16.01.2013 г.
Водещ: Като обзор предаването „Това е България” се спира на значимите за деня теми. За инвестициите и приоритетите в здравеопазването ще разговаряме със здравния министър Десислава Атанасова. Поводът – обновената клиника по анестезиология и интензивно лечение на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна”. Но освен за него, г-жо министър, бихме искали да ни кажете малко повече от вашите планове за инвестиции в здравеопазването през годината.
Десислава Атанасова: Първо, присъствах на тържественото откриване на клиниката по анестезиология и интензивно лечение в Университетската болница „Света Анна” в София. Една инвестиция на стойност 800 хиляди лева, и което е най-ценното, е, че е направена със собствени средства. Университетската болница „Света Анна” е един от добрите примери за добър мениджмънт на лечебни заведения. И това, което видях като инвестиция, включва наистина изключително висок клас апаратура, напълно обновени около хиляда квадратни метра, но и екип, който ще работи там, от млади и подготвени лекари, изключителни професионалисти. Разбира се, на фона на инвестициите, които предстоят да се случват в здравеопазването през тази година, и в болница „Света Анна” се очакват отново няколко прекрасни събития. Министерството на здравеопазването в края на 2012-а осигури средства в размер на 600 хиляди за закупуването на ангиограф, който е изключително важен за диагностиката и лечението на сърдечносъдовите заболявания. Така болница „Света Анна” ще стане единствената болница в България, която ще разполага с два такива апарата и ще може да бъде референтна лаборатория за всички останали лечебни заведения, които разполагат с такава апаратура. Освен това, сме осигурили и средства в размер на сто хиляди лева за ремонт и обновяване на акушеро-гинекологичното отделение. А иначе, като глобална рамка за 2013 година се очаква финализирането на проектите на най-голямата инвестиция в здравеопазването на стойност 148 милиона лева. Това е средносрочната рамкова инвестиционна програма, която Министерство на здравеопазването защити и тя е насочена към обновяване с апаратура в 13 лечебни заведения в цялата страна за диагностика и лечение на онкологични заболявания. Още през 2009 година Министерският съвет прие концепция, че България приема за приоритет лечението и борбата с онкологичните заболявания, затова и нашите усилия - на мен и на колегите от екипа – са насочени натам. 2013-а ще очакваме нови, обновени отделения, с достатъчно висок клас апаратура, които да предоставят на българските граждани наистина високо качество на медицинското обслужване. Разбира се, капиталовите разходи на Министерство на здравеопазването, които усвоиха болниците през 2012 година, също ще дадат своите резултати. Тези капиталови разходи са на стойност около 16 милиона и всички областни болници в цяла България са получили средства, за да реализират своите различни инвестиционни приоритети. Ето защо смятам, че ни очаква добра година за българското здравеопазване и конкретно за инвестициите в него.
Водещ: Когато говорим за нивото на мениджмънт на болниците като това на „Света Анна” в София, как може да се предаде опита, как може да се разпространи добрия управленвски подход и сред другите клиники в страната?
Десислава Атанасова: Моето разбиране е, че да си добър мениджър – това е талант, както е призванието да си добър лекар. Но, разбира се, има неща, които биха могли да се постигнат и чрез обмяна на добри практики. И ние се стремим, когато извършваме контролна дейност в лечебните заведения, и по отношение на разходването на средства, и по отношение на качеството на медицинската помощ, и по отношение на провеждането на обществените поръчки, и договорите с фирми и лица, винаги да даваме добрите примери и да ги разпространяваме. Затова в момента сме се фокусирали и върху това да направим един стандарт за качество и управление на лечебните заведения. Нещо, което досега никога не се е правило в българското здравеопазване. Мисля, че вече е дошло времето. Така или иначе, всички лечебни заведения управляват и разходват публични средства. Тоест, средства на всички нас, на данъкоплатците. Средства, събрани от здравни вноски, и те следва наистина да се разходват по най-правилния и най-добрия начин, така че качеството на медицинското обслужване навсякъде в страната да се повиши.
Водещ: Явно е, че промените в българското здравеопазване една по една стават факт. Как, освен този професионален стандарт, за който току-що говорихте, смятате да продължите с реформите и през тази година. Какви са приоритетите? Как ги степенувате?
Десислава Атанасова: На първо място, това е реализацията на европейските проекти. Задължително е България да защити името си, че може да усвоява добре европейски средства. И аз се надявам, че не по-късно от края на годината ще се види, че ще бъдат реализирани всички тези проекти. Разбира се, не на последно място е моят приоритет за качеството на медицинската услуга по отношение на продължаващата квалификация на медицинските специалисти. Защото, да, апаратурата е изключително важна, но инвестицията в човешкия ресурс е най-важното нещо в тази професия. Знаете, че миналата година на някои от медицинските специалности - на служителите в „Спешна помощ”, в държавните психиатрични болници и в районните центрове по трансфузионна хематология бяха увеличени възнагражденията. Аз през ноември месец заявих пред служителите на районните центрове по трансфузионна хематология, че гарантирам, че ще има още едно увеличение на техните възнаграждения и това ще е факт – считано от 1 януари тази година с още 15% ще бъдат увеличени средствата по основните им заплати. Освен това, промяната в Наредба 34 за продължаващото обучение за специализациите даде възможност на много млади лекари да започнат своята специализация, да продължат своята квалификация. И не само с възможностите, които държавата им осигурява чрез финансирането на държавните поръчки, но и с възможностите, които има чрез европейско финансиране. Министерството на здравеопазването успешно защити през 2012-а проект на стойност 16 милиона лева, които средства ще се разходват само и единствено за специализация на хиляди млади български лекари. Освен това, приоритет за мен остава и спешната помощ. Знаете, че няколко бяха мерките, които предвидихме. Една от които вече реализирахме заедно със столичния кмет Йорданка Фандъкова, а това е да осигурим по-бърз достъп на пациентите след повикването на екипите. Разкрихме четири пункта изнесена дейност на „Спешна помощ” в различните квартали – в „Кремиковци”, „Надежда”, „Люлин” и „Студентски град”, което многократно повишава бързината и времето за достъп от екипите до адресите, и съответно, реакцията на лекарите, които работят в „Бърза помощ”. На второ място е защитата на българските лекари. Знаете, че в момента има законопроект в Народното събрание относно промените в Наказателния кодекс, които дават наистина по-силна защита на лекарите, които попаднат или срещу тях има агресия, когато изпълняват служебните си задължения. Смятам, че в рамките на месец февруари Народното събрание ще разгледа тези нормативни промени и те ще станат факт и ще бъдат изключително важен сигнал към цялото лекарско съсловие. Разбира се, няма да пропусна лекарствената политика, която също е мой приоритет. Там вече са направени всички необходими нормативни промени и на подзаконови нормативни актове, и на Закона за здравното осигуряване, и Закона за лекарствата в хуманната медицина. И това даде своя резултат - с 22 милиона по-малко са средствата, които Здравната каса заплати през 2012 година за лекарства и медицински изделия. Така че продължаваме. Има още много други проекти, по които работим. За първи път сме подготвили национална програма за незаразните хронични заболявания, която дори малко преди интервюто обсъждахме с екипа ми и която ще бъде обявена за публично обсъждане. Така че от вашия ефир се чува за първи път. И нещо изключително важно е, че България е първата държава, която прави такава Обща национална програма за незаразни хронични заболявания.
Водещ: Г-жо министър, а имате ли вече решения за механизъм добрите лекари да бъдат адекватно възнаградени?
Десислава Атанасова: Този въпрос много отдавна стои пред нас. От една страна, че е ясно, че с увеличението на възнагражденията, които ние можем да си позволим, с бюджета на Министерство на здравеопазването в никакъв случай не можем да постигнем нивата, които са в съседни европейски държави. Този въпрос обаче стои и за целия единен европейски трудов пазар. И дори една статистика на Световната здравна организация, през 2020 година на Европа ще са необходими около два милиона лекари, които ще търсят своята реализация в държави с по-добри икономически възможности и с по-високи доходи. Разбира се, това, което ние предлагаме, трябва да се оценява и от гледна точка на факта, че нашата държава е в съвсем по-различно икономическо състояние от много други. Трябва да се оценява факта, какъв е брутният вътрешен продукт, колко средства се събират от данъци и как следва те да се разходват. Разбира се, обаче, възможностите, които дават доброволните застрахователни компании в случаите, че гражданите са доброволни застраховани и това е една от възможностите, които могат да ползват и лечебните заведения, така че да осигурят наистина по-добри възнаграждения на своите лекари.
Водещ: Неподписването на Националния рамков договор за тази година бе решение на съсловната организация, но министерството как работи в условията на неговото отсъствие?
Десислава Атанасова: Да, безспорно, за тази година не беше подписан Национален рамков договор. Това наложи и бърза законодателна промяна. През миналата седмица на второ четене бяха променени нормите на Закона за здравното осигуряване, които дават възможност всички дейности, които следва през 2013 година да заплаща Националната здравно-осигурителна каса на лечебните заведения, да са възможни. По този начин ще се реализират и медицинските дейности по интензивното лечение и реанимация на българските граждани, медицинските дейности по асистирана репродукция, изследванията със специален скенер за онкологични заболявания, дейностите от задължителния имунизационен календар. А това са все стъпки, изключително важни, за да бъде гарантирано и качеството на медицинското обслужване в България. А иначе, с Българския лекарски съюз и с останалите съсловни и пациентски организации винаги трябва да работим добре, трябва да работим в консенсус и да се вземат решения само и единствено в ползва за българския пациент и на обществото.
Водещ: Това означава, че диалогът с тях не е прекъснат?
Десислава Атанасова: Да, безспорно.
Водещ: Още една тема - трагедия от миналата седмица с петорно убийство отвори много сериозния въпрос за психичното здраве на нацията. Оказва се, че в България няма регистър на психично болните. Отсъствието на такъв регистър постави въпросът за регистър на всякакъв вид заболявания, особено тези с траен хроничен характер. Какво се прави в тази посока?
Десислава Атанасова: Първо да започна с темата за психичното здраве на нацията. До 2012 година имаше национална програма. Тази национална програма и нейните приоритети вече бяха заложени като мерки и бяха изпълнени. В момента ръководството на министерството отново разработва такава Национална програма за период до 2020 година. И в рамките на седмица тя ще бъде готова и ще бъде представена на обществеността. По отношение на това, защо няма регистър на хората с психични заболявания: още през 2000 година с промяна в Закона за здравето стана доброволно воденето на диспансерен отчет в бивши психиатрични диспансери, както и съвсем доброволна стана диспансеризацията. Още тогава имаше дебат и от пациентските организации, и от организации, които защитават човешките права коментираха, че не е редно пациентите с психични заболявания да бъдат в списък, регистър и така нататък, а трябва семействата им, близките им, обществото, институциите да ги ресоциализират и върнат към нормален начин на живот. Нашият фокус следва да бъде именно върху това – върху изграждане на дневни центрове, върху различен вид терапии, които наистина да привлекат тези хора и да ги ресоциализират. Това са арт-терапия, трудо-терапия, музико-терапия. Ние дори тази година сме предвидили в методиката, по която министерството плаща за медицински дейности, че следва да заплащаме и на лечебните заведения, които имат дневни центрове и които са изградили такъв тип терапия за техните пациенти. Само с всеобщи усилия можем да постигнем по-хуманно и по-добро общество, общество без стигма към психично болните. А по отношение на всички видове регистри, които се изграждат или предстои да се изградят, до средата на следващата седмица се получават оферти за интегрираната информационна система на Република България, прословутото здравно-пациентско досие, информацията за електронните болнични листове, електронните рецепти и цялата информация, която ще се събира за всеки български гражданин относно това кога е преминал на лечебно заведение, какви са били хоспитализациите и така нататък. Надявам се, че с този проект, проект, който отново се финансира с европейски средства, проект, който защитаваме пред Норвежкия финансов механизъм и в частта психично здраве, наистина да осигурим, първо, достоверност на информацията за това какво е състоянието и психичното здраве на нацията, а и колко са хроничните заболявания и каква е заболяевамостта и хоспитализациите на българските граждани.