Водещ: Тема, която споменахме и в прегледа на печата - 211 хиляди български граждани или 3 % от населението на страната ни са лишени от възможността да получат спешна медицинска помощ. Причината е, че те се намират в отдалечени райони, в които линейките трудно могат да стигнат бързо. Изводът е част от един доклад на одитния орган за качеството на медицинската помощ в България. За да коментира тази тема както обещахме и в началото на днешното издание на „Денят започва” в студиото е зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водеща: Добро утро. Д-р Шарков, под упойка ли е спешната помощ, след като повече от 200 хиляди души са лишени от такава?
Д-р Ваньо Шарков: Първо искам да кажа, че докладът на Сметната палата обхваща периода 2010-2014 година. Констатациите или по-скоро голямата част от констатациите в доклада на Сметната палата залегнаха преди още да бъдат готови, да бъдат ясни, може да ги видите в мотивите и причините, заради които ние стартирахме концепцията за реформите на спешната медицинска помощ. В края на миналата година, началото на тази ние говорехме за това какви промени стартирахме, всички тези промени в голяма част от това, което успяхме да направим, в известна част от това, което предстои да направим са всички тези констатации и препоръки, които сега излизат от страна на Сметната палата. Първото, което искам да кажа по отношение на достъпа на населението до спешна помощ. Те не са лишени от тази помощ – 3 % от българските граждани, но тя не е толкова навременна за тях, която я прави неспешна вече. Те не я получават в това време, което ние сме предвидили като стандарт за развитието на спешна медицинска помощ. Причините са няколко и ние в момента какво правим – първото е промяната в Здравната карта на спешната помощ. Досега спешна помощ работи центъра, филиалите в рамките на областта. Ако имаме населено място в съседната област, което е по-близо до филиала отколкото в собствената си област, то се обслужва от другата област, а не от по-близкото място. Това нещо ще го променим с новото картиране и обслужването да бъде в зависимост от разстоянието, а в зависимост от административното деление на страната.
Водеща: Опишете тази карта накратко, кои области в страната всъщност са най-критични и там спешната помощ е неспешна както Вие казахте?
Д-р Ваньо Шарков: Да, още в началото ние определихме няколко такива места в страната, които ги нарекохме както в момента е модерно, как беше, жълти и оранжеви кодове, червените области в страната са предимно в Родопите, на някои места в Лудогорието и Благоевградския регион. Анализът, който върви в момента, съдържа не само разстоянията между филиалите за спешна помощ и съответните населени места така че с новото картиране и въвеждането му да може да обслужваме това население по-бързо и за по-кратко време, анализът включва и броя на повикванията, които е имало от тези населени места, защото, ако вземем например Благоевградска област, където говорихме за необходимостта от създаването на нов филиал, например в община Якоруда, всъщност броят на повикванията и разстоянията до Разлог и Банско, които са двата обслужващи филиала на това население показа, че качеството на спешната медицинска помощ, която получават е достъпно и достатъчно. В същото време има други места в страната, където малки махали, разпръснати в Балкана, достъпът до това население е малък. През новия проект, който стартира за развитие на спешната медицинска помощ и европейското финансиране по „Региони в растеж“, ние предвиждаме изграждане на нови филиали, изнесени филиали за спешна медицинска помощ или екипи, така че при повикване разстоянието вече да не е определящ фактор, а степента на спешност на пациента да бъде определящия фактор за неговото обслужване.
Водещ: Говорим в едно такова неопределено време. Проблемите са…
Д-р Ваньо Шарков: Не, не, напротив, определено е, напълно определено е времето. В смисъл ние ще бъдем готови с картата до края на ноември месец. Ние вече стартирахме, знаете ли, един колкото и несъществен проблем да изглежда, възможността ние да финансираме, да инвестираме европейски средства в развитието на филиалите, имаше една много глупава пречка – собствеността върху тези филиали, в голямата част от случаите беше общинска. Нашите партньори казват, не можете да инвестирате в нещо, което не е ваша собственост. Това наложи общините в последния момент да променят собствеността, да се прехвърля тя на държавата, за да бъдат направени всички тези филиали. Всъщност цялото това ново строителство започва след Нова година. А по отношение на екипите на спешната медицинска помощ, тъй като има и такава констатация в доклада, че те имат недобро заплащане, че това обуславя дефицита на хора в системата на спешна помощ – още в началото на годината увеличихме заплатите в спешна помощ с 20 %, което, за първи път имаме положителен баланс. Допреди хората, които напускаха спешната помощ бяха повече от тези, които постъпваха на работа – сега тенденцията е обърната.
Водещ: За да Ви помогнем с картирането сега ще се разходим до Силистренско и до едно село там, което се казва Смилец. Нашите кореспонденти потърсиха отговор на въпроса какво е медицинското обслужване в селото. Там живеят около 300 души, предимно възрастни хора. Лекар няма, лекар идва два пъти в седмицата. Как се лекуват хората там? Вижте.
Репортер: Повечето жители на Смилец имат поне по три хронични заболявания и редовно трябва да ходят на лекар. Два пъти седмично в селото идва джипито от съседното село Иширково. През останалото време възрастните хора трябва да търсят транспорт до Силистра, за да се лекуват.
Жена: Разболях се една вечер. Обаждам се на 112, но от там ми отговориха обади се на личния си лекар. Обаждам се на личния, намери си кола и ела.
Жена: Трябва с кола, шофьор някой да имаш под ръка иначе няма, няма друг начин.
Жена: Два пъти съм ходила на бърза помощ миналата година, септември и октомври – веднага, много добро беше обслужването – лекар, друг лекар, специалисти извикаха. И за мъжа си съм ходила два-три пъти, но ние си го носим. Ако ние не го занесем може да свърши фатално.
Репортер: Хората разказват, че когато позвънят на 112 първо ги питат за болестите и възрастта на пациента и ако годинките му са повече препоръчват да се търси личния лекар. 78-годишната баба Куна е с диабет, хипертония. Не вярва на спешната помощ, защото когато я заболяло сърцето, лекарите в спешното й казали че е настинала и й препоръчали да се разтрие с ракия. Сега е с два стенда и всеки месец трябва да ходи сама до града за прегледи и лекарства.
Жена: Как се оправям? Недей питай, по рейсове- дядото и той хич не може, кракът го боли. Да носят лекарствата тук, много е хубаво.
Жена: Не са добри нещата, задоволяваме се с това, което в момента имаме и ни предлагат, но може да бъде много, много по-добре.
Жена: Най-добре е да има местен лекар обаче много е труден този проблем.
Репортер: Пациентите не правят разлика между спешно и неотложно състояние и в безизходицата търсят Бърза помощ, а липсата на медицински кадри е голям проблем.
Д-р Фанка Пачева, директор наЦСМП-Силистра: Имаме 70-годишни лекари, имаме и фелдшери на 70 години. Работа при нас не започват млади кадри, единици и то на 65-70 години. Това е спешната помощ. Този проблем не виждам как по-нататък ще се решава, защото за да се направи една реформа трябват кадри, трябват обучени специалисти. Например днес се наложи две повиквания да се забавят поради това, че екипите бяха заети с изпълнение на други повиквания и бяха в отдалечени населени места.
Репортер: Проблемите са много и са трупани с години, казват лекарите. Дори и след увеличението на заплатите, желаещи да работят в спешната помощ няма.
Водещ: Това ли е проблемът, няма желаещи или няма финанси за това да се намерят желаещи?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това, което ние сме поели като ангажимент по отношение на финансирането ще продължим да го правим в следващите години. Ние предвиждаме това увеличение на работните заплати ежегодно да се случва, за да стигнем до едно 100-процентово увеличение на този период на европейската програма. Въпросът е в нещо друго, работата в спешна помощ е изключително тежка. Тя, разбира се, няма как да бъде привлекателна – поради тази причина ние се опитваме чрез другите механизми да осигуряваме условията за работа, добрата медицинска техника и оборудване, добрия транспорт и доброто заплащане да бъдат единия от мотивите. Другият от мотивите го въведохме през наредбата за специализации, за да могат колегите, които работят в спешната медицинска помощ да могат да специализират това, което желаят. Имаше много упреци и срещу тази наредба за специализацията, в крайна сметка можем да кажем, че около 528 новозавършили колеги в началото на тази година вече специализират в България. Преди казвахме, че всички изтичат в чужбина – ето това е една добра от многото лоши новини в сферата на здравеопазването. Но вижте тук специално в това село проблемът не е единствено и само в спешната помощ – лекарят отива при тях само два пъти в седмицата. Това най-вероятно е общопрактикуващият лекар. Не знам доколко той е лекар или е нает някой от фелдшерите, който работи с тези хора, това е изключително голям проблем в малките населени места и дори да завършват по 2000 лекари всяка година, едва ли в рамките на половин до една година могат да бъдат решени всички тези проблеми. Определено през препоръките, които са на Сметната палата, ни помагат в момента, защото те в известна степен оправдават всички онези усилия, които ние полагаме и в същото време аз мога да кажа, че за мен този доклад на Сметната палата ще бъде книгата, в която отбелязвам всичко, което успеем да направим докато не стигнем до всички /…/.
Водещ: Един конкретен въпрос има, вчера говорихме с колегите тук – дете малко на три-четири години ухапано от оса на „Златните мостове” и Бърза помощ отказва да дойде. Казват на родителите, трябва да стигнете до „Пирогов”.
Д-р Ваньо Шарков: Мога да проверя случая. Не може да има отказ от това, когато има обаждане за дете. Никой не може да прецени, дори въвеждания от нас до няколко месеца телефонен триаж дали няма алергия това дете и не може изобщо да се говори по този начин.
Водещ: В крайна сметка се е стигнало до престой цяла седмица в болница.
Д-р Ваньо Шарков: Както не може в случая от телефон 112 някой да отговаря и да казва, че какво беше там, че трябва да се разтриват с ракия и с такива неща. Не е тяхна работа, това е работа на нашите екипи, те да определят поведението и те да решават кой случай е спешен или не.
Водеща: Аз ще Ви върна сега малко пак от данните от доклада. Там беше посочено, че за тези четири години – до 2014-та, разходите за спешна помощ са нараснали с 60 %, но качеството на услугата не се е подобрило. Защо?
Д-р Ваньо Шарков: Малко са нараснали. Първо да кажем, че това е това така, защото системата на спешна медицинска помощ дълги години не беше финансирана така и колкото трябва. От друга страна можем да кажем, че единият от основните проблеми, той е посочен и в доклада, е свързан, че през цялото това време се приемаха различни концепции и стратегии, планове и какво ли не, които нямаха финансова подплата и финансова обосновка. Този път в концепцията, която ние сме разписали и е приета от Министерски съвет, има заложено европейско финансиране в размер на над 160 милиона лева и всичко онова, което сме разписали в тази концепция, вярвайте ми ще успеем да го направим.
Водещ: Много Ви благодарим за това гостуване. Заместник-министъра на здравеопазването Ваньо Шарков в студиото на „Денят започва” по темата за спешната помощ и докога проблемите със спешната помощ ще бъдат едни от тези, които ние обсъждаме. Чухме, ноември месец светлина в тунела.
БНТ, „Денят започва”