Частна клиника върна пациент с инфаркт, но бе наказана
14 април 2011 г.
- Д-р Константинов, след новината за отпадането на клиничните пътеки хората по форумите коментират, че болниците няма да имат интерес да работят тежки случаи. Как смятате?
- Хората не бива да се притесняват. Няма да оставим болниците без контрол. Те ще се отчитат за всеки пациент, ще подават съпътстващи диагнози, разходите, които правят, На базата на тази информация ще получават пари. Вариантът - ние имаме пари на готово и няма да свършим нищо, е немислим.
- Важи ли и за частните болници?
- А какво правят сега всички болници, включително и частните? Те са на бюджет. Аз обаче не искам зад него да се крият лъжи и кражби, отчитане на несвършена дейност или още по-лош вариант - извършване на дейност, от която пациентът реално няма нужда. Точно поради тази причина искам да направя клиничните пътеки пожелателни като алгоритми за лечение.
- Убеден ли сте, че тогава няма да се надписват диагнози?
- Няма да го избегнем на 100%. Но когато доходът не е обвързан директно с отчетените клинични пътеки и не от това им зависи заплатата, оставяме лекарите да работят нормално. Нашите болници в последните 10 г. се отдръпнаха от сериозната медицина и започнаха да правят статистика, която служи за отчетите им пред касата. Това трябва да се прекрати.
В нито една страна от ЕС не се плаща по клинична пътека. Дори австралийците, от които са взети пътеките, са въвели диагностично-свързаните групи още преди 10 г.
- Но тази година има надежда за болниците, че ще има преразпределяне на парите им.
- Да. Това е, което искаше и министерството. Винаги сме повтаряли, че трябва да се знае горе-долу колко са средствата за цялата година и да се дават на определени порции. Знае се, че през зимата има повече болни, затова болниците могат там да усвоят повече средства. Не е задължително да имат един и същи бюджет всеки месец. Ето че здравеопазването тази година е по-спокойно. Подобни механизми и дори по-добри на преразпределение на парите ще има и следващата година.
- Имате ли сигнали за върнати пациенти?
- Да, имахме сигнал за частна болница, която си позволи да върне пациент с инфаркт. Това е грубо погазване на етиката. Тази болница е използвала милиони от нашите здравни вноски.
- Имаше ли последствия за болницата?
- Имаше проверка и бе наказана.
- Защо 2010 г. ще е база за бюджетите догодина?
- Това е просто вариант. В идеалния случай базата е малко по-дълъг период, тогава е обективна. Може да включим 2009-2011 г. Въпрос на математика.
- Сега клиничните пътеки предвиждат определени дни като престой в болницата. Болни с пневмония ги изписват, като свърши времето, дори да са неизлекувани. Как ще е догодина?
- Когато клиничната пътека предвижда, че престоят трябва да е 5 дни, сега всички пациенти трябва да лежат толкова. За някои може и 3 дни да са достатъчни, но има и случаи, когато са необходими 7-8 дни.
Нека болницата да прецени как да лекува. При 3-те дни тя ще спести средства, но ще трябва да ги даде за другия пациент. Стриктното спазване на клиничните пътеки е условие касата да плати. Затова и лекарите, като свършат дните, казват "Довиждане и край".
- Защо смятате, че пациентите ще спечелят от новата система?
- Пряката полза е, че когато има тежка диагноза или различни заболявания, болниците няма да го връщат, а ще го лекуват комплексно, защото ще имат сметка от такъв подход. Сега те или не приемат тежките случаи, или ги лекуват по една клинична пътека и им казват: “За другото заболяване елате след 30 дни”. В момента излиза, че 25% от българите са били в болница. А всъщност някои минават по няколко пъти. Това трябва да престане, защото за здравеопазването плащаме всички. Затова сменяме начина на финансиране - в единия случай болницата ще си получи парите, а при другия, както е сега, й е все тая. Болницата има сметка да приема леки случаи и да ги представя за тежки по клиничните пътеки.
- Как ще компенсирате болниците, които работят по-тежки случаи?
- Имаме нива на компетентност, можем да видим всяка болница с какви структури разполага. Запазвайки клиничните пътеки като правила за поведение, можем да видим коя болница какво работи. На тази база на едни може да се даде повече, а на други - по-малко. Сега не получаваме реална информация и ако тръгнем да правим калкулацията на диагностично-свързаните групи, сметките на болницата може да излязат криви.
- Групите няма ли да ни излязат по-скъпо?
- Въвеждането им в САЩ е станало в момент, когато разходите са надвишавали икономическия ръст. Държавите в Европа, които са ги въвели, са го направили също с тази идея. В Унгария разходите дори са намалели. За мен не е страшно, че ще поискаме повече пари за здравеопазване, важно е те да бъдат обосновани. В момента стойността на пътеките се определя субективно. Някои са договаряни, други са лобирани. През 2010 г. Министерство на финансите предложи нови стойности, но пак имаше недоволни.
- А как ще се плаща по групите?
- С относителни тегла. Затова софтуерът е скъп - зад направата му стои много интелектуален труд. Специалистите са групирали заболявания с приблизително еднакви разходи. Всичко това е проверено и изчислено.
- Значи в системата е заложено, че една кардиооперация например има х пъти стойността на една коремна, така ли?
- Относителните тегла са точно това. Ясно ми е, че това, което говоря, ще срещне сериозен отпор. Когато има възможност за лобиране, винаги има хора, които са потърпевши, и такива, които печелят. Искам да сложа обективен критерий. Този, който работи много и тежки случаи, да печели повече.
- След като въведем новата система, ще останат ли ограничителните бюджети?
- Има различни варианти. Системата позволява да се плаща толкова, колкото болниците заработват. Тя е много гъвкава, всичко е свързано с тежест на случаите и направени разходи. Не е панацея за здравеопазването, но е гаранция за качеството и финансовата стабилност на болниците.
- Дайте пример как действат групите?
- Когато приемат болен по клинична пътека, тя предвижда да се направи кардиограма, рентген или някакво изследване. Ще оставим лекарите да преценяват от какво има нужда. Ако се изпълнява абсолютно всичко по пътеката, се нанася икономическа вреда на болницата. Някои неща може да не са нужни.
Направеното на пациента се описва в лист и се дава на кодировчик. Вкарва се в електронни системи и там се анализира и преценява.
Тогава можем да сравним как работят различните болници. Две може да имат едни и същи пациенти, но едната да изразходва два пъти повече средства. Тогава ще кажем: "Лекувате неефективно!" При сегашната система с клиничните пътеки не можем да направим подобно сравнение, защото се попълва листа, дава се и се казва: "Ето, имахме пациент по тази клинична пътека, дайте ни парите." Някои казват да оставим старата система, била добра. За кого? За тези, които не искат да има ред в системата.
Ако бяха толкова добри нашите 298 пътеки, защо Австралия или друга страна не дойде да ги купи от нас? Само това е достатъчно като аргумент срещу онези, които ни критикуват, че сме искали да върнем комунизма.