28 юни 2011 г., БНТ
Водеща: Добър вечер. Вие гледате "Референдум" - предаването, което иска да чуе вашия глас. "Спешна помощ за спешната помощ" - това е темата на дискусията тази вечер, в която ще съберем мненията на лекари и пациенти, ще включим пряко жителите на едно котелско село, ще чуем идеите на здравния министър за реформи и ще тестваме мнението на обществото. Въпросът тази вечер - ако се отпуснат повече пари, предвидени в новата концепция за спешна помощ, очаквате ли промяна в качеството към по-добро? В допитването на "Алфа рисърч" участват хора от цяла България, които в момента са пред телевизорите вкъщи. Те дават своя отговор на нашия въпрос преди да започне дискусията, сега ще чуят и ще видят всички аргументи на участниците и в края на предаването отново ще гласуват. Наричаме ги голямото жури. Събираме и вашите мнения и въпроси на страницата ни във Facebook и на електронната ни поща referendum@bnt.bg. Ето и кои са участниците в предаването тази вечер. Добър вечер на д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването. Здравейте и добре дошли.
Стефан Константинов: Здравейте.
Водеща: Добър вечер и на проф. Димитър Раденовски, директор на "Пирогов" и национален консултант по спешната помощ. Добър вечер и на д-р Юри Торнев, директор на Центъра за спешна медицинска помощ в София-област, което също не е лесна работа, доколкото разбираме. Тук са и Теодора Захариева, здравейте, председател на Българския пациентски форум.
Теодора Захариева: Здравейте.
Водеща: Радваме се, че сте с нас. Д-р Венелин Стефанов, лекар с 40-годишна практика в спешната помощ в София.
Венелин Стефанов: Двадесет. . .
Водеща: И Петър Москов, общински съветник. . .
В. Стефанов: . . . с четиридесет години трябва да е. . .
Водеща: . . . който има конкретна идея за решаване на проблемите. Двадесет, пак си звучи достатъчно сериозно.
В. Стефанов: Двадесет, двадесет, двадесет.
Водеща: Добър вечер и на заместник-генералния директор на Българския червен кръст д-р Надежда Тодоровска, здравейте, благодарим ви, че ще чуем и вашето мнение, и на журналиста на Българската национална телевизия Цвета Младенова, чиито репортажи с автентични записи на телефони от спешната помощ провокираха и дискусията, и изобщо това да се говори толкова за нови идеи, нова концепция и реформа. Време е да дадем начало на дискусията. Само да направя уговорката, че в този разговор, макар и задочно, участват много хора, освен зрители и такива, които имат какво да кажат за работата на спешната помощ, и фелдшери, които ни зададоха много въпроси, и ваши колеги, които са от различни градове в страната, и ще се опитаме да бъдем конкретни. Общо взето, проблемите са известни на всички - недостатъчно екипи, дълго време бавене на екипите, когато се викат по телефона, недостатъчно големи заплати, лошо отношение, бих допълнила - и от двете страни. Това го чухме и в репортажите с тези т.нар. СРС-та на Цвета Младенова, защото очевидно напрежение има. Г-н министър, как го решаваме обаче? Реалистично ли е всъщност линейка да стига за 20 минути. Добре ли преценихте тези 20 минути?
Ст. Константинов: Да, реалистично е. И всъщност линейките в голямата си част стигат точно за толкова. Сега, естествено, че може да има проблеми от абсолютно извън самата спешна помощ характер. Затова ние не казваме, че ако не стигне за 20 минути, нещо ще се случи, веднага санкция. Но ние поставяме някакъв норматив, че в определен процент от случаите те трябва да стигат до 20 минути. И съответно, ако са за повече, да се прави разследване защо това се е случило.
Водеща: Правило ли се е досега такова разследване, д-р Торнев?
Юри Торнев: Разбира се, при всяко закъснение на екипа, ако то не е по обективни причини, а е по субективни, следват, разбира се, санкции, административни, понякога се стига и до санкции от правосъдните органи.
Водеща: Д-р Стефанов, кажете вие като. . . как казахте, току-що всъщност слизате от линейката и участвате в този разговор.
В. Стефанов: Да, идвам от дневно дежурство, цял ден бях дежурен.
Водеща: Как смятате вие? Започнах с бързината на реакция, защото смятам, че това е един от най-дискусионните въпроси. Страшно много хора се оплакват, че всъщност това е бил големият проблем.
В. Стефанов: Да, горе-долу толкова е, в рамките на 15-20 минути успяваме с адски мъки и труд. . . преди това да уточня, че говоря за София-град.
Водеща: София-град. Но Веселин Стойчев казал, че преди година чакал линейка в София-град повече от час.
В. Стефанов: Да, ще чака и повече при това положение. Но уточнявам, че моето мнение е меродавно за София-град. Другата. . . ситуацията в страната и другите места не ми е позната. Затова казвам - специално за София е толкова, някъде между 15 и 20 минути. Но с цената на много рискове, много нерви може да се постигне горе-долу това време. Защото трябва да се отчете времето от момента на подаване на адреса до момента, в който лекарят застане пред болния, леглото на болния, и го попита от какво се оплаквате, а не кога пристига линейката. Разбити домофони, заключени врати, неправилно подадени адреси. . . някой път пристигаме за 5 до 7, до 10 минути, а още 30 минути докато влезем по стълби, ориентираме се и т.н., или ни отключат. . .
Водеща: Ама някой път обаче и за повече от час, нали така?
В. Стефанов: Да, нищо чудно. При наличие на толкова малко екипи, може да чакате и много повече часове. Или пък има едно друго нещо, което никъде не се споменава. Аз със съвсем точни цифри не мога да боравя, но позвъняванията за 12 часа на спешните телефони на "Бърза помощ" са, ако не се лъжа, между 2300 до 2500 приблизително, а ние успяваме да направим между 180 и 200. . . да изпълним повиквания. Тоест всеки десети, дванадесети. . . на 10-12 повиквания едно успяваме. Това е ситуацията.
Водеща: Теодора Захариева. Не изглежда лесно и на тези, които са в спешната помощ май, а?
Теодора Захариева: Да, определено не им е лесно. Но аз не мога да приема тази хипотеза, че линейката стига за 20 минути. Дори един човек да получава тази спешна помощ. . . т.е. един процент от населението да получава забавяне, какво от това като за другите пристига навреме? Тоест. . . мисли си пациентът, който чака един час. Явно проблемът в системата е огромен. И този проблем се задълбочава и ще се задълбочава, ако спешната помощ продължава да се разглежда като отделно звено от нашата здравна система.
Водеща: Проф. Раденовски. Да чуем сега националния консултант.
Димитър Раденовски: Има право госпожата от гледна точка на това, че наистина спешната помощ е част от националната здравна стратегия и че създаването на една адекватна спешна помощ това е онзи буфер, който ще ни даде възможност да извършим по-нататък реформите, които искат да се извършат в здравеопазването. Но проблемът не е толкова прост, както изглежда на пръв поглед - задръствания, трудно се пристига, заключени блокове, трудно се прониква в апартаментите и т.н. Проблемът е, че ние трябва така да организираме спешната помощ, че пациентът, когато има нужда. . . като имате предвид, че линейките, които докарват пациенти в "Пирогов", те са само 5 процента, всичко останало идва със собствен превоз, със случаен превоз, с хора, които са били на местопроизшествието. Така че много може да се желае от цялото ни общество. Всички трябва да влязат в тази идея да се подобри нещо. И то трябва да се подобри след като се вкарат и телемедицина, информационни системи и така.
Т. Захариева: Проф. Раденовски, ще си позволя да ви прекъсна. . .
Д. Раденовски: Да.
Т. Захариева: . . . но все още по нашето законодателство спешната помощ е държавен ангажимент.
Д. Раденовски: Точно така.
Т. Захариева: Не е на обществените и на публичните фондове. Не бива по този начин да подвеждаме нашите зрители.
Д. Раденовски: Аз. . .
Т. Захариева: И ако държавата е заделила малко средства, то обществото няма нищо общо с това, така е преценила държавата. Нека това да е нашата изходна точка.
Д. Раденовски: Аз искам да ви кажа, че това, което случва в "Пирогов", това е национална болница. . .
Т. Захариева: Не, вие в момента се оправдавате.
Д. Раденовски: Не, не се оправдавам. Казвам, че 5 процента от пострадалите или от нуждаещите се от. . . идват с линейките на бърза помощ.
В. Стефанов: Патологията, колега, водещата патология са сърдечносъдовите, а не травматичните заболявания. Сърдечносъдовите заболявания като спешност са между 70 и 80 процента от всички търсещи спешна помощ.
Водеща: Тук има един интересен. . .
В. Стефанов: Травматичните, онкоболните. . .
Водеща:. . . много интересен въпрос, който. . .
В. Стефанов: . . . всички останали са минимален процент. И не само "Пирогов". . .
Водеща:. . който е свързан с това. . .
В. Стефанов:. . . моите уважение към колегите, оказват спешна помощ.
Д. Раденовски: Съгласен съм.
Водеща:. . . с това, което казвате.
В. Стефанов: Десетки болници оказват спешна помощ.
Д. Раденовски: Но ще кажа следното нещо - от 8900 легла в София-град, 62 лечебни заведения, от които една част са и ДКЦ-та. . . за април месец "Пирогов" е лекувал 35 процента от хоспитализираните.
Водещ: Петър Москов сега. Към вас обаче с този въпрос. Нещо, което прилича на това, което казахте вие, д-р Стефанов. Петър Иванов казва: в Съединените щати линейка се вика по три причини - катастрофа, инфаркт, инсулт или друго много, много тежко състояние. В България "Бързата помощ" се използва масово като най-евтината от тези вече 2 милиона хора, които не плащат здравните си осигуровки.
Д. Раденовски: Като социална служба се използва. . .
Т. Захариева: Да.
Водеща: Приемате ли, д-р Москов, това мнение и как виждате вие решаването на този проблем?
П. Москов: Приемам, че при всички положения "Бърза помощ" извършва и несвойствени на нея функции. Тя е натоварена, защото няма кой друг да ги извършва, защото различните части от здравната система са реформирани на различен етап или пък въобще не са реформирани, какъвто е случаят със спешна помощ. А иначе за да има качествена спешна помощ, трябва следното нещо - мотивация на хората, които работят там, тя е професионална и финансова, и една вменяема логистична подкрепа, за да може тези екипи да могат да достигат по най-бърз начин до мястото, където има нужда от тях. Това са двете неща. Те са спешни, бързи, не струват много пари. И защо не се въвеждат е въпрос, на който аз нямам отговор.
Водеща: Ето, министър Константинов, мотивация и логистична подкрепа.
Ст. Константинов: Знаете ли, ние в един момент ще стигнем до една и съща тема. И всъщност проблемът не ни е за колко време стига линейката. . . основният въпрос, а основният ни въпрос е, ако искаме системно да ги подредим нещата, с какво ще се занимава спешната помощ. И, ето, колегата от София казва - докато стигне до леглото и попита от какво се оплаквате. . . Наистина страшно много хора използват това, че не могат да намерят лекар в определени часове, звънкат на спешната помощ, знаят, че е безплатно. . . А то никак не е безплатно. Едно отиване на линейката струва 100 лева. И се оказва, че ние сме евтини на брашното и скъпи на триците. Абсолютно съм съгласен, че не трябва да се решават нещата на парче. И който е прочел концепцията, вижда, че се говори за извънболничната, дори там е поставен този въпрос, болничната помощ, как трябва да са взаимосвързани. Естествено е, че когато събота и неделя или през нощта нямаш личен лекар, ти ще търсиш спешна помощ. Какво обаче направихме тази година? Има кабинети. Тези кабинети. . . Въпреки че бяха много критикувани. Казваше се как няма да проработи. Повярвайте ми, аз съм посетил много от тях вече, знам как минават по 50-60 човека през събота и неделя. Но първият въпрос, който трябва да решим, е какво ще прави спешната помощ. В Закона за здравето много ясно е казано с какво ще се занимава. Въпросът е, че ние в момента не може да го осъществим напълно, защото наистина трябва да връщаме хора. Оттам насетне, поставим ли си ясната цел, трябват ни идеи как да я изпълним, трябват ни средства, с които да ги претворим. Това е.
Водеща: Общо взето, сега, доколкото разбирам, спешната помощ често работи, докато, без да искам да обидя никого, докато личният лекар спи или си почива, нали, нещо такова?
Ст. Константинов: Не, това много ще е некоректно, защото личните лекари също са хора и те трябва да работят 8-часов работен ден. Но така беше измислена системата, на тях се вмени тази функция, те бяха задължени по 24 часа да работят, по закон, до тази година, без никакво право на. . . да измърдат от това нещо. Естествено това не се случваше и лека-полека спешната помощ се превърна в това нещо, което трябва да обере луфта на системата и да събере и недоволството. . .
Водеща: Да видим как изглежда спешната помощ. . .
П. Москов: Знаете ли, това до някаква степен е малко измислен въпрос.
Водеща: Моля ви само, за да включим. . .
П. Москов: Само за секунда.
Водеща: Обаче много кратко, за да включим село Нейково, че там ни чакат.
П. Москов: Абсолютно е прав министърът, че. . . да, абсолютно е прав министърът, че нещата в "Бърза помощ" не са изцяло свойствени за нея. Само че в момента има спешни кабинети, джипитата могат да се сдружават и да правят групови практики и да осигуряват спешността след 20.00 часа.
Т. Захариева: Нека, нека да кажем в кои населени места, защото хората в селата. . .
Водеща: Моля ви, нека да включим хората. . .
П. Москов: Само секунда, за да обясня какво искам да кажа.
Водеща: Ама, моля ви, много кратко.
П. Москов: Та освен това могат да сключат договор с медицински центрове, могат да сключат договор със спешните портали на болницата. Националната здравноосигурителна каса трябва да притежава този масив кой болен. . . аз, болният, към кое джипи съм и къде ме е насочило, когато той спи, както каза министърът. Къде е проблемът и защо "Бърза помощ" трябва да отговаря за това? Един ясен информационен масив, който казва кой не си е свършил работата. Затова казвам, че хубаво е да говорим по принцип, но когато има конкретни и прости решения, е добре и да се прилагат.
Водеща: Дайте да видим конкретната ситуация в село Нейково, което на границата между община Котел и община Сливен. Там е нашият репортер Веселин Цветанов.
Водеща: Веско, прекъсваме ви, но вие останете там, за да чуете как коментират тук гостите в студиото това, което казвате, защото веднага имаше реакции.
Ю. Торнев: Ако позволите да кажа аз, ето, всички чухте, личният лекар липсва. Нали, и всички пак стигаме до това, което казаха колегите от другата страна, че ние използваме екипите на центровете за спешна медицинска помощ за всякаква медицинска помощ, не за спешна, а за всякаква медицинска помощ по различни причини. . .
Т. Захариева: Извинявайте, извинявайте много, но той. . .
Ю. Торнев: И пак по стар български обичай. . .
Т. Захариева:. . . джипито си е решил проблем, сключил е договор.
Ю. Торнев:. . . се съсредоточаваме върху следствието, а не върху причината.
Водеща: Обаче какво правим ние сега при това положение? Как подобряваме работата на спешна помощ, като. . .
Т. Захариева: Значи, вие няма как да го задължите джипито, при положение, че то е сключило договор да си. . .
Ю. Торнев: Уважаема госпожо, какво да го задължим, те хората не въобще не го познават. . .
Т. Захариева: Той си е решил проблема.
Ю. Торнев:. . . и не го виждат. Какво да го. . .
Водеща: Отива един път в месеца.
Ст. Константинов: Вижте, нали говорим за спешна помощ, защо отлагаме. .
Ю. Торнев: Един път в месеца отива.
Ст. Константинов: Джипито изобщо не е там. Нека. . .
Ю. Торнев: Къде е този личен лекар, питам аз. . .
Ст. Константинов: Нека да ги попитаме къде е джипито. Джипито вероятно е в Сливен. Аз искам да кажа следното нещо. Ясно, че това е сериозен проблем, но. . . Понеже си имам агенти и проверих, нали, за въпросното село, аз ще ви кажа, пет пъти е викана линейка за първите 5 месеца. Четири пъти са били наистина. . . са били случаи с инсулт. Един път човек е починал в линейката докато е пътувал. Защо обаче се стига за разстояние от 28 и 36 километра, защото това са конкретните разстояния между Котел и между Сливен, защо се пътува толкова дълго?
Водеща: Със спешната помощ по-бавно се стига, отколкото със стария автобус сигурно. . .
Ст. Константинов: Не, защото пътят, попитайте и ще разберете, че целият е в дупки и не може да се кара по-бързо. Това е проблем също. Това са комплексни неща. Като говорим за София, тук има задръствания, това е проблем. Когато говорим за провинцията, там има дупки. Така че, виждате, понякога нещата са извън самата спешна помощ, извън медицината, извън здравеопазването. Говорим за инфраструктура. Нека и тези неща да ги имаме предвид.
В. Стефанов: За София да ви кажа, понеже се отклонихме. . .
Водеща: Кажете. И след това д-р Москов, за да видим можем ли да впишем идеята с моторите в село Нейково?
В. Стефанов: Отклонихме се страшно много. В София живеят една трета до една четвърт от българите. Основният проблем на спешната помощ. В София има неколкостотин хиляди хронично болни възрастни хора, които никой. . . няма кой да ги погледне. Звъни се на 150. Има десетки хиляди неосигурени роми. За това нещо се мълчи, тотално се мълчи. Те нямат лични лекари. За най-малкото нещо, за убождане от игла, за всичко, се звъни на 150. Нашите литейки не излизат от ромските гета с часове наред, при положение, че имаме 12-13 най-много до 20 екипа. Ето, вършим дейност, която не е наша. Ние вършим социална дейност. Ние преглеждаме хронично болни. Днес. . . днес не точно, но в други дни правя по 10, по 12 адреса, от които нито един не е спешен. Това едното. И второто, унизително убийственото ниско заплащане. Г-н министър, никой няма да работи, един лекар за 300 лева. . . една сестра за 400, един лекар между 500 и 700 лева. Няма такива будали вече. И затова всички избягаха. Както виждате, при нас не останаха хора.
Водеща:Петър Москов. . .
В. Стефанов: Това е. . .
Водеща: След това ще ви дам възможност, за да не бъде . .
В. Стефанов: . . . това е скандално.
Водеща:. . . за да говорите всички. Кажете сега за моторите, за парите. . .
П. Москов: Не, ще кажа и за това. . .
Водеща: Вие също сте лекар, дайте да го коментираме това.
П. Москов: Ще кажа и затова. Първо трябва да сме абсолютно наясно, и това е истина, която трябва да бъде казана от всички нас тук и обществото трябва да я разбере, навсякъде по света, дори и в богата Швейцария, отдалечените, трудно достъпните, планинските, малките селца и градчета имат по-ниско ниво на ежедневна. . . на място компетентна медицинска помощ. Това е така по целия свят. Не може в това село при тези прекрасни хора да има голяма болница и да има няколко екипа линейки, които междувременно трябва. . .
Т. Захариева: Те не го и искат, д-р Москов.
Водеща: Точно така, аз съм съгласна с Теодора.
П. Москов: Казвам само това, че. . .
Водеща: Те искат просто да има някаква малко. . .
П. Москов: . . . при всички положения разказът за големите центрове и. . .
Водеща:. . . по-адекватна спешна помощ.
П. Москов: . . . разказът за малките места е различен. Но това, че няма адекватна спешна помощ, пак казвам, е причина на това, че няма кой да я извършва тази спешна помощ, разберете, няма лекари. . .
Водеща: Добре, дайте вашето решение.
П. Москов: Няма лекари, които да качите на тези линейки, дори и да ги намерите.
Водеща: Ето, село Нейково, между Котел и Сливен, лош път, джипито - един път в месеца.
П. Москов: Село НейковоЕ Джипито не отива в това село, защото няма причина да отиде. Разберете.
Водеща: Не, не мога това да го разбера.
П. Москов: Не, защото е лош човек.
Водеща: Как така, не го разбирам...
П. Москов: Джипито няма причина да отиде там...
Ю. Торнев: Това са негови пациенти, как да няма причина.
Водеща:. . . дали в мен е проблемът.
П. Москов: ... има малко количество пациенти. . .
Ю. Торнев: Те са в пациентската му листа, как да няма причина?
П. Москов:. . . те не осигуряват сериозна част от неговия доход, и то ходи там рядко.
Ю. Торнев: Това не мога да го. . .
П. Москов: Лекарят, който трябва да се качи в линейката и да обслужва това, не може да направи това за 300 или 400 лева. Това е убийствен, тежък труд, който изхабява. Трябва да гледаме обективността, а не да видим какво се случва, когато пренебрегваме обективността и казвате, дайте да дадем.
Водеща: Гледаме я. Кажете това, което чувате в концепцията, харесва ли ви или не и вие имате ли друго решение. След това искам да чуем журналистическия поглед.
П. Москов: Всичко, което чувам и виждам в концепцията, е разумно. Това, което не харесвам, е следното: че концепцията е свързана с. . . как да го кажа образно. Ако имате пожар вкъщи, хвърляте вода, а не правите семеен съвет за това под какъв ъгъл да хвърляте водата. Аз мисля, че има ясни проблеми, концепцията нека да си върви, но те трябва да бъдат моментално ясно и сега направени. Ясни управленски решения и ясно изискване за финансиране. Нали, г-н министър.
Водеща: Цвета Младенова.
Ст. Константинов: Аман от концепции. Много общи приказки.
Водеща: Чакайте Дайте да чуем.
П. Москов: Не, мога да бъда съвсем конкретен, ако искате. Ще кажа, че конкретността, примерно за град София, изисква 50 процента увеличаване на работната заплата, което ще струва малко по-малко от 2 милиона годишно. Изисква едно решение на Софийска община за децентрализация на пунктовете на линейките, за да не тръгват от едното място на София и да стигат до другото всеки път. И трето, един акт на министъра за това да позволи младите лекари да могат да отиват в Спешна помощ, за да могат да специализират това, което искат. Това са трите неща, които. . .
Водеща: Моля ви, да отговорите в едно изречение, искам след това . . . Ама това и в момента се случва.
П. Москов: Конкретен ли съм. С изключение на заплатите.
Димитър Раденовски: Много правилно. Точно създаването на катедрата инициира такъв проблем, че решаваме проблема със специалистите, които трябва поне пет години, за да защитят специалност Спешна медицина, мотивираме ги с това, че могат да направят и една тясна специалност кардиология, урология и хирургия или нещо друго, нещо, което 20 години не е правено, защото те са обучавани. От 260 души със специалност по Спешна медицина в момента 60 работят в станциите за Бърза медицинска помощ.
П. Москов: Знаете ли, професор Раденовски, извинявайте, че ви прекъсвам. Аз знам, че конкретният информационен повод за днешното предаване е създаването на Катедрата по "Спешна медицина".
Водеща: Така ли?
П. Москов: Уважавам това нещо. Освен това. . .
Д. Раденовски: Моля?
П. Москов: Ами не виждам друг конкретен информационен повод. Знам. .
Това е много важно стъпка.
Д. Раденовски: Именно, да.
П. Москов: . . . това нещо е стъпка, която може би в бъдеще доведе до нещо разумно. Освен това обаче ще кажа, че това няма да има непосредствено отношение към реформата и подобряването на работата на спешната помощ. Първо, в "Спешна помощ" се обучават и се изпитват и досега лекари, нали така? Второ, за да се създаде тази катедра, трябва. . .
Водеща: Д-р Москов, моля ви.
Теодора Захариева: Това е основна функция на БЧК. . .
П. Москов: Казвам само, че разказът не е какво ще обучаваме в бъдеще. . .
Водеща: Ама добре, ама нали трябва да говорят БЧК. Искам да говори Цвета. Всички питате министъра, дайте. . .
П. Москов: . . . разказът е как ще задържим. Разказът е как ще задържим хората сега и как ще направим така, че тези линейки да могат да стигат максимално бързо. Това разказът. Какво ще става в бъдеще, е част от това, но то е въпрос на концепция, а не на.
Водеща: Хайде сега, питаме вас. Обаче искам да ви запитам с въпроса. Ако обичате, д-р Москов, на Жулиета Младенова, колко ще чакате да повишите заплатите в спешната помощ. Аз ли?
Водеща: Моля ви, бъдете конкретен в това, което ще отговорите. И с колко ще се повишат?
Водеща: Цвета и БЧК.
Ст. Константинов: Вижте, нещата са много простички и те са казани. Ако искаме бързи действия и бърз резултат, ни трябват много пари. Ако искаме в по-дълъг период да станат нещата, ще ни трябват по-малко пари.
Водеща: Как искаме? Вие как искате?
Ст. Константинов: Ами ние сметнахме горе-долу колко трябва да получават лекарите в спешна помощ на базата на това, колко получават техните колеги в извънболничната и в болничната помощ. Ясно е, че ако един лекар си работи на кабинет и получава 1500 лева за пет, шест, седем и осем часа работа, няма да има никакъв стимул да работи на място, където ще му е заплата 800 лева и ще трябва да дава нощни дежурства, събота, неделя, да му се карат, да ходи по различни гета. Това е много ясно казано. За съжаление парите не ги дава Министерство на здравеопазването, а друг орган, но ние сме го казали и това е решението. Даването обаче само на пари, само по себе си за кратко много бързо ще ни реши проблемите, но в дългосрочен, в дългосрочен аспект няма да е достатъчно, затова са всичките тия неща, тия 25 страници, всяка от която си има смисъла и тежестта. Това е, което мога да кажа. Иначе с абсолютно всичко съм съгласен. Но сега, дайте да дадем, нали, 70 милиона ни трябват на практика, хайде, 60 милиона ни трябват, за да повишим заплатите до това ниво.
Водеща: Някакъв знак дали ще стане или не?
П. Москов: Ама не, и знакът е в обратна посока.
Водеща: Цвета Младенова, Цвета.
Цвета Младенова: Здравейте. Първо искам да кажа, че беше изключително интересно включването от село Нейково. Видяхме, че. . .
Водеща: Изядохме малко от времето, за което съжалявам, да.
Цв. Младенова: Не, напротив, заслужаваше си, защото успяхме да видим как, първо, случайно е болна медицинската сестра. . .
Водеща:. . . много хората, да.
Цв. Младенова: . . . на която всички разчитат, и самите хора, чухме автентично от тях, че линейката закъснява 1 час. Всеки би си казал, както и вие, д-р Москов, така е в селата, не само в България. Всички бихме помислили, че в градовете ще е по-добре и къде другаде, освен в столицата, да е най-добре. Но според задълбочения и изключително интересен също анализ на здравното министерство, който е в рамките на тази концепция, става ясно, че броят на забавените повиквания е 4 процента, така сте изчислили. Какво обаче е интересното, че 80 процента или 79, да съм точна, от тези забавени повиквания са не другаде, а в София-град, в столицата на България линейките закъсняват най-много, в 80 процента. Не мога да се съглася, че единствено задръстванията биха били причина, тъй като аз също съм шофьор, карам и в Пловдив, и във Варна съм карала, същото е положението.
Водеща: Е каква е другата възможна причина?
Цв.Младенова: Мисля, че е миниджърска, недостатъчно екипи.
В. Стефанов: Няма хора, просто. . . няма хора, няма кой да извърши тези. .
Цв. Маркова: Както стана ясно и от нашите репортажи. . .
В. Стефанов: Пирамидата е обърната обратно.
Водеща: Да.
Цв. Младенова: Да, както стана. . . Сега вие казвате, нали, и аз ви вярвам. .
Ю. Торнев: Екипите извършват всякаква медицинска помощ.
В. Стефанов: Екипите са малко, имаме един куп информация, включая и 112. Получава се информация от всякъде, а долу няма кой да свърши конкретната работа. Това е, а 112 само ни пречи, 112 пречи. Те са неориентирани и не ни подават правилно адресите.
Водеща: Причината, според вас, допълнително разконцентрирване на медицинската помощ - 112.
Цв. Младенова: Линейките се намират на едно място в София, концентрирани в Сточна гара, на едно място за целия град.
Водеща: Тоест, ако ти я викаш от Младост, много повече време ще отнеме, да.
Ю. Торнев: Това е може би една от причината. Ако позволите, но както каза д-р Москов, това може да се реши с разкриването на 4 филиала в големите жилищни района и тогава ще се скъси. . .
Н. Тодоровска: Добре, нали в "Света Ана" има такъв обзаведен, какво пречи да се пусне?
Ю. Торнев: . . . и тогава ще се скъси много времето за пристигане на екипите до нуждаещите се.
П. Москов: Да, това е абсолютно така.
Ю. Торнев: И другото, действително съм съгласен с него, ако позволите, д-р Москов. . .
П. Москов: Извинете, да, извинете, че ви прекъсвам.
Ю. Торнев: . . . че, за да запазим сега статуквото, да задържим служителите, които сега работят в центровете, трябва да има увеличение на трудовите възнаграждения. Но концепцията, която е проект на концепция и е предоставена на обществеността за обсъждане, е нещо, което не беше се случвало в близките 10 години. Това е поне документ, върху който ние сега можем да разсъждаваме и тя гледа в бъдеще, защото ако ние бяхме, нали, извинявайте, че аз ще бъда многословен, но искам да си довърша мисълта, ако бяхме така далновидни през 2000 или 2001 г., сега нямаше да достигнем до това състояние да изпитваме такава остра нужда от лекари да попълним екипите.
В. Стефанов: Колеги, сега ще ви кажа защо нищо няма да се случи с концепцията, защото има едно липсващо звено, което упорито се отхвърля тука и което упорито, така, на по-високите нива, ръководни нива, отричат.
Водеща: Кое е това звено?
В. Стефанов: За пациентаЕ Това е неотложната помощ. За пациента всичко е спешно. Ние условно делим на неотложно, което може да чака, и спешно.
Водеща: Абсолютно съм съгласна.
В. Стефанов: Но за него едно ухапване от комар е спешно. Това е, човешката природа е такава, за тях всичко е спешно. И на нас ни се губи едно звено, наречено условно неотложна помощ. Всичко започна 2000 г., когато по времето на Илко Семерджиев беше унищожена неотложната помощ в поликлиниките и тогава всичко се стовари върху нас.
Ю. Торнев: Извинявайте, но в света няма такова понятие неотложна помощ.
В. Стефанов: Ние не сме светът.
Ю. Торнев: Има медицинска помощ и спешна медицинска помощ.
В. Стефанов: Колега, не се сравнявайте с държавите. Гледам тука, ама в развитите държави било не знам какво.
Ю. Торнев: Е ние не сме извън света.
В. Стефанов: Ние не сме развита държава, ние сме бедна малка държава и си имахме много добра система за работа. Защо трябваше да се унищожава? Сега искаме това пък, което беше направено . . .
Ю. Торнев: Аз не смятам, че е унищожена.
В. Стефанов: Уважавайте и другите, де. Аз мълчах, докато вие говорехте. Защо трябваше, след като 2000 г. беше унищожена една работеща система, както и да. . . с всичките й кусури, защо трябва сега да унищожаваме пък тази, за да правим нова?
Водеща: Ами, нали не я харесвате. Нали вие самите казвате, че тя не работи.
В. Стефанов: А един голям капацитет и в мениджмънта, и във всичко, генерал. . . шефът на Военномедицинската академия. . .
Т. Захариева: Тонев.
В. Стефанов: . . . ген. Тонев го каза в едно интервю - върнете старата система, защото иначе сте обречени. И аз ви го казвам, и моите колеги днес и преди обсъждали сме, гледали сме. Г-н министър, от извора, хората, които работят. . .
Водеща: Моля ви да приключите.
В. Стефанов: . . . на линейката, казват - това няма да се случи. Не, вие ще го въведете силово и ще сбъркате, както сбъркаха преди 10 години. Същото се получава.
Ст. Константинов: Абе, уважаеми колега, какво силово ще въведем? Кажете, значи, така, речовиците ги говорите с плам, обаче. . .
В. Стефанов: Ама искате ли да ви донеса, това което. . .
Ст. Константинов: Не, не, чакайте, изслушайте ме, изслушайте ме малко.
В. Стефанов:. . . министър Семерджиев даваше, беше същото.
Ст. Константинов: Значи, министър Семерджиев. . . от тогава колко правителства се смениха?
В. Стефанов: Ама, същото е.
Ст. Константинов: Ама. . . Е, как ще е същото? Какво да направим, смени се системата. Значи, имаме смяна в болниците, имаме смяна в извънболничната помощ. Вие ми казвате върнете. Кое да върнем? Спешна и неотложна помощ, това са социалистически глупости. Значи. . .
В. Стефанов: Добре, г-н министър. . .
Ст. Константинов:. . . хората, аз искам да ви кажа. . .
В. Стефанов:. . . като отида и ме питат за мерене на кръвно, това моя работа ли е. . .
Ст. Константинов: Чакайте. Изслушайте ме, изслушайте ме.
Водеща: Чакайте малко да се изслушаме.
Ст. Константинов: Изслушайте ме внимателно. Спешен случай знаете ли кой е? Спешен случай е това, което стана на автомагистралата. Спешен случай е, когато човек има инфаркт. Не можете, не може да си го позволим този ресурс. Няма държава, която да си го позволява, ние да лекуваме хората чрез линейките. Да, ако ми кажете, че трябва да развиваме извънболничната помощ, съм съгласен. Когато ми казвате, че заплатите са ви ниски, казвам - да, аз съм съгласен, но няма механизъм, по който ние да плащаме. . . Това е популизъм.
В. Стефанов: Не намерите ли начин да. . .
Ст. Константинов: Аз не искам да бъда популист.
Водеща: Добре има един такъв вариант.
В. Стефанов: Не намерите ли начин да не обслужва спешната помощ. . .
Водеща: Прекъсвам ви, д-р Стефанов. . .
В. Стефанов: . . . неосигурените и хронично болните, нищо няма да стане.
Водеща: Чуйте сега. Има. . .
В. Стефанов: Това е. Имаме 125 хиляди...
Водеща: Д-р Стефанов. . .
Ст. Константинов: Вие си противоречите. Казвате ние за всеки трябва да отидем. . .
Водеща: Има. . .
Ст. Константинов: . . . а сега ние трябва да решим да не ги обслужваме.
В. Стефанов: Сто двадесет и пет хиляди адреса имаме за миналата година, от които. . .
Водеща: Да, има един такъв вариант и този вариант. . .
В. Стефанов:. . . са спешни.
Водеща: . . . д-р Стефанов.
В. Стефанов: Е, хубаво.
Т. Захариева: Аз искам да. . . Може ли да кажа нещо, ако позволите. . .
Водеща: Има един такъв вариант, който. . . Разбира се, само и аз просто ще си позволя, защото мисля, че това е интересно и хората да го чуят. В някои държави в Европа е така. Ако на тебе ти се струва спешно и неотложно, но според преценката на спешната помощ не е така, извикай си линейка, но си плати за тази услуга, нали, ако искаш да дойдат да ти мерят те кръвното, или нещо ти се струва притеснително.Няма законодателство. Не разрешава.
Водеща: В смисъл това не е ли също вариант? Не може.
Водеща: Кажете вие и след това Теодора.
Надежда Тодоровска: Благодаря ви. Първо искам да кажа, че времето, за което трябва да реагира един екип на спешна помощ, е много важно и тези, които се занимават със спешна медицина, знаят, че наистина човешкият живот понякога виси на косъм и първите пет до десет минути са най-важните и затова Български червен кръст прави всичко възможно да обучи съгласно Закона за БЧК максимално хората, различни групи от населението, по първа помощ да оказват. Но тук става въпрос за една по-висока квалифицирана първа помощ и тук в някаква степен може би разковничето ще дойде именно с насищане на квалифицирани хора, които умеят бързо да стигат, да реагират и адекватно да помагат.
Т. Захариева: Парамедиците, така ли?
Н. Тодоровска: Да, на пострадалите и нуждаещите се от спешна помощ. Това са парамедиците така наречените. Сега, как ще ги нарече българското общество, вече е въпрос на дискусия, но смятам, че без тяхното активно включване в този процес не би могло първо да се реши кадровият проблем, защото не може да очакваме единствено и само лекарите да отговарят на всяко едно повикване, защото вие сам, д-р Стефанов, казахте човекът смята, че е спешно дори когато е ухапан от комар, е трябва ли висококвалифициран лекар да отиде за нещо, което може да го извърши друг с необходимата, разбира се, подготовка.
В. Стефанов: А парамедикът като отиде и само извозва, къде ще ви кара?
Водеща: Теодора, Теодора Захариева.
В. Стефанов: В кое заведение ще ви кара.
Н. Тодоровска: Значи, точно това е смисълът.
В. Стефанов: Ама вие нямате базата, няма икономическата основа, за да се...
Ст. Константинов: Абе как няма? Ние имаме повече болници. . .
В. Стефанов: Е с парамедиците ...
Н. Тодоровска: Има достатъчно лечебни заведения. . .
В. Стефанов: Къде ще го закара парамедикът?
Н. Тодоровска:. . . които отговарят на изискванията.
Ст. Константинов: Ама ние имаме повече болници, отколкото има която и да е друга страна в Европа.
В. Стефанов: Имате, ама не работят.
Ст. Константинов: Е, как не работят?
В. Стефанов: Спешна помощ не работят.
Ст. Константинов: А, не, моля ви се, това е несериозно.
Водеща: Теодора, Теодора Захариева.
В. Стефанов: Спешна помощ не работи.
Водеща: Теодора Захариева, д-р Стефанов.
В. Стефанов: Елате нощно време да видите, че са заключени всички, работят две-три болници.
Водеща: Моля ви, нека. . . проявете разбиране към останалите хора, които са в студиото.
Т. Захариева: Напълно съм съгласна, че трябва да има едно звено, което да поема точно спешното според пациента, както каза госпожата, и това трябва да е парамедик, който да знае да измери кръвното, високото кръвно на какво реагира и не знам си какво още. Защото лекарят, винаги съм го казвала, това е високо специализиран труд и не можем ние да си позволим като трудовашка количка да го лашкаме по всички обаждания, които се получават. Той трябва да има строгото предназначение и оттам мисля, ще се получи огромна икономия на ресурс, нали, за да може заплатите да се увеличат на тези лекари. Напълно съм съгласна с министъра, че спешната помощ е за това, което се случи на магистрала "Тракия".. И не само.
Т. Захариева:. .. но аз питам - наградихме всички лекари от "Свети Георги", болницата. . .
Водеща: Пловдивската.
Т. Захариева: Кой благодари на десетте екипа, които бяха там, на мястото на произшествието. Министърът.
Т. Захариева: Единствено и само министърът. Нито лекарски съюз. . . Това показва, че този участък, едно, че се разглежда като отделно звено, ами и самата им гилдия ги разглежда като онези по-различните, нали. Това не е вярно.
Т. Захариева: Съгласна съм, че проблемът е много дълбок. Това не е вярно.
Водеща: Само че ще ви прекъсна. . .
Т. Захариева: Но конкретно, но конкретно искам по концепцията. . .
Водеща: Дайте конкретно, трябва да видим допълнително допитване и продължаваме.
Т. Захариева: Тук ми прилича нещо много така, лобистко, аз го споменах и преди предаването и няма да се въздържа да го кажа, че, както, нали, всичко останало - различни специалисти, солидна диагностична база, възможност за интензивно лечение, нали се сещате. . .
Водеща: Добре, ама дайте малко по-динамично. Недейте да ги четем всички тези неща.
Т. Захариева: ... че болницата в това село никога няма да покрие тези изисквания.
Водеща: Какво ви при. .. нещо ви смущава ли, давайте само това, което ви притеснява.
Т. Захариева: Сега, както и 30 процента от наличния леглови фонд на спешен болничен леглови комплекс да получава финансиране такава болница, за да поддържа този леглови комплекс. Моите уважения, всички сме обединени, че сме бедна нация, и да поддържаме, за да може "Пирогов", Военна болница и ИСУЛ да си поддържат легловата база, е, бога ми, много съжалявам. И затова да се използва обществен ресурс.
Водеща: О, не знам, аз. . . Аз смятам, че това са болници, в които. .. не знам, обаче ние с телевизионните си камери какви неща снимаме там. Там се спасяват хора всеки ден.
Ю.Торнев: Нещо на различни посоки говорим.
Д. Раденовски: Мога ли нещо да кажа. .. че аз много съжалявам. . .
Т. Захариева: Мога да ви кажа, че. . . къде се спасяват? Защо никой, мисля, че професор Раденовски ще ме подкрепи от вас. . .
Д. Раденовски: Значи, не мога. . .
Т. Захариева: Кой е влизал в белодробната клиника на "Пирогов", за да види как са разделени с паравани?
Д. Раденовски: Каква белодробна клиника, ние нямаме белодробна клиника.
Т. Захариева: Едно отделение имате там.
Д. Раденовски: Нямаме отделение по белодробни болести. Добре, това са несъществени работи, само си губим времето.
Т. Захариева: А, не, много са съществени.
Д. Раденовски: Вижте, "Пирогов". . .
Т. Захариева: Защото получавайки това финансиране, те ще си правят капиталови разходи. Говорим за концепцията. . .
Д. Раденовски: "Пирогов" е съкратил легловата база от 1600 легла на 800 легла.
Т. Захариева: „Пирогов" е мит вече.
Д. Раденовски: Значи той е мит във вашите представи.
Водеща: Ама, не знам какъв мит, те всички спешни случаи се возят в "Пирогов".
Д. Раденовски: Това е разликата, която различава София от провинцията.
В. Стефанов: Не е така, не сте права.
Водеща: Не съм?
В. Стефанов: Има и други спешни болници.
Водеща: Да, със сигурност. В смисъл не искам да ги подценявам, ама аз ви казвам, че. .
В. Стефанов: Пак ви казвам - най-много са инфарктите, инсултите, съдовите заболявания.
Д. Раденовски: Това е тотално неразбиране. . .
Водеща: Да.
В. Стефанов: И не са точно в "Пирогов". В "Пирогов" най-вече е травматологична клиника.
Т. Захариева: Травми, травми, да.
Д. Раденовски: Значи, "Пирогов" води дежурство по спешна кардиология.
В. Стефанов: Не отричам.
Д. Раденовски: . . .с неговия център за инвазивна кардиология.
В. Стефанов: Неврология обаче нямате.
Д. Раденовски: Как нямаме?
В. Стефанов: Неврология нямате. Е колко, какво имате там?
Д. Раденовски: Значи, нашата неврохирургия е единствената, която. . .
Водеща: О, не, вижте, това според мен. . . не знам дали вълнува зрителите.
Т. Захариева: Планова.
Д. Раденовски:.оперира спешно и. . .
Водеща: Професор Раденовски, дайте едно изречение и да си видим допитването.
Д. Раденовски: Ето, аз го казвам.
Водеща: Добре.
Д. Раденовски: Нашата неврохирургия оперира. . .
В. Стефанов: Ако позволите само да вметна.
Водеща: Добре, призовавам сега хората да гласуват на основния ни въпрос.
Д. Раденовски: Хора, които не разбират и не знаят, и не искат да го разберат, моля ви се, заблуждавате пациентите.
Водеща:. . . за да имаме време да обработим резултатите.
Д. Раденовски: Не би трябвало така.
В. Стефанов: Основното са спешните, неотложни. . .
Водеща: Д-р Стефанов.
Д. Раденовски: Моля ви се, спешни кардиологични, неврохирургични. . .
Водеща: Нямаме време.
В. Стефанов: Интензивни, неврохирургични звена, това е.
Водеща: Моля ви, гласувайте. Д-р Стефанов, професор Раденовски.
В. Стефанов: Ами, нали го работя всеки ден.
Водеща: Гласувайте на основния въпрос - ако се отпуснат повече пари, предвидени в новата концепция за спешна помощ, очаквате ли промяна в качеството към по-добро. Докато хората гласуват, да видим допълнително допитване и данните от него. Кой е основният проблем на спешната помощ според запитаните от "Алфа Рисърч". Финансите и оборудването - 56,8 процента от запитаните, липсата на специализирана подготовка на лекарите за спешна помощ - 41,2 на сто, 2,1 процента без мнение. Вероятно отговорът липса на специална подготовка на лекарите за спешна помощ е свързан и с това, което вчера стана ясно, че всъщност малцина, които това са учили и работят в спешната помощ. Аз обаче, г-н министър, се питам кой ще иска да стане парамедик? Какъв си го представяте, а също и Червеният кръст после, вие кой. . . кой е този човек? Това е примерно човек, който досега е фелдшер, може ли той да отиде да се преквалифицира, медицинската сестра от село. . . Това е нова професия.
Водеща: . . .от селото до Котел, съвсем млад човек, кой ще бъде този парамедик.
Ст. Константинов: Не, не, точно такива, каквито са парамедиците в западните държави, това са млади мотивирани хора. Между другото парамедикът се учи две години, фелдшерът е доста по-високо в йерархията, така че няма абсолютно никакво притеснение, че парамедиците ще изместят фелдшерите, но фелдшерите така или иначе застаряват, намалява техният брой и е съвсем нормално да бъдат заети с нова професия.
Водеща: И се притесняват много какво ще стане с тях.
Ст. Константинов: Сега искам да кажа защо, защото веднага ще се каже ама, парамедикът, той не знае като лекаря. Вижте, когато има спешни състояния, има алгоритъм на поведение. Трябва да се направят десет неща едно след друго. Не е нужно да отиде там лекар и да мисли ама, каква е диагнозата, ама сега да назначи изследване, ама то изследването да стане, ама. . . това не е спешната медицина. Спешната медицина е, когато се работи по алгоритъм. И между другото парамедиците в държави, където са развити, доста е показателно как са се снижили показателите и смъртност, и т.н. 1966 г. в Америка са забелязали, че във военни конфликти хората оцеляват и оживяват много повече, отколкото на магистралите им. Защо? Защото не е имало адекватно поведение. И точно тогава обучават в Америка страшно много парамедици, които системно и знаят при това състояние, а днешно време имаме невероятни възможности с телемедицината. Даже в Русе в линейките. . .
Т. Захариева: О, г-н министър. . .
Ст. Константинов: Нека, нека да се изкажа.
Т. Захариева: Ако правим телемедицина, нека да започнем от патоанатомията и тогава в спешната помощ.
Ст. Константинов: Телемедицината. .. Нека, нека, много се моля, само да се изкажа. Телемедицина се прави вече в България и мога да дам пример линейките в Русе. Не е инвестиция на държавата, друга структура е направила, но има устройства, с които може да се разбере дали човекът има инфаркт и болницата вече да знае. Това е бъдещето. Ние трябва да наблегнем на новите технологии, а не да развиваме нещо, което. . . и носталгия, което е било преди 20 или 30 години. Тогава е било добре, но животът е бил съвсем различен. Трябва да гледаме неща.
Водеща: Д-р Москов и след това г-жа Тодоровска.
П. Москов: Знаете ли, разговорът някак си много се разводни. Аз ще кажа това, което са мислили. . .
Водеща: Пълно е със страшно много нещата, за които хората питат.
П. Москов: . . . през последните седмици и месеци, когато сме направили това предложение преди три месеца как да изглежда това нещо в София. Знаете ли, може много да спорим каква част да бъдат парамедиците, каква не. Реалността обаче е следната. В момента спешната помощ е в състояние на катастрофа, особено в София. Тази катастрофа е свързана с отрицателен естествен подбор на работещите там хора. Там не отива способен, кадърен човек, който може да намери работа другаде. Съжалявам. . .
В. Стефанов: Благодаря. Дано ми се паднете да ви лекувам вас.
П. Москов: Не, не, вижте. . .
В. Стефанов: Ама, глупости говорите.
П.Москов: Добре.
В.Стефанов: Какво значи. .. вие представяте ли си какво казахте току-що?,
П. Москов: Абсолютно си представям. Казвам това, че. . .
В. Стефанов: Дано ми се паднете да ви лекувам аз. Това не е вярно.
П. Москов: . . .за 500 лева или за 400 лева. . .
В. Стефанов: Това е свинщина.
П. Москов: . . .там не отива качествен лекарски потенциал. Млади хора не отиват там с цел да се развиват.
Водеща: Ама, чакайте малко.
В. Стефанов: Ама, това не е вярно, не е вярно.
Водеща: Защо винаги като кажем ние, младите хора, като кажем качествен потенциал и трябва човекът да е млад. Ама недейте така. Абсолютно това според мен е лишено от логика.
П. Москов: Знаете, имам известна, имам известна представа, имам известна представа за това. . .
Водеща: Един човек или е добър в работата си, или не е, или е морален, или не е. Нали така, няма никакво значение на колко години е.
П. Москов: Не, вижте, вижте, не става въпрос за морален. Аз говоря, че там са останали известно количество наистина мохикани. Не искам да обиждам никого, не ме разбирайте погрешно.
Водеща: Ама, вие досега ги обидихте, сега мохикани не е обидно, ама досега беше доста тежко това, което казахте.
П. Москов: Наистина са останали известно количество мохикани, които просто са влюбени в адреналина.
В. Стефанов: Ние сме свикнали, правят ни на маймуни всеки ден, мачкат ни всички.
П. Москов: Но за да се промени, за да се промени това нещо. . .
Водеща: Чакайте малко, чакайте малко.
Т. Захариева: Аз мисля, че д-р Москов в момента прави апел: пациенти, не търсете спешната.
В. Стефанов: Всеки ни мачка нас. Бият ни, стрелят ни, нападат ни, псуват ни и т.н.
П. Москов: За да се промени това нещо, за да се случат нещата така, както всички ги искаме, и така, както пише в концепцията. . .
В. Стефанов: Ужасно е да се работи в "Бърза помощ".
П. Москов:. . .трябва да се случат малко и прости неща.
В. Стефанов: Кажете го вие, колега.
П. Москов: Трябва ясно финансиране. За София, пак казвам, това финансиране е от порядъка на 2 милиона годишно. Никой не може да ме убеди, че това са пари, които държавният и общинският бюджет нямат.
Ю. Торнев: Значи, ако позволите, това вече го чухме, д-р Москов. Вие се повтаряте.
П.Москов: Не, аз не само ще повтарям, аз ще се потретя . . .
Ю.Торнев: Ако позволите, ще подкрепя колегата, защото в центровете за спешна медицинска помощ работят отговорни лекари. . .
П. Москов:. .. защото когато казваме, че проблемът за спешната помощ е 2 милиона и няма кой да ги плати. . .
Ю. Торнев: . . .и повече от половината от тях са с призната специалност, а има и с по две, и с три специалности. И това не е вярно, че няма млади лекари. Например в нашия център. . .
Водеща: Не, може да няма, но това, че не са млади, не ги прави лоши лекари, аз това искам да кажа.
П. Москов: Разбира се. Значи, това, което казвате вие, е, че в спешна помощ. . .
Водеща: Но явно има нужда да има повече хора. . .
П. Москов: Казвате, казвате, че в спешна помощ няма кадрова криза ли?
Ю. Торнев: Има, ние не говорим за това, но не казваме, че. . .
П. Москов: А какво няма тогава, обяснете ни, моля ви? Казвам, че в спешна помощ. . .
Ю. Торнев: . . .работят най-некадърните и бездарни лекари.
П. Москов: Не, не, не, не казвам това, а казвам, че много малко. . .
В.Стефанов: Вие го казахте.
П. Москов: . . . причини за мотивация да работи някой в спешна помощ има.
В.Стефанов: Спореща помощ има. Ние не спорим за това.
П. Москов: Това означава тежка кадрова криза.
В. Стефанов: Не спорим. . .
П. Москов: Според вас като държавен чиновник. . .
Водеща: Д-р Тодоровска сега. . .
П. Москов:. . . два милиона годишно за решение на заплатите на лекарите в спешна помощ много или малко пари са от гледна точка на това, което работят?
В.Стефанов: Не са много пари.
П. Москов: Не са много пари нито за държавния, нито за общинския бюджет. . .
Т. Захариева: При положение, че говорим за Столична община. . .
П. Москов: . . . при положение, че това нещо. . .
Т. Захариева:. . . защо общината не поеме 1 милион?
П. Москов: При положение, че това нещо не се дава, това означава, че не е приоритет.
Водеща: А, това не беше лошо.
П. Москов: И моят проблем не е с министъра.
Водеща: Ами, предложете го в общинския съвет.
П. Москов: О, да, предложил съм го. Не се приема отново.
Т.Захариева: Защо?
П. Москов: Моят проблем не е с министъра. Министърът разполага с това финансиране, което му е дадено. Забележете, по закона за здравето здравната политика е ангажимент на правителството, министърът просто я изпълнява.
Водеща: Д-р Тодоровска искам да чуя и след това. . .
П. Москов: Здравеопазването не е приоритет в момента в България, това е положението.
Водеща:. . . към вас един въпрос.
Н. Тодоровска: Очевидно е, че. . .
Водеща: Ще ви кажа, свързан е със закона. Д-р Тодоровска, слушаме.
Н. Тодоровска: Очевидно е, че спешната помощ буди много страстите, и това е напълно естествено, защото всеки опира понякога за себе си или за свой близък до нея. Но е очевидно също така, че е необходима промяна. Българското население е доста застаряващо население. Тези проблеми за хронично болни възрастни хора, които ще търсят, ако не получат по друг начин грижа, извънболнично, те ще продължават да смятат спешната помощ като единствения източник за това. . .
В.Стефанов: Те са ни основният контингент.
Т. Захариева: Ами, така ще е, защото нито една болница. . .
Н. Тодоровска:. . за това. Така че. . .
Т. Захариева:. . . не сключва клинична пътека за . . .
Н. Тодорова: Така че в крайна сметка е необходимо. . .
Т. Захариева: Как да е.
Н. Тодоровска:. . . наистина кадровият потенциал да се увеличи, защото, ако само се наливат финансови средства, за да се увеличат едни заплати, на практика няма да се постигне ефективно и ефикасно използване на човешките ресурси.
Водеща: Добре, представяме си, представяме си, че всичко това, концепцията е приета.
Н. Тодоровска: Ето, дори само ще кажа, дори ще дам пример. . .
Водеща:. . . и има. .. и започнем да обучаваме парамедици. След колко време вие ги виждате готови да влезнат в системата и да подобрят ефективността на тази служба?
Н. Тодоровска: Третата, най-високата степен изисква двегодишно обучение. Но първите две степени изискват една преквалификация дори и на хора, които в момента са немедицински специалисти и работят като шофьори. Защото в България шофьорите на линейки са само шофьори. . . Една година.
Н. Тодоровска:. . . те не са обучени да извършват действия за оказване на първа помощ по начин, по който го правят в другите държави. Тоест те не са в максимална помощ дори и сега на действащите медицински специалисти и на лекарите. Ето това е най-важното, да се тръгне и планово да се започне обучението, за да може в кратки срокове, в съвсем обозримо бъдеще. . . защото, извинявайте, но две години не е толкова далеч, след като сме се забавили десет години за този дебат и за тази концепция, мисля, че е време да се стартира и да се направят тези промени. Защото без хора не може да се постигне никакъв растеж в каквато и да било сфера.
В.Стефанов: Ако не изпълнява стриктно изискването за това кои са спешни случаи, както е по закона, такива хора ще ни тежат. Хронично болните и неосигурените ще продължават да тежат.
Н. Тодоровска: Тук е много важна. . .
В. Стефанов: И хиляда, и две хиляди, и пет хиляди парамедици. . .
Н. Тодоровска: Да, затова съм съгласна. . .
В. Стефанов: Изчакайте ме малко. И пет хиляди парамедици да сложите, пак същите проблеми ще тежат. . .
Н. Тодоровска: Но най-важно е. . .
В. Стефанов: Трябва да се намери, г-н министър, начин. . .
Н. Тодорова: Трябва да сме . . .
Водеща: Ама, ако останат. . . Ама, д-р Стефанов, защо. . .
Т. Захариева:. . . защото пак се концентрирахме върху София.
Н. Тодоровска: Д-р Стефанов, много важно е, много важно е. . .
Т. Захариева: Абе, хора, София не е България.
Н. Тодоровска: Точно така, София не е България и е много важно да се отговори на нуждите и на хората от това малко село, което видяхме преди малко. Защото това са хора, които имат нужда от грижа. И тази грижа, за да се постигне. . .
Т. Захариева: Тя не е спешна, тя. . .
В. Стефанов: Медицинска
Н. Тодоровска:. . . тя не е спешна, тя изисква. . .
Т. Захариева:. . . медицинска.
Н. Тодоровска:. . . медицинска грижа, изисква регулярно посещение на друг тип специалисти. Но де факто в нашата система, ако не се направи тази промяна и не се оптимизира. . .
Водеща: Трябва да ви прекъсна.
Н. Тодоровска:. . . не се оптимизират човешки, използването на човешките ресурси, просто застаряващото население, от една страна, ще доведе до повече нужда от грижи и, от друга страна, ще доведе до по-малко кадри. . .
Водеща: Добре. Благодаря ви.
Н. Тодоровска:. . . работещи в тази сфера.
Водеща: Д-р Константинов, няколко въпроса, защото е много важно. Обещахме на фелдшерите да говорим за това. Моля ви да бъдем много конкретни. Абсолютно точно ли всички разбрахме, че въвеждането на парамедици и промените евентуално в екипите не означава, че вие искате да се освободите от услугите на фелдшери в тези екипи на спешна помощ?
Ст. Константинов: Ами, моля ви се, тъст ми е фелдшер, аз нямам абсолютно нищо лошо срещу тези хора. . .
Водеща: Това беше много важно. Искат да си имат собствена съсловна организация. Подкрепяте или не?
Ст. Константинов: Те имат собствена съсловна организация и искат да излизат от нея. . .
Водеща: Искат да се обособят, да.
Ст. Константинов: Аз мисля, предложил съм нещо друго. . .
Водеща: Не се чувстват нещо защитени тези хора, притесняват се.
Ст. Константинов: Да, но вижте, мисля, че не е правилният път да вървим всяка професия да има собствена съсловна организация. Хубаво е да имат асоциация, където техният глас да се чува, така че, мисля, ще намерим общ език с тях. И. .. поел съм ангажимент следващата година да променим закона. Но да се върна. . .
Водеща: Имаше. . .
Водеща: Върнете се, обаче после още няколко такива въпроса.
Ст. Константинов: . . . защото в желанието да бъдем може би оригинални много драматизираме. България не е останала без спешна помощ и не съм съгласен, че те не си знаят, не вършат работа и са някакви аутсайдери там. Пак ви казвам, примерът в Пловдив е много ясен. Аз си направих труда да видя и видях при какви условия дори те си прекарват почивката. Срамни. Срамни. . .
В. Стефанов: Така е.
Ст. Константинов: Аз се срамувам като министър, че държавата ни не е направила достатъчно. . .
Водещ: В какъв смисъл, какво имате предвид?
Ст. Константинов: Ами, в едно мазе, даже го снимахме на GSM-а, с мухъл по стените. . .
Водеща: На кого ще покажете? Защо го снимахте?
Ст. Константинов: На един човек от правителството, ама по-нататък.
Водеща: Два много конкретни въпроса, единият на наш зрител, Станев, искам да ви го задам, въпросът е много конкретен. Той пита къде е на майка ми адекватната трудова застраховка? Неговата майка, по това, което пише, е една от жените, която пострада в тази тежка катастрофа на линейка и кола, където една девойка нещо не чула сигналите на линейката, пострадала е тежко, има опасност да остане инвалид. Той е трябвало да плати 2500 лева за титаниев имплант. Майка му получава 315 лева. Предполагам, че това е заплата, която няма да оспорите, че е възможно да получава тази жена. Работи в екипа на спешната помощ. Пострадала е . .
Ст. Константинов: Трябва, задължително трябва да . . .
Водеща: Момчето смята, че хората в спешната помощ, освен че получават пренебрежително ниски заплати, по никакъв начин не са и защитени.
Ст. Константинов: Не, не, имат застраховка и ще си получат обратно парите.
Водеща: Застрахована ли е?
Ю. Торнев: Има застраховка "Злополука".
Водеща: Застраховка "Злополука"?
Ю.Торнев: Задължително при нас има застраховка "Злополука".
В.Стефанов: Колега, като каква сума са застраховките, защо днес като коментираха там, моите колеги, се оказа, че са жълти стотинки.
Ст. Константинов: 20 хиляди лева, ако не се лъжа.
В.Стефанов: Това е жалко. Това е смешно.
Ст. Константинов: Това е жалко, но вижте, имаше хора, които пък получиха облъчване и нямаха никаква застраховка. Държавата за тях плаща 500 хиляди лева.
В. Стефанов: Това е. Да си в линейки, да хвърчиш по цял ден по 200 километра, това е
Ст.Константинов: Казвам го, казвам го, без да съм абсолютно сигурен дали това е, но не е по-малко. . .
Водеща: Дайте сега да видим резултатите от основния ни въпрос и след това имаме няколко минутки да си завършим разговора. Ако се отпуснат повече пари, предвидени в новата концепция за спешна помощ, очаквате ли промяна в качеството към по-добро? 69,1 процента от запитаните - да, 29,2 - не, 1,6 на сто нямат мнение. Да видим, моля ви, резултатите в София и страната. .. за предаването ни. Изключително голяма разлика. Начина по който хората приемат ситуацията в София и в страната, очевидно според мен по графиката личи, че в страната хората се чувстват незащитени, необгрижени достатъчно. Защото те категорично смятат, че трябват повече пари там. Ето - 71 процента от тях, в София - по-висок процент на хора - 34, които смятат, че не в това е проблемът, но и по-висок процент на хора без мнение. Аз искрено се надявам, че това са хора живи и здрави, просто не им се е налагало скоро да ползват спешна помощ. Да видим сега как гласуваха хората, преди да започне предаването, и с какво това, което говорихте тук, повлия на мнението им. Виждате резултатите отпреди това - с процент и половина сме увеличили групата на тези, които смятат, че определено отпускането на повече пари ще реши въпроса. Може би ви се струва и малко наивно, че задаваме такъв въпрос, но опитът ни тук, в предаването, показва, че понякога хората разбират, че е въпрос само на пари, а на много други неща. Теодора Захариева, дайте последни думи.
Т. Захариева: Като последни думи след изказването на д-р Москов - не мога да си представя, че столична община не може да намери поне един милион. . .
П. Москов: И аз не мога.
Т. Захариева:. . .за да помогне на това нещо. Не мога да забравя и едни други думи, може би това има предвид министърът, че ще покаже на един човек от Министерския съвет. ..
Водеща: Трябва да бъдем по-бързи.
Т.Захариева:. . .ние помним едни думи, когато се национализираха вноските в държавния бюджет, и бяхме свидетели на думи, че ако има напрежение, ще се намерят пари. Искам да отбележа, че бяха национализирани 1 милиард и 700, обосновката говори. ..
Водеща: Трябва да бъдем по-кратки.
Т.Захариева:. .. за едни 70 милиона и ако България няма едни 70 милиона, ами дайте да ставаме като Гърция.. .
Водеща: Благодаря ви. Доктор Москов, последните ви изречения.
П. Москов: Последните ми думи звучат малко страшно, но . . .
Водеща: За втори път това ми се случва някой да го казва. . .
П. Москов: . . . абсолютно, дано да не ви става навик.
Водеща: На вас, на гостите.
П. Москов: Ще кажа само, че наистина към момента спешната помощ и здравеопазването не е приоритет на управлението. Това е лошо и не бива да продължава. Това е в разрез със заявките на правителството тогава, когато дойде на власт. Това е политически проблем и той трябва да има своето политическо решение. Проблемът не е технологичен.
Водеща: Цвета Младенова, някаква новина произведохме ли ние тази вечер?
Цвета Младенова: Какво да ви кажа. Това. . . за публиката да. Безспорно може би повечето пари за нея означава повече качества. Аз само ще кажа, че от 2006 до 2010 парите за спешна помощ са нараснали от 52 на 82 милиона, а аз не знам нещо да се е променило.
П. Москов: Само че тази година намаляват.
Цв. Младенова: Това е похвално, че се инвестира в обучение и косвено се очакват резултати, но през тези три години какво да правят хората, особено в най-проблематичния София-град? И аз единствено мога да кажа, че ние ще си работим през тези три години, ще отразяваме всички случаи, когато има нередности, и кой знае с какво друго бихме ви изненадали. Това за пожара също беше хубава метафора. Наистина похвално е, за първи път аз го виждам. Благодаря ви като пациент, както всички нас, благодаря ви и като журналист за това, което правите. Но нека да има някакво може би по-бързо действие за тези, които през тези . . .
Водеща: Благодаря и аз на теб, Цвета. Д-р Тодоровска. Последно изречение.
Н. Тодоровска: Има изход за спешната помощ. Има светлина в тунела. Не бих искала да звучим песимистично накрая. Смятам, че обединението на мненията и пресечната точка опира именно до постигане на промени в организацията на спешната помощ както по отношение на квалификацията на персонала, който участва.. . Тук пропуснахме много важно нещо - диспечерските пунктове, там където става пресявката на спешните състояния от тези, които могат да отидат към личните лекари, но няма повече време за това. . .
Водеща: Нямаме много време. Професор Раденовски, с две думи. . .
Н. Тодоровска:. . . важно е да има консенсус между всички участници в този процес.
Водеща: Трябва да приключим. Професор Раденовски.
Д. Раденовски: Има спешна помощ, "Пирогов" е винаги с отворени врати..
Водеща: Трябва ли да има специален закон за спешната помощ? Добра ли е координацията с телефон 112? Как ги виждате вие нещата? Въпроси от хората от спешната помощ от Варна-област.
Д. Раденовски: Координацията с телефони 112 не е много добра, но там е въпрос на един. . .
Водеща: Друг "Референдум" да правим.
Д. Раденовски:. . малък софтуер, който трябва да съедини 150 със 112 и трябва просто да се промени координацията на двата центъра. Би трябвало да има център. . .
Водеща: Доктор Торнев.
Д. Раденовски:. . . който да упражнява методично ръководство и да развива спешната помощ, така да се каже. Както е създадена катедрата, която. .. изказвам благодарност на министъра, на ректора на академията, на декана на факултета и т.н., защото това е един много широк, така да се каже. . .
Водеща: И звучи наистина разумно и важно, че има такава катедра.
Д.Раденовски: И е абсолютно необходимо. ..
Водеща: Доктор Торнев, последно изречение. Нямаме никакво време.
Ю. Торнев: Аз не бих казал, че спешната помощ е умряла, в кавички, разбира се. Нашите служители, макар и в, така, в несгода и в трудни условия продължават да спасяват човешки животи и да помагат на всички, потърсили тяхната помощ. И ще завърша пак с концепцията. Ако внимателно я прочетете, там ще видите, че за да се освободи лекарят, висококвалифицираният специалист, високоплатеният труд, се създават различни типове или видове екипи, включително и от парамедици, фелдшерски екипи и накрая идва лекарят, където трябва да се . . .
Водеща: Хем екипите да са повече и да се облекчи работата.
Ю. Торнев:. . да, точно така, в този случай ще увеличим и помощтта на населението.
Водеща: Доктор Стефанов, изречение.
В. Стефанов: Изречение към г-н министъра. 6 месеца ще се обсъжда, 3 месеца минаха. Имаме още време, г-н министър. От името на повече от 120 души от "Бърза помощ" София ви каня да намерите време и да дойдете да проведете разговори с личния състав, с персонала, с хората, които работят на линейките, там да ви кажат, от извора, какви са проблемите на софийската бърза помощ. По книгите няма да се намерят.
Водеща: Стефан Константинов.
Ст. Константинов: Ох, знаете ли, много неща искам да ви кажа, но благодаря за поканата. Ще се отзова. Бил съм вече там.. .
В. Стефанов: Не при директора, при нас.
Водеща: Последно изречение.
Ст. Константинов: Когато видят шофьорите линейка с включена звукова сигнализация, с включени светлини и чуят звуковата сигнализация, нека да спрат, защото вероятно се спасява човешки живот.
Водеща: Благодаря ви на всички за участието в тази дискусия.