Линк към интервюто на доц. Пандов в БТВ
Водещ: Проверки в държавните болници са открили редица нарушения. Да чуем какво каза здравният министър проф. Асена Сербезова.
Асена Сербезова: За изминалите шест месеца Инспекторатът към министъра на здравеопазването е извършил 64 проверки. Казвам, че ние не коментираме професионалните качества на елитните лекари, както се изразиха някои медии, а коментираме това как ръководят болничните лечебни заведения на база обстоятелствата и фактите, на които колегите от вътрешния одит са станали свидетели, нарушенията, които са установили. Там, където ситуацията е изключително притеснителна, там са назначени прокуристи. Това се случи вече в “Александровска” болница и в „Пирогов“. Прокуристите са натоварени със следните задачи: засилване на контрола върху дейността, постигане на оптимално управление и стабилизиране на финансовото състояние. Здравеопазването е надпартийно, то няма цвят и не би следвало да има какъвто и да е политически привкус.
Водещ: И така, в студиото е доц. Васил Пандов, началник на кабинета на министър Сербезова и председател на Надзорния съвет на Здравната каса. За проверките ще Ви питам, заради това Ви поканих, в болниците, но преди това да потвърдите – наистина ли сте слели Белодробната болница с болница „Св. Иван Рилски“?
Васил Пандов: Първо да кажа добър ден на Вас и на Вашите зрители. Да, тази новина, която беше обявена официално от Министерство на здравеопазването (МЗ), в ход е процедура по вливане на Белодробната болница в болница „Св. Иван Рилски“.
Водещ: Защо?
Васил Пандов: Причините са комплексни. На първо място беше направен анализ от ИА „Медицински надзор“, състоянието на Белодробната болница, която от гледна точка на прием на пациенти, беше достигнала едни нива, които са наистина притеснителни за качеството на лечебната дейност.
Водещ: Т.е. имате съмнение за качеството на лечението в Белодробната болница?
Васил Пандов: Пак казвам, не самото качество като данни за нарушение, а по-скоро се беше стигнало до следното: данните от анализа на ИА „Медицински надзор“ бяха, че използваемостта на леглата или притокът на пациенти в лечебното заведение изключително много е спаднал. От друга страна…
Водещ: Въпреки COVID? И не ходят в Белодробната болница?
Васил Пандов: Абсолютно, да. Стигнало се /../ между 30 и 40% използваемост.
Водещ: Обяснихте ли си защо се е случило това?
Васил Пандов: Да, имаме обяснение. Това се дължи на комплексни причини. Безспорно може би COVID да е допринесъл. Голяма част от медицинския персонал е напуснал това лечебно заведение по различни причини в областта на гръдната хирургия, в областта на детската пулмология. То среща големи трудности да изпълнява текущите си дейности.
Водещ: И къде са отишли тези лекари?
Васил Пандов: В други лечебни заведения, най-вероятно в гр. София, такава статистика къде са отишли не можем да кажем.
Водещ: Т.е. напускат лекари, намаляват пациенти?
Васил Пандов: Да, включително при разговор с ръководството миналата седмица на Белодробната болница спомена, че имат, не мога да кажа кое, но отделение с един лекар и една сестра. Подобно отделение не мисля, че може…
Водещ: А как ще стане по-доброто лечение на пациентите, при това сливане? Защото то формално на хартия съществува, но на практика същите легла са там, същите лекари са там, нали? Как ще се повиши качеството?
Васил Пандов: Анализът, който направихме, той е свързан с финансовото и с данните на другото лечебно заведение болницата „Св. Иван Рилски“. Първо, това са две лечебни заведения, които са в непосредствена близост едно до друго, в миналото е имало и други такива процедури по преструктуриране и окрупняване на лечебни заведения, на които принципал е МЗ. Болницата „Св. Ив. Рилски“ има изключително добри финансови резултати. Персоналът там е удовлетворен, средните им възнаграждения не отстъпват на тези на други лечебни заведения, включително и с частна собственост. Да кажем, че Белодробната болница има загуби, отрицателни финансови резултати, които вярваме, че „Св. Иван Рилски“, така ще бъде един мотор, който да…
Водещ: Т.е. вие давате Белодробната болница да бъде менажирана от екипа на „Св. Ив. Рилски“, който според вас постига добри резултати?
Васил Пандов: Да. И те се превръщат в едно комплексно лечебно заведение с много по-голям профил, отколкото само Белодробната болница, тъй като, знаете, че в „Св. Иван Рилски“ имат много добри възможности. Те са едни от върховите центрове за образна диагностика, т.е. ще има едно комплексно лечение.
Водещ: Ще има ли съкращения на лекари, съкращения на сестри?
Васил Пандов: Не. Обратното. В изискванията, в решението на принципала е да се запазят всички структури на Белодробната болница, включително отделенията и не съкращения, обратното – целта е да се върне обратно персоналът.
Водещ: Но това, което е голям проблем в българското здравеопазване, колкото и да са близки тези две болници, те са две отделни сгради. Хора, които имат проблем, те трябва да бъдат транспортирани по някакъв начин, все пак до „Св. Иван Рилски“, ако си в сградата на Белодробната болница. Това как ще бъде решено?
Васил Пандов: Има различни варианти, включително едната от сградите, която е в непосредствена близост, има проект да се изгради връзка между двете, те са, става дума може би за 10 м от едната сграда до другата. Тоест това вече ще е въпрос на организация от ръководството.
Водещ: Други подобни сливания планирате ли, говорите ли за други подобни сливания на болници?
Васил Пандов: Сега не мога да оповестя други, но като цяло правим анализи на лечебни заведения, тъй като в една от целите в програмата за управление е именно окрупняване на лечебни заведения, които понякога изкуствено в годините са били разделяни. Трябва да кажем, че наличието на множество административни функции, които се припокриват, не е целесъобразно от гледна точка на разходването на средствата.
Водещ: Т.е. в момента анализирате, решение не е взето?
Васил Пандов: Не. Още за други лечебни заведения не мога да оповестя такова.
Водещ: Но имате намерение и правите подобен анализ?
Васил Пандов: Правим анализ.
Водещ: А кога може да бъде ясно това?
Васил Пандов: Това може би следващите месеци. На този етап, пак казвам, правим анализ.
Водещ: Така, и сега да попитам – в крайна сметка намерихте ли терен и какво ще се случи с детската болница?
Васил Пандов: С детската болница проблемът, да започна от заплитането на проблема.
Водещ: Ние знаем, той е толкова заплетен. Аз мисля, че 20-то предаване правим. И понеже това е кауза, това не е проблем, това не е журналистическо любопитство, това е кауза детската болница.
Васил Пандов: Да. И това беше един от приоритетите в работата на нашия екип, включително аз ръководех една работна група, която има за задача съответно този проект да бъде доведен, аз лично също го приех като кауза.
Водещ: Разплетохте ли тази плетеница от възли?
Васил Пандов: Разплетохме. Това, което направихме като начало, е да се срещнем с Обединението за истинска детска болница, т.е. представителите на НПО, включително на Камарата на архитектите в България, запознахме се с документацията, имаше една обстойна проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция. Тя показа, че според изводите на контролните органи, обществената поръчка била с невъзможен предмет от самото начало.
Водещ: Тази, която е в сградата на „Александровска“ болница? Това е невъзможен проект?
Васил Пандов: Да, точно така. Това е изводът на Агенцията за държавен финансов контрол.
Водещ: И някой съзнателно е задал задача с нерешим край и условия?
Васил Пандов: Не мога да кажа каква е била причината – дали недалновидно решение, дали друго. Това има в момента, докладите са изпратени на прокуратурата, т.е. вече има контролни органи, ние също, когато направихме проверка и освободихме ръководството на инвестиционната компания, също сме предали материалите в прокуратурата, така че предстои да се анализира. Дали причината е била, че е трябвало бързо да се плати аванс, защото е платен все пак един аванс от 9 милиона.
Водещ: 9 милиона. И какво се случва сега с тези пари?
Васил Пандов: С тези пари новото ръководство на инвестиционната компания преговаря с изпълнителя да възстанови тези средства в цялост. Водят преговори. За момента не са ги възстановили. Възможно е всичко.
Водещ: А вие какво предлагате, след като казвате много е заплетено, грешна задача е поставена. Вашето предложение какво е?
Васил Пандов: Нашето предложение е на първо място да има ясна концепция какви са нуждите на детското здравеопазване. В момента го подготвяме. Направихме един анализ на ИА „Медицински надзор“ за потребностите, който тепърва ще се задълбочи. Трябва да кажа, че в момента изготвяме и стратегия за детско здравеопазване във връзка с едно от задачите, които има за реформи по реда на Плана за възстановяване и устойчивост. В момента сме в процес на изготвяне на стратегия за детско здравеопазване. Като потребностите безспорно са важна част от концепцията каква детска болница ни трябва. Това всъщност повтарят през цялото време и НПО. Т.е. ние в момента…
Водещ: Вие придвижихте ли нещо? Вашият екип?
Васил Пандов: Да. Това, което придвижихме – в момента правим проучване. Имаме възложена една обществена поръчка, има вече избран изпълнител, който прави предпроектно проучване…
Водещ: Какво търси той? Терени или…
Васил Пандов: От съществуващите на МЗ или на публични предприятия, т.е. наши лечебни заведения, кои са възможните.
Водещ: Т.е. сега търси терен?
Васил Пандов: Терени, да. Тъй като, пак казвам, за първия проект, който е първоначалният, там мисля че отговорът от всички контролни органи е еднозначен.
Водещ: Да попитам така – ако вашият екип остане, след колко време вие ще ни кажете това е теренът, ето го архитектурното решение, така ще изглежда? Приемаме, че всичко е наред, след колко време ще ни кажете къде е теренът и как ще изглежда болницата?
Васил Пандов: Къде е теренът може да кажем и в рамките на следващите няколко месеца. Планът ни е до края на годината, ако остане този екип, да обявим процедура за изготвяне на първо място на концепция, на базата на която концепция колко отделения са необходими, какъв вид лечения.
Водещ: Така, значи в близките месеци голямо развитие няма да има. Обаче, има раздвижване около COVID-19. А хората се притесняват, че може да въведете отново някакви мерки, ограничения. Планирате ли?
Васил Пандов: Само да кажа, да се върна на предишното, че не съм съгласен – в смисъл раздвижване ще има, но по начина, който трябва да бъде направено. Връщам се на детската болница.
Водещ: Добре, дано е така. Ние чакаме отдавна, аз затова съм толкова настоятелна.
Васил Пандов: Аз разбирам. Аз също като гражданин съм много настоятелен. Едно от нещата, които, когато започнахме, беше именно защо това не се случва. Но когато едно нещо започне по неправилния начин, това е гаранция, че може би няма никога да се случи. Връщам се на темата за COVID. В момента има наистина ръст на заболеваемостта. Средната за последните 14 дни е 73 на 100 хиляди. Очевидно е, че такъв ръст има не само в България, има и в другите държави, включително и съседните. Това, което и доц. Кунчев обяви днес пред медиите, което очевидно, че имаме в момента, сме в началото, както вече цялото общество знае, на тази крива. Вероятно през август месец ще има някакъв пик на това в момента ново разпространение. Като относително постоянен е ръстът на последните седмици на заболеваемостта, като например на седмична база нарастването е с 62%.
Водещ: Добре. А властите как ще отговорят на това и трябва ли да се отговаря?
Васил Пандов: На този етап да кажа, че задължителни мерки все още не са предприети. Но както обяснихме при края на извънредната епидемична обстановка, много от тези мерки зависят от нас. Практиката до момента и в повечето държави, ние наблюдаваме и другите държави, е да въвеждат препоръчителни мерки. Много държави препоръчват ползването на маски в градския транспорт, на закрито. Още не са преминали към задължителни мерки. Това, което правим, беше изменено законодателството през април месец, че извън обявяването на извънредната, т.е. имаме няколко стъпки оттук нататък. Първо, имаме един процес, който ние няма да обявим извънредна епидемична обстановка, но можем да въведем определени мерки. Тези мерки могат да бъдат например ограничаване на броя на лица на закрито, в работни места, в обществени заведения. Носенето на маски на закрито може също да бъде въведено. Забрана за свиждания в лечебни заведения. Това, което не можем да въвеждаме по силата на закона извън обявена епидемична обстановка, е ограничаване свободата на придвижване, т.е. някакъв вид локдаун не може да се въвежда извън обявена епидемична обстановка. Но граничен контрол може да се въведе отново както преди, т.е. по-засилен граничен контрол.
Водещ: Колко е вероятно това да се случи в края на август?
Васил Пандов: Наблюдаваме. Има такава вероятност. Никой не може, както знаете, каквито и да са математически модели, това, което може да се каже и е важно да се знае, че върху лечебните заведения в момента няма такъв натиск. Реално при повечето хора това протича като едно респираторно заболяване, както посочват специалистите.
Водещ: Ако протича така, както протича грипът, трябва ли да бъдат въвеждани тогава мерки, ако масово хората прекарват тази инфекция леко?
Васил Пандов: Мерките се адаптират. И законът, това му е целта, с тези нови мерки, тази гъвкавост, която има, че мерките трябва да са адаптирани спрямо протичането, т.е. мерки може да не се налагат, които са ограничителни и рестриктивни.
Водещ: Да се върнем на една от темите, заради които Ви поканих, направихте проверки в няколко държавни болници. Масово хората останаха със следното впечатление, че един директор на болница е взимал 1 милион за една година и едни бебета са връзвани в отделението. Кажете, какви са фрапантните нарушения, които се случват в българските държавни болници?
Васил Пандов: Това, което ние изнесохме като данни, наистина това бяха двата акцента. Може би те бяха така, най-привличащи вниманието, звезди, които най-ярко привлякоха, но ние говорихме комплексно. На първо място, това, което трябва да се отчете, че ние не започнахме със смяната на ръководства на лечебни заведения, както някои други предходни екипи, ние започнахме с проверки. Проверките, които бяха извършени, както обяви проф. Сербезова, бяха така повече, отколкото предходни периоди. Установихме някои диспропорции – големи лечебни заведения, които за последните 10 г. са проверявани веднъж и примерно много по-малки, които са проверявани множество пъти през последните години.
Водещ: По какъв повод, разкажете, говорете?
Васил Пандов: Поводите понякога за проверките са сигнали, най-често са сигнали, но могат да бъдат разпоредени от страна на ръководството и общи тематични проверки на състоянието на лечебните заведения. По принцип вътрешния одит имат правила, те имат оценка на риска, периодичност, по която трябва да се правят проверки. Но лечебни заведения, които са големи по своя мащаб и които разходват много публични средства има логика да бъде извършван някакъв текущ регулярен контрол върху тях. Тъй като Вие казахте и за Здравната каса, споменахте ме като председател на Надзорния съвет, Здравната каса например извършва регулярни проверки. По същия начин би трябвало и контролната дейност от страна на МЗ да бъде по-засилена. Това, което се отчете като основни акценти от тези проверки, обаче убягнаха две други наши проверки, които ние споменахме – за РЗИ разходването на средствата за антигенни тестове и защитни средства, както и загубата на държавата с приблизително около 70 милиона от концесионни такси за калонаходищата, които имат лечебни свойства. Това също беше оповестено на този брифинг, но някак остана встрани. И ако мога да дам пример с детската болница, която казвате е кауза, тези концесионни такси, както посочихме, може да са достатъчни за построяването на една детска болница.
Водещ: Кажете какво с тези такси?
Васил Пандов: Установихме, че МЗ би трябвало през последните 20 г., то отговаря да създаде концесионен регистър на калонаходища, които имат лечебни свойства. Такива в България има на различни места по Черноморското крайбрежие – Поморие, и на други локации, но това не е извършено в последните 20 г. Министерството не е получило нито един лев приход от тези калонаходища. Те могат да се използват за козметични продукти, много пъти за тяхното приготвяне и за други цели. И съответно…
Водещ: А тези нарушения ще бъдат ли дадени за тестовете на прокуратурата?
Васил Пандов: Да, да, разбира се.
Водещ: Колко директори на болници уволнихте в крайна сметка? Освен проф. Поромански?
Васил Пандов: Дотук всичките смени са били на базата на конкретика.
Водещ: Кажете като имена?
Васил Пандов: Като имена не мога да кажа на всички, но мога да кажа…
Водещ: Да, кажете на кои болници са сменени?
Васил Пандов: Болницата по хематология, в инвестиционната компания, която посочихме за детската болница, „Пирогов“ и сега вече на базата на тези констатации, мога да пропускам някоя друга болница, започнали сме процедури, може да предприемем действия във връзка с тези проверки в други лечебни заведения.
Водещ: Кои например?
Васил Пандов: Тези, които се споменаха в проверките. Но това е решение на министъра от нейно име не бих могъл аз да кажа в момента. Но като цяло е напълно възможно както и тя го спомена съответно на брифинга, да бъде пристъпено към промяна на ръководствата.
Водещ: А какво се случва с тези антигенни тестове, какъв е случаят там, какво е престъплението, какво е разхищението?
Васил Пандов: В случая с антигенните тестове, това което показа нашият анализ е, че по време на извънредната епидемична обстановка със Закона за мерките по време на извънредна епидемична обстановка, е била освободена от изискването РЗИ да провеждат процедури по реда на Закона за обществените поръчки. Което означава, че може директно, примерно Вие сте дружество, което доставя антигенни тестове..
Водещ: Отивам и си го продавам на РЗИ?
Васил Пандов: Да. РЗИ се обаждат и казват можете ли да ни доставите утре. Можем, да. В резултат на което установихме разлики в цените от 18 лв. до 2 лв.
Водещ: Разбрах. Благодаря Ви за този разговор.
Васил Пандов: И аз благодаря.