Линк към интервюто на маг. фарм Лидия Нейчева - БНТ „Денят започва“
Водещ: Здравното министерство ще прави електронен централизиран търг за доставка и на онколекарства. НЗОК вече ще реимбурсира 100% изкуствените сърца, които са договорени, като са договорени цените. Промени в Закона за лекарствата пък ще възпрепятстват реекспорта на медикаменти, за които има недостиг и които са животоподдържащи и животоспасяващи. Добро утро на Лидия Нейчева, зам.-министър на здравеопазването. Добре дошла.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Добро утро на Вас и на Вашите зрители.
Водещ: Сега, да разбираме ли, че всички видове лекарства, които са за болничните заведения ще бъдат през централизираната електронна платформа за търгове на лекарства? И въобще как работи тази платформа?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Всички лекарства, които са по Приложение 2 – те са лекарствата, които се използват в болниците, са обект на електронната платформа. В това число и лекарствата за лечение на онкологични заболявания. Тази платформа в момента се тества, за да може да актуализира базата данни на цените от Позитивния лекарствен списък. Тя ще доведе до много прозрачна процедура на конкуренция между търговците на едро. И би довела до намаляване на цените. Защото в момента министерството прави проверка на болниците, на които е принципал, това са 62 болници. И на какво се натъкнахме? В 35 от тези 62 болници има цени на лекарства над референтните цени по позитивен списък, които са от порядъка като загуби за болниците от 10 хил. до фрапиращата стойност 680 хил.
Водещ: Сега, тоест, Вие казвате, че има 35 болници, над половината, над 50%, които купуват лекарства на стойност над референтните по позитивния списък.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Точно така.
Водещ: И колко, 650 хил. най-голямата загуба, така ли?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: 680 хил.
Водещ: 680 хил. Добре. Ама може ли да ми дадете пример, например, от всичките 65 болници, едно лекарство, една опаковка на най-ниска стойност и същото лекарство, същата опаковка на най-висока стойност в друга болница?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Мога. И ще цитирам по памет. Лекарство, да, лекарството е за лечение на онкохематологични заболявания в две университетски, големи болници, не сравнявам малка и голяма. Цената в едната болница е малко под цена в позитивен списък – 7 240 лв. В другата болница същото лекарство е договорено на цена 8 250 лв. 1 009 лв. е разликата. Мисля, че правилно цитирам. 1 000 лв. е разликата за едно лекарство. Натрупването на тези суми води до задължения на болниците, които са една малка част от общите задължения. Те се и заплащат от Касата на цената, която Касата е договорила. Значи всичко това като разлика остава за сметка на болницата. Чрез този електронен търг, електронна платформа, всички тези цени ще бъдат вкарани като, в задължителен режим за болниците, като по тези цени идеята на министерството е по тези цени да се ръководят и частните болници, които не провеждат процедури по ЗОП. Те ще могат да закупуват лекарствата от тази цена или надолу, ако я договорят, без да е необходимо да правят процедура по обществена поръчка.
Водещ: Сега, как обаче всичко това ще се контролира? Защото се отказвате от задължителното въвеждане на автоматизираните и полуавтоматизирани системи за разтваряне на онколекарствата. Как обаче ще се контролира цялата система? Защото помним случая Варна, когато бяха вливали само физиологичен разтвор, пък лекарствата, които не са ги дали на болните хора, за съжаление, са ги изнесли от страната, по криминален начин. Та как ще контролираме при отпадане на изискването да се снабдят, как ще контролираме, че наистина на един болен му се влива това, което вие сте платили и доставили в болниците чрез търговете?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Въвеждането на полуавтоматизираните системи не бих казала, че ще намали желанието за такива деяния. Ако човек иска да го направи, ще го направи и през полуавтоматизираната система. Мерките, които се предприемат, те, разбира се, че са контролни, те са избирателни, не могат да бъдат повсеместни. Но да речем, че има донякъде дисциплиниращ ефект, е да се взимат проби и това започва – от банката с разтвора, която вече е при пациента до леглото му.
Водещ: Ама кой ще ги взима тези проби…
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Съответните органи.
Водещ: Имате ли толкова много служители, които да обикалят…
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Не, от всички, непрекъснато не, разбира се. Централизираното разтваряне на лекарства трябва да се извършва в болничните аптеки по нормативен документ – Наредба 28.
Водещ: Да де, но по практика къде се извършва?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: В много от болниците, и то големите болници вече е въведено и се извършва там. Там контролът е изцяло от страна на фармацевта. От там не излизат лекарства, които не са разтворени. Неотворените опаковки се намират само в болничната аптека, те отиват в отделенията и в клиниките в разтворен вид, който не може да бъде реекспортиран, няма как. Ако говорим за реекспорт от тук или говорим за някаква друга причина, аз знам защо го казвате нещо. Въвеждането на полуавтоматизирани системи би оправдало инвестицията, ако се направи един много обстоен анализ на това в кои болници трябва да го има. Защото то има смисъл в големите онкологични центрове, в които има голям поток от пациенти. Начинът на работа и принципът на тези полуавтоматизирани системи е да се зареди една дълга серия, в която да се спестят лекарства, за да не се изхвърлят и съответното разтваряне и дозирането, то става точно, повярвайте ми, точно по начина на ръчна така наречена работа в … бокс, точното дозиране.
Водещ: Така де. Но в единия случай чрез машината се контролира много ясно. Те затова и в Европа са го въвели, заради контрола и заради, така, да се минимизира вероятността от човешка грешка. Защото там, ако се допуснат малки грешки, може да се стигне до лоши резултати…
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Или лоши резултати, или пациентът съответно не получава адекватно лечение, което е също толкова недопустимо.
Водещ: Та въвеждането от друга страна пък нямаше ли да дисциплинира болниците и вече не всяка болница и с 10 легла да отваря онкологично отделение, защото е печеливша дейност иначе знаем…
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Не мисля, че въвеждането, закупуването на полуавтоматизираната система ще спре този процес. В много от страните в Европа, в които се разтварят лекарствата, и навсякъде се разтварят в болнични аптеки, преди месец и половина бях в една такава болница, за да видя как работи, се работи изцяло в ламинарни боксове, дали изолатори били те или обикновени - ръчно.
Водещ: Понеже заговорихме за реекспорта, нали, има много лекарства, които изведнъж изчезват от пазара, реекспортират се. Как ще се справите с този проблем?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Този проблем…
Водещ: Особено животоподдържащи и животоспасяващи.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Този проблем е много отдавна, той не е от сега. Алармират всички за него.
Водещ: И ни се случва периодично…
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: То ни се случва непрекъснато, за съжаление. Непрекъснато има сигнали от пациенти, които не могат да си получат животоподдържаща терапия, която Касата заплаща. Проблемът е повече, че те не могат да си получат лекарствата. Няма за тях. Не могат да се внесат 800 опаковки от лекарства, да имаме необходимост от 340 за пациентите, които са, знае се какъв брой са, и те да не стигат. В момента министерството подготвя, и то в много спешен порядък, мисля, че тази седмица ще приключим промени в закона, които ще регулират свободното движение на стоки в ЕС. Ние имаме право да ограничим реекспорта на лекарства, които липсват от пазара, които са единствени и нямат алтернатива, и които реално застрашават живота на пациентите. Това е абсолютно недопустимо, да се прави реекспорт, без да се осигури населението на страната. Нека да се прави, той може да се прави в определени граници. Нормално е, в цяла Европа се прави, всички държави-членки го правят. Интересното е, че при нас няма паралелен импорт. Много от държавите разчитат на експорта от България като импорт при тях. При нас няма, има едно лекарство. Но пък реекспорта е в огромни размери.
Водещ: Но понеже казахте за липса на алтернатива, има обаче и случаи, макар и да не са много, но има пациенти, които се нуждаят от лекарство, което няма алтернатива и което не се внася в България. Тоест, там какво правим, т.нар. състрадателна процедура кога ще заработи?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Лекарства, които ги няма в България, но имат цена, се внасят по Наредба 2, по чл. 266 от закона. Лекарствата, които се отпускат по т.нар. състрадателна процедура също са обект на предложените от нас промени в закона, и то сега. Те са три промените. И ще спрем само с три, за да може да мине по-бързо. Тези лекарства са такива, които биха били предоставени при много строги критерии на пациенти, които нямат друга алтернатива, тя е изчерпана. За съжаление, в България това го няма. И мисля, че в спешен порядък трябва да се въведе. Това са лекарства, за които клиничните проучвания вече или са приключили, или пациентът не отговаря на критериите, за да може да бъде включен, или лекарството чака да бъде регистрирано. В 20 страни в ЕС тази процедура работи, като тя се урежда от националното законодателство. Няма единна законодателна …
Водещ: Рамка в съюза.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: … рамка в Европа, да.
Водещ: Тоест, при нас също ще заработи?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: При нас заедно с промените за реекспорта, промените за тази състрадателна процедура и промени за клиничните изпитвания, които намаляват административната тежест на заявителите.
Водещ: Сега, в момента не могат да се отчитат лекарства, когато се налага терапия с едно лекарство, но то пък е отпаднало от списъка на касата, което създава проблеми при лечението на някои пациенти.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: За съжаление, много лекарства отпаднаха от списъка на Касата. И когато лечението на пациент, говорим за основно онкологични и онкохематологични заболявания, е само с едно лекарство…
Водещ: Т.нар. монотерапия.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: … т.нар. монотерапия, няма как болницата да отчете процедура, клиничната процедура, сиреч този болен да бъде приет, той се приема само с ЕГН, да му бъде изписано лекарство и това да бъде отчетено към Касата. Основният проблем тук не е толкова за болницата, колкото за пациента. И от вчера се прие като допълнително решение към НРД – тези лекарства да могат да бъдат използвани, да се отчете клиничната процедура, като съответно се осигури лекарството или от болничната аптека през закупуване на Касата, защото няма друг начин, или когато пациентът си го е осигурил сам. За съжаление, много чести са тези случаи. В тази посока ще се работи по отношение на осигуряването на лекарства на тези пациенти. Но не мога да кажа, че това ще стане сега и веднага. Няма как всичко да стане веднага.
Водещ: Така, другото, което излиза като новина е, че НЗОК ще реимбурсира изцяло изкуствените сърца. Така, една битка на проф. Генчо Начев години наред. Какво точно, как точно ще се случва това?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Проф. Начев наистина от години се бори това да стане. Ще се реимбурсират 100-процентово от Касата, като заложеният брой, прогнозен на пациентите, които биха се нуждали от изкуствено сърце, е много ясно определен. Което не означава, че ако се появят повече пациенти, това няма да се промени като решение. Цената на Касата, която Касата ще плаща за тези сърца, тя е предоговорена, намалена е, за да могат да се възползват и повече пациенти от изкуствено сърце. Така че предстои дори до края на тази година в рамките на тези шест месеца, които остават, също пациенти да се възползват точно от изкуственото сърце. Цената ще бъде много ясно регламентирана, болниците, които ще работят, трябва да направят съответно обществени поръчки и тази цена да бъде техният финансов таван на обществената поръчка.
Водещ: Вярно ли е, че най-скъпото, което досега е 200 хил. лв., е договорено за 160?
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: 160.
Водещ: Как обаче ще се контролира, защото в момента може да се получи така, че който може и който не може, да тръгне да слага изкуствени сърца? Както вече и д-р Таня Андреева каза – има, отвори се възможността за финансиране на всички опити за ин витро процедури, но вече има жени, които отиват в болницата очевидно направени опити за стимулация много повече, отколкото е нормално. За да се вземат едни пари, разбира се, защото …
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Аз мисля, че …
Водещ: За някои business is business, независимо, че става въпрос за здраве.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Тук не би трябвало. И дори по-скоро би трябвало да оценим факта, че вече се заплаща, защото знаем какви бяха проблемите.
Водещ: Да, този, това го оценявам.
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Проф. Начев в качеството си на национален консултант, председател на дружеството може да определи, а те са много ясно и разписани критериите кога и кой може да постави и да използва изкуственото сърце.
Водещ: Тоест, имате …
Маг.-фарм. Лидия Нейчева: Определено имаме.
Водещ: … определена идея как да се контролира, за да не стане пък, нали, просто да се взима. Добре, много Ви благодаря за този разговор.