Интервю с д-р Петър Москов - БТВ, „Шоуто на Слави”
Водещ: Уважаеми зрители, мой гост тази вечер е министърът на здравеопазването д-р Петър Москов. Здравейте, господин министър.
Петър Москов: Здравейте.
Водещ: Как сте?
Петър Москов: Уморен.
Водещ: Добре де, защо пък от ДПС ви искат тази оставка непрекъснато и даже чух и министър-председателя да се обяснява, че щял някакви шансове да ви дава, 10 дена нещо поиска, каква е тази история? Първо, ДПС доколкото знам не са в управлението, те са опозиция.
Петър Москов: Аз не мисля, че министър-председателя се обяснявал и не мисля, че става въпрос за шанс и за 10 дена.
Водещ: Защо, аз го чух – каза, че щял да даде още 10 дена.
Петър Москов: Това, което правим, не, това, което правя е ясно изпълнение на програмата за управление на правителството в областта на здравеопазването. А знаете ли, това с ДПС в началото, в началото малко се ласкаех дори. В смисъл, защото те някъде на първата седмица решиха да ми искат оставката. После ми стана някак си, как да ви кажа, толкова жълто, толкова тривиално – в смисъл оставка е сериозно нещо, не можеш да се събуждаш и да лягаш с едно и също нещо по всякакъв повод, без да можеш да го обясниш смислено. А отделно нека да кажа, че искането за оставката ми, то е политически мотивирано, то не е свързано с естеството на работата ми или с реален субстрат в нея, защото, когато презентирахме концепцията на правителството за реформи в здравеопазването пред Комисията по здравеопазване, пред всички политически сили, всички казаха, че това е окей, че не виждат алтернатива в тази концепция, дори се надпреварваха да обясняват, че има части от програмата им, които са взети. Тоест тук не става въпрос за алтернативна политическа позиция за реформи, става въпрос за чисто политическо отиграване на някакви неща. Сега хората не се чувстват добре от това, че са в опозиция, а аз си мисля, че там им е мястото достатъчно дълго време.
Водещ: Аз друго имам предвид – нали вие казахте, че няма да ходят линейките, когато са заплашени лекарите от побой, говоря за циганските квартали и оттогава мисля, че стартира цялата тази история. А всъщност това, което казахте, се понрави и се хареса на цялата общественост. Откъде накъде между другото и аз си мисля, откъде накъде ще трябва да се случват такива побоища и като не могат да бъдат защитени лекарите, които да не говорим за какви заплати и за каква мизерна история са готови да работят тази работа по-скоро от човечност и от Хипократова клетва отколкото професионализъм, разбира се и от професионализъм, но от това, че ще им се плаща в крайна сметка.
Петър Москов: Така е и това надявам се, че мога да кажа беше абсолютно недопустимо. И моята реакция, независимо дали е харесала на ДПС или на някой друг, продължавам да твърдя, че беше адекватна. Нека да кажем, че миналата година имахме двеста седемдесет и накрая на годината престанах да ги броя нападения и то сериозни, те ги пребиваха – заради чувство на безнаказаност и заради чувство за политическа протекция, което беше грозното и долното и за което реагирах много остро в парламента. Взехме необходимите мерки – първо имаме много добра координация в работата с полицията, след това сключихме споразумение с прокуратурата. И в няколкото последвали случая в края на миналата година имаше изключително бърза реакция на полицията и на прокуратурата и за първите пет месеца на тази година имаме 12 рапортувани такива инцидента и то леки – по-скоро за сбутване, за такива неща. Повтарям миналата година бяха близо 300. Тоест нужните мерки бяха взети и държавата си застана на мястото – а когато някакъв такъв полупиян хайванин, независимо дали е циганин, българин, арменец или някакъв друг види, че държавата си е на мястото, той спира да се държи по този начин. Това беше това, което направих, направихме, защото то не може да е индивидуално усилие.
Водещ: Ама вие сте прав в цялата тази история.
Петър Москов: Благодаря ви за оценката.
Водещ: И логично имате подкрепа, разбира се.
Петър Москов: Вижте, имаме ситуация, в която имаме тежък недостиг кадрови, като оборудване и така нататък в спешната помощ. На фона на това тя спасява живот, наши близки може в този момент да се нуждаят някъде от някой екип на линейка. Какво значи той да дойде при теб и да го пребиеш? Надявам се, че на това се е сложило край, защото края се слага на такива безобразия, когато има ред и когато няма политическа протекция върху хора, които считат, че имат само права, но не и задължения в обществото.
Водещ: Тези протести на лекари днес какви са – за това, че вие се опитвате да сложите под обща шапка различни болници, от които да речем една има дългове, а друга няма, да речем Александровска болница и болница „Св. Иван Рилски”, едната има дългове, другата няма. Има протести и на лекари.
Петър Москов: Ще обясня, надявам се да мога да го направя кратко и бързо. В карето в центъра на София на бившата Медицинска академия има девет болници, на километър и нещо квадрата. Всяка една от тези болници има собствена администрация, собствени стопански разходи, собствени поръчки отделни за медицински и немедицински консумативи. Нещата в една болница изглеждат по следния начин – медицинския персонал изработва приходите на болницата през лечението на пациенти и съответно касата заплаща това лечение. Част от тези изработени от лекарите, сестрите и санитарите пари отиват за поддръжка на административно-стопанския блок. Няма нищо по-естествено от това 9 болници на три минути една от друга пеша, без да бързаш, да обединят административно-стопанските си блокове в един- тоест да могат да правят общи административни разходи, да имат общи поръчки за пране, гладене, чистене, охрана. Това спестява разходи на всяка една от болниците, които могат да отидат във всяка една от болниците, които запазват собствената си самостоятелност, структура, лейбъл, история, начин на подредба на клиниките и работата, която работят. А спестените пари остават за заплати на лекарите, на сестрите и за лечение на пациентите. Толкова е просто.
Водещ: Защо протестират тогава лекарите?
Петър Москов: Ами всеки има собственото си право да протестира, аз не мисля, че протестират лекарите – ако има протести то е свързано с това, че има хора, които считат, че държавната собственост може да се използва като собствена или феодално владение. Когато имате безапелационно, защото наистина това, което казвам, ако някой може да спори с мен, да спори, когато имате безапелационен ход, който ще подобри финансовото състояние на всяка една от тези болници, тогава който спори с него има някакъв проблем. За мен няма персонален проблем, има нуждата от това това решение да бъде реализирано. И ръководствата на болниците подкрепят това нещо, вчера вече има решение на министерството за формиране на такова гражданско дружество за административно обслужване на тези болници. Повтарям, нито някой пипа лекарите, нито някой променя начина на работа в тези болници, единствено административното обслужване влиза на едно място. Да кажа, че говорих, проведох разговори и съм много благодарен за това, господин Ангарски се ангажира с това да застане начело на това административно дружество – тоест опитен администратор, човек, който е правил консолидационна компания на банки, сигурно може да се оправи с девет болнични счетоводства. Модерно, ефективно, ще има съкращения на хора от администрацията. Вижте, във всяка една от тези болници има между 50 и 70 човека административно-стопански блок. Извинете, но парите, които ние даваме през здравните си вноски трябва да отиват главно за лечението ни и за възнаграждения на тези, които ни лекуват. Ако може всички други разходи да бъдат намалени, бити, да станат ефективни, това е добре нали.
Водещ: Аз смятам, че това е логично, което казвате.
Петър Москов: И аз смятам така.
Водещ: Вие какъв лекар сте?
Петър Москов: Анестезиолог.
Водещ: А как се стигна до там, че всъщност се занимавате с политика, пък станахте и министър?
Петър Москов: Има някаква такава…
Водещ: Само, извинявайте, да се доизясня. Аз да речем установих, че всъщност това да си лидер не означава толкова да се радваш на това, че казваш този да направи това, онзи да направи онова, тоест властта от това, че може да си лидер, а по-скоро в рамките на отговорността, така го приемам. И смятам пък, че при вас е още по-сложно, защото вие сте в най-обтекаемото не, а най-сложното като управление министерство, министерство на здравеопазването- би следвало да имате един куп качества, които не са в качествата на един анестезиолог. Тоест лекарите…
Петър Москов: Защо подценявате качествата на анестезиолозите?
Водещ: Не подценявам качествата на анестезиолозите, да са живи и здрави, защото ако ми се случи да допра до анестезиолог, в никакъв случай няма да подценявам това, което може и това, което е хубаво да може. Говоря за това, че тази отговорност, с която сте се натоварили е доста по-различна от това да си лекар.
Петър Москов: Тя е различна, но мога да кажа и че е по-голяма. Знаете ли, не знам какво знаят вашите зрители за работата на анестезиолога.
Водещ: Ами обяснете.
Петър Москов: Анестезиолога работи в реанимация, реанимация това са интензивните клиники, където пациентите са между живота и смъртта, решенията се взимат за минути и трябва да бъдат ефективни, тоест всичко е насочено към ефективност. Аз двадесет години, точно двадесет години работя в една от най-тежките интензивни клиники в България. Смея да твърдя това извън това, което правя като министър, но това със сигурност никой не може да ми го отнеме, че на база на работата си и заедно с колегите си познавам значението на думата отговорност, което малко хора познават, защото животът не ги е сблъсквал с това.
Водещ: Е как, вие сте там, където всъщност взимате ролята на даващия живот.
Петър Москов: Това е проблем, ако лекарят, специално анестезиолога трябва да върви доста тънко по линията между това непрестанно да се съмнява в решенията си и както се казва по тъпите филми, изпускаме го, докторе и от друга страна да не се мисли за полубог. Ако държиш правата линия между тези две неща успяваш, другото е или разпад, или самозабравяне, което води до грешки и до…
Водещ: Виждал съм много хора, които се самозабравят. Не съм се замислял между другото и вие сега ми казвате нещо, защото при мен хората, които съм виждал, се самозабравят и се самозабравят от слава. А при вас наистина да си този, който дава живот и го вижда, наистина е възможно да си кажеш, аз съм полубог.
Петър Москов: Не трябва да забравяш, че само му носиш чантата, нищо друго. Не, наистина вярвам в това, не е поза. Изживяно е в годините.
Водещ: Случвало ли ви се е да кажете, да речем, когато не успеете някой път, да си кажете, аз съм виновен или аз не направих необходимото?
Петър Москов: Да.
Водещ: Как се приема подобно чувство?
Петър Москов: Тежко. Понякога с алкохол, понякога с усамотяване, след това започваш да го разказваш като нещо лично между тебе и болестта, опитваш да търсиш броя на победите срещу броя на загубите, след което се опитваш да се…Сега тук стана някакъв много личен разговор, не знам, малко ми е…
Водещ: Не, добре, нали си говорим.
Петър Москов: Да бе, ама, добре ще продължа.
Водещ: Добре и аз си мисля същото, извинявайте, ако си застанал на това място, то не може да консумираш само успеха, налага се да консумираш и загубата. Но ако загубата е свързана с това да паднеш и пак да се изправиш е едно, ама да загубиш чужд човешки живот не знам как се преодолява.
Петър Москов: Ужасно е. В един момент, затова е и модерната дума сега „бърнаут”, изграждаш, сега, не знам как ще прозвучи на зрителите ви, но максимално откровен съм като ви го казвам, изграждаш емоционална бариера и се опитваш да бъдеш максимално пълноценен, да не приемаш чуждата болка в себе си, защото другото е трагедия. Знаете ли един пациент вече на оправяне ми каза, докторе, не е работа това вашето. Абе викам, ти си изпотрошен тук целия, какво ми викаш на мен. Знаеш ли ми вика, аз утре ще си тръгна, ама ти оттук нататък през целия си живот ще си тук. Така беше.
Водещ: Как се случи така, че се заехте с политика?
Петър Москов: Не мога да кажа, че е било насила. Бях тръгнал да ви кажа, защото ми хрумна при първия ви въпрос някакъв отговор, в моя род има някаква предопределеност – сериозна част са лекари, част от родата ми са професори по медицина, братът на дядо ми е строил Първа хирургия със собствени пари. Друг път е Атанас Москов, който прави докторантура по международно право в Белгия, след което се връща в България – 1947 година се явява на избори в Димитровския район на София и го бие на изборите, чичо ми там печели изборите срещу Георги Димитров 1947 година. След което прекарва две години в следствения арест и осем години в Белене. Та нещо по средата, някакъв такъв хибрид, някакъв кентавър съм между двамата може би.
Водещ: Да де, ама все пак имате мотивация. Приличате ми на човек, който ако не е мотивиран не се занимава с нещо.
Петър Москов: Да, абсолютно съм мотивиран, защото знаете ли, особено съм мотивиран за сферата, която имам честта да управлявам в момента. Аз познавам тази система отвътре, познавам хастара й, знам къде са нейните проблеми и къде трябва да бъде ударено на сглобката на мафиотизирането на системата, за да може да бъде разчупено и да се върне към нормалността. Това ме мотивира да го правя. Знам от години, уверен съм, защото много с колеги, със специалисти сме разсъждавали какви трябва да бъдат стъпките. Няма нито едно случайно или импулсивно нещо в това, което върша.
Водещ: Съзнавате ли всъщност, че така като говорите и така като придобивате върху плещите си, как се изразявам и аз клиширано, симпатии, всъщност с каква огромна отговорност се натоварвате, защото аз не мисля, че можете да бъдете обвързван в момента с, вие сте от Реформаторския блок, а всъщност сте в правителство на ГЕРБ, което управлява, мисля, че огромна част от хората отдавна не се вълнуват от това кой от коя партия е, просто искат да има реални постижения, реални действия, реални, да има честност, да има и отговорност, да има и почтеност – все неща, които липсват в политическия живот от двадесет и колко години вече.
Петър Москов: Ще ви отговоря на въпроса, разбира се, но моля ви да не подценявате усилието, което няколко политически сили, които на моменти не си говореха или взаимно се отричаха каквито са ГЕРБ и Реформаторския блок…
Водещ: Не го подценявам.
Петър Москов: … заедно с Патриотичния фронт, заедно с по същество различен тип политическа сила като АБВ, формираха това мнозинство. Защото ако на хората им е уморено и им е невярващо, че нещо може да се промени, една от причините е, разбира се, много михлюзи се извървяха в годините да обясняват как ей сега ще станат нещата, сещам се за френски политически виц ама е мръсен. Важното нещо е да има просто някакво усилие, някакъв герой, който да излезе и да каже, ей сега ще ви оправя за 100, 200 или 800 дни, ей сега едномоментно всичко ще стане, важното е това, за което говорите, действието, оправянето, да има стъпки и да има стабилно усилие във времето. Неречете го реформаторско, наречете го за промяна, наречете го за нормализация. Ако това мнозинство успее да постигне такава стабилност, защото ако има някакви неща, които дали в сектора, който аз управлявам, дали в сектора, който колегите ми управляват в правителството се раздвижват, то не е защото ние сме първите на този пост, които са най-умните, а защото наистина това правителство има зад себе си стабилно мнозинство. Ако то продължи да бъде стабилно във времето и линията на поведение остане същата, наистина има шанс да се измъкнем.
Водещ: От какво ви е страх?
Петър Москов: От змии. Е питате ме, казвам ви.
Водещ: Мен не ме е страх от змии между другото. Имах предвид от това, което, с което сте се нагърбили като отговорност в момента. Защото в крайна сметка аман от тези реформи бе, всеки се появява и започва, политици имам предвид, сега трябва да ги направим тези реформи и разбира се нищо не става толкова бързо. А пък вие сте и член на една, идвате от една партия, която носи това в името си – реформатор, носи реформата в името си, а и вие трябва да правите тези реформи, защото в здравеопазването има въпиюща нужда от реформи и ако не се случат държавата наистина ще получи един огромен…
Петър Москов: Знаете ли, аз съм, дори да не изглеждам като такъв на хората, но аз съм отборен играч. Като говорим за някакви резултати от работа, аз мога да говоря за резултатите от работата на правителството в сектора, който аз ръководя и мога да дам ясни резултати за това какво съм направил досега като член на това правителство и какво предстои. Тоест има ясен дневен ред на промени и ясни цели, до които трябва да доведат тези промени.
Водещ: Добре, кое е най-важното, което трябва да се направи като реформа в здравеопазването? Така да го кажем простичко на уважаеми зрител, който всеки един има нужда да потребява това здравеопазване, защото всеки се разболява, да сме живи и здрави всички, но се случват такива неща.
Петър Москов: Сега сигурно ще ви изненадам с отговора, има много неща, не може да се извади едно. Във всяка една от сферите трябва да се върне към определени параметри, които са, хайде да кажем, средноевропейски. Всъщност здравеопазването трябва да се върне към целта си – целта е нацията съответно индивидите й да са здрави. Когато влагаме все повече пари в тази дейност, а демографските ни показатели стават все по-лоши, значи системата не функционира добре и тя трябва да бъде променена, това означава реформа. А резултата от тази реформа е оправянето на здравно-демографските ни показатели. Не е това, което исках да ви кажа, знаете ли, когато заех този пост в края на миналата година, в Медицинския одит, така наречената здравна полиция и така нататък, 30 процента от оплакванията, от жалбите на хората бяха не заради това, че са му сбъркали нещо операцията, пари му искали, не знам какво, бяха за нехуманно, за нечовешко, за лошо и грубо отношение.
Водещ: Да, така е.
Петър Москов: Ако има нещо, това не е медицински проблем, разбирате ли, не е свързан с това дали има такава апаратура или дали лекаря успява да взима такава заплата или дали лекаря успява да взима заплата и да остане в България. Но това е нещото, което много искам да променим заедно, заедно с работещите хора в системата. Лекарите трябва да се върнат към смисъла на професията си. Някъде ме питаха, точно това казах – лекарите в България се превърнаха в някакви интелектуални пролетарии и жертви на някакви доктрини – социалистически, десни, либерални и не знам какво, в наемни работници, които правят нещо на ишлеме и правят нещо на норма. Това, което трябва да се промени е да се върне смисъла, тоест да се заплаща не дейност, а да се заплаща резултат, да се заплаща качество. Защото това дали вие сте влязъл в болница или не без да бъдете излекуван за вас няма значение, за мен към момента има, защото аз ще получа пари за влизането ви в болница, не за излекуването ви. Това е реформата.
Водещ: Навремето имах една…
Петър Москов: Ама не, защо казвате добре, не е ли така?
Водещ: Вие не можете да промените манталитета.
Петър Москов: Не, не, той манталитета дали може или не може…
Водещ: Ама той манталитета е както на лекарите така и на тези дето са в болниците, на всички е такъв. И тази санитарка дето го би това дете, не санитарка а…
Петър Москов: Акушерка.
Водещ: Акушерка, да, извинявам се, просто направих грешка.
Петър Москов: Знаете ли, аз сам не бих могъл, вие сам вероятно също не.
Водещ: Е не, една птичка пролет не прави, клишета пак казвам.
Петър Москов: Знаете ли, вътре в лекарското съсловие има достатъчно натрупан гняв от това, че през тези години всъщност беше употребявано като средство – лекарите сами искат да се върнат към смисъла на професията си, вярвайте ми, казвам ви го като лекар.
Водещ: Навремето имах една книга, която ми подари господин Кеворкян в началото, тоест препредаде ми идеята – ако имах тази книга сега, как ви задавам този въпрос, но ми хрумна току що, каква ваша мисъл бихте написали или сентенция?
Петър Москов: Това не беше ли с някакви хора, които задължително са хора, които трябва да чуеш мислите им. Аз не живея със самочувствието, че имам мисли, които хората трябва да…
Водещ: Добре да го кажа така, харесвам ви и би ми било приятно да, защо, вие сте стойностен човек, струва ми се, че , защо…
Петър Москов: Окей. Може би мисълта е, мисълта е, че винаги е по-лесно да критикуваш отколкото да си прав.
Водещ: Хубав финал на нашия разговор. Представих ви министър Петър Москов.