Кирил Ананиев, министър на здравеопазването, в интервю за "Тази сутрин", БТВ
Водещ: Ще си говорим за здравеопазването в България, за състоянието на болниците, за Фонда за лечение на деца и дали има деца, които ще са в риск за това, че той преминава към Здравната каса. Всички тези теми и темите, свързани с ТЕЛК-овите решения включително, заедно с министър Кирил Ананиев, добро утро.
Кирил Ананиев: Добро утро.
Водещ: Началото обаче няма как да дадем и да не отстъпим място на медицинските сестри и на техния протест, защото той е днес. Дадоха ви отсрочка от 20 дни, защото първият протест беше на 1 март и някак си не успяхте да ги убедите да не протестират, защо?
Кирил Ананиев: Срещата, която проведохме на 1 март, по време на протеста, аз ги поканих в моя кабинет, аз мисля, че доста конструктивен разговор проведохме с тях. Установи се изключително голяма диференциация в заплащането на труда на специалистите по здравни грижи. Установи се, че всяко едно търговско дружество, лечебно заведение, провежда политика на базата на собствени принципи и правила и се получава сериозна диференциация някъде незаслужена, поради което се наложи…
Водещ: От колко до колко, нека да кажем? Това разминаване, диференциация, както ще да го наричаме, това означава на места 600 лв., на места колко?
Кирил Ананиев: Да от минималната работна заплата до 2 или 3 пъти минималната работна заплата за страната.
Водещ: Това не изглежда справедливо обаче.
Кирил Ананиев: Не изглежда справедливо, поради това, че няма принципни правила за формиране на работната заплата и това, което предложих и за мое голямо щастие беше прието на протестиращите, е да разработим една методика на базата на правила и принципи, които да се прилагат във всичките лечебни заведения за болнична помощ.
Водещ: Именно затова обаче казах сякаш не успяхте да ги убедите или поне не Ви повярваха, защото те днес също ще протестират искат по-добро заплащане и подобряване на условията за труд?
Кирил Ананиев: Да, те днес ще протестират и това е тяхно право и никой не може да им го вземе. Въпросът е, че ние стигнахме до съгласие в рамките на две до три седмици да разработим съвместно тези правила и след като сме убедени и двете страни, че това е редът и правилата за формиране на средствата за работна заплата да внесем необходимите материали в Министерски съвет.
Водещ: Предлагам Ви да чуем сега какво точно искат от Вас и какво биха Ви попитали медицинските служители.
Репортер: Исканията на медицинските сестри остава непроменени, те имат и конкретни въпроси към министър Ананиев, да чуем какви са те.
Медицински работник 1: Вчера на среща при министъра се разбрахме евентуално да участваме като работна група за използване на методики за разпределение на работната заплата. Интересува ме тези методики дали ще бъдат приложими за всички здравни заведения, независимо от структурата и собствеността и как точно смята след това да бъдат изпълнение, тъй като още вчера разбрахме, че няма пари?
Репортер: И още един въпрос.
Медицински работник 2: Следващ въпрос – кога г-н Ананиев ще започне категорично да настоява пред парламента за промяна на Закона за съсловните организации, тъй като сега действащият е силно дискриминационен и не отговаря на членството ни в ЕС?
Водещ: Тази работна група, ето и дамата каза, че сте обсъдили всички мерки, че ще започнете обсъждането ѝ. Но дали са приложими за всички болници и какво става, ако накрая просто кажете, че няма пари?
Кирил Ананиев: Първоначалната идея беше да се разработят тези правила и механизми за формиране на работната заплата в държавните болници, болниците със смесено участие и общинските болници. Вчера наистина медицинските сестри поставиха въпроса и не само от те и от всичките професионалисти по здравни грижи, дали не трябва тези правила да се прилагат и в частните болници, тъй като се ползва публичен ресурс. Аз поех пред тях ангажимент да се срещна с асоциациите на частните болници, да споделя това тяхно виждане, аз мисля, че можем да стигнем до консенсус с представителите на частните болници, тъй като и те имат интерес да има правила и ред при формиране на работните заплати.
Водещ: Добре, ако няма пари обаче, какво ще стане, ако общините и общинските болници кажат – ами ние нямаме пари?
Кирил Ананиев: Вижте изваждане в момента на едни пари сега означава да запазим всичките недостатъци на формирането на работната заплати, които съществува в момента. Затова аз предлагам да направим тази методика и каквото покаже тази методика, какъвто резултат покаже, тогава ще говорим вече за размера на парите, които са необходими, за да постигнем целите, които сме си поставили.
Водещ: Другият въпрос, който Ви зададох е – кога ще има промяна в Закона за съсловните организации?
Кирил Ананиев: Това е въпрос на законодателно решение, на решение на парламента. Доколкото зная, в парламента има такова постъпило предложение и се води дебат по тази тема. Аз ще разговарям с всички заинтересовани лица, в това число с депутати, в това число с Комисията по здравеопазване и ще търсим решение на този въпрос.
Водещ: Вие подкрепяте ли протеста на медицинските сестри?
Кирил Ананиев: Още от самото начало казах, че уважавам претенциите на медицинските сестри. Дълбоко уважавам труда, който полагат, оценявам тяхната роля в лечебния процес. Те искат да има предвидимост в тяхната работа. Предвидимост във връзка с доходите, предвидимост по отношение на квалификацията и преквалификацията, на условията на труд и т.н.
Водещ: Има ли обаче натиск затова те да не протестират?
Кирил Ананиев: Не вчера, онзи ден събрах директорите на държавните болници в министерството, специално поставих този въпрос, беше ми казано категорично, че не е оказван от тях натиск. А аз самият не мога да допусна, да лиша хора от законовото им право да протестират.
Водещ: Защото и в студиото сме водили такива разговори – имаше съмнения, че е осъществяван такъв натиск, имало е телефонни обаждания. Или затова, че съсловната организация, която разговаря директно с Вас не подкрепя толкова протеста.
Кирил Ананиев: Доколкото знам се цитираше един случай в „Пирогов“, където директорът по предварителна потребност е изпратил една от медицинските сестри в друго отделение, за да извърши работата, за която той я е изпратил, и която е свързана с нейните задължение и то предварително, преди протеста. Т.е. това е случайно съвпадение на деня на преместването на тази сестра от едно отделение в друго.
Водещ: Постоянно говорим, когато става въпрос за здравеопазване, че няма пари, ще има ли фалити на болници?
Кирил Ананиев: Вижте, фалити на болници има и досега. Сигурно ще има и за в бъдеще, но не това е най-важното. Най-важното е ние да направим, така че в нито един регион на страната да не остане населението от необходимата медицинска помощ да има равностоен достъп на хората във всички региони на страната до медицински грижи.
Водещ: Само че се появи една теза, тя беше и леко спекулативна, покрай това, че трябваше да се опрощават пари на мюфтийството, за да не се наруши или поне да не бъде засегната националната ни сигурност и хората питаха – на мюфтийството може, на болниците защо не опрощават пари? Вие опрощавате ли задължения на болниците?
Кирил Ананиев: Не. Те сега, в момента, са търговски дружества, държавата няма право да опрощава дълговете на болниците. В Закона за здравното осигуряване е казано какво може да прави собственикът на тези болници – той може да ги подкрепя по отношение на инвестиционната политика на съответното лечебно заведение.
Водещ: Преди седмица разказахме за такса „Стол“ в Пловдив. Чухте ли за тази „услуга“?
Кирил Ананиев: Да, разбира се, че съм чул. Това, за мен, е неправилна практика, която се прилага от някои лечебни заведения. Всичко онова, което е свързано със задължителното здравно осигуряване, е осигурено като финансов ресурс от държавата, и не бива да се прилагат такива порочни практики.
Водещ: Обсъдихте ли с някого дали това трябва да бъде премахнато от ценоразписа, или не? Защото виждаме какви са условията, в момента, виждаме и стола, който се предлага, защото ти плащаш 6 лв., за да бъдеш със свой близък, ако той има нужда или трябва да остане в лечебното заведение, но ти ги плащаш реално, за нищо, защото не се предлага къде да останеш.
Кирил Ананиев: Много от лечебните заведения се намира, техният сграден фонд, в лошо състояние. Един от приоритетите на моя екип да увеличим инвестиционните разходи и да подпомогнем нашите лечебни заведения да подобрят битовите условия. Това го правим в момента, но не може да стане за един ден.
Водещ: 30 млн. за равнопоставен достъп до здравеопазване. Как ще бъдат разпределени тези пари, така че да е справедливо, отново?
Кирил Ананиев: Разбира се, и тук има правила и принципи. 18 млн. лв. ще отидат за подобряване на достъпа до медицински грижи, 10 млн. ще отидат за лечебните заведения, които са в отдалечените и труднодостъпните райони на страната и 2 млн. лв. ще бъдат предоставени на психиатричните звена. Това са центровете за психично здраве и психиатричните отделения към лечебните заведения.
Водещ: Достатъчни ли ще бъдат тези 2 млн.? Защото знаем, че те са в още по-тежко състояние от това, което видяхме сега.
Кирил Ананиев: Това е само за подобряване на дейността на тези звена. Отделно правителството пое ангажимент около 6,5 млн. да предостави за подобряване на базата и условията, в които живеят тези хора.
Водещ: Това е за психиатриите?
Кирил Ананиев: Това е за психиатриите.
Водещ: Има ли болници, които ще затворят врати или поне са на път да затворят врати в България?
Кирил Ананиев: Засега правим всичко възможно това да не се случи.
Водещ: Така. Тъй като сме на тема болници, имахте идея болница „Лозенец“ да се превърне в педиатрична клиника. Отказахте ли се окончателно от това?
Кирил Ананиев: Да, имахме разговори със студентите от Медицинския факултет, имахме разговори с персонала на болница „Лозенец“, с ръководството на Софийския университет, приехме тяхното предложение болницата да продължи да бъде университетска. Само че тя ще бъде преструктурирана като търговско дружество.
Водещ: Да, обаче това ще доведе ли отново до нейния фалит? Питам, защото казахте в предаването тази събота и в неделя, че дълговете са над 30 милиона лева и поети ангажименти за над 60 милиона лева. Какво се случва с тези пари?
Кирил Ананиев: Държавата пое една голяма част от тези дългове, 24 милиона лева, с решение на правителството. За останалите дългове, доколкото съм разговарял с проф. Спасов, той е успял да ги разсрочи след разговори със съответните кредитори.
Водещ: Останахме с впечатлението, че има нещо друго зад това искане болницата да се превърне в педиатрична клиника или вземане на база, или пък вземане на техниката вътре или пък терена, който също е много апетитен.
Кирил Ананиев: Не, нямаме такова намерение. Базата е изключително добре ситуирана, на хубаво място, в прекрасен парк. Има най-съвременната апаратура…
Водещ: Ще се запази ли в този си вид?
Кирил Ананиев: Ще се запази, разбира се.
Водещ: И базата, и теренът?
Кирил Ананиев: В крайна сметка това ще го реши правителството, когато приеме съответния административен акт за преструктуриране на болницата. Но засега нямаме такива намерения.
Водещ: Поети са част от нейните разходи. Къде ще бъдат лекувани все пак министър-председателят, министрите, може би няма да чака на опашката в болницата заради съображения за сигурност.
Кирил Ананиев: До превръщането на болница „Лозенец“ в търговско дружество дейността на Първо вътрешно отделение ще продължи да функционира, като държавата ще носи своите финансови отговорности за лечението на хората, които се лекуват там.
Водещ: И които се лекуват по закон, нали така?
Кирил Ананиев: По закон, разбира се.
Водещ: Къде обаче ще бъде преместено това Първо отделение, след като болницата стане търговско дружество?
Кирил Ананиев: Това ще реши правителството. Има места, в които, лечебни заведения, в които може да бъде преместена тази дейност, с не по-лоша апаратура и с персонал, който е високо квалифициран.
Водещ: Добре. Продължаваме с темата ТЕЛК, която засяга много хора. И от промените, които станаха сега в последните месеци, хората, които пък са от организациите на хора с увреждания, твърдят, че близо 19 % са засегнати от това, че е намален техният процент на увреждане. И по този начин са ощетени или поне остават ощетени. Сега знаем, че сметките са малко по-различни и сложни, но направено ли е всичко така, че да бъде намален броят на инвалидите в България и по този начин да се пестят пари?
Кирил Ананиев: Нашите данни показват, че около 8 % от хората са ощетени, но дори и един човек да е ощетен, ние сме длъжни да реагираме. Миналата година направихме сериозни промени в наредбата. Идеята беше да се премахнат порочните практики и несправедливостта някои хора с много ниска степен на увреждане, но с много заболявания да получат по-висок процент на увреждане, отколкото хора, които имат много тежки заболявания.
Водещ: Да, но някои хора директно отпаднаха, други пък от първа група, станаха втора или трета група.
Кирил Ананиев: Разбира се, затова си дадохме срок с асоциациите на хората с увреждания, шестмесечен срок да видим какво практически ще се получи, какви ще бъдат резултатите от действието на тази наредба през тези шест месеца. Наистина видя се, че има хора, които са ощетени. В момента на сайта на Министерството на здравеопазването е качен нов проект на наредбата, която засяга хората с увреждания…
Водещ: Тя тепърва ще предстои за обществено обсъждане, нали така?
Кирил Ананиев: Да, тя в момента подлежи на обществено обсъждане. Там основното заболяване, което досега беше 80 и повече увреждания, да бъде намалено на 50 % и повече. И като към основното заболяване се прибавят 20 % от всички останали увреждания над 50 %. Така че ние сме убедени, че по този начин хората няма да бъдат ощетени и ще бъдат осигурени необходимите условия, и здравни, и социални потребности, които имат хората с увреждания.
Водещ: Това обаче го правите, защото сте разбрали, че сте сгрешили, или защото трябва да се загаси пожарът.
Кирил Ананиев: Не, напротив, ние се разбрахме да направим анализ след шестте месеца действие на наредбата. Установи се наистина, че има пропуски и се ощетяват хора, които не заслужават, така че заедно съвместно с хората с увреждания стигнахме до този извод.
Водещ: Да, защото и вие дълги години сте работили и по бюджетите на държавата, тази тема прилича малко на темата с пенсиите. Имало е корекция, отпаднали са конкретни години, сега се вижда, че 30% има ощетени хора, по данни на НОИ,
Кирил Ананиев: Да, така е, но…
Водещ: И отново връщаме, отново по спешност решаваме проблема в последния момент.
Кирил Ананиев: Ние не връщаме, аз отново казвам, че предварително сме се договорили и това не е под натиск или някаква грешка. Просто се разбрахме след шест месеца да вземем съответните решения.
Водещ: Един от основните въпроси е кога ще влезе електронното здравно досие, което ще гарантира или лекарят ще може да провери или комисията ще провери, дали този човек наистина във времето се е лекувал от конкретното заболяване, а не да се е разболял изведнъж и по този начин да злоупотребява с парите на държавата? Много случи показаха прокуратурата и в Силистра, в Ловеч имаше акции, включително във Варна.
Кирил Ананиев: Ние в момента сме на финала на разработката на информационната система на ТЕЛК. Даже онзи ден я представихме пред хората с увреждания, те бяха приятно изненадани от изградената система в Министерството на здравеопазването. И ще проследяваме процесите от пристигането на човека, койот има нужда от съответно свидетелстване при общопрактикуващия лекар, през специалиста, през ЛКК, до ТЕЛК и НЕЛК. Така че системата, която сме изградили, ще повиши контрола и ще намали случите за злоупотреби.
Водещ: Това е тази система за електронното здравно досие, така ли?
Кирил Ананиев: Не това е системата, която е свързана с ТЕЛК.
Водещ: С ТЕЛК само.
Кирил Ананиев: Отделно до края на годината вие знаете, че ние изграждаме в момента текат обществени поръчки и изпълнение на националната здравно-информационна система, един от елементите на тази система е електронното досие, електронното направление, електронната рецепта, всички тези неща очакваме да бъдат готови до края на годината.
Водещ: Знаем, че когато трябва да получиш ТЕЛК една голяма част от процедурата е по документи само, така че може да става въпрос и за фалшиви документи. Къде обаче е слабото звено при лекарите, които издават тези първични документи или след това контрола? Защото говорим за злоупотреби с хиляди левове.
Кирил Ананиев: И на двете места в момента имаме проблеми. След въвеждането на тази информационна система имаме контролни механизми и при лекарите и по отношение на документацията.
Водещ: Пациенти питат – кога Здравната каса ще е готова да поеме функциите на фонда за лечение на деца?
Кирил Ананиев: На 1 април НЗОК ще поеме тази дейност. Всички права, които в момента имат децата по линията на Фонда за лечение ще бъдат запазени. Даже бих казал нещо друго, смятам, че капацитетът на НЗОК, който е по-голям отколкото на фонда, ще даде възможност да се ускори процесът на движение на документите и съответно на лечение на децата в чужбина.
Водещ: Ще се подобри ли обаче според вас работата или това може наистина да забави? Вие казвате, че може да забърза процеса, но когато един фонд е отделен и работи конкретно по всеки един казус, на фона на това да бъде в една много по-голяма структура, каквато е Касата, няма ли да е по-голям риск?
Кирил Ананиев: Няма да има риск, защото всички досиета за всеки пациенти вече са прехвърлени в НЗОК, така че там има готовност, капацитет, хора, които могат да поемат дейността веднага от 1 април.
Водещ: Разбирам сега от колегите, че заедно с организацията „Заедно с теб“, вие знаете тази организацията?
Кирил Ананиев: Да, да.
Водещ: Тя обявява вот на недоверие към това ваше решение, защото се застрашава живота на децата, именно чрез преливането на фонда към касата.
Кирил Ананиев: Аз не виждам основание за такова притеснение, тъй като ние считаме, че не само ще запазим качеството на работа, която е съществувала във Фонда за лечение на деца, обратно - ще надградим ново качество, което ще доведе до по-бърз процес и до намиране на още по-добри клиники за лечение на децата, тъй като Здравната каса, те е единна връзка, която осъществява контакти с най-добрите клиники в Европа.
Водещ: Добре, казвате осъществява най-добрият контакт в Европа, ще действа бързо, но винаги има съмнения. И случаят със Стефчо, мисля че, че го проследихте в края на миналата година и в началото на тази, мисля че е достатъчно показателен.
Кирил Ананиев: Да.
Водещ: Той трябваше да отиде, да започне лечението му в Румъния, но там те нямаха доверие на нашата здравна каса и върнаха детето два пъти, ако не се лъжа.
Кирил Ананиев: Не, не че нямаха доверие към нашата Здравна каса, там процедурата беше друга – НЗОК на Румъния не включва в своя пакет от дейности тази дейности, поради което се финансира централно от държавата и затова се получи това разминаване. Ние осъществихме незабавно контакт, благодарни сме и на колегите от румънската болница, те се справиха прекрасно, ние си преведохме парите. И мисля че накрая процесът финализира добре и за Стефчо, и за взаимоотношенията ни между нашите власти и румънските власти.
Водещ: Имаше забавяне обаче, чакаха се пари, преводи.
Кирил Ананиев: Това забавяне не е проблем на Министерство на здравеопазването или на Фонда за лечение на деца, парите трябваше да вървят по един специален ред поради това, че румънската страна не искаше парите да пристигнат в евро, искаха в румънски леи, което се наложи да се използва друга банка – извън Европа, което забави този процес. Но през цялото време румънската болница, на своя екран, е виждала превода на парите по тяхната сметка. Само че процедурно се забави прехвърлянето на парите.
Водещ: Значи твърдите, че не става въпрос за недоверие от страна на Румъния към нашата Здравна каса?
Кирил Ананиев: Не.
Водещ: Защото преди малко повече от година отново имаше скандал с това колко дължим на чуждите здравни каси, дали тези пари са изплатени към този…
Кирил Ананиев: Категорично няма недоверие от страна на румънската страна. А по отношение на задълженията, които имаме към останалите страни-членки на ЕС, искам да Ви кажа, че за тази година увеличихме ресурса за дълговете към чуждите каса, размерът е 130 млн. лв. Този размер ще бъде запазен и през следващите години, което означава, че в рамките на една до две години, ние ще изчистим дълговете към чуждите каси.
Водещ: Стефчо и децата като него страдат от Спинална мускулна атрофия, това лечение в България е невъзможно, защото държавата не го подкрепяше до този момент. Виждаме ходене по мъките и пробване в чужбина, но ще се случва ли вече и в България? При условие, че ето и Кристина Газиева даде примери, че Македония отделя пари за такива лечения.
Кирил Ананиев: Хубаво го казахте, че до този момент. Наистина е създадена необходимата организация, вече 4 клиники имат готовност да извършват това лечение. Вчера разговарях с директора на Александровска болница, той може още днес да започне лечението на тази болест. Осигурено е необходимото финансиране.
Водещ: Колко пари сте отделили? Защото става въпрос за много скъпо лечение.
Кирил Ананиев: Колкото са необходими, толкова ще осигурим. В момента имаме добри взаимоотношения с фармацевтичната фирма, осигурени са дори на този етап, 12 ампули на склад. Имаме четири дечица, които чакат лечението. Те са на финалната фаза в разглеждане на Обществения съвет и очакваме заповедта на директора на фонда и незабавно ще бъдат лекувани.
Водещ: Александровска болница има готовност, казахте, и четири ампули, които са готови…
Кирил Ананиев: Не, 4, 12 ампули…
Водещ:12 ампули, а четири деца.
Кирил Ананиев: Чакат своето лечение.
Водещ: Това чух и аз последно. И тъй като става въпрос за лечение, което до този момент не е било възможно в България, белодробните трансплантации кога ще бъдат възможни при нас?
Кирил Ананиев: Белодробните трансплантации ще могат да се изпълняват у нас, може би, средата или в края на 2020 година. В момента тече обучение на наши специалисти в Австрия. Май месец ще заминат трима души, двама души от ВМА и един от „Света Екатерина“. Създаваме необходимите финансови организационни условия това да се случи. Това, което мога да кажа като новина е, че на 2 април заминават първите двама души, които са определени като специални критерии да бъдат прегледани и да се установи готовността им за съответната белодробна трансплантация и надявам се, това да стане факт.
Водещ: Колко време вече сте на тази позиция, господин Ананиев?
Кирил Ананиев: Година и 4 месеца.
Водещ: Ще се случи ли този експеримент или поне проба – финансист да се занимава със здравеопазване?
Кирил Ананиев: Това ще оценят хората. Аз имам огромното желание да помогна да има положителна промяна в системата. Но и тук ще кажа, че само финансист няма как да се справи, аз разчитам много на лекарското съсловие, защото само заедно и единни можем да постигнем промяната.
Водещ: А Владислав Горанов, финансовият министър, разчита ли все още на вас като експерт? Допитва ли се по някои от темите?
Кирил Ананиев: Ние си контактуваме изключително често с него, непрекъснато обсъждаме проблемите в здравеопазването. Той има разбиране за тези проблеми, съветвам се с него и той се съветва с мен за нещата, които има желание да разбере. В много добри отношения сме и си помагаме, това е най-важното.
Водещ: Добре, благодаря много за това интервю. Кирил Ананиев – здравният министър.
Кирил Ананиев: И аз благодаря.