На 16 ноември се отбелязва Световният ден за борба с Хроничната обструктивна белодробна болест. В световен мащаб болестта заема 4-6 място между причините за смъртност като прогнозите сочат, че до 2020 г. тази негативна тенденция ще се задълбочи. Кои са рисковите фактории за възникване на ХОББ, как да разпознаем симптомите на заболяването, какво включва лечението и каква е необходимата профилактика – за това разговаряме с доц. Денчо Османлиев, национален консултант по пневмология и фтизиатрия.
Какво трябва да знаем за Хроничната обструктивна белодробна болест?
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е бавно прогресиращо заболяване, което засяга дихателните пътища и/или белодробния паренхим и води до нарушение на въздушния поток в тях. Причината за това е хронична възпалителна реакция на белите дробове към инхалирани вредни частици и газове. Ограничението на въздушния поток в дихателните пътища, за разлика от бронхиалната астма, не е напълно обратимо. Това е причината ХОББ да бъде основната причина за хронична болестност в света и статистиката показва, че в отделните страни болестта заема 4-6 място между причините за смъртност. ХОББ е хронична лечима болест, която е съпътствана от значими извънбелодробни увреждания. Наличието на придружаващи хронични болести на пациента допринася за тежестта на заболяването. Диагнозата се потвърждава окончателно когато се потвърди ограничаване на въздушния поток в дихателните пътища (бронхиална обструкция).
Кои са рисковите фактори, които отключват ХОББ?
Рискът за развитие на ХОББ е свързан с общото натоварване с вдишани вредни частици и газове. Основните рискови фактори са тютюневия дим, вкл. т.нар. пасивно тютюнопушене, вътрешното замърсяване на въздуха от био-горива, използвани в домакинството и за отопление в помещения с лоша вентилация. Доказано неблагоприятно въздействие имат също промишления прах и химически агенти като пари и дим, когато излагането е особено интензивно и продължително. Същевременно относително по-малък рисков фактор за ХОББ е външното замърсяване на въздуха. При всички случаи обаче тютюнопушенето е най-често срещаният и най-важен рисков фактор за широкото разпространение на болестта и е причина за 80-90% от случаите. Увеличение на риска от развитие на ХОББ се наблюдава и в случаите, когато има нарушено развитие на белите дробове по време на бременност или в детска възраст, причинении от ниско тегло при раждане, чести респираторни инфекции и др.
Какво е разпространението на това заболяване у нас и по света?
ХОББ е социално значима болест, чието разпространение нараства. Честотата, болестността и смъртността варират в зависимост от географското разположение и структурата на населението в отделните страни (възраст, социално-икономически статус). Според различни оценки 4 – 6% от населението над 40 годишна възраст в Европа страда от ХОББ. Честотата на заболяването нараства рязко с възрастта и в големи градове на Латинска Америка надхвърля 20% при лицата над 60 години. Преобладаващо е схващането, че честотата на ХОББ е значително подценена и в много случаи болестта остава недиагностицирана. Проучване в Англия показва, че 13% от лицата над 35-годишна възраст имат белези на ХОББ. В САЩ повече от 5% от възрастното население е с ХОББ, която е третата водеща причина за смърт. Поради масовото разпространение на тютюнопушенето в България се смята, че честотата на ХОББ е значително над средната за Европа и надхвърля 10% от населението над 40-годишна възраст.
Каква е симптоматиката на ХОББ и как тя се диагностицира? Може ли медицинската наука да предвиди риска за развитие на болестта?
Въпреки многогодишните усилия да се дефинират функционални показатели или критерии, по които да се предвижда развитието на ХОББ при здравите лица, това не е постигнато. Добре изяснени са обаче основните рискове и свързаната с тях различна вероятност за развитие на болестта. Засега все още не съществува безспорен диагностичен тест за ХОББ. По тази причина за симптоми на заболяването могат да се приемат наличието на хронична кашлица със или без отделяне на храчки, затруднено дишане при усилие или в покой, както и данни за наличие на рискови фактори. Трябва да се има предвид, че не всички лица с кашлица и отделяне на храчки развиват ХОББ. Диагнозата се основава на съчетанието от анамнеза и извършен преглед, но при всички случаи трябва да бъде потвърдена и чрез функционално изследване на дишането – спирометрия. Задължителна е консултация със специалист по белодробни болести за да се изключат други причини за хронична кашлица, каквито са например бронхиалната астма, бронхиектазиите, застойната сърдечна недостатъчност, туберкулозата.
Какви изследвания са необходими и какво е лечението на заболяването?
При диагностициране, лечение и превенция на ХОББ, специалистите по пневмология и фтизиатрия у нас прилагат международните стандарти и изисквания, формулирани от Глобалната стратегия за диагностика, лечение и превенция на ХОББ г. Изследванията за диагностициране на ХОББ включват на първо място функционално изследване на дишането (спирометрия) преди и след инхалиране на бронходилататор (лекарство, разширяващо бронхите). По този начин се установява наличието на бронхиална обструкция. Необходимо е също да се направи и рентгенография на белите дробове за да се изключат други белодробни болести със сходна симптоматика. Лечението на ХОББ включва използване на различни групи лекарства за инхалиране (вдишване), самостоятелно или в комбинация, в зависимост от тежестта (стадия) на болестта и клиничното протичане. Основно място има лечението с бронходилататори с цел разширяване на бронхите. В по-напредналите стадии на болестта бронходилататорите се прилагат всеки ден самостоятелно или в комбинация. След като започне, лечението не трябва да се прекъсва. При тежка форма на ХОББ към бронходилататорите се добавя и инхалаторен кортикостероид. Други лекарства като секретолитици, антибиотици, таблетки кортикостероиди и др. се приемат, но само за определен период от време. При някои тежки форми на ХОББ с напреднала дихателна недостатъчност пациентът се включва на кислород с маска в болницата и в домашни условия. При всички случаи лекарственото лечение на пациенти с ХОББ се определя от специалист по пневмология и фтизиатрия.
Как можем да намалим риска за развитие на ХОББ?
Основно място за намаляване на риска за възникване на болестта има избягването на отстранимите рискови фактори и най-вече на тютюнопушенето. Спирането му винаги носи полза, независимо от продължителността или възрастта на лицата. Това няма да нормализира вече възникнали нарушения в дишането, но ще забави прогресията на болестта и ще отложи развитието на дихателна недостатъчност и евентуално инвалидизиране.
Какви са социалните, здравните и финансови последици на ХОББ?
ХОББ е социално значима болест. Широкото й разпространение сред населението е свързано с високи директни и индиректни финансови разходи и сериозно натоварва здравната система. В повечето страни в Европа делът на консултациите заради ХОББ надхвърлят значително тези за бронхиална астма, пневмония, рак на белия дроб и туберкулоза. В Европейската общност директните разходи за белодробните болести се оценяват на 6% от общия бюджет за здравеопазване, като 56% от тях (38.6 милиарда евро) се изразходват за ХОББ. Международната статистика сочи, че ХОББ е една от най-важните причини за смъртност в повечето страни. Докато през 1990 г. тя е на 6-то място, предвижданията са, че през 2020 година ХОББ ще стане 3-та основна причина за смъртност. Освен това заболяването в редица случаи има и тежки социални последици, свързани с инвалидизация на пациентите.