15.01.2013 г.,"Здравей, България"
Водеща Калина Крумова: За случая, който ви показахме миналата седмица в "Здравей, България" за онкоболно момиче, на което в различни болници в столицата е отказано да бъде прието, за това защо ставаме свидетели на пияни лекари и шофьори на линейки и още други здравни теми - министър Десислава Атанасова, добро утро.
Десислава Атанасова: Добро утро.
Водещ Христо Калоферов: Здравейте. Най-напред да започнем от това, което видяхме последно в живата връзка на Нина Димитрова. Защо три големи болници и с какви мотиви могат да откажат на един онкоболен в терминален стадий кръвопреливане, за да не се мъчи този човек в последните месеци и дни от живота му?
Д. Атанасова: Да започнем оттам, че аз с този случай се ангажирах и направихме проверка. Изпълнителна агенция "Медицински одит" провери и трите лечебни заведения, и цялата медицинска документация. Действително касае се за пациент на 29 години с онкологично заболяване, която е консултирана и от националния консултант по медицинска онкология доц. Куртева, и нейното заключение е, че на пациентката не следва да се прави химиотерапия - следва да се прилагат единствено и само палиативни грижи. Аз също съм родител, защото чух коментара на майката на Гергана. Ангажирам се лично със случая, тя отново да бъде прегледана и отново да бъде диагностицирана, и да й бъде помогнато в специализираната болница по онкология в София. Бих искала да кажа обаче, че доскоро изобщо няма и все още не е готов стандартът по палиативни грижи. През септември месец с моя заповед беше създадена работна група и тази работна група съвсем скоро ще завърши своята работа, за да бъде създаден този стандарт по палиативни грижи.
Водещ: Да уточним за хората, това е грижа за пациенти и болни, за които медицината няма какво повече да направи, така ли?
Д. Атанасова: Точно така. Става въпрос за грижи на терминално болни пациенти в стадий, обикновено при онкологични заболявания, когато единствено и само трябва да се седират достатъчно и да се обезболяват. Такъв стандарт нямаше до миналата година, когато създадох работна група и тя ще е съвсем скоро готова с изискванията на лечебните заведения, които трябва да отговарят на този стандарт, и изискванията за качество на медицинските услуги.
Водеща: Като говорим за качество на медицинските услуги, отиваме към случая в Дупница, тогава дори вие гостувахте тук, в студиото на "Здравей, България". Тридесет и пет годишна жена почина, бяха взети кръвни проби. Лекарят беше казал, че не е употребявал алкохол, пък е пил успокоителни. В крайна сметка се оказа, че кръвните проби са на жена. Освен явно хора, които пият успокоителни и алкохол, има и хора, които не казват цялата истина. Как да отидем спокойни в болниците и за този конкретен случай какво следва?
Д. Атанасова: Тогава, ако помните, когато аз ви гостувах, казах, че без да коментирам, считам за недопустимо някой да бъде на работа, и то толкова високо отговорна работа, в нетрезво състояние или след употреба на медикаменти и да не може да взима адекватни решения. Спомням си, че реакцията на колегите му от болницата беше: оставете човека, той никога не е употребил алкохол. Става ясно, че има разминаване между фактите няколко месеца след това. Досъдебното производство в момента все още продължава и наистина прокуратурата е тази, която ще установи каква е истината. Но аз отново казвам – с административни актове на министър или на директор на лечебно заведение не би могла да се обхване цялата палитра на отношенията лекар - пациент или личната отговорност на всеки лекар или на всеки медицински работник.
Водещ: Някой от работещите в здравеопазването. . .
Д. Атанасова: Тя е персонална.
Водещ: . . . тества ли с дрегер преди началото на смяната му изобщо, какви са правилата в момента?
Д. Атанасова: Това е задължително за шофьорите на линейки. Както знаете, имахме такъв случай от тези дни. Шофьор на линейка в Добрич. . .
Водещ: В Добрич.
Д. Атанасова: Да, шофьор на спешна помощ с наличие на алкохол 2.40 промила алкохол в кръвта и там моята реакция беше безкомпромисна и бърза - този шофьор вече е освободен. Но когато се касае за служител на лечебно заведение, което е общинска собственост, в случая Дупница, решенията ги взема друг, а не аз.
Водеща: Да де, ама хората си задават въпроса как могат да отидат, те не отиват по желание в болниците. . .
Д. Атанасова: Безспорно.
Водеща: . . . да са спокойни, че няма случат на пиян лекар на линейка или на такъв доктор, който да попаднат в ръцете му.
Д. Атанасова: Да, хората си задават този въпрос и може би заради това идва негативната оценка за системата за здравеопазването. Защото наистина всеки един от нас има пряк достъп до системата, лични впечатления и е много трудно да убедиш хората, че полагаш усилия нещата да се променят именно защото тези лични отношения, това, че се явява пиян шофьор или пиян лекар на работа. . .
Водеща: Но аз много ви. . . искам да ви помоля да коментираме заглавието на "Телеграф" "Фризьорки и шивачки на работа в Александровска болница". Заглавието е от "Телеграф", не си го измисляме. Ще направите ли проверка и нормално ли би било това?
Д. Атанасова: Бих искала да кажа, че в Александровска болница има проверка на инспектората, която имаше определени констатации. Тези констатации са предоставени на ръководството, а голяма част от тях са отстранени.
Водеща: А в тях има ли констатации за фризьорки и шивачки на работа?
Д. Атанасова: Не, мисля, че няма такива констатации. Има и проверка на медицинския одит по сигнал на пациентска организация и там е извършена проверка. Знаете, че аз ясно заявих в началото на своя мандат, че контролната дейност на министерството чрез инспектората, вътрешния одит и Изпълнителна агенция "Медицински одит" ще бъде много засилена и даже мога да кажа, че за 2012 почти с 300 процента има увеличение и ръст на извършените проверки. И в момента текат проверки в различни лечебни заведения в София и в страната, проверяваме в момента центъра за спешна медицинска помощ, болница "Света Екатерина", болница "Св. Наум". . .
Водеща: Това, което искаме да ви попитаме, е проверявате ли колко, доколко правилно се харчат парите съответно по клинични пътеки. Ще ви цитирам само един конкретен случай от нашата поща, умишлено съм си го принтирала. Едно момиченце, което в петък отива в столична клиника, можем да ви кажем в коя, на преглед, оказва се, че е обезводнена и трябва да бъде оставена на системи за един ден, само че е оставена с друга диагноза - ларингит, която по клинична пътека е пет дни. И така родителите дефакто трябва да се съгласят с диагноза, която не е същата, само и само, за да може детето им да седи един ден. Източването на клинични пътеки кога ще спре и докъде стигна работата ви в тази насока?
Д. Атанасова: Работата на лечебните заведения като договорни партньори на здравната каса и контрола на здравната каса по това как се приемат пациентите, по какви клинични пътеки и дали е съгласно медицинските стандарти е основна контролна функция на здравната каса. Тук може би трябва да поканите д-р Цеков за този разговор. Но при нас също пристигат такива сигнали за това, че пациенти се хоспитализират по различни клинични пътеки, без да има необходимост от това. Тези сигнали се проверяват постоянно и когато ние установим, че са в разрез с медицинския стандарт хоспитализациите или клиничните пътеки, по които пациентите са приети и се правят излишно много изследвания или не се дават епикризи, или епикризите са с грешно съдържание, веднага се уведомяват районните здравноосигурителни каса и по отношение на тяхната контролна функция от там ще имате по-пълна информация какви санкции са наложени. Но, така или иначе. . .
Водещ: Министър Атанасова, сега. . .
Д. Атанасова: . . . Изпълнителна агенция "Медицински одит" прави такива проверки и при всички случаи ние налагаме санкции.
Водещ: Към една тема, която започнахме още от миналата седмица - хората с психически проблеми. Какво се случва с единния регистър на психично болните в страната? Днес ето, вестниците пишат, че още миналата година Министерството на здравеопазването е събрало информация от психиатричните структури в цялата страна, а регистър още няма.
Д. Атанасова: Първо, аз ще започна с това, че наистина националната програма за психично здраве беше до 2012 г. В момента се подготвя нов проект с нови мерки за същия продължителен период. Ще кажа, че от 2000 г. с промяна в закона диспансеризацията вече е доброволна и това, че хората с подобни заболявания преди се водеха на диспансерен отчет вече не е задължително и е само и единствено по желание. Многократно сме водили разговори, включително и пациентски организации, и организации, които защитават човешките права, са имали претенции за това, че хора с подобни заболявания трябва да влизат в регистър. Но ние. . .
Водещ: Да видим, само за секунда да видим. . .
Д. Атанасова: Да.
Водещ: . . . един пример за едно неврологично заболяване, което обаче води до промяна на личността и може да бъде третирано и като психическа промяна. Нека да видим този пример и да продължим да коментираме.
(излъчва се репортаж - бел.ред.)
Водеща: Чия работа са психично болните и какво да правят близките им, защото явно тези въпроси са на дневен ред?
Д. Атанасова: Грижата трябва да е комплексна - както на държавата, така и на семейството, така и на социалните служби, защото обикновено наистина тези хора са изолирани и от обществото. В конкретния случай това, което коментира бащата - да, такъв е редът, при опасно поведение се уведомява полиция, викат се спешна помощ, бива пациентът настанен или в център за психично здраве, или в психиатрична болница, където обаче неговият престой не е безкраен. Така или иначе единствено и само с решение на съда може да е постановено задължително лечение.
Водещ: Министър Атанасова, казвате решение на съда, знаете колко е тежка процедурата. Първо, доброволно той трябва да се яви в съда, след което да бъде освидетелстван отново, след което пак да се върне доброволно в съда и тогава евентуално съдът да му назначи задължително лечение в психиатрично заведение, където да бъде затворен. Има ли начин за законодателна промяна, така че тази процедура да е по-лека и близките да могат да живеят безопасно и не само близките, и съседите, понякога цели квартали търпят агресия.
Д. Атанасова: Всъщност, когато се касае за такива спешни състояния, процедурата е доста бърза. В рамките на 24 часа управителят на лечебното заведение може да направи искане до съда и да бъде това лице настанено за задължително лечение за изготвяне на експертиза. Тази експертиза, разбира се, трае в рамките на няколко седмици, тъй като трябва да се прецени изцяло състоянието на лицето, и то бързината на изготвянето на експертиза зависи от експертите, т.е. психиатри и психолози. Но при всички случаи в рамките на месец вече съдът се произнася, след като има съдебно-медицинската психиатрична експертиза. Наистина грижата трябва за тези пациенти да е комплексна, защото в България действително те се лекуват с едни от най-добрите медикаменти, медикаменти на световно ниво. Трябва да работят много по-сериозно и по-добре и да бъдат разкрити на много повече места дневни центрове, които да осигуряват такава грижа. В комплексните. . . в психиатричните центрове в общините има изградени такива центрове и ние, за да подпомогнем тяхното изграждане и ресоциализацията на тези хора, считаме, че от тази година е редно да плащаме за дейност по трудотерапия в тези центрове, т.е. да симулираме и ръководството на тези лечебни заведения към такъв вид дейност и социална адаптация на техните пациенти.
Водеща: Като говорите за заплащане, миналата сряда пък ни гостува вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, който каза, че не изключва вариантът да отпусне малко повече пари за здравеопазване тази година от тези 780 милиона, които изникнаха в повече. Коментирахте ли вече това и ще стигнат ли парите за здраве през 2013 г.?
Д. Атанасова: Безспорно парите за здраве тази година са 3 милиарда и 400. Те са разпределени в бюджетите на Министерството на здравеопазването, на труда и социалната политика и на Националната здравноосигурителна каса. Бюджетът, който е определен на Министерството на здравеопазването, е разчетен така, че да бъдат гарантирани всички дейности. Знаете, че се наложи промяна в Закона за здравното осигуряване поради неподписването на Национален рамков договор от лекарския съюз. Така че са гарантирани всички дейности, които касата през 2013 година ще плаща. Вече са приети цените и обемите на клиничните пътеки и съответно на медицинските дейности, които изпълнителите на медицинска помощ ще извършват през 2013 г. Така че аз смятам, че средствата са гарантирани чрез бюджета на Националната здравноосигурителна каса и бюджета на Министерството на здравеопазването и медицинските дейности също.
Водещ: И в тази връзка, да, ще дойдат пари малко повече в Министерството на здравеопазването, а към общините ще има ли повече пари за здравеопазване, защото знаете за тежкото състояние на общинските болници.
Д. Атанасова: Всъщност, когато говорим за състоянието на общинските болници, трябва да кажем, че емблематични няколко примера имаме. Мисля, че в болницата в Девин, т.е. филиалът на смолянската болница. . .
Водеща: Небезизвестната. . .
Д. Атанасова: . . . да, нещата вървят добре и вървят към консенсус и към това там да съществува филиал на болницата в Смолян. Общинският съвет се съгласи на това решение. Вече и съветът на директорите на болницата в Смолян предприема всички действия и мерки, така че да заработи филиал на място в Девин и да бъде оказана медицинска помощ. Филиалът в Оряхово, който открихме през миналата година, работи добре. Там е гарантирана медицинската помощ. Бих искала да кажа, че много добре вече стартираха и вървят усвояването на европейски средства и стартирането на проектите по средносрочната рамкова програма. Знаете, че, от една страна, бенефициент по тях е Министерството на здравеопазването със 148 милиона лева и съответно общините към Министерството на регионалното развитие и благоустройството с преструктуриране на лечебни заведения, общинска собственост, към медицински центрове. Така че през тази 2013 година смятам, че повече ще бъдат позитивните неща. Наш приоритет е разкриването на високотехнологични лечебни заведения със средства от Европейския съюз именно за диагностика и лечение на злокачествените заболявания. Така че се надявам, че ще бъде гарантирана медицинската помощ в цяла България.
Водеща: Дано да я усетят българите по това, което им се случва в лечебните заведения.
Водещ: И да има по-малко сигнали за пияни лекари и шофьори на линейки през 2013 година.
Д. Атанасова: Надявам се.
Водеща: Благодарим ви много за гостуването.