Върни се горе

Дянков не е демонът на българската икономика

Залагаме повече пари за „Спешна помощ" през 2012 г.


6 юли 2011 г.

 

Визитка
Роден на 2 януари 1966 г. в София. През 1989 з. завършва медицина в София. От 1989 до 1996 г. работи в отделението по акушерство и гинекология в болницата в Кюстендил. От 1996 до 2002 г. практикува в Тунис. От януари 2009 до октомври 2010 г. е зам.-председател на лекарския съюз. А от 6 октомври 2010 г. е министър на здравеопазването

- Защо се наложи да поставяте ограничение от 20 км между дежурните кабинети на джипитата по Наредба №40, г-н министър?

- За да се защитят правата на пациента. Никой не иска да ходи до кабинет, който е прекалено далече. Двадесет км също не са малко и разглеждайки картата, проверявайки къде има дежурни кабинети и по колко лекари, се наложи да вземем мерки. Теоретично без поставено ограничение общопрактикуващият лекар от морето можеше да сключи договор с ДКЦ или с дежурен кабинет в столицата, което смятам, че е нереалистично.

- А има ли такива случаи?

- Да, в някои области като Кърджали и Смолян много практики са сключили договор с кабинет в центъра на региона. Но повече информация има здравната каса. Тя разполага с данните за всички дежурни кабинети и практиките, които обслужват.

- Лични лекари ви отправиха критика, че правейки промени в Наредба №40, се опитвате да отклоните вниманието от проблемите на „Спешна помощ"?

- Моят отговор е, че в срещи с общопрактикуващите лекари те ми благодарят. Много искрени са и виждат това, което министерството е направило в последните месеци за тях. А то никак не е малко. Всъщност въпросът за 24-часовите дежурства е поставен за решаване реално от тази година. В големите градове положението вече е спокойно, правилата са ясни, системата просто трябва да се усъвършенства. С промените в наредбата за основния пакет до голяма степен ще решим проблемите с денонощните дежурства и в малките населени места. Затова не съм убеден, че ме критикуват. Просто има разлика - аз общувам с работещите лекари, на най-нормално ниво. А те са доволни.

- Ще успеете ли да осигурите повече пари за „Спешна помощ" през 2012 г.?

- Надявам се. Поне това залагаме в проекта на бюджета на МЗ.

- Смятате ли, че ще се наложите и пред вицепремиера Симеон Дянков?

- Нека уточня нещо, понеже Дянков винаги е разглеждан като демона на българската икономика. Аз подкрепям основната политика на Дянков - че трябва да харчим толкова, колкото имаме. Не може да харчим повече от това, което произвеждаме. Дотук напълно подкрепям министъра на финансите и негова работа е да следи тези важни процеси. Следващото нещо е за какво ще разходваме наличните пари. И тук не става въпрос за разговор между министър на здравеопазването и министър на финансите, а за цялостна политика на държавата. Т.е. какво ще е неин приоритет, което значително надхвърля мащаба на двете министерства и въпросът опира до целия Министерски съвет. Неслучайно в Закона за здравето е записано, че здравната политика се определя от МС.

- Казахте, че догодина ще има повече пари за „Спешна помощ". А по останалите пера?

- За всички дейности предвиждаме повече средства, но може би спрямо тази година предлагаме най-голямо увеличение на капиталовите разходи. Защото през м.г. и тази те бяха изключително свити - съответно 1,5 млн. лв. и 10 млн. лв. А през следващата се налага смяна на апаратура и ремонти, и то във водещи болници в страната.

- Бе решено концепцията за спешната помощ да влезе в сила до 3 г. А дотогава?

- О, аз се надявам това да се случи и по-рано. Дадохме на обществото и експертите няколко месеца за обсъждане и получихме доста мнения. Те ще бъдат взети под внимание, след което ще започнем да я изпълняваме. Всъщност много от задачите се придвижват и в момента. Стартирали сме подготовката за обучението на парамедици, а организацията на самата „Спешна помощ" - къде да има филиали, с какъв персонал - са все неща, по които се работи и в момента. За да бъда още по-конкретен: до август сме дали срок на всички шефове на филиали да приведат в ред джипиес системите на линейките. Всеки реанимобил трябва да има джипиес, така ще се следи кога излиза, откъде и накъде отива. Другото, което много скоро трябва да се случи, е да има софтуерна свързаност между линиите 112 и 150. За да може, когато се получава информацията на телефон 112, тя автоматично да се пренасочва към компютъра, обслужващ 150. В момента това става ръчно, чрез оператор. Следващото, по което работим, е комуникацията между центъра за спешна помощ и мобилните екипи в линейките. Сега се използва стара аналогова система и доста от лекарите в реанимобилите залагат на джиесеми при комуникацията с центъра. Искаме да въведем унифицираната система „Тетра", която ползва и полицията. По този начин полицията, пожарната и „Спешна помощ" ще използват една и съща система за връзка. Това е от изключително значение при спешни състояния.

- Бихте ли обяснили по-точно?

- В момента линейките ни използват аналоговата система „Саджем" - става дума за обикновени радиостанции. И след обединението пак ще използват радиостанции, но като на полицията, които са цифрови. Искаме и ние да бъдем оборудвани със същата система. Така на практика екипите ни ще осъществяват връзка с полицията и пожарната не с телефон, не с джиесем, а с по-модерни радиостанции. А те дават много повече възможности.

- Това кога ще се случи?

- В няколко центъра вече ползваме такава система, която струва от няколкостотин до няколко хиляди евро за една линейка. Веднага щом имаме парите, започваме да подменяме техниката.

- Промените в лекарствения закон вече минаха на второ четене в здравната комисия. Приготвя ли се агенцията по лекарствата да издава разрешенията за нова аптека - практика, която ще ликвидира сегашните съмнения за нелоялна конкуренция и погазването й?

- Да, дори сме гласували 15 служители от други агенции да бъдат пренасочени към лекарствената. Защото тя не само ще издава новите лицензии, но трябва да засили и контрола. Включително и върху продаването на медикаменти по лекарско предписание без рецепта.

- Подготвяте ли поднормативни актове към лекарствения закон и какви?

- Разбира се. Когато той бъде гласуван в зависимост от комисиите и начина, по който ще функционират, ще се извършат промени в правилата им, наредби.

- Как върви въвеждането на диагностично свързаните групи, които ще заменят клиничните пътеки?

- Подготвяме нормативната база и инфраструктурата, най-вече работата на Националния център за обществено здраве и анализи.

- От кои кръгове срещате отпор?

- Всички, на които им харесва сегашната система и ги устройва, т.е. които искат да има непрозрачност, вероятно ще бъдат против ДСГ.

- А премиерът Бойко Борисов какво ви е казал за новата методика?

- Дал ми е пълен картбланш.

- Директорите на болници подават ли ви ръка?

- По-инициативните - да. Обаждат ми се, предлагат помощ, защото знаят, че това е бъдещето - ДСГ.

- А здравната каса?

- Тя декларира подкрепа, но в практическите действия отсъства. Дори от медиите разбрах, че се водят разговори и се търси методика за усъвършенстване на клиничните пътеки... Според мен това е погрешна посока!

- Вашият шеф - премиерът, трябва да каже кой крив, кой прав.

- Той вече каза (б. р. - още преди 2 месеца премиерът застана зад ДСГ).

- Кога ще започне реалната реформа в болничната помощ?

- Тя върви и в момента. Може би хората очакват крути и внезапни мерки, което няма да се случи. Защото щом някой започне да ги въвежда, реакцията на цялото общество е изцяло негативна. Та реформа има. Най-малкото виждате как непопулярните бюджети донякъде имаха възпиращ ефект върху ръста на хоспитализациите (6. р.-прием в болница). И за първи път през изминалата година отчитаме намалението им, без това да влоши демографските показали на страната.

- А какво става с Националната здравна карта, която ще определи с кои болници касата да сключва договор и с кои не според броя легла?

- По-скоро въпросът е кога ще стане действаща, защото и сега е задължителна. Картата в момента е с пожелателни и описателни текстове, а се води задължителна. Подготвяме законопроект, който се надявам през есента да види бял свят като закон.

- И ще влезе в сила от догодина?

- Да, 2012 г. е хубава година за продължаването на реформите в болничната помощ.

-Това означава ли, че ще са закриват болнични легла и заведения?

- Първо здравната каса не сключва договори с легла. А и вижте какво казвам в предишни мои интервюта - в тях ще откриете, че никъде не говоря за критерия „легла". Има други механизми, по които ще проработи Националната здравна карта...

.

 

 

 

Сподели в: