Върни се горе

27 ноември 2010 г.

Д-р Стефан Константинов е роден на 2 януари 1966 година. Завършил е Медицинския университет в София през 1989-а, а през 1995-а придобива специалност акушерство и гинекология. Работил в 8 Тунис. Преди да бъде избран за министър на здравеопазването на мястото на подалата оставка проф. д-р Анна-Мария Борисова, д-р Константинов беше заместник-председател на управителния съвет на Българския лекарски съюз и член на съвета на директорите на МБАЛ „Никола Василиев" АД в Кюстендил. Владее английски и френски език.

Д-р Константинов, успяхте ли вече да се ориентирате какво точно се очаква от вас като министър на здравеопазването?

- Не бих казал, че преминавам в твърде непозната сфера, защото съм работил в сектора не само като лекар, но извършвах и обществена дейност като част от управлението на Българския лекарски съюз. Общувал съм с пациентски организации и асоциации, поддържал съм връзка с министерството и с касата, с колеги на различни нива. Да замениш бялата престилка с костюм и вратовръзка е много сериозно предизвикателство, но за да е успешен един министър, най-важното е да има подкрепа. Затова сега се ориентирам как се възприемат от обществото моите идеи. Вестник „БАНКЕРЪ" написа, че ги поднасям твърде плахо и внимателно, но аз всъщност искам да разбера кой и за какво ще ме подкрепи. И то не само политическите партии, които застанаха зад избора ми, но и останалите формации и обществото като цяло.

И какво установихте - подкрепят ли ви?

- Стигнах до извода, че всички искат здравна реформа и имат максималистични очаквания, че всичко ще стане много по-добро и много по-хубаво. Но всъщност определени промени задължително ще натиснат интересите на дадени групи от обществото и, естествено, те ще реагират лошо. Пациентите например са убедени, че щом са осигурени, имат право на безгранично лечение. Докторите от своя страна смятат, че могат да определят цени и правила така, както сами сметнат за добре. Няма да влизам в конкретни казуси, когато могат да бъдат ощетени директори на лечебни заведения, определени специалности, фармацевтичен бизнес, производители на медицински изделия. Голямото предизвикателство е да се срещнат всички тези страни. Ясно е, че ако се даде приоритет на едните, другите ще се чувстват пренебрегнати. В този ред на мисли, за да бъде успешна една реформа, тя трябва да се приеме с консенсус.

Затова ли искате секторът отново да се върне в ръцете на здравния министър?

-   Искам да се повиши ролята на държавата, което няма нищо общо с одържавяването. С това много се спекулира. Моето желание е министерството отново да се превърне в основен регулатор на процесите в сектора, защото държавната политика е тотално изчезнала. Болниците в момента хем са с 51 % държавно участие, хем са част от общините, хем са акционерни дружества. Каква полза носи това на някого? Абсолютно никаква освен трудното им управление. Избират се управителни съвети, в които влизат хора, близки до властта, и това е обществена тайна. Говорим за изключително трудна форма на управление, тъй като клиниките имат самостоятелност. В резултат се получават парадоксите една болница да купува лекарство на цената хикс, а съседната дава за същия медикамент три пъти повече. И всичко е законно, защото са си направили търговете, изпипали са нещата документално. Контролът е в ръцете на управителните съвети. Да, аз мога да сменя директора, мога да сменя и членовете на тези съвети, но какво променя това? Искам да има правила.

В сектора просто действат пазарните принципи... Това не е ли добре?

- Какъв е този пазарен подход, при който разполагаш с ограничен ресурс, а позволяваш да се развиват неограничен брой болници? Пазарните сили в чистия им вид не могат да действат в здравеопазването, тъй като то не е обикновен пазар. Ако фабрика продава бурканчета конфитюр на висока цена и никой не ги купува, тя ще фалира. Но когато болница трупа дългове, не може просто да бъде закрита, защото ще остави цяла област без медицинска помощ. За да има пазар, човекът, който купува, трябва да може да сравни качеството на продукта. При медицината това е изключително трудно - болният отива с доверие при доктора и очаква всичко да е наред. Още по-сложно е, когато говорим за управлението на болниците. Пазарен принцип ли е аз да назнача човек, който да поеме държавни капитали, а да ги управлява като частни? Ако са частни, той ще ги ръководи добре, защото направи ли грешка, бърка в собствения си джоб. Но повярвайте, изкушението един борд на директорите да не управлява добре е твърде голямо, защото когато сгафи, просто бива сменен. Подобно делегиране на права на държавата е по-скоро вредно, отколкото полезно. Ето, затова е необходимо да има регулация.

Как искате държавата да се намесва в процесите?

- Когато е държавно, искам да е държавно, когато е общинско - да е общинско, и когато е частно - да е частно. Тоест, нещата да бъдат изчистени. Искам да мога да кажа колко ще е заплатата на лекарите и колко ще получават сестрите, а не управителният съвет да се оправдава, че търговското дружество не може да изпълни целите си и затова персоналът е с ниски възнаграждения. Не мога да ги оставя да си купуват техника, а после да плачат, че нямат пари. Преди дни установих, че една от болниците още 2001 г. е получила скенер, който обаче до ден днешен стои в кашон и вече за нищо не става. Ръководството ме пита какво да прави, защото нито фирмата иска да си го вземе обратно, нито има гаранция, която да се ползва. Разполагам и с документи, които доказват как са източвани милиони левове за ремонти, отново без никакъв ефект - измазват се едни стени, сградата не се пуска в експлоатация, служителите са съкратени и всичко отново е законно, защото търговското дружество е изпипало нещата документално. Ролята на държавата просто я няма.

И кой е виновен?

- Всички, които са били от 2001 г. досега - и в министерството, и в болницата. И е виновна системата, че допуска такива неща.

Възможно ли е ролята на държавата да се засили, без да се правят толкова радикални промени в болничния сектор, като смяната на статута на лечебните заведения?

- Вероятно може самото преобразуване да се избегне, защото, първо, собствеността върху болниците е твърде объркана, и второ, много лечебници имат задължения, които трябва да бъдат изчистени преди евентуалното им преобразуване. Посоката обаче е правилна. Но не искам да оставате с впечатлението, че това е гвоздеят на здравната реформа. Това е само една от тухлите, които е необходимо да положим. Има още 50-60 неща да се свършат, за да се похвалим с успех. Основното е да има контрол върху изразходването на публичните средства. Друга тактическа цел е да намалим броя на болниците. Няма да забраняваме разкриването на нови структури, но когато това се прави, без да се интересуват дали са нужни на държавата или не, не трябва да търсят финансиране от държавата.

Тоест, ако в една област има добра държавна кардиологична болница и се появи частник, който също иска да отвори кардиология, държавата може да му каже - областта добре се обслужва от държавната кардиология, възможно е да разкриете болница, но няма да получавате държавно финансиране?

- Не, това беше предложено в Закона за здравето, внесен от моята предшественичка, където беше записано, че министърът може да дава съгласие дали да се разкрие нова болница, или не. Това е корупционна практика. Това значи, че министърът ще си тръгне или богат, или мъртъв от този пост. Но ако дадем възможност на базата на критерии болниците да се конкурират помежду си за ограничения ресурс в здравната каса, това е вече пазарен механизъм, който е много по-добър от администрирането.

Така няма ли да останат само частни болници в страната?

-  Какво ви притеснява това? Има много частни структури, които са специализирани в дадена дейност и моментално ще спечелят пред държавната или общинската болница, която е зле управлявана. Нека се конкурират. Хората не се интересуват дали е частно или държавно, а дали е качествено и достъпно.

Значи все пак ще се опитате да съчетаете засилената роля на държавата с пазарните принципи?

- Разбира се. В момента всички пациенти си плащат осигуровките, а здравната каса се явява нещо като посредник, който от тяхно име поръчва здравни услуги. На практика обаче нищо не се поръчва, защото всеки, който регистрира лечебно заведение, подписва договор с касата и тя е длъжна да му плаща. Но тъй като парите са ограничени и се разпределят по крайно субективен и нерационален начин, там където има повече пари, се появяват нови лечебни заведения, там където няма - положението става трагично. Получава се тотално изкривяване на пазара. Затова искам да обърнем нещата - държавата да определя правилата и критериите, на които да отговарят болниците, за да работят с касата, както и къде да се концентрират медицинската дейност, скъпоструващите диагностика и лечение. Касата от своя страна действително ще можа да поръчва услуги, защото ще обявява с какви пари разполага, за какви дейности може да ги похарчи и за какъв брой болни. Договорните й партньори пък ще кандидатстват за това финансиране и ще печели най-добрият. Тогава ще бъдат съхранени не само конкуренцията, но и пазарът.

По какъв начин ще стане това, когато болниците няма да са търговски дружества?

-  Един от юристите ми беше предложил да станат публични дружества. Би могло да се създаде специален закон за преобразуването им. Но не бих искал да коментирам в подробности, тъй като темата юридически е много сложна, а и идеите са различни. Мисли се в тази посока, за да се улеснят нещата.

А ще успее ли държавата да издържа всички болници с ограничения ресурс, с който разполага?

-  Явно твърдо сте решили, че връщам бюджетното финансиране. Напротив, няма да закривам здравната каса и лечебните заведения ще продължат да сключват договори с нея. Болниците ще работят, както и сега, с тази разлика, че ще са по-лесни за управление, а аз ще взимам решения какво и в какъв обем да изпълняват.

Значи здравната каса остава единен платец?

- На този етап, да. Ще има една каса и доброволни фондове. Една от причините е, че средствата, които постъпват от здравни вноски,  са твърде малко. Разхвърляме ли  ги на много фондове, означавала  ги разпилеем. А  касата, с всичките й кусури, работи на принципа - колкото пари й дадеш, толкова дава на здравеопазването, като  задържа някакъв процент за административни разходи, който не е голям. Частният фонд обратно - ще иска    печалба. Другият голям въпрос е какви  хора ще се записват в тези частни дружества? Ако оставим нещата на пазара, идеалните клиенти ще са младите хора в трудоспособна възраст и добър доход. Но когато станат на 60 години и пенсията им е ниска, кой ще ги запише в доброволен фонд?

Ето тук ще е ролята на държавата...

- Точно така. Ще направим специален фонд, който, като в Холандия, да преразпределя случаите. За това обаче са необходими много пари и ноу-хау, с каквито ние не разполагаме. Ще е добре да създадем условия за развитие на доброволните фондове. Може да изкараме част от услугите, които сега са в пакета на касата, и така постепенно, вместо да вадят пари от джоба си, болните ще започнат да се осигуряват допълнително.

Сега как се чувствате, докато лекарският съюз стачкува?

-  Гледам си работата. Но разговарям с колегите и установих, че голяма част от тях не участваха в този протест. Не искам да коментирам защо, тъй като позицията ми е твърде деликатна. Но смятам, че честата смяна на мнения и фокусирането върху едни определени неща не е добре за организацията.

Ако не бяхте министър, щяхте ли да участвате в протеста?

-  Вероятно не. Защото този протест си смени многократно исканията. Имаше едни точки в едно споразумение, които започнахме да изпълняваме. Сега се искат съвсем други неща. Затова ще продължа да търся консенсус.

Сподели в: