Водещ: Здравейте, ще предложите ли на МС продължаването след 30 юни на епидемиологичната обстановка в България?
Кирил Ананиев: Не, няма да предложа да има продължение. Но на практика това не означава, че не трябва да спазваме основните противоепидемиологични правила в страната, които са свързани със социалната дистанция, дисциплината, дезинфекцията, които трябва да продължат и занапред.
Водещ: Как да няма продължение, г-н министър, при над 1700 активно заразени от общо 3700 заразени от началото на епидемията. Вие отпускате мерки, активно въведени от началото при 2-ма заразени. Да ви цитирам Слави Трифонов – в пост от вчера, ”за онзи ден има 104 регистрирани от ОЩ, констатирани заразени от COVID-19, днес има 93 и министър-председателят казва, че всичко е точно и отпускаме мерките; пред два месеца и половина имаше по 10 вирусоносители на ден и министър-председателят и НОЩ твърдят, че ще има трупове по улиците няма да ни стигнат чувалите за трупове; имам странното усещане ,че цифрите, логиката и истината нямат никакво значение”. Каква е логиката?
Кирил Ананиев: За един здравен министър и един вирусоносител, и един починал е много притеснително. Тези цифри, които вие ги казвате – също ме притесняват. Въпросът е, че в момента трябва да направим баланс между здравните, социалните и икономическите мерки. В сравнение с останалите страни, ние наистина успяхме с мерките, които предприехме преди много страни от ЕС, да задържим нивото на заболеваемост на ниско равнище и тези факти, които ги изнасяте сега, наистина иман определен тренд на нарастване, но те са контролируеми и аз съм сигурен, че на базата на клъстърното разпространение на вируса, ние ще свалим отново броя на вирусоносителите на по-ниско равнище.
Водещ: Но това, което правите сега, не е ли доказателство, че това, което направихте преди 2-3 месеца е било излишно, че е могло да е като сега?
Кирил Ананиев: Този вирус е нов и естествено целият свят беше изненадан, нито една страна знаеше какво предстои и как да се подготвим. Виждате как големи страни, силни икономически, допуснаха грешки .Разбира се в самото начало и ние, презапасявайки се и застраховайки се да съхраним живота на хората, взехме по-строги мерки и аз мисля ,че все пак те бяха правилни; това се показва и сега – след 2-3 месеца ние сме на едно от най-ниските равнища на заболеваемост.
Водещ: Защо не сочите процент от изследваните, за да си вижда дали има ръст. Това е много логично, ако вие изследвате 100 хил. души, сигурно ще намерите няколко стотин заразени?
Кирил Ананиев: Ние всеки ден казваме броя на изследваните български граждани. Ето вчера са били 2731 човека. Заразените от вчера са 81 нови.
Водещ: Ако бяхте тествали не 2000, а 4 000, сигурно щяха да са 160, то нищо не значи – 100.
Кирил Ананиев: Няма държава в света и в Европа, където да са тествани 100% от населението и това, според мен е правилно. Няма как да се тества 100% от населението. Ние предприехме в началото принципа за дифузно изследване на процеса и явно той се локализира в определени населени места, по определени причини и затова преминахме към клъстърното наблюдение. Изследване, което даде много добър резултат. И това продължаваме да го правим. Ограничаваме огнището на заразата и по този начин ограничаваме разпространението на вируса в останалите части на страната.
Водещ: Да, но българите помнят, че критерият, по който ще се затягат мерките, дойде от министър-председателя – три последователни дни с над 100 заразени, ако това е критерият, ето пред тази седмица имаме над 100, вероятно следваща ще са повече, ако изследвате над 4 хил., и тогава българите ще си знаят, че тогава ще се затягат мерките.
Кирил Ананиев: Всяка една страна, всеки лекар и специалист, учен дават различни критерии, всеки лекар и специалист дават различни критерии за ниво на критичност и за затягане на мерките, с различна степен на критичност. Дали ще са 100 или 200, това е ново заболяване, нов вирус, никой не може да каже, кое е това равнище, от което да върнем абсолютно всички строги мерки. Да, тази седмица започнахме с 51, завършихме с 81, имаше 2 критични дни, когато бяха 112 и 132, но...
Водещ: Да изясним, когато бяха 51, пак ли са изследвани 2000 души?
Кирил Ананиев: Не, тогава бяха по-малко.
Водещ: Тогава това нищо не значи, какво ще значи, като са изследвани 500, какво като са 80, ако са изследвани 800 или хиляда и нещо, а онзи ден са изследвани 3 хил.?
Кирил Ананиев: Предложете вие друго.
Водещ: Това е част от плашенето на българите – като са над 100 е лошо, а какво като е над 100? Трябва да се обявява процент от изследваните.
Кирил Ананиев: Има и такъв подход, европейски – брой заразени на 100 хиляди изследвaни. Ние сме в половината, в която са обявени най-добрите резултати, ние сме една от държавите с най-нисък процент заразени. Знаете, че има държави с 14, 15%, с 40% на 100 хиляди души, което е много високо. Нашият процент се движи около 5% и аз мисля, че това е мярка, която се прилага от много страни по света и е показателна за мерките и ефективността им.
Водещ: Това би могло да бъде основа за план. Обявявате проценти, а не брой вирусоносители, респективно заразени и тогава може да се каже, че ако в България се стигне до 5, 10% от изследваните, 20% - се въвежда мярка А, при друг % се въвежда мярка Б и така страната би станала предвидима, вкючл. и за собствените й граждани.
Кирил Ананиев: Възможно е да се дават и двата показатели, няма нищо лошо – и в абсолютен размер, и като процент. Дебатът, който се води в ЕК е в посока – отваряйте внимателно, последователно мерките, които сте въвели в рамките на ЕС. От 1 юли, обаче, сега се води дебат, какъв да бъде % на заразоносителите в държавите, за които да отворим границите на ЕС, това са трети държави, дали да бъде 15 или 20%
Водещ: Ако има над 15% заразени – границите ни са затворени?
Кирил Ананиев: Да, но все още не е определено
Водещ: 15 или 20%?
Кирил Ананиев: Не е определено. Води се дебатът, до 1 юли трябва да се реши. Миналата седмица имаше Съвет на министрите на външните и на вътрешните работи, на който се говори точно ,при какви условия трябва да отваряме външните ни граници за трети държави.
Водещ: А вие как решавахте, особено в началото, кои държави да са в карантина и да не се пускат в България и кои да се пускат?
Кирил Ананиев: Точно на този принцип за ниска заболеваемост. Това бяха съседните държави – Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Румъния, Черна гора – там % са много ниски. Не отворихме със Северна Македония – там имат над 130 болни на ден
Водещ: Ама това зависи и за тях – какъв % изследват. Ако ЕС приема 15% граница.
Кирил Ананиев: Една държава, която е малко над 2 млн. души население, 180 души на ден заразени, какъвто и да е % на изследваните – това е много висока заболеваемост и много висока смъртност имат.
Водещ: Понеже в началото затворихте за Иран с по-малко смъртност и заболели, с ваша заповед, а за Италия не затворихте и отидоха на екскурзии по 3 Март, защо решихте, че няма опасност
Кирил Ананиев: За Иран пуснахме транзитните превози с оглед икономическите интереси, в рамките на 24 часа те трябваше да напуснат територията.
Водещ: Защо не го направихте и за Италия същото, изглеждаше, че в началото нямаше принцип
Кирил Ананиев: Трудно е да се въведат принципи за кратко време, за целия свят, за нас беше важно, за ЕС.
Водещ: А какъв беше принципа за определяне, кои населени места да се обявят в карантина, пак ли е на око?
Кирил Ананиев: Не е на око, оценява се риска. В кв. „Изток” на Кюстендил – връщат се двама братя от чужбина, и двамата се вирусоносители, с ясни клинични проявления и единият прави събиране на много хора. Досега сме открили 78 души и работата продължава - увеличават се вирусоносителите, затова въведохме такива мерки.
Водещ: А как стои въпросът с шуменското село Искрец - защо 4 дни, а не 14 дни. 13 души под карантина, вдигат бунт и пада карантина, в разградското село – също се прави нещо, после отпада , защо е така?
Кирил Ананиев: Не е така. Правим контролирано наблюдение, проверяваме контактните лица, свързаните лица и ние ги изолираме, те нямат достъп до останалото население, нямат право да излизат. Нямаме право останалите граждани да ги лишаваме от нормален живот. Обхванали сме клъстера, наблюдаваме го.
Водещ: Как сте го хванали?
Кирил Ананиев: Не става въпрос за брой изследвания, когато сме обхванали всички контактни лица, знаем, че рискът е овладян, тези хора няма как да прехвърлят вируса на други хора, взимаме решение да се намали общата карантина.
Водещ: Излиза, че вие се съгласявате с тези, които твърдят, включ. и самият декан на Юридическия факултет на СУ „Кл. Охридски” проф. Даниел Вълчев, който казва, че няма начин да се забрани на хората да се движат свободно, да им се слагат пунктове и здрави хора да бъдат спирани, че това може да бъде правено само за заразени, един път, и втори път – само отделни обекти да се ограничават.
Кирил Ананиев: Сигурно това е въпрос на право. Но аз като здравен министър съм длъжен да създам организация, с която да съхраня здравето на всички хора. Може ли да кажете, че един човек, както беше случаят в Банско, не е здрав, няма температура, няма клинични проявления, пускаме го да излиза, той е бил в контакт с вирусоносители, след 4-5 дена се разболява. Дори и да си е направил тест, той може да е отрицателен – да се отчете зараза дори на 14-ия ден.
Водещ: Но вие забранихте на хората да излизат от областните градове за доста време, сега има дела? Какво е вашето мнение, може ли човек да бъде затворен без да е заразен?
Кирил Ананиев: Той е затворен в рамките на града, не вкъщи, в много държави се приложиха и такива мерки , излизаш само с декларация, но ние не правехме така – излизаше се до магазина или къде си е решил. В градовете се движеше свободно.
Водещ: Бихте ли приложили същата мярка?
Кирил Ананиев: Сега не е необходима.
Водещ: Според вашите разбирания, които не си изясних докрай, сега ако има причина за сериозна епидемиологична обстановка, пак бихте ли затворили градовете?
Кирил Ананиев: Ако отидем на нива, които застрашават здравето и живота на много хора, такива мерки могат да се върнат, но засега, категорично казвам, че няма такива обстоятелства за въвеждане на такава мярка.
Водещ: Люшкане и по отношение на срока за индивидуалната карантина – 14 или 28 дни. Миналата седмица издадохте заповед 28-те дни станаха 14. И сега да ви кажа, стоял си вкъщи 28 дни изведнъж разбираш на 27-ия, че здравният министър вече смята, че това е излишно?
Кирил Ананиев: Това Ананиев просто не го решава. Има правила, които се предлагат от СЗО, когато се разрасна пандемията, СЗО прецени, че тези 14 дни не са достатъчни за пълното изчистване на вируса и трябва да се увеличи на 28. След това, когато се промениха нещата на много места, вирусът отслабва, на заболелите болестта протича по-леко, ние преценихме и отново намалихме дните на карантина на 14, като всички останали държави, това не е каприз от наша страна, така решиха всички държави.
Водещ: И за маските ли беше така – хайде на маските казахте една вечер, и вътре, и вън, после решихте само навън, само в болници, аптеки и градски транспорт, абе сменяхте 2-3 пъти разпорежданията си, само СЗО ли е виновна?
Кирил Ананиев: Не е виновна СЗО, това е вътрешно решение, това е тънката граница между взимането на решение по здравни индикатори и вземането на решения между политически индикатори. Всичките мерки, които съм предприел са със здравен аргумент – и за маските, и за дискотеките..
Водещ: Ще стигнем и до тях – в петък вечер – 30 юни баровете се пускат, в събота – не на 15 юли, какво е това ..
Кирил Ананиев: Пак казвам, това е тънкият времеви баланс между здравното и политическото решение.
Водещ: Три пъти реши, един път режи, не можехте ли в петък да мерите и да решите веднъж?
Кирил Ананиев: Пак ще се върна на СЗО. Вие си спомняте в началото, те даже обявиха един основен принцип „проба-грешка”. Но това е нова болест, нов причинител и ти трябва да извървиш труден път и да откриеш правилното, така че аз си признавам – имаше два случая, с маските и нощните заведения, сватби (те са пуснати, всичко е пуснато, абитуриентските балове, кръщенета – също), но трябва да се спазват противоепидемичните изисквания за хигиена, да има дисциплина.
Водещ: Значи си признавате две грешки – с маски, без маски?
Кирил Ананиев: Не, това не са грешки, аз преценявам, че мерките трябва да са по-строги, или не, но държавата се управлява колективно, има правителство.
Водещ: Вие искате, министър-председателят не иска?
Кирил Ананиев: Не, водим дебати, вземаме заедно решенията. Търсим баланса.
Водещ: Какъв е смисълът от закон, в който пише, че държавата ще те задължи да носиш маска, шал и каквото и да е там, тя е длъжна да ти го даде безплатно?
Кирил Ананиев: Къде е написано?
Водещ: Чл. 64, ал.1 от Закона за здравето – пише, че държавата трябва да осигури безплатно защитни средства.
Кирил Ананиев: Добре, но вие знаете, че в началото на пандемията, целият свят беше изправен пред недостиг на предпазни средства, те липсваха в много, много държави...
Водещ: Защо тогава не предложихте промяна в закона, логично е?
Кирил Ананиев: След време създадохме организация, наши предприятия произведоха предпазни облекла и средства и преодоляхме недостига. Този процес не е никак лесен за управление. Защо тогава, да не се обърнем към хората и да кажем - купете си маска, пазете се.
Водещ: Е, но сега ще ви паднат всички глоби и защо не се обърнахте не към хората, а към парламента и те да поправят закона?
Кирил Ананиев: Добре, нека да е така за съда. Не сме променяли закона, но искаме да осигурим, но това е процес, тръгнал от едно ниво на осигуреност, несъобразено с новата обстановка. Но с всеки ден ние променяхме ситуацията, създавахме производства, задоволявахме търсенето. Да, държавата трябва да се грижи, но кой е знаел за тази извънредна ситуация. Но ние преодоляхме кризата.
Водещ: Съдейки по дебелите програми, стратегии, указания, планове и програми, концепции за противодействие на епидемии и други подобни ситуации, вие сте знаели за реалното състояние на България – колко много органи, включ. подчинени на вас, са били длъжни да създадат планове за посрещане на бедствия като масови зарази, понеже това е дефиниция за бедствия, включваща и масови зарази, а вие ни казвате, че това ни е изненадало. Според цялата документация, която ви изброих....
Кирил Ананиев: Тази епидемия като вид ни изненада. Но си имаме програми, осигурени финансово и организационно, които действат години наред и се реализират от години. Това специфично заболяване мутира, променя се, виждате колко време светът не може да намери лекарство и ваксина (може би най-рано следващата година ще е факт).
Водещ: Ще стигнем до ваксините. Да изясним, допустими ли са насилствени изследвания, например, може ли човек насила да бъде изследван за СПИН?
Кирил Ананиев: Когато е контактен с лица, носители на това остро заразно заболяване, изследването е задължително.
Водещ: Вие, МЗ, сте издали Наредба 49/2009г. където се казва – чл. 16, ал.1, че лицето може да откаже изследване. Странно, защо за СПИН, остро заразно, пандемично заболяване, за може да се откаже изследване, а за коронавируса да не може да откажеш?
Кирил Ананиев: Интересен въпрос. Може би някои текстове трябва да се променят. С коронавируса толкова много хора може да се заразят, защо да е насилствено изследването.
Водещ: Тоест, смятате, че и за СПИН трябва да се изследва насила ?
Кирил Ананиев: Трябва да има правила за контрол върху лицата носители на този вирус.
Водещ: Какви са правилата за изследване при коронавируса, ето вчера затвориха община Благоевград за дезинфекция, столичната болница по хематология също. Болницата и общината се затварят, но хотел – не. Защо?
Кирил Ананиев: В хотела има стая, лицето се изолира, търсят се контактните лица, изолират се и те, правят се и на тях изследвания, останалата част продължава да работи.
Водещ: Разбирам, че тези затваряния тук и там по болници и общини са излишни и излишно натоварване..
Кирил Ананиев: Не е излишно.
Водещ: Търсим контактните, другите си работят, това трябва да се прави навсякъде.
Кирил Ананиев: Не е така, в община или болница, контактите понякога са 100% с персонала. Но ако има две сгради – в едната, ако има случай, тя се затваря а другата продължава да работи.
Водещ: Пита се, какви са принципите за затваряне, длъжни ли са влизащите в болница да се изследват за коронавирус?
Кирил Ананиев: Не са задължителни.
Водещ: Защо ги карат болниците?
Кирил Ананиев: Вече пуснах две указания до РЗИ-тата, незабавно да информират ръководителите на болничните заведения, да не изискват такова задължително изследване, когато хората нямат ясни респираторни симптоми. Ако ги има, лицето се изследва, но нищо не заплаща.
Водещ: Както имаше такива искания.
Кирил Ананиев: За съжаление имаше, сигналите дойдоха до мен и аз незабавно реагирах и взех мерки.
Водещ: Срокът на всички ТЕЛК решения ще бъде удължен до 30 септември, но вие не може да го направите със заповед?
Кирил Ананиев: Да, ще внеса в парламента необходимите законови промени, или ще помоля някой от депутатите да внесе това предложение, имаме малко време. Имах среща с майки на деца с увреждания, проведохме откровен разговор, те изразиха своята болка.
Водещ: Но това не ви ли наведе на мисълта, че цялостно нещо в ТЕЛК решенията не е както трябва – днес е короновирус, друг път ще е нещо друго.
Кирил Ананиев: Това е извънредна ситуация, но това не е основание да правим генерални промени във всичко. Сега имаме проблем и ние трябва да се справим с него. Кой ще ни научи - логиката, анализът на ситуацията ще ни научат, това за което ме питате е извън коронавируса.
Водещ: Но ако едно дете трябва ходи и се зарази ?
Кирил Ананиев: То не трябва да ходи никъде.
Водещ: Вие ще промените по принцип това за децата с ТЕЛК-овете, така ли?
Кирил Ананиев: За децата с ТЕЛК ще удължим срока, причината е коронавируса, но това се отнася за всички ТЕЛК-ови решения.
Водещ: Не ви разбрах, т.е. виждате ли, взимайки урок от коронавируса, и изтъквайки, че едно дете, например, може да се зарази от други болести, разкарвайки го непрекъснато за ТЕЛК, да кажете ,че например децата веднъж взели ТЕЛК-ово решение, няма нужда да се изследват повече?
Кирил Ананиев: Има заболявания, увреждания, които никога няма да отбележат подобрения и срокът за вземане на ново ТЕЛК-ово решение е голям. Но има и други, при които положително се развиват и се възстановяват определени функции и стойности на болното дете. Тогава трябва да се отиде за ново изследване, да се установи конкретното състояние и ново решение. Създаваме информационна система, даваме възможност вече по документи да се вземат решения от ТЕЛК и да няма движение на хора към комисиите. Така ще се взема, в по-голяма част, ТЕЛК-овите решения - по документи, по електронен път, без да се ходи непременно на живо.
Водещ: Сега, какво остава до 30 юни от мерките – забраните за трети страни, извън ЕС, и няколко европейски държави, то не е забрана, могат ли да идват у нас? Носенето на маски е само в аптеки, болници и градския транспорт?
Кирил Ананиев: Могат да идват, но ще стоят под карантина 14 дни; За маските – носене само в аптеки, болници и градския транспорт, но е препоръчително да се носи и когато си на закрито.
Водещ: Тук възниква въпросът, защо както при театрите, няма 50% запълняемост, кой да следи за това в транспорта?
Кирил Ананиев: В общите противоепидемични мерки имаме разстояние от 1,5 метра, с маска, в градския транспорт може и да няма място между хората, затова са и маските.
Водещ: В ресторантите сервитьорите трябва ли да са с маски?
Кирил Ананиев: Трябва, когато сервират на посетителите
Водещ: Тази заповед действа?
Кирил Ананиев: Действа, но като са в служебните помещения – не трябва.
Водещ: Нещо друго важно, което действа до 30 юни, коридорът за възрастни действа ли, при пазаруването?
Кирил Ананиев: Това отпадна.
Водещ: Какво следва след 1 юли?
Кирил Ананиев: Най-важното е, очакваме решението на ЕК по отношение на третите страни – това е важно, помните как влезе заразата.
Водещ: Аз, честно, не знам как влезе заразата, от къде?
Кирил Ананиев: От чужбина, един от първите случаи беше в Банско, по времето на ски сезона – и от Англия, и от Италия.
Водещ: И това е само аргумент, защо трети страни да бъдат затваряни, при положение, че идва от европейски държави?
Кирил Ананиев: И не само от европейски...
Водещ: Изчаквате това решение, в него ще има принцип за това дали да е 15 или 20% заразеност на база изследваните..
Кирил Ананиев: Възможно е да има и други критерии.
Водещ: Но вие ги чакате..
Кирил Ананиев: Да, всичко ще бъде пределно ясно и ще се прилага във всички страни–членки на ЕС.
Водещ: А сервитьорите ще продължат ли да ходят с маски, сега ни слушат много хора, планират бизнесите си, трябва да знаят ол-инклузива ще бъде ли отворен по стария начин? Ще стане много тегаво, един отзад да ти сипва зад прегради, ти да сочиш, това е бавно, ако искаме да си напълним пак курортите – ще останат ли тези прегради?
Кирил Ананиев: По всяка вероятност маските за сервитьорите ще отпаднат, но пак ще има препоръчителен характер, а за преградите - това вероятно ще е решение на собственика. Хубаво е да има пълна либерализация на режима, но аз като здравен министър съм за запазване на много от мерките, за да съхраним здравето на хората и да се спира разпространението на вируса. Защото не се знае, дали няма да има втора вълна, или следваща.
Водещ: Мнозина казват, че сега е вълна, а не това в началото?
Кирил Ананиев: Идеята е, че ако сега през юли, август има намаление – през есента може и да се увеличат заразените. Възможно е, не казвам, че така ще стане.
Водещ: Кой модел за внос на ваксина вие подкрепяте – директен внос, алианс между четири държави, или доставка от ЕС, кой вариант вие ще предложите?
Кирил Ананиев: Краткият отговор е – и трите. Защо? Защото вече сме в контакти с Алианса, ние сме направили своята заявка, те са поели ангажимент да бъдем асоциирана страна към Алианса, всеки момент да получим и тяхното техническо решение. Ние ще участваме в Алианса задължително. Говорихме с министъра на здравеопазването на Германия. Дали сме заявка и пред ЕК за участие в общата организация за ваксината, едното не отрича другото и сме влезли в пряк контакт с една от фирмите, която ще е между първите производители.
Водещ: Коя е тя, поне държавата кажете?
Кирил Ананиев: АстраЗенека от Австрия – така че с тях сме в контакт, писмото е готово за поръчка, аз съм длъжен всичко да е планирано и то комплексно.
Водещ: Така трябва да е. И с маските така трябва да е – да са осигурени, да има модели на действие, а не панически да се затваря. Но това е факт за целия свят.
Кирил Ананиев: Вие го казахте.
Водещ: Безплатни ли ще са ваксините?
Кирил Ананиев: Те ще са по желание на хората и ще са платени.
Водещ: То какво ще стане, по желание, какво ще се постигне? Ще влезе ли в задължителния имунизационен календар?
Кирил Ананиев: Това е държавно решение, но моето лично мнение е, че това трябва да е задължително за определени групи болни и рискови групи – уязвими на този вирус. А ще има и друга част – по желание.
Водещ: То има два модела както при грипа – едната не си слага ваксина в сравнение с тези в други държави, и за една друга група, пенсионери над определена възраст – безплатно. Ще приложите ли същия модел?
Кирил Ананиев: Най-уязвимите вероятно ще влязат в задължителния имунизационен календар, но ще има и за свободна продажба. Не е висока цената, която се очаква, говори се за 4-5 евро.
Водещ: Грешка ли е, че се отмениха другите ваксини, плановите операции и се усетихте, че тази работа, по този начин няма да стане. Даже питам – и при други ли грипни епидемии ще се отменят дейности?
Кирил Ананиев: И двамата с вас не сме медици, но аз се доверявам на медиците. Те казват, че всяка една ваксина може да има отлагателен период за поставяне, което не води до елиминиране на действието ѝ, и това се съобразява, за да няма отрицателно въздействие.
Водещ: Грешка ли беше затварянето на парковете? Убеждавахте ни в обратното.
Кирил Ананиев: Силата на вируса отслабва и ситуацията е различна от началото на откриването на заразяването. Това ни кара да отменим и тази забрана. Концентрацията на заразата е по-ниска.
Водещ: Но заразените са повече?
Кирил Ананиев: Самият вирус по-лесно и силно се предаваше, а сега не е така. Силата му е по-слаба и се разпространява на огнища.
Водещ: Защо България първо отвори кръчмите, а не училищата?
Кирил Ананиев: Това е разговор за политика.
Водещ: В Дания първо отварят училищата, това не е ли политика, а за нас не е.
Кирил Ананиев: Ние опазихме децата си – първо имаше грипна ваканция, после дойде тази криза, учиха дистанционно, справиха се много добре, дадохме възможност на седмокласниците да се явят на изпити, всичко това се случи почти в края на учебната година. В ресторантите ходим ние възрастните, който не се страхува – отива. Ресторантите са по избор, а училището е задължително, какво да правят хората, които се страхуват за здравето на децата си. Да затваряме училищата ли, когато има болно дете, недейте така. Така сме преценили последиците.
Водещ: Какво ви казаха колегите от тези държави с отворените училища?
Кирил Ананиев: Говорих – има болни деца.
Водещ: Кой контролира средствата при обществените поръчки по време на пандемията?
Кирил Ананиев: Договореностите течаха между държавните ръководители ,след това между специализираните министерства и след това държавните фирми за предпазните средства. Договорихме цени и количества, които те предложиха. Цените навсякъде скочиха няколко пъти поради високото търсене.
Водещ: А извънредните разходи как се контролират?
Кирил Ананиев: Какво имате предвид под извънредни разходи. Сключихме договори с български предприятия за предпазните средства – те ги договориха на почти производствени разходи. Те показаха, че освен, че можаха да се преструктурират, могат и да произвеждат нужните ни неща, не използваха ситуацията да вдигат цените.
Водещ: От случая с коронавируса, какви са уроците? Данни на Иван Кастов: България е на 33 място по % на оздравели, 31-а по процент на активни случаи на общо заболели; според него здравната система на България е под средното ниво на останалите държави. Според информационната ни система, у нас лечението се проточва по-дълго, по-рядко се постига желания резултат, натоварването на здравната ни система е по-голямо.
Кирил Ананиев: Не съм съгласен с така цитираните резултати от изследването на г-н Иван Костов, не зная на базата на каква информация са направени, но те са несправедливи към нашата здравна система и здравни заведения. Но искам да отбележа, че за пореден път здравната колегия показа високо качество, организира се, в такъв труден момент всички работиха отговорно, при сложни и трудни условия, голямо натоварване, дадоха всичко от себе си и ние трябва само да им благодарим. Вижте и данните за заразените медици – те са по-ниски от други страни. Не съм много сигурен в достоверността на информацията от Иван Костов.
Водещ: Вие, за себе си, до какви изводи стигнахте? Какво трябва да се промени? Вие сам казахте – трябва да има план, ето, няма ваксина, но вие я планирате.
Кирил Ананиев: За конкретната ситуация, как се справя здравният сектор: високо оценявам дейността на здравните заведения, на хората, които работят там. Ние осигурихме финансов ресурс и материалния, и човешкия ресурс, подсилихме спешната помощ, при заети легла, пренасочвахме пациентите към други отделения или болници, имахме план за действие. Към мои две заповеди има приложения за работата на различните отделения и пренасочване на пациентите, съобразно тяхното състояние, с график на движение във всяка една област, коя болница, кое отделение приема – имаше организация.
Водещ: Но при друга подобна ситуация, с друг вирус или болест, отново ли ще се прилага модела за извънредно положение, с оперативен щаб или България ще трябва да има системно отношение.
Кирил Ананиев: Създаването на оперативен щаб не е законодателно регулирано. Министър-председателят е преценил така, смятам, че решението беше правилно. Членовете му високо са отговорни и на високо професионално ниво. Работиха денонощно много всеотдайно – всички без изключение. Работихме заедно – и аз, и останалите министри, с кметове и областни управители, всички заедно.
Водещ: Какво трябва да се промени в резултат на получените уроци от ситуацията с коронавируса?
Кирил Ананиев: Случилото се показа, че нашата здравна система е адекватна, но не знаем как ще продължи с вируса. Затова ви казвам, че трябва по-дълъг период за анализ и допълнителна оценка, анализ задълбочен и всеобхватен. Освен на нашите ресурси ние разчитаме и на помощта от ЕС. Вие знаете, че ЕК взе решение да преструктурираме европейските фондове, с цел да ги насочим към области също толкова важни – например към предотвратяване на инфекции. До края на септември трябва да се предложи такъв план, сега се работи по това. Това са мерки за организация и окомплектовка на инфекциозните отделения в болниците. Те са много важни звена, за да поемат болни в извънредни ситуации. В момента 35% от леглата за поемане на болни са заети, я имаме готовност да ги удвоим. Спрямо капацитета, 18% е заетостта. На фона, че това е ново заболяване, ние реагирахме на ниво и най-адекватно от целия ЕС. Първите мерки, които ние въведохме, после се въведоха от другите държави. Колкото и да се усмихват хората – има маски, няма маски, има барове, няма барове, факт е обаче, че предприетите от нас мерки, се въвеждаха от другите след нас.
Водещ: Кой ви пишеше заповедите, вероятно и вие не ги харесвате, имаше противоречие.
Кирил Ананиев: Не е така. В началото имаше грешен подход – при нова мярка трябваше направо нова заповед да издадем, а не да променяме старата. Сменихме подхода ,човек се учи.
Водещ: По-изгодно ли е на болниците на пишат починал пациент от коронавирус?
Кирил Ананиев: Не. Чух за 2 такива случаи, проверихме ги, не може нищо да се докаже, че е така. Според мен няма финансова изгода, пътеката не е висока - 614 или 640 лв., не знам точно.
Водещ: Ама и премии обявихте.
Кирил Ананиев: Нека да не обиждаме хората, които работеха отговорно и тежко.
Водещ: Легенда ли е, че се надписват болести с коронавируса!
Кирил Ананиев: Това не е вярно.
Водещ: По-големият въпрос е клиничните пътеки и диагностичните групи, защото ако бяхме сменили клиничните пътеки, както бяхте заявили тук в това студио през 2018 г., с диагностично свързани групи, нямаше да се правят еквилибристики – пускаш си комплексно лечение. Защо не успяхте?
Кирил Ананиев: Аз два пъти предлагах промяна на модела. За да се направи това е необходимо много голямо съгласие. За съжаление, системата, хората, политиците не успяхме да постигнем съгласие. Но потребността е налице и ако аз не успях да убедя здравната система от необходимостта от промяна, самата Европа сега ще ни накара. Защото за новия планов период ЕК въвежда нов инструмент. Може да се кандидатства само и единствено, ако предприемеш мерки – преструктуриране и реформиране на здравния сектор и то по един особен начин – на регионален принцип се вижда какви са потребностите от здравни грижи. Финансират се проекти, които водят до подобряване качеството на обслужването на здравето на хората. Ако в един регион имат нужда от 10 болници – не става въпрос за закриване, на базата на анализа на потребността от здравни грижи. И казваш - тази болница е добра в областта на онкологията, другата – в сърдечно-съдовите заболявания, други – в общи болести и т.н. Ще се финансират проекти за развитие на капацитета на заведения, където са най-добри. По този начин ще се преструктурира системата на регионално ниво. Този принцип ЕК иска да се прилага не само в здравеопазването, а навсякъде при разхода на публични средства. Тази програма включва 560 милиарда евро, от които 310 млрд. евро са безвъзмездна помощ, а 250 млрд. са заеми. За България се предвиждат 6130 млрд. евро безвъзмездно и 3150 млрд. евро заемен ресурс, но трябва да си защитим проектите. Всяка държава трябва да разработи национален план за възстановяване като част от национален план за реформи. Тези средства ще бъдат насочени предимно за преструктуриране и реформиране на здравния сектор. Това е за реформа в сектора на всички страни в ЕС.
Водещ: Вие каква реформа ще предложите?
Кирил Ананиев: Ние трябва да се движим по принципа на ЕК за регионално планиране на здравните грижи – да се изгражда регионален пул за здравни грижи и услуги, това са здравни заведения профилирани ...
Водещ: Това е здравната карта на болниците в България.
Кирил Ананиев: Да, но минало през анализ на потребностите на съществуващото качество на предлаганите здравни услуги и по-добрия достъп до здравни услуги на населението. Този план за национално възстановяване ще бъде част от националната програма за реформи.
Водещ: Казвате, че септември ще сте готов?
Кирил Ананиев: Да
Водещ: Още в първото предаване в средата на септември ще ви поканя, за да ни разкажете за преструктурирането на България.
Кирил Ананиев: Съгласен съм.
Водещ: Уморен ли сте?
Кирил Ананиев: Не, но се чувствам отговорен за сектора, за който работя и съм убеден, че въпреки че не съм лекар, а финансист, заедно вървим със съсловието напред.
Водещ: Благодаря ви за разговора.
Кирил Ананиев: И аз благодаря за поканата.