Интервю с д-р Ваньо Шарков - Нова ТВ „Здравей, България“
Водещ: Ваньо Шарков ни е на гости, зам.-министър на здравеопазването. Ние, по един много конкретен проблем го поканихме. Имате ли някакъв коментар за тази ситуация? Тя, не е медицинска, а в чисто човешки план?
Ваньо Шарков: Вижте, мисля си, докато пътувах насам, понеже обичам да гледам телевизии, които… „Нешънъл географик”, знаете ли, не съм виждал в животинския свят да се изоставят рожбите, грижат се за тях до последно.
Водещ: Дано не е такъв случаят. Така изглежда.
Ваньо Шарков: Защо ние хората сме по-различни от това, не мога да разбера? Това е нечовешко, за мен.
Водещ: Толкова по този сюжет. Благодарим на всички, които помогнаха, с каквото могат. Сега, по другата история, която никак не изглежда човешка, да Ви предупредя. Отново онкоболни, на опашка, в едно помещение, останали без въздух, буквално, заради регистрацията, която е необходима, вече да е с пръстов отпечатък. Ние мислехме, че случаят е единичен. Разбрахме, че не само в една болница се случва това. Може би е масов проблемът. Да покажем какво се е случвало и да коментираме, за да можем да помогнем на едни други хора, които очакват нормалност.
Водеща: Ивомира Пехливанова, по стъпките на проблема, с т. нар. пръстови отпечатъци. Този път – онкоболни на опашка за изследвания. Стояли са там с часове.
Репортер: 100 км от Кюстендил до София и три часа чакане за регистрация на пръстов отпечатък. Така започва денят за Аска, на гладен стомах, защото й предстоят кръвни изследвания.
Аска: Ох, лошо ми ставаше вече на опашката. Въздух не ни стигаше.
Репортер: Имаше ли хора, на които да им е прилошало?
Аска: На една женичка. Някъде я отведоха, не знам.
Репортер: Припадна?
Аска: Беше се свила там, на пейката и я взеха нанякъде, закараха я нагоре. ***
Репортер: От управата на диспансера признаха, че процедурата наистина отнема време.
Д-р Диана Йорданова: Може да не може да си постави правилно пръста и за тази работа трябва да бъде обучен и минимум 10 минути…, има възрастни пациенти, които определено са далече от това, кой пръст, къде да си сложат.
Гражданин: На дясната ръка показалеца, слагаш един път. После на лявата ръка, показалеца, три пъти. И после пак този показалец, на дясната ръка.
Гражданка: Хора, които са инвалиди, не могат да стоят на опашка. С личната карта, ще отиде съпругата или съпругът, да ги чекира.
Репортер: След дълго чакане, Аска не успява да се регистрира по новия начин, защото се появява друг проблем.
Аска: Казаха, че системата е блокирала, не може.
Репортер: За първи път ли Ви дава така, „ГРЕШКА”?
Служителка: Не, за втори път. За втори ден работим и пак дава.
Репортер: Сривът в системата води до бързо струпване на десетки онкоболни пациенти.
Гражданка: Целият коридор беше задръстен от опашката.
Гражданка: Сутринта тук бяха сигурно 60 човека. В това помещение, без въздух, онкоболни хора.
Гражданка: Системата отказа, не можа да даде пръстов отпечатък. Това значи, че следващо идване, ще преживеем същия ужас.
Репортер: Наложи се служители на диспансера да донесат пейки, на които да седнат поне част от чакащите.
Гражданка: Министърът, нека да види при какви условия онкоболните се редят на такива дълги опашки, без един грам въздух. Ако трябва, да премести диспансера на по-добро място.
Д-р Диана Йорданова: Аз лично смятам, че тази сграда от 100 години е на това място. И мястото е достатъчно добро, за да се осъществява тази медицинска помощ.
Гражданка: Тези опашки, тези възрастни хора, с такава тежка диагноза, просто не си заслужава да седят. Трябва да има поне 2-3 обслужващи…
Д-р Диана Йорданова: Имаме 2, но има системна грешка.
Гражданка: Е, хубаво. И пръстовите отпечатъци, дали баща ми, който е на 81 години, не може да ходи, да дойде, да си сложи пръста.
Репортер: От Здравната каса извършиха спешна проверка по случая.
Елинка Миронова: Пациентите са тежко болни. Изнервени са от самото си заболяване. И като се добави и това, че има нещо ново за тях, което никога не са го правили преди това, а трябва да си получат лекарствата срещу този палец, за тях е трудно. Но болниците изпитват затруднения със самото устройство, засега.
Репортер: От Касата признават, че компютрите в повечето лечебни заведения са твърде стари и трудно поемат толкова голяма програма.
Елинка Миронова: Това се случва почти във всички болници. Не може всичко да бъде наред веднага.
Репортер: От началото на октомври пръстовата идентификация става задължителна за всички болници и пациенти у нас.***
Водещ: Д-р Шарков, какво е това нещо? Това е възмутително, наистина. И, ако от 1 октомври навсякъде стане?
Ваньо Шарков: Първо, искам да кажа, че аз съм запознат с това лечебно заведение. Наложи ми се да водя мой близък. За съжаление, той почина след това. Аз знам начина, по който се чака там. Аз съм чакал от 9 до 1 часа, за хоспитализация, без да има пръстови…
Водеща: Това, преди въвеждането на пръстовите отпечатъци?
Ваньо Шарков: Преди две години, повече от две години. Защото, първо трябва да минем на едно гише, откъдето да си вземем картона, след това трябва да отидем при сестрата, да изпише какви изследвания трябва да бъдат направени, след това в третия кабинет, за ЕКГ, след това в лабораторията за изследванията. Ако се наложи, между втория и третия етаж, за ехография. След което, връщането…
Водеща: Ама това, пръстовите отпечатъци не го спестяват, този път?
Ваньо Шарков: Да. Това, което искам да кажа, е нещо съвсем различно. Въпрос на организация в самото лечебно заведение, къде ще бъде поставено устройството за идентификация. Това, което обясняваме навсякъде, след като и го има в инструкциите на Националната здравноосигурителна каса, че тази идентификация може да бъде направена в рамките на деня на хоспитализацията. Не е задължително да бъде правена там, в регистратурата.
Водещ: Защо се прави? И не само там, кадри има, вчера от „Св. Анна” и от други места. Хората казват, че в много болници стават опашки.
Ваньо Шарков: Въпрос на организация. Ако там, където трябва да бъдат направени лабораторните изследвания, картоните, ЕКГ-то, ехографията, ако там трябва да бъде направена идентификацията, тогава пациентът ще бъде затруднен и аз ще бъда затруднен. Но, след като има възможност…
Водещ: Нека да кажем, ще спре ли това нещо, от днес?
Ваньо Шарков: Разбира се, след като има възможност това да бъде направено в рамките на деня. След като бъде хоспитализиран пациентът, настанен на леглото, включени лекарства, всичко това направено и тогава да бъде направена идентификацията, това може да спре. Затова е тестовият период, затова сме в тестов период.
Водещ: Явно не е така.
Ваньо Шарков: Явно тук организацията не е такава.
Водеща: Чакайте сега, тези хора, не всички са за хоспитализация.
Водещ: Това не са опитни зайчета. Тестов период…, те сега ще припадат.
Ваньо Шарков: А за какво?
Водеща: Не мисля, че всички хора са за хоспитализация.
Ваньо Шарков: За хоспитализация, влизане в лечебните заведения, не за нещо друго.
Водеща: Напротив, влизаме за прегледи, влизаме за изследвания.
Ваньо Шарков: Изследвания можем да си направим…
Водещ: Диспансер е това.
Ваньо Шарков: Диспансерното наблюдение е нещо друго. Това, което правим…
Водещ: Въобще няма значение, д-р Шарков. Седят хора, болни, без въздух.
Ваньо Шарков: Вижте, идентификацията е по повод приемане в лечебното заведение. Тя няма нищо общо с никакви други процедури.
Водещ: Защо стоят на опашка тези хора?
Ваньо Шарков: Заради лоша организация.
Водещ: И, какво им казваме?
Ваньо Шарков: Мога да кажа, че ако идентификаторът бъде поставен в отделенията, този проблем няма да съществува.
Водещ: Ами, организирайте се. Вие сте зам.-министър на здравеопазването. Как ще организирате така, че лошата организация да спре?
Ваньо Шарков: Вижте, в продължение на около един месец водим разговори с всички директори на лечебни заведения, с техните ІТ-специалисти. Всичко това е обяснено. Всички те знаят, че могат да направят тази идентификация в рамките на деня, а не в момента, в мига на приемането, на хоспитализирането на пациента. Тогава, когато той вече е спокоен, настанен в лечебното заведение.
Водещ: Това са вътрешни Ваши разговори. Ние, пациентите, искаме, без да се вълнуваме в детайли, какво сте си говорили, пробвали, тествали, да не се случва това на тази опашка. Жената каза: Ще припадна, въздух нямам.
Ваньо Шарков: Възможно е да не се случва и това казвам. Възможно е да не се случва и за да не се случва, трябва да бъдат поставени устройствата там, така че да не затрудняват по никакъв начин пациента.
Водещ: Хората не могат да Ви се обадят на Вас и да Ви кажат: Седим на опашка и припадаме. Нямат Ви телефона. Гарантирате ли, че това няма да се случва от днес, във всички болници?
Ваньо Шарков: В този тестови период, затова сме направили 2 месеца, няма да бъде точно от датата 1 октомври, задължителното влизане, защото има два месеца, в който период лечебните заведения могат да тестват системата. Навсякъде, където възникне такъв проблем, ще бъде коригиран, ще бъдат преместени устройствата. Има определени хора, от Националната здравноосигурителна каса, които отговарят, всеки за конкретно лечебно заведение.
Водещ: Може ли хората, чиято болест не чака, да не са опитни зайчета на всякакви тестови периоди и да не стоят на опашки, от днес?
Ваньо Шарков: Може, разбира се. Аз не мога да разбера, защо в деня, в който се монтират устройствата, трябва всички пациенти да минат на пръстова идентификация?
Водещ: А кой да разбере? И аз не мога да разбира, ама аз не съм зам.-министър на здравеопазването.
Ваньо Шарков: Не е необходимо. И аз не мога да разбера, защо след като не е тествана системата в самото лечебно заведение с персонала на лечебното заведение, трябва да го правим тестването с пациенти? Нека да се научим…
Водещ: Моля Ви, обещайте, че това няма да се случва от днес.
Ваньо Шарков: Да, аз мога да поема ангажимент, че всички лечебни заведения, още днес ще им бъде разпоредено от мен и от Националната здравноосигурителна каса, тестването на системата и обучението на персонала да не бъде свързано с натоварване на пациентите, които се хоспитализират.
Водещ: Те ги тества ли? Вие през цялото време казвате, че…
Ваньо Шарков: Това е тестване.
Водещ: Тази опашка вчера, хора да припадат и да молят за пейки, да звънят в телевизията, защото някой тества и че въобще не е задължително?
Ваньо Шарков: Точно така, това казвам.
Водещ: И това, че компютърът е блокирал, те знаят, персоналът е наясно, че тестват и че може да го приемат, но не го правят.
Ваньо Шарков: Че може пациентът да бъде хоспитализиран. Да, това е тестване.
Водещ: А какво, тестват и пациентът до колко може да издържи, така ли?
Водеща: Ама, чакайте, включването на системата, в един момент изключва предишната система. А те, хората, все някак трябва да бъдат приети. Не знам, импровизирам, измислям си.
Ваньо Шарков: Не, няма такова нещо. Не, двете системи могат да работят паралелно и няма никакво затруднение в това отношение. В този период, преди да стане задължително, пациентът може да бъде приет и без да минава през тази система. Всички го знаят.
Водещ: Т. е., това е садизъм, вчера, на което сме станали свидетели. Без да е необходимо, за целите на плащането на болницата, на Касата, това не е задължително, тази опашка…
Ваньо Шарков: Не е задължително.
Водещ: …часове е стояла…
Ваньо Шарков: Не е задължително.
Водещ: …въпреки недоволството и болестта на хората. Те са си тествали.
Ваньо Шарков: Категорично, не е задължително в момента.
Водещ: Аз не знам, дали имат тогава Хипократова клетва, наистина, валидна към днешна дата, след като това е причинено на болните, без да е задължително?
Ваньо Шарков: Вижте, аз пак казвам, има много лечебни заведения, които вече са достигнали на 100 процента идентификация на пациентите през тази система. И то в тестовия период. Те го правят в отделенията. След приемането на пациента, в спокойна обстановка, без натоварване на хората, без да им предизвикват някакъв проблем. И това е добрият начин.
Водеща: Т. е., отива, хоспитализира се пациентът и след това отива на рецепцията, за да извърши всичките тези…
Ваньо Шарков: Не, дори не е необходимо да отива. Може устройството да отиде до него и там да бъде направено, в самата болнична стая.
Водеща: Значи, трябва да се назначат допълнително хора, които да ходят с устройствата по стаите, така ли?
Ваньо Шарков: Защо? Това са същите хора, които работят като ІТ-специалисти в болниците, работят като системни администратори.
Водещ: Значи, Вие не отговаряте само за системата, струва ми се, конкретната, за пръстови отпечатъци, а за организацията и за отношението към болните?
Ваньо Шарков: Да, заради това беше всичко това, което направихме, в рамките на този един месец, навсякъде, с всички лечебни заведения, на територията на цялата страна. Всички те знаят, че колкото по-рано се включат в тази система, те могат, самите те, да я тестват. Много от лечебните заведения тестват върху своя персонал, правят, минават през всички възможни казуси. Обсъждахме казуси, дори в едно лечебно заведение видяхме, че е поставена тази система в отделението за недоносени. Не е необходимо там да има такава система. В Спешно отделение не е необходимо да има такава система, защото пациентите, които са спешно болни, не минават през тази система.
Водещ: Може би трябва да се обърнете, наистина, към директорите на болници, ако комуникацията Ви през министерството не е добра и към всички пациенти, да няма опашки.
Ваньо Шарков: Да, моля Ви колеги, сложете тази система на местата, където няма да затруднявате пациентите за тяхната хоспитализация. Идентификацията може да бъде направена в рамките на деня, в който се приема пациента. Не е задължително това да става на секундата, в която той бъде приеман.
Водеща: Аз пък я тествах по други причини, системата. Работеше добре. Няма значение. В голяма софийска болница.
Ваньо Шарков: Аз също съм я тествал. Минута и половина ми отне.
Водеща: Но аз имам един голям въпрос. Кому беше нужно, аз съм Ви го задавала този въпрос, продължавам да питам, и като гражданин, и като пациент, както се казва, кому беше нужно да се въвежда тази система, като системата с личните карти е същата? Нали моята лична карта минава през устройството и аз отново съм аз. Защо това трябва, с пръстчето, за да се дават много пари на едни фирми, които да инсталират тази система?
Ваньо Шарков: Отговарям с две изречения. Първо, безспорен факт, установен от други органи, не от Министерството на здравеопазването, едно лечебно заведение, едно чекмедже, пълно с лични карти. Втори факт, ако си забравите личната карта, ако я загубите, в периода, докато Ви бъде издадена нова лична карта и т. н., няма как да бъдете…
Водеща: Моля Ви, как чекмедже, пълно с карти, така минава през машината и после ми я връща. По същия начин с палчето. По-бавно става с палеца, обаче.
Ваньо Шарков: Може би при Вас е било така. Трето, това, което Вие носите със себе си винаги, са Вашите пръсти. Това, което може да загубите, можете да забравите, е всякакъв вид документ. Най-лесният начин, който е включително и.., плюс това, че е абсолютно безплатен за пациента, е този идентификатор. Той ви дава възможност и за още нещо. Той дава възможност за инсталиране на мобилното приложение, при което, в момента, в който някой извършва плащане за Вашата хоспитализация, Вие получавате съобщение, така както получавате съобщение, когато теглите пари от банката.
Водеща: Същото може и с картата, личната.
Ваньо Шарков: Е, не може.
Водеща: Продължавам да смятам, че личната карта е нещо, което носиш със себе си, особено, когато недай си Боже, ти се наложи да влезеш в болница.
Ваньо Шарков: Е, в момента не може.
Водещ: Добре, призив към всички наши зрители – зам.-министърът обеща, министерството се ангажира да разпореди на болниците, да си говорят каквото искат, както искат да се организират, да няма опашки, да няма хора, които до припадък да губят въздух.
Ваньо Шарков: Да, плюс това е тестови период. Моля Ви, в тестовия период не карайте пациентите…, търсете максимална натовареност на системата, но не в ущърб на пациентите.
Водещ: Не позволявайте да бъде опитни зайчета. Изпращайте видеоматериали, ако заснемете такива опашки, по причина регистрация. Ние ще ги излъчим в неограничени количества, тези материали и ще питаме министерството – защо така?
Водеща: Д-р Ваньо Шарков, зам.-министър на здравеопазването. Благодаря Ви за това, че бяхте в студиото.