Интервю с д-р Ваньо Шарков - БНТ „Денят започва“
Водеща: Продължаваме в студиото на тема здравеопазване, минахме от образованието към здравеопазването. Заместник ресорния министър д-р Ваньо Шарков е наш гост. Добро утро.
Д-р Ваньо Шарков : Добро утро.
Водеща: В началото да уточня, че повода да ви поканим е събора на Българския лекарски съюз (БЛС), на който те гласуваха с не на подписването на националния рамков договор за 2016 година. Вотът в цифри изглежда така – 10 са били за подписването, 265 против и 15 въздържали се. Сред основните причини за отказа – пръстовия идентификатор, който от БЛС, цитирам, го определят като поредния административен абсурд. Така, добро утро, д-р Шарков.
Водещ: Това ли е препъникамъка, по-лесно ли щеше да бъде постигнато споразумение без този пръстов идентификатор?
Д-р Ваньо Шарков : Това, което е важно да знаят колегите, които не са били на събора – са договореностите, които бяха постигнато преди неговото провеждане. А тези договорености касаят не само лекарите, те касаят и българските пациенти, защото това, което беше постигнато като споразумение, което търсеше одобрението на събора, беше около 46 милиона повече в доболничната помощ, които се изразяват и в увеличение на броя на направленията, които могат да ползват българските пациенти – с над 700 хиляди, увеличен брой изследвания с над 5 милиона. За първи път увеличение на парите, които щяха да получат българските лекари при профилактичните прегледи на деца. Ние съсредоточихме основния финансов ресурс на това увеличение точно в тази сфера и повече средства, разбира се и за специализираните прегледи, за медико-диагностичните дейности и над 200 милиона за болничната помощ. Нещо важно, което имаше в предложените текстове касаеше дейността на общинските болници- тема, по която имаше значителна активност през последните месеци, а именно тези общински лечебни заведения да могат да изпълняват своята дейност така както са я извършвали през миналата година. В областта на хирургията, неврологията, акушерство и гинекологията имаше някои новости, които за първи път бяха предложени и бяха свързани, ако някой от общопрактикуващите лекари изчерпи по-голям обем регулативни средства, тоест по-голям брой направления, той да не бъде глобяван, ако общия брой е в рамките на плануваното. Това е нещо, за което от години се настояваше, този път го имаше в Националния рамков договор, въпреки това той не бе приет. За мен, как да кажа, аз като лекар не разбирам едно нещо и то е свързано с това как успяваме за 30 минути да отхвърлим един предложен Национален рамков договор, който безспорно и това никой не може да отрече, е по-добър от действащия през 2015 и по-добър от доста действащи преди него. Ако въпроса е в пръстовия идентификатор, хората, които са прочели текста ще видят, че там този текст не съществува – съществува нещо, което е записано през 2010 година в Закона за здравното осигуряване и то се казва – уникален идентификационен код, което може да бъде технически реализирано и през пръстов идентификатор. Но вижте, безспорен проблем е контрола, как ще наречем контрола – дали пръстов идентификатор или по друг начин, съпротивата срещу контрола винаги ще бъде много голяма и това е разбираемо, защото все пак става дума за 3.5 милиарда, сериозен разход. И нежеланието ни да допуснем пациента да участва в този контрол не е най-доброто, което правим и в момента. Пак казвам, това, което прочетох снощи като някои изказвания – отхвърлихме, мога после да ви ги покажа, отхвърлихме Националния рамков договор без да го гледаме по същество. Не може да се отхвърля нещо, от което зависи и здравето на пациента, и разходването на финансовите средства, без да бъде разглеждано по същество. Но както казаха някои делегати, нищо страшно не е станало. Това, което надзорния съвет на Касата трябва да направи и аз очаквам да го направи още в рамките на следващия ден-два…
Водеща: А те днес имат и пресконференция, така че…
Д-р Ваньо Шарков : … е да предложи текстовете, които беше предложил по време на преговорите, особено тези, които касаят по-висок брой изследвания, повече направления за пациентите, за да бъде защитено и тяхното право.
Водеща: На фона на всички тези критики, как ще накарате българския лекар да подкрепи политиката в здравеопазването?
Д-р Ваньо Шарков : Не, то не е въпрос да накараме някой нещо да направи. Въпросът е, че това са тежки и трудни стъпки, които безспорно трябва да ги направим. В крайна сметка всички си даваме ясната представа, както лекари така и пациенти, все пак и като лекари някой ден ще бъдем и пациенти, да не дава Господ, но в крайна сметка ние трябва да подобрим този контрол, да го направим ефективен, а не само да говорим, касата трябва да контролира. Задължението ни е общо, защото вижте, има безброй много български лекари, които се скъсват от бачкане, работят честно и почтено и спрямо пациента и са уважавани от пациента и в същото време има една малка групичка, с която не можем някак си да се преборим и тази малка групичка взима от честния и почтения труд на всички лекари. И това е безспорен проблем. Аз затова пак ще се върна, аз затова някак си не разбирам как за 30 минути успяваме да отхвърлим един безспорно по-добър рамков договор и в същото време не можем една година да решим проблема с една фалшива диплома, тези неща не ги разбирам. Някак си не искаме сами да се преборим с тези неща.
Водещ: Една от промените, която предизвика недоволство е лекарите да предписват медикаменти по международно наименование, а не по търговско и така пациента сам ще си избира реално какво да купи. Остава риска обаче да избере неправилното, това, което може да доведе до усложнения. Няма ли да излезе така в крайна сметка по-евтиното, по-скъпо?
Д-р Ваньо Шарков : Напротив. Така всъщност пациента ще има възможност да получи лекарство, за което да не доплаща, защото в една и съща група лекарства, които могат по един и същи начин да лекуват едно заболяване, просто са на различен производител и заради това имат различно наименование, но имат еднакво международно непатентно наименование, но цената им се движи между 1 и 10 лева и в единия случай пациента трябва да доплати 9 лева, а в другия 25 стотинки, това е възможността това нещо да бъде контролирано и ако не искаме да гледаме повече екскурзианти, които ходят на несъществуващи конгреси в Дубай или на Малдивите, трябва да го направим, защото вижте – това да караш един пациент в сегашната ситуация, заради чужд фирмен интерес да купува по-скъпото лекарство, е непочтено. И това е безспорно и доколкото сме разговаряли и с Лекарския съюз, те също настояват това нещо, с това нещо да се преборим заедно. Мисля, че това е първата крачка в този път, но това няма отношение към Националния рамков договор, това не са текстове разписани в Националния рамков договор. Както и това, което чух по отношение на Националната здравна карта, тя също не е част от рамковия договор. И ако искаме да се върнем към предишната национална здравна карта, отпреди няколко години, тя дори ограничаваше болниците, които могат да сключват договори с касата и примерно област Благоевград беше само държавната болница в Благоевград. Тоест пак казвам, това не са неща разписвани някога изобщо в националния рамков договор. Имаше обсъждане и по отношение на стандартите, които някой си щял да дава в съда. Вижте, искам само да обърна внимание…
Водещ: Ама някои са и доста голяма част от организациите свързани със здравеопазването.
Д-р Ваньо Шарков : Това са вижте, това, когато Сдружението на частните болници са членове на Център защита правата в здравеопазването малко ми се губи смисъла точно на това нещо, чий права защитаваме. Но това, което искам да кажа е, че всъщност тези стандарти са от 2010 година.
Водещ: Ама не са само частните болници…
Водеща: Ние да припомним, да, тъй като адвокат Христина Николова от Центъра за защита правата в здравеопазването беше наш гост и зрителите, които са пропуснали, само да уточним, че от Центъра за защита правата в здравеопазването, Националното сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация, Сдружение на общинските болници в България и Федерация Български пациентски форум обявиха именно Здравната реформа за, цитирам – неморална, нехуманна и противозаконна и заявиха, че ще я дадат в съда.
Д-р Ваньо Шарков : Тогава, когато правиш всичко възможно да увеличиш достъпа на пациентите до качествено здравеопазване, правиш нещо неморално. Само искам да кажа, че в националния рамков договор, който беше предложен, са и клиничните пътеки за радиохирургия, там са и клиничните пътеки за продължително лечение. Тоест практиката пациента да бъде изписван на третия или четвъртия ден след инсулта и близките му да се чудят какво да направят с него и да молят някой познат лекар да го приеме по друга клинична пътека, се прекратява. Това, ако е неморално, тогава значи някъде сме загубили представата си за морал и ценности.
Водещ: Ще стопира ли това дело Здравната реформа?
Д-р Ваньо Шарков : Не, не вижте, това няма да стопира, категорично, това са стандарти приети 2010 година. Отделен въпрос е защо от 2010, защо шест години по-късно някой се сеща, че тези стандарти по някакъв начин пречат – при положение че стандартите са направени не от нечия администрация, а са направени от професионалистите в съответната сфера. Тук са стандартите по кардиология, хирургия, детски болести и това са стандартите, които казват как трябва да лекуваш, така че да получават пациентите най-доброто качество. Ако сме против качеството в здравеопазването, значи, пак казвам, нещо сме загубили по пътя си в търговията.
Водещ: Един въпрос сме обсъждали тук вече, но той явно остава все още неизяснен – адвокат Николова каза, че не е много наясно какво се случва с хората, които не могат да ходят и с тези пръстови отпечатъци. Цитирам ви я, ще ми отрежат пръста, за да го носят близките ми в аптека за лекарства.
Д-р Ваньо Шарков : Адвокат Николова не е, или там както се казваше, не запомних, не е длъжна да разбира това нещо. Това нещо е задължение и отговорност на НЗОК. Още при провеждането на обществената поръчка и това, което мога да кажа със сигурност, защото си направих труда да го прочета е спецификацията и там много ясно е казано и са разписани всички видове изключения от ползването на системата. Не само при положение че пациента е неподвижен и не може да отиде и трябва това лекарство да бъде купено от неговия съсед или от кмета на малкото селце или от неговите роднини, предвидени са случаите дори при хора, които дълги години са работили с киселини, които по някакъв начин не може да бъде направен този уникален код.
Водещ: Няма пръстови отпечатъци?
Д-р Ваньо Шарков : Не, пак казвам, всички разбраха вече надявам се, че не става въпрос за отпечатък, става дума за число, което се получава.
Водеща: И за рязане на пръсти най-вече, няма да се режат пръсти.
Водещ: Няма да се режат пръсти, това е много важно.
Д-р Ваньо Шарков : Да. Вижте, някои хора обичат да живеят в криминални филми, в случая не става въпрос за това нещо и това е много ясно казано – всички възможни изключения са разписани. Затова в националния рамков договор със Зъболекарския съюз, това нещо е предвидено, забележете, те го приеха. А в същото време е казано ясно, че ще има тестове период и в този тестови период ще бъдат изглаждани всички онези проблеми, които биха могли да възникнат.
Водещ: Има нещо друго важно, личните данни. Пак ще ви цитирам адвокат Николова, тя казва, аптеките не са администратори на лични данни и събирането на информация ще е отново загуба на ресурс. Има ли казус, който трябва да бъде разрешен?
Д-р Ваньо Шарков : Аз не знам дали аптеките са администратори на лични данни, но ако има такъв казус, той, разбира се, ще бъде разрешен. Това, което мога да кажа категорично е, че аптеките работят с рецепти и с книжките на пациентите, така че едва ли не са регистрирани, но дори да има подобен казус той може да бъде разрешен. Дори, вижте, дори в момента, когато някой друг получава лекарството и в смисъл на пациент, който може да отиде до аптеката, неговите лични данни се отбелязват на рецептата, за да е ясно кой ги е взел. Има европейски държави, в които пациента дори, болници в Париж, в които пациента при получаване на лекарството си вътре в самата болница, поставя такъв идентификатор, за да може да гарантира, че той е получил лекарството. Той казва, да, окей, аз съм взел това лекарство, което ми е предписано.
Водеща: И на финала да кажете само, как ще завърши тази ситуация между кой прав и кой крив в името на най-важния в крайна сметка – пациента и докога не на последно място ще озъбени физиономии, нерви?
Д-р Ваньо Шарков : Вижте, от това няма полза абсолютно никой. Аз мога да кажа, че всичко това зависи наистина от нас като гилдия, защото ако ние не можем да се преборим като лекари с паразитите вътре в системата, значи никой не може да се пребори с тях. Това да очакваме контрола непрекъснато да се прави само и единствено от касата и ние да не участваме в този контрол, било като пациенти, било като лекари, не помага абсолютно на никой. Има труден път обаче, който трябва да се извърви и неговото минаване, преминаване зависи от всички.
Водещ: Благодарим ви за това, че бяхте наш гост.