Интервю с д-р Ваньо Шарков - Нова ТВ „Здравей, България“
Водещ: Вече коментираме изключително важната тема – Спешната помощ до 8-мата минута ли ще идва наистина, когато случаят е животозастрашаващ за определен пациент и кога ще има право да дойде на втория час дори от обаждането?
Водеща: Съвсем нов регламент, който ще позволява спешните случаи да бъдат обгрижвани на първо място, а тези хора, които искат да ползват линейката като джипи, защото има и такива казуси и те не са малко, да бъдат неутрализирани да кажем, това е идеята на промяната. Това са европейски регламенти, не откриваме топлата вода. Само един въпрос в началото.
Д-р Ваньо Шарков: Не само европейски, включително и в САЩ и на други места е така.
Водещ: Зам.-министърът на здравеопазването Ваньо Шарков е при нас.
Водеща: Добре дошли.
Д-р Ваньо Шарков: Добро утро.
Водеща: Само преди да започнем по същество, за да разкажем и на хората, които недай си Боже ще им се наложи да си говорят със 112, за да се реши дали техния случай е спешен или не, откога ще влезе в сила този регламент? Откога ще работите по този начин?
Д-р Ваньо Шарков: По силата на нашето законодателство в момента тече срокът, в който той е качен за публично обсъждане на страницата на Министерството на здравеопазването, ще премине през Висшия медицински съвет за обсъждане и след това вече с наредба на министъра се приема така както всички останали стандарти и се публикува в Държавен вестник.
Водеща: Това горе-долу кога може да се падне?
Д-р Ваньо Шарков: Мисля, че до средата или най-късно до края на следващия месец ще бъде факт.
Водещ: Съвсем скоро. Тогава да почнем да го обсъждаме публично както се казва. Ще направим включване на живо след малко от Центъра за спешна медицинска помощ в София с нашия репортер Мария Милкова. Да започнем ли първо с лексиконно бързо и накратко с обясненията. Кога в осмата минута трябва екипа да е на мястото на обаждане при пациент.
Водеща: Какви трябва да са симптомите?
Д-р Ваньо Шарков: Първото, което искам да кажа е, че за първи път въвеждаме системата на триажирането –тоест на групиране на пациента в зависимост от степента на тяхната тежест на страдание или степента на тяхната спешност и необходимост от спешна медицинска помощ. Това вече ще се случва още по време на самото телефонно обаждане.
Водеща: За да бъдат определени кодовете, които гледаме в момента?
Д-р Ваньо Шарков: Точно така, за да бъдат определени кодовете, по които трябва да работят нашите колеги в спешна помощ. При червен код – това е пациент, при който имаме директна заплаха за неговия живот. Страданието му е дотолкова тежко, че той може да загине в рамките на следващите минути.
Водеща: Как преценява това пациента?
Д-р Ваньо Шарков: Това са въпросите, на които трябва да отговорят. Има въпроси, има ли дишане, вижда ли, гледа ли, отговаря ли на въпроси. Това е в зависимост дали разговаряш със самия пациент или разговаряш с негов близък, който подава данните за страданието.
Водещ: Това е алгоритъм, видях го, с десетина въпроси. Има ли опасност да стане бавно?
Д-р Ваньо Шарков: Няма опасност да стане бавно, защото понякога състоянието на пациента в зависимост от отговорите, които се получават, може да бъде преценено на втория или на третия въпрос. Понякога трябва да бъдат зададени повече въпроси, за да бъде определено. Има една единствена опасност…
Водещ: Има ли въпрос в съзнание ли сте или това е за човек, който се обажда?
Д-р Ваньо Шарков: Не, това е въпрос за близките, за човека, който се обажда. Няма как да се зададе такъв въпрос. В крайна сметка то има една единствена опасност и тя е в това пациент, който е примерно със зелен код, тоест няма директна заплаха за неговия живот, да бъде класифициран като червен, но това не е страшно, защото след това при пристигането на екипа на мястото на събитието, независимо дали то е вкъщи или на пътя, на магистралата по време на катастрофа, тогава може да се направи ретреажиране или прегрупиране, тоест да…
Водещ: Страшно е обратното, ако човек, който е за червен код, за спешна намеса, ако не бъде разпознат правилно.
Водеща: Само да уточним обаче…
Д-р Ваньо Шарков: Да, тук няма такава опасност, защото стремежът на всички ще бъде максимално бързо да се реагира, за да може да бъдат обхванати максимален брой случаи. Забележете само, че в САЩ този стандарт – пристигане до 8-мата минута е в 75 до 80 процента от случаите. Самите те имат знанието и усещането, че може понякога да възникнат непредвидени обстоятелства, които да попречат на изпълнението до 8-мата минута. Нашия стремеж е постепенно да се движим за достигане на този 8-минутен стандарт при наистина спешните състояния в 100 процента от случаите.
Водеща: А как ще Ви се получи в София, голям град с много малко линейки. И как ще Ви се получи желанието и намерението до постигане на 100 процента до 8-мата в малките населени места? Имаме ли възможност да покажем едно видео от едно пловдивско село. То е едно от 30-те струва ми се места, които се обслужват със седем линейки, които не са на смяна всяка една минута, 24 часа в денонощието, защото хората имат нужда от почивка. Представете си за какво голямо население става въпрос, за голям периметър територия и липса на линейки и медицински персонал.
Водещ: Да видим примера. Въпреки че въпроса с 8-мата минута стои и за София – от колко места, след това ще коментираме, от колко места ще тръгват, за да стигат навсякъде до 8-мата. Но първо примера, за който Ани каза.
Репортер: 64-годишната Спаска Писарка живее сама в пловдивското село Главатар. Миналата седмица жената е била на косъм от смъртта, след като припаднала в дома си.
Спаска Писарска: И съм се озовала долу на пода. В това време слушалката се е отметнала, при това положение е паднала слушалката и нищо повече не помня. И ме е намерил охранителя захлупена по очи.
Репортер: Заради задействания паник бутон с падането на слушалката след 5 минути в дома на Спаска пристига охранител.
Охранител: В първия момент се стресирах и помислих, че тази жена е починала. Премерих й кръвното – 220 на 120 кръвно. Опасност за живота й, пред инсулт.
Спаска Писарска: Просто съм била жив труп. Но благодарение на тях, че са ме намерили.
Репортер: В селото нямат здравна служба, лекар или медицинска сестра. Най-близките са на 10 километра от селото, а транспорт до тях няма. Затова хората разчитат на помощта на частните охранители.
„Ако не са те, много е страшно.”
Спаска Писарска: Нещо повече от линейки са те.
Охранител: Няма кой друг да го прави. Стотици са случаите на месец, когато посрещаме линейки, понеже в селата няма адреси.
Репортер: Д-р Радосвета Андреева, която е личен лекар на 3000 души от района, при спешен случай също разчита на алтернативната помощ.
Д-р Радосвета Андреева: Ако се наложи те ги докарват тук на място. Те са допълнително към спешното. Все едно, че и те са спешни, така става. Някой път се получава и така.
Репортер: В ситуацията на Спаска в района на Пловдив са хиляди хора.
Водещ: Спаска умножена по много.
Водеща: Охранителите, които са си наели бабите и дядовците в това пловдивско село изпълняват ролята на линейки.
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, няма, не можем да кажем, че има някаква, че трябва да има някаква различна организация на работата в зависимост от това дали става въпрос за София или става въпрос провинцията. Това, което можем да кажем категорично е, че ще вървим през картата за спешната помощ, ще вървим към предислоциране на екипите на спешната медицинската помощ. И ако е необходимо, там където има, да кажем село, което е извън територията на съответната община, в която има филиал за спешна медицинска помощ, но този филиал е по-близо отколкото филиала в съответната община, тогава той ще се обслужва от този филиал, независимо от това, което е териториално.
Водещ: Този, който е по-близо?
Д-р Ваньо Шарков: Да. Териториалното преразпределение на задълженията на спешната медицинска помощ ще реши част от тези проблеми. Другото което е, увеличението на екипите на спешната медицинска помощ както в София, така и в страната – за първи път можем да отбележим, че имаме положителна тенденция от години насам. За първи път броят на хората постъпили в спешна помощ е повече от броя на хората, които са напуснали системата на спешна медицинска помощ. Досега тази тенденция не съществуваше.
Водещ: Дайте пак по практичните въпроси. Пример какъв да са измисля – „Овча купел” 2 или квартал „Левски” Г в София, достатъчно отдалечен от центъра. Откъде тръгва линейката и ще успее ли за осем минути?
Д-р Ваньо Шарков: Голяма част от линейките, които обслужват град София са непрекъснато в движение.
Водещ: Ще се разчита да са някъде наоколо?
Д-р Ваньо Шарков: Да. Дислокацията на самата линейка и спешността на самото повикване може да се случи така че линейката да бъде пренасочена от едно повикване, което е примерно със зелен код, да бъде насочена към повикване, което е с червен код. Трябва да имаме усещането и разбирането като граждани на тази държава, че това, че ние сме си уболи пръста или че сме се закашляли не е състояние, което изисква линейката да дойде първо при нас, а не при човека, който е със счупен череп.
Водещ: Хората и без да искат преувеличават, притеснени заради близките си. Невинаги има някаква умисъл да излъжат.
Д-р Ваньо Шарков: Това е нормално, но от друга страна трябва да отбележим, че децата винаги са код червено.
Водещ: Така ли е? Хайде за самите кодове, всъщност не сме ги обяснили.
Д-р Ваньо Шарков: Децата винаги трябва да бъдат код червен, защото при тях от една страна, ние не можем да снемем анамнеза от самото дете и получаваме информацията от родителите. Те, всеки родител винаги е притеснен за състоянието на своето дете, може да преувеличава малко симптомите, но ние сме длъжни да реагираме на деца.
Водеща: Вчера имаше случай, който беше разказан от медиите, всъщност съвсем случайно избран – една майка беше извикала за висока температура линейка.
Д-р Ваньо Шарков: Така е. Но не можем да укоряваме.
Водеща: И лекарят излезе от дома и каза, извинявайте, това е за преглед при джипи. Ние в момента изпълняваме ролята на джипи.
Д-р Ваньо Шарков: Така е. Но не можем да обвиняваме родителите за тези неща. Може би трябва да се опитаме заедно ние като лекари, Вие като медии да ги научим какво е това спешност и самите хора да имат повече информация от това. Защото в крайна сметка те трябва да разберат и нещо друго, когато неоснователно повикат линейка, някой друг може да загине.
Водещ: Ами дайте тогава тези обяснения. Добре, разбираме, че децата винаги са с предимство, но тези, които не са деца, какво за тях?
Д-р Ваньо Шарков: Инфарктите, инсултите, пациентите, които са с черепни травми…
Водеща: Как да разбират?
Д-р Ваньо Шарков: Много лесно се разбира, в зависимост от това дали пациентът има сърдечна болка, дали пациентът е в съзнание или безсъзнание, дали е загубил говор, дали е спрял да движи една ръка или един крак.
Водещ: Как се случва това? Обажда се да речем един човек и казва, тук има един човек, боли го много, задушава се. И какво следва от другата страна?
Д-р Ваньо Шарков: Да, това са симптомите с болка в гърдите, със задушаване, със симптомите, изтръпване на лявата ръка например, са симптомите, които може да придружават един инфаркт и да са причина за това този пациент да бъде класифициран код червен.
Водещ: С кого говорим на телефон 112 в този момент?
Д-р Ваньо Шарков: Трябва да се говори и стремежът ни ще бъде това, в районните координационни централи, хората, които поемат тези обаждания, да бъдат обучени лекари, които да минат през допълнително обучение, за да могат да отсяват тези случаи в зависимост от степента на тяхната тежест.
Водеща: След малко какво е зелен и какво е жълт код, за да могат хората да разпознават и да бъдат в помощ и на лекарите, а и в помощ на останалите пациенти, които се нуждаят от по-бърза реакция. Сега обаче отиваме пред спешното в София. Мария Милкова е там. Първият ми въпрос към Мария и може би нейните събеседници ще ми отговорят, лекари от Спешна помощ, разбира се – колко души от този час до края на смяната и колко линейки ще бъдат на разположение в София? Над 10 ли са вече, защото знам, че бяха под 10?
Репортер: Добро утро. Тук сме с хората, които работят в момента. Веднага им задавам въпроса – в момента колко линейки има през предстоящия ден и ще обслужват София? Към завеждащия лекар.
Лекар: Мога да кажа за нощното дежурство. Екипите бяха 20 и 3 във филиалите или 23 за София и трите филиала.
Репортер: А сега през деня?
Лекар: А сега през деня, слязохме преди да сме видели всъщност как ще структурираме дежурството, трябва да се кача, за да видя.
Репортер: Вие сте се запознали със стандартите, директно Ви питам – с този капацитет, който имате като линейки, като хора, може ли линейката да стигне за осем минути, да, най-напред за осем минути?
Лекар: Бих искала да Ви дам един пример от тази нощ. Екип, който е в близост до Окръжна болница – „Света Анна”, който трябва да получи адрес във ВЕЦ „Кокаляне”- много сериозен симптом, не говори, не се движи, код червено. Тръгва екипът, той как ще стигне за осем минути дори през нощта от „Света Анна” до ВЕЦ „Кокаляне? Това не е възможно -при екип, който получа адреса в абсолютно същата минута, в която е подаден сигнала. Разстоянията първо са огромни, второ има страхотни задръствания и ремонти по улиците – и с лампа и сирена в по-централните части едвам успяват да стигна за 10 минута при навременно подаден адрес.
Репортер: Вие сте в, тоест Вие сте реаниматор, за колко време реално наистина една линейка може да стигне до спешен случай, най-тежкия?
Лекар: Вижте сега, зависи откъде тръгваме. За такива адреси, като моя например, се бърза действително много, но различно пристигаме. За осем минути, да, ако е съвсем наблизо подаването и ние сме в близост можем да стигнем, даже и под осем минути. Но ако става въпрос за по-далечно разстояние и зависи в какъв час на деня ми е подадено. През деня в пиковите часове това е абсурд – ние си вием, но си стоим на едно място. Отред са редица коли, които няма накъде да помръднат, за да ни дадат път, така че всичко е много относително. Но по принцип инфраструктурата на София засега е под всякаква критика.
Репортер: Добре, какво трябва да се направи все пак, за да се спазват донякъде тези стандарти?
Лекар: Добро утро. Много голямо значение има отношението на хората към нас. Не може за най-малкото нещо, което се случва на възрастен, на дете, да видиш, че някой е седнал просто да си почине и да викнеш линейка. Не е възможно.
Репортер: Значи за това се въвежда и този код зелено. Всъщност Вие трябва да определяте сега дали това е код зелено и дали трябва да стига линейката толкова бързо.
Лекар: С този код зелено и изобщо с кодовете, най-напред трябва да свикнат хората, защото според стандарта на Световната здравна организация всеки определя сам за себе си колко е спешен. И като му обясниш по телефона, ти си код зелено, той няма да ни разбере в никакъв случай.
Репортер: А какво се случва по телефона?
Лекар: Всичко. От нормални разговори, с интелигентни, възпитани хора, до псувни, ругатни и така нататък. Онази вечер на нощното ми дежурство се обади един човек от малцинството, който поиска да транспортираме жена му, която предния ден е преглеждана в „Пирогов”, защото са й изтръпнали краката. Не че не може да се движи, изтръпнали са. И когато аз му казах, че ние не можем да бъдем просто такси, защото в „Пирогов” му казали да я закара така, той започна да ме псува по телефона, при което аз му пожелах приятна вечер и приключихме разговора.
Лекар: От тази вечер аналогичен случай. Съпруга, на която съпругът е пийнал – тя го представя като припаднал, за да отидем да го извозим до определен квартал и до дома му, след което при зададени няколко въпроса и само понеже имаше желание да отговори, а не като другите да заплашва, стана ясно, че тя просто иска да ни ползва като такси, за да заведем съпругът й от мястото, на което се е напил, до съответния адрес, до дома му.
Лекар: Искам да се намеся само за една минутка. Изключително много хората използват Вас медиите, за да ни плашат, изключително много. Първото нещо, когато се опиташ д обясниш на някой, че това не е адрес за бърза помощ, че има много спешни адреси, че има хора, които наистина се нуждаят от нас – първото нещо е, аз се викна телевизията.
Репортер: Добре, телевизията е тук и да обясним тогава на хората, как ще се, тоест за тези кодове – зелено, червено и жълто. Кога е червено и кога наистина можете да отидете при тях? С пример.
Лекар: За да обясним на хората за кодовете, първо на хората трябва да стане ясно, че не може човек, който пътува по улиците на София с личния си автомобил или в превозно средство, а тази случаи не са малко, той да си набере от джиесема телефон 112 и да каже, че на улицата има припаднал човек - без да се е спрял при този човек, без да го е попитал и за него това е изпълняване на граждански дълг.
Репортер: И само да Ви питам, извинявайте, че Ви прекъсвам, последно – все пак казахте, че има нужда от повече хора.
Лекар: Да, разбира се.
Репортер: Назначиха ли се хора през последната година?
Лекар: Разбира се, назначават се млади хора, но все пак ние трябва да достигнем една по-голяма бройка. И когато ние постигнем по-голяма бройка на екипите, тези стандарти ще бъдат по-приложими. За да бъде приложим стандарта трябва да има хора, това е.
Репортер: Колко души трябват още и линейки?
Лекар: Ами доста. София нарасна много. Тук в порядъка да го кажем на 14 години, откакто аз работя в този център, тя много нарасна и селата се разшириха, и трябва да се помисли реално за такава територия и за такъв брой на населението колко реално екипи са необходими и тогава да се тръгне към стандарт за изпълнение на съответна позиция.
Лекар: За наше щастие идват все пак млади колеги, което е много радостно. Д-р Петров е едни от тях. А само преди два дена дойдоха пет човека съвсем млади, току що завършили лекари, с желание да започнат при нас.
Репортер: Надяваме се, че тези млади лекари ще останат и се надяваме, че ще има и още. Чухте мнението на хората, които са на улицата в линейките и най-добре знаят как се случват нещата.
Водещ: Лека работа, леко дежурство и приятна почивка на тези, които през нощта са се трудили.
Водеща: И да има повече като д-р Петров, наистина млади хора.
Водещ: Да, млади и с желание. Беше изключително полезно това пряко включване, защото постави съвършено конкретни казуси, които сега можем да коментираме.
Д-р Ваньо Шарков: Да, това е пътят.
Водещ: Примерът с ВЕЦ „Кокаляне” – през нощта е, няма трафик, ама не могат да стигнат от Окръжна болница?
Д-р Ваньо Шарков: Те самите колеги го казаха, това е пътят, по който вървим и по който трябва да се върви. Именно с увеличаване на броя на екипите, увеличаване на броя на хората, които работят в спешна помощ. Затова правим и цялата тази програма за развитието на спешната помощ.
Водеща: Ама Вие казвате, че след месец и половина ще влязат в сила кодовете, но за месец и половина ще увеличите ли например двойно екипите в софийската спешна помощ?
Д-р Ваньо Шарков: Двойно няма да успеем да ги увеличим, но те непрекъснато се увеличават. Забележете, че те само допреди малко повече от половин година бяха 13, сега са над 20. Това е нещо, което е направено за един сравнително кратък период от време. В момента Центърът за спешна медицинска помощ в София влиза в процедура за акредитация, тоест ще започне да обучава лекари, които да специализират спешна медицина, нещо, което досега никой не го правеше, никой не беше акредитиран за това нещо от центровете за спешна медицинска помощ. Така че това е следващата стъпка, която ще гарантира на тези хора влизането в системата. Увеличихме заплатите с 20 процента, от следващата година отново ще ги увеличим. Още, подобряването на инфраструктурата…
Водещ: Явно ще има ефект. Но докато стане това, имаше конкретен пример, примера с Кокаляне с отдалечеността, имаше пример с хора, които очевидно имат нужда от масаж на краката или има припаднал пияница от препиване. Санкции има ли в момента предвидени, или няма как да се прилагат?
Д-р Ваньо Шарков: Стремежът ни не е да търсим и говорим за налагането на санкции. Стремежът ни е да гарантираме по-бързото пристигане на линейката с екипа при съответния пострадал човек. разберете, не е въпроса в осемте минути.
Водеща: Не, имам предвид, има ли санкции за граждани, които злоупотребяват и използват…
Д-р Ваньо Шарков: Не, за съжаление няма. Вижте, в доста европейски държави има такива санкции като например в Чехия – всеки гражданин, който неоснователно повика екип на спешна медицинска помощ и това бъде констатирано от самия екип, дължи една месечна вноска на здравноосигурителните си вноски допълнително към, мисля, че беше така.
Водещ: Защо не се направи това тук, след като има хора, които имат нужда от такси, но предпочитат безплатен транспорт?
Д-р Ваньо Шарков: Едва ли това ще спре недобросъвестни хора, които търсят медицинска помощ за всичко.Знаете, че имаше хора, които в пияно състояние се обаждаха да търсят спешна помощ.
Водеща: Всъщност тези, които търсят спешна медицинска помощ не са и здравно осигурени, защото много лекари се оплакват, че са лични лекари или „уши, нос, гърло” – лекари да прегледат гърлото на някой, защото няма осигуровки.
Д-р Ваньо Шарков: Точно така. Спешната помощ в България е държавен ангажимент и във връзка с някои събития от последните дни бих искал да кажа, че нека не бъде използвана като бонбон от някой в предизборните кампании. Ние се стремим да променим цялата спешна помощ на територията на цялата страна и затова ще ремонтираме всеки един филиал на спешна помощ, независимо къде, коя политическа сила е на власт.
Водещ: За кого се отнася това, има някакъв спор политически ли?
Д-р Ваньо Шарков: Имаме спор, който беше породен от слухове, които бяха разпространени, във връзка с обединението на двата центъра в София-град и София-област. За два дена обиколих всички филиали, аз съм работил там, познавам тези хора – видяхме, че напрежението е породено от слухове, а не това, което в действителност правим.
Водеща: Може ли един въпрос – а какво, ако след месец и половина, ако си изпълните плановете и ангажиментите кодовете да влязат в сила, какво ако линейката не може да стигне за осем минути при код червено. Ето го случая, този случай, за който разказа през нощта лекарят при Мария?
Д-р Ваньо Шарков: Вижте, една от причините, всеки един конкретен случай трябва да бъде анализиран отделно и трябва да бъдат взимани мерки във всеки един конкретен случай. Не можем да кажем, че и не бих искал да казвам, че при всяко едно забавяне над тези осем минути, които имаме един спешен случай, непременно трябва да наказван някой. Нека да имаме разбирането, че вървим по правилния път и всяко намаляване от десет на девет, от девет на осем минути и всяко намаление за достигането до този пациент спасява човешки живот.
Водещ: Да го приемат като стремеж. От мен поне последен въпрос, свързан с това, че Вие обяснихте, че децата са винаги с приоритет, код червен. Има една схващане обаче, че възрастните хора пък са неглижирани, когато се чуе някаква по-висока възраст.
Д-р Ваньо Шарков: Не, не, няма неглижиране. Въпросът е страданието на пациента, а не неговата възраст. Когато казвам, че децата са приоритет, ние още в началото, заяви екипа на Министерството на здравеопазването, че за нас майчиното и детското здравеопазване са приоритет и ние ще държим на тази линия до последния момент, в който разбира се, сме в това министерство.
Водеща: Само да уточним, понеже говорихме основно за червения код, при най-спешните ситуации.
Д-р Ваньо Шарков: Разбира се, той е най-спешният.
Водеща: Жълт и зелен, какви са…
Д-р Ваньо Шарков: Зеленият код е страдание, при което няма заплаха за живота на човека.
Водеща: Как разбираме, след като не сме лекари? Ето на мен ми се…
Д-р Ваньо Шарков: Разбират хората, които поемат обажданията.
Водеща: Които ще бъдат лекари.
Д-р Ваньо Шарков: И те ще Ви обяснят на Вас, че може да има забавяне на екипа. Това казвам е до 120 минути.
Водещ: Дайте пример, кое ще е за зелен код?
Д-р Ваньо Шарков: При положение че в този момент всички останали са заети с код жълт или код червен и няма кой да реагира в този момент.
Водещ: Дайте пример.
Д-р Ваньо Шарков: Пример може да бъде нараняване, което нараняване да кажем няма обездвижване на човека, няма открита фрактура. Онзи ден слушах по телевизията, не знам в коя телевизия беше, един човек, който се оплакваше, който каза, счупена ми беше ръката, а линейката не дойде половин час. Ами може в момента да се е занимавала с човек, който е със счупен врат, недай Боже. Така че този пациент би могъл да изчака, макар и болката да е силна, би могъл да изчака, пак казвам, ако екипа е зает със спасяването на тежко болен пациент.
Водещ: То от счупване до счупване има разлика.
Водеща: А жълтият код, това е някъде по средата?
Д-р Ваньо Шарков: Жълтият код е заболяване, което може да премине в червен код, при което има опасност от това страданието да се превърне в животозастращаващо и затова трябва по по-бърз начин да се реагира при тях.
Водещ: Зачервено гърло какъв код е?
Д-р Ваньо Шарков: За червено гърло, обадете се на личния си лекар.
Водещ: Добре. Ваньо Шарков, зам.-министъ