Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“
Водещ: Още една дискутирана тема, тема, която вече месеци наред обсъждаме тук в „Денят започва” – здравната карта. Близо 3 хиляди легла за активно лечение в цялата страна са излишни, това показва сметката в Националната здравна карта, която беше представена от министъра на здравеопазването д-р Петър Москов. Според него излишните легла вероятно няма да се съкращават, а ще се преобразуват за продължително лечение. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков е вече в студиото ни, за да говорим за здравната карта отново. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водещ: Здравната карта е една снимка на нуждите от медицински услуги в определени райони и предлагането им, каза вчера министър Москов. Какво показва тази снимка, болно ли е здравеопазването, след като вече имаме здравна карта?
Д-р Ваньо Шарков: Здравната карта е точно това, плюс една възможност ясно да определим приоритети в следващите години - приоритети, които да бъдат следвани от не един, а от поне повече от един кабинет и правителства, за да може да бъде подобрено българското здравеопазване. От години се говори за необходимостта, за задължителността, за това, че трябва този ангажимент да бъде изпълнен – този ангажимент, както към пациентите, така и към всички работещи български лекари и изобщо всички в системата на здравеопазването. Това, което показва изработената Национална здравна карта, приета засега само като проект от Националната комисия по изготвяне, показва няколко неща. Първо, в сферата на извънболничната помощ показва недостиг и този недостиг не е само в определени региони на страната, а е повсеместен. Тоест усилията, които ние ще вложим още през бюджета, след сключването на Националния рамков договор тази година,.. е насочен именно в тази сфера – повече средства за извънболничната помощ, повече дейности, по-добър достъп на пациентите до извънболнична помощ. Разбира се, това няма как да бъде решено, пак казвам, само от едно правителство, а това трябва да бъде дългосрочна политика и това е целта на Националната здравна карта. На второ място това, което показва, е тежката диспропорция, за която сме говорили и друг път, но този път не само си я говорим, този път тя е ясно доказана - тежка диспропорция по отношение на болничната помощ. Имаме региони в страната, в които имаме недостиг – там трябва да бъдат насочени усилията не само на правителството, трябва да бъдат насочени усилията и на общини и на професионално-съсловни организации за попълване на този недостиг и осигуряване на по-добри условия за работа на колегите, повече преференции и така нататък. И в същото време имаме, как да кажа, пренасищане за определени дейности в определени региони на страната. Това е проблем, това е проблем, защото анализът на дейността на лечебните заведения – там, където има пренасищане, ясно показва ниска използваемост на тези легла, което е доказателство за поддържане на неефективни структури. Това, което трябва да направим и което правим през картата в тази насока, е преструктуриране на тези неефективни структури за активно лечение в структури за продължаващо лечение. Тази система в начина, по който съществува към момента - пациент след инсулт или след инфаркт на 3, 5 или 7-ми ден да бъде пуснат от болницата и както той така и неговите близки да се чудят как да се опитват по някакъв начин да звънят на познати, за да остане още някой ден в болницата, това е ненормална ситуация и затова нашето предложение е през клиничните пътеки за продължително лечение, това лечение и рехабилитацията на тези пациенти да бъде продължена, за да може тяхното състояние не просто да пишем по епикриза, че го изписваме оздравял, а наистина да търсим максималната степен на оздравяване. Това е нормалната политика.
Водещ: Това ли ще бъдат част от най-драстичните промени, които предвижда анализът на здравната карта?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, аз не бих ги нарекъл толкова драстични промени, защото ние се опитваме, ние ще отворим всъщност тези две части на здравната система, които в момента заради по-скоро, бих казал заради бизнес интереси и не толкова в полза на пациента, са затворени. А именно това, което е по отношение на достъпа на пациентите в извънболничната помощ и това, което е по отношение на продължителното лечение – години наред говорим за това, че част от леглата за активно лечение трябва да бъдат преструктурирани в легла за продължително лечение. Години наред срещаме упрека на колегите си, че окей, това е Здравната политика, но тази дейност никой не я финансира. Ето сега почваме да я финансираме – пациенти след инсулт, след инфаркт, след тежки коремни и ортопедични операции да има възможност тяхното лечение да бъде продължено точно по тези клинични пътеки. Това е възможност за развитие и на общинското здравеопазване, това е възможност и за развитие на по-добра грижа за пациента, това е бъдещето, това се прави в Европа и в целия свят.
Водещ: Още малко от думите на министър Москов да разясним - той каза, че здравната система страда от дефицит на общопрактикуващи лекари и педиатри – къде най-силно усещат тази липса?
Д-р Ваньо Шарков: Навсякъде, макар че въведени от години преференции за хората, които работят като общопрактикуващи специалисти от извънболничната помощ.
Водещ: А каква е причината да изтичат младите лекари навън?
Д-р Ваньо Шарков: Не, причината не е в това. Причината е, че практиката в тези региони е непривлекателна. Причината за това е, че малко се заплаща за дейността в извънболничната помощ – причината е, че упреците там са много, когато дойде време да се говори за направления, как някой не им давал направления на пациентите и така нататък. Целта ни е през финансирането да увеличим средствата, които да бъдат за тези направления, така че този недостиг да не се усеща в бъдеще време и да няма проблем в тази насока. А отделно по отношение на педиатрията, разбира се, две неща, които направихме – едното е през програмата за майчиното и детско здравеопазване да финансираме повече дейности в областта на медицинската грижа за децата и другото е тази специалност да бъде в категорията на специалностите, които има недоимък в страната, за да може там да се насочи повече финансиране. Всъщност ние там плащаме цялата специализация по Наредба 1, включително и теоретичното обучение.
Водещ: Говорим за проблемите, но да погледнем и отличниците – кои са най-безпроблемните райони в страната и изобщо има ли такива?
Д-р Ваньо Шарков: Не, не можем да кажем, че има безпроблемни райони в страната. Това, което мога да кажа категорично е, че на практика през Наредбата за критериите, по които НЗОК ще може да прави избор на лечебните заведения, с които сключва договори, започваме да градим полека-лека една класация – така, както я има за университетите, така да има и за лечебните заведения. Защото в Наредбата за тези критерии ясно са разписани неща като 24-часов достъп на пациента до болнична помощ и то до специалисти в лечебното заведение, високи нива на компетентност, оборудване, добре обучен медицински персонал, който работи там, висока квалификация на лекарите, повече специалисти, специализанти на работа. Всичко това са критерии, по които много лесно всяко едно от лечебните заведения без никакво притеснения, отваряйки все още проекта на тази Наредба на сайта за публично обсъждане, може сам да види точките, които може да получи неговото лечебно заведение. Много е просто, повярвайте ми.
Водещ: Вчера няколко въпроса се родиха тук в разговора по Националната здравна карта. Д-р Неделчо Тотев, председателят на Асоциацията на общинските болници, има няколко питания, които твърди, че са му неясни – колко души ще останат без достъп до медицинска помощ? Един от важните въпроси.
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, всяка година ги чуваме тези реплики, особено ги чуваме във времето преди и по време на сключването на Националния рамков договор. Преди беше виновен Националният рамков договор, че нещо щяло да се случи по отношение на общинското здравеопазване, а виждаме, че нищо толкова страшно не се е случило и нищо няма в последните години. А всеки един добър мениджър на лечебно заведение, независимо от неговата собственост. Ние не делим болниците на частни, общински и държавни, за нас е важно да има болници и лечебни заведения, в които да има достъпна и качествена здравна грижа. Затова, когато някои говорят и използват тези идеологеми – пациентът в центъра на системата или парите да следват пациента… Не, финансирането трябва да следва качественото здравеопазване, защото пациентът има полза от качествено здравеопазване, а не от каквото и да е, някакво си здравеопазване. Затова, пак казвам, Националната здравна карта е направена при анализ на всяко едно лечебно заведение и неговата дейност, използваемост на леглата, пациентите, които са потърсили помощ или така наречената обръщаемост към лечебното заведение за последните 2013, 2014 и първата половина на 2015-та година. Хората, които работеха, експертите, свършиха изключително много работа, заедно с експертите и на БЛС, заедно с Националното сдружение на общините, хората, които участват и в Националната комисия. Вижте, това, което искам да кажа на подобни изказвания – първо, Националната комисия по приемането на Националната здравна карта, я прие абсолютно единодушно, този проект, който имаме сега. Разбира се, той не е закрепостен, той може да бъде поправян, изменян, там където е необходимо да бъде коригиран. Второ, беше разгледан в събота от Сдружението на областните ни болници, заедно с университетските болници, отново без забележки, Партньорство за здраве в понеделник, вчера - Висшия медицински съвет. Ние продължаваме от другата седмица срещи по региони за изчистване там, където има някакви недоразумения и постигане на максималното възможно съгласие, защото от Националната здравна карта имат полза както пациентите, така и българските лекари. И не трябва да плашим никого в цялата тази система, защото не можеш да имаш използваемост от 20 процента на леглата в една клиника и да твърдиш, че са ти необходими 100 легла там. Безумно.
Водещ: Още един въпрос на д-р Тотев, за да приключим темата. Ще има ли равномерно покритие на страната с болници и лаборатории, ще получават ли хората качествена медицинска помощ според смисъла на Националната здравна карта?
Д-р Ваньо Шарков: Не знам откъде произтича този въпрос, само мога да кажа, че например болницата, която управлява д-р Тотев…
Водещ: Това е болницата в Чирпан.
Д-р Ваньо Шарков: …получава допълнително финансиране, защото е разположена в отдалечен и труднодостъпен регион. Ако ми кажете, че Чирпан е отдалечен и труднодостъпен район е друга тема. Но да кажем, държавата е взела своите мерки, за да гарантира по всякакъв начин, включително и през тази методика, да гарантира дейността на тези лечебни заведения, защото на първо място мога да кажа категорично, че един от най-важните критерии ще бъде отново достъпът на пациента, гарантираният достъп на пациента до лечебни заведения, в случая говорим за болнична помощ. Така че в това отношение нито едно общинско лечебно заведение не може да има никакви притеснения. Чух, наслушах се всъщност на едни притеснения по отношение на договорите за неврологичните клинични пътеки – това не е промяна, това беше и досега. Касата досега допускаше изключение в клиники от първо ниво да се извършват тези дейности, когато те отговарят на медицинския стандарт. Това е нещо, което не сме променяли, което няма да бъде променено, така че в това отношение не може да има никакви притеснения. Напротив, аз пак казвам, общините трябва да положат максимум усилия и аз в лично качество познавам достатъчно кметове, които оказват невероятно съдействие на техните лечебни заведения. Това трябва да бъде политика навсякъде, защото не може единствено и само държавата да е този, който да участва в този процес. Пациентите като здравноосигурени лица финансират системата, държавата през методики и национални програми финансира системата, общините не може да не са част от тази система.
Водещ: Благодаря Ви за това гостуване. Сигурен съм, че има още неясноти и още въпроси, но така или иначе здравната карта вече е на сайта на министерството и обсъжданията тепърва започват.
Д-р Ваньо Шарков: Така е и така трябва да бъде. Един месец поне ще бъде обсъждането, така че ние сме готови да чуем всяко едно мнение.
Водещ: Заместник-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков в студиото на „Денят започва”.