14.11.2012 г., „Здравей, България“
Водеща: „Здравей, България” продължава с гостуването на здравния министър Десислава Атанасова. За битите лекари, кръвните центрове у нас и проблемите в здравеопазването. Добро утро.
Водещ: Здравейте. Чести ли са случаите на нападналите медици в последно време? Десислава Атанасова: Да, и слава Богу, че това се чува в обществото, че има такива случаи, за да могат да се предприемат мерки. И една от тези мерки е гласуване на законопроекта и промяната в Наказателния кодекс за специалната защита на лекарите като длъжностни лица. Използвам, че и госпожа Крумова е народен представител, надявам се, че и тя ще подкрепи тази промяна. Такава подкрепа има заявена и от мен чрез писмено становище, от министър Диана Ковачева, а и онзи ден и министър Цветанов заяви такава подкрепа.
Водещ: В момента получават ли достатъчно сериозно наказание нападателите на лекари?
Десислава Атанасова: В момента съгласно Наказателния кодекс няма ограничаване на тази професия от останалите случаи, когато има средна, тежка или лека телесна повреда. Именно промяната е в посока на това те също да бъдат обявени за длъжностни лица, когато изпълняват своите служебни правоотношения, така че да имат една по-сериозна защита.
Водещ: Само последно по тази тема, трябва ли да има охрана в болниците?
Десислава Атанасова: То и в момента има охрана в болниците. Разбира се, при всяко посещение на адрес със Спешна помощ не е възможно да бъде придружаван екипът и от полиция...
Водещ: Да пътува с кортеж.
Десислава Атанасова: Да, безспорно, но при всички случаи, когато има някаква опасност за живота на медицинските екипи, винаги има съдействие от полиция. По-скоро трябва, може би, да коментираме въпроса за отношенията между лекари и пациенти.
Водещ: Има ли често битова агресия, така да се каже, от страна на пациентите към лекарите и към медицинските лица?
Десислава Атанасова: Да, има. Напоследък даже изключително много сигнали специално към екипи на спешна помощ. Преди два дни беше нападнат такъв екип в Свиленград, нападнат екип в Бургас. Именно заради това следва да бъдат предприети конкретни мерки, така че лекарите да са защитени, защото тяхната работа е изключително трудна, изключително рискова. Особено лекарите от Спешна помощ са на първата линия, поемат всички адреси, без да знаят какво ги очаква там. И семейни скандали...
Водещ: И всички негативи съответно.
Десислава Атанасова: И всички негативи безспорно.
Водеща: От този проблем отиваме към един друг. В последните няколко дни центровете по трансфузионна хематология, да го кажем в пряк текст кръвните центрове в страната, има ли опасност някои от тях да затвори? Вчера от Българския лекарски съюз казаха, че има възможност за лавина от оставки.
Десислава Атанасова: Аз първо не смятам, че е застрашено здравеопазването, защото всички работещи в него, ще подадат оставки и апелирам такива крайни изказвания да не се правят, дори от съсловната организация. Действително има подадени 37 заявления, едномесечни предизвестия за напускане от кръвния център във Варна. Причината е ясна: ниското заплащане. Искам обаче да обясня в какво се състои проблемът. До 1 юли, до промяната в Закона за държавния служител, с чиято промяна бяха променени и текстове в Закона за кръвта и кръвните продукти, работещите в тези центрове по трансфузионна хематология можеха да разпределят ДМС 40% от собствените им приходи. След като законът беше променен, помните скандала с бонусите от началото на годината и всички такива допълнителни материални средства бяха забранени със закон, тази възможност отпадна и за кръвните центрове.
Водеща Драмата оттам ли дойде?
Десислава Атанасова: Оттам дойде драмата. Но в момента ние реагирахме още след като беше променен законът, с всички директори на кръвни центрове проведохме срещи, обяснихме им какво е възможно като увеличение на заплати да бъде получено до края на годината. От 1 ноември това увеличение е факт, има постановление на Министерски съвет, вече съм подписала заповедите за финансовите средства към центровете за трансфузионна хематология в размер на близо 17 %. Правим и полагаме всички усилия да има още едно увеличение на тези средства и то би могло да бъде от началото на 2013 г., ако направим структурни промени в Министерството на здравеопазването. Бих искала да кажа, че всички средства за увеличение на заплатите и в центровете за трансфузионна хематология, и в държавните психиатрични болници, и в Спешната помощ са със средства от бюджета на Министерството на здравеопазването. Т.е. от едно перо са преразпределени, за да отидат за заплати и да бъдат вложени в човешкия ресурс. В никакъв случай не са получени допълнителни средства в бюджета. Аз и моят екип успяхме да намалим разходите сериозно, както административните в самото министерство, така и да ограничим плащанията за комисии и т.н., за да има средства за работещите. Но наистина аз и чрез вашия ефир искам да успокоя работещите в центровете, в никакъв случай те не са забравени от ръководството на министерството. Това, че вече няколко пъти имаме среща с техните директори, обясняваме им всички мерки, които сме взели. Дори днес, след като приключим тук, имам среща отново с директорите на петте центъра по трансфузионна хематология, отново да поема ясни ангажименти към тях ...
Водеща: Има ли опасност някой от тези центрове да затвори?
Десислава Атанасова: Надявам се, че такава опасност няма да има, надявам се, че колегите ще проявят разбиране, че полагаме наистина големи усилия и правим всичко възможно да има повече средства за тях, и ще оттеглят молбите си за напускане.
Водещ: Ние ще следим тази тема в развитие, сега друга важна тема в здравеопазването. Говорихте за бюджет и за средства, не можем да не погледнем към Здравната каса и някои порочни примери там. Давам ви за пример два сценария. Болници в малки населени места вече извършват сложни мозъчни операции, поне на документи. Скъпо струващо лечение от рядка болест, от която са болни пет души в България, по документи болните станаха 50 примерно. Източването на клинични пътеки е нещо, което отдавна съществува в България. Възможно ли е до края на мандата да овладеете този проблем?
Десислава Атанасова: Разбира се, контролните функции на НЗОК са едни от основните. Но проверките, които се извършват и от НЗОК, и от Изпълнителна агенция „Медицински одит” са преди всичко проверки, осъществени на документите, които се представят пред одитиращите органи. Има, разбира се, и внезапни проверки и дори наскоро пак от една медия бяха оповестили такава проверка за липсващо цяло отделение. Разбира се, контролът може да бъде най-качествен, когато е в момента на приема на пациента, когато се проверяват не само нивата на компетентност на лечебните заведения и работещите в него, но и се прави анкета с пациента какво точно е извършено в това лечебно заведение, дали клиничната пътека, която е отчетена по договор с НЗОК...
Водещ: Има ли възможност за такъв пряк контрол постоянно?
Десислава Атанасова: Това ще е възможно в най-пълен обем, когато заработи електронната система на НЗОК. До края на годината ще е готово пациентското досие, имам уверението от директора на НЗОК д-р Цеков, че електронната рецепта ще е готова. Т.е. ще има проследяемост...
Водещ: И очаквате да намалее сивата икономика в здравеопазването?
Десислава Атанасова: И очакваме да намалеят разходите за неефективно здравеопазване.
Водещ: Като говорим за здравеопазване и за редки болести, как се живее с тежко генетично заболяване и как се борят родителите на такива деца:
Репортер: Главният герой в тази история е 10-годишният Теодор от Перник. И макар че на пръв поглед той не се различава от своите връстници, Теди страда от тежко генетично заболяване. Когато е едва на три месеца майка му Янка научава за тежката диагноза. Лекарите са категорични: Теди страда от муковисцидоза, засегнати се белите му дробове. Оттогава започва и ходенето по мъките.„Тичане за изписване на лекарства, тичане за търсене на специалисти да се наблюдават децата. Бях длъжна да си намеря детски пулмолог, който в Перник няма, на Запад хората живеят с това заболяване много повече, между 50-60 години.”
Репортер: И тъй като няма специализирано заведение за подобно заболяване, повечето родители на деца с тази диагноза се лутат от лекар на лекар. Такъв е случаят на Юлиян Петков. От 20 години той се бори за здравето на своя син и разказва, че често отчаянието надделява:
Юлиян Петков: Няма педиатрия, няма клиника, в която да се лекуват и да се знае, да обръщат внимание. Няма екип от лекари, който да, става дума вече когато станат над 18 години. До едно 500-600-700 лева на месец ни заминават. На тези деца им трябват витамини, лекарства, в смисъл да им се поддържа имунната система, тези витамини струват много пари.
Репортер: За заболяването няма клинична пътека, а Здравната каса покрива само някои от нужните медикаменти, всичко останало родителите набавят сами.
Юлиян Петков: Питах може ли някакви витамини, някакви стимуланти да му се предписват все пак за имунната система, само се обърна и ми каза, ами какво да му предпиша, вие нали си знаете, че това заболяване е прогресиращо, нали си знаете, че тези деца карат до 20-30 години. Един вид аз трябва да приема, че детето ми доколкото изкара и това е.
Репортер: Малкият Теодор също не се приема за болен. Разказва, че просто е малко по-различен от другите деца. Въпреки това той има големи мечти и вече има сигурни планове за бъдеще: да стане футболист.
Теодор: Защото ми харесва този спорт, защото ходя по различни страни, играя за държавата си.
„Трябва да продължаваме напред, че медицината работи и се надяваме, че ще имаме някакъв по-добър резултат, че тия деца ще живеят повече. Всеки родител би се надявал да има такъв център, да има място където да си заведе детето, и да е сигурен в нещо.”
Водеща: Тежка е съдбата на всички с редки заболявания и техните семейства, но муковисцидозата особено, където повечето пациенти са деца, наистина е много тъжно и много тежко. Какво може да се направи там от страна на здравно министерство и въобще отношението на лекарите може ли по някакъв начин да бъде променено? Защото на един родител да кажеш, че детето му ще доживее 20 години, дотам, не е най-доброто отношение.
Десислава Атанасова: Сами разбирате, че отношенията между лекар и пациент е много трудно да бъде регулирано чрез административни актове или правни норми. Това е отношение на доверие, което се изгражда с години. И въпросът дали следва да се казва истината на пациента, е въпрос, който може би е морално етичен и по него трябва да се разсъждава по-дълго време. Но специално за редките заболявания бих искала да кажа, че в момента се отделят много средства именно за лекарства за лечение на редки заболявания. За първи път това правителство осигури средства за лечение на едно друго заболяване, мукополизахаридоза, четири деца има болни в България от това заболяване, четири милиона струва на година тяхното лечение. Разбира се, редките заболявания, затова и така са наречени, защото заболеваемостта на процент от населението е много малка, т.е. винаги лекарствените продукти, които са необходими за лечение на тези заболявания са изключително скъпи. Те са лекарства сираци, и наистина държавата взема мерки, така че да бъде осигурено лечението на такива деца, на хора с редки заболявания. Но трябва да кажем и нещо друго. От репортажа, който излъчихте, всъщност апелът на родителите беше да има лечебно заведение, където да се грижат за тези деца.
Водещ: Или специалисти, които да са достатъчно подготвени.
Десислава Атанасова: Държавата не може за всяко заболяване да осигури клиника или определено отделение. Може би трябва да помислим за някакъв център, който да е специализиран и който да осигурява лечението на няколко редки заболявания, така че тези хора наистина да имат и моралната подкрепа там от медицински екипи.
Водещ: На финала на този разговор искам да ви припомня, че в миналото си гостуване ни казахте, че лошото състояние на общинските болници е грижа на общините. Има ли начин министърът на здравеопазването да промени това дередже там, защото те всъщност също са част от здравеопазването?
Десислава Атанасова: Да, безспорно има начин и този начин, и този добър пример е болницата в Оряхово. Преди две седмици там беше разкрит филиал на болницата във Враца, която е с над 51 % държавно участие, вътрешно и детско отделение. Но с грижата на Общинския съвет на Оряхово, с грижата и ангажираността на кмета, с народните представители от ГЕРБ, с намесата на всички структури и намесата на министерството и, разбира се, намесата на медицинската общност, защото в тези центрове трябва да работят лекари. От вчера вече е факт и решението на Общински съвет Девин, с което предлагат на Министерски съвет и на държавата съответно да избере да разкрие филиал от три лечебни заведения. Поискали са това да бъде Военномедицинска академия, която е ведомствена болница на Военното министерство. Правителствена болница, която пък е подчинена на Министерски съвет, или Университетската болница „Св. Георги”. Разбира се, това решение предстои областният управител да разгледа, да прецени дали то е законосъобразно и дали може Общински съвет да задължава Министерски съвет да избира кое лечебно заведение ще разкрие филиал там, но бих искала да кажа, че единствено с усилията на всички – на местната общност, на изпълнителната власт, подкрепата на народните представители и на лекарите, които ще работят в тези филиали, може да се реши въпросът така, че в тези райони хората да имат достъп до болнична медицинска помощ.
Водещ: Да се надяваме на добри новини в такъв случай по отношение на общинските болници занапред. Благодарим ви за този разговор.