Върни се горе

22 ноември 2010г., „Под лупа”

- Заканата на лекарите в Пловдив е да спрат да работят със Здравната каса – става въпрос за общопрактикуващите лекари. Ако се стигне до едно такова крайно решение, то няма ли да ощети преди всичко пациентите?

- То ощетява всички пациенти и самите колеги. Колегите работят по договори със здравната каса, там са разписани правата и задълженията на всяка една от страните. Аз съм „за” да се спазват договорите. Ако някой смята, че договорът е нарушен, съдебната институция е мястото, за да се отправят исковете. Това е съвсем нормална практика.

- Протестът на лекарите в петък не беше толкова масов, но и лекарите казаха, че не са целели масовост. Това притеснява ли ви, че трябва да играете ролята на арбитър между здравната каса и лекарите?

- Не смятам, че министерството трябва да се превръща в арбитър. Това министерство загуби много от функциите си през годината, загуби финансовите си инструменти за моделиране на системата, загуби дори голяма част от политиката, която трябваше да следва – знаете, че имаше упреци, че сме се превърнали в придатък на друго министерство. Така че моята роля е по-скоро да върна ролята на здравното министерство в правене на политиката на здравеопазването, в правене на правилата, а не на арбитър между един и друг. Разбира се, ако има някакъв проблем и ми се иска мнението, аз по никакъв начин не бягам и ще го давам.

- Казвате, че министерството е загубило... то преди вас имаше двама министри – заради тях ли загуби функцията си?

- Не, това е много дълъг процес и той донякъде е свързан обективно с появата на самата здравноосигурителна каса. Но нали знаете, че ако няма една ясна здравна политика през годините, която да е последователна, и тази структура започва да се обезличава.

- Имате ли усещането, че лекарите и тези техни протести нямат желание за реформа?

- Говоренето за реформа е много интересно – всъщност всички искат да има реформа и в обществото има едни максималистични очаквания, че сега ще направим нещо и всички ще останат доволни. Това едва ли точно по този начин ще изглежда. Една реформа значи подобряване към по-добро, но това ще бъде вероятно за по-голямата част от хората – една част от тях вероятно няма да са доволни. Има и сред пациентите, и сред лекарите групи, които са доволни от състоянието на нещата в момента. И сред възлови фигури, които управляват. И сред хора, които се занимават с бизнес в сферата на медицината. Така че интересите са много разнородни и точно поради тази причина се води за реформа и очакванията са големи, но всъщност нищо не се случва.

- Вашият поглед за реформа какъв е? И какво да очакваме през 2011 г.?

- Много от нещата, които моите предшественици правиха... много от нещата, които те вършиха, по принцип са правилни. Проблемът е, че много се концентрираше вниманието върху определените неща и се издигаха в култ да речем затваряне на болници, да ги преструктурираме и т.н. Това е само един детайл в здравната система. Трябва да гледаме по-общо на нещата и ако правим някакви промени, те да бъдат съобразени с готовността на обществото да ги приеме. Преди няколко дни четох лекция за Унгария, където в книга, озаглавена „Въвеждане на икономическите реформи в здравеопазването”, беше написано, че желанието да направим бързи реформи коства главата на двама министри за кратко време и всъщност правенето на реформи не е свързано толкова с личните качества на даден министър, колкото с готовността на обществото и политическия консенсус такива да се направят. По тази причина аз не съм много склонен веднага да ви казвам каква болница ще отваряме или затваряме. Докато не знам мнението на обществото... поставих някои въпроси – намаляване на броя на болниците, начинът на финансиране на здравеопазването, освобождаване достъпа до специалист – всички тези неща са като една обща концепция, като едно виждане за развитие на здравеопазването. Какво ще се случи 2011 г.? Принципно, ако парите се дават равномерно, годината ще е много по-спокойна от тази. Първо, няма да има това напрежение и второ, парите, които ще се изразходват, ще са повече от тази година, ако тези разчети останат – най-малкото защото тази година държавата беше принудена да плаща 13 месеца вместо 12, има възможност да дойдат пари по европрограмите като оборудване. Но следващата година, като една изборна година, би било да бъдат обмислени всички тези неща, които могат да станат от 2012 г. Много разчитам на смяната на финансиране на доболничната помощ, въвеждането на диагностично свързаните групи, а те искат сериозно време за подготовка. Е, точно това време тази година е идеално за тях.

- Как вие ще разберете какво иска обществото? Проучване ли ще се прави, с пациентски организации ли ще преговаряте?

- Проучванията, следене на мненията, изказванията на хората, които са важни за обществото...

- Кои са тези хора?

- Експерти, Българският лекарски съюз, здравната каса, изявени лица в обществото, които се изказват често и си казват мнението, мнението на политици... За мен въпросът е концепцията да съвпада с реалните условия и да е осъществима.

- Добре, ГЕРБ има програма и защо вие просто не следвате тази й част в раздела здравеопазване? Не се ли опасявате, че търсейки помощ от ваши колеги, експерти, дори от обществото, това може да ви подхлъзне?

- Не, аз не търся в момента модела, той е ясен - здравно осигуряване с принцип на солидарността с една основна каса. Има неща в програмата на ГЕРБ, които аз подкрепям, но има и такива, които не подкрепям. Програмата се пише преди изборите и някои неща търпят промени – ГЕРБ е една млада партия. Въпросът, който трябва да се дискутира, е дали да имаме една здравна каса или множество здравни каси. Моите съображения защо здравната каса трябва да бъде една са: здравната каса колкото и да е добра или лоша, колкото пари са й дадени от държавата, тя толкова разпределя, а има едни малки административни разходи. Когато сложим други 20 здравноосигурителни фондове, те при всички положения, явявайки се частни, ще трябва да работят за печалба – това е факт. При малкото пари, които имаме в здравеопазването, абсолютно нереалистично е да си мислим, че с тези пари, които се събират от здравни вноски – те са някъде 1 млрд. 600 хил. лева – това, което плащат хората, ние можем да направим качествено ново здравеопазване, разпилявайки парите на множество посоки. Това е първият ми довод. Другото, което е по-важно – как ще гарантираме, че допълнителните фондове няма да селектират пациенти? Всъщност не е проблемът дали да е една касата и не е проблемът тя да се конкурира с някой – това няма да повиши нейното качество. Други са нещата, които трябва да помислим и да обърнем в здравеопазването.

- Кои?

- Трябва да се махнат клиничните пътеки и да мислим за диагностично свързаните групи. Заслужава и да помислим за самия начин, по който се финансира системата – това е много актуално във връзка със започналите преговори за новия рамков договор. Всъщност би било добре здравните заведения, ако трябва да говорим за конкуренция, не да се конкурират за това, колко пациента ще преминат по клинични пътеки и да вдигаме хоспитализацията и да казваме, че парите не стигат, а самите здравни заведения да се конкурират за това, кой ще получи ресурса на тази здравноосигурителна каса. Трябва да се въвеждат пазарни механизми.

- В едно ваше интервю казвате, че пари има в здравеопазването, но има проблеми в изразходването. След това казвате, че държавата е бедна и парите са малко. Къде всъщност е проблемът?

- Истината е, че парите са малко и се изразходват лошо. Неефективността е огромна. Това е.

 

 


Сподели в: