Върни се горе

Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“

 

Водеща: Следващите минути ще ви припомним една информация, която се появи в края на миналата седмица, а именно, че хиляди онкоболни у нас стоят без лечение заради това, че модерна апаратура за борба с рака стои неизползваема. Именно това е повод да поканим следващия ни гост в студиото, с него, разбира се, ще коментираме и още много теми. Но защо киберножовете събират прах в болниците и разрешен ли е вече казуса – отговор ще търсим от зам.-здравния министър д-р Ваньо Шарков, който вече е при нас. Добро утро.

Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.

Водещ: Как и защо нормативните документи пречат лекарите да си вършат работата добре?

Д-р Ваньо Шарков: Не, не пречат. Вижте Благодарение на това, че успяхме да завършим целия този огромен проект, който накрая излезе на около 180 милиона с европейски средства, който беше под заплахата да не бъде завършен и осигури на практика тежка техника за радиохирургия в болниците във Варна, Плевен, София, Пловдив, това дава възможност на българските пациенти на практика да не търсят този тип лечение в чужбина. Появиха се най-различни слухове. Всъщност първия пациент, който мина на радиохирургия, това мисля, че беше дори в дните преди коледните празници, в университетската болница „Св.Иван Рилски”, появиха се някакви информации, че има, как да кажа, проблем по отношение на финансирането на тези дейности от страна на НЗОК. Вярвайте, работим както и преди заедно с ръководството, оперативното ръководство на касата, така че тези дейности ще бъдат финансирани през тази година, има ги и в новите клинични пътеки, имаше и стара клинична пътека за радиохирургия, така че всички български пациенти, които имат нужда от радиохирургия, могат да минат за лечение, след съответните процедури.

Водещ: Имаше ли забавяне обаче? Защото във всеки слух се крие някаква истина.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, винаги има някаква малка истина, проблемът беше в това, че ние имахме срокове до края на миналата година да завършим целия този процес – внедряване на тази техника в лечебните заведения. А те минават на лицензиране от Агенцията за ядрено регулиране. Освен това имаше реална опасност проектът да не може да бъде реализиран в неговата пълна цялост. Благодарение на усилията и аз наистина им благодаря и на ръководствата на тези лечебни заведения, че успяхме да завършим целия този голям проект и благодарности и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството за тяхното съдействие, защото в крайна сметка това е от ползва за всички български пациенти. От друга страна българските лекари, които преди ходеха да се обучават в чужбина на тази техника и връщайки се в България не можеха да я използват, сега вече можем да поканим чужди специалисти, които да помагат за тази техника. Единствения проблем, който може да се появи в бъдеще време и който ние ще положим усилия да решим, това е кадровото обезпечаване на тази апаратура, защото за нея не са необходими само лекари – там трябват и медицински физици, които са изключително важни в своята работа, но мисля, че ще се справим в тази ситуация. Важното е, че българския пациент вече няма нужда да търси този род помощ в съседна Турция или в други държави.

Водещ: В колко болници има такива киберножове, казахте Плевен, Варна?

Д-р Ваньо Шарков: Общо ги наричаме киберножове, имаме тежка апаратура за томотерапия, която е в специализираната болница по онкология в София, имаме кибер нож в истинския смисъл кибер нож в „Св.Георги” в Пловдив, имаме линейните ускорители с необходимите приставки и в ИСУЛ и в Плевен, и в „Св.Марина” във Варна, а имаме и супермодерен апарат за извършване на радиохирургия, който е в „Св.Иван Рилски”. Така че шест лечебни заведения от тези, които са държавна собственост, разбира се, без да броим частните такива, имат такава апаратура. Това беше немислимо допреди половин година.

Водеща: Говорейки за връзката между лекар и пациент малко по-рано в нашия разговор, няма как да не ви попитам за това, за факта, че стартира всъщност проучването по телефона. Това заявихте вие именно при гостуването си през ноември, ако не се лъжа, че през януари предстои. Започна ли действително анкетирането?

Д-р Ваньо Шарков: Така е. Най-напред, НЗОК трябва да проведе конкурс по Закона за обществените поръчки, за да избере изпълнител на тази услуга…

Водещ: Тоест още не е стартирало?

Д-р Ваньо Шарков: Да. Това не може да бъде, всеки който си помисли, че може да извършва такова проучване, защото необходим е професионален анализ на данните от това проучване. Ние имахме разговори и аз лично имах среща с ръководството на Комисията за защита на личните данни, тоест целия последен вариант на наредбата, който излезе и в Държавен вестник, е съгласуван с тях, тоест да няма никаква, как да кажа, никакво притеснение относно защитата на личните данни. Така че това нещо стартира, защото това е за първи път реална възможност на пациента да участва в контрола на качеството на медицинската помощ, която получаваме.

Водещ: Тоест директно пациента се намесва в системата, кога ще стане това?

Д-р Ваньо Шарков: Да, той дава реална оценка за това, което се случва. Но притесненията, които имаха някои лечебни заведения, че това ще доведе до тяхното закриване, всъщност са, как да кажа, пресилване на нещата, защото такъв краен вариант е възможен само при три последователни подобни нарушения, констатирани чрез извършването на такива проверки, плюс явно нарушение на правилата за добра медицинска практика и стандартите за лечение, които ги има.

Водещ: Кога ще го видим това реално като действия?

Д-р Ваньо Шарков: Първите проучвания ще бъдат, как да кажа, пилотни, те няма да доведат до наказания, те ще бъдат използвани за преценка на необходимите нови допълнителни въпроси или прeмахването на такива, които не дават добър ефект. Тоест първите, по принцип на всяко тримесечие трябва да имаме анализ, но първите резултати очакваме около средата на годината. Нека бъдем реалисти.

Водеща: От Сдружението на общинските болници у нас заявиха, че през 2016 година се очаква много лечебни заведения у нас да бъдат закрити. Основателни ли са притесненията им?

Д-р Ваньо Шарков: Всъщност вижте, решението за закриване на общински лечебни заведения се взима от общинските съвети, не се взима нито от министерството, нито от парламента, нито от Министерски съвет. Общинските съвети и кметове са тези. Отделно по отношение на притесненията за това, че финансирането на тези лечебни заведения може да доведе до някакви критични състояния за тях, при гласуването на всеки един бюджет през последните десетина години, винаги има подобни съмнения и подобни притеснения.

Водещ: Ама министър Москов ги подхрани, той каза, 50 болници ще бъдат закрити през 2016 година.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте става въпрос за нещо съвсем различно, става въпрос за лечебни заведения, които не вършат своята работа, а в защита на качеството и правата на пациентите, само ще ви дам примера с лечебното заведение, което беше закрито в рамките на тази година – става въпрос за една частна болница в Търговище. Там имаше безумни нарушения – пациенти, които не знаят къде е лечебното заведение са били отчитани като пролежали там и лекувани там. След това бяха разкарвани с автомобили, за да им се показва къде е болницата. Такъв тип нарушения не могат да бъдат толерирани и по този начин не може да се работи. Всъщност всяко едно лечебно заведение, което си позволи такова нещо е обречено на отнемане на разрешителното.

Водеща: ВМА се превърна в пример за успешна реформа, докъде стигна тя?

Водещ: Поне така каза и президентът?

Водеща: Точно така. Докъде стигна тя? Оптимизираха разходите си, нека само да уточним с повече от 20 милиона лева.

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, едно от най-важните неща, за да можем да наречем нещо реформа, то е ограничаването и намаляването на неефективните разходи. В това отношение постиженията на ВМА с ограничаване на тези разходи са сериозни. Дали това е свързано в голяма степен с наличието на много неефективни разходи, такива които са правени преди, с някакви други цели, а не медицински, е въпрос вече на анализ на хората, които ръководят лечебното заведение, тъй като то е подчинено всъщност на Министерство на отбраната, а не на Министерството на здравеопазването. Разбира се, ние работим заедно с тях, но това, за което сме постигнали взаимно съгласие е целия проект, който имаме за модернизиране на спешната помощ, всъщност да обхване и спешното приемно отделение на ВМА, защото при тежки катастрофи, бедствия и повече пострадали, те са едно от местата, където отиват тези пациенти.

Водещ: Спешната помощ, там има добра новина от миналата седмица  - промяна в заплатите на служителите?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, това е нещо, с което стартирахме 2015 година, увеличение на заплатите в центровете за спешна медицинска помощ и филиалите. Тогава заедно с това не успяхме да стартираме промяна във възнагражденията на работещите в спешни приемни отделения на лечебните заведения за болнична помощ, а те са изключително важни, защото всъщност те поемат всеки един пациент докаран от нашите екипи. Затова първото, което правим, едновременно с повторното увеличение на заплатите в спешната помощ да увеличим този път и заплатите  на работещите в спешните приемни отделения, отчитайки изключително важния техен труд. А от друга страна и свързано с това, че досега някак си бяха оставени единствено като финансов ангажимент на ръководствата на лечебните заведения за болнична помощ. Мисля, че това беше резултат от разговорите ни с тези ръководства и мисля, че те също ще са удовлетворени от това увеличение.

Водещ: Модернизацията на линейките ще е следващата стъпка – кои ще бъдат първите градове, които …

Д-р Ваньо Шарков: Не само на линейките, а и на филиалите за спешна помощ и на центровете за спешна помощ и на техните приемни отделения.

Водещ: Какъв е планът, в кои градове тръгвате?

Д-р Ваньо Шарков: Вървим до всички. Това се отнася за всички, отнася се и за филиалите в малките общински градове и филиалите там, където те са на територията на болниците и там където няма болница. А и дори разкриване на нови такива, там където има необходимост, защото екипите не могат да достигнат навреме. В момента сме в процедура на обществената поръчка, така че очакваме около средата на годината да започнем да се включваме в изпълнението. Това са документални неща, от които не можем да избягаме. Всъщност иска ни се от утре да почнем, но това е, просто законово няма как да се случи.

Водеща: Предстоят промени при закупуването на лекарствата в аптеките, срещу пръстов отпечатък ли ще получаваме антибиотици?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте тук нека да направим отново за пореден път сериозното разграничение – тук не става въпрос за пръстов отпечатък, не става въпрос за дактилоскопични линии, тук става въпрос за механизъм, по който всъщност вие си отключвате компютъра или телефона.

Водеща: Тоест няма да има достъп до личната информация на пациента?

Д-р Ваньо Шарков: Да, по никакъв начин. Това е код, който колко брой цифри има в него е въпрос на IT специалистите. Но този код позволява на практика вие самия като пациент да дадете разрешението си касата всъщност да заплати за лекарства или за лечение, всъщност да плати с вашите пари – парите, които вие сте внасяли като здравноосигурителни вноски. Вярвайте ми, по-сериозен контрол от това нещо няма. Някои го сравняват с това, което въведохме през миналата година, а именно чекирането с личните карти. Но чекирането с личните карти е само в болничната помощ, а него го нямаме нито в извънболничната помощ, нито в първичната извънболнична помощ, нито в специализираната, нито в аптеките. Това по никакъв начин няма да доведе до затруднение за самите пациенти, напротив засилва контрола, а от друга страна трябва да кажем, че при спешните пациенти това не е първия важен критерий. Там състоянието е важно. Относно всичко останало, то ще бъде изяснявано на един последващ етап.

Водещ: Аптеките сами ли ще си купуват устройствата за…

Д-р Ваньо Шарков: Всеки сам – това са устройства, които…

Водещ: Не е част от бюджета на министерството?

Д-р Ваньо Шарков: Това са устройства, които имат диапазон на стойност, доколкото ми обясниха IT специалистите – от 20 до 200 евро. Това какво ще си избереш си е чисто твоя работа, въпросът е да има съвпадение със софтуера на касата, да има функционална свързаност, за да може цялата тази система да работи.

Водещ: Фармацевтите как реагират на тази идея?

Д-р Ваньо Шарков: Вижте, ако, нека да погледнем по следния начин на въпроса  - имаме две възможности, едната възможност е да продължим да си работим по сегашния начин. Едната възможност например да отчитаме, един и същи лекар да отчита дейности в двата края на България, в две съвсем различни лечебни заведения по едно и също време. Да реализираме ефективни рецепти в края на месеца или в някакъв момент, за да може някой да си прави паралелен избор. Ако продължим да съществуваме по тази начин нещата, вярвайте ми, ще стават по-тежки в българското здравеопазване. Нека се опитваме да променим всичко това, а промяната минава през едно толкова простичко нещо.

Водеща: Благодарим ви много. Д-р Ваньо Шарков в студиото на „Денят започва”

Сподели в: