- Д-р Шарков, в колко болници текат проверки, дали условията там наистина съответстват на разрешителното им за дейност, издадено от Министерството на здравеопазването (МЗ)?
- Огромната част от българските лекари и от лечебните заведения съвестно, коректно и в рамките на закона изпълняват задълженията си, като осигуряват качествена помощ на нуждаещите се. Проверките в болниците, осъществявани от изпълнителната агенция „Медицински одит“ и от регионалните здравни инспекции, са основно по сигнали на пациенти. Винаги стремежът на МЗ, а и на настоящия му екип е да гарантира качествени медицински грижи на българите, затова много от инспекциите се правят по критерия изпълнение на приетите медицински стандарти. По този показател през 2013 г. са извършени 55 проверки, през 2014-а са били 72, а през м.г. са били близо 7 пъти повече или 516. Проверките по жалби и сигнали през 2013-а са били 403, през 2014-а - 294, а през м.г. - 434.
- В кои градове се провеждат в момента проверки и колко екипа ги извършват?
- С гласувани промени през м.г. проверките вече може да се правят не само от „Медицински одит“, но и от съвместни екипи с негови експерти заедно с Българския лекарски съюз и НЗОК. Това дава възможност за повече и по-обхватни инспекции. Те вървят в над 10 болници, но няма да посоча в кои градове. Вече има констатации, че нивото на компетентност в някои лечебни заведения, което е определено в издадените им разрешителни за дейност, всъщност не отговаря на медицинските стандарти. Затова ще бъдат подготвени заповеди за промяна в разрешителните им. Такава масирана проверка бе направена в акушер-гинекологичните и неонатологичните отделения през миналата година, когато бе понижено нивото на компетентност на 10 клиники. Всичко това се прави с идеята чрез изпълнението на медицинските стандарти да се гарантира не само достъп до лечение, но и то да бъде качествено, без болните да се прехвърлят от болница в болница. Една от най-важните цели и задача на реформата е да прекратим порочната практика пациентите да се размотават между различни лечебни заведения.
- Ще огласите ли и други фрапантни случаи като този с частната болница в Търговище, чието разрешително за дейност бе прекратено? През м.г. тя отчитала лекувани пациенти, чийто крак не е стъпвал в нея, като после специален автобус ги развозвал, за да им покаже къде се намира тя?
- Тези фрапантни нарушения вече са дадени на главния прокурор. Повярвайте ни, ще бъдем безкомпромисни. Сред вече установените нарушения имаме извършване на операция заради подкожно образувание на главата, отчетено пред НЗОК като тумор на мозъка. Лекар, който работи по основен трудов договор в едно лечебно заведение, в същото време е отчитал прегледи като специализирана практика в другия край на страната. Пациент пък отваря своето здравно досие и вижда, че е лекуван в болница, в която никога не е стъпвал, и то по времето, когато е бил хоспитализиран в друго лечебно заведение.
- Казахте пред „Труд“, че до края на месеца ще е готова наредбата за критериите, по които НЗОК ще сключи договор с болниците от април т.г. Какво осезателно ще произтече от тях за по-доброто лечение на болните?
- Целта на Националната здравна карта не е да закриваме лечебни заведения, а чрез нея да гарантираме достъп до качествени медицински грижи. Критериите за колко и кои легла ще плаща НЗОК през т.г. се изработват в момента и ще се избегне положение, при което в болницата например има само един дежурен лекар, който няма компетенцията по всички специалности, по които се приема в съответното лечебно заведение.
- Има ли промяна в прогнозите, че от финансирането на НЗОК ще отпаднат 6000 легла за активно лечение, като 3000 от тях ще се превърнат за долекуване?
- Едно от най-важните неща, които направихме, е чрез наредбата за основния и допълнителния пакет да се създадат клинични пътеки за продължително лечение. Това ще гарантира на болните, че няма да бъдат изписвани няколко дни след преживян инфаркт или инсулт, а грижата за тях ще продължи по новите пътеки. Така част от леглата за активно лечение, определени от областните здравни карти, че са повече, ще се ползват за долекуване.
- Променяте и наредбата за достъпа до медицински грижи. Заради вратички в нея в болниците пациентът доплаща такса „майка“, „зарядно“ и какво ли не. Какви абсурдни практики ще прекратите с поправките?
- Най-абсурдното доплащане, което категорично ще бъде спряно с промените още в края на месеца, е задължението на майките да плащат такса „придружител“, докато се лекуват болните им деца. Мнението на министър д-р Петър Москов и екипа на МЗ е, че има малки пациенти, които не могат да се обслужват сами и затова е недопустимо родителят да бъде принуждаван да плаща за присъствието си. Последната поправка в наредбата е от 2011 г. и текстът в нея гласи, че може да се доплаща за допълнителни медицински услуги и за подобрени битови условия, свързани с престоя на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ като самостоятелна стая, телефон, телевизор, меню за хранене по избор, избор на лекар и на екип от медицински специалисти. Точно тук в текста е допуснато да има терминология „и други“, което е отворило вратата за какви ли не доплащания. Просто казано, само за това, което ще се разпише в наредбата, ще може да се доплаща и няма да се позволят интерпретации.
- Какво може да направи МЗ за принудителните дарения, които се искат в частни болници от пациентите? И какъв е ходът на болния освен да отиде в друга клиника, примерно държавна?
- През тази година НЗОК започва да проучва удовлетвореността на пациентите. Един от въпросите в анкетата е дали са били принуждавани да превеждат дарение. То е доброволен акт и не може да е вид изнудване. Затова, когато съгласно наредбата за удовлетвореността бъде установена подобна нередност, здравната каса има възможност да пристъпи и към прекратяване на договора.
- Това ще е едно от основанията за късане на договора, но само то няма да е достатъчно.
- Да, то не е достатъчно. По закон, че при три последователни отрицателни оценки на звеното, и то в кратък период, може да се пристъпи към прекратяване на договора. А всеки, който е бил принуждаван да превежда дарение, да се обръща към нас, за да се направи проверка от „Медицински одит“.
- Какви конкретни промени ще се случат в Спешната помощ през 2016-а?
- Най-напред се променя територията, която ще се обслужва от филиалите и центровете на Спешната помощ. Досегашната политика бе помощ да се оказва според териториалното деление на страната, а занапред нуждаещите се ще се обслужват според отдалечеността им от филиала или центъра, независимо в коя община или област се намират. Така линейката ще стига до тях за по-кратко време.
- Просто казано, ако пациентът се намира в края на дадена област, линейка ще дойде от филиала в съседната област, защото е по-близо до болния, така ли?
- Точно така. Досега това не се правеше, а ще влезе в сила от средата на тази година. Плановете за действие вече са изговорени, направена е справка за отстояние на населените места от съответния филиал с линейките, отчетени са разстоянията и различните инфраструктурни проблеми, които биха възникнали или съществуват, за да се гарантира навремена помощ.
- Според крайните ви планове откога линейката ще идва до 8, 20 или 120 минути?
- Изискването влиза в сила от 15 януари, защото дотогава в „Държавен вестник“ ще е обнародван новия стандарт за Спешна помощ. До разминавания в срока за спазване фиксирането на времето се стигна, защото се предвижда: през 2016 г. линейката да стига до 8, 20 или 120 минути при 80% от пациентите, през 2017-а процентът ще нарасне до 85, а през 2018-а - в над 90% от случаите. Всеки болен, при който екипът не е стигнал навреме, ще бъде анализиран, за да се коригират действията на колегите от Спешната помощ и да се вземат адекватни мерки.
- Като член на надзорния съвет на НЗОК какви мерки за затягане на финансовата дисциплина на болниците смятате, че трябва и ще бъдат включени в рамковия договор през т.г., който вече се обсъжда със съсловните организации?
- Чрез основната промяна, която бе приета през м.г. за въвеждането на основен и допълнителен пакет за лечение, даваме възможност на болниците да планират разходите и приходите си. Става дума за изпълнението на клиничните пътеки, които са само в допълнителния пакет и на тези, позволяващи грижи по основния или допълнителния в зависимост от състоянието на пациента. Подобна възможност за планиране през м.г. липсваше. Второ, чрез увеличението на бюджета на НЗОК и категоричното решение за разпределяне на резерва още през април т.г. след подписването на рамковия договор се гарантира лечение по основния пакет без финансови затруднения. А бюджетът на лечебните заведения, които приемат пациенти с усложнения на грипа например, ще може да се коригира с определен процент заради спецификата на сезонната заболеваемост и при всички спешни и извънредни състояния.