Върни се горе

17 януари 2011 г.

Д-р Константинов, финансовият министър Симеон Дянков обяви, че тази година е предвиден “най-големият бюджет за здравеопазване в историята на България”. Откъде ще дойдат тези по думите му половин милиард лева повече?

- Това, което е обявил финансовият министър, е вярно. В абсолютни стойности бюджетът е най-големият. В относителни обаче, като процент публични разходи от БВП, има още много какво да се желае в България.

Откъде ще дойдат? Първо от здравните вноски, които тази година за пръв път ще бъдат изразходвани изцяло тези 8%. От тях една част се плащат от работещите, а на пенсионерите, децата и държавните служители се плащат от държавата. Всичко това ще бъде изразходвано за здравеопазване, няма да се слага в резерв. Другата част е пари, които ще бъдат дадени от държавния бюджет директно на Министерството на здравеопазването, които са към 370 млн. лв.

Споменахте дела от БВП, според Вас колко трябва да е този дял за здравеопазване?

- България общо взето харчи едни нормални средства, нормален процент за здравеопазване спрямо държавите, които са от бившия социалистически лагер, съпоставено с тях. Но това са общите разходи. Една голяма част от тези пари хората си ги плащат било то кеш за лекарства и някакви услуги, било то под масата. А публичните средства, които минават през министерството и НЗОК са ниски, те ще бъдат между 3,9% и 4%. Идеята и целта е всъщност тези публични разходи да се завишават. Иначе би било съвсем нормално те да стигнат 5%, но това е въпрос на икономика на държавата.

Какво в повече ще  получат тази година лекари и пациенти от по-големия бюджет?

- Ако започнем от извънболничната помощ, лекарите ще получат по-висока цена на прегледите, например специалистите при първични и вторични прегледи. Общопрактикуващите ще получат по-висока цена на профилактичните прегледи. Ще има допълнителни пари за кабинети, където се групират лекарите или медицински центрове, които да осъществяват достъпа до лекари извън часовете, когато работи общопрактикуващият лекар. Това ще е плюс там. В болниците плюсът ще бъде повече средства за определен брой клинични пътеки. Пациентите ще получат повече профилактични изследвания – при мъжете за рак на простатата, а при жените за рак на млечната жлеза. На практика би следвало, когато болниците са заинтересовани и имат по-добро заплащане на определени сериозни състояния, пациентите да бъдат по-доволни. Защото няма да може да се каже “ние нямаме пари, тази диагноза не ни мотивира да работим”. Лъчетерапията е най-емблематична, където за лечението с линейни ускорители цената на клиничната пътека е увеличена с над 300%.

Като споменавате увеличението в цената на тази клинична пътека, по този случай премиерът призова лекар, чието име на знаел, да излезе и да вика “ура” и “браво”. Кой е този лекар?

- Предполагам, че това е д-р Димитър Ленков, който е секретар на Българския лекарски съюз. Предполагам, че за него става въпрос, той често се явява в медиите. С него се шегувахме, че мога да му предложа прозореца на министерството на здравеопазването за тези цел.

Кога очаквате лекари да аплодират здравните реформи?

- Аз съм абсолютен реалист и си мисля, че това едва ли ще се случи в скоро време. Ако дадем повече средства за здравеопазване, това ще се приеме, но няма да доведе до аплодисменти. Ето, от 14,50 лв. прегледът става 15,50 лв. и всеки казва “ау, как може едно левче, това нищо не е”. Никой в министерството не очаква да получи аплодисменти. Знаем какъв е халът на здравеопазването и знаем, че има работа за много, много години преди да се похвалим с нещо сериозно, което да е в пъти по-добро. Радваме се и на малките проценти подобрение към добро.

Кога България ще е готова за демонополизация на НЗОК, това беше заложено в предизборната програма на ГЕРБ?

- За да се появи някаква съпътстваща структура, дали тя ще бъде конкурент на здравната каса или ще надгражда, трябва да се изпълнят множество условия. Първо ние имаме нужда от единна информационна система. Трябва да имаме финансова стабилност на системата. След всичко, което се случи в резултат на кризата, намалението на бюджетите, е изключително трудно да мислим, че тази година можехме да въвеждаме допълнителни фондове. Необходимо е едно заздравяване на самите фондове, които искат да работят. Те в момента са 20. Необходими са много ясни правила. Иначе, представете си какво би се случило сега – посещавайки лекар, той трябва да проверява къде сте осигурен.

Всичко това е свързано пак и с икономиката на държавата. Когато има много пари, вече може да се намира начин да се разпределят. Когато парите са малко... Да, ако вдигнем вноската много, тогава можем да кажем: “тези пари ще останат в касата за този пакет, а за другите ще има еди-какво си”. Но тогава моментално хората ще протестират, защото ги натоварваме с нови данъци. Тоест всичко е функция на икономиката и на подготовката. Ако ме питате конкретно за време - след като се работи здраво, може би става въпрос за двугодишен период.

Как се отнася към този въпрос европейското изискване частните здравноосигурителни фондове да се регистрират като застрахователни?

- То няма пряко отношение и то не е стъпка, която я предприема правителството или министерството. Това е изискване на ЕС вследствие на две писма и последното е доста заплашително. Ако не бяхме предприели тази стъпка, ни очакваха наказателни мерки и плащане на глоби. Повишавайки капитала на дружествата, ще се даде възможност на по-големите структури да останат на пазара и да си усъвършенстват още повече дейността.

“Тези, които не си плащат - да ги убедим или да ги задължим, намерете вие инструментите, да си плащат”, призова Бойко Борисов на едно от последните заседания на МС. Какви са идеите Ви за постигане на по-висока събираемост на здравните вноски?

- Хората трябва да имат стимул, да виждат за какво си плащат осигуровките. Същевременно тези, които не си плащат, да виждат че това е лошо и да им се създават пречки. Какво имам предвид? Хората, които са осигурени, ще могат да ходят на определени профилактични прегледи, които не са - няма да могат. Тези, които са осигурени, ще могат да се възползват от тези кабинетите в събота и неделя или нощно време. Неосигурените ще си плащат. Аз затова бях привърженик на идеята, тези спешни портали в болниците, за които държавата плащаше по 20 лв. на пациент, сега ще плаща в зависимост от броя населението. Там всеки отиваше без значение на статуса. Защо никой не си задаваше въпроса дали е редно държавата да плаща, като имаме предвид, че 70% от прегледите там не са спешни. Държавата финансира това нещо и хората си казват: “мога да отида да ме прегледат там в кабинета, а някой друг ще плати”. Самата идея да се поставят някакви бариери спрямо неплащащите още в началото на управлението на ГЕРБ намери място с изискването за платени три години назад здравни вноски. Иначе какво се случваше – никой не плаща, дойде време за операция и плати за 12 или 15 месеца назад. Сега станаха 36 месеца, пак има операции, които много надхвърлят цената, но все пак е стъпка в правилна посока.

Плаща ли регулярно държавата за тези, които осигурява по закон – деца, пенсионери, държавни служители? Или Симеон Дянков продължава да смята това за дотация на излишна дотация на системата...

- Тази година няма никакво значение какво смята министър Дянков, а какво пише в закона. След като в закона пише какво трябва да се плаща, аз ще настоявам да плаща, това ми е ролята като министър на здравеопазването. Законите са еднакви за всички. За мен вариантът държавните служители да си плащат всички осигуровки е най-изчистения. Ако трябва да им се увеличат на тези хора заплатите, но да се знае, че те са като всички останали. И ако държавата закъснее, по същия начин да се отнасят, както за хората работещи в частния бизнес, всички правила. Това е моята цел и идея, няма никакво значение кой министър какво казва, важно е какво е написано в закона.

Обявихте, че 185 от всички 294 клинични пътеки са с повишена стойност. Какъв е средният процент на увеличението?

- Мисля, че беше около 10%, но по-скоро трябва да питате финансовото министерство.

Вярно ли е, че в много от случаите увеличението е символично, от по 1-2%?

- Да има символично увеличение, но има и увеличение от 330%, има пътеки, които са увеличени 100-120%. Много са различни числата. Клиничните пътеки винаги бяха критикувани за недостатъчно справедливото разпределение на цените по тях. Тази година вътрешното преразпределение по стойности, смея да кажа, е най-справедливо от последните 10 години насам.

Какви ще са предимствата на преминаването от клинични пътеки към диагностично свързани групи (ДСГ), което планирате за 2012 г.?

- Диагностично свързаните групи дават възможност за класификация на всички случаи в болниците в определен брой групи. Досега имахме 294 пътеки, при ДСГ могат да се комбинират по много различни начини състоянията, като се държи сметка за тежест. Това предполага заплащане на болниците съобразно конкретния случай. За пациента това значи, че в болниците няма да се притесняват, ако той има повече заболявания и случаят е по-тежък. И най-вече това е метод за много прецизно контролиране на разходите, който може да се прави на ниво болници. Ако започнем да въвеждаме този метод, ще има още много години, през които да се усъвършенства и да се използва информацията за подобряване на здравеопазването.

Не се ли опасяване от драстичен скок на разходите при тази система?

- Не, защото има един таван на разходите, който се нарича бюджет за здравеопазване. В рамките на този бюджет се прави преразпределението. Но, ако някъде разходите са драстично подценени, това вече ще ми е златния коз да отида пред финансовото министерство и да кажа какво се случва по обективна методика. А не както сега, събрали се там, говорили си за клиничните пътеки, едни били силни, натиснали, други не натиснали.

Как беше избрана за закупуване и внедряване систмата на диагностично свързаните групи от Австралия и защо я смятате за най-подходяща?

- Имаше интерпретации в медиите, че ние взимаме челен опит от Австралия и взимаме австралийско здравеопазване. Ние взимаме класификационна система от Австралия, която е интелектуална собственост на Австралийския съюз. Преди време ни е била дадена по различни проекти версия 5 на австралийската система за тестово ползване. От години се събира информация, която ще бъде необходима за диагностично свързаните групи, със специализиран софтуер. Всичко това сме имали възможност да го тестваме и го познаваме. Австралийската сисетема на класификация се смята за една от най-добрите в света. Тя позволява усъвършенстване и неслучайно множество държави са я закупили. Ще дам само някои от примерите – Германия, Ирландия, Румъния, Словения, в Македония също са я пробвали, имало е експерти в Гърция, в Турция. Още повече, че тази система работи с международната класификация на болестите, десета ревизия. Ние в момента работим с девета, която съвсем скоро ще спре да се поддържа. Тоест, това е нещо, което е перспективно и поради тази причина ние се насочихме към този избор.

Остава и да не бъде побългарена...

- Идеалният вариант е точно това – не да седнем и да творим наши собствени неща, а да вземем готови стойности, с което да избегнем максимално лобизма. В един момент задължително ще трябва да се направят някакви адаптации. Думата побългаряване обикновено е негативна, но ако сме достатъчно разумни, можем да я променим по един добър начин.

Кога и как ще бъдат преобразувани болниците от търговски в публични дружества?

- Това е много сложен въпрос. Аз виждам всичките беди и злини, които се случиха на здравеопазването от преобразуването от публични в търговски дружества. Това ме кара да искам те да не са такива. Но, големият проблем е, че много от болниците имат натрупани дългове. Освен това, като търговски дружества в някои от тях участват множество акционери. Това създава сериозни правни проблеми, по които обмисляме варианти.

Какви допълнителни правомощия ще има държавата, когато това се случи?

- Държавата най-малкото ще може да си управлява собствените структури по много по-ефикасен начин. Аз не мога да приема за нормално, че държавата може да търпи едно търговско дружество да нанася вреди, да си увеличава просрочените задължения, да вижда отявлени безобразия на членове на борда на директорите или на целия борд и да трябва да води съдебни битки, за да смени тези хора, които управляват държавно имущество. Не мога да приема, че държавата трябва да налива пари, да дава субсидии, да прави инвестиции и да не може да се увеличи капитала на дружеството, защото някой иска да има решаващ глас. Това е дълбоко сбъркана система. Търговският закон не е идеално приложим в здравеопазването. Това беше една от големите грешки и много ми се ще да я поправя. Но няма да я поправя на всяка цена с риск да хвърля системата в хаос.

Въведохте пределни цени за услугите избор на лекар и на екип. Как ще се гарантира, че тези такси ще се плащат доброволно от пациентите?

- Първото, което направихме, е да обясним що е то избор на екип и избор на лекар – кога може да се прави, това задължително ли е, право на пациента ли е и може ли да откаже. Чак тогава сложихме някакви тавани и ограничения. Как ще се гарантира? Лечебните заведения ще имат задължение да представят един документ, в който всичко е описано. Пациентът може да го прочете. Когато сметне, че му се нарушават правата, търси нас, търси изпълнителната агенция “Медицински одит”, здравната каса, регионалните здравни инспекции, лекарския съюз, неправителствените организации, които защитават правата на пациентите. Всичко това са инструменти, всеки трябва да си гледа правата и да си ги отстоява. Държавата може да даде правилата и да защитава гражданите. Но все пак някой трябва да дойде и да каже какво се е случило, как са му искали пари.

Защо беше прехвълено към болниците задължението за провеждане на търгове за медикаментите за хемодиализа и за онкоболни?

За да могат онкоболните да получават много по-бързо лечението, от което имат нужда. Досегашната система беше с централни търгове, с централна комисия, локални комисии... От момента, в който един пациент има нужда от един медикамент, до момента, в който го получи, минаваха дълги месеци. Това водеше до несъответствия, защото междувременно той вече има нужда от друг медикамент или се появаха нови. Една тромава система и знаете какво се случваше... Не е работа министерство да прави търгове и да се занимава с такива дейности.

След като е прехвърлена отговорността върху болниците, ще им бъде ли гарантирано съответното финансиране?

Финансирането е гарантирано, че ще бъде с 10% по-голямо от миналогодишното. Това са възможностите на държавата, това е гарантирано.

Има ли нужда от допълнителна експертиза по случая в Горна Оряховица?

Този въпрос трябва да го зададете на компетентните органи, които са се запознали със сегашната и преценяват дали им върши работа.

Имате ли усещане, че вашата гилдия е нарочена? Напоследък в медийния фокус постоянно попадат прегрешения на лекари?

Изключително се дразня, когато конкретен случай и немарливост на един човек се хвърля върху цялата гилдия. Когато някой лекар нещо не е направил както трябва и се казва “ето, виждате ли, това са лекарите”. Същото важи за съда, за медиите.

Случиха се някои събития, които съвпадат по време, но те са принципно различни. Мога да си позволя да коментирам случая в ИСУЛ, защото вече имам доклада на “Медицински одит” и виждам, че там има немарливост. Трябва да кажем това нещо. За да може лекарите да имаме смелост да кажем кога нещо е добре и кога не е направено както трябва.

Сподели в: