Водеща Анна Цолова: Министърът на здравеопазването ни е на гости, Десислава
Атанасова. Още в началото на предаването ви призовахме да задавате вашите въпроси към министъра на здравеопазването. Има ги и точно това гледах и аз преди малко, че влизате в детайли и конкретика, защото всеки едни случай, разбира се, е частен. Ще се помъча след малко да ги обобщя и от частните да отидем към общите въпроси, които задавате на здравния министър, но първо позволете с моите въпроси да започна. Цените на лекарствата -
тема, която, вярвам, ви вълнува, и то ежедневно за съжаление някои от вас. Има протести на аптекари заради намерението на здравното министерство да намали процента от надценка, която се слага в аптеките, заплахи, че могат да бъдат затворени аптеки, заплахи, че ще бъдат фалирани бизнеси и аптеки по места и съответно достъпът до лекарства на много хора ще бъде блокиран. Да започнем оттам. Добро утро.
Десислава Атанасова: Добро утро.
Водеща: Тези два процента, каквото намерение изявихте, в каква степен ще помогнат за намаляване цените на лекарствата? Миналата или по-миналата седмица колеги бяха изчислили, че става въпрос за стотинки върху левове.
Д. Атанасова: Да. Да започнем оттам, с нашите предложения изобщо за цялостния пакет мерки в лекарствената политика, която има, и този пакет има за цел единствено и само до крайния потребител, тоест до пациента, лекарствата да стигат на по-ниски цени. Ние сме предложили мерки в няколко посоки за всички участници по веригата. Например трябва да кажем как се формира една цена на лекарствен продукт за вашите зрители. Първо се взема най-ниската пределна цена на производител в страните, с които ние се реферираме, те досега бяха осем. Една от мерките, която ние предлагаме, те вече да бъдат 17, тоест в по-голяма кошница да се търси най-ниската пределна цена. На второ място, след като тази цена бъде установена, идва ред на надценките на търговците на едро и на търговците на дребно. Именно промяната, срещу която имаше протести, е надценките на търговците на дребно, които в момента за различни ценови групи са 22, 20 и 18 процента, да бъдат намалени съответно с 2 процента, като такова намаление се предвижда и с 2 процента при търговците на едро. И след това стигаме до ставката на ДДС, която е 20 процента. И тя се начислява върху тази сума, която се е получила.
Водеща: Да започнем пункт по пункт.
Д. Атанасова: Пункт по пункт.
Водеща: Обяснението беше важно в началото, за да има информация за хората, които ни слушат и не са наясно с нещо, което всъщност ги вълнува и засяга всеки ден. Тази надценка, казвате 20-22 процента, всъщност сравнено с други държави, една таблица гледах преди няколко седмици, се оказва, че е една от най-ниските за някои европейски държави. В България се оказва, че надценката на търговците на дребно е една от най-ниските.
Д. Атанасова: Различни са моделите. Това трябва да кажем. От една страна, има фиксирани надценки в някои държави, тоест нека да кажем, че има държави, в които например надценката не бива да превишава 6 евро. Мисля, че в Естония е точно така. Тоест нямаме вече възможност търговецът на дребно...
Водеща: Тоест, каквото и да продаваш...
Д. Атанасова: Точно.
Водеща: ...няма значение процентът...
Д. Атанасова: Да.
Водеща: ...има значение някаква сума установена.
Д. Атанасова: Да, това е твърдата фиксирана сума. И тя не би могла да надвишава 6 евро. Има такива модели. Защо никой не говори за тях? Защото, ако тук има една фиксирана надценка 5 лева, сигурно ще има статистика, че, и ще има протести, че много други аптеки, които в момента работят, също ще затворят. Но това не е така, защото нашите мерки са насочени към всички, тоест няма да бъдат затворени аптеки и хората да нямат достъп. И сега бих искала наистина да поговорим по конкретните мерки.
Водеща: Ама те, дори има и съобщения на протестиращите, че тази надценка, намаляването на тази надценка ще доведе до изчезването на една заплата на фармацевт и съответно до затваряне на аптека и до фалиране.
Д. Атанасова: Но има пък и други съобщения, пак на фармацевти, просто тази сутрин четох, че това няма да се отрази никак на работата на аптеките.
Водеща: За тези, които работят може би в затворен цикъл, производители, търговци на едро
Д. Атанасова: Просто най-различни мнения погледнах...
Водеща: ...търговци на дребно, на тях им е може би по-лесно, но на тези, които са просто търговци...
Д. Атанасова: Не смятам, че двата процента биха довели наистина до затваряне на аптеки и това да стане факт в цялата страна. И в момента при наличието на тези надценки в 39 общини няма аптека. Кой ги разкрива тези аптеки? Нали магистър-фармацевтите? Защо там няма аптека, след като има социална отговорност към хората и те протестират единствено и само за достъпа на хората? Тоест това не е мотивът за техния протест. Мотивът за техния протест е, че всеки си пази печалбата и всеки си пази бизнеса.
Водеща: Кажете ни и за тяхното предложение да бъде намален данък добавена стойност върху цените на лекарствата, а да не се пипа надценката, която, изговорихме вече аргументите на хората, които се противят на вашето решение. ДДС върху лекарствата тема на разговор ли е?
Д. Атанасова: ДДС върху лекарствата може да се обсъжда единствено и само когато се коментира законът за бюджета на държавата и съответно законът за бюджета на касата. Не може в средата на финансовата година, когато са направени всички разчети за приходите, които се очаква да влязат в държавата, ние да променяме ставка на ДДС. Тоест, да, възможно е да се водят такива разговори, но то непременно трябва да стане с участието на финансовия министър и на цялото правителство...
Водеща: Знаете, че във...
Д. Атанасова: ...защото това са приходи в бюджета.
Водеща: Разбира се, и това са важни решения и не могат да бъдат взети от вас или просто от някой ваш колега, но все пак знаете, че в някои европейски държави ДДС върху лекарствата е едноцифрено число.
Д. Атанасова: Да, знам, знам, че е така. Действително може да се помисли върху това да има някаква диференцирана ставка. В момента знаете, че по Закона за туризма, за туризма има диференцирана ставка за ДДС, може да се помисли да има такава ставка и за лекарствата, но това решение не мога да го взема аз еднолично, а в моята компетенция са тези предложения, които сме направили в момента, а то е да бъдат намалени надценките на търговците на едро и на дребно, да бъде разширена кошницата на държавите, с които ще се реферираме, така че да търсим най-ниска цена и това рефериране да става на шест месеца, а не на една година, както е до момента. Защото ще ви кажа, че от началото на годината, откакто работи Комисията по цени и реимбурсиране, вследствие на служебните проверки, които са направени, ние достигнахме много по-ниска цена на 488 продукта. Само че 268 вече са в сила цените, защото останалите се обжалват пред съда за това каква цена им е определена, тоест все още не са влезли в сила. Има огромно намаление на цените на лекарствата, обхващащо различни групи лекарствени продукти, лекарствени продукти за кардиология, лекарствени продукти, които дори съм си ги извадила като приложение, ето каква папка са, има намаление с около 300 лева в някои фирми на лекарствени продукти.
Водеща: Какво е това лекарство, което е намалено с 300 лева?
Д. Атанасова: Золедроник е намалено с 300 лева. Било е 806 лева и 84 стотинки пределна цена, в момента е 525 лева и 74 стотинки. Тоест и тук са всички тези, които след служебната проверка, които е направила Комисията по цени и реимбурсиране към Министерството на здравеопазването, са постигнати такива цени. Вече е факт и Наредба 10, която е обнародвана и която дава възможност касата като публичен фонд, който плаща за лекарствени продукти, да договаря за всички 100 процента, не само за всички 100 процента платими от нея, както беше до момента, а за всички лекарствени продукти, които тя плаща, без значение нивото на реимбурсация, тоест и там ще бъдат намалени сериозно цените, тъй като ще има пряко договаряне с фирмите производители.
Водеща: Да не стане както, какъвто пример беше даден преди няколко месеца, едно лекарство, купено впоследствие на следващата година от касата за 10 пъти по-висока цена? Имаше и такива примери. А цените на лекарствата, ще клекнете ли пред исканията на фармацевтите и аптекарите?
Д. Атанасова: Не.
Водеща: Или няма, няма връщане назад?
Д. Атанасова: Не, няма връщане назад.
Водеща: Те продължават да протестират. Аз се разсеях малко, защото искам да обобщя...
Д. Атанасова: Всички мерки, които предлагам, са в интерес на пациентите. И не случайно пациентските организации, вече има разпространени и техни отворени писма, ни подкрепят.
Водеща: Ето тук...
Водеща: Бакалавър-фармацевтите също не подкрепят протеста. Нека да кажем, че в България има около 4000 аптеки. Вчера на протеста бяха около 150 или 200 човека, тоест колко процента са това от заетите в сектора?
Водеща: Защо г-жа Атанасова... разсеях се и замълчах замалко, защото ще направя преглед и на текстовете, които в момента са на сайта ни, защо г-жа Атанасова отказва комуникация с фармацевтите, чийто министър е? Отказвате ли?
Д. Атанасова: Напротив, не отказвам комуникация. В момента в министерството се провеждат, от миналата седмица, откакто оповестих серията от мерки, се провеждат работни групи всеки ден по няколко часа. Обсъждаме предложенията на всички страни и това фармацевтите много добре го знаят, защото те участват в тези срещи. И дори аз смятам, че е необосновано да участваш в срещи вътре в Министерство на здравеопазването ежедневно, да предлагаш решения, да търсиш консенсус и едновременно с това да протестираш под прозорците, тоест двете неща според мен са в явно противоречие. Бих искала да кажа още нещо за това какво ще направим за достъпа на хората до лекарствени продукти в малките населени места, тъй като наистина там няма аптеки, или изобщо няма, или няма аптеки, които да работят със здравната каса, и хората наистина са лишени от достъп. А, първо, действа от няколко години една наредба, която дава възможност личните лекари да продават лекарствени продукти на пациентите си по лекарско предписание, тоест в момента по лекарско предписание лекарствата могат да стигат до пациентите. Освен това обсъждаме с д-р Цеков възможност именно в тези малки...
Водеща: Шефът на здравната каса.
Д. Атанасова: ...да, в тези малки населени места, където наистина са трудно достъпни, да бъдат осигурявани едни допълнителни средства за аптеките. И в момента аптека, която...
Водеща: ...някакви аптеки.
Д. Атанасова: Да, аптека, в момента аптека, която работи по договор с касата за сто процента платимите от нея лекарствени продукти, получава по два лева на рецепта. От една страна, касата плаща сто процента лекарствения продукт, от друга страна, за да ги продава аптеката, на всяка рецепта те получават по два лева за всеки лекарствен продукт. А мога да ви кажа, че имаме сигнали, че умишлено се изписват лекарствени продукти на няколко рецепти, за да могат да се вземат тези два лева няколко пъти.
Водеща: Няколко пъти по два...
Д. Атанасова: Да, включително и такива сигнали имаме от пациенти. Другото, което...
Водеща: Което говори между другото и за това на какъв хал са аптеките и аптекарите, щом са опрели до едни два лева.
Д. Атанасова: Да, но нека да кажем на какъв хал са пък хората, които... аз доскоро знаете, че бях народен представител. При всички срещи, които съм имала с хората в моя избирателен район, те казват - цялата ми пенсия или половината ми заплата отива за лекарства. Тоест тези мерки са в полза на обществото, на хората. И аз смятам, че затова съм министър на здравеопазването, да намирам баланса между интересите. Правили сме разчети, знаем, че ако бъде намален доста повече процентът на надценката, наистина ще има опасност от някои аптеки да затворят, затова предлагаме два процента. Но аз няма да преговарям за размера и тези два процента ще са факт в наредбата.
Водеща: А сега към заплатите на лекарите, защото времето тече. Обявихте повишение на заплатите, на началните, с които стартират работата си, професионалния си живот лекарите, с 20 процента, само че това не стана, и то само ден след като го обявихте. Какво става към днешна дата?
Д. Атанасова: Да, тогава наистина в последния момент работодатели и синдикати имаха противоречия...
Водеща: Шефовете на болниците.
Д. Атанасова: Да, между един текст, за един текст и отказаха да подпишат колективния трудов договор. Към днешна дата вече съм имала среща с президентите на КТ "Подкрепа", на КНСБ, с представители на стопанската камара, както и на работодателите, преговорите ще продължат. Имаше наистина притеснения от страна на работодатели, директори на големи болници, които смятат, че трябва да бъдат направени и разчети, да покажат дали финансовото състояние на лечебните заведения би могло да позволи такова увеличение на заплатите. В крайна сметка и синдикатите се съгласиха, че е добре да има такива ясни разчети, т.е. изчакваме да излязат разчетите и отново сядат на масата на преговорите.
Водеща: Не съжалявате ли, че прибързахте с това обявление, с повишение 20 процента на заплатите, при условие че шефовете на болници казват - ние нямаме пари, ние няма откъде да ги вземем. Имаме желание, но...
Д. Атанасова: Вижте, може ли, след като един месец се водят преговорите между две страни - синдикати и работодатели, никой да не е направил разчети колко ще струва това? Възможно ли е?
Водеща: Но се говори за нещо, за което не са направени разчети, така ли?
Д. Атанасова: Ами, след като те не се съгласиха и това им е основният мотив, че не могат да подпишат, защото не могат да си го позволят, явно не са направили разчетите. Как идват на преговори, без да са направили една... да са извадили статистика колко могат, какви са им приходите, какви са им разходите и т.н.? Държавата е приела условията, съгласила се е с исканията на синдикати и с исканията на работодатели, т.е. много парадоксално изглежда, но обикновено държавата има някакви допълнителни искания или не е съгласна с някои текстове. В този случай ние казахме - да, съгласни сме, трябва да има безспорно повишение на основната, на началната заплата в здравеопазването, а синдикати и работодатели не се съгласиха.
Водеща: Един въпрос от Велико Търново именно по темата заплати. Защо медиците от центъра за спешна медицинска помощ във Велико Търново получихме увеличение на основната заплата с 12 процента вместо с обещаните 18 процента? Предварително ви благодаря за отговора. Очевидно лекар от там пише.
Д. Атанасова: Аз съм подписала увеличението с 18 процента на бюджетите на абсолютно всички центрове за спешна медицинска помощ в цялата страна, с 18 процента. В този смисъл е и постановлението на Министерския съвет, с което се прави корекция в бюджета на Министерство на здравеопазването.
Водеща: Добре, ако това е така, ще направите проверка, защото в момента...
Д. Атанасова: Разбира се, че ще направим проверка.
Водеща: Друг въпрос. Докога ще откриваме топлата вода - от кого зависи процедурата за получаване на инсулин да бъде облекчена? И тук в дълъг текст се обяснява как през три месеца трябва да се ходи при личния лекар, след това през шест месеца от ендокринолог...
Д. Атанасова: Тази процедура е съгласно изискванията на Националната здравноосигурителна каса и необходимостта да бъдат представени протоколи от специалисти. Мисля, че в момента от ръководството на здравната каса има разбиране по тези проблеми. Такъв случай имаше и с лечението на децата с редки заболявания. Бяха ускорени максимално процедурите да се признават тези протоколи. Смятам, че д-р Цеков ще реагира незабавно и където има проблем, той ще бъде отстранен.
Водеща: Дано да е така. Пак се връщаме към цените на лекарствата и след това блиц по много теми, защото съм си подготвила много въпроси, а гледам, че времето лети. Защо в Гърция, Турция и Сърбия лекарствата са по-евтини? Кой взема надценките - аптекарите или вносителите?
Д. Атанасова: Сега, в Гърция, ние се реферираме с Гърция, страна от Европейския съюз, там цените са по-ниски заради диференцираната ставка на ДДС и някои по-ниски цени на производител в Гърция. В Турция, Сърбия и Македония, някои примери, които включително и ваши колеги бяха направили като предаване, те не са членове на Европейския съюз, тоест там по друг начин е формирана лекарствената политика и съответно нивата на реимбурсиране по друг начин се определят, надценките се формират по друг начин. Просто друг тип лекарствена политика.
Водеща: Готови ли сте за разговор с финансовия министър днес, утре, вдругиден да се започне размисъл по темата намаляване на ДДС и ставката върху лекарствата?
Д. Атанасова: Разбира се. Ние до края на месец август...
Водеща: Подсещате ме пак ви питам заради примера, който дадохте.
Д. Атанасова: ...трябва да сме готови с прогнозните бюджети на министерствата, съответно на здравната каса, тоест август и септември е времето, когато могат да се водят разговори и относно приходите в държавния бюджет, и ставките на ДДС, и т.н. Водеща: Значи, тази тема продължава. Ще спрем с темата за лекарствата, ще спрем и с темата за лекарските заплати и бързо нататък към следващите. "Пирогов". Изтече ли срокът, който бяхте дали на ръководството на "Пирогов" да подобри работата си и да изчисти...
Д. Атанасова: Срокът изтече...
Водеща: ...притеснителните пропуски?
Д. Атанасова: ...в неделя. В понеделник следобед е входиран в министерството доклад от директора на "Пирогов" както до мен, така и до съвета на директорите. Знаете, че вече има нов борд на директорите там. Той е от петима души. Четирима са новите лица, двама от Министерство на финансите, двама от Министерство на здравеопазването. Разбира се, този отчет за свършеното през този месец и за отстранените констатации на инспектората е в може би около 300 страници, тоест не е възможно за един ден да се запозная с него. Но в момента колегите работят и от инспектората и правят проверка какво всъщност е предложено да бъде отстранено, кои констатации на техния доклад вече отстраняването е намерило приложение в този доклад, който е изготвил д-р Раденовски, проф. Раденовски...
Водеща: Нали знаете, че ви обвиниха - защо "Пирогов", да не би "Пирогов" да се окаже черната овца на всички болници в България?
Д. Атанасова: Не, няма да се окаже "Пирогов". Искам да кажа, че са направени проверки в "Пирогов", ИСУЛ, "Свети Иван Рилски", във...
Водеща: Завършили вече проверки или в момента се правят?
Д. Атанасова: Завършили, да, завършили. В педиатрията, в хематологията, това е специализираната болница по хематология, в РЗИ София-област, в МБАЛ Хасково, проверка на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Проверка на Александровска болница тече в момента, тази проверка е по сигнал, както и на едно търговско дружество - "Бул био", което е държавно и което произвежда...
Водеща: И какво показаха тези проверки?
Д. Атанасова: ...ваксини.
Водеща: Къде има грешки в системата?
Д. Атанасова: Ами, тези проверки показват, че преди всичко в лечебните заведения не се спазват правилата по възлагане на обществени поръчки или...
Водеща: Например? Може ли да дадете примери?
Д. Атанасова: Ами, почти във всички лечебни заведения има такива, срещат се, срещат се, дали на наредбата за малки обществени поръчки не се спазват правилата или на ЗОП, но във всички лечебни заведения. Аз ще оповестя всичко това за медиите, но може би утре, констатациите от всички извършени проверки в момента.
Водеща: Най-сериозното нарушение поне да ни кажете какво е?
Д. Атанасова: Ами, нека...
Водеща: Или ще си оставите за утре всичко?
Д. Атанасова: Да, предпочитам.
Водеща: Сега малко към въпросите на зрителите. Къде отиват парите на починалите, които са здравно осигурявани, а не са ползвали услуги? Солидарно отиват и се разпределят за тези, които...
Д. Атанасова: Знаете, че, да, нашата система е солидарна, хубаво е, че има въпроси във връзка със здравното осигуряване, защото не знам дали ще ни стигне времето да поговорим и по тази тема. Нашата система е солидарна, всички сме здравно осигурени от момента на раждането си и това е задължение по закон. Вече за различните групи се плащат от държавата, от работодателите или от самоосигуряващите се лица.
Водеща: Да, това са неща, които ги знаем, но така или иначе...
Д. Атанасова: Но е важно да кажем, че в тази система се открояват три групи на здравно неосигурените граждани и тези три групи са, едната, защото не пребивават трайно в България, но е в рамките на Европейския съюз, но те са предимно хора, които живеят без местожителство установено или работят без трудови договори, тоест това са хората, които са някъде в Европа, но са на трудовия пазар без трудови договори, работят на черно, живеят някъде, но не е ясно къде. Тези хора нито са си подали декларации, каквито изисквания има по Закона за здравното осигуряване...
Водеща: Колко са тези хора?
Д. Атанасова: ...че ще пребивават трайно някъде на друго място в Европа, но когато им се наложи, се връщат тук и ползват услугите, като си платят 600 лева...
Водеща: Колко са тези хора приблизително, има ли такава справка?
Д. Атанасова: ...за да влязат в системата. Не, не би могло да се отграничи заради факта, че имаме свободно движение на стоки и на хора в рамките на Европейския съюз. Втората...
Водеща: В рамките на Европейския съюз. Казахте, че около 1 милион, извинявайте, че ви прекъсвам, но сега подхващаме темата, която пък беше тема и миналата, и по-миналата седмица, около 1 милион са здравно неосигурените българи. И онази идея, която беше внесена вече в парламента, да се ограничи възможността хора, които не са плащали здравните си вноски за определен период от време, да не могат да извършват покупко-продажба, изобщо всякакви сделки с движимо и недвижимо имущество, отказахте ли се от нея, или все още е на ход?
Д. Атанасова: Законът за здравното осигуряване...
Водеща: Е в ръцете на депутатите, ние знаем.
Д. Атанасова: ...е в Народното събрание, да, изтече срокът вчера за предложения между първо и второ четене. Не знам още какво предложения са направени включително и по тези текстове, така или иначе това е решение на Министерски съвет, съвносители сме заедно с финансовия министър, тоест единствено и само Народното събрание вече може да реши този текст ще остане, ще бъде променен или ще бъде отхвърлен.
Водеща: Като че ли имаше склонност и сред депутатите от ГЕРБ да променят текста, такъв, какъвто е предложен от вас и от колегата ви Симеон Дянков. Може би сте проследили дебатите по темата.
Д. Атанасова: Ами, в момента, да, имаше обществено обсъждане, включително и медийно такова, но трябва да се намери изход, разбирате ли? Този публичен фонд, колкото повече пари влизат в него, толкова повече ще има средства за разходи за здраве, ще има средства включително и за финансиране по-добро на клиничните пътеки, за лечебните заведения, които са сключили договор с касата, тези пътеки ще са дофинансирани, лекарите съответно ще получават по-високо възнаграждение, ще има средства за лекарства и няма...
Водеща: Това ли е единственият източник все пак на освежаване финансово на здравната ни система?
Д. Атанасова: Ами, те източниците са два - държавният бюджет и касата.
Водеща: И касата.
Д. Атанасова: Тоест всички ние чрез здравните си осигуровки, това са източниците.
Водеща: Един въпрос, който е много общ и ще отвори една голяма и дълга тема, но ще го прочета в името на това, че засяга много хора - докога хората, които си плащаме редовно здравните вноски и сме изрядни, ще имаме възможност да си вземем направление? Знаете, чакането на направления продължава.
Д. Атанасова: Между другото този въпрос не е към мен толкова, колкото към здравната каса, но има места, където има направления, няма недостиг, даже те не са използвани. Може би трябва подходът да е друг и от тези населени места, и от тези лични лекари, които не успяват да използват всички направления...
Водеща: Да се пренасочват на друго...
Д. Атанасова: ...да бъдат пренасочвани на други места.
Водеща: Знам, че отварям голям фронт и голяма тема, но ще ви прекъсна, защото изключително напреднахме във времето. Вярвам, че ви е бил интересен и най-важното полезен разговорът с министъра на здравеопазването. Лек ден и лека работа ви желая.
Д. Атанасова: Благодаря ви.