Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“
Водещ: Гост в студиото вече е зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков . С него имаме доста теми да обсъждаме – за реформата, за Националната здравна карта, за финансирането в здравеопазването, за Спешната помощ, дано ни стигне времето. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков : Добро утро.
Водещ: Първо обаче, преди малко говорихме в студиото за децата в училищата и състоянието на тоалетните там – мръсни, без топла вода, на места дори и навън. Министерството на здравеопазването как се отнася към темата и изобщо достигнала ли е до дневния ви ред?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, това е въпрос на контрол както от страна на образователните институции, така и на контрол от страна на нашите Районни здравни инспекции. В интерес на истината за първи път някой ме информира за някакъв подобен проблем, аз, разбира се, още днес ще попитам нашите служби, районните здравни инспекции какво е положението, как се осъществява контрола. Доколкото знам и съм запознат те осъществяват планови проверки и проверки по сигнал, това, което и съответно се налагат санкции, там където нещата не са свършено както трябва. Но в крайна сметка нека да го проверя и ще ви изпратим информацията доколко това е повсеместно, доколко е въпрос на лоша организация и лошо управление по места. Но съм категоричен, че такова отношение към българските деца не може да има, независимо дали те са в училище или на друго място.
Водещ: 120 хиляди деца отказват да използват тоалетни и това ги разболява. Едва ли сте изненадан от тази статистика?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, това е проблем, той не е свързан единствено и само с нивото, в което се намират тези български училища, той е свързан и с други проблеми. Той е свързан с това и дали в някои от тези места има някаква опасност за тези деца – знаем какво се случва понякога в някои училища. Мисля обаче, че това е по-скоро работа на инспекторатите по образование, разбира се, нашите органи ще съдействат с пълни сили там, където това е необходимо, гаранция за това.
Водещ: Връщам се сега от днешния ден, някъде седмица назад, че и май малко повече, че дискутирахме тук ползите и вредите от ракията и сланината и по този повод ми се иска да цитирам бившия здравен министър Илко Семерджиев. Негови са думите, всеки здравноосигурен в България има право на лечение, ако ще не мас, а уран 238 да си маже на филията. Кой има право на здравеопазване?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, това е, това изречение, което цитирахте е тежко неразбиране на темата. Тук не говорим и по никакъв начин закона не третира и не търси наказание за това каква храна си избрал да консумираш, а каква храна си избрал да продаваш. И дали в тази храна има някакви вещества, които са в нездравословни количества и това е медицински доказано. Това е действащ закон в Унгария например, в редица европейски страни той действа по различен начин – има по-висока ДДС ставка за тези хранителни продукти, както например във Франция. Различните държави са го разрешили по различен начин и България ще го реши, защото това е пътя, по който върви целия свят. Световната здравна организация призова всички държави да предприемат в тази насока. А за нас като Министерство на здравеопазването е по-важно здравето отколкото дали ще има някакви фискални постъпления. По-скоро ефекта от закона в един кратък период от време би бил промяна в рецептурата на тези хранителни продукти, което има отражение върху здравословното състояние на хората там. Действието на този закон се мониторира и от СЗО и аз мисля, че нашия законопроект, разбира се, той не е влязъл в Министерски съвет, имаме време, чакаме да чуем всички мнения по темата, но той е в много голяма степен подобен на унгарския, а унгарския беше мониториран от ЕК и мисля, че като Министерство на здравеопазването сме на правилния път – нас ни интересува здравето на българския гражданин.
Водещ: Министерството много държи на здравословния начин на живот, на правилното хранене и така нататък. Не е ли обаче добра да помисли и за инвестиция в здравното образование, всъщност идеята беше на д-р Москов преди известно време, обсъжда ли се тази идея все още?
Д-р Ваньо Шарков : Това е едно от нещата, защото това, което сме заложили в законопроекта е средствата, които постъпят по този данък да отидат в три основни направления – едното е точно това, за което вие говорите – здравното образование, образованието за начина, по който трябва да се храним и начина по който трябва да живеем, спорта или физическата дейност, която трябва да извършваме. Другото направление е подобряване състоянието на физкултурните салони в училищата, за да имат възможност тези деца да спортуват при едни по-добри условия. И третото направление е, разбира се, майчино и детско здравеопазване.
Водещ: Данъци споменахме, да стигнем и до бюджета. Доволни ли сте от бюджета в здравеопазването за 2016-та?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, има нещо, което е изключително важно и с което всеки, който чете бюджета би трябвало да се съгласи. Имаме на първо място 130 милиона повече в бюджета на НЗОК в сравнение със средствата, които бяха изразходвани в рамките на тази година. В същото време трябва да кажем и факт е, че за първи път успяхме да договорим и през наредба 10 за лекарствените продукти, фармацевтичните фирми да възстановяват през тази година между 43 и 45 милиона в бюджета на Касата, за следващата година сумата е по-голяма. Това са средства, които ще отидат за здравеопазване и мисля, че са гаранцията, която сме поели пред БЛС и е разписана и в закона. Знаете, че от вчера започват вече преговорите с Лекарския съюз и НЗОК по националния рамков договор. След неговото валидиране, съответно разблокиране и на резерва, който е от 300 милиона, за да може да се гарантира това, че няма да има лимити в основния пакет и да се гарантира възможността през реформирането на системата и разделянето на основния пакет на базов и допълнителен, хората да могат като мениджъри да си планират допълнителните, пациентите по допълнителния пакет.
Водещ: Как вървят тези преговори, има ли напрежение?
Д-р Ваньо Шарков : Пациентите по допълнителния пакет. Това е възможност…
Водещ: Как текат тези преговори, има ли напрежение?
Д-р Ваньо Шарков : Бих казал, че е рано да кажем има ли напрежение. Винаги може да възникне напрежение по отношение, договарят се все пак цени, обем и това е изключително важно. От друга страна аз съм сигурен, че българския пациент едва ли се интересува от това какви цени и обеми са договорени, за него е важно да получи качествено и достъпно здравеопазване.
Водещ: Вие лично какво виждате, кои са основните тревоги на БЛС свързани с тази реформа?
Д-р Ваньо Шарков : Едно от основните неща, всъщност това, което за първи път се случва, знаете, че след тежкото лимитиране, което имаше в предишни години по един или друг начин и така наречените лимитирани бюджети, които имаха лечебните заведения, доколкото имаме информация от последната среща между оперативното ръководство на Касата и БЛС, ясно поетия ангажимент от страна на д-р Комитов, че лимити няма да има, това е нещо съвсем различно и съвсем ново. В крайна сметка както казват и приятелите от БЛС, таванът на хоспитализациите в България е достигнат, каквото и да правим няма причина и няма епидемична обстановка, която да изисква в България да има повече от 2 милиона и 70, 2 милиона и 100 хиляди хоспитализации годишно. Притесненията са гарантирането на финансовия пакет за тези 2 милиона и 700 хиляди хоспитализации, но мисля, че с този бюджет, който имаме, това е възможно, за да можем от следващата година вече да говорим по друг начин и този пакет да бъде надграждан и да бъде увеличавано финансирането по всяка една от тези клинични пътеки, които всъщност както започнахме още в началото на мандата на това правителство – гарантиране на лечението на онези заболявания, от които най-често страдаме, най-често умираме, най-често водят до трайна инвалидизация и това е гарантирането на основния пакет.
Водещ: С други думи, Националната здравна карта, създава ли някакво напрежение тя?
Д-р Ваньо Шарков : Да, определено у някои хора създава напрежение, защото вижте, Националната здравна карта ще може да се пребори с един феномен или поне ще постави началото за преборването на този феномен. И този феномен изглежда така – през последните години непрекъснато говорим за това и всички вие като медии говорите за това, че българите в България намаляват, в същото време броя на лечебните заведения се увеличава - това е феномен. Безспорно има някакво противоречие в цялата тази история. От друга страна непрекъснато през последните години се говори защо България няма Национална здравна карта – тя е разписана в закона, има я, трябваше да се случи, трябваше да бъде направена, но продължава да я няма. Точно затова я няма, защото някои хора, в никой случай не казвам колеги в случая, някои хора се интересуват повече от това, те гледат на здравеопазването повече като на бизнес, а не като призвание и не като на професия, не на нещо, което са избрали да работят преди години, или преди месеци. В крайна сметка нека през Здравната карта да поставим началото на прехода от здравеопазване като бизнес към здравеопазване като грижа за здравето на хората, защото това трябва да бъде водещото в цялата система на здравеопазването. И когато казваме, че създаването на национална здравна карта поставя началото на целия този процес, аз съм сигурен, че това се разбира от българските лекари, може би не се разбира от някои хора, които продължават да гледат на това нещо като на бизнес, но смятам, че наистина е по-важно да гарантираме качествено и достъпно здравеопазване отколкото дали това някой ще спечели достатъчно финансови приходи, за да ходи на почивка в далечни държави или не.
Водещ: Всеки здравен министър, който тръгне да прави Национална здравна карта е затиснат от оставка, притеснява ли ви подобна съдба и настоящия екип на министерството?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, това дали аз, екипа или д-р Москов ще бъдем в това министерство не е най-важната тема, най-важната тема би била…
Водещ: Тоест всеки министър би продължил тази идея.
Д-р Ваньо Шарков : …да успеем, да. Вижте, всеки министър идва със задачата, с идеята да направи националната здравна карта.
Водещ: Но спира до идеята, все още я нямаме.
Д-р Ваньо Шарков : Да, винаги спираха до идеята. Сега сме на ниво готови областни здравни карти, в голямата част от страната приети с консенсус. Всяка една от тях е доста обемиста като папка, тя представлява снимка на състоянието, което е в момента, плюс снимка на необходимостите там, където недостатъчност и неосигуреност с достатъчно лекари и плюс това предложения, което са обаче не част от областната здравна карта, а които предложения са в приложение към областната здравна карта. Предстои първа среща още тази седмица на Националната комисия по изработването на Националната здравна карта, с която да стартираме разговорите и мисля, че целия този процес можем да го завършим в рамките на този месец.
Водещ: Омбудсманът Мая Манолова изрази едно притеснение за фалити на болници и каза, че хиляди ще се наложи да закрият практиката си. Основателни ли са тези притеснения?
Д-р Ваньо Шарков : Не виждам откъде идват тези притеснения. Това е тема, по която, как да кажа, политиците обичаме да говорим доста и в същото време нека да си дадем ясната сметка, че за последните поне 10 години нямаме фалирало лечебно заведение в страната. Имаме няколко закрити общински лечебни заведения, като това решение е взето с гласовете на общинските съветници, защото те са 100 процента общинска собственост. Така че не бих могъл да кажа, че има някакво притеснение в тази насока.
Водещ: Една минута имаме и за спешната помощ. 20 милиона повече в бюджета за спешна помощ в сравнение с миналата година, достатъчни ли са и как ще бъдат разпределени – за нова техника, по-големи заплати?
Д-р Ваньо Шарков : Това е ангажимент, с който правителството стартира в края н миналата година – 20 процентно увеличение на фонд „Работна заплата” в системата на спешна помощ, знаете, че там заплатите бяха изключително ниски. Направихме го от началото на тази година и си обещахме, че всяка година ще правим подобно увеличение с 20 процента, за да можем освен през промяната в инфраструктурата и през едно по-добро заплащане, да мотивираме българските лекари да работят в системата на спешната помощ. Мисля, че успяваме, защото разчупихме тенденцията и броят на постъпилите в спешната помощ вече е по-голям от броя на напусналите. Тоест отново ще увеличим заплатите в системата на спешната помощ и смятаме да продължим да работим по този начин. А иначе по отношение на инфраструктурата, тук влиза през следващата година големия проект и с европейски средства подмяна и на автопарка, и на медицинската техника и апаратура, ремонтирането на сградите започнахме, така че ще направим една добра спешна помощ в България.
Водещ: И спешната помощ може да стане наистина спешна както върви едно клише.
Д-р Ваньо Шарков : Това е целта и вчера бяха и последните разговори, които имахме с националния консултант по отношение на стандарта за спешна помощ, така че съвкупност от доста действия в тази посока и мисля, че се движим напред.
Водещ: Различния принцип на финансиране на болниците, финален въпрос, за да сложим точка на разговора, ще подобри ли състоянието на здравеопазването у нас?
Д-р Ваньо Шарков : Категорично. Едно от, пак казвам, едно от най-важните неща в тази насока е спокойствието да работиш в една нормална среда, когато имаш гаранциите за достатъчно финансиране. 130 милиона повече в бюджета и 300 милиона резерв, които след подписването на националния рамков договор ще бъдат разпределени, са една гаранция за постигане на подобно нещо. Но в същото време нека не си затваряме очите и да подобрим и контрола от страна на НЗОК. От друга страна вече сме готови и с наредбата за изследване на удоволетвореността, имахме кореспонденция и разговори с Комисията за защита на личните данни и променихме наредбата, готова е за публикуване. За първи път вкарваме пациента като реален контрольор на разхода в системата на здравеопазването, контрольор на качеството. Смятаме, че това е едно добро начало, което от своя страна, този контрол заедно с по-доброто финансиране и повечето финансови средства, би дало едно спокойствие и по-нормален начин на работа в системата.
Водещ: Този контрол обаче не е ли малко объркващ – по-добрите болници ще получават повече пари, по-лошите по-малко. А пък една болница, която е бедна, няма как да бъде добра.
Д-р Ваньо Шарков : Не е объркващ, защото във всеки един стандарт по различните медицински специалности имаме разписани нива на компетентност. Там, където има добра осигуреност с лекари, там, където има добра осигуреност с медицинска техника и апаратура, имаме по-високи нива на компетентност. Всички ние знаем добре, че колкото и да ни се иска, не е възможно, а и никъде по света го няма – в малки градчета, в общински болници да се прави тежка онкохирургия, или тежка неврохирургия.
Водещ: Това означава обаче, че пак ще останат без пари.
Д-р Ваньо Шарков : Не, не, те, другото ниво на компетентност, има клинични пътеки, които може да изпълнява и това е целта. На практика за всяко едно лечебно заведение в България има дейност, която то може да изпълнява, благодарение на нивото на компетентност, които има. И работата по тази дейност трябва да гарантира достъпа на пациента с тези заболявания. А тежката патология естествено да отиде там, където има тежка апаратура и висококвалифицирани лекари.
Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков в студиото на
БНТ „Денят започва”