28 юли 2011 г., "Здравей, България"
Водещ Евгени Генчев:
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов е мой гост в студиото на "Здравей, България". Добро утро.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водещ:
Преброихте току-що, десет месеца вече сте на поста.
Ст. Константинов:
Питахте ме и аз ви казах, че...
Водещ:
Питах ви, да.
Ст. Константинов:
...почти ветеран в здравния сектор.
Водещ:
Ама вече сте повече време, отколкото беше Анна-Мария Борисова.
Ст. Константинов:
От нея повече.
Водещ:
На която ние не сме забравили името между другото.
Ст. Константинов:
Не е и необходимо. Мисля, че все пак това са хора, които са дали нещо...
Водещ:
А от министър Нанев?
Ст. Константинов:
Не съм влизал в такива сметки. Просто сега ме питахте и ви казах.
Водещ:
Да. Десет месеца здравен министър...
Ст. Константинов:
Почти.
Водещ:
Така. Да започнем с проблемите. ИСУЛ, вчера шефът на ИСУЛ д-р, момент, Бойко Юруков...
Ст. Константинов:
Доц. Коруков.
Водещ:
Коруков или Юруков? Коруков.
Ст. Константинов:
Коруков.
Водещ:
Прощавайте, каза, че повече няма да приемат онкоболни.
Ст. Константинов:
Не, вижте, той нищо не е казвал, просто се раздуха една новина на базата на вътрешна заповед. Фактите са следните, просто в ИСУЛ имат нов екип с онколози, които са си привлекли нови пациенти, поради това в болницата има ръст на новите приети хора за лечение...
Водещ:
Нови, по-добри онколози са отишли, така ли?
Ст. Константинов:
Да, има нов екип. Общо взето, развиват я тази дейност. И ръстът на приемане на болни се е увеличил с 30 процента. Естествено, че 30 процента води до ръст на лекарства, а в началото на годината имаме планиран бюджет. И поради тази причина те са казали, че няма да приемат оперирани в други лечебни заведения за два месеца по определени диагнози, тоест хората, които са там вече и им е започнато лечението, трябва да бъде довършено, хората, които са оперирани там, също ще им бъде довършвано лечението. Няма...
Водещ:
А ако отиде човек и иска да...
Ст. Константинов:
Няма драма...
Водещ:
...започне лечение в ИСУЛ?
Ст. Константинов:
Ако отиде човек, който обикновено е диагностициран някъде, ИСУЛ ще му направи консултацията, ще му каже - вие имате нужда от това лечение или нещо друго...
Водещ:
Може ли да бъде диагностициран в ИСУЛ?
Ст. Константинов:
Абсолютно, няма никакъв проблем.
Водещ:
И да започне лечение там.
Ст. Константинов:
И ще му бъде казано, тъй като той вероятно ще дойде от някой друг регион, а не от самата София или от там, където е лекуван досега, в ИСУЛ и ще му бъде казано къде може да получи лечение. Това е...
Водещ:
Но не и в ИСУЛ.
Ст. Константинов:
Това е цялата, и то точно за определени лекарства, това е нещото, което се разбра в крайна сметка. Сега, дали това е било най-правилното решение, аз му казах и на доц. Коруков, че първо трябваше да вдигне един телефон и да ми се обади, и да ги решим въпросите, защото, ако...
Водещ:
Как можеше да решите? Лекарства допълнителни да се...
Ст. Константинов:
Ами, вижте, ами. . .
Водещ:
...на ИСУЛ или какво?
Ст. Константинов:
...много простичко, след като в ИСУЛ са се увеличили с 30 процента онкоболните, вероятно те не са отишли в някое друго лечебно заведение, защото ние не може да имаме такъв маркантен ръст на 30 процента да се увеличат всички онкоболни. Така че ние да видим къде пък всъщност има по-малко пациенти и ако трябва да мислим, средства да се пренасочат от едното място на другото.
Водещ:
Вие това правите ли го като предложение за...
Ст. Константинов:
Разбира се, че това го правим и това ще го направим. Но така или иначе...
Водещ:
Защото всяко едно решение, включително и неговото, би могло да бъде ревизирано, ако вие му направите това предложение.
Ст. Константинов:
Това излезе в медиите като една вътрешна заповед и започнаха едни свободни интерпретации, че имало недостиг на лекарства глобално в страната, което тотално не отговаря на истината. Тази година имаме повече средства за лекарства. Говорили сме с всички останали диспансери, никъде не са сигнализирали такива феномени. Да, понякога има забавяне - седмица, десет дни, казаха го и колегите, но в повечето случаи това не е фатално. И като говорим...
Водещ:
Но това, което правите вие като предложение в момента към ИСУЛ, е - дайте да седнем, да поговорим, може да бъдат намерени още лекарства за сметка на други центрове в страната.
Ст. Константинов:
Аз с ИСУЛ не съм в ситуацията да им предлагам и да седнем да преговаряме. Те са държавна болница. Просто ги викам и ще дискутираме нещата, да ми кажат какъв е точно проблемът. Те вече го обясниха хората и наистина...
Водещ:
Който може да бъде решен лесно според вас.
Ст. Константинов:
И наистина не е такава драма. На никого не е отказано лечение в ИСУЛ. Хората, които са започнали, ще си го продължат. Ако има затруднения, ние търсим варианти да решим...
Водещ:
Но са пренасочили, пациентските организации казват - нарушават се нашите права, правото ни да избираме къде да бъдем лекувани.
Ст. Константинов:
Пациентските организации нека да не бъдат толкова сурови и да сравнят това, което е ситуацията днес, с това, което беше преди няколко години. Да видят какво е казала и Сметната палата и да си припомнят какви бяха ситуациите, какви бяха разпределенията на лекарствата и колко време се чакаше. Сега ни обвиняват, когато човек чака седмица или десет дни. Преди се чакаше с месеци. Ясно е, че темата е много чувствителна и хората са в правото си да искат, но просто да повярват, че министерството полага максимални усилия въпросите им да се решават.
Водещ:
Добре. Новина от заседанието на Министерския съвет, последното заседание, правителството одобри покупката на диагностично свързаните групи от Австралия. Да обясните на мен и на хората какво представляват тези, знам, че е обяснявано не малко пъти, но все пак оттам да започнем, какво представляват тези диагностично свързани групи и с какво ще направят лечението ни по-добро?
Ст. Константинов:
Ние всъщност ще закупим от Австралия класификационна система, която ще ни ползва дотам да решим как да плащаме на болниците. Тоест болниците да имат смисъл, да имат мотивацията да лекуват пациенти с множество заболявания и да им се плаща не само по едно заболяване, а по такива, които, да речем, изразходват и допълнително средства.
Водещ:
Това е разликата между...
Ст. Константинов:
Нещо, което не се случва в момента.
Водещ:
...диагностично свързаните групи и клиничните пътеки.
Ст. Константинов:
Да, сега по една клинична пътека се плаща по едно заболяване, ама човек може да има още много други и не му се плаща. И болницата няма сметка и иска да го повтори, отново да дойде пациентът след месец, след два или да отиде на друго място. Когато имаме тази класификационна система, болният ще бъде преглеждан, лекарят изобщо няма да държи сметка, ама тази пътека скъпа ли е, евтина ли е, ама излиза ли, това не е работа на лекаря. Това е работа на икономистите в болниците.
Водещ:
А лекарят сега прави ли си тази сметка според вас?
Ст. Константинов:
Абсолютно си прави и тъй като много...
Водещ:
Кои пациенти се преглеждат с предимство?
Ст. Константинов:
И много, и 10 години лекарите започнаха да си правят тази сметка, и това е една, не всичките, но една от бедите на родното ни здравеопазване, че всичко вече се пречупва през парите, което в медицината точно на ниво лекар - пациент е понякога много грешно.
Водещ:
Кои пациенти вземат с предимство лекарите според вас по чисто икономически причини?
Ст. Константинов:
Те не вземат с предимство, но се вижда явен...
Водещ:
Предпочитат.
Ст. Константинов:
Предпочита се там, където клиничната пътека е скъпа.
Водещ:
Например?
Ст. Константинов:
Там, където... Ами, например инвазивната кардиология. Въпреки че бяха намалени, продължаваме да имаме там проблеми и явно това се вижда, с дори лекуване на хора, които невинаги са показани за това нещо.
Водещ:
Значи, по-простичко да го кажем - по клиничната пътека се лекува едно заболяване, диагностично... не мога да го запомня това нещо, диагностично свързаните групи са заболявания в пакет?
Ст. Константинов:
Диагностично свързаните групи, там вече се прекъсва тази връзка, пациентът отива, има множество заболявания, лекува се. След това...
Водещ:
Всичко наведнъж?
Ст. Константинов:
...болницата си ги отчита, кодира си ги. Тази информация се изпраща и на базата на тази класификационна система, която ще купим от Австралия, между другото след ратификация на Народното събрание, се определят вече какви суми трябва да се плаща на болницата.
Водещ:
Как така лекуването на заболяване в пакет ще излезе по-евтино, отколкото при сега действащите клинични пътеки?
Ст. Константинов:
Ще излезе на практика по-евтино, защото в момента ние си мислим, че като плащаме по-малко и плащаме само за едно заболяване, надхитряме системата. Всъщност системата ни надхитря нас, защото пациентите започват да се въртят. Имаме ръст...
Водещ:
Населението на България намалява, 500 милиона за...
Ст. Константинов:
Така, а какво става с приема в болниците? Приемът в болниците през последните 10 години непрекъснато се вдига. Ами, ние като намалим малко приема в болниците, а хората, които реално имат нужда от това нещо, им дадем повече пари на болниците да лекуват, всъщност правим услуга на населението. Никой не говори, че ние ще намалим с диагностично свързаните групи разходите за болнична помощ. Това и не е целта. Ние всъщност като публични разходи в здравеопазване не можем да се похвалим, че сме на добро място в Европа. Ние даваме сравнително малко пари.
Водещ:
Само че кое гарантира, че ако сега има много злоупотреби с клиничните пътеки, после, като се въведе тази нова система с диагностично свързаните групи, пак няма да има злоупотреби? Тогава пък няма ли да се приемат пациенти с по-голям пакет от болести...
Ст. Константинов:
Единствено, единствено контролът може да гарантира това нещо. Но има и нещо друго, което е...
Водещ:
Ами то и сега контролът би трябвало да го гарантира, нали така?
Ст. Константинов:
...което е, не може да го гарантира, защото болниците казват да, ама ето, ние го взехме по тази пътека, но той имаше и други неща, как да го оставим да умре човека или ние след това му открихме друго, пуснахме го, отново премина на друга пътека...
Водещ:
Ами то си е същото.
Ст. Константинов:
После... няма да е същото, най-малкото защото за няколко години няма да е ясна директно връзката. Сега като дойдете вие в болницата с диагноза примерно бронхопневмония, и веднага и лекари, и сестра, и санитарка знаят, че зад тази бронхопневмония стои пътека примерно от хикс, хикс, хикс лева. Когато отидете, вие трябва просто да напишете медицинската документация. Тази медицинска документация трябва да се даде на кодировчик, след като е минало лечението. Кодировчикът ще напише някакви неща, те ще отидат в един център, където по информационен начин ще се обработи и чак след това ще излезе някакъв резултат. Тоест връзката тук се прекъсва. Прав сте, че това нещо в рамките на едва-две години ще се анализира, ще разбират хората, нали, как вървят потоците...
Водещ:
Как действа, как работи.
Ст. Константинов:
...и ще действат. Тогава обаче мястото точно на контрола...
Водещ:
Откога, откога ще влязат тези диагностично свързани групи?
Ст. Константинов
Всичко зависи, ние малко се забавихме, защото първоначално имаше, по един начин беше идеята и времевият график...
Водещ:
Горе-долу до края на мандата ще се случи ли?
Ст. Константинов:
Е, разбира се.
Водещ:
До края на годината?
Ст. Константинов:
Разбира се. Ние трябва да започнем събирането на информация, когато е първият етап от въвеждането им, още от 1 януари следващата година.
Водещ:
И аз отивам на доктор, при джипито ми и казвам добър ден, добър ден, искам направление за еди-какво си...
Ст. Константинов:
Не, не, за направленията е съвсем друга работа. Ако искате, ме поканете някой път, когато ще имаме час, два, три или пет, нали, да ви говоря...
Водещ:
Това няма как да се случи.
Ст. Константинов:
...за детайлите на системата, иначе става доста сложно, може да влезем в заблуждение.
Водещ:
Добре, вижте, три четвърти от българите не ходят на профилактични прегледи. Една поредна много притеснителна статистика според мен. Съгласен ли сте с нея?
Ст. Константинов:
Мисля, че е по-малък броят, но значителна част от хората не ходят на профилактични прегледи.
Водещ:
Защо се случва това според вас?
Ст. Константинов:
Първо, не са достатъчно информирани хората какви са им правата. Второ, се притесняват от чакането при личния лекар и дали ще получат пълния пакет. И трето, като че ли нямат мотивация, а си казват - абе, аз сега съм здрав, я тук да гледам повече да свърша работата, да отида на почивка, да хапна, да пийна...
Водещ:
Всички ли сме задължени да ходим на тези профилактични прегледи?
Ст. Константинов:
По закон да. По закон всички са задължени, има дори и санкции, но...
Водещ:
Какви са санкциите?
Ст. Константинов:
Санкциите са доста странни според мен. Първо, има финансови - 50 до 100 лева при първо неявяване...
Водещ:
За пациента.
Ст. Константинов:
...за пациента, и след това има лишаване от здравноосигурителни права. Сега ще ме питате колко са наказани. Ще ви кажа нула. Това са два текста, които тотално не действат.
Водещ:
А защо няма наказани и защо не действат тези текстове? Между другото не че са справедливи, според мен не са справедливи.
Ст. Константинов:
Точно затова не действат. Чисто прагматично няма как да стане тази работа, да не говорим, че преди да сме оправили доста...
Водещ:
За колко време могат да останат без здравни права, ако...
Ст. Константинов:
За един месец.
Водещ:
За един месец. Въпреки че си плащам вноска.
Ст. Константинов:
Което, което обаче не е ясно, в смисъл, ето, примерно въпросът, ако тази година не сте отишли на профилактичен преглед, кога ще останете, точно кой ще ви е месецът, който ще е без здравноосигурителни права. Нали, въпрос технически, но никой не го е решил, нали...
Водещ:
Ами, не може ли да бъде премахнато това в закона?
Ст. Константинов:
Може, но в крайна сметка на нас... казвате защо не действат. Ами, защото не е хубаво никога да се тръгва с бухалката някой да го наказваш...
Водещ:
Ами именно затова го махнете от закона и може да се намери решение.
Ст. Константинов:
...вместо, да, а решението е по-скоро друго. Първо трябва да се обяснява на хората защо е необходимо да се ходи на преглед. Това е много важно. Това трябва непрекъснато да се говори. Второ, да им се казва какво... ето, тази година има, да речем, допълнителни прегледи, които са направени, при жените, при мъжете, мамография, изследване за простатата. И най-накрая трябва да видим на тези хора кое им пречи, нали, и ги притеснява да отидат.
Водещ:
Опашките, опашките, вие казахте.
Ст. Константинов:
Опашките, да.
Водещ:
Имаше една идея преди време да се даде още един допълнителен ден отпуска по здравни причини, който да бъде за профилактичните прегледи. Вие одобрявате ли тази идея?
Ст. Константинов:
Не я одобрявам, защото ние сме първенци в Европа по ползване на болнични листа и ако дадем още един ден, значи...
Водещ:
Е, ама то едното няма нищо общо с другото. Това е един ден отпуск.
Ст. Константинов:
Напротив, има. Напротив, има. Един ден отпуск се крие вероятно, като го сметнете по 7 милиона души, се крият сериозни загуби за икономиката и не е нужно това да се прави. Има много по-простички неща, нека да ви обясня...
Водещ:
Ние ползваме болнични, само че ако сме болни. Тук говорим, не сме болни, отиваме на профилактичен преглед и ни се полага един допълнителен ден.
Ст. Константинов:
Да, и след това ще поискате и един ден, за да си разберете изследванията какви са, защото след това ще трябва да отидете след няколко дена да чуете какви са. Това...
Водещ:
Иначе пък не можем да ползваме никаква отпуска - един ден да си оправиш документите в КАТ, друг ден за друга администрация, то става...
Ст. Константинов:
Не, не, повярвайте, повярвайте, в България хората ползват много болнични и отпуски. Съвсем скоро имаше такова проучване и сме на челно място в Европа, а икономиката не ни е толкова... не сме толкова богати и социални да си го позволим. Много по-важно нещо е друго простичко нещо. Изследванията, които са за профилактичните прегледи, като знаем, че имаме примерно 5 милиона души, които трябва да минат тази година профилактични прегледи, тези изследвания здравната каса да им ги отдели в отделно перо и да не отидат при личния си лекар и той да каже - ама сега нямам регулативен стандарт, лимит за тази работа. Това е нещо простичко...
Водещ:
А да изберат къде да отидат.
Ст. Константинов:
И да кажем колко пари имаме, и ако ги имаме тези пари, да кажем да, ние покриваме този пакет. Ако ги нямаме, да кажем, ами, този пакет ни е голям, не може да сме толкова социални. Това е честното и отговорно отношение към хората. Това е първото нещо, което трябва да се направи.
Водещ:
На нас в телевизията ни правят профилактични прегледи в частни...
Ст. Константинов:
Защото сте богата телевизия, а и добре се развивате.
Водещ:
Дали е така, или не е така, не съм много сигурен, не съм виждал финансовите резултати. Но аз се питам защо трябва да ме принуждава държавата да ходя при джипито за направление за профилактични прегледи при положение, че ми се правят така или иначе.
Ст. Константинов:
Не разсъждавайте така, държавата не ви принуждава. Държавата ви дава...
Водещ:
Е как, даже може да ме глоби с 50 лева и да си загубя здравните вноски.
Ст. Константинов:
Но не ви е глобила. Разглеждайте го от другата страна...
Водещ:
Но го предвижда.
Ст. Константинов:
Разглеждайте го от другата страна. Вие имате право, вие си плащате осигуровки, това е ваше право, гонете си го и си го търсете, и разберете, че това е хубаво за вашето здраве.
Водещ:
Аз се възползвам от него в частните...
Ст. Константинов:
Ако обърнете... Добре, чудесно, но има много хора, които нямат възможност да се застраховат в частен фонд. И ако го обърнете по този начин позитивното мислене, че вие сте осигурен, имате право, посетете личния си лекар, преди това даже му се обадете по телефона, за да не чакате, и кажете - кога е най-удобно и кога може да стане...
Водещ:
Кога няма да има опашки.
Ст. Константинов:
Това мисля, че е простичко нещо, не изисква пари, но е до всеки един от нас и ще помогне системата да работи по-добре.
Водещ:
Благодаря ви за този разговор. Успешен ден ви желая.
Ст. Константинов:
И аз благодаря.