. 
Водещ: А общите колко са? 
Десислава Атанасова
: Общите задължения в настоящия момент са 344 милиона, към февруари месец са били 378 милиона... 
Водещ: Какво ще правите с тези задължения. 
Десислава Атанасова
: Тоест има намаление. Държавата тези задължения няма да ги плаща. Има си мениджърски екипи, има си мениджъри, директори, Борд на директорите на тези лечебни заведения – те трябва да намерят начин. Голяма част от тях са представили оздравителни планове в министерството, които са одобрени – да свият тези задължения до минимални нива. 
Водещ:
Имате ли структура на тези дългове? Към кои фирми са те? Дали не са към свързани фирми, въобще, имате ли структура на дълговете на болниците?
Десислава Атанасова: Да, имаме структура на дълговете на болниците. Преди всичко те са по отношение задълженията към лекарства и консумативи. Има, разбира се, лечебни заведения, които... към външни доставки, т.е. доставка на хранителни продукти или готово приготвена храна... 
Водещ: Да. А фирмите, които внасят, които дават тези лекарства на болниците – имате ли тяхна структура? Според мен там също ще е много интересно да се проследят нещата. 
Десислава Атанасова
: Да, имаме известна информация, макар че не навсякъде. Разбирате, че общинските болници са собственост на общините, т.е. информация изпращат до министерството по отношение на лечебната дейност и общо на задълженията си – нямат ангажимент да ни дават статистика към кои доставчици на лекарствени продукти, медицински консумативи, хранителни продукти или строителство имат задължения. Но бихме могли да направим анализ на това към кои доставчици на всякакъв вид услуги имат задължения университетските и многопрофилните болници с държавно участие. 
Водещ: Ами, вижте го, ще е много интересно според мен това да се прегледа.
Десислава Атанасова: Да, вероятно. 
Водещ
: Въпрос сега. Вие казвате вчера, че най-големият проблем в системата е, че се налага повече на болничната помощ, а не на доболничната помощ и намеквате – даже и в прав текст го казвате – че мениджърските екипи и лекарите източват здравната каса през фалшиви клинични пътеки. Повече подробности? 
Десислава Атанасова: Сега, всъщност трябва да кажем, че двата вида помощ – извънболнична и болнична, се развиват непропорционално и несинхронно. Логиката в света, не само в България, е следната: много повече финансов ресурс следва да се внася в извънболничната помощ, отколкото в болничната, тъй като болничната...
Водещ: В превенцията, да речем. 
Десислава Атанасова
: В превенцията, в достъпа до лични лекари, в достъпа до специалист, тъй като болничната помощ е изключително скъпа. Тоест, за да намалеят разходите за здравеопазване, трябва преди да се стигне до болнично лечение, да се направи всичко възможно, така че да се овладее заболяването на пациента. В момента, за съжаление, и след реформата, която беше осъществена – поликлиниките бяха премахнати и вече имаме лични лекари – не мисля, че достъпът на хората до здравеопазване или до болнична помощ се е подобрил драстично. Даже напротив. Мога да ви кажа, че има места, където през нощните часове, събота и неделя личните лекари не си вдигат телефоните, няма къде да отидат пациентите, няма спешни кабинети... 
Водещ
: И какво правят? 
Десислава Атанасова: Отиват в спешните отделения на многопрофилните болници... 
Водещ:
Най-близката болница. 
Десислава Атанасова: Съответно там започват да се трупат задължения, защото се правят разходи както за клинична лаборатория, така и за образна диагностика. Ако пациентът не постъпи по клинична пътека в последствие в отделения на болниците, тези разходи на лечебните заведения се покриват само в съвсем малка степен, тъй като министерството финансира т.нар. спешни портали на лечебните заведения. 
Водещ
: Спешните. А какво правят тогава болниците и какво да правят пациентите? Той къде да отиде човекът? Заболял го е апандиситът в малкия град или в селото, джипито не вдига телефона – отива в болницата. 
Десислава Атанасова: Не, примерът с апандисита – това е спешно състояние, доколкото ми е известно, в медицината. 
Водещ
: Добре де, айде, нещо друго тогава. В смисъл, аз не видях нищо нередно от това, което в момента казахте, освен, че джипитата не си вдигат телефоните в събота и в неделя. 
Десислава Атанасова
: Ами те са длъжни, обаче, по закон да го правят и им се плаща за това в интерес на истината. 
Водещ: Отговорът от пациентските организации, които отговарят на обвиненията към болниците за фалшиви пациенти – след рекламите. Отново сме в разговора с министър Атанасова. Има ли далавери с клиничните пътеки в болниците?
Десислава Атанасова: Всъщност факт е, че броят на хоспитализациите нараства постоянно. 
Водещ:
Значи нацията се разболява или? 
Десислава Атанасова: Да, всъщност това е най-тревожното. Достатъчният финансов ресурс, който се влага, всъщност ефективен ли е, за да бъде нацията ни по-здрава или не? И всички изследвания, които се правят, показват, че напротив – трябва да се заложи на профилактиката, на превенцията много повече, отколкото на болничното лечение. 
Водещ: Пирамидата е обърната. 
Десислава Атанасова
: Точно така. 
Водещ
: Дават се все повече пари за лекарства и за болнична помощ. Тоест моето разсъждение – някой има сметка в държавата хората да са болни и да им продава скъпи лекарства, и да ги лекува скъпо в болницата. 
Десислава Атанасова: Не е министърът на здравеопазването в никакъв случай.
Водещ: Ама правилно ли е това разсъждение, има ли логика в тази обърната пирамида, че някой има полза да си продава скъпите лекарства и да ни лекува скъпо в болниците? 
Десислава Атанасова: Е, разбира се, търговският интерес при търговията с лекарствени продукти, както и при предоставянето на медицински услуги, винаги съществува. 
Водещ: Какво казват пациентските организации? Те алармират, че обвиненията към болниците за т.нар. „фалшиви пациенти”, т.е. за далаверите с клиничните пътеки, са безпочвени, тъй като в други страни с размери като нашата, очевидно, територия и население, обикновено минават по 2 милиона пациенти в болниците, а в България са 1,6 милиона. Тези цифри? 
Десислава Атанасова: Да, действително в България миналата година статистиката е, че около 1,6 милиона са постъпили, но в момента вече е готов Докладът за здравето на нацията, който аз ще представя пред Народното събрание – имам такъв ангажимент всяка година да докладвам. И в този доклад е видно, че наистина има ръст на хоспитализациите, ръст на медицинските изделия, и то по-скъпите клинични пътеки. 65 хиляди медицински изделия, т.нар. стентове, мисля, че са поставени на българските пациенти. Тоест, ако тези средства, които се влагат там, бъдат насочени към превенция на сърдечно-съдовите заболявания, към превенция на диабет и на всички останали заболявания, хронични и незаразни, на които сме по първите места в Европа по заболеваемост, то драстично ще бъдат намалени посещенията и хоспитализациите в лечебните заведения, което е най-скъпата дейност. Тоест трябва да направим усилия... 
Водещ: Да, наистина, според мен тази обърната пирамида трябва да ви притеснява.
Десислава Атанасова: ... да тръгнем в обратната посока... 
Водещ
: Скъпи лекарства, скъпи болници... 
Десислава Атанасова: Да, затова и вчера очертахме дългосрочната стратегия до 2020 г., като се фокусирахме върху концептуални теми и смятаме, че за да бъде ефективно и ефикасно здравеопазването, на първо място трябва да осигурим достъп, трябва да осигурим превенция и профилактика на хората... 
Водещ:
Профилактика. 
Десислава Атанасова: Трябва да имаме ясен разчет за средствата, които са необходими, и за дейностите, които плащаме с тях. Затова нашият акцент ще бъде достъпът на „Спешната помощ”... 
Водещ
: И профилактиката. 
Десислава Атанасова: ... технологичното оборудване, профилактиката и електронното здравеопазване. 
Водещ
: Зловеща първа страница на „Телеграф” днес: „Болните от СПИН на показ”. Това е изповед на заразен млад човек от „чумата на века”, както се нарича, пред колегите от в. „Телеграф”, които са се справили блестящо днес със задачата си да направят разследване, което да е достойно за първа страница на вестника – рядко се случва това по принцип, за жалост, в българските вестници. „Години наред самоличността на всички болни от СПИН у нас се разкрива пред обществото. Това е заради наредбата, според която те не могат да си купуват лекарства, без да си показват личната карта”. Сама разбирате, че като отидете да си купите лекарство за СПИН, ще те разбере най-малко половината махала. 
Десислава Атанасова
: Ами, да, безспорно това е факт. И смятаме, че когато бъде въведено електронното здравеопазване и има интегрирана система между лечебното заведение, личния лекар, специалиста и аптеката и е факт електронната рецепта, тогава вече няма да има необходимост да се коментира на самото гише на аптеката какво точно лекарство търсиш. Напротив, цялата информация в електронната рецепта ще стига до аптеката и ще има възможност магистър-фармацевтът... 
Водещ
: Надявам се без самоличност, обаче пак, защото то това е проблемът, се оказва. 
Десислава Атанасова
: Не, задължително. Така или иначе, концепцията за електронната карта и за медицинската информация, която се съдържа в нея, няма да носи информация за това какви са заболяванията, от които всеки пациент страда, защото това са и чувствителни лични данни. 
Водещ: Става въпрос, че лекарството ще подскаже. Да, но лекарството подсказва – то това е проблемът, че лекарството за СПИН, то не е същото, което лекува, да речем, висока температура. 
Десислава Атанасова: Да, безспорно, но пък има етични кодекси и лекарите, и фармацевтите са длъжни да ги спазват. Тоест това да се разпространява информация кой пациент от какво заболяване е болен е недопустимо и мисля, че не се случва в България. 
Водещ: Последен въпрос – той е свързан с кръводаряването. Докога ще бъдем свидетели на циганите, които стоят пред кръвните центрове и си продават кръвта? Изключително грозна гледка, няма друга страна в Европейския съюз, която да предлага подобно зрелище. Наистина, тук въобще не е вината в българските цигани. Вината е, че като че ли нямаме добре организирана система за кръводаряване в страната и се стигна до кризата с липсата на определени кръвни групи през миналата седмица. 
Десислава Атанасова
: Да, това е недопустимо всъщност да се заплаща животоспасяваща кръв и кръвни продукти. Свидетели сме години наред на това, че се случва пред кръвните центрове. Когато хората са притеснени, за тях и техен близък... 
Водещ: Те са притиснати до стената. 
Десислава Атанасова
: Да, и плащат всякаква цена. Именно начинът да се справим с тази ситуация е този, който показахме през изминалата седмица – активни кампании по кръводаряване. И аз съм наистина много приятно изненадана, че около 2000 човека вече за няколко дни са дарили кръв и мога да кажа, че сме солидарно общество. 
Водещ
: На това ли ще разчитаме само? Няма ли някак си системата да заработи?
Десислава Атанасова: Вижте, в момента съгласно Закона за кръвта и кръвните продукти... 
Водещ
: Навремето, помня, пътуваха по училища, по университети, по месторабота имаше такива кампании... 
Десислава Атанасова: Да, в момента също има такива кампании, които се организират. Обикновено се организират по празниците. Аз неколкократно съм участвала в такива кампании. И тук, на метри от вашето студио... 
Водещ: В казармите... Ама то сега и казарми няма. 
Десислава Атанасова: Вече казарми няма. 
Водещ:
Да. 
Десислава Атанасова: Но държавата със собствения си ресурс може да осигури екипите от центровете по трансфузионна хематология, всички изследвания, които се правят, за да се установи качеството и годността на кръвта, но хората трябва да даряват и аз ги призовавам да го правят. 
Водещ: Тъжни изводи си правя от този разговор. За жалост, наистина, разпадът на държавата през последните години е докарал и държавните служители, и гражданите да се изправят пред непреодолими проблеми, като тези примерно, да няма „Спешна помощ”, да няма кръв в кръвните центрове – все неща, които наистина, за да се случат, трябва да има организация отдолу догоре. Но това е, при една разпаднала се през времето на прехода държава такива могат да бъдат резултатите от управлението. 

Сподели в: