Върни се горе

30.03.2011 г., „Под лупа”

 

Водеща: Д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването, е първи гост днес в предаването „Под лупа”. Здравейте и добре дошли! И ми се иска да започнем с нещо, което днес видях, че МС е взел като решение - за разширяване кръга от лица без доходи и имущество, които да получават безплатно здравни грижи. Това нали не е с оглед на кризата, че хората са обедняли още и вие разширявате?

Д-р Стефан Константинов: Ами тука изобщо дори не става дума за акт на МЗ, а на МТСП. Те ги финансират тези неща и това е тяхна инициатива. За мен разбира се, когато някой финансира дейности в здравеопазването, само може да е похвално.

Водеща: А иначе какъв процент засяга тази промяна или това не е ваша грижа?

Д-р Стефан Константинов: Наистина незнам. Бяха минимални промените и не са произлезли от нас. Става въпрос за чужденци и някои определени точни случаи, наистина хора, които нямат доходи, доказани по доста сложен механизъм. Така че, не мисля, че е от крайно съществено значение за здравеопазването.

Водеща: Добре, сега по същество по другите теми.  6 месеца ще станат сега април, нали така, откакто сте министър. Ако не възразявате разбира се, един отчет за нашите зрители. За тези 6 месеца Вие как виждате промяната – в кои направления, какво се подобри или кое се влоши, какво се промени или кое не се промени,  за кое ви стигна времето, за кое силете?

Д-р Стефан Константинов: Вижте, аз ще започна с това какво наследих, в какъв момент се появих в министерство на здравеопазването. Миналата година беше доста шумно, невралгично, непрекъснато имаше сериозни скандали, проблеми, напрежение в сектора, заплахи за протести, включително и протести имаше през годините. Виждате, че 6 месеца вече, нещата са много по-спокойни. Така че, гледайки си рутинната работа, ежедневната и подреждайки системата малко по малко, успокоявайки я, това само по себе си е нещо положително. Разбира се, хората винаги като видят министър на здравеопазването, то така вече е наложено, че трябва какво става с реформата, къде е реформата. Много пъти хората си представят, че реформата в здравеопазването е нещо, което сега ще го започнем и след три месеца ще е свършено и всички ще бъдат много щастливи и доволни. А истината е, че реформите се правят постепенно, с множество стъпки, къде по-големи, къде по-малки и човек много добре трябва премерва темповете, с които ги прави и времената, защото не трябва хората, пациентите да плащат цената на всички промени, които правим. Т. е. когато казваме нещо защо го вършим, трябва да сме ясно мотивирани. Например неща, които бяха направени и са полезни за хората - регламентацията на избора на екип, това че спряхме едни много такива сериозни практики на искания на средства от гражданите, нерегламентирани или регламентирани, който както си го е решил. Сега ни предстои и е внесен законопроект за медицинските изделия, което ще е втората серия, защото много от българските гражданите, от пациентите биват принуждавани да купуват медицински изделия. Това са например стави, различни пластинки, които се слагат в гръбначния стълб. Изпращат се на някакви адреси, дават страшно много пари, върти се една абсолютно черна и незаконна търговия, в която обикновено следва комисионни за човека, който изпраща. Ние всичко това искаме да го извадим на светло.

Водеща: Чакайте, това с пример, ако може. Да кажем, не дай Боже, сега аз си счупя крака, какво става. Отивам и трябва да платя, да си купя …

Д-р Стефан Константинов: Отивате в болница и Ви казват „Ами чудесно, ние тука сега безплатно по пътека ще Ви направим всичко, но знаете ли, трябва да Ви се смени примерно тазобедрената става, има изкуствени стави, обаче отсреща в оня блок, на третия етаж фирма, ще кажете че аз Ви пращам”. Отивате и те Ви казват примерно 5 000, 10 000 лв.

Водеща: Искате да кажете, че това сега не е законно, което се прави?

Д-р Стефан Константинов: Не, това в момента, доколкото не го забранява законът, е законно. Но не е редно.

Водеща: Не е редно. Защото на моят дядо това му се случи декември. Наистина платихме 800 лв. за тазобедрена става, с която да си направи операцията.

Д-р Стефан Константинов: Минали сте общо взето много прилично. Аз имам сигнали за хора, които плащат хиляди левове и знам, че една част от тези пари всъщност се връщат като комисионни на хората, които изпращат. Това не е редно да се случва в медицината.

Водеща: Т.е. ако сега, в този момент, някои хора, които ни гледат, пациенти, утре им се поискат пари, те какво да кажат – „Не, няма да ви платя!” Лекарите ще им откажат да сложат …

Д-р Стефан Константинов: Те не могат да го кажат, просто трябва да се изчака законът, който ние променяме за тези средства. И какво предвиждаме всъщност – всеки вносител да се регистрира, да си има цена, това ще е достъпно и на сайта на ИАЛ. И ще знаят, когато им се каже „Да, вие имате нужда от еди какво си”, той да провери наистина каква му е цената, кой е вносителя, и на каква се плаща, защото едни и същи неща се подават на цени, които са 3, 4 или 5 пъти по-големи, което си е честа спекула според мен. Т.е. ние това ще го избегнем. Не обещавам на хората, че всичко ще бъде безплатно, това е илюзия. Да речем има стави, които са с някакви по-специални материали, които няма как здравната каса или министерството да ги покрие, защото са ни ограничени финансовите ресурси. Но когато им се каже, те да имат алтернативата и да изберат и да знаят за какво си дават парите. Да има прозрачност. Непрозрачността всъщност ражда всички тези корупционни практики и недоволство на хората. И хората си дават парите и накрая питат „Е, за какво ги давам?”

Водеща: Добре, това кога го виждате във времето, кога ще се случи?

Д-р Стефан Константинов: На първо четене е минал законопроекта, значи въпросът е до два-три месеца да стане, след това ще има наредба, правилник, по който ще се работи, така че това е въпрос на месеци.

Водеща: Но това е в бъдещата Ви работа, а ние говорехме за шестте месеца какво  е свършено.

Д-р Стефан Константинов: В шестте месеца е подготвен този законопроект и е внесен. Казах Ви вече за правилника. В самата работа бързо трябваше да напишем една наредба за лечебните заведения, бързо трябваше да направим пререгистрация на лечебните заведения, бързо трябваше да свършим това, което изискваше законът за здравната карта, която макар и, как да я кажа, малко ограничена в действието си, все пак ни дава някаква представа какво е състоянието, колко са лечебните заведения. Разбира се множество неща се вършеха. Едно от тях са европрограмите, където през декември получихме положителна оценка на  СРИПА, а само преди два дена подписахме първите договори с лечебните заведения за модернизация с апаратура по онкология – 66 млн. лева от еврофондовете отиват за апаратура за диагностика и лечение на онкологичните заболявания. Друго нещо, което направихме и което тепърва ще се развива са кабинетите за 24 – часово обслужване в нощните и в следобедните часове, които общо взето добре работят в големите градове и които трябва да се развиват, има още много какво да се прави. Точно това е пътят хората да имат, да знаят къде 24 часа да се обръщат към лекар. Също с лекарствата – проблем, който седеше от години наред, с изчезващите от пазара лекарства. Там намерихме начин как да се снабдяват и заложихме също закон, който вече влезе на първо четене, мина в комисията по здравеопазване, че едно лекарство, фирма, която го продава в България, не може просто така да каже „От следващия месец ние изчезваме от пазара”. Трябва да даде едно дълго предизвестие от две години, че смята да напусне, за да може ние съответно да търсим друг заместител, друга фирма, друг дистрибутор. Това са все неща, които са в директна и пряка полза от пациента и нещо много, много дребно, което стана факт преди няколко дни, всъщност може би още не е публикувано официално, но вече съм го разписал.  За детските градини - децата до тригодишна възраст не е нужно веднага като навършат да се изпишат, а могат да останат докогато ги приемат от детските ясли в детските градини.

Водеща: Това наистина е много важно, защото беше проблем. А всъщност е много дребно.

Д-р Стефан Константинов: Вижте, това е въпрос на промяна в едно изречение, обаче колко хора се обадиха и казаха „Ей, браво, как ни решихте проблема. Чудехме се къде да търсим решение.”

Водеща: Аз съм абсолютно съгласна, защото имам познати, които страдаха заради това нещо.

Д-р Стефан Константинов: Т. е. това са едни такива дребни, оперативни неща, които не трябва да ни … Те могат да поемат цялото време на един министър. Толкова са много проблемите, че човек ако тръгне да ги решава, му трябват години, за да се похвали, че всичко е направил. Ние се занимаваме с тях, успоредно с това обмисляме и някои принципни неща в здравеопазването, които ще трябва да станат факт - промяна на начина на финансиране на болниците …

Водеща: Диагностично-свързаните групи, за тях ли говорите?

Д-р Стефан Константинов: Точно така. И цялостни виждания и стратегии как да развием изобщо здравеопазването.

Водеща: Като споменахме за тях – те трябваше да се купи модел или ноу-хауто, как да го наречем?

Д-р Стефан Константинов: Не. Класификационна система.

Водеща: Така. Обаче там има някакво търкане с националната здравно-осигурителна каса и аз оставам с впечатление, че между Вас, имам предвид министерството и НЗОК има някакъв много тежък конфликт. Греша или съм права? И че те непрекъснато се опитвам сякаш да Ви саботират. Или това е по-скоро удобна формула? Не знам, всякакви варианти биха могли …

Д-р Стефан Константинов: Законите на България казват ясно кой какво трябва да прави. Министерство на здравеопазването трябва да прави политика. А финансирането на болниците и смяната на модела на финансирането, по-голяма политика от това, здраве му кажи. Разбира се, въпросът е кой ще я направи тази политика. И всъщност касата пък е структурата, която е заинтересована как здравните вноски на хората да се харчат по най-добрия начин.

Водеща: Така е на теория, друг е въпросът дали го прави и на практика касата … Но това е друга тема, да.

Д-р Стефан Константинов: Ние всъщност теорията, след като сме я избрали и работим по нея и са ни такива законите, не трябва да се запитваме. Трябва да се мъчим практиката как да я свържем с теорията. И оттук следва простичкият извод, че не може министерството да прави някаква политика, която ще бъде в една посока, без участието на касата. Т.е. министерство и каса трябва да работят рамо до рамо във всички тия неща.

Водеща: Трябва.

 

Д-р Стефан Константинов: Трябва.

Водеща: А работят ли?

Д-р Стефан Константинов: Аз искрено се надявам, че …

Водеща: Щом се надявате, значи не работят.

Д-р Стефан Константинов: Не, не съм казал такова нещо, просто използвам различни нюанси. Нещата не са толкова прости, че да кажем работиш, не работиш, добър, лош и т.н. Вероятно има някои виждания, притеснения и т.н., но аз съм твърдо убеден, че този модел на финансиране е по-добър от сегашния и че ние трябва да вървим към него.

Водеща: Защото, извинявайте че ще Ви прекъсна, но нали си давате сметка, след още две години, да кажем Вие си довършите мандата, свършите много други работи, но диагностично-свързаните групи останат само като добро пожелание на хартия, никой няма да упреква Нели Нешева или  НЗОК, а ще лежи върху Вас това, че не сте го свършили.

Д-р Стефан Константинов: Хората са абсолютно прави, след като въпреки че министерството доста му бяха орязани функциите през годините, преминавайки по различен начин, минавайки към здравно-осигурителната система, големите пари, големите решения са обикновено в здравната каса, но за хората министерство на здравеопазването е тази структура, която трябва да бди за качественото здравеопазване  и аз точно съм на тяхното мнение. Държавата трябва да си влезе във функциите. Не говоря да върнем държавното управление, държавното регулиране в оня смисъл, който беше преди двадесет години. Никога не съм бил привърженик. Но държавата трябва да наистина да гарантира правилата. И след като виждаме, че имаме една система, която не функционира качествено … В момента какво имаме? Клинични пътеки. Имаме и бюджети. Бюджети, които се правят по твърде несъвършен начин.

Водеща: Добре, това не го ли осъзнава касата. Защо решава, че клиничните пътеки са по-добрият модел от диагностично-свързаните групи? Хем всички лекари, Ваши колеги, казват, че това е моделът?

Д-р Стефан Константинов: Аз мисля, че много хора го осъзнават там, може би притеснението е от новото, може би притеснението е да не се сгреши. Това нещо, което е карало 10 години всички правителства… Всъщност за диагностично-свързани групи започва още 90-те години да се говори тука. Още щом започва да функционира касата по клинични пътеки, има цял отдел, който се започва да се занимава с тези неща. Правени са едно, две, три пилотни проучвания, били са тъкмо … да започнат да ги въвеждат и в един момент връщане. Защото обикновено в българската политика няма приемственост. Сменя се едно правителство и следващите казват „А, тези са правили еди какво си, щом са го правили, ние ще направим точно обратното.”  Това не трябва да се допуска. Има някои сфери като здравеопазването, където трябва да има абсолютна приемственост и не трябва да се гледат цветове, партии и подобни неща.

Водеща: Ще преборите ли НЗОК, с този им страх? Да ги убедите, че страхът им не е основателен и …

Д-р Стефан Константинов: Аз никого няма да преборя. Аз продължавам да настоявам за това, което е доказано. След като самият факт, че толкова много страни минават към тази система, непрекъснато.

Водеща: Вашите колеги също смятат, че тя наистина е по-добра.

Д-р Стефан Константинов: Включително и наши съседи. Румъния е купила, ние се чудим дали да купим австралийската. Румъния е купила три класификационни системи, различни. Пробват да видят коя ще им отговори най-добре на техните нужди. Същото нещо се случва в Сърбия, в Македония, а ние още се чудим и казваме „Трябва да прекъснем тази практика.” Ето например за пушенето. За пушенето казахме, че трябва да го забраним навсякъде.

Водеща: Трябва. И аз продължавам да смятам, че трябва и че не трябваше да се поддава правителството.  

Д-р Стефан Константинов: Моите опоненти изтъкнаха следния довод  - не във всички европейски държави е така, защо ние да сме по-големи католици и от папата? А защо пък да не сме?! Защо да не сме в нещо първи наистина в Европа? Или поне да се наредим в първите. За пушенето специално изобщо няма да сме в първите, много държави вече го правят.

Водеща: Почти всички, да. Аз не знам държава, която да не …

Д-р Стефан Константинов: Но в никой случай не искам и да сме последните. Когато говорим, че нямаме пари, приемам. Да, нямаме пари. Но неща, които не изискват пари, не изискват средства, защо да не ги направим, защо трябва да ни карат, да ни тикат до последно.

Водеща: Диагностично-свързаните групи, колко време мислите, че ще е необходимо и откога? Със срокове можете ли да се ангажирате?

Д-р Стефан Константинов: Пълното въвеждане на един такъв проект е обикновено продължава три-четири години, но някога трябва да се започне. Това, с което трябва да се започне, да се стартира, е махането на клиничните пътеки в момента като средство за плащане. Те са абсолютно безсмислени при ситуация, когато имаме бюджети на болниците. В смисъл, че на една болница ние и даваме едни средства, казваме това можете да харчите през годината, евентуално ако има някакви нужди допълнително може да се даде, но оттук насетне каква е функцията на клиничните пътеки? Просто само да дразни директорите, да им създава пречки. Така че, това е нещо, което може да стане съвсем спокойно от следващата година и разбира се да се събира вече информация по диагностично-свързаните групи, да се групира тази информация, да се обработва, анализира, за да могат да се правят изчисления за следващата година. И постепенно с няколко пилотни проекта в малки болници, в средни и в големи да се види как функционира и да се развива. Това е начинът, по който здравната система няма да изпадне в шок. Аз не обичам тези резки движения, смени и промени. Когато всичко става плавно, ще може след три, четири, пет години да кажем да ето наистина ние направихме. Тези реформи са ги правили държавите още 90-те години, някои ги правят сега 2000-та, но винаги тези реформи се правят в моменти, когато има криза, когато разходите надвишават приходите, т.е. когато те и така са се появили тези диагностично-свързани групи от чисто научен опит. Видели са, че е много изгодно да се работи по тях, когато разходите за болнична помощ са започнали значително да надвишават това, което може да заделят примерно осигурителните фондове в Америка.

Водеща: Понеже времето много напредна, Вие споменахте още един акцент и всички медии го отразихме, става въпрос за средствата за онкоболните, 66 млн. лв. …

Д-р Стефан Константинов: Те са за апаратура.

Водеща: Да, за апаратура. Като срокове – колко време, къде ще отидат, по подробно малко да кажете?

Д-р Стефан Константинов: Две години е максималният срок, в който трябва да бъдат усвоени, да бъдат направени търговете, да бъдат създадени условията, бункерите, където ще бъдат разположени тези източници на радиация, да бъде монтирано всичко и да бъде пуснато в действие с всичките сертификати. Това е максималният срок. Не го ли направим това нещо, трябва да връщаме всички пари, които сме взели.

Водеща: Т.е. задължително е. А ролята на хосписите при такива … Тръгваме от онкологичните заболявания, знаем те са едни от най-тежките заболявания.

Д-р Стефан Константинов: Да, ролята на хосписите, това което казах преди няколко дни, това е нещо, което в момента не изисква на практика много пари или въобще даже в някои аспекти не изисква пари, а става въпрос как терминално болните, безнадеждно болните, хората за които няма никаква надежда, които изпитват болка, които имат нужда от грижа, от хигиена да завършат дните си в някаква човешка и достойна обстановка. Има такава пътека, която гарантира това нещо за 20 дни на 6 месеца или на следващите шест месеца …

Водеща: Защо само за онкологичните заболявания?

Д-р Стефан Константинов: Добре, ние говорим за терминално болните, които са безнадеждни. Но проблемът е там, че пътеката плаща по 51 лв. на ден, което за една болница, където има високоспециализирана техника, персонал, разходите са големи, не им е достатъчно и това не е атрактивно. Още повече, че  болницата е на бюджет и всъщност тези пари ядат от бюджета на други болни, остро болни и не са привлекателни такива грижи. Същевременно ние имаме структура, която се нарича хоспис, където пациентите могат да получат тези грижи.

Водеща: И по клинична пътека покриват ли се разходите?

Д-р Стефан Константинов: По клинична пътека не се покриват за съжаление, защото алгоритъмът на клиничната пътека е толкова сложен и  е казано, че се извършва само в определена болница с определени лекари и т.н. Това просто не е нужно, трябва да се опростят нещата и тези пари да се дадат. Аз съм сигурен дори, че  ще падне цената, тъй като хосписите биха били … Когато им се гарантира един такъв пазар, защото касата е голям купувач на здравни услуги, когато се гарантира участието на такъв голям купувач, цените падат и би следвало да се договори и по-ниска цена, но да се дава на хосписите и хората да знаят, а не да плащат. Не дай си Боже, аз съм виждал граждани с болни родители, които не знаят, искат да положат усилия, но дават страшно много пари, търсят как да настанят в … Те са частни структури обикновено тези хосписи. Не виждам нищо лошо касата да поеме тяхното лечение. Това ще бъде много хуманно и пак казвам, не изисква някакви средства.

Водеща: Може да се направи в рамките на тази календарна година?

Д-р Стефан Константинов: Абсолютно. Това е просто въпрос да се смени алгоритъмът, но за съжаление аз не мога да го направя, министерството няма такива прерогативи.

Водеща: Трябва пак касата.

Д-р Стефан Константинов: Трябва касата и лекарският съюз, но това става бързо с един анекс и ето просто сега гледам каква ще бъде тяхната реакция.

Водеща: И още нещо. Четох наскоро за профилактиката как за рак на гърдата при жените ще има задължителни профилактични прегледи, но някъде ми се мярна възрастта около 50 години. Вие сте лекар, много добре знаете, че това е както се казва безумно, от 50 години да се въведе задължителен преглед. Възрастта пада на 25 години.

Д-р Стефан Константинов: Защо мислите така?

Водеща: И все повече млади момичета между 25 и 30 г. им се открива и аз си мисля, че наистина това трябва да бъде, отново да  влезе по клинична пътека по каса и да има поне два профилактични прегледа.

Д-р Стефан Константинов: Веднага ще Ви кажа – въобще не сте права, че е безумно, това е разумната възраст, от която трябва да се прави профилактика рак на млечната жлеза и ще Ви кажа защо

Водеща: Примери много за под 30 годишни момичета, които точно защото не са били на профилактика …

Д-р Стефан Константинов: Не влизайте в спор с професионалист, аз ще Ви докажа че съм прав.

Водеща: Да, вие сте лекар. Аз гледам какво показва практиката.

Д-р Стефан Константинов: Практиката аз знам какво показва. Показва всъщност, че това е възрастовата група, където е най-често това заболяване. Но ще Ви кажа не трябва да се прави. Всъщност медицината не е на въпроса –  има жена на 30 години, да има го, и на 25 има жени сигурно с установени, но когато се харчат някакви средства трябва да видим дали има ефект. Т.е. ние казваме, че ще се прави едно изследване, но трябва да видим ефекта. А ефектът какъв е – дали сме открили повече заболявания, още по-важният ефект – дали сме ги излекували, и най-важният ефект – дали хората са живели по-дълго. И в големите държави и напреднали, правят сериозни проучвания и всъщност засега имат твърди доказателства, че мамографията, скринингът над 50 години е полезен. Напоследък има проучвания, които показват, и че примерно над 45 годишна възраст, с много добри апарати има ефект. А защо примерно на 30 години ако правим няма ефект? Първо защото  това е йонизиращо лъчение, т.е. ние облъчвайки една млада жена, ние макар и теоретично много малко, ние също може да индуцираме рак. Второ, защото гърдите имат специална плътност. Плътността на жените, когато са преди менопаузата е по-голяма и не могат да се видят тези ранни микрокалцификати и структури, които ни дават ранната диагноза на рака. Т.е. това изследване е безполезно. Значи ние можем да го правим, но ще имитираме дейност, няма да има никакъв ефект и още по-лошото е, че може да ни заблуди по някога плътността на гърдата и да открием заболяване там, където го няма. А това значи жената да бъде изпратена на ненужна оперативна интервенция и поради тази причина, ако погледнете и на английската здравна служба и на многото здравни служби в Европа, скринингът се прави от 50 до 69 години. В САЩ се прави след 40 години, в някои европейски държави смъкват на 47 години в момента, но всички е много смислено и то не е защото някой така иска или защото  няма пари. Има държави с много пари. Всичко е доказано да е полезно за хората. Когато е полезно за хората, парите се харчат.

Водеща: Добре, убедихте ме. Благодаря Ви. Останаха много теми, но Вие пак ще ни гостувате, надявам се.

Д-р Стефан Константинов: Разбира се. Благодаря Ви.

Сподели в: