Интервю с д-р Ваньо Шарков - БТВ „Тази сутрин“
Водещ: Спешни мерки за спешната помощ – това вече се превърна в абсолютно клише, защото в последните години много предложения и идеи за промяна в здравеопазването, но почти никакъв практически резултат. Последния пример, който ви показахме – Ямбол, където не достигат лекарите, а тези, които са налични, са изключително натоварени. Там вчера беше здравния министър и неговия заместник Ваньо Шарков, който е при нас тази сутрин. Добро утро.
Водеща: Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водещ: Преди да ни разкажете как протече срещата – към Криси Газиева, която обобщава многото въпроси към вас на фейсбук страницата ни. Добро утро, Криси.
Репортер: Добро утро. Спешната помощ определено е доста актуална тема и не е учудващо, че има много коментари в нашата фейсбук страница, много въпроси и дори конкретни предложения как би могла спешната помощ да работи по-ефективно. Искам само да обобщя, че голяма част от коментарите всъщност са свързани с оплакването и сигнала, че линейките пристигат много по-късно, когато наистина вече е късно и може да струва човешки живот. С конкретно предложение от Пламена Станева ще започна. Тя казва, че е нужна пълна промяна на организацията, като се започне от медицинските кадри. Тя предлага да бъдат студенти по медицина след третата година, те да имат право да практикуват, а не фелдшери на по 70 и повече години. Също така тя иска и предлага линейките да бъдат нови, а не занемарени от липса на средства за поддръжка и да има заплати, които да стимулират отговорността, която носи целия екип. Пенка Терзиева казва, че в спешната помощ специалистите не работят –дали заради заплати, дали заради база, но не им се работи. И конкретен въпрос – докога ще чакаме по четиридесет минути и ще има само един дежурен педиатър за София?
Водеща: Д-р Шарков, въпросите не са малко. Да започнем с вечния въпрос – дългото чакане на линейките?
Д-р Ваньо Шарков: Веднага отговарям. Едно от първите неща, които направихме като ръководство на Министерство на здравеопазването и беше прието, едно от първите неща приети от Министерски съвет, беше концепцията за развитие на спешната помощ. С тази концепция ние всъщност кандидатствахме за европейско финансиране, което е в рамките на 85 милиона евро и в следващия период от време до 2020 година предстои реализирането на цялата тази концепция. Част от тази концепция е и стандарта за спешна медицинска помощ, това, за което хората говорят – тоталната преорганизация на работа в центровете, във филиалите за спешна помощ, спешните приемни отделения. Въвеждането на принципа на триажа, тоест групирането на пациентите в зависимост от степента на тежест на тяхното страдание. И в този смисъл въпроса за дългото чакане на линейка – стремежа ни е през тази концепция и с европейското финансиране, през осигуряването на нови 400 автомобила за спешна помощ, така че в края на периода 2020 година да няма автомобил по-стар от 4 до 5 години – това е отговор на въпроса докога ще бъдат тези стари линейки. Другото, което е всъщност…
Водещ: А за колко време ще стигат, това също е важно?
Д-р Ваньо Шарков: Това е част от стандарта. Ние в стандарта сме заложили основен принцип и той е да няма място в страната, до което линейката да не може да постигне за 20 минути и да няма пациент, който в рамките на 30 минути да не бъде обслужен от екип на спешна помощ и то лекарски екип на спешна помощ.
Водещ: Как се постига това, в София задръствания?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, със задръстването определено няма как да се преборим, но едно от първите неща, които направихме и което вече дава ефект, е увеличението на заплатите в системата на спешната помощ, от Нова година ги увеличихме с 20 процента. Разбира се, имаше и определен коефициент, тоест повече от 20 процента – с този коефициент за натовареност, който е най-висок за София, Пловдив, Варна, това са големите, мегаполисите на България, в резултат на което с увеличението на заплатите и подобряването на условията, при които тези хора работят, бяха увеличени броя на спешните екипи в София и имаме постъпили лекари. За първи път имаме положителна тенденция по отношение на броя постъпили и напуснали хора в системата на спешната помощ.
Водеща: Нека да погледнем към един конкретен казус – спешното отделение в Ямбол.
Водещ: Където бяхте вчера. Да видим какво се случва там.
Репортер: Телевизионното предизвикателство доведе министър Москов в Ямболската болница за пръв път. След двучасови разговори с ръководството се роди новината – държавата ще даде 2 милиона лева за завършване на така наречената нова болница. Амбициозния проект е започнал преди 40 години, но така и не влиза в експлоатация. Сградата е изоставена и разграбена.
Д-р Петър Москов: Това довършване на тази сграда, новата сграда, ще върви успоредно с изграждането в него на наистина изключително модерен спешно-приемен център по линия на европейското финансиране.
Репортер: Петър Москов отиде лично да каже добрата новина на медиците, които го поканиха да изкара с тях едно дежурство. Министърът дори се включи в диагнозата на спешен пациент.
Лекар: Здравно неосигурен, отчитаме го здравно неосигурен.
Д-р Петър Москов: Ама какво инфаркт или само стенокардия?
Репортер: След репортажа министърът е изискал всички платежни документи. Видял, че лекарите в спешното взимат над 2 хиляди лева и оспори посочената от тях основна заплата от 690 лева.
Д-р Петър Москов: За мен е обидно и за вас вероятно е обидно вие да ми показвате 600 лева, а аз да ви показвам реално парите, с които вие си тръгвате накрая на месеца.
Лекар: Защото това са…
Д-р Петър Москов: Само секунда, колега, графични-неграфични, това са парите, с които вие си тръгвате накрая на месеца.
Репортер: Денонощно натоварване и извънреден труд, това е цената на по-високото заплащане, репликираха лекарите своя министър.
Лекар: Как са формирани тези брутни 2000 лева.
Д-р Петър Москов: С много бачкане.
Лекар: 71 часа на д-р Георгиев и моя милост д-р Вълчев при месечна норма от 133. Кога съм излизал в отпуска 2015-та? Миналия месец пет дни.
Д-р Петър Москов: Чакайте колега, вижте, аз не съм тук, за да споря с вас.
Репортер: Министърът обеща всичко да се промени след година и половина, когато болницата се пренесе в новата сграда.
Д-р Петър Москов: В момента виновния съм аз и аз не бягам от това нещо. И казвам следното, докато тази инфраструктура и половината от приходите на болницата отиват за обезпечаване на ремонти, режийни разходи, които са в пъти повече от болниците в модерно състояние, няма формален начин по който вашите заплати да бъдат повече от 2400 лева.
Репортер: Според министърът 18 месеца са реален срок за преместване на всички отделения в новата сграда. Заради скептицизма на журналистите той обеща през ноември да дойде отново в Ямбол и да се отчете какво е свършил.
Водеща: Нека да кажем всъщност, че всичко това се случи след репортаж, който беше излъчен по БТВ. Трябва ли лекарите в страната, особено тези натоварени лекари от спешните центрове, да разрешават проблемите си през телевизията?
Д-р Ваньо Шарков: Не вижте, тук трябва да кажем първо нещо изключително сериозно. Нито министър Москов, нито аз, нито екипа на министерството, а надявам се към нас да се присъединят и много други хора, не живеем с мисълта, че хората, които работят в спешна помощ, които съвестно и почтено си изпълняват задълженията и имат човешко и професионално отношение към пациентите, получават достатъчно възнаграждение колкото и да е то. Независимо къде работят, защото тези хора наистина всичко от себе си, наистина по цели нощи не се прибират, постоянно са на автомобилите в големите градове и това е страшно много и страшно отговорна работа. Затова да получават добро възнаграждение никой не може да определи кое е добро, защото то трябва да бъде безкрайно високо. Това, което е в конкретния случай, нещата малко не изглеждат така. Вярно е, основните заплати са толкова – 790 лева. Но никой от нас не се прибира вкъщи с основната си заплата, всеки се прибира вкъщи с брутната заплата. Вярно е и това, че новия директор на болницата в началото на своя мандат през април месец е увеличил тези заплати с 200 лева. Вярно е и това, че брутно те са около две хиляди, някои от месеците е 2400-2500 лева. Ние разговаряхме вчера с директора, той може да ги увеличи още заплатите до края на годината, но повече от 2500 лева едва ли може да ги направи. Това, което искам да кажа е, че това е малко по-различно от системата за спешна помощ, за която държавата отговаря, защото това е част от болницата.
Водещ: Е конкретен пример, но като цяло лекарите в спешното са малко и не искат да работят там.
Д-р Ваньо Шарков: Това, което искам да кажа е, че персонала вече е с двама души повече, което ни беше гарантирано от директора на лечебното заведение, така че да могат по-нормално да връзват графика за работа. Но част от европейските средства, които влизат за цялата система на спешна помощ, отиват и в спешните приемни отделения. Подобряването на работата в тях и условията, при които те работят, е допълнителна мотивация освен заплатата.
Водеща: Ще следим дали това ще се случи на практика извън стратегията, подписана в тези практики, които цитирате. Към Криси, защото нашите зрители на фейсбук страницата на „Тази сутрин” се обръщат конкретно към вас с добро утро, господин министър и казусите са им сериозни. Криси, към теб.
Репортер: Точно така. Продължаваме с още два зрителски въпроса. Въпрос на Тотьо Генов, който пита – не мислите ли, че е крайно време спешна помощ да станат първа категория труд както военните? Нима техния труд да е лесен или по-маловажен? Все пак това е защита населението, а и ще е едно признание за това, че се борят за човешки животи, казва той. Още един въпрос от Веселин Василев – докога чувството за безнаказаност ще кара лекарите от спешна помощ да отпращат спешни пациенти вкъщи, за да се прегледат от личния лекар, без консултация със специалист и впоследствие финалът да е смърт за пациента? Имаме и едно предложение от пациентски организации – какво смятате вие за създаване на национален център по спешна телемедицина, тоест да се координират, да има координация на лекарите то София към всички останали лекари в страната?
Водещ: Да отговорим първа на Тотьо Генов – дали спешната помощ може да бъде труд първа категория?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, аз не бих разделял по този начин нещата, трудът на всеки български лекар е важен. Нима труда на педиатъра, който се грижи за едно бебе, което тежи 600 грама, е по-маловажен от труда на всеки друг лекар? Не трябва да правим подобно разделяне. Всеки български лекар трябва да получава достойно възнаграждение и това е нашата цел и това е заложено в програмата, по която работим и е част от законодателството. По-нататък от това да определяме кой е по-първа категория труд в системата на здравеопазването означава да се върнем в едно друго време, когато едни получаваха някакви условия на труд, примерно безплатна храна, защото не получават достатъчно възнаграждение. Не е това, ние не искаме да заменяме достойното възнаграждение с някакви други привилегии.
Водещ: А има ли чувство на безнаказаност както казва другия ни зрител?
Водеща: Защото пак опираме до координацията, която е основен проблем.
Д-р Ваньо Шарков: Чувството за безнаказаност зависи от всички нас. Ако ние сме абсолютно категорични, това ще видите и в следващите дни, че ние не толерираме и не търпим подобно поведение, не само по отношение на системата на спешна помощ, а и изобщо в цялата страна. А от друга страна мога да кажа, че то е борбата с този тип отношение към пациента, не само в системата на спешна помощ, е наша първостепенна задача, но в същото време трябва да бъде на грижата и на вниманието на цялото общество, защото когато казвате преди малко, че задръстванията в София, вижте някоя друга европейска столица, в която не се прави път на линейката и вижте какво се случва в София, когато линейката е на сирена.
Водещ: И ние да дадем своето.
Водеща: Защото темите…
Д-р Ваньо Шарков: Не можем да реагираме ако нямаме сигнал.
Водеща: …за които сте тук не се изчерпват само с това, за което говорим до момента. Отиваме отново към Криси Газиева, която ще ни разкаже още важни неща, които трябва да коментираме с вас, а именно пакетите за майките и децата.
Репортер: Точно така. Има нова програма за детско и майчино здравеопазване, което преди броени дни всъщност министър Москов обяви. Повече за самата програма – тя стартира през септември 2015 година и до края на тази година ще бъдат инвестирани малко над 2 милиона лева. Като идеята обаче е тази програма да не приключва в края на тази година, а да продължи и през следващите години, като се надгражда и става все по-добра. Тази програма ще работи в три насоки и ще бъдат покрити дейности, които според министър Москов досега не са били финансирани или са били малко финансирани. Тези насоки са комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, безплатна ранна диагностика на уврежданията, както и мащабна кампания за ваксинацията. Нека да видим какви са нещата, които се покриват в комплексното обслужване. Според министър Москов от септември ще започнат да се откриват специализирани центрове, здравно консултативни центрове във всички областни болници в България, тоест ще има 28 здравно консултативни центрове, в които ще има психолог, социален работник и координатор, които ще обгрижват децата с увреждания и с хронични заболявания. Освен това в тези центрове ще се покриват, ще се създава и регистър на децата с хронични заболявания и увреждания, тъй като до този момент този регистър не е пълен и не е актуален. Освен тези здравно консултативни центрове ще има и високоспециализирани центрове във всички университетски болници в страната – тоест в София, в Плевен, в Пловдив и във Варна, където пък децата с по-редки и по-специфични заболявания ще получат адекватното внимание. Говорим за деца, които са болни от муковисцидоза или диабет, детска церебрална парализа. Освен това ще се финансира и ранната диагностика при уврежданията, тоест ще бъдат покрити на 100 процента неонталния слухов скрининг и диагностиката на ретинопатия при недоносени бебета – говорим за около 800 бебета годишно, които се раждат под 1500 грама. Освен това ще се отделят и пари за обучение на педиатри и лични лекари, които пък да умеят да откриват симптомите при аутизъм при деца до 3-годишна възраст. И освен това ще се заплаща и за прегледи на бременни жени, досега всъщност те сами заплащаха за такава диагностика, която преценява дали плодът се развива правилно или не. И не на последно място – мащабна кампания за ваксинацията, тоест информираност за ползите от нея. И всъщност към този трети дял имаме и въпроси и може би малко по-късно ще ги задам.
Водещ: Ще ги зададем задължително. Много подробна презентация, благодарим ти, Криси. Какво означава обаче това наистина за майките и децата?
Водеща: И кога ще влязат в сила тези…
Д-р Ваньо Шарков: Дори аз, който съм запознат в детайли с всичко това, което ще правим, не бих могъл да го представя толкова добре вероятно. Това е…
Водеща: Важно е за хората, затова сме се постарали. От вас зависи обаче да обясните.
Д-р Ваньо Шарков: Пореди тази причина ние стартираме програмата за майчино и детско здравеопазване, защото миналата година имаше 0 лева за майчино и детско здравеопазване, нямаше реализирана такава програма и ние сме твърдо решени, поставяйки началото, всяка година да добавяме и да добавяме. Идеята е, че всяка една майка и нейните деца, тогава когато имат хронични заболявания, редки заболявания, те да не се лутат, да не е необходимо да обикалят от институция в институция, а да знаят, че това е моето място, там отивам, това е моя лекар, това е моя социален работник, това е психолога, който може да ми помогне. Ние финансираме цялото това нещо във всички тези структури, които тръгват…
Водеща: Кога, от кога ще се случи?
Д-р Ваньо Шарков: От 1 септември.
Водещ: Още 1 септември?
Д-р Ваньо Шарков: Още от 1 септември. Ние в момента подготвяме договорите с тези лечебни заведения, подписваме договорите, започват да работят, намират съответно компетентните лица, разбира се, най-лесното е да бъде намерен педиатъра или колегата лекар, който ще работи там, малко по-труден е въпроса с психолозите. Но това все пак са областни градове и мисля, че в кратък период от време може да се справим, за да могат те да заработят. За да могат пък децата, които са с вродени сърдечни малформации, вродени лицеви малформации, онкологично болни и така нататък, които отиват на следващото ниво в университетските болници, да могат да получават адекватна грижа и помощ. И всичко това на практика да гарантира на родителите на такива дечица, че все пак могат да имат малко спокойствие в тази система, защото те са изключително натоварени.
Водеща: Друга тема обаче, която е свързана с голямо безпокойство и дебати от страна на родителите, това са ваксините. Вие започвате кампания, с която всъщност да обясните на родителите защо са важни ваксините. Знаете какво ще се случи – има много и родителски организации и не само, дори и медици, които се включват в този дебат.
Водещ: Искате ли да чуем конкретните въпроси на нашите зрители, отново на фейсбук страницата ни. Криси?
Репортер: Точно така. Цитирам направо, министърът информира обществеността, че ще запознават с нуждата и ползата от ваксините. Можем ли да разчитаме, че този път най-сетне ще ни запознаят и с противопоказанията, степента на ефективност на всяка ваксина, за кои причинители и най-вече за нежелани реакции, включително и най-тежките. И още един въпрос – смятате ли да създадете фонд за обезщетение на пострадали от ваксини и съответно да подобрите неработещата система за надзор и съобщаване на реакциите?
Водеща: Един зрителски въпрос, но пък побира много въпроси, които…
Д-р Ваньо Шарков: Първо по отношение на цялата тази кампания. Това, с което стартираме е едно проучване, което ще се направи, за да се открият и неизречените страхове на родителите и на всички български граждани, когато става дума за ваксинопрофилактика. Много е важно да бъдат открити всички тези страхове, за да има такава информационна кампания – колкото сме по-малко информирани като че ли толкова повече са страховете на хората и дори когато има един единствен случай какъвто беше случая с дифтерия в Испания, тогава цяла Европа настръхна поради простата причина, че това е страшно заболяване, което може да плъзне и то беше направено поради пропуск във ваксинацията. Самите родители на това дете след това съжаляваха, че не са направили ваксината, но понякога е много късно. Ние искаме да направим една честна кампания, в която абсолютно е правилно питането не само за ползите, противопоказанията, всичко, което има да се изрече за ваксините да бъде изречено от специалистите, от хората, които познават цялата тази материя, защото обратното означава да се доведем до времената на средновековието, когато такива заболявания каквито днес не се срещат на планетата благодарение на ваксините, са измирали милиони хора. Ние не трябва да се връщаме назад, трябва да продължаваме напред.
Водеща: Родителите обаче се страхуват може би поради липса на отговори от страна на министерство на здравеопазването и други медици, плъзват знаете всякакви информации и родителите се страхуват, че много тежки заболявания, които се случват в момента, са именно причинени от ваксините. Ще бъдете ли достатъчно подробни, за да може да ги успокоите и да им дадете коректна информация?
Д-р Ваньо Шарков: Абсолютно. Имате гаранцията и ние като Министерство на здравеопазването макар да не сме специалисти в тази област, ще изискаме от нашите специалисти, от хората компетентни в тази област, абсолютно подробна информация по всеки един от въпросите, за да може малко по малко да се изчистват тези страхове, защото ние все пак живеем в 21-ви век.
Водещ: А конкретния въпрос за фонда, може ли да има такъв фонд за пострадали от ваксините?
Д-р Ваньо Шарков: Има много въпроси, които се задават и те са свързани и с фонд за обезщетение на пострадали при допуснати от лекари грешки и фонд за обезщетение при ваксинопрофилактика или при някакви други лекарства. Разбира се, това е въпрос на дебат, за който ние сме отворени. Не е въпрос само на еднолично решение от страна на Министерство на здравеопазването.
Водещ: Много благодарим, че бяхте при нас тази сутрин. До 2020-та за 20 минути линейката трябва да стига до всякъде, а още от 1 септември нови ползи за майките и децата. Благодарим ви.
Д-р Ваньо Шарков: Благодаря и аз.
Водеща: Благодарим на зам.-министър Шарков и на Криси Газиева за това, че успя да информира зрителите за основните промени, които се надяваме да стигнат до всички нас.