Госпожо Атанасова, според последните данни, които изнесе Министерството на здравеопазването на 11 юни, са направени 7229 проверки за тютюнопушене на закрити обществени места, а са съставени едва 16 акта за нарушения. Достатъчно стриктен ли е контролът?
Да, аз мисля, че е достатъчно стриктен контролът. Фактът, че има над 7 хиляди осъществени проверки, говори, че инспекторите от Регионалните здравни инспекции съвестно си вършат работата и проверяват обектите, в които съгласно закона не може да се пуши. Има само 16 съставени акта, но са издадени и 193 предписания. Трябва да отбележа голямата роля на медиите. Те своевременно и точно информираха всички заинтересовани страни – пушачи, собственици на заведенията, отговорни лица по управлението на различни обекти, за това откога влизат в сила забраните, както и кои видове обекти влизат в обхвата на ограниченията. Мисля че действително всеки си даде сметка, че това е забранено от закона и забраната трябва да се спазва.
Това означава, че не е имало много нарушители или...
Видно е, след като има съставени само 16 акта, установени са само 16 нарушения. Тоест забраната се спазва.
В анкета на сайта на здравното министерство малко над 50% са отговорили, че досегашните ограничения са били достатъчни. Как гледате на този резултат, не създаде ли новата забрана поредното разделение в обществото?
Ние сме водени от мотива, че трябва да запазим здравето на хората. Това, че в последните две години Законът за здравето се прилагаше по един начин, не означаваше, че това са най-добре работещите мерки. Знаете, че преди две години имаше сериозен натиск от бизнеса поради факта, че е период на икономическа криза. Имаше опасения, че ако тогава бъдат наложени забраните за тютюнопушене и съответните рестрикции, това би могло да доведе до фалити на заведения. Като председател на здравната комисия в парламента тогава присъствах на една среща в кабинета на премиера с Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Тези две години отстъпка от предварителната заявка, че ще се забрани пушенето, бяха дадени като толеранс към бизнеса, за да може да покрие разходите си по изградените климатични инсталации и други направени разходи. Още тогава беше ясно, че тотална забрана за закритите обществени места ще има. Това е пътят не само на европейските държави, но и в страни от цял свят. Нашите съседи са въвели тази забрана преди няколко години. Мисля, че и обществото приема с разбиране въвеждането й у нас.
На тази среща в кабинета на премиера, която споменахте, беше договорен друг срок – до 2014 г. А решението за датата 1 юни 2012 г. сякаш беше взето след посещението на еврокомисаря по здравеопазване в началото на годината...
Специално датата 1 юни беше предложена от премиера. По време на визитата на еврокомисаря Джон Дали също бяха водени разговори, че България ще предприеме такава промяна в закона. Преди две седмици бях в Женева за участие в срещата на здравните министри от над 190 държави. Тогава обявихме, че България вече е част от кръга страни, забранил пушенето на закрити обществени места и получихме адмирации от Световната здравна организация.
Какви конкретни ефекти и резултати очаквате от новите органичения за тютюнопушене?
Целта на тази забрана е грижата за здравословното състояние на българите. Максимално да ограничим тютюнопушенето, пасивното пушене за децата и всички непушачи в семейната среда. И, естествено, смятам, че това би довело до сериозен спад на хоспитализациите и на заболяванията, причинявани от тютюнопушенето – такива са онкологичните, сърдечно-съдовите, респираторните и др.
Значи ще проследите ефекта през следващите години?
Естествено, че ще проследим ефекта.
Предлагате поредна промяна в органа по ценообразуване на лекарствата, след като настоящата Комисия по цени и реимбурсиране работи едва от януари. Защо е нужна това?
Когато заех поста министър на здравеопазването, още през първите две седмици направих редица срещи по най-горещата тема – цените на лекарствените продукти. Запознах се със становището на бизнеса - на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители, на Българската фармацевтична генерична асоциация, както и на експерти. Един от основните проблеми, на който се дължеше повишението, по-точно недостатъчното понижение в цените на лекарствата, беше това, че тази комисия няма много добър администативен капацитет. Комисията се състои от членове, които не са администрация на комисията, а са представители на различни ведомства – квота на здравното министерство, на НЗОК и председател от Министерството на финансите. Тоест хора, които работят на други места и в определен от тях самите момент заседават, за да регистрират цена или да определят степен на реимбурсация. Смятам, че ако се създаде една държавна комисия, със собствена администрация, каквото е моето предложение, това ще доведе до много по-бързо намаляване цените на лекарствата. Единственото занимание на тази комисия ще е да регистрира цени, да определя нива на реимбурсация и да извършва служебни проверки за цените, обявени в страните, с които сравняваме. Тази идея се прие от абсолютно всички, които имат отношение и тя вече е законодателна инициатива.
Настоящият регламент беше приет преди една година, докато вие бяхте председател на здравната комисия. Идеята на Министерския съвет беше в комисията да влизат само представители на МЗ, НЗОК и Изпълнителната агенция по лекарствата. Лично по ваше предложение беше записано в закона председателят да е от финансовото министерство. Какви бяха аргументите за това решение?
Аргументът беше, че различните квоти дават различна тежест при вземането на решенията. За да не надделява нечия квота, трябваше човек, външен на системата на здравеопазването, да стане председател на тази комисия.
Следите ли работата на настоящата комисия? През март по ваша покана в парламента беше нейният председател Росица Спасова. Тогава тя призна, че до момента се работи основно по заявления, преписки и жалби, които са започнати и недовършени от предишните две комисии…
Да, следя работата й. Госпожа Спасова преди две седмици беше при мен точно да докладва какви са проблемите, колко натрупани преписки има.Тя сподели, че една от проблемните точки, заради които не върви работата, е точно тази – че няма администрация, която да обслужва комисията постоянно. Тоест членовете й се събират периодично и това не е техен единствен ангажимент. Затова предприехме и промяната в закона. Другото, което председателят на комисията сподели, е че се налага промяна в състава на комисията. Тази промяна е вече факт с постановление на Министерския съвет. Това се налага поради обстоятелството, че някои от хората вече не работят по служебно или трудово правоотношение нито в министерството, нито в здравната каса. Има обаче доста преписки, които все още не са обработени, които са останали от времето, когато тази комисия е създадена. Защото тя беше създадена миналата година като възможност в закона, но много по-късно във времето се структурира. И това забявяне от няколко месеца се отрази на работата й. Комисията се опитва да навакса максимално бързо, защото това пряко се отразява и на цените. Колкото по-бързо се прави проверка за цена на определен лекарствен продукт, това се отразява и в Позитивния списък, ако се плаща от НЗОК.
Ревизират ли се цените веднъж годишно спрямо най-ниските в 8 европейски държави, каквото е законовото изискване? Какво предвиждате за в бъдеще?
Съгласно закона цените се ревизират в срок от една година. Има възможност за деклариране на цена от страна на фирмата, която държи притежанието за употреба, както и за служебна проверка от самата комисия. Сроковете по някои преписки не се спазват именно заради забавянето на струкурирането на комисията. Мисля че има около 100 преписки, които продължават да бъдат натрупани и те са от няколко месеца в комисията без да се разгледани.
В тази посока безспорно ще има промени и предложенията за промени в Наредба №10 (за условията и реда на заплащане на лекарства от позитивния списък, бел. ред.) и в Наредбата за цените и реимбурсирането. Наредба №10 в момента е приета от Надзорния съвет на НЗОК, изпратена е в министерството, ние имаме бележки, които се върнали и всеки момент тя ще бъде обнародвана. Наредбата за цените и реимбурсирането е готова, но аз бих искала първо да я представя на обсъждане от всички, които имат отношение. Надявам се, че всички тези промени в нормативната база ще доведат до сериозно понижаване на цените на лекарствата. Както знаете, досега проблемът беше, че в тази наредба №10 нямаше текст, който да позволява на НЗОК да договаря цените на всички лекарствени продукти, които плаща и касата можеше да договаря само на 100% реимбурсираните лекарства. Сега дори стигаме по-далеч в предложенията си – здравната каса да договаря и цените на медицинските изделия. По този начин изразходваният публичен ресурс да бъде съответно много по-малък.
Имате ли информация каква част от цените на онкологичните медикаменти, около които се разрази лекарствения скандал, са предоговорени?
От информацията, с която разполагам, са направени отстъпки от 5% до 80%. Има и фирми, които не са дали абсолютно никакви отстъпки. Става дума за медикаменти, които са единствени в своята лекарствена група и за тях може би ръководството на НЗОК отново ще покани фирмите на разговори за намяляване на цените.
Потушихте ли напрежението в Спешна помощ с повишението на заплатите от 18%?
Проблемите в Спешна помощ са в няколко посоки. Само една част от тях са свързани с финансиране и сме решили част от проблема. Другият въпрос е по отношение на обновяването на материалната база. Следващият много важен въпрос е за специализациите и смятам, че той е решен с промените в наредба №34 - даваме възможност на лекарите от Спешна помощ да специализират по абсолютно всички специалности по което и да е време. Тоест – пълна свобода, за да можем да привлечем млади хора в системата. Разбира се, времето за достъп на линейките до адрес, е друга тема, която е проблемна. Тя обаче е по-скоро организационна. По въпроса за времето за достъп с г-жа Йорданка Фандъкова обсъждахме пилотен проект за София за определяне на още 4 точки, от които ще тръгват линейки, разположени в 4 отдалечени един от друг квартала. Не мога да отмина и темата, свързана с отношенията лекар-пациент. Не един и два са случаите, когато по време на дежурство лекар бива руган, малтретиран, бит и т.н. Този проблем ще бъде уреден в новия Наказателен кодекс, с г-жа Диана Ковачева сме водили вече такива разговори. По всички тези въпроси имаме решения, не всички обаче могат да бъдат осъществени в рамките на два месеца, откакто аз съм министър.
Съгласихте се със становището на националния омбудсман, че т.нар. услуга “избор на екип” е незаконна. Предложихте това да се заплаща от частни здравни фондове. Как виждате тази идея на практика, каква част от гражданите в момента се осигуряват в такива фондове?
Не съм предложила законодателни промени до момента. Това е една идея, която поставих на обществено обсъждане. Защото истински смятам, че в настоящия момент изборът на екип е доста изкривен. Има действително една наредба за достъп до медицинска помощ, която дава възможност лечебните заведения да определят цени за избор на лекар и избор на екип. Моето становище, както и на омбудсмана е, че тази наредба е незаконосъобразна, защото в закона няма текст, който да дава възможност да има определени такива нива на заплащане. Ако един пациент е здравноосигурен, той вече е платил на системата на здравеопазването и няма основание да плаща допълнително. Тази тема още в началото, когато станах министър, при разговорите си със съсловни и пациентски организации я поставих за разглеждане. От Българския лекарски съюз беше изразено становище, че също подкрепят идеята да няма възможности за пряко плащане в отношения пациент-лечебно заведение. Най-добре това да става по друг начин, извън този механизъм, паричните потоци в никакъв случай да не вървят към болница или към лекар. Многократно съм заявявала, че не съм против правото на хората да имат избор кой да ги лекува и това е право на избор на всеки. Против съм обаче порочната практика някой да бъде принуждаван да бъде лекуван от определен лекар, от определен екип.
А как виждате на практика реализацията на идеята си?
Безспорно не съм се отказала от идеята си да отменя наредбата като незаконосъобразна. Ако няма произнасяне в най-скоро време на Върховния административен съд, защото именно той е органът, който се произнася по текстовете на наредбите и нормативните актове, които са издадени от министрите.
Кога имате намерение да отмените тази наредба?
Не мога да кажа дата, но съм имала разговори с Върховна административна прокуратура, че действително тези текстове в наредбата не са законосъобразни. Може би ще изчакам до края на месеца, за да предприема някакви действия.
Върнахте се към една стара ваша идея за повишаване събираемостта на здравните вноски – да не може да се продава имот и автомобил без да са покрити тези задължения. Какво увеличение на приходите очаквате, разполагащите с кола или апартамент за продан ли са най-нередовните платци?
Нередовните платци могат да бъдат обособени в три групи. Едните са хора, които действително имат финансови възможности и предпочитат да си плащат или кеш, когато им се наложи, или са се осигурили доброволно и за плащането на лечението им имат грижа доброволните фондове. Втората група са хора, които не пребивават трайно в България, а живеят и работят нелегално някъде в рамките на ЕС. За тях няма данни да са установени на територията на друга държава-членка и съответно да плащат на друго място здравните си вноски, но пък стоят в нашата здравна система като неизрядни платци. И третата група е хората, които действително нямат възможност. За тази трета група е помислено, държавата се е ангажирала, когато са социално слаби, по Закона за социалното подпомагане социалното министерство отпуска средства за тяхното лечение. Мисля, че предлаганата мярка-да не може да се продава имот и автомобил без да са покрити задълженията по здравното осигуряване, която вече е законодателна инициатива и предстои да се разгледана в парламента, ще доведе до по-висока събираемост. С какъв процент ще бъде увеличението - зависи от това каква част от продаващите автомобили и имущество са изрядни платци към системата. Така или иначе около 1,5 млн. по последни данни са неизрядните платци. Каквито и средства да се съберат, ще е добре за системата.
Забранихте си думата “реформа”. Ще има ли до края на мандата някакви промени в начина на финансиране на болниците, след като въвеждането на диагностично-свързаните групи (ДСГ) се отлага?
То не се отлага, защото съм си забранила думата “реформа”. Отлага се, защото процесът по подготовка за въвеждането на ДСГ е изключително дълъг, продължителен и труден. Минава се през много етапи, включително обучение на хората, които ще кодират по новия начин. Не може да стане за няколко месеца. Необходима е поне половин година, за да се обучат пилотно екипи, които после да обучават останалите, така че във всяка болница да има кодировчици, които ще подават информация. В последните две седмици обсъждаме друга идея – на управителя на НЗОК, да не се дават прогнозни годишни бюджети на болниците в определен размер, а парите да следват пациента.
Идеята на д-р Пламен Цеков обаче включва лимити по области и по заболявания. Няма ли да има проблем например с факта, че много хора от страната предпочитат да се лекуват в София?
След като се лекуват в София, столичните лечебни заведения, които отчитат ръст на пациентите, ще получат повече от тези, които не са обслужвали пациенти през месеца.
А какво ще се случи при положение, че дадена област превишава лимита си, как ще се решава коя болница да получи повече и коя по-малко?
С тази идея, ако се реализира, много лесно ще се избягва субективизмът. Защото сега на исторически принципи се формират определените лимити на лечебните заведения. С новата идея всеки, който работи и обслужва достатъчно пациенти (съответно тези пациенти бъдат остойностявани като медицинска дейност съгласно цените, които се договорят между здравната каса и договорните партньори, защото в момента вече е стартирал процесът на договяряне за Национален рамков договор 2013), ще получи съответното заплащане на края на всеки месец.
Ще стигнат ли парите за такъв начин на финансиране?
Ресурсът би трябвало да стигне. Защото, първо, пациентите са един и същ брой, за съжаление ние нямаме положителен естествен прираст. Освен това всеки ден има информация, че намялява броят и на лекарите, които работят в България. Тоест, ако пациентите са една и съща величина, ако лекарите са една и съща величина, ако средствата, които се отделят за здраве са една и съща величина, няма как да има някаква промяна по веригата.
И ако няма надписване...
Да, но това вече е въпрос на контрол. Ако инспекторите от НЗОК – финансови контрольори, медицински контрольори, осъществяват ефективно контрола и проверяват лечебните заведения, няма да има изтичане на средства. Съответно, ако Медицинският одит и Районните здравни инспекции проверяват нивата на компетентност на лечебните заведения и има добра стиковка между всички контролиращи институции, няма да има изтичане на средства. Тези средства ще се изразходват правилно и ще са в такива размери, които да удовлетворяват наистина хората, които работят и осъществяват качествена медицинска помощ.
А дали ще фалират болници?
Защо да фалират болници? И в момента има болници – дори общински, малки, които много добре работят. Които имат пациенти и предпочитани от тях. Ето например общинската болница в Свиленград няма задължения и е на печалба. Получава достатъчно средства от НЗОК, защото е търсена. Това зависи от мениджмънта на лечебното заведение.