Линк към интервюто на министър Кирил Ананиев "Седмицата" Дарик радио
Водещ: Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в студиото на „Седмицата“. Здравейте.
Кирил Ананиев: Здравейте на Вас и на Вашите слушатели.
Водещ: Представихте предложения за промяна в здравната система. Нарекъл сте ги „Предизвикателство и насоки за развитие“. Това стана на дискусия в Националния дворец на културата. Вие всъщност предлагате различни неща. Не казвате: „Така ще го направим“, а казвате: „Има различни варианти. Дайте да обсъдим кой вариант“. Нали това е идеята Ви?
Кирил Ананиев: С националната кръгла маса, която се проведе в сряда в НДК, аз поставих началото на един голям разговор. Голям разговор за България, за българите, за българското здравеопазване. Искам да кажа няколко думи за този форум, защото той наистина впечатлява. На кръглата маса ние събрахме всички заинтересовани институции, които в една или в друга степен подпомагат държавата за провежданата политика в областта на здравеопазването. На тази кръгла маса дойдоха представители на съсловните организации – Български лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, представители на пациентите, на фармацевтите, представители на Народното събрание, на Министерския съвет, на президентството. Имаше представители и от работодателите и синдикатите, научни работници. Имахме гости на високо равнище от Световната здравна организация и от Световната банка. Това показва, че наистина интересът към промяната в системата е изключително голям. За първи път ние имахме уникалния шанс да съберем тези хора и заедно и съвместно да започнем, повтарям – да започнем една голяма дискусия за промяна на системата, която разбира се да бъде в интерес на българските граждани и на хората, които ги лекуват, разбира се.
Водещ: Да кажем каква е системата в момента. Задължителни 8% здравна вноска в неперсонализирана сметка отиват в един кюп в Здравната каса?
Кирил Ананиев: Точно така.
Водещ: Държавата плаща тези пари за редица категории като деца, пенсионери, държавни служители. Официално доплащане има само за престоя в болница на брой леглодни. Доброволни застраховки не са забранени?
Кирил Ананиев: Точно така. Не са забранени, но са малко.
Водещ: Само 11% от хората обаче ги използват. Има много болници, защото има стимули за това да минават през болници болните и така да получават повече пари. И от гледна точка, тъй като Вие сте с голям опит в бюджетарството, от гледна точка на бюджета – през 2001 година парите за здраве са под 1 милиард, през 2017 са над 4 милиарда. 4 пъти повече. И сега Вие предлагате промени, които водят до даване на още повече пари при всеки от вариантите. Защо, при положение че 4 пъти са се увеличили парите за здраве, пак се мисли през парите, че нещо ще се подобри?
Кирил Ананиев: Искам да Ви кажа, че не само четири пъти са се увеличили парите. Те са се увеличили много повече. По данни на Световната здравна организация, на Световната банка, пък и на нашите институции като Националния статистически институт се показва, че българинът плаща 7,7 или 4% от брутния вътрешен продукт за здравеопазване.
Водещ: Това означава, че под масата се дават още толкова 4 милиарда.
Кирил Ананиев: Публичните средства, които минават през Националната здравноосигурителна каса и някои други институции, са 4,6% от БВП. Това означава, че 3,8% или това са над 3,5 милиарда вървят по някаква друга линия. Разбира се, има и такива, които са регламентирани разходи, които са извън основния пакет, най-вече лекарствата. Но има и една огромна сума около 1 милиард и 700 милиона лева, които минават по друг нерегламентиран начин.
Водещ: Всъщност проблемът не е, че парите са малко. Вие искате с промяната да направите така, че те да станат същите пари, но вече официално?
Кирил Ананиев: Искаме да легализираме част от тези пари и да влязат в системата легално и да се харчат за здравеопазване както за подобряване на качеството на лечението на българските граждани, така и за увеличаване на възнаграждението на хората, които работят, тъй както знаете, че това е един голям проблем в системата – няма стимули. Ще ви кажа какво показа един от въпросите от социологическото изследване, което направихме с „Алфа рисърч“. Близо 70% от хората, които бяха анкетирани, казват, че този модел, който действа в момента, той е социално несправедлив. Той не дава равен достъп на българина до здравеопазване, не води до по-добро качество на лечението и проследяване на ефектите от терапията, която се прави на гражданите. И забележете последните две неща – не стимулира хората да се осигуряват на реалните доходи и не води до достойно заплащане на хората, които работят в системата.
Водещ: Добре. Но този 1 милиард и 700 лева някой ги взима, нали?
Кирил Ананиев: Така е.
Водещ: И кой е? Това са лекари?
Кирил Ананиев: Участниците в здравния процес.
Водещ: Защо да се съгласят сега? Вие с предложенията, които ще обсъдим след малко, им казвате: „Този 1 милиард и 700 милиона лева искаме да го обложим с 10%, с осигуровки, Данък „Общ доход“ 10% с осигуровки“. Те защо да се съгласят?
Кирил Ананиев: Нямаше да имам нищо против тези пари да останат в системата, обаче. А те не влизат за лечебен процес или за допълнителни възнаграждения на работещите, а отиват за други цели.
Водещ: За къде отиват?
Кирил Ананиев: За лични цели. Отиват в джоба на някои хора.
Водещ: На лекари.
Кирил Ананиев: Добре. Вие го казвате. Не само на лекари.
Водещ: На кой, ако не на лекарите?
Кирил Ананиев: На останалите, които работят в системата. Не само лекари работят. Има и медицински сестри.
Водещ: Очаквате ли системата да се съгласи да официализира тези разходи?
Кирил Ананиев: Очаквам, защото вярвам в българските лекари, въобще в медицинския персонал. Има много сериозни хора, които искат да се промени тази система, искат парите да влизат легално в нея, за да можем на държавно равнище да повишим качеството, а не да облагодетелстваме един или друг участник в този процес.
Водещ: Преди да обсъдим моделите, все пък да кажете защо мислите, че просто няма цялата работа да доведе хората да извадят още един пари? Примерно 12-те лева на човек, които предвиждате в един от моделите и пак да продължат да си дават 1 милиард и700 милиона лева под масата, а отделно да плащат още поне толкова за лекарства, медицински изделия и така нататък?
Кирил Ананиев: Нека да кажа малко за тези 12 лева. Тези 12 лева – срещу тях няма отделен пакет здравни услуги. Тези 12 лева са част от общия ресурс, който ще се формира за финансиране на основния пакет.
Водещ: Ние ще караме по моделите и ще стигнем до 12-те лева.
Кирил Ананиев: Мисълта ми е… Искам да…
Водещ: Какъвто и модел да се въведе, пак няма да си останат доплащанията под масата.
Кирил Ананиев: За това започнах да говоря. След като влязат тези легални пари в системата, с тези пари освен сегашния пакет здравни услуги, ще има възможност да се разшири този пакет и да се извършат други допълнителни неща, които очакват българските граждани. Ние ще можем да финансираме нови програми, нови политики, нови лечения, които до този момент не са правени в България, нови технологии на лечението, ще има възможност да се закупи нова съвременна апаратура, ще има възможност да се увеличи реимбурсирането на редица лекарства за социално значими заболявания, каквито са сърдечносъдовите и онкологичните заболявания. Тоест ще увеличим, много е важно, цените на клинични пътеки, които десетки години не са увеличавани и това е водело до лоши практики в самото лечение.
Водещ: Това е вторият модел. Дайте да караме подред обаче моделите, както ги предлагате. Модел „А“ сте го нарекли: Незабавна конкуренция между Националната здравноосигурителна каса и частните застрахователи.
Кирил Ананиев: Да.
Водещ: Идеята е Националната агенция за приходите да събира вноските и да ги разпределя между Държавната здравна каса и множество частни застрахователи. Как ще се избегне това НЗОК да не се превърне в каса за бедните, а застрахователите за богатите?
Кирил Ананиев: Няма такава опасност. Нека да кажем как ще се организира дейността по този първи модел „А“. В закона ще бъде регламентиран и всички изисквания, на които трябва да отговаря застрахователя, за да може да участва в този процес. Ще кажа някои от тях, ако е интересно, разбира се.
Водещ: Да.
Кирил Ананиев: Трябва да има определен брой хора, които ще се запишат в това застрахователно дружество. Ние на този етап сме определили да речем 500 000 души, защото не може да се съберем трима души и да направим застрахователно дружество. Това трябва да са сериозни дружества. Освен това – трябва да имат представителство във всички 28 области на страната. Трябва да са осигурили договори за извънболнична и болнична помощ на територията на цялата страна. Хората не бива да бъдат лишавани от тези медицински дейности. Трябва да отговарят на всички изисквания, най-вече за финансова…
Водещ: Какво значи за цялата страна обаче? Всеки застраховател трябва да има за всяка област или във всеки град?
Кирил Ананиев: Във всяка област той трябва да има договори с изпълнители на извънболнична и болнична медицинска помощ.
Водещ: Всяка област, а не примерно всеки град? Човекът си избира застрахователя, защото той ще си избира, ще трябва да види дали в неговия град има договори и тези, които са по-добрите застрахователи ще имат договори в неговия град, а тези, които са по-зле ще имат примерно в областта и ще трябва да пътуваш, защото си застрахован при този застраховател и по-далеч трябва да се лекуваш.
Кирил Ананиев: Когато едно дружество бъде определено, че може да изпълнява тази дейност, на своя сайт той ще качи всички неща – всички изисквания към него, които той е организирал и изпълнил, за да може да бъда такъв. Тогава аз като пациент или като гражданин мога да вляза в сайта на всеки един застраховател и да преценя кой застраховател ще ми даде най-добрите условия. Там ще бъде изнесен и списък с болниците, с които той е сключил договор, с извънболничната помощ. Така че аз информирано ще взема своето решение и той да не може да ми откаже.
Водещ: Добре. А той не може ли да те пита: „А ти кажи сега от какво си болен?“ предварително и да си избира. Ако види, че си развалина и ще дава много пари за теб, да си намери причина да не сключи с теб договор.
Кирил Ананиев: Не. Изрично ще бъде записано в закона, че няма право да отказва застраховката на който и да е български гражданин. Няма да има здравен тест преди записването на гражданина в съответния здравен фонд.
Водещ: Няма да се селектират?
Кирил Ананиев: Няма да може на здравен статус да се селектира. Казахте дали няма да се превърне НЗОК…
Водещ: Ами, всички бедни и болни в нея.
Кирил Ананиев: Не е така, защото тя ще бъде лицензирана и като застраховател. Тя ще се конкурира на равни начала със застрахователните дружества. Тя ще бъде една от тях, така че няма как да я превърнем… Тя ще има право и на доброволно застраховане, което имат сега застрахователните дружества. После аз мисля, че доверието към Здравната каса не е токова ниско. Хората в годините все пак успяха да видят и добрите страни в нейната дейност. Тя ще се конкурира на равни начала със застрахователите.
Водещ: А ще дойде ли момент, в който ще се окаже, че няма смисъл да има държавна застрахователна здравна компания, както това се случи например при колите, при имуществото?
Кирил Ананиев: Самият процес ще покаже това. Ако наистина хората предпочитат да отидат при частния застраховател, те ще отидат там. Хората сами ще изберат къде да се лекуват и кой да ги осигурява. Няма да има никакъв натиск отнякъде, за да съхраним някаква структура.
Водещ: Вторият модел – той е нещо подобно на това, което хората вече познават от пенсиите – остава задължителното застраховане 8% с единствен осигурител Здравната каса. Отделно има допълнителен задължителен стълб, който вие по някакви формули изчислявате, че би означавал една сума от 12 лева да се дава към частни застрахователи. Те могат ли да се дадат и към държавната във вашия модел? Тоест един път да дадеш основните 8% и след това да избереш отново държавната и за 12-те ти лева?
Кирил Ананиев: Това са два етапа от втория модел. Първият етап на втория модел е осемте процента постъпват в НЗОК и 12-те лева или колкото решим, защото това е въпрос на разговор, ще постъпват в застрахователя.
Водещ: Застрахователят може ли да е пак самата Каса?
Кирил Ананиев: Застрахователят може да бъде самата Каса, разбира се.
Водещ: Можеш да си избереш всичките ти пари да отидат…
Кирил Ананиев: Разбира се. Но това ще бъде във втория етап. В първия етап осигурителят е НЗОК, застраховател са застрахователните дружества.
Водещ: И самата Каса няма да може в началото да вземе тези 12 лева.
Кирил Ананиев: Няма. Тези 12 лева няма да може да ги вземе. Искаме през някакъв период от време, който според нас ще бъде между 1 и 2 години, застрахователните дружества да придобият необходимия административен капацитет в управлението на тази дейност. Затова предвиждаме смесено финансиране. И там вече възниква въпросът за тези прословути 700 лева, където сме сложили гранична стойност.
Водещ: Значи вие казвате, че яко моето лечение е до 700 лева, тогава то ще бъде платено от Здравната каса, а аз от тези 700 лева ще трябва мои си пари да дам 10-15%.
Кирил Ананиев: 10% сме решили.
Водещ: Добре, 70 лева. Значи 630 лева ще дойдат от това, че сън осигурен в Здравната каса, а другите 70 или трябва да ги извадя от джоба си или трябва да съм се застраховал доброволно като трети стълб, нали така?
Кирил Ананиев: Знаете ли какво представляват тези 70 лева на базата на отчетните данни от 2017 година? Това са 75 милиона лева, които трябва да извади българският гражданин. До този момент само такса „Леглоден“, която плаща пациентът е 80 милиона лева. Тоест той няма да извади повече пари отколкото до този момент.
Водещ: Леглоденът ще отпадне?
Кирил Ананиев: Няма да бъде платен, разбира се.
Водещ: Няма. Тоест вие го прехвърляте така да се каже с тези 70 лева леглоденът.
Кирил Ананиев: Така че в първия вариант – до 700 лева, където ще участва гражданинът, той няма да плати повече отколкото е плащал досега. И във втория вариант с 12 лева той ще плати много по-малко, отколкото досега е давал под маса.
Водещ: Вторият вариант е, ако лечението ми е над 700 лева. Тогава?
Кирил Ананиев: Да. Това е вторият етап на втория вариант.
Водещ: Там ли се включват 12-те лева или?
Кирил Ананиев: Не. Ако клиничната пътека ви е над 700 лева, от 701 лева до да речем най-скъпата пътека – 14 400 лева, тогава НЗОК продължава да дава тези 630 лева, а всичко над тези…
Водещ: Аз си давам 70 лева пак?
Кирил Ананиев: Не, вие нищо не давате повече. Повече нищо няма да давате.
Водещ: Няма да давам. Тоест какво излиза? Че колкото повече съм болен, по-няма да дам? Тоест ако ми е до 700 лева…
Кирил Ананиев: Не това е логиката. До 700 лева, 84% от клиничните пътеки влизат до тази граница.
Водещ: И там ще сме 630 на 70?
Кирил Ананиев: Да.
Водещ: А над 700 лева?
Кирил Ананиев: Даже тези 70 лева, които предвиждате вие да ги давате, ако иска застрахователят да /…/ повече хора, за да спечели, той може да поеме всичките тези 70 лева или част от тях и по този начин да увеличи хората, които са при него.
Водещ: Дори да съм под 700 лева?
Кирил Ананиев: Да.
Водещ: Сега за над 700 лева говорим. Там 630 ще даде Касата. Аз ще давам ли пак до 700 лева?
Кирил Ананиев: Няма да давате.
Водещ: И вече до 14 000 ще идват за това, че съм дал 12 лева, ще идват от частния застраховател?
Кирил Ананиев: Точно така. Но кое е важното на втория етап? Важното е, че давайки 12-те лева, тези 12 лева са си мои пари, защото се открива една лична партида на мое име. Това са моите пари, аз си ги управлявам тези пари. Аз се грижа за моето собствено здраве и тези пари могат да има спестовен характер. Ако съм натрупал достатъчно средства, защото на втория етап при втория вариант, там вече при съответния застраховател…
Водещ: За 12 лева месечно как ще натрупам достатъчно? Това са 140 лева годишно.
Кирил Ананиев: Да, но там ще отидат и твоите 8%, които са отивали до този момент в НЗОК.
Водещ: Пак ли ще отидат в персонализирана сметка?
Кирил Ананиев: Разбира се. Всичко ще бъде на едно място. И тогава не само че ще имам спестовен характер, а ако някой член от моето семейство има необходимост от лечение, което не му е осигурено, той може да ползва тези средства, които са натрупани в моята сметка.
Водещ: Нали казахме – 14 000 лева, че струва примерно пътеката. Сметнахме 144 лева, даже и осемте процента да отидат, ако се осигурявам на минимална заплата, аз докато стигна до тези 14 000 лева, за да си платя през…
Кирил Ананиев: Тези 14 000 лева са гарантирани. Те са гарантирани. Пакетът основни услуги, които трябва да получи българският гражданин, са гарантирани с парите, които са в НЗОК и в частния здравен фонд. И на втори етап – когато се прехвърлят осемте процента в частния здравен фонд…
Водещ: Вторият етап е след две години примерно?
Кирил Ананиев: …този ресурс осигурява и най-скъпото лечение.
Водещ: Тогава не мога да разбера защо ще ми е въобще да се осигурявам доброволно допълнително. Това за какво? За да лежа вече в по-хубава стая, да ми сложат по-хубави медицински изделия? За какво ще се осигурявам допълнително?
Кирил Ананиев: Не. Ние знаем, че системата има определено има недофинансиране, но нейното дофинансиране до този момент минаваше по други канали, които ние искаме да ги спрем. Ние си вкарваме легален ресурс, който ще доведе до увеличаване на средствата и съответно до по-добро качество и като обем, и като…
Водещ: Това е ясно – и осемте процента, и дванадесетте лева. Пита се защо във вашия модел трябва да има и трети стълб за доброволно, при положение че вие току-що описахте, че с тези 12 лева плюс 8-те процента мен ще си ме лекувате от всичко?
Кирил Ананиев: Не съм ви разбрал тогава. Има и допълнителни екстри, които може да поиска лицето и то да се застрахова допълнително доброволно в тези частни дружества.
Водещ: Екстри какво наричате?
Кирил Ананиев: Екстри – да речем може да иска някаква става, чиято стройност реимбурсирана от Здравната каса или от частния фонд не осигурява толкова скъпа става, да речем. И чрез едно доброволно застраховане може той да поиска да му бъде сложена такава става, защото все пак ние ще определяме лекарствата и медицинските изделия и стойността им, до която ще се финансират в рамките на този основен пакет.
Водещ: Всичките тия сметки се правят на база клинични пътеки или най-накрая ще се въвеждат диагностично-свързаните групи, което имам чувството, че сигурно сте десетия министър на здравеопазването, с когото обсъждаме този въпрос. Всички искаха да ги въвеждат и никой не ги въведе.
Кирил Ананиев: Първоначално ще започнем с клиничните пътеки. В момента работим по диагностично-свързаните групи. При готовност ще преминем към този вариант на финансиране.
Водещ: А ще дойде ли и момент, в който и при лекарствата както е при редица европейски и не само европейски страни, ще са включени в твоята застраховка и осигуровка?
Кирил Ананиев: Те и сега са включени. Има позитивен лекарствен списък, който се покрива от НЗОК.
Водещ: Въпросът е, че аз знам за доста държави, в които хората казват: „За нищо не давам пари. За лекарства – като ми изпишат, отивам и на мен това ми влиза в осигуровката, в застраховката“.
Кирил Ананиев: Позитивният лекарствен списък включва всички необходими лекарства и то на съвременно равнище, които се използват в Европейския съюз и не само в него и са необходими за конкретното лечение. Ние не сме включили само такива, които нямат необходимия ефект. Напротив – ние сме една от най-либералните държави с най-бърз достъп до най-новите постижения във фармацевтиката, така че аз не виждам да има такова…
Водещ: Много хора, които сега слушат, със сигурност са: „Ама вижте, аз досега лежах в болница и сега си купувам хапчетата, а ми казват, че има държави в Европа, където нищо не даваш“. Нали, след това вкъщи като си. Хубаво, в болницата ти е без пари, но като не лежиш в болница ходиш в аптеката и си купуваш хапчетата.
Кирил Ананиев: Пак казвам – тези лекарства, които са включени в позитивния списък – всички те се заплащат сега от публичния фонд. Разбира се, че има лекарства, които не са включени в позитивния списък и те са част от онези пари, за които казах – не под масата, а онези легални пари, които вървят над здравната осигуровка сега. Не могат да бъдат включени 100% всички лекарства в позитивния лекарствен списък.
Водещ: Вие сте за втория модел както разбирам?
Кирил Ананиев: Да.
Водещ: Вие не сте за тази абсолютно пълна демонополизация на НЗОК? Вие това го допускате като втори етапна втория модел?
Кирил Ананиев: Точно така. Считам, че трябва да стане постепенно преминаването към пълната демонополизация на Касата. Системата е изключително консервативна, изключително чувствителна и не искам да създавам хаос в самото начало и да дискредитирам новия модел, който може разбира се да бъде и трети. Дебатите за това продължават.
Водещ: Критиките, които четох към моделите, които предлагате, могат да бъдат по-скоро към втория модел, може да бъдат обобщени с това: „Вие сега се чудите как да вземете още 12 лева на хората“ и се омотава около това. Това са критиките. И във „Фейсбук го коментират: „Гледат как сега да вземат още 12 лева“.
Кирил Ананиев: Ние не им взимаме 12 лева, а им спестяваме много повече пари, които дават в момента.
Водещ: Тук много хора се съмняват в това. Казват: „Те ще вземат 12 лева, а аз пак ще ходя на доктор и ще му давам 50 лева“.
Кирил Ананиев: Истината е в контрола. Ние въвеждаме качествено нов контрол.
Водещ: Какво му е на контрола?
Кирил Ананиев: Троен контрол. Контрол на здравната каса, на пациента и на застрахователното дружество. Това от една страна. От втора страна сегашният контрол показва, че е неефективен – разделен финансовият от медицинския. Събираме финансовия и медицински, интегрираме контрола и в закона ще бъде посочено точно как се извършва този контрол.
Водещ: И вие как практически си го представяте?
Кирил Ананиев: Момент. Нека да завърша.
Водещ: Един финансист и един доктор ходят заедно /…/?
Кирил Ананиев: Разбира се. Процесите са свързани. Всяка една медицинска дейност има своята стойност. А сега отива единият, проверява някакви документи и то последващо какви пари са дадени, другият отива, след като е свършило лечението вече, отива да проверява. Сега ще има предварителен, текущ и последващ контрол. Друго нещо, което е много важно – до влизането на новия модел ние ще имаме изградена Национална здравна информационна система. Тя ще преследва пациента от входа в лечебното заведение до изхода и до проверка на ефекта на терапия, която е направена.
Водещ: Това електронната здравна карта ли е?
Кирил Ананиев: Електронната здравна карта е само един от инструментите на…
Водещ: От гледна точка на пациента от години ми разказват вашите предишни колеги министри как аз ще имам една карта, с която ще мога да си вляза в интернет и да видя какви пари се дават за мен.
Кирил Ананиев: Вече сме обявили обществената поръчка за електронната карта. Не говорим за бъдеще и вяра.
Водещ: Нали имаше и друго? Че защо да се прави такава карта, като по света на хората това им е част от личната карта?
Кирил Ананиев: Това е техническо решение.
Водещ: Ама личните как ще ги сменят 2021 година и сега ще се дават, казват пък опоненти на модела, при който се прави отделно лична карта и отделно лична, казва се, че ще се дадат два пъти пари. Понеже бързате с работата, че да стане 2019 година, а после 2021 година става масовата смяна на личните карти.
Кирил Ананиев: Не че бързаме. Ние изпълняваме един европейски проект. Имаме си определени срокове. Имаме си определени изисквания.
Водещ: Сега ще е една отделна? Като кредитна карта? Като личната карта? Ще бъде отделна карта?
Кирил Ананиев: Да, така е.
Водещ: И това 2019 година ще го дадете на всеки българин?
Кирил Ананиев: Края на 2019 година. Да разчитаме, че новият модел, разбира се ако постигнем консенсус, ще влезе от 1 януари 2020 година. Дотогава освен Националната здравноинформационна система, защото вие разбирате само като електронна карта, ама там са 13 модула, а не само електронната карта, ще бъде готова и още една електронна система – Централизирана платформа за обществени поръчки на лекарствата и на медицинските изделия. Това е нещо много важно, с което ще вкараме прозрачност в ценообразуването на лекарствата и смятаме, че ще намалим много цените на предлаганите лекарства. Освен това, контролът, продължаваме за контрола – много е важно контролът и конкуренцията, това са много важни думи, които навлизат с предлаганите модели, ние ще проверяваме, ще контролираме качеството на самото лечение и ефекта от самото лечение. Ще контролираме и понеже някои от болниците, които считат, че цените са да речем наречени „национални цени“, считат, че те имат много по-добра техника, имат много по-добър човешки ресурс като лечители и така нататък, могат да решат да обявяват цена, която е по-различна от националната цена – по-висока да речем от нея. Ние ще контролираме и тези цени, които обявяват тези болници. Въобще контролът коренно се различава от този, който в момента се прави.
Водещ: Добре де, няма ли да бъде интерес на частните застрахователи да те лекуват не добре, а евтино? Ако направим някаква аналогия, примерно колите, в много случаи казват: „Няма да ходиш във вносителя на колите, сервиза му на твоята кола, а ще идеш тук на един тенекеджия, който взима 3 пъти по-евтино“. Пак ще ти я оправи, ще я закърпи, ама няма да ти плащат най-скъпото.
Кирил Ананиев: Няма да бъде заинтересован, и ще ви кажа защо. Защото веднъж като постъпи така с мен, като втори път постъпи така с мен, аз ще си сменя застрахователя. На определен период от време ще има възможност, както и сега…
Водещ: Както при джипитата. Примерно на 6 месеца е за джипитата.
Кирил Ананиев: … за джипитата, на определен период. Да, за 6 месеца е за джипатата. Ще кажа: „Извинявайте, ама тази услуга, която ми давате да се лекувам по този начин, не ме задоволява“, и даже няма нужда да го питам – сменявам си го застрахователя и толкоз.
Водещ: А защо пък да са твърди 12 лева, а да не е процент от дохода? Защото пък за някой 12 лева са си пари. Ако човек работи на половин щат някъде, това са много пари за него. Друг, който взима 5 хил. лева, 12 лева са нищо. Защо да не е процент от дохода тази допълнителна вноска?
Кирил Ананиев: Умишлено решихме за разлика от осигуровката, която е процент от доходите…
Водещ: Осем.
Кирил Ананиев: Да. Застраховката да не е обвързана с доходите, а да е свързана с други фактори, които са важни, като пол, възраст и територия. Тоест, обхващаме три, може да излязат и още други.
Водещ: Пол? Какво значи пол , че на жените ще е 12, а на мъжете 13 ли?
Кирил Ананиев: Има различни.. Не, не, не. То ще е 12 лева, някъде обаче между застрахователя и гражданина може да се доуточни и по-голяма сума, например 13-14. Ако застрахователят ми каже, че освен онова задължителното, аз ще ти дам и други екстри, могат да се договорят и за 13.
Водещ: Но това няма да е на полов принцип?
Кирил Ананиев: Не, не, не е на полов принцип.
Водещ: Защото казахте: пол, възраст. Не ви разбрах.
Кирил Ананиев: Не, не.
Водещ: То първо, че сега такъв дебат тече кой какъв пол е.
Кирил Ананиев: Не, не. Различните са проблемите при отделните граждани в зависимост от това в кой отдалечен район живееш, с какви заболявания е типичен този район. Едни са проблемите при възрастните хора, други са при по-младите. Искам да кажа, че търсим обективни фактори извън заплатата. Заплатата е важна, обаче тя служи за основа при определяне на осигуровката.
Водещ: Трябва ли държавата да продължи да плаща здравната вноска за чиновниците? Доколкото разбирам вашата идея, ако правилно съм ви разбрал, е това да престане?
Кирил Ананиев: Държавата ще плати застраховки, разбира се, като се приемат промените в закона и постигнем необходимия консенсус, който е необходим, за пенсионерите, за безработните в периода в периода на безработицата, на социално слабите и на децата. Всички останали изброени в закона, които сега се осигуряват от държавата…
Водещ: Това са военни, държавни служители.
Кирил Ананиев: Да. Ще си плащат тези 12 лева.
Водещ: На това да се възрази – а не трябва ли държавата на хората, които работят за нея – това е била идеята да се въведе всъщност плащането от държавата, да продължи да плаща за тях?
Кирил Ананиев: Тя ще продължи да плаща осигуровката.
Водещ: Осемте процента?
Кирил Ананиев: Осемте процента. Застраховката обаче…
Водещ: За другото – 12-те лева ще си ги вадят от джоба.
Кирил Ананиев: Ще си ги плащат.
Водещ: А колко са неосигурените? От Сдружението на общопрактикуващите лекари говорят за 700 хиляди.
Кирил Ананиев: Между 650 и 700 хиляди.
Водещ: А тях как ще ги накарате да се осигуряват?
Кирил Ананиев: Значи, няколко пъти го казвам в няколко предавания – моделът не решава този въпрос. Други мерки законодателни, административни трябва да се приемат с оглед намаляване на тяхната бройка. Моделът няма за задача да реши този проблем.
Водещ: Всъщност, основната критика, ето и вчера анализ на Института за пазарна икономика четох, че не ви вярват, че и при двата модела ще отпаднат кешовите плащания. Това е, което трябва да убедите хората.
Кирил Ананиев: Това, което ви разказах, разбира се, не всичко съм казал по отношение на контрол и конкуренцията, аз съм убеден, че сведат до минимум регламентираните плащания. Убеден съм, защото и застрахователите, и лицето, което участва, гражданинът като пациент, те ще наблюдават целия процес документални и т.н. Не виждам как ще остане този бич в здравеопазването – нерегламентираните плащания. Ако някой е готов да измисли трети модел, който е по-добър от тези, и ще намали тези нерегламентирани плащания, готов съм да извадя химикалката, ще му дам и лист – нека да го напише. То е лесно да се критикува и да не се вярва. Нали трябва да тръгне да работи моделът, за да се види.
Водещ: Как ще накарате хората да ходят на профилактични прегледи?
Кирил Ананиев: Ами чудесен въпрос. Аз считам в момента, че пакетът от дейности, които са включени в профилактичните прегледи, не е достатъчен, и не дава пълен статус на здравното състояние на българския гражданин.
Водещ: Например какво няма? Какво не е пълно? Питам, за да ви разберат хората – кое го няма, примерно в България много боледуват от това нещо и ние не го хващаме с профилактиката? Например. Знам, че не сте лекар, сигурно ви е трудно, ама пък това ще стане по-разбираемо, ако кажете какво го няма.
Кирил Ананиев: Сега се сещам от гледна точка на наблюдението по отношение на тютюнопушенето, алкохол и т.н.
Водещ: Е, това на профилактика как ще го – там е на вяра. Казваш: „Пушиш ли?“ – „Ами не пуша“.
Кирил Ананиев: Може да не са най-точните примери. Със сигурност хората медиците…
Водещ: Пие ли – с чернодробни. Може тук АСАТ и АЛАТ да ти изследват, примерно, да ти влиза в профилактиката.
Кирил Ананиев: Да. Сигурно има и много други. Въпросът е, че ще я разширим така пакета, че той да даде по-точен статус на здравното състояние на човека.
Водещ: Не, вие и безкраен да го направите, той като не ходи човек да се изследва, как да…?
Кирил Ананиев: Само секунда, нека продължа нататък. Ако той не отиде на профилактичен преглед, тогава за следващата година неговата осигурителна вноска няма да бъде вече 8%, а да речем 8.5%. Когато след това той види, че трябва да отиде, по-следващата година отново ще му върнем осигурителната вноска в рамките на тази, която е за всички. Ние нямаме право…
Водещ: През осигуровката ще го направите.
Кирил Ананиев: Моля? Нямаме право да го лишаваме от лечение.
Водещ: Всякакви идеи са, примерно г-жа Десислава Атанасова като стана министър имаше идея – който не е минал на профилактичен, му взимат личната карта. И тогава беше голям смях, защото примерно, а после като иска да иде вече, за да си върне личната карта, той няма лична карта, за да го разберат, че е той, примерно.
Кирил Ананиев: Не, не. Това е невъзможно.
Водещ: Малко шеговита история. Вие няма да взимате личната карта?
Кирил Ананиев: Нито може да му вземеш личната карта, нито можеш да го лишиш човек от лечение, но след като не изпълнява това изискване към него, тогава ще има по-голяма мярка.
Водещ: А това всичкото как ще се разбира отишъл ли е, не е ли? Или това е, понеже има информационна система и автоматично пак ще му излиза вече 8.5% за следващата година, ако не е чекнат, че е минал през личния лекар?
Кирил Ананиев: Разбира се.
Водещ: Това означава ли, че всички до догодина края всички лични лекари примерно ще са включени в тази информационна система?
Кирил Ананиев: Разбира се.
Водещ: И ще отбелязват в информационната система минал ли си, не си ли минал?
Кирил Ананиев: Точно така е.
Водещ: И на централно ниво това нещо ще излезе. А национална програма на вашето министерство предвижда безплатни ваксини за пенсионерите над 65 години за профилактика от грип от 2019 година. Това има ли връзка с дали ще тръгне новата система?
Кирил Ананиев: Не, това е национална програма. Изпълнява се от Министерството на здравеопазването и нейните разбира се второстепенни разпоредители. Ние следващата седмица ще внесем проектобюджета в Министерството на финансите. Предвидили сме и надявам се да защитим пред министъра на финансите тази наша нова програма.
Водещ: Защо над 65 години, а не примерно и децата? А най-скъпо не излиза ли на държавата работещите, ако ще се дават ваксини?
Кирил Ананиев: Децата си имат календар за ваксини.
Водещ: Не, но противогрипни няма. Говорим, противогрипната не е задължителна.
Кирил Ананиев: Да, не е задължителна противогрипната.
Водещ: Не трябва ли да се мисли, примерно, ако ще се променя системата, профилактиката да се разшири с такъв тип ваксини, защото най-много се боледува от грип зимата, и тези, които не ходят на работа най-скъпо излиза.
Кирил Ананиев: Все пак трябва да знаем, че ние работим в рамките на някакъв ресурс. Един път ми казвате защо взимате 12 лева допълнително, а от другата страна – защо не включим и това и това? Ето нещо, което сме включили, и което нямаше време да споделя с вас, което е извънболничната помощ – предвиждаме да се развие дейността по долекуването и продължителното лечение. Вместо да стоиш в болницата по скъпата пътека, ще създадем такова финансиране, което първо ще бъде по-евтино, защото няма нужда от такава специализирана техника и скъпо платени лекари, и втора, този човек ще може да го наблюдават в един продължителен период от време, за да види как се подобрява неговото състояние след основното му лечение по дадената клинична пътека в дадената болница. Това също е много важно. Това също е ново нещо, което ще влезе.
Водещ: Подкрепяте ли да има ваучери по 60 лева за здраве ги нарекоха по вестниците, всъщност за балнеопочивки. Това е по предложение на Българската асоциация по балнеология и спа. Нещо като санаториално лечение. И тези ваучери, които примерно има за храна, някъде за дрехи, всеки българин да може да получи такъв ваучер да ходи на почивка. Тук вече другата идея, че ще се насърчи туризмът в преходни сезони, в тези празни санаториуми, балнеохотели, с тези 60 лева някакви хора ще ходят на почивка.
Кирил Ананиев: Вижте, това е въпрос на решение на работодателя. Той си има определени средства, разходи за социално, битове дейности.
Водещ: Не, то очевидно е, тук ще има данъчен ефект. Тук сега във вас би трябвало да се борят финансистът и здравният министър – хората да са по-здрави, да ходят по почивки, да се топят в минерални басейни.
Кирил Ананиев: Вие знаете, че размерът на ваучерите като сума се определя ежегодно със Закона за държавния бюджет. Финансовият министър, понеже правилно го казахте какво е отражението на тези ваучери, финансовият министър когато си прави баланса на бюджета преценява до каква степен могат да бъдат освободени тези средства.
Водещ: Не, въпросът е вие дали ще настоявате, понеже вече сте здравен, не сте вече зам.-министър на финансите или министър на финансите, както бяхте служебно?
Кирил Ананиев: Няма да настоявам, защото зная и от двете страни как стоят нещата, така че нека да оставим финансовият министър сам да си го реши.
Водещ: Народното събрание прие промени, които забраняват паралелния износ на лекарства, за които има недостиг. Тоест, когато наличностите паднат под 65% от необходимото от даден вид лекарство, този износ ще бъде забранен. Става дума за интерес от около 400 млн. лева – толкова бил паралелният износ. Е, тази забрана кой ще я контролира?
Кирил Ананиев: Ние вчера приехме в Народното събрание окончателно Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, и там се предвижда изграждането на информационна система, която ще обхваща движението на лекарството от производителя, през търговеца, през търговеца на дребно, включително и аптеките в болниците. Във всеки един момент ние ще знаем какво количество имаме за всяко едно лекарство. Щом стигне до тази граница, за която казахте вие, това светва червената лампичка, и ни дава достатъчно основания, че трябва да предприемем мерки срещу износа. Паралелният износ по същество той не е незаконна дейност, но тогава, когато лекарствата не стигат за лечението на българския гражданин, държавата има основание да предприеме необходимите действия.
Водещ: А ще промените ли нещо пък да се осигури вносът на всички необходими лекарства в България? Понеже в началото разказах на слушателите – ухапа не нещо в Папуа Нова Гвинея и сега тук ми казват: „Трябва да идеш, за да си вземеш лекарството в Гърция, защото внос в България“. Защо няма внос за определени лекарства? Хайде, хубаво, за ухапаното в Папуа Нова Гвинея сигурно един ще има такъв, но казват, че има и други лекарства, които са с по-масова необходимост, а България не може да ги осигури. Обичайно се казва понеже била малък пазар – ами тя пък Гърция да не е много голям пазар? Или съм си взимал от Белгия – Белгия да не е по-голям пазар от българския? Защо в тези държави има внос на тези лекарства, а пък в България няма?
Кирил Ананиев: Вижте, системата, която е създадена е най-либералната. При нас всичко ново, което излезе, обикновено влиза, и ако си спомняте дебата за новите молекули в края на миналата година, сега, сигурно ще ви учудя, но освен тези нови молекули, които влязоха разбира се през тази година, за следващата година вече има заявка за нови 35 молекули.
Водещ: Още по-нови?
Кирил Ананиев: Още по-нови, което ще носи до още по-голям /.../.
Водещ: Е, хубаво, вие викате, но аз ви казвам, че няма, определени лекарства ги няма на българския пазар. В по-малки пазари като население ги има. Явно някакъв проблем има.
Кирил Ананиев: Правилно казвате – това е въпрос на търговска политика на производителя. Ние влизаме в разговори и контакти с всички тези производители.
Водещ: Тоест, само на принципа на навиването може да стане?
Кирил Ананиев: Да, водим разговори, убеждаваме ги. Но той е търговец, ние не можем…
Водещ: То като там с цената на хляба – „Моля ти се, не го продавай скъп“.
Кирил Ананиев: Ама извинявайте, как да му кажа на фармацевтичната фирма: „Задължително ми внесете този и този медикамент, и то на такава и такава цена“ например?
Водещ: Няма изход от тази?
Кирил Ананиев: Няма как да стане.
Водещ: Пазарен изход.
Кирил Ананиев: Не, въпрос на разговори, контакти. Водим непрекъснато такива разговори, но не може на сила.
Водещ: Какво става с реформата в ТЕЛК (Трудово-експертна лекарска комисия)?
Кирил Ананиев: Реформата в ТЕЛК мисля че върви добре. Ние специално, в Министерство на здравеопазването в нашата си част, в медицинската част…
Водещ: Какво направихте?
Кирил Ананиев: В момента изграждаме информационна система, която ще проследява движението на българския гражданин, на българския пациент, който иска да бъде освидетелстван от отиването му при общопрактикуващия лекар, направлението, което му дало, при специалистите, през ЛКК – Лекарската консултативна комисия, до ТЕЛК и НЕЛК (Национална експертна лекарска комисия). Тоест, ние във всеки един момент ще знаем движението и състоянието, изследванията, резултатите от тези изследвания, за да може да видим той в коя група ще попадне. Не е необходимо този човек да върви от едно на второ, на трето място, всичко може да бъде извършвано по пощата документално, така че ще бъде облекчен българският гражданин, който иска да бъде освидетелстван. Това от една страна. От друга страна, по отношение на медицинската експертиза в момента правим стандарти на медицинските изделия в контекста на индивидуалните потребности на гражданите. Защото може да има едно и също заболяване при няколко души, обаче в различна степен и фаза на развитие, с различни потребности. Това, което зависи от нас, Министерство на здравеопазването, ние работим ускорено.
Водещ: Кога си представяте да работи новата система за освидетелстване?
Кирил Ананиев: Надявам се от началото на следващата година.
Водещ: От 2019 година още?
Кирил Ананиев: Да, да.
Водещ: А от 2020 от 1 януари ще представяте, че дискусиите ще са приключили, ще се е постигнало съгласие и здравната система ще работи по нов модел?
Кирил Ананиев: Дълбоко се надявам. До края на следващата седмица ние ще сформираме работни групи във всяко едно направление. Ще водим дискусии и дебати толкова време, колкото е необходимо. Искам пред вас да заявя и пред вашите слушатели, че аз не съм привърженик да внеса административно някакъв проект, искам да постигна висока степен на съгласуваност. И това, което ще внесем да не е моделът на Министерство на здравеопазването или на Кирил Ананиев, а това да е модел, който обществото в по-голямата си част е приело, че трябва да бъде.
Водещ: Да обобщим още веднъж – вие предлагате да се тръгне с модел от 3 стълба осигуряване – задължителните 8% остават в НЗОК, допълнителни 12 лева се внасят при частни застрахователи, човек е свободен, ако иска екстри, да се осигури и доброволно. Тази система работи по този начин около 2 години например, минимум една-две, казвате. След това евентуално може да се тръгне към модел, в който НЗОК се конкурира на равна основа и в двата стълба – задължителният основен и задължителният допълнителен с частни здравни застрахователи?
Кирил Ананиев: Да. Много са важни четирите послания, четирите главни неща, които искаме да въведем. Това е контрол, това е модернизация на здравеопазването, това е премахване или поне свиване до минимум на нерегламентираните плащания и конкуренцията между, тоест, контролът в трите му части: пациент, Здравна каса и застрахователно дружество. Считаме, че тези неща са изключително важни и те ще дадат своето отражение върху бъдещето на българското здравеопазване.
Водещ: Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в „Седмицата“ на Дарик радио.