Върни се горе

08.03.2013 г.

Водещ: Министър Атанасова, от няколко дни гостувате в различни райони на страната и поводите са все добри - за откриването на нови отделения, нова апаратура. Какъв е поводът за гостуването ви в Бургас?
Десислава Атанасова: Поводите за посещението ми в Бургас всъщност са няколко. Първо, днес присъствах на откриването на фронт-офиса в Регионалната здравна инспекция - една инвестиция изцяло със средства, осигурени от Министерството на здравеопазването и разбира се със съдействието на Областна управа - Бургас, тъй като сградата, в която беше извършен ремонтът, е предоставена за ползване от областния управител. Наистина виждам, че нещата се случват добре. Вторият повод беше откриването на отделението в Многопрофилната болница за долекуване и грижи на пациенти, които се нуждаят от социални услуги. Такова отделение се открива за първи път в Бургаската болница. Това стана възможно с помощта на кмета на община Бургас Димитър Николов, с помощта на областния управител, Министерството на здравеопазването и целия екип на МБАЛ – Бургас, екип, на който бих искала да благодаря за наистина високия професионализъм, всеотдайните грижи за пациентите и за огромния ентусиазъм, с който работят. Това, което в последната година се случи с Бургас е видимо. Съвсем скоро ще стартират още два проекта. Единият проект е по отношение на изграждане на инфекциозното отделение. Днес минах и направих проверка на строително-ремонтните дейности. То е на финален етап и може би до две-три седмици Бургас ще има ново инфекциозно отделение. Очаква се и започването на най-големия проект на МБАЛ – Бургас за средносрочната рамкова инвестиционна програма, която касае оборудване на болницата с апаратура за диагностика и лечение на онкологични заболявания, част от цялостната визия и на правителството, и концепцията на МС за борба с онкологични заболявания. Наистина изключително голям проект на стойност 150 млн. лв., от които се възползва и МБАЛ-Бургас и още 12 лечебни заведения в цялата страна.
Водещ: Нашите слушатели вече имаха възможност да получат повече информация за откриването на общинското отделение за долекуване в Бургаската болница. Този хоспис стана благодарение на усилията и финансирането от страна на община Бургас и със съдействието на ръководството на Многопрофилната болница. Как виждате вие сътрудничеството между здравното министерство и местната власт?
Десислава Атанасова: Бургас е един изключително добър пример за това, но в страната има редица примери как когато посоката е една и съща - на местната власт, на изпълнителната и законодателната, нещата се случват. Не само в Бургас. В София например, когато имахме проблем със Спешната помощ, тъй като в големите градове на България един от проблемите е достъпът на пациентите и бързината за достъп на екипите на Спешна помощ до адресите, със столичния кмет Йорданка Фандъкова решихме този проблем в рамките на няколко месеца. Разкрихме четири нови филиала на Спешна помощ в четирите квартала на София, така че пациентите да имат достъп. Мисля, че в Бургас, ако съществува някакъв проблем с достъпа на Спешна медицинска помощ до адресите и бързината, ще осъществим подобен проект и тук. Аз знам, че имаме разбирането на местната власт. Редица пъти и с Димитър Николов, и с областния управител сме говорили за това как трябва да се развива здравеопазването в Бургас и то се случва. То е видимо за всички граждани на града и областта.
Водещ: Бургаската Многопрофилна болница е най-голямото лечебно заведение в областта. Тук се лекуват и хора от съседни области. Как стои бургаската болница на фона на останалите здравни заведения в страната?
Десислава Атанасова: Използвайки възможността, че съм тук, разбира се отново ще похваля екипа на Бургаската болница. Инвестициите, които се правят и с част от средствата, които са техни приходи и се реинвестират в ремонт на отделенията, а и капиталовите разходи, които Министерството на здравеопазването заделя през целия този четиригодишен мандат, е показателен, че там, където има добър мениджърски екип нещата се случват добре. Бургаската болница е стабилна, има добри специалисти, за голяма радост е едно от стабилните лечебни заведения в областта. Разбира се говорим и за бъдещи проекти като например Център по трансфузионна хематология, изграждане на нов Спешен център на територията на МБАЛ - Бургас и т.н. Това са все проекти, които се надявам, че ще се случат и мога да заявя, че който и да е служебен министър или министър в следващото правителство, трябва да продължи тези проекти, защото това е една от най-добрите инвестиции в здравето на българските граждани, инвестициите в добрите условия на труд за българските лекари.
Водещ: Вие сте здравен министър от около година, днес в Бургас казахте, че за тази година се е повишил ръста на усвояемост на европейски средства, защо правите този извод?
Десислава Атанасова: Ще започна от там, че от 2009 година се подготвяше концепцията на Министерски съвет за развитие на здравеопазването по отношение на диагностика и лечение на онкологичните заболявания. Безспорно е, че те имат изключителен ръст у нас. Към този момент страната ни има адекватен отговор на това. Вече спечелихме по ОП „Регионално развитие” към МРРБ 150 млн. лева, които се влагат в държавни лечебни заведения - многопрофилни областни и университетски болници и 150 млн. лв. се влагат в общински болници за преструктуриране, и всичко това с фокус: борба с онкологичните заболявания. Концепцията е наистина добра и продължаваща, защото ние и в националните програми за борба с онкологичните заболявания сме се насочили към това обществото ни да има отговор на бича на 21 век. Тази година върви и националната програма за рака с маточната шийка. Със средства на националния бюджет са осигурени средства за закупуване на ваксини за 12-годишни момичета против рак на маточната шийка. Има и още един проект, който е пак в контекста с борбата с онкологичните заболявания нарича се „Спри и се прегледай”. Той е за скрининг и е на стойност 20 милиона. Може би скоро, от средата на март, започват и прегледите с няколко фокус групи от населението – скрининг на рака на маточната шийка, на млечната жлеза и на дебелото черво. Освен това имаме усвояване по европейски проект, отново за обучаване на лекари и медицински специалисти от спешната помощ. Този проект се реализира в момента и той е на стойност 6,5 млн. Всички работещи от спешната помощ ще бъдат обучени по него като самото обучение се извършва в „Пирогов” с продължителност до края на 2013 г. Не мога да подмина и проекта за специализации, който е насочен към младите лекари. Той е на стойност 16 млн. лева, с които ще се финансират всички млади специализиращи лекари, които желаят да останат в България. Много други проекти се реализират в системата на здравеопазването. Предстоят разбира се да бъдат одобрени проектите по норвежкия финансов механизъм. Те ще бъдат с друг фокус – майчино и детско здравеопазване, ромско включване, репродуктивно здраве и т.н. Заложили сме наистина на много идеи, добра концепция за това българските граждани да имат достъп до европейско здравеопазване.
Водещ: Какви бяха вашите приоритети за времето, през което бяхте здравен министър и какво от тях успяхте да реализирате?
Десислава Атанасова: Един от основните ми приоритети беше лекарствената политика. След скандал именно в областта на лекарствата и цените на лекарствените продукти аз заех поста министър на здравеопазването. Какво свършихме там - променихме Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Създадохме Национален съвет по цени и реимбурсиране, който ще започне да работи от първи април тази година. Освен това променихме наредбите, които касаят цените и ценообразуването на лекарствените продукти. Вече България се реферира със 17 други държави-членки, като между тях се търсят най-ниските цени на лекарствени продукти. Освен това се извършват и служебни проверки на период от шест месеца, а не на период от една година, както беше доскоро. Нещо, което също е важно - заложихме нормативна промяна, така че НЗОК като най-голям платец на средства за лекарства за домашно лечение да може да договаря цените на лекарствените продукти не само на 100 % реимбурсираните от нея, но и на всички останали. Има възможност и да договаря цените на медицинските изделия. За първи път през тази година с промени в Наредба 38 дадохме възможност нови диагнози, които са осем на брой, да бъдат включени, така че националната каса да може да плаща за домашното лечение при тези заболявания. Става въпрос за редки заболявания като болестта на Помпе, фамилна амилоидна полиневропатия и други, така че да осигурим добро качество на живот на пациентите с такива диагнози и да им се даде шанс за живот. Не мога да не отбележа и нормативното регулиране на специализациите и промените в Наредбата 34, които дадоха възможност на младите български лекари да започнат да специализират. През последните години имаше изключително затруднен достъп и това е един от успехите, с който изключително много се гордея. Не мога да подмина и факта, че въпреки кризата и рестрикциите и неголемия бюджет, успяхме да увеличим средствата за заплати на работещите в Спешната помощ с 18 %, на работещите в държавните психиатрични болници с близо 17 % и на работещите в Кръвните центрове с 32%. Това са все неща в полза на хората – инвестиция в човешкия ресурс. Един от приоритетите ми и се гордея, че това се случи по мое предложение е отпадането на лимита при лечение на деца. През миналата 2012 година 715 български деца получиха шанс да се лекуват и шанс до по-съвременно лечение в чужбина. Много средства над 10 000 000 лева вложи България за това нашите деца да имат достъп до съвременна апаратура и съвременно лечение. С първото решение на МС, когато станах министър отпадна лимитът от 180 000 лева и в момента колкото и да струва лечението на българските деца българската държава го плаща. Направихме и още много други нормативни промени в редица документи. Тази седмица приехме промени в Закона за здравето и здравното осигуряване, които дават възможност от месец ноември българските граждани да имат достъп до всички европейски клиники. Това е една директива за трансграничното медицинско обслужване и ще има възможност те да се лекуват навсякъде в Европа.
Водещ: Какво трябва да се случи в здравеопазването оттук нататък?
Десислава Атанасова: Това, което трябва да довърши следващия здравен министър, е електронната здравна карта. Този проект също е факт. Той вече е заложен в нашата бъдеща работа и е поставен на масата. В момента има чисто съдебни процедури, които трябва да приключат, защото се обжалва част от документацията по изготвяне на електронната здравната карта. Фокусът на правителството винаги е бил в посока на развитие на електронните съобщения и електронното правителство. Вече има изградена, по друг проект, идентификационна електронна карта, в която ще има данни и за здравословното състояние на българските граждани. Надявам се, че до 2013 година това ще е факт. Разбира се, въвеждането на диагностично свързаните групи, нещо, за което сме говорили много и премахването на клиничните пътеки и финансирането по този начин на болничната помощ. Надявам се, че и това ще се случи, защото в момента екипите работят усилено, защото е необходима много сериозна техническа подготовка и обучение на кодировчици и кодиране на всички диагнози. Надявам се, че когато заработят, може би през 2014 година, да имаме един нов метод за отчитане и финансиране на лечебните заведения.  
Водещ: Как виждате здравеопазването у нас през следващите години? Има ли място в този сектор за публично-частното партньорство?
Десислава Атанасова: Разбира се. Вече имаме и закон за публично-частното партньорство. Тук трябва да кажем, че Бургас е добър пример за това. През миналата година открихме заедно с кмета на Бургас и премиера Борисов едно лечебно заведение, което е именно следствие на публично-частното партньорство в „Меден рудник” между общината и частни инвеститори. Когато и бизнесът, и местните власти работят заедно в една положителна посока, мисля, че усилията не са напразни. На откриването на отделението по долекуване в Бургаската болница днес присъства г-н Маринов, което направи едно дарение на една високотехнологична апаратура. Той показа съпричастността на бизнеса към българското здравеопазване.
Водещ: През последните седмици имаше напрежение между работещите в здравеопазването и Здравната каса, относно начина на финансиране на клиничните пътеки. Може ли да се гарантира на здравноосигурените граждани, че ще бъдат лекувани, а не връщани, заради липсата на направления.
Десислава Атанасова: Категорично мога да кажа, че никога не е стоял въпросът за лимитиране на пациентите. Това, че се коментира, че до стотния пациент ще бъде възможно да се лекува в една болница, а 101-ят ще бъде връщан, никога не е стояло като тенденция. Разбира се в рамките на един закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса, който е бил ясно още миналата година, когато го гласува Народното събрание, трябва да има някаква бюджетна прогноза, защото това са средства, събрани от нашите здравни осигуровки и разпределени единствено и само за заплащане на медицинска дейност, лекарствени продукти и медицински изделия. Тоест, колкото здравни вноски се съберат от българските граждани, те се разходват за това. Надзорният съвет на касата заседава вече няколко пъти. Аз присъствах на тези заседания. Имахме разговори и с мениджъри на лечебни заведения, включително и с болници, където тези прогнозни бюджети бяха заложени като доста по-малки от миналогодишните и мисля, че проблемите са решени. В доболничната помощ се връща старата методика, в която има възможност да се използват направление с до 10% увеличение от първоначално предвидените, а в болничната помощ методиката за тази година се преразгледа, което доведе до това голяма част от текстовете да бъдат отменени.

Сподели в: