Върни се горе

15.08.2012 г., „Здравей България” 

Водещ:
Паднаха ли цените на лекарствата и с колко и може ли здравната ни система да ползва свежи пари от Европа? Гост в студиото на „Здравей, България” е министър Десислава Атанасова. Добро утро. Водеща: Добро утро.
Десислава Атанасова: Добро утро.
Водещ: Да започнем най-напред с най-важната тема – какво е понижението на цените на лекарствата, колко медикамента и колко чувствително ще е това за пациентите?
Десислава Атанасова: Преди да преминем към тази, най-важна тема, бих искала да поздравя всички, които носят името Мария и цяла Варна, която днес празнува. За цените на лекарствените продукти нашата цялостна политика е насочена към това те да бъдат намалени. Неслучайно и всички нормативни промени, които сме предложили – промяна в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, който е внесен за разглеждане в Народното събрание, и дори вече е обявен, че ще бъде разгледан в първото извънредно заседание на Народното събрание след лятната ваканция... Освен това, Наредба 10, която вече е факт, промените в Закона за здравното осигуряване, които също са факт. Предстои и разглеждането от Министерски съвет на Наредбата за цени и реимбурсиране, която също е тема, достатъчно дълго време присъствала и в обществения дебат. Но бих искала да кажа, че в следствие на цялата промяна на нормативната уредба, а и на това, което Комисията по цени и реимбурсиране и в момента извършва като служебни проверки, действително има намаление на цените, а последното е от миналата седмица. Има различно процентно намаление, като от 30% започват, съответно 28%, има намаление по 62-63%. Тоест постоянното действие на Комисията по цени и реимбурсиране и служебните проверки водят действително до намаляване на цените на лекарствените продукти. Мога да дам дори конкретни примери за намаление на лекарствени продукти, разбира се, ще спестя търговското наименование.
Водещ:
За кои заболявания?
Десислава Атанасова:
Например, за онкологични заболявания има сериозен спад в цените на лекарствените продукти. Лекарствен продукт, който се е заплащал с публични средства на цена 1788 лева, в момента вече е 1488 лева, което е с 300 лева поевтиняване като абсолютна стойност. Продукт, който се е заплащал на цена от 94,99 лева, да речем, сега вече е 35 лева, което е...
Водещ: Чувствително поевтиняване.
Десислава Атанасова:
... поевтиняване с 60 лева, да, в процентно съотношение – около 63%. Продукт от 268 лева вече е 101. Всички тези са за онкология. Има, разбира се, и за хипертонични заболявания и т.н. Има продукти, които от 45 лева вече са 16 лева, т.е. пак над 64%. И видно е, че когато администрацията работи, има и реално отражение върху цените на лекарствата. Именно затова сме предложили и с промяна на Наредбата за цени и реимбурсиране тази комисия да заседава и да извършва служебни проверки не на едногодишен период, както беше досега, а в рамките на шест месеца. Тоест на много по-кратък период да бъдат извършени тези проверки, както и фирмите производители да декларират своята цена, така че това реално да се отразява на пазара. Освен това предложихме и с промяна на лекарствени продукти тази комисия да бъде един национален орган, един Национален съвет по цени и реимбурсация...
Водещ:
Да, има нужда от постоянен контрол, особено сравняването на цените с Европа и съседните страни, най-вече се оказа.
Десислава Атанасова:
Да, безспорно, а знаете, че увеличаваме и референтните държави, с които България ще сравнява най-ниските цени на производител – те вече ще бъдат 17. Тоест полагаме абсолютно всички усилия, така че в крайна сметка пациентът, който има нужда и потребителя съответно на лекарствени продукти, да плаща много по-малко средства за животоспасяващо лечение понякога, както и Публичния фонд, разбира се.
Водеща: Говорите за много сериозни промени, все с положителен знак спрямо пациентите и спрямо финансовото ведомство, което пък поема естествено част от тези разходи. Именно липсата на тези промени, на които ставаме свидетели в последните няколко седмици или направи поста здравен министър толкова ветровит, защото очевадно, че в рамките на тези изминали 3 години от мандата те можеха да бъдат направени няколкократно, но това не се случи.
Десислава Атанасова: Аз мисля, че постът здравен министър никога не е бил някакъв тих пристан, където...
Водеща:
Особено в този мандат със сигурност не е.
Десислава Атанасова:
Особено в този мандат, да, но това пък мисля, че не е значителен проблем.
Водеща: Но след като имаме такова чувствително подобрение на цените, пак казвам в полза на пациентите, и това се случва само в рамките на няколко седмици, е очевадно, че то е могло да бъде направено и по-рано.
Десислава Атанасова:
Аз не бих искала да коментирам колегите, които са заемали този пост преди мен, само бих искала да кажа, че наистина това е труден ресор, защото той засяга целия български народ. Хората са много чувствителни в сектора „Здравеопазване”, когато има проблем, когато има недостиг на лекарства, когато им искат пари в болницата, когато им искат пари „под масата” и когато не получават качествено лечение и така нататък. Но не бива само черните краски на тази система...
Водеща:
Да бъдат представяни.
Десислава Атанасова:
... да бъдат представяни, защото има направени много добри неща, включително и от предходните здравни министри. Има неща, които се правят за първи път. Вярно е обаче, че са натрупвани проблеми по време на целия преход и това така или иначе се отразява.
Водеща: Няма как да бъде компенсирано за отрицателен период от време.
Десислава Атанасова: Да, невъзможно е. Вярно е, че има нужда от промени, аз няма да използвам думата реформа така, както заявих още в началото на своя министерски мандат. Защото вече хората са се наслушали на това, че ще дочакат...
Водеща:
Здравната реформа ще им помогне.
Десислава Атанасова:
... здравната реформа. Именно. Мисля, че с едни промени, които предлагаме, ще се усети от абсолютно цялото общество промяната към по-добро здравеопазване, без да използваме грандиозни слова.
Водещ: Една от промените, за които всъщност се заговори беше възможността, както в някои европейски държави, тоест доста европейски държави да бъде свалена ставката на ДДС за лекарства. Вчера обаче министър Дянков категорично отсече, че няма да има ресор и министерство, на което да разреши подобно нещо, и намаляване на ставката за ДДС 2013 година не може да се случи. Вие ще се опитате ли да говорите с финансовия министър за такава една евентуална крачка, която би смъкнала цените на лекарствата доста?
Десислава Атанасова:
Да, ще продължа да настоявам да има диференцирана ставка на ДДС за лекарствата. Защото смятам, че докато във всеки друг сектор това до различна степен би се отразило на потреблението, в сектора „Здравеопазване” и по отношение на лекарствените продукти, наистина, трябва да има диференцирана ставка. Защото това е жизненоважно за всички, които има нужда от потребяването на лекарствени продукти. То ще се отрази не само на пациентите пряко, но то ще се отрази и на Публичния фонд, които плаща и лекарствените продукти за болнично лечение и за домашно лечение чрез здравните вноски на всички нас. Тоест ще настоявам, все още се подготвят разчетите за бюджетната 2013 година – все още Министерски съвет не е обсъждал бюджета за следващата година. Предстои и промени в законите, включително и в Закона за данък добавена стойност от Народното събрание. Така че, мисля, че има шанс да бъде намалено ДДС-то за лекарствата и да има диференцирана ставка. Разбира се, разчитам и на госпожа Крумова за подкрепа в Народното събрание.
Водеща: Специално за това смятам, че ще има обществена подкрепа, което е най-важното в такива ситуации. Защото видяхме, че обществените настроения и гражданската позиция точно в такива насоки е изключително важна. Тази сутрин вие ще представите в ефира на „Здравей, България” нещо ново и много интересно, само, че то ни очаква на компютъра.
Водещ: И докато отиваме нататък аз да ви попитам какво мислите за предложението на здравната каса, което, всъщност, ще направи твърд процент на лекувани /.../ 70% болнични случаи, 30% спешни случаи. Само 3% нагоре-надолу може да се вместят лекарите и ще се налага да връщат пациенти.
Десислава Атанасова:
Това е предложение на здравната каса и на нейното ръководство по отношение на методиката за разпределение на средства по лечебните заведения, което е изработено от екипа на здравната каса и в момента е обявено за публично обсъждане. Аз чувам различните реакции, включително и от вашия ефир вчера гледах...
Водеща: Имаше доста интересна дискусия на тази тема.
Десислава Атанасова:
Да, че имаше такава дискусия, всъщност за 30% спешни случаи. И в момента в стандарта по спешна медицина е заложено такова изискване за 30% от общия брой на леглата да бъдат за спешност. И мисля, че в периода, в които тече публичното обсъждане, е добре да се чуят всички „за” и „против”, всички мнения, така че в крайна сметка методиката да бъде консенсусна и да бъде едно добро решение. Предполагам, че ръководството на здравната каса и д-р Цеков ще се съобразят с абсолютно всички становища, в които имат резон, и те ще бъдат обсъдени достатъчно обстойно, така че да не са в никакъв случай в ущърб на пациента или на лечебни заведения.
Водещ: Като си говорим за болници, само ни покажете болниците върху тази карта.
Десислава Атанасова:
Да, това е картата за настоящото изпълнение по ОП „Регионално развитие”, която е за периода 2007-2013 г. Неин бенефициент е Министерството на здравеопазването. И с голяма радост и признание към екипа на министерството, който е работил през целия този период, за да може днес да е факт подписването на първите договори за строително-ремонтни дейности с лечебните заведения утре и за апаратура, бих искала да представя разпределението на лечебните заведения за ранна диагности на онкологични заболявания, за лечение на онкологични заболявания, за комплексните онкологични центрове и цялостното им позициониране върху картата на България, така че да има устойчивост на системата, по-добра медицинска помощ и, естествено, по-високо качество на предлагана медицинска помощ с високотехнологични процедури. Предстои днес подписване на договори за строително-ремонтни дейности с няколко лечебни заведения. Това е Специализираната болница за активно лечение по онкология, която е кандидатствала по този проект, по който министерството е бенефициент и за нейните нужди ще бъдат закупени мултимодален линеен ускорител, магнитно резонансен томограф, компютърен томограф и така нататък...
Водещ: Тоест на тази карта ние можем да видим...
Десислава Атанасова:
Всичко.
Водещ: ... всяка болница в страната, предстоящите в нея ремонти и закупуване на нова техника, и средствата, включително, които ще струват въпросните апаратури и ремонти. Така ли излиза?
Десислава Атанасова: На тази карта можем да видим цялостната информация по ОП „Регионално развитие” и всички проекти, които са на стойност 147 млн., по които министерството е бенефициент и ги е спечелил пред Министерството на регионалното развитие. И те вече се реализират. Минали са обществените поръчки за голяма част от лечебните заведения. Днес се подписват договорите, започва възлагането и съответно започва строителството и ремонта на тези лечебни заведения.
Водеща: Как хората могат да боравят с тази карта? Защото тя не е направена само за специалисти, предполагам.
Десислава Атанасова:
Да, разбира се. Тази карта ще бъде обявена днес на сайта на Министерството на здравеопазването. Съвсем лесно е. Ето, пак ще дам пример със Специализираната болница по онкология. Това е карта, за да има публичност и достъпност на цялата информация, на всички процеси, които се случват по ОП „Регионално развитие”. Виждате, че са изключително /.../ на брой лечебните заведения, които са се възползвали. Това са 11 лечебни заведения, 8 са многопрофилните болници – това са Монтана, Русе, това са Благоевград, Пловдив, Стара Загора...
Водещ:
Гледам на картата, министър Атанасова, и се сещам за следното нещо: у нас, в България, болниците са повече от 300, някъде малко над 360, ако се не лъжа, в една Австрия болниците са около 30 – това трябва да ни притеснява или да ни радва, това сравнение?
Десислава Атанасова: Първо, бих искала да кажа, че винаги, когато в един сектор има конкуренция, това е добре...
Водеща:
За пациентите.
Десислава Атанасова:
... за тези, които ползват услугата. Тоест възможно по-голям избор, по-голям достъп и възможност за това да избираш най-качествената медицинска помощ. Именно и това е част и от идеята за реализирането на ОП „Регионално развитие”. Първо, достатъчно добър достъп на хората, защото предстои и преструктуриране на лечебни заведения в такива за долекуване, предстои и преобразуването им в медицински центрове. Тоест ще има възможност не само за високи технологии в определени центрове, но ще има възможност и за достъп, наистина, на хората до места, където да получават адекватна медицинска помощ.
Водеща: Последен въпрос много бърз. Вчера трябва да сте получили едно писмо от Българския лекарски съюз, то беше представено в нашия ефир...
Водещ: Калина го държа в ръцете си.
Водеща:
Да, аз го държах в ръцете си, относно преразглеждането на бюджета на здравната каса и проблематиката в този сектор.
Десислава Атанасова: Да, получих това писмо. То е в следствие на решението на Конституционния съд, с което се обяви за противоконституционен трансферът от 100 млн. От тези 100 млн. Министерството на здравеопазването е разходвало половината. Знам, че становището на лекарския съюз е за останалите 50 млн. да бъде внесена законодателна поправка, така че те да се разходват за здравноосигурени пациенти. Вече това писмо е изпратено и на здравната каса, но аз мисля, че в този момент тези средства, без промяна на държавния бюджет и на Закона за бюджета на касата, не биха могли да се разходват. Ще обсъдим, разбира се, и с финансовия министър дали сега е удачно да се прави такава промяна на Закона за бюджета на здравната каса.
Водеща: Тоест отговорът предстой може би след началото на навия парламентарен сезон.
Десислава Атанасова: Да, най-вероятно. Така или иначе е свързано с решения на Народното събрание. Надявам се, че след като започне работа Народното събрание, ще имаме някакъв резултат.
Водеща: Благодарим ви много за това гостуване.
Водещ:
Хубав ден.
Десислава Атанасова:
Благодаря.

Сподели в: