15.12.2012 г., "Годината"
Водещ: Продължаваме с министъра на здравеопазването Десислава Атанасова. Здравейте, г-жо Атанасова
Десислава Атанасова: Здравейте.
Водещ: Забраната на тютюнопушенето на обществени места е на трето място заедно с бедствията в Перник, Бисер и Витоша и икономическата криза сред събитията на годината. Трето място впрочем и според слушателите, и според медиите. Никой от политиците на годината досега не го посочи. Нали разбрахте, че забраната остава, тъй като, ако падне, министър-председателят подава оставката на правителството, а президентът налага вето. Това стана ясно от това предаване. Така че вашата позиция получи изключителна подкрепа. Председателят на парламента впрочем също ви подкрепи.
Десислава Атанасова: Аз не съм очаквала и друго, защото нашата позиция, позицията на правителството, никога не се е променяла въпреки разговорите с бизнеса. Въпреки коментарите в парламента позицията на правителството, моята, на премиера винаги е била една и съща, т.е. на една плоскост не следва да се поставят загубите на бизнеса или намаляването на оборотите, или по-малката посещаемост в заведенията заедно със здравето на нацията.
Водещ: Въпросът е обаче тази забрана, която действа... седем месеца ще станат, нали, включително и юни, от 1 юни влезе в сила законът, да...
Десислава Атанасова: От 1 юни.
Водещ: ...доколко наистина се прилага?
Десислава Атанасова: Аз имам статистика, която нося, и ако ми позволите, в рамките на секунди ще кажа, че...
Водещ: Да.
Десислава Атанасова: ...са извършили колегите от РЗИ-ата 116 хиляди проверки за този период. Обектите, които са проверени, са 112 хиляди, издадени са 1660 предписания и това е в първите няколко месеца на действие на забраната. Съставените актове са 398, а общата стойност на издадените наказателни постановления е 104 хиляди лева.
Водещ: Четиристотин души са пушили, като не броим тези, които в началото са били съветвани да спрат да пушат с предписания, това казвате? Четиристотин души са пушили и имат актове.
Десислава Атанасова: Точно така.
Водещ: Как гледате на намеренията на някои ресторантьори да си плащали глобите и да се пушело?
Десислава Атанасова: Има закон и той е ясен - законът е в сила от 1 юни, т.е. изобщо не може да се коментира дали ще се нарушава законоустановеният ред. Аз вчера при въпрос на ваши колеги направих едно сравнение. Същото е като на Нова година да призовем шофьорите, които са употребили алкохол, да седнат зад волана.
Водещ: И да си платят глобата.
Десислава Атанасова: Да.
Водещ: А колко е впрочем глобата? Явно може би не е възпираща.
Десислава Атанасова: Различни са размерите. За физическите лица минималната е 300 лв. Разбира се, относно тежестта на провинението и неколкократността, тя расте, стига до 15 хиляди.
Водещ: А ресторантите, в които разрешават, стига до 15 хиляди?
Десислава Атанасова: Да. В зависимост от това колко пъти са установили екипите от РЗИ, че се пуши в тези заведения.
Водещ: Какво отговаряте на Делян Добрев? Вие го чухте впрочем, включвайки го от Япония. Той повтори тезата си, че за него е важна икономиката и трябва да се търси компромис.
Десислава Атанасова: Да, безспорно, тук с икономическия министър не мога да споря, защото приоритет на икономическия министър е развитието на бизнеса, икономиката. Но приоритет на здравния министър е здравето на нацията и приоритет на цялото ни правителство. След като сме го обявили за приоритет и чрез въвеждането на тази забрана целим, от една страна, превенция за непушачите, тъй като това е основният проблем по прилагането на закона и на действие на забраната. Нашата цел е, да предпазим децата, непушачите, работещите в заведенията за хранене и развлечения да не дишат тютюневия дим. И аз мисля, че ще успеем. Благодаря чрез вашия ефир на подкрепата на всички, които я изразиха, не само колегите ми от правителството, премиерът, президентът...
Водещ: Главният прокурор, не знам дали чухте, изпълняващият длъжността в момента Бойко Найденов, той каза, че даже обмислял да ходи на протестите на тези, които са против отмяната на забраната.
Десислава Атанасова: Не съм го чула, но, знаете ли, в Министерство на здравеопазването постъпи петиция с около 18 000 подписа за подкрепа на позицията на министерството и на правителството. На заседанието на здравната комисия в четвъртък се чуха становищата на всички лекари, които са експерти. Националният консултант по онкология, националният консултант по белодробни болести, националният консултант по кардиология - те изобщо не поставят на обсъждане факта и коментар няма дали намалените обороти на заведенията, спадът в посещаемостта на клиентите трябва да се сложат на една плоскост със здравето на нацията. България дава около 250 милиона лева за борба с онкологични заболявания, сърдечносъдови заболявания, заболяване на белите дробове. Ние сме за съжаление на водещите места в черната статистика по смъртност от тези заболявания. Начинът е да изкореним вредните навици на обществото, един от които е тютюнопушенето.
Водещ: Чест ви прави тази позиция, защото вие пушите, нали? Вече не толкова много обаче, казвате. Вие сте от този пример за как забраната отказва, нали?
Десислава Атанасова: Точно така.
Водещ: Две от събитията на годината, атентатът в Бургас и бедствията в Перник, село Бисер и Витоша, имат и нюанса за това как здравеопазването реагира в кризисна ситуация. Специално при атентата в Бургас реакцията беше доста добра, поне така го оцениха и хората, които пострадаха там.
Десислава Атанасова: Аз мисля, че... да кажем, че оценката е доста добра, по-скоро отлична. Такава оценка поставих аз като министър на здравеопазването на всички екипи, за организацията, на всички лекари, които се включиха в това да оказват медицинска помощ, лекари, които бяха в отпуска, дойдоха, за да помогнат на колегите си от Бургас. За часове бяха осигурени кръв и кръвни продукти. Редица хора се отзоваха да помогнат, доброволци, да дарят кръв и наистина за 24 часа системата на здравеопазването успя да реагира така, че за този период нямаше нито един човек, пострадал, на когото да не му е оказана спешна медицинска помощ, който да не е преведен в по-високо технологично лечебно заведение, където да му е оказана специализирана такава, или да бъде транспортиран конкретно за пациентите от Израел. След няколко часа те бяха на летището и ги изпратихме в израелска болница.
Водещ: Лекарският съюз не подписа националния рамков договор за следващата година, иска оставката на финансовия министър и спорът пак се сведе до това, че заради нестигащите в страната пари с парите на тези, които се осигуряват, ще бъдат лекувани такива, които не са се осигурявали. Този път обаче парите, вместо да са в Министерството на здравеопазването, остават, защото така каза Конституционния съд, в здравната каса, но здравната каса ще плаща на хора, които не са плащали да бъдат осигурени. Вие съгласна ли сте с това?
Десислава Атанасова: Това не е така. Първо, защото, да, след решение на Конституционния съд обявеният трансфер за незаконосъобразен и противоконституционен направи така, че да има промяна и тези средства да се заплащат срещу дейности, които ние прехвърлихме в здравната каса. Само че трябва да кажем, че за хората, които са здравно неосигурени, отново има средства, заделени в Министерството на здравеопазването и в Министерството на труда и социалната политика. Тоест за всички неосигурени лица, на които се оказва медицинска помощ, ще плащаме ние - Министерството на здравето и Министерство на труда.
Водещ: Тоест, ако си осигурен, ваксината ти ще бъде от здравната каса, ако не си осигурен, ваксината ти ще бъде от Министерството на здравеопазването.
Десислава Атанасова: По отношение на ваксините, става въпрос за задължителния имунизационен календар, който обхваща децата, всички деца са здравноосигурени.
Водещ: Така.
Десислава Атанасова: Тоест това не беше примерът може би, който да се посочи. По отношение на интензивното лечение ще кажа, защото по отношение на интензивното лечение би могло наистина да се случи в лечебно заведение да попадне неосигурен пациент. За интензивното лечение на тези неосигурени пациенти ще плаща Министерството на здравеопазването.
Водещ: Добре, ама тогава какъв е смисълът да се осигуряваш? Значи, ако ти решиш, че гледаш да се пазиш от най-лошото, ето, да не стигаш до интензивно, до реанимация, и осигурен-неосигурен ще ти се плати, защо да плащаш осигуровки?
Десислава Атанасова: Това е гаранцията на държавата, че при случай на спешност винаги държавата поема разходите.
Водещ: Тоест на неосигурения всички ще платят от данъците си, а будалата, дето се е осигурявал, всъщност ще плати един път, защото се е осигурявал, втори път ще плати с данъците си. Не е честно, то това е всъщност...
Десислава Атанасова: Съгласно конституцията и Закона за здравето, държавата гарантира за определени дейности. Такива дейности са спешната помощ, психиатричната помощ, лечението на пациентите, които са болни от СПИН, пациентите, които са болни от туберкулоза, фондът за лечение на деца и други дейности. Да, наистина от данъците на всички се гарантират тези дейности за всички, които са и здравно неосигурени, но това са устоите на нашето законодателство.
Водещ: По-миналата година кризата в здравеопазването беше събитие на годината. Тогава се сменяха пак... май двама се извървяха здравни министри. ГЕРБ всъщност не направи реформа в здравеопазването в този мандат. Какво искате да направите, ако спечелите изборите следващите.
Десислава Атанасова: Със съжаление мога да кажа, че, да, наистина не се случи реформата дългоочаквана не само от лекарите, а очаквана от цялото ни общество. Първо, трябва да кажем, че за да има реформа в този сектор, защото това е сектор, който е много консервативен, сектор, който не търпи резки и необмислени решения, трябва да има национален консенсус. Затова аз още през месец септември подготвих заедно с моя екип една национална рамка, национален консенсус за развитието на здравеопазването през периода 2014 - 2020 година. Тази национална стратегическа рамка беше представена в Народното събрание, където присъстваха всички парламентарни групи, съсловни организации, пациентски организации, експерти, и очаквам да края на тази година или в началото на следващата наистина всеки да се произнесе какво ще се случва в българското здравеопазване. Защото...
Водещ: И вие какво предлагате? То основният проблем е как да се събират парите - да има ли повече здравни каси, как да се конкурират те с едната здравна каса. Това е спорът, който се води от години в...
Десислава Атанасова: Не, не само това е спорът. Първо, трябва да започнем наистина оттам как се събира финансовият ресурс - 8 процента здравна вноска. Да кажем тези 8 процента достатъчни ли са за покриване на основния пакет или са недостатъчни. На второ място...
Водещ: Вашият отговор е, че са недостатъчни или?
Десислава Атанасова: Мисля, че ние гарантираме основния пакет с тези средства. Оттам нататък, ако те са достатъчни и това го преценят обществото и експертите, те трябва да се събират в целия си обем. Само че знаем, че има около милион и триста здравно неосигурени лица. Как да накараме тези здравно неосигурени лица да се осигуряват?
Водещ: При всяка положение не като им кажеш, че осигурен-неосигурен, ако го бутне кола, ще лежи за сметка на данъците на всички останали в реанимация. Това със сигурност не мотивира.
Десислава Атанасова: Само че не мотивира и санкцията за лишаване от права, защото такива санкции бяха заложени още през 2010 година и виждаме, че броят на неосигурените лица остава на едно равнище - около милион, милион и двеста през годините. Тоест и това не мотивира.
Водещ: Вие помните ли, имахте в началото смели идеи да не им давате лични карти, шофьорските книжки да им взимате, което будеха куп правни въпроси, нали, как би станало.
Десислава Атанасова: Не, между другото и във вашето студио...
Водещ: То това ви беше първото интервю...
Десислава Атанасова: ...сме си говорили...
Водещ: ...когато казахте, че няма да имат лични документи тия, дето не си плащат здравните вноски, отиват да си сменят личната карта... обаче това нямаше как да проработи май.
Десислава Атанасова: Казах, че следва да лишаваме неосигурените граждани, защото това са задължения по закон от други административни услуги, които се дължат от държавата. Но да се върнем на темата за осигуровките. Тоест трябва да се намери механизъм как да се събират тези средства и този механизъм трябва да се търси от всички. Затова трябва да има национален консенсус, а не когато се направи предложение от мен или от друг министър в Народното събрание, то да бъде отхвърлено и проблемът да остане. Оттам нататък следващият въпрос, на който трябва да се даде категоричен отговор - лечебните заведения трябва ли всички да работят с публични средства. Дали всички средства, които се събират от здравни осигуровки, трябва да се разпределят пропорционално съгласно сключените договори с всички лечебни заведения, или трябва да бъде един гарантиран минимален обем на лечебни заведения, които задължително работят със здравната каса и задължително осигуряват при всички случаи на спешност, на интензивни грижи медицинската помощ на българските граждани. Това също трябва да е консенсусно. Дали трябва лечебните заведения да са търговски дружества или лечебните заведения, които са 100 процента държавна собственост, и тези, които са с общинска и държавна, да са обявени за държавни лечебни заведения и държавата да поеме всички разходи. На тези и много други въпроси трябва да се даде отговор, но този отговор трябва да бъде с консенсус. Националната здравна карта трябва ли да бъде задължителна и лечебни заведени нововъзникващи да влизат при определени условия в нея? Защото има дисбаланс в системата. Никой не разкрива лечебно заведение в определени райони на страната, в други има пренасищане на пазара. Е как е възможно при един и същ финансов ресурс, при еднакви изисквания за всички по медицинските стандарти, които трябва да покрият лечебните заведения, а това са изисквания за апаратура, за брой медицински специалисти и за оказване на спешна помощ 24 часа в денонощието, да работят едновременно всички лечебни заведения? След като се казва, че непрекъснато от България изтичат медицински кадри, по данни на лекарския съюз около 500 на година. Кой покрива тогава изискванията по медицинските стандарти? И дали контролът, който осъществяваме ние и Националната здравноосигурителна каса, е достатъчно ефективен и не е последващ. А може би трябва да бъде внезапен. Много въпроси има, които си струва да си намерят своя отговор през 2013 година. Разбира се, всеки ще каже своята позиция и от политическите партии, своята платформа за здравеопазване, но аз смятам, че каквато и реформа да трябва да се прави, тя трябва да се прави с национален консенсус.
Водещ: Двайсетте години на България в едно изречение според министъра на здравеопазването?
Десислава Атанасова: Години на преход. Двайсетте години...
Водещ: Очаквах от вас на шега да кажете с много тютюнев дим, но вече няма да е така. В облаци дим бяха те.
Десислава Атанасова: И така може да се опише. За министъра на здравеопазването донякъде частична реформа в доболничната помощ и се надяваме предстояща здравна реформа в болничната, така че да имаме удовлетвореност - както и на българските лекари и адекватно заплащане за труда им, така и удовлетвореност на българските пациенти.
Водещ: Десислава Атанасова, министърът на здравеопазването, гост в студиото на Годината", защото забраната на тютюнопушенето е едно от трите събития, които са с равен брой точки в нашата класация за събитие на годината, заедно с бедствията в Перник, село Бисер и Витоша, и икономическата криза.