Д-р Шарков, промените в Закона за лечебните заведения претърпяха критики, включително и от ГЕРБ. От какво няма да отстъпи Министерството на здравеопазването?
Няма да отстъпим от две неща. Първото е да гарантираме през промени в Закона за лечебните заведения комплексното обслужване на пациентите. Това не е само наше мнение, но и позиция на Световната здравна организация. Правилният път в развитието на всяка една държавна система на здравеопазване е именно отказът да се лекува само епизод от страданието на пациента. Ето защо настояваме за комплексно лечение на пациента - от диагностициране на заболяването му до неговото излизане като оздравял и трудоспособен гражданин или, не дай си Боже, другия изход.Когато говорим за комплексно обслужване, ние включваме и палеативните грижи за пациентите. Ако отстъпим от това да бъде осигурен този комплексен подход в лечебните заведения на България, ще остане ситуацията, в която сме в момента. А именно пациентът да излиза с епикриза или с папки под мишница, която съдържа историята на неговото заболяване, и той трябва да си намери лекар, при който да отиде, за да му помогне. Това е абсурдно.Затова искаме да въведем ред, при който пациентът, който излиза от едно лечебно заведение, вече знае датата и часа, в който ще отиде било за консултативен преглед, било за профилактичен преглед. Изобщо пътят на неговото лечение му е ясен още по време на престоя в лечебното заведение. Пациентите няма да позволим да отстъпим от тази теза.Второто, от което няма да отстъпим, е да гарантираме качество за лечебните заведения за болнична помощ особено в случаите, когато черпят ресурса на здравната осигурителна каса. Защото парите, които всеки един от нас е вложил там, са, за да се осигурява солидарност в лечението. Ето защо въвеждаме задължителната акредитация на лечебните заведения като инструмент за гарантиране на качеството. Това е нещо, от което не бихме могли да отстъпим. Както и от идеята при две лоши последователни акредитационни оценки едно такова лечебно заведение да не може да сключва договор със Здравната каса. Т. е. през касата да не могат да бъдат финансирани такива лечебни заведения, които не осигуряват никакво качество в здравеопазването.
Как възнамерявате да накарате болниците да осигурят комплексното обслужване, при положение че ГЕРБ не иска сливането на лечебни заведения да е задължително?
Ние сме разписали в закона три възможности, което прави лъжлива тезата, че сме само за задължително сливане на болници. Първата възможност, предвидена в промените на закона, е да има функционално обединение. Пътят на комплексното лечение да бъде осигурен чрез сключване на договор между лечебните заведения. Ако в едното лечебно заведение няма кардиолог, той да бъде осигурен от другото лечебно заведение и това да става чрез функционалното обединение по силата на такива договори. Втората възможност е обединение в консорциуми. При това обединение всяко едно лечебно заведение запазва своята юридическа самостоятелност, запазва своята собственост, и трето - договорът, който се сключва в рамките на този консорциум, гарантира най-пълноценно осъществяване на комплексното лечение на пациентите. Вече има подготовка за създаването на такива консорциуми, те работят върху своите договори както на територията на Бургас, така и на територията на Шумен, Стара Загора и в някои съседни области.Третата предвидена възможност е там, където се вземе такова решение, което е минало през областната здравна карта, да се пристъпи към сливане на лечебните заведения и те да станат едно цяло. Предполагам, че поне в началото това ще бъдат единични случаи, но въпреки това сме го разписали като възможност в закона.
Преди местните избори политиците не дават сигнали, че са склонни да приемат здравната карта. Ще има ли такава и кога?
Имаше изявления от председателя на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова, която каза, че въвеждането на националната здравна карта е едно от нещата, по които нямаме разминаване. Убеден съм в това, че националната здравна карта е изключително важна, защото тя не само показва състоянието, което е в момента, но и дава възможност за прецизиране на нуждите и показва претоварването на системата с лечебни заведения в различни региони. На базата на това, ако има инвеститорски интерес, той да бъде насочван там, където няма достатъчен брой лечебни заведения или разкрити легла за активно лечение. Убеден съм, че до края на годината ще имаме национална здравна карта.
Има ли яснота сега кои болници ще бъдат закрити или трансформирани в хосписи, заведения за доболнична помощ, за палеативни грижи?
Ние въвеждаме възможността НЗОК там, където има прекалено струпване на заведения за болнична помощ, да избира с кого да сключва договор. Това ще се случва по критерии, определени с наредба от здравното министерство. А тези критерии са: достъпност, качественост и комплектност на лечението. Разбира се, всяко лечебно заведение, което не отговаря на тези критерии, може да се опита да съществува, но само на частния фронт. За касата ще бъде изключително важно да сключва договор с тези лечебни заведения, които осигуряват качествена грижа за българските граждани, за да са уверени, че услугата лечение им е гарантирана.
Т. е. няма да отстъпите и от това здравната каса да избира с кои лечебни заведения да работи, независимо от критиките?
Да, и смятаме, че е крайно време този механизъм да заработи, защото виждаме какво се получава в момента. Имаме най-много болници, а в същото време нямаме такъв ръст на удовлетвореността на пациентите, който да отговоря на увеличения брой на лечебни заведения на страната.
Екипът на здравното министерство чувства ли се бламиран в стремежа си да правите реформа?
Не, не се чувстваме. Това, че опозицията е против всичко, което предлагаме, включително и против предложението болници с две отрицателни акредитационни оценки да не могат а сключват договор с НЗОК, е нормално. От друга страна, не виждам разминаване по основните моменти в закона за лечебните заведения с политическите сили от управляващото мнозинство, което е окуражаващо.