Върни се горе

Интервю с д-р Ваньо Шарков - Нова ТВ „Здравей, България“

 

Водеща: От догодина в България ще бъде въведен така нареченият „данък върху вредните храни“. Той ще започва от 3 % до 78% за онези продукти, които мислим, че са млечни, ама не са млечни, а с растителни мазнини. Подробности сега за пръв път, от извора всъщност, защото за пръв път извън онази пресконференция Министерството на здравеопазването говори в лицето на заместника на министъра на здравеопазването - д-р Ваньо Шарков. Добре дошли.

Водещ: Добро утро.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: Да кажем, че в студиото е и госпожа Марияна Кукушева, председател на Конфедерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, които са пряко засегнати при въвеждането на този данък. Добро утро.

Марияна Кукушева: Вече не толкова пряко, но нека презентира темата господин Шарков.

Д-р Ваньо Шарков: Но могат и да не бъдат.

Водещ: Да започнем, понеже имаше много подробности в детайли – колко грама сол, захар и така нататък, това беше казано, но основният упрек към Вас е, че ще бъде съсипан бизнесът, а пък резултатът няма да е добър толкова – нито ще спрат да се консумират вредни храни…, и в някои държави е отпаднало, така че няма смисъл от цялото упражнение.

Д-р Ваньо Шарков: Първо искам да кажа, че в Унгария не е отпаднало, всъщност в голяма степен това е унгарският модел, който според изследване на Световната здравна организация е дал изключително добър ефект в Унгария. Другото, което искам да кажа, е, че не е само Унгария, а редица европейски държави имат различна ставка на данък добавена стойност за тези продукти както например във Франция.

Водеща: Какво в Унгария е станало хубаво?

Д-р Ваньо Шарков: Там, аз мога веднага за Ви кажа, че това, което се е получило в Унгария е – с около 25 % е намаляла консумацията на тези продукти. Нашата цел като Министерство на здравеопазването не е да събираме пари, нашата цел е да подобрим здравето на българските граждани чрез консумация на продукти, които не съдържат във вредни количества тези вещества като сол, захар и частично хидрогинирани мазнини.

Водеща: Защото сякаш съвпадна сумата, която смятате, че ще влезе в бюджета с дупката в Здравната каса и някои направиха връзката, че тези хора искат с този данък и удар върху бизнеса да си запълнят едни дупки, защото не са добри мениджъри и не могат да се справят.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, наслушах се в последно време на хора-анализатори, които говорят за това нещо. Между другото същите тези анализатори казаха, че не сме прави, когато поведохме войната да защитим българските лекари, когато бяха нападенията в ромските квартали върху тях, сега те са на тази страна. Сега трябва да направим един много специфичен избор – трябва да изберем дали сме на страната на тези, които произвеждат такива хранителни продукти, казвам не всички, само тези, които имат в по-големи количества от тези вещества, или да застанем на страната на българските деца. Ние можем да продължим да консумираме, вече сме възрастни, ние сме избрали някакъв гаден начин на живот по отношение на това, което консумираме, но нека да защитим поне децата ни. Всяко трето дете в България е със затлъстяване.

Водеща: Ама това ли е дилемата?

Водещ: Чуйте само един прочит, един от коментарите в днешните вестници. Те не са по-полезни от чипса, но са съществена част от трапезата на най-бедните и хората не ги купуват, тук говорят за маргарина, сиренето и закуските с трансманзнини.

Д-р Ваньо Шарков: Сиренето не влиза.

Водеща: Така нареченото сирене с трансмазнини.

Водещ: Няма друго какво да ядат. За тези хора алтернатива няма и да им се обяснява, че ядат убиец на артерии е доста цинично. Вие казвате сиренето, разбрахме, че и хлябът не влиза, но четохме коментари, че ако поскъпне баничката, ще се яде пък повече хляб, което също не е полезно.

Водеща: Чакайте, говорите за /…/ А онова нещо, което се нарича млечен продукт, а доскоро се наричаше сирене, защото е с растителни мазнини. Това ще бъде обложено най-сериозно?

Д-р Ваньо Шарков: Разбира се. Това са…

Марияна Кукушева: Не съм съгласна за хляба, че не е полезен и неговата по-висока употреба. Да не влизаме в такава конкретика, а да се върнем в законопроекта.

Д-р Ваньо Шарков: Хлябът не влиза, той не влиза, защото той е продукт от основната потребителска кошница и това е причината да не влиза.

Водещ: Иначе полезен ли е?

Д-р Ваньо Шарков: Това, което искам да кажа…Ами нека това да кажат хлебопроизводителите, тук не съм експерт по хранене, за да говоря.

Водеща: Добре, диетолозите ще имат думата. Добре, дайте да се върнем на другите теми.

Д-р Ваньо Шарков: Само да кажа във връзка с това, което прочетохте за чипса. Много показателен факт, на който вероятно сте обърнали внимание, да сте виждали някъде кисело мляко да се продава с детска играчка? Защо лъжат децата като им слагат играчки вътре, за да го консумират това нещо, което не им носи абсолютно никаква полза.

Водещ: То и шоколадовото яйце, принципът на шоколадовото яйце е …

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, говорим за два различни вида шоколад, защото и тези спекулации ги чух. Какъв точно шоколад е този, който има под 40 %  какао, че не се сещам? Това шоколад ли е?

Водещ: Ами защо се продава в магазина, защо не се забрани производството тогава и да не се зареждат магазините с боклуци?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, този данък, за който говорим, той не засяга хранителния продукт като цяло, той засяга онези хранителни продукти, в които тези вещества са в прекомерно висока концентрация. Около 7 процента мисля, че, може и да греша точните проценти, но анализа на СЗО казва ясно и категорично едно нещо – голяма част от производителите в Унгария са променили своите рецептурници вследствие на този данък и са влезли под тези вредни нива, което при всички положения има ефект върху здравето на населението.

Водеща: Д-р Шарков, защо обаче не измислихте някакъв стимул за онези производители, които са изключително малко на фона на всички останали, които произвеждат чисти продукти, така наречените биопродукти, често тук даваме примера с меденка, която е правена с масло и струва 3 лева, а онази другата струва 70 стотинки, и с кроасана също.

Марияна Кукушева: По рецептура меденката няма масло…

Водеща: Добре де.

Марияна Кукушева: … а само растителна мазнина, защото инак няма да е меденка, да Ви кажа.

Водеща: Добре, окей, приемам забележката, но знаете за какво говоря – за разликата…

Марияна Кукушева: Все пак, за да не наслагваме търсене от потребителя на меденка с масло.

Водеща: Аха, добре, извинявайте.

Марияна Кукушева: Подценяваме потребителите, те вече знаят.

Водещ: Въобще меденката няма масло, има само трансмазнини, така ли?

Марияна Кукушева: Не, по рецептура меденката няма масло, не може да се получи меденка, ако сложим животинска мазнина, а само растителни мазнини.

Водеща: Но растителна или транс?

Марияна Кукушева: Растителните мазнини.

Водещ: Трансмазнините вредни ли са?

Д-р Ваньо Шарков: Тези хранителни продукти, които например са пържени с олио, те няма да бъдат облагани с данък. Когато са пържени примерно с палмови масла или други, които са частично хидрогинирани.

Водещ: Ама как разбирате дали в заведението картофите…

Д-р Ваньо Шарков: Вие като влезете в ресторант и отворите първата страница на менюто виждате ли, че там пише – храни, които съдържат алергени?

Водещ: Не, не виждам такова нещо, не съм видял. Вие в някакъв по изискан ресторант.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, има. Това, което искам да кажа е по повод на Вашия въпрос дали да стимулираме по някакъв начин или да не стимулираме. Целта ни е да ограничим потреблението, да намалим колкото се може повече потреблението на тези хранителни продукти, което е доказано, ама е доказано в световен мащаб, че вредят върху здравето – запушват артериите, че предизвикват онкологични заболявания.

Водещ: Маргаринът вреден ли е?

Д-р Ваньо Шарков: Вреден е, разбира се.

Водещ: Защо тогава се продава в магазина?

Д-р Ваньо Шарков: Това е въпрос, който трябва да бъде отнесен към една друга институция, която се казва Агенция по храните.

Водещ: Ама в цял свят има такъв продукт.

Д-р Ваньо Шарков: Това, което искам да кажа е, че по-добре, вижте, преди толкова години, когато българина се е хранел с онова, което си е произвеждал и не е бил лъган по такъв начин – да му се предлага нещо заради някаква детска играчка вътре, заболяванията са били значително по-малко. Време е да се върнем, само искам да Ви кажа нещо, което е, което са думите на Генералния директор на СЗО - само преди месец тя каза: „защитете децата от продажбата на нездравословни храни и напитки. Това е по-трудно отколкото да ги предпазим от болести, предотвратими чрез ваксини. Усилията ни се сблъскват с яростна съпротива на мощни икономически интереси и също толкова мощни лобиращи структури“.

Марияна Кукушева: Ние сме категорично това да се случи. Думите на Генералния директор на СЗО, категорично „за“ сме това да се случи. Но забележете терминология, нездравословни от вредни. Нали? Моля Ви, д-р Шарков, повторете го това.

Д-р Ваньо Шарков: Категорично. Ние не говорим за вредни, говорим за нездравословни храни, които съдържат количества от сол, захар и ненаситени мастни киселини в достатъчно голяма концентрация, която предизвиква заболявания и уврежда здравето, особено на децата.

Водещ: Колбасите вредни ли са тогава?

Д-р Ваньо Шарков: Не, не ги слагаме вътре колбасите.

Водещ: Ама чакайте, ние нали гледаме телевизия, слушаме радио и четем вестници, аз разбрах, че храни, при които има и са посочени показатели – повече сол, повече захар, повече кофеин, пише дори над колко, са вредни. И в един момент Министерство на здравеопазването казва, те са вредни, заради тези големи показатели. Но в определени храни няма да налагаме данък, защото са масови.

Д-р Ваньо Шарков: Толкова е простичко - ние не забраняваме нещо. Ние казваме, алармираме цялото общество. Нашата цел е да намалим заболеваемостта, нашата цел е да направим децата по-здрави. 20 % от това, което изобщо влезе като постъпление от този данък, ще отиде за спортни площадки в училищата, 20 % ще отиде за по-добро хранене на децата в училищата и 60 % ще отидат за майчино и детско здравеопазване, превенция и профилактика. Това ако не е добра цел, кажете ми коя е добра цел. Всъщност тук аз наистина се надявам, че това нещо може да бъде постигнато заедно с бизнеса, защото ние трябва да имаме една и съща цел в това нещо. Добрите, онези, които съвестно работят и както се казва, не мамят потребителите и произвеждат качествени продукти, това е тази част, която трябва да ни защити в тази кампания за защита здравето на децата.

Водещ: Ето я госпожа Кукушева.

Марияна Кукушева: Давате ли ми думата?

Водещ: Заповядайте.

Водеща: Да.

Водещ: При предното участие поискахте оставката на здравния министър.

Марияна Кукушева: Точно така.

Водещ: Отказахте ли се, след като стана ясно, че хлябът…

Марияна Кукушева: Заради абсолютно затворената кула. От два дни ситуацията е различна, не защото господин д-р Москов се е срещнал с нас, нито защото ни е чул, между другото, д-р Шарков, не знам колко имате отношение към темата, но беше етично да бъдем поканени на презентацията на тази Ваша идея, а не тя да се състои при затворени врати, с определена аудитория. Имайте го предвид в протокола в следващите ни отношения. Сега - от представения законопроект да кажем просто на хората за какво става дума, какъв е акцентът на законопроекта. Заложено е здравето на българите и най-вече здравето на децата. Няма отговорен бизнес в България в сферата на хранително вкусовата промишленост, която да не се интересува точно от този акцент и да не залага в своето развитие върху това. Тук имаме ли разногласия – нямаме.

Водещ: Има и безотговорен бизнес, който иска да печели, освен отговорния.

Марияна Кукушева: Истина е, че има втори акцент и той се нарича връщане на регионалните здравни инспекции в сферата на производство на храни. Една тема, с която ние, казвам го най-отговорно, за целта има протоколи от работната група, която в момента променя закона, в които протоколи става видно следното – ние желаем, българският бизнес в хранително-вкусовата промишленост, регионалните здравни инспекции да бъдат включени още на ниво съгласуване на проекти за съставяне на обекти за производство, търговия или дистрибуция на храни, защото те отдавна не са в списъка на контролиращите органи, тъй като тяхното ниво на експертност в последните няколко години беше сведено до ниво шум, замерване на шум, светлина, хигиена. Защо е важно това? Защото те са тези органи, съвместно с Агенцията по контрол на храните, които трябва да извършват ежедневен контрол най-вече в най-рисковите звена – в храненето на децата в детските градини и училищата, социалните заведения, нещо, за което сме говорили и миналия път точно за това ставаше въпрос. Но как и в момента,

д-р Шарков, в методиката за оценяване на доставчиците и офертите за обществени поръчки, няма заложено изискването доставчика да посочи кой производител е произвел съответната храна, каква е тя по състав.

Водещ: Как така няма изискване?

Марияна Кукушева: Няма изискване, няма изискване, хора. Затова сивият бизнес влезе и се настани в обществените поръчки, затова Вашата медия и всички останали показват филия хляб, намазана с нещо си.

Водещ: А какво е то, не се знае, така ли?

Марияна Кукушева: Затова молим, здравното министерство има инструментариума да се намеси и Вие като медия да проследите това да се случи.

Водещ: Чакайте да питаме нещо, ако се доставя в ясла, детска градина и не се контролира, както казва…

Марияна Кукушева: Не, здравното министерство в момента не върши никакъв контрол, под никаква форма.

Водещ: Ако никой не контролира, значи ли, че тези храни нездравословни се предлагат в детските заведения или в училищата?

Д-р Ваньо Шарков: Министерство на здравеопазването съгласно действащото законодателство не упражнява този контрол, защото това е вменено като задължение на Българската агенция за безопасност на храните. Тези функции бяха в правомощията на РЗИ-та до създаването на агенцията, когато тя иззе всички тези функции и ние затова тук сме заложили този контрол да бъде осъществяван от РЗИ-та. Думите на госпожа Кукушева показват колко силно сме ударили камбаната.

Водеща: Ще продължим този разговор, ще Ви помолим да останете след прекъсването и след новините, разговорът продължава.

Марияна Кукушева: Разбира се.

Водеща: Там пише рунд пореден, ще видим какво ще стане след прекъсването. „Здравей, България”. Вече заедно, заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков и Марияна Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите.

Марияна Кукушева: Даже ми отстъпи мястото си.

Водеща: Кавалер безспорно.

Водещ: Не спирахте да спорите или да си говорите, солта стабилизатор ли е или не е? Продължихте разговора?

Марияна Кукушева: Понеже за първи път се виждаме. Темата е много силна, тя може да бъде стабилизатор, може да бъде консервант, зависи каква е рецептурата, която д-р Шарков знае…

Д-р Ваньо Шарков: Но може да бъде и убиец.

Марияна Кукушева: …при пускане на производство на какъвто и да е продукт от белия бизнес, останалия никой не го следи и не знам дали е обект на тази законодателна идея, но искрено се надявам повишеният контрол да бъде част от възможността да се борим със сивата икономика.

Водеща:  Толкова ли е трудно, госпожо Кукушева, рецептурници и неща, банички, милинки да са в нормите на здравните изисквания и да са по-малко вредни, ако са вредни, или да са по-полезни?

Марияна Кукушева: В момента рецептурите на белия бизнес са абсолютно в норма. И в момента, в който се показа този законопроект и тази идея, ние нямаме притеснения. Но притесненията ни остават по отношение на тези 40 % сив сектор, които не знам…

Водещ: Това производители ли са?

Марияна Кукушева: Ами те са производители.

Водещ: 40 %…

Марияна Кукушева: Как ще ги следи главното министерство?

Водещ: …това пък излиза, че следите само  изрядните, а пък другите да тровят.

Д-р Ваньо Шарков: Не, не, в никакъв случай. Аз съм съгласен с това, че контролът трябва да бъде засилен. Наистина това, което бизнесът каже, че е необходимо да направим по отношение на контрола, аз съм съгласен като Министерство на здравеопазването, докъдето ни стигат правомощията, да го направим. Искаме обаче заедно с бизнеса, ние да положим максималните усилия да защитим здравето на децата, а тази защита минава през този закон. Защото вижте, нито хлебопроизводителите, нито някой от българския бизнес произвежда примерно енергийните напитки. Но само в една такава малка кутийка има 13 лъжици захар.

Водещ: А няма ли енергия?

Д-р Ваньо Шарков: 13 лъжици захар, разбирате ли за какво става дума. Лъжички добре, не са цели лъжици.

Марияна Кукушева: Съмнявам се в тази рецептура, която Вие казвате.

Д-р Ваньо Шарков: 54 грама има в една кутийка. А в същото време изследванията, които са направени в България показват, че една трета от децата до 9 години вече са консумирали такава енергийна напитка по един или друг начин.

Водеща: Само че лимонадата ще скочи почти двойно.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте невинаги и не задължително. Както казах преди малко, не всички бисквити и не всички вафли. Но онези, в които, съдържанието на тези вещества е над тази норма, те ще попаднат. Но както каза госпожа Кукушева, те могат да променят своите рецептурници, могат да влязат и нашата цел, това, което каза министър Москов и по време на пресконференцията, ако след обозрим период от време събираемостта на този данък е 0, ние сме постигнали заложения ефект.

Водещ: Какъв ще е…

Марияна Кукушева: Мисля, че събираемостта ще е 0 още в първите шест месеца на следващата година поради факта, че белият бизнес познава световните тенденции  преди още екипа на здравното министерство.

Д-р Ваньо Шарков: Мога да Ви кажа, че в Унгария също има бял бизнес и сив сектор, събираемостта първата година е била 63 милиона евро. Така че няма как да бъде 0.

Марияна Кукушева: Прав сте за сивия сектор в България – само 13 процента по данни, които изпратиха нашите колеги млекари и сладкари.

Водеща: Имам конкретен въпрос, може ли да се върнем на масата…

Марияна Кукушева: Да.

Водеща: … и да хапнем една баница.

Марияна Кукушева: И да кажем за баклавата.

Водеща: За баницата. След малко, знам, че имате много страшен въпрос за баклавата. Може ли да минем през соленото и баницата, сериозно – какво се оказва, че голяма част от баничките на пазара са произведени от така наречените имитиращи млечни продукти, а не с истинско сирене, та да скочи със 78 процента баницата според разчетите на министерството, това ли означава?

Водещ: И с вредни мазнини.

Д-р Ваньо Шарков: Всъщност вижте, един от големите проблеми е, че когато Вие си купувате баничка, не знаете какво си купувате.

Водещ: Е как?

Д-р Ваньо Шарков: Не знаете.

Водещ: Защо?

Д-р Ваньо Шарков: Не знаете дали…

Марияна Кукушева: Прав е. И на това разчита в случая сивата икономика, да.

Д-р Ваньо Шарков: Това, за което говорихме преди малко, не знаете дали в нея има сирене, дали има някакъв млечен продукт, дали има извара, дали е правено с палмово масло или правена с олио. И изобщо това нещо не се знае.

Водещ: И ако влезе в сила законът, как ще разберете?

Д-р Ваньо Шарков: Това, за което говорехме, касаеше контрола и ние това, което сме казали, че този контрол трябва да се върне в РЗИ-та, те трябва да бъдат натоварени с този контрол и те са тези, които познават на всяко едно място…

Марияна Кукушева: И не само, не изключвате Агенция по храните.

Д-р Ваньо Шарков: Да, заедно с Агенцията за безопасност на храните. Но пак искам да кажа. Вярно, че баничката и баклавичката е толкова важна, но целта на закона не е баничката и баклавичката, целта на закона е здравето на децата. И затова трябва да изберем страната, на която участваме в този дебат.

Водещ: Толкова ли ще е по-скъпа, извинявам се вече, че за тази баничка се хващаме толкова, толкова ли ще е по-скъпа обаче тя, ако наистина е със сирене и е с невредна мазнина.

Марияна Кукушева: Всички храни и напитки, които попадат под обсега на този проектозакон, ако не съгласуват и не съблюдават, не променят рецептурата си за вложените съставки…

Водеща: Ще поскъпнат?

Марияна Кукушева: Ще поскъпнат, категорично.

Водеща: Ама промяната на рецептурата ще е за добро.

Д-р Ваньо Шарков: Точно така.

Марияна Кукушева: В името на здравето на децата. Но темата за баклавата е много важна.

Водещ: Кажете за баклавата. Защо?

Марияна Кукушева: Защото тя е основен десерт в най-големия християнски празник – Коледа. И в същото време в най-големия мюсюлмански празник – Шекер Байрям. Какво ще правим с нея, д-р Шарков? Вие ядете ли баклава?

Д-р Ваньо Шарков: Госпожо Кукушева, като си направите вкъщи баклавичката за Коледа няма да платите данък. Но ако я продавате, ще плащате – това е положението.

Марияна Кукушева: Ако в нея има трансмазнини.

Д-р Ваньо Шарков: Точно така. Ако има трансмазнини и ако захарта е в количество, което надвишава допустимите нива според закона.

Марияна Кукушева: Моля потребителите да се съобразят по дадените от Вас параметри, тук ще поспорим. Баклавата има повече захар, потребителите да се съобразят с препоръката на здравното министерство – тази година баклавата няма да е толкова сладка.

Водеща: Благодаря Ви за това гостуване.

Д-р Ваньо Шарков: Честно казано това е само на Коледа, докато чипсът е всеки ден.

Водеща: Аз вярвам, че сме и полезни, и резултатът не е такъв, какъвто се оказва върху мен – дояде ми се и баница и баклава.

Марияна Кукушева: Аз вярвам, че всички ни разбраха правилно. Между другото тук е мястото да поканя Министерство на здравеопазването, всички браншови организации, откриваме първата стъпка на превенцията, съвместно с тях, на 12 ноември в Интерекспо център под мотото „Храната – път към здравето”, една широка кръгла маса с акцентите.

Д-р Ваньо Шарков: Това е най-бързия ефект от закона.

Марияна Кукушева: Здравето на нашите деца.

Водещ: Благодарим Ви. Благодарим Ви, госпожо Кукушева, благодарим господин Шарков.

Нова телевизия, „Здравей, България”

Сподели в: