Върни се горе

Линк към интервюто на министър Кирил Ананиев "Тази сутрин" БТВ

 

Водещ: „Тази сутрин” продължава заедно със здравния министър Кирил Ананиев, който е наш ексклузивен гост. Много са темите. Добро утро. И протеста на медицинските сестри, и протеста на хората, които се нуждаят от белодробна трансплантация – видяхме малко по-рано. С всичко това ще продължим. Но започваме с една новина, която излезе късно във вчерашния ден – за това, че Европейската агенция по лекарствата започва проверка на медикаментите, които съдържат ранитидин. Знаете, доста често се използва за хора, които имат проблеми, особено например с киселините. Причината – съмнение за замърсяване с канцерогенно вещество „нитрозамин”. Каква е вашата информация до този момент, министър Ананиев?

Кирил Ананиев: Господин Хекимян, това наистина е един много сериозен въпрос. Не само Европейската агенция се е самосезирала и е започнала проверка, Министерството на здравеопазването също се самосезира, назначил съм проверка и то в много кратки срокове. След като ми бъде дадена информация от проверката, ще информирам обществото веднага.
Водещ: Данни обаче за хора, които се оплакват в България, има ли до този момент?

Кирил Ананиев: Имаме отделни сигнали, не са масови, но все пак има.

Водещ: Което означава, че може би ще има някакъв проблем или поне наличие на нитрозамин в част от продуктите.

Кирил Ананиев: Възможно е, нека проверката да докаже това нещо.

Водещ: Опасен ли е този…

Кирил Ананиев: Опасен е.

Водещ: То всъщност като е канцерогенен, няма как да не е опасно. Но в опасни количества ли наистина се съдържа или не знаете все още?

Кирил Ананиев: Ами това ще докаже проверката. Във всеки отделен случай може да е различен подходът – някъде да е в по-голямо количество, някъде да е в по-малко. Нека проверката да установи и когато имаме конкретните данни, ще информираме обществото.

Водещ: Добре. Към горещите теми обаче, които засягат вашия ресор. По-рано включихме хората, които се нуждаят от белодробна трансплантация. Те е обърнаха към Вас буквално с ултиматум за Вашата оставка. Нека да ги чуем, след което продължаваме разговора в студиото.

Тодор Мангъров, председател на Асоциацията „Пулмонална хипертония”: Исканията са министъра на здравеопазването да застане пред нас и абсолютно категорично да каже какво е планирал, за да може тази изключително неприятна ситуация, ситуация, в която умират българи, да каже какво е предвидил, за да може това да бъде прекратено, да бъде решено. Ако ние днес не разберем какво е планирал здравният министър, в какъв срок това ще бъде направено и кой ще бъде отговорен за изпълнението на тези действия, ние искаме неговата оставка. Понеже две години и четири месеца откакто няма шанс българите да бъдат спасени с белодробна трансплантация. До момента ние виждаме някаква особена, изключително голяма пасивност от страна на Министерство на здравеопазването, което граничи с невъзможност за справяне със създадения казус. Щом министърът на здравеопазването е безсилен да се справи с казуса – липса на белодробно трансплантации за българи, добре е да бъде сменен с някой друг, който може да се справи с този казус.

Водещ: Чухме, много остри са исканията. Искат от Вас да разберат хората, действа ли се в тази посока и преди всичко – в невъзможност ли сте да се справите с този казус?

Кирил Ананиев: Много хубаво каза протестиращият, че проблемът е от две години и четири месеца – тоест преди влизането на моя екип в министерството, когато беше прекратен договорът с виенската болница и професор Клепетко. От този момент ние не сме спирали и почти всяка седмица се чувахме с него, за да стигнем все пак до ново споразумение, свързано с обучението на нашите медици за извършване на трансплантации в страната. Проблемът обаче не е само български – от една година близо, всичките трансплантационни центрове в Европа отказват да извършат трансплантации на чужди граждани, поради факта, че няма достатъчно трупни донори от една страна, и няма медицински персонал, най-вече сестри. Така че те отказват не само на България, а и на всички останали европейски държави.

Водещ: Които са членове на Евротрансплант, така ли?

Кирил Ананиев: И които са членове, и които не са членове на Евротрансплант. Става въпрос за всички европейски държави.

Водещ: Само че как така се получава, трябва да емигрираш от България, за да може да получиш възможност за белодробна трансплантация.

Кирил Ананиев: Няма да емигрират българските граждани. Има наистина добра новина, която искам да я съобщя днес и която дава отговор на протестиращите – направил съм предложение за промяна в Наредба №2, с която се регламентира финансирането на редица, на заболявания извън задължителното здравно осигуряване, включително и трансплантациите. До този момент трансплантации, заплащани от държавата, разбирайте сета от НЗОК чрез трансфер от министерството, се извършваше само в европейски трансплантационни центрове. Промяната, която съм направил и която е качена на сайта на Министерството на здравеопазването, предвижда трансплантации да се извършват вече във всички страни, не само в ЕС, и държавата да заплаща тези трансплантации. Като грижата за издирване на трансплантационни центрове ще бъде не на пациента, а на отговорните публични институции - НЗОК и Изпълнителна агенция „Медицински надзор”. Така че тези хора, които имат нужда от трансплантации в момента, а те са в списъка 18, със сигурност има и други, но тези са включени като най-спешни, ще започнем, след като подпиша наредбата, като мине това обществено обсъждане, а то ще стане до броени дни и тази наредба стане факт, тази разпоредба стане факт, тогава ще възложа вече на тези две институции да влязат във връзка с редица извъневропейски трансплантационни центрове, като такива има и в Щатите, има и в Русия, Украйна, Беларус, Турция.

Водещ: Надяваме се да са доказани в професионализма си тези центрове, когато става въпрос за белодробни трансплантации, защото е изключително сложно, не само самата трансплантация, но и поддръжката на живота на трансплантирания след това. Дайте ни обаче срокове, защото хората броят всяка една своя минута?

Кирил Ананиев: Вижте, наредбата ще стане факт след броени дни, хайде да речем седмица или две седмици, в резултат на което задачата става вече ежедневна на тези две институции и аз ще следя много стриктно това изпълнение. Няма да оставим хората сами да си търсят къде да отидат да си правят трансплантации. Това е ангажимент на НЗОК и на Агенцията за медицински надзор, така че мисля, че нещата ще бъдат съвсем точно регламентирани и…

Водещ: Има липса на трупни донори обаче казвате в Европа, затова и във Виена например не приемат чужди граждани.

Кирил Ананиев: Така е.

Водещ: Каква е гаранцията, че ако се случи подобна трансплантация в Америка, тя ще стане възможно най-скоро? Трябва ли човекът да е там, за да може да се случи тази трансплантация? Малко е сложно всичкото това, когато става въпрос вече и за световен мащаб.

Кирил Ананиев: Това е една нова функция, която ще изпълняват тези две институции – те ще правят проучване, да го кажем най-грубо, на този пазар и там където се открие такава възможност, ние веднага ще заявим своето желание за трансплантация на нашия български гражданин. Така че не мога да кажа, че ще е лесно, но ние няма да се откажем, защото в крайна сметка най-важната функция на министерството и на неговите органи е да се грижи за здравето и живота на хората. Но искам да кажа, че това е краткосрочната мярка, която ще реши проблемите на тези хора, които в момента наистина се нуждаят в най-скоро време да им се направи трансплантация. Освен това ние предвиждаме обучение, започнахме краткосрочното обучение на наши медици във Виена, освен това след Нова година започнат продължителни обучения и се надявам до средата на следващата година да имаме екипи, които да могат да направят трансплантации и в България. Понеже ни обвиниха протестиращите, че правим една национална програма, без да бъде финансово обвързана, искам веднага да ги уведомя, че проектобюджетът, който представихме в Министерство на финансите, предвижда осигуряването на всички необходими средства, както за предтрансплантационни, трансплантационния и следтрансплантационния период, тоест наблюдение и лечение, за необходимата апаратура, която трябва да закупим, необходимото стимулиране на нашите координатори по донорство. И въобще всички необходими изисквания, за да се случи това нещо. Освен това сме говорили с известни лекари от Виена, от Испания, Германия, които ще присъстват и ще участват заедно в първите трансплантации, които ще се направя в България.

Водещ: Това обаче е за екипите, които тепърва ще се обучават в България и които ще получат експертизата да могат да го правят качествено и да могат да се грижат за трансплантираните. Защо обаче 2.5 години нищо не е направено до този момент? Чакаме едни хора, те чакат в един списък и най-вероятно ще продължат да чакат докато стане тази промяна.

Кирил Ананиев: С това започнах моето изказване. За съжаление прекъсването на споразумението с виенската болница е станало преди мен. Вие знаете, когато се загуби доверието в една страна, колко трудно то се възстановява. Ние сме водили десетки разговори с проф. Клепетко, за да разбере, че този екип наистина иска да промени нещата.

Водещ: До, но как гледате на това, ето, имаше въпрос конкретно към Вас – ако не дай си Боже, някой от членовете на Вашето семейство има нужда от такава трансплантация, Вие как бихте реагирали, как бихте изобщо живели с тази мисъл, че трябва да чакате в списък на обречените.

Кирил Ананиев: Всеки мой член на семейството е равнопоставен на всички останали български граждани. Няма никаква привилегия дали е дете на министър, или внук на министър. Това, което днес уведомих и съобщих пред Вас и пред Вашите зрители е, че ние намерихме мярката, която да създаде възможност тези най-нуждаещи се хора, да ускорим процеса на тяхната трансплантация.

Водещ: Разбира се, с едно голямо но, или ако има такива донори. Ако има такава ситуация.

Кирил Ананиев: Вижте, това е навсякъде по света. Ние ще направим всичко възможно, ще влезем във връзка с всички извъневропейски трансплантационни центрове. Освен това ние не прекъсваме и връзката с всички европейски трансплантационни центрове – и с тях поддържаме непрекъсната връзка. Така че възможно е да се отвори такава възможност и в Европа.

Водещ: Само че на българите, които са емигрирали, отново разбрахме от хората, които протестират в този момент, те са успели – четирима души са емигрирали и са успели - станали са и чужди граждани най-вероятно и са успели да им бъдат направени необходими животоспасяващи трансплантации. Трябва ли българите да стават здравни емигранти, за да могат да оцелеят?

Кирил Ананиев: С тези мерки, които аз споменах, мисля, че категорично ми е мнението, че не, не трябва да стават емигранти.

Водещ: Добре. Тази новина поне надявам се да звучи обнадеждаващо на хората, които се нуждаят от такъв вид трансплантация.

Кирил Ананиев: Надявам се протестиращите да са чули тези мои думи. Аз след вашето предаване ще се върна в министерството и лично пред тях ще го съобщя.

Водещ: Само че докато се връщате в министерството, Ви чака и друг протест там пред входа, нали така?

Кирил Ананиев: Да, на медицинските сестри.

Водещ: Какво е усещането да отивате на работа и отпред да Ви чакат всеки ден протести и то на медицински сестри?

Кирил Ананиев: Не е никак приятно, ако трябва да бъда откровен. Аз искам пред Вас да обясня на Вашите зрители какво се случва по този въпрос, защото беше поставен въпросът – бяха дадени едни 86 милиона лева, къде отидоха тези пари, къде потънаха тези пари?

Водещ: Да и министър-председателят каза, че Вие трябва да обясните къде са отишли тези пари.

Кирил Ананиев: Аз ще обясня, разбира се. Тези пари бяха отпуснати от правителството в размер на 36 милиона лева, които отидоха за лечение на заболявания, които са извън задължителното здравно осигуряване, което финансира НЗОК. Тоест това финансиране става от Министерство на здравеопазването – тук са финансирането на спешната помощ, на белодробните болници, на психиатричните болници, на болниците, които се намират във високопланински и труднодостъпни райони. И тези пари са предназначени за лечебните заведения, които изпълняват тези функции. Отделно НЗОК отвори своя резерв и предостави 50 милиона лева за увеличаване цените на над 120 клинични пътеки. Всички тези пари постъпват в здравната система. Такова увеличение извънредно на този сектор не е имало досега. Казвам на сектора, а не по сметките на медицинския персонал, защото трябва да обясня каква е технологията за получаване на средствата и след това кой определя заплатите на тези хора.

Водещ: Да, но ето и от думите на господин Борисов, той каза не са 50, 86 милиона са, както казахте и Вие, близо 90, той да се оправдава. Трябва ли да се оправдавате, че са дадени едни пари, които в обществото поне така прозвуча. Може да не е било ясно артикулирано, но ясно прозвуча, като че ли отиват за медицинските сестри, а те са отишли за други дейности, не по-малко важни, разбира се.

Кирил Ананиев: Аз не искам да коментирам изказването на министър-председателя. Той е премиер, той има право да прави своите анализи, своите изводи, своите изказвания – аз не съм дошъл тук пред Вас да се оправдавам, а за да информирам Вашите зрители къде са отишли парите. Парите са отишли в лечебното заведение, но разберете, те отиват на базата на заработката, която са направили. Навсякъде по света парите пристигат на базата на обема и качеството на работата, която са свършили. В редица болници в момента началните основни заплати, които са предвидени по КТД, са постигнати. В други не са, защото нямат пациенти, хората не търсят тези лечебни заведения, предпочитат там, където се дава най-добрата и ефективна медицинска помощ. След като не могат да се заработят тези средства, няма как да се увеличат заплатите.

Водещ: А когато тези средства отидат по дейностите, които са извършени, ако са извършени в болницата, тогава евентуално могат да се разпределят към заплатите на медицинските служители.

Кирил Ананиев: Разбира се. Само че министърът на здравеопазването не увеличава заплатите, министър-председателят не увеличава заплатите. Ние определяме правилата, по които най-справедливо да се разпределят парите за възнаграждения. От там изпълнителните директори, ръководството на болницата, там където има синдикати и има КТД, те определят индивидуалните работни заплати. Аз трябваше да направя правилата за разпределение, методиката на формиране на разходите за персонал и индивидуалните работни заплати. Единодушно се прие методиката и от съсловните организации, и от ръководствата на лечебните заведения, и от синдикатите.

Водещ: Само че медицинските сестри продължават да искат заплата, която да е базова, да стъпят на нея и оттам нататък да вървят нагоре. Нека да чуем какви са техните искания съвсем накратко. Имат въпроси към Вас. От Глория Николова, която следи протеста им. Добро утро.

Репортер: Добро утро. Символичната палатка на медицинските сестри в момента се намира до Народното събрание. Този протест тук е подкрепен и от фелдшерите, както и от физиотерапевтите в България. Те търсят отговори на въпросите, които всъщност все още на са и получили. Но нека да започнем директно с въпросите, които имат те към министъра. Бойка Анастасова, съпредседател на Асоциацията на физиотерапевтите в България. Получихте ли отговори на всички въпроси и какви са те?

Бойка Анастасова: Отговори не сме получили на въпросите. Моя въпрос към уважаемия министър е – ще се спре ли финансирането и кога на частните болници с публични средства? Това е моят въпрос.

Репортер: Протестът ви продължава повече от седмица, до момента не сте получили отговори никакви, така ли?

Бойка Анастасова: Не, даже снощи се измъкна от задния вход на министерството – чакахме специално него, но той се измъкна и с шофьора на автомобила, така че…

Репортер: Така че чакате и отговор?

Бойка Анастасова: Да.

Репортер: Мая Илиева, позната в обществото като дисциплинарно уволнената медицинска сестра. Вашият въпрос?

Мая Илиева: Моят въпрос е, като се има предвид начина на финансиране на лечебните заведения в момента, прехвърляне на топката отново към директорите на болниците, смята ли министърът, че абдикира от своите задължения и има ли други механизми за справяне със ситуацията, която е в момента, а не само наливането на едни милиони от пусто в празно?

Репортер: Вашето име се появи и като част от инициативния комитет на Мая Манолова. В момента част ли сте от него?

Мая Илиева: Не, не съм част от инициативния комитет на Мая Манолова. Всеки може да го види на сайта на Столична община.

Репортер: Това не е част от никаква предизборна кампания?

Мая Илиева: Разбира се, че не.

Репортер: Да продължим с въпросите към министъра.

Протестираща: Моят въпрос е – лицензите на частните болници, които не изпълняват законодателството в България, ще бъдат ли снемани?

Репортер: Елена Тонева – вашият въпрос?

Елена Тонева: Добро утро. Моят въпрос към министъра е, чии интереси защитава министърът, тези на пациента или нечии икономически интереси, от които се страхува?

Репортер:  Александър Александров?

Александър Александров: Моят въпрос към министъра е, ще подкрепи ли министърът нашия законопроект за промяна на съсловните организации, които сме го вкарали в НС, който е в интерес на медицинските специалисти и в интерес на пациентите в България?

Репортер: Докога ще продължат протестите, казахте безсрочни са, докога?

Александър Александров: Протестите ще продължат дотогава, докогато не се решат въпросите и нещата, които сме поставили всъщност като приоритети и това е, пак казвам, законът за съсловните организации, който всъщност сега е внесен в НС и се надяваме, че ще се разгледа от комисията и другите въпроси, които са свързани с условията на труд, заплатите и достойното въобще заплащане на медицинските специалисти в България.

Репортер: Добре. Продължават протестите, чухте и конкретните искания и въпроси към министъра.

Водещ: Глория, благодаря ти за това включване. Министър Ананиев, чухте и Вие въпросите на хората. Избягали ли сте от среща с тях?

Кирил Ананиев: Не, разбира се. Това беше една очевидна лъжа – снощи съм си тръгнал от работното си място в 21.30 часа. Отвън нямаше никакви протестиращи, бяха си тръгнали по-рано, може би, за да се приберат вкъщи. Но моя работен ден започва от 7.15 и завършва не по-рано от 21 часа. Излязъл съм си през централния вход, отвън нямаше абсолютно никой.

Водещ: Това, което преди малко обяснихте, че вие давате пари на болниците  чрез дейностите, които трябва да извършват и вече директорите трябва да разпределят ресурса.

Кирил Ананиев: Разбира се.

Водещ: Прехвърляне на отговорност ли е, чухме и такова обвинение?

Кирил Ананиев: Не е прехвърляне на отговорност, защото аз не съм работодател нито на лекарите, нито на медицинските сестри, нито на санитарите. Работодател е този, който подписва трудовия договор с тях. Така че те трябва да се обърнат към работодателите си и синдикалните организации, които са в съответните лечебни заведения.

Водещ: Само че хората го тълкуват като абдикиране от вашите задължения.

Кирил Ананиев: Не е абдикиране, защото моето задължение е да направя правилата за справедливо разпределение на тези пари. Аз съм го направил този механизъм, приет е от цялата гилдия, справедливи правила – трябва просто да се спазват.

Водещ: А има ли достатъчно справедливи правила и механизми, с които да се контролира как самите директори тогава вече разпределят ресурса на болницата? Дали могат да увеличат повече заплатите на медицинските сестри, на фона на големи заплати, които пък получават лекари? Без да създаваме конфликт между двете.

Кирил Ананиев: Разбирам. Въпрос на политика на ръководството на болницата е какъв подход да избере. В повечето от болниците избират подхода началната работна заплата да бъде по-ниска, а допълнителното материално стимулиране, на базата на получени резултати от дейността да бъдат едни от основните фактори, които да формират брутната работна заплата. И ако средната основна работна заплата в момента при сестрите е между 700 и 800 лева, брутната се движи между 1100 и 1500 лева. Различен подход прилагат ръководителите на лечебните заведения, като считат, че през допълнителното материално стимулиране се създават условия за по-добра работа и по-добро качество на лечението.

Водещ: Кажете ни все пак накратко, медицинските сестри искаха по-високи възнаграждения в размер на две минимални работни заплати, това възможно ли е да се случи, да имат такова право?

Кирил Ананиев: Вижте, ако има човек, който да иска най-много бързо, сега и веднага, да се увеличат заплатите въобще, не само на медицинските сестри, а и на всички медицински специалисти, това е министърът на здравеопазването. Въпросът е обаче, че това искане за две минимални работни заплати, при минималната работна заплата, която е в момента, тази заплата ще надхвърли основната работна заплата на лекарите, които работят в тези лечебни заведения. Ще ви дам само един пример – към месец юли, отчетената начална основна работна заплата в областните болници на лекарите с една специалност е 990 лева.

Водещ: Разбира се, че това ще създаде конфликт между медицинските сестри и лекари, защото ако те получат тяхното искане, лекарите с основание ще поискат също начална заплата, която да е категорична и точна.

Кирил Ананиев: Естествено. Трябва да правим много внимателно всяка една крачка, за да не направим така, че крехката балансираност в системата, да я разрушим.

Водещ: Набързо през няколко теми свързани със сградния фонд, така да го кажем. Падна тавана в Александровска болница. Как може да бъде решен проблемът със стария сграден фонд там?

Кирил Ананиев: Вижте, тази сграда е наистина много стара, много износена, с много дефекти. Тя още на гредоред е правена тази сграда. Ние, Министерство на здравеопазването, ще помогнем, макар че нямаме много големи капиталови разходи, но ще помогнем за това. Ще говоря и с ректора на Медицинския университет в София, който също има възможност и ресурс да помогне, така че няма да оставим сградата в това състояние.

Водещ: Големият страх на хората е, че тази клиника ще бъде преместена в друга, където няма да има толкова възможност, няма да има толкова място и за двете да се помещават в една и съща сграда?

Кирил Ананиев: Няма да допуснем нарушаване на лечебния процес. Конкретния подход ще видим как ще го решим.

Водещ: Добре. Търга за проектирането и строителството на Националната детска болница беше спрян заради жалба на Камарата на архитектите. Там как се развива ситуацията?

Кирил Ананиев: Жалбата е отхвърлена от КЗК, така че, дадена ни е и възможност да започнем с предварително изпълнение, но предполагам, че жаленето ще продължи и пред ВАС. Това е само губене на време – за съжаление ще загубим още един месец. Но в крайна сметка този срок, който сме си го поставили, след подписването на договора със спечелилата фирма, ще бъде 32 месеца, най-много, даже и по-кратко.

Водещ: Тъй като те искат гаранции за качественото изпълнение на проекта и на сградата, рискове дали ще има, или не, заради възстановяване също на стара съществуваща сграда. Вие може ли все пак да се ангажирате с гаранция за това нещо, че ще бъде качествен проект и със срокове?

Кирил Ананиев: Разбира се. Не само аз поемам този ангажимент, ние сме направили предпроектни проучвания и обследвания, знаем слабостите на конструкцията. В сметната документация и сметната стойност са предвидени всички поправки, които трябва да се направят, така че сме наясно и няма да допуснем сградата да не бъде в най-модерно състояние, когато я построим.

Водещ: Имаше срок като че ли до 12 август болница „Лозенец” да бъде преобразувана в търговско дружество, спазен ли е срокът, защо има забавяне?

Кирил Ананиев: Срокът не е спазен, то е ясно, че срокът не е спазен, след като вече сме след 12 август, но имаше проблеми, които бяха извън министерството, най-вече с документите за собственост. Имахме много работа с областните управители, имахме много работа и с Агенцията по вписванията. В началото на месец октомври ще внеса съответното разпореждане на МС, за преобразуване на болница „Лозенец” в търговско дружество.

Водещ: В този момент издадени ли са нови документи за собственост на земята и на сградата?

Кирил Ананиев: За по-голямата част, да. Остават още някои сгради, които са извън територията на болницата, но са собственост на болницата. Имаме един санаторуим във Владая и в Приморско също има санаториум, които в момента финализираме актовете за собственост.

Водещ: А на кого ще бъде прехвърлена тази собственост?

Кирил Ананиев: Тази собственост ще остане за Министерство на здравеопазването, а на новото търговско дружество, ще остане сградния фонд, апаратурата, техниката, която е вътре.

Водещ: Да не се окаже така, че наистина много апетитни късове земя и сгради, сградния фонд, това да е основния конфликт там? Или поне да се превърне в основен конфликт, борба за разпределение на сгради и на земя?

Кирил Ананиев: Няма как да бъде основен конфликт. Министерство на здравеопазването ще е принципал на болницата и тези поземлени имоти ще станат собственост на министерството.

Водещ: Колко са дълговете на лечебното заведение в този момент?

Кирил Ананиев: 27 милиона лева.

Водещ: И кой трябва да ги плати?

Кирил Ананиев: Те ще преминат към новото търговско дружество, а след това вече ще видим в края на годината дали ще има възможност държавата да окаже помощ, за да създаде по-добри условия за работа на дружеството.

Водещ: Добре. И на финала тема, която със сигурност и заслужава много време за обсъждане, става въпрос за реформата, която вие предвиждате, модела, който предложихте в средата на лятото. Но БЛС излезе с декларация, че липсват разчети, липсват прогнози, липсва оценка на риска, липсва оценка на въздействието на всички тези промени, които предлагате, освен НЗОК, да има и други играчи на пазара. Като основната критика е, че разполагаме с определен ресурс финансов, който няма да бъде увеличен, а просто ще бъде разпределен между отделните играчи, ако вашата идея се случи. Тогава каква промяна ще има?

Кирил Ананиев: Изключително изненадан съм от тази позиция на БЛС, те я изразиха още преди два месеца. Ние сме в непрекъснат контакт с тях, водим разговори, взимаме съвместно решение. Не мога да разбера защо точно в този момент, отново повториха своята теза.

Водещ: Остра е критиката към вас обаче.

Кирил Ананиев: Дълбоко считам в себе си, че те може би решават някакви вътрешно съсловни проблеми в организацията. Дано да не са и други техните намерения.

Водещ: Какво подозирате?

Кирил Ананиев: Като знаем какъв е периода, може да има и такъв оттенък.

Водещ: Имате предвид, че тази декларация на БЛС може да е свързана с изборите, предизборно да излиза?

Кирил Ананиев: Вижте, това, което го казаха сега, го казаха и през месец юли. Седнахме на масата, разбрахме се накъде вървим. Този модел не е окончателен, всяка стъпка и крачка я правим заедно, виждаме се непрекъснато през седмица или през две, даже преди няколко дена бяхме заедно, въобще не стана дума за това и изведнъж на другия ден, изведнъж излиза декларация. Просто не мога да разбера. Това не е окончателният вариант. Вие знаете, че поне държа на широкото обществено обсъждане, всички слабости ще бъдат преодолени съвместно и заедно.

Водещ: Кажете ни на финала, знаете ли, поне допитахте ли се какво е състоянието в момента на председателя на НС Цвета Караянчева?

Кирил Ананиев: Разбира се, естествено. Още в самото начало, след самата катастрофа, сме разговаряли с нея. Следях и самата операция и всички останали манипулации, които бяха направили. Подобрява се.

Водещ: Кога се чухте с нея?

Кирил Ананиев: Ами вечерта в деня на катастрофата. На другия ден също сутринта.

Водещ: Какво Ви разказа тя?

Кирил Ананиев: Ами тя каза, че е станало ПТП, при което е пострадала. Радваше се, че останалите участници в ПТП-то не са пострадали сериозно. Като че ли грижата за тях беше по-голяма отколкото за себе си. Но операцията мина успешно, възстановява се добре. В момента се извършва рехабилитация, така че нещата вървят на добре.

Водещ: Големият въпрос, който възникна, необходимо ли е било транспортирането с хеликоптер?

Кирил Ананиев: Това го решават медиците, лекарите, които се запознаха на място с нейното здравословно състояние. Когато има такава катастрофа и когато има възможност да се явят впоследствие някакви допълващи утежнения, особено за тримата големи в страната – така е по целия свят, не е изключение при нас, обикновено се взима решение да се вдигне вертолета.

Водещ: Много благодаря за това участие. Министър Кирил Ананиев, гост на предаването.

Сподели в: