Върни се горе

11 март 2011 г., "Здравей, България"



Водеща:"Здравей, България" със здравния министър Стефан Константинов. Ще говорим за проблемите в здравеопазването – защо онкоболните не получават навреме своите лекарства, каква е ситуацията в спешната помощ в момента и други въпроси, които са належащи и които ще обсъдим сега тук. Той е гост в нашето студио. Добро утро, здравейте.

Стефан Константинов: Здравейте. Добро утро.

Водещ: Здравейте.

Водеща: Кажете, министър Константинов, кога ще настъпи генералната реформа, революционната реформа в здравеопазването?

Ст. Константинов: А, не, революциите свършиха с Великата октомврийска, аз не съм привърженик на такива действия. В смисъл трябва да подобряваме здравеопазването и много често проблемите не са ни свързани с кардинални решения и революции, а с много конкретни стъпки. Примерно да си получат по-бързо лекарствата онкоболните, да осигурим лекарства, които години наред са отсъствали от пазара, защото са били много малки количества и не са били интересни за вносителите, да направим по-дружелюбно отношението към пациентите. Тези неща не искат кой знае какви големи реформи.

Водеща: Да започнем...

Водещ: Искате ли да ви прочета какво пише един от пациентите, Стоян Желязков, във Фейсбук? Искам да питам господин министъра кога хората, като влизат в кабинетите на докторите, ще си говорят за лекуване, а не за пари?

Ст. Константинов: В моя кабинет, когато са влизали като лекар пациентите, винаги сме си говорили за техните проблеми и накрая само, когато е трябвало да се каже колко струва трудът, съм казвал какви са парите, ако примерно е бил неосигурен или не е бил по здравна
каса. Това е съвсем нормално, да завършва всеки труд с някакви пари. Но никога, и това мога да го кажа за мнозинството български лекари, не е точно така, хората отиват и си казват
проблемите.
Водеща: Да започнем оттам, излезе доклад на Сметната палата, който казва, че има пренасочване на средства, около 50 милиона лева, в министерството за скъпо лечение, пари за скъпо лечение, които са предназначени за нуждаещи се, давани за заплати, за ремонти
на сгради. Защо?

Водещ: Даже, ако може да те допълня, Цвети, извинявай, Валери Димитров казва тежки хронични управленски проблеми в Министерството на здравеопазването.
Ст. Константинов: Да, с второто по-скоро съм съгласен, докато първото, едно такова обобщение, че 50 милиона са дадени за заплати, една бомбастична новина, която, нали, взривява обществото и си казва какви ужасни неща се случват...

Водещ: И за ремонти.

Ст. Константинов: Сега, аз, това е манна небесна за всеки политик, който научава нещо за предходните, какво се е случвало. И мога сега аз да кажа вижте какви безобразници са били, нали, какви неща са се случвали. Но ако трябва пък да съм честен пред хората, трябва да кажа, че не са точно така нещата. Наистина проблемът е от управленски решения неправилни и неправилна постройка на действията. В смисъл лекарства, които е трябвало за онкоболните да се получават по една изключително сложна и дълга процедура, с едни протоколи, пък комисия на местно ниво, пък след това се изпраща комисия в София, пък тя одобрява, пък връща, прави се търг в София, след това се пращат лекарствата. Ама човекът през това време излекувал ли се е, не е ли, жив ли е, не е ли... И вече стават големите разминавания. Да не говорим чисто, че самите търгове като средство не са най-добрият начин да снабдяваш лекарства в медицината, защото търгът може да се провали, да се забави и оттам насетне...

Водеща: Ами, то в момента ще бъде така.

Ст. Константинов: Така, и ще ви обясня. Поради тази причина всъщност, за да не се връщаме непрекъснато назад и да казваме вижте колко лошо е било, нали, и да лежим само на тази, точно от ноември месец какво правим? Променяме нещата. Една част от лекарствата минаха към здравната каса, защото там начинът, по който се снабдяват лекарствата, вече не е с търгове, а по друг начин, и мрежата, по която получават хората, е много по-развита, от 1 март определени лекарства. А пък за да минат по-бързо при хората, все пак направихме не това централизиране на търга, да е един...

Водеща: А децентрализиране.

Ст. Константинов: ...а децентрализиране, защото лечебните заведения знаят реално какви са техните пациенти и много по-бързо могат да си организират, както другите лекарства, досега го правят за болници извън онкологията, по същия начин те се снабдяват с медикаменти или знаят си каква е схемата, така че...

Водеща: Процедурата за организирането на търговете в болниците...
Ст. Константинов: Процедурата, като това обаче ще бъде пак едно междинно звено и в рамките на годината или на следващата постепенно това, което може, трябва да минава към здравната каса.

Водеща: Тази процедура ще облекчи ли пациентите?

Ст. Константинов: Тази процедура ще облекчи пациентите, защото много по-бързо от момента, в който се появява пациент с необходимото лечение при дадено заболяване, много по-бързо той ще може да получи адекватното лекарство.

Водещ: Хаосът с лекарствата щеше ли да бъде решен, ако имаше информационна система? За онкоболните става въпрос. И понеже не искате да се оправдавате с предишните, да ви питам защо сега я няма? Тя е платена през 2008 г.

Ст. Константинов: А, значи, тук за тази специална система малко е по-различно. Докато примерно не мога да приема това, че 50 млн. ей така са заминали, щото, да речем, 2009 г. парите, които са намалени...

Водещ: А, тук ще се оправдаете с предишното...

Ст. Константинов: Не, не, 2009 г. например парите, които са намалени за онколекарства, те са си намалени заради кризата от финансово министерство.

Водещ: Да.

Ст. Константинов: Казват бюджетът трябва да се намали с толкова и край. Няма тук дискусия, взети парите, но това не е решение на здравното министерство. Но за тази информационна система, тя за мене е, така, не е добрият пример за изразходване на публични пари.

Водеща: Тоест 2 млн. лв. къде са отишли?

Ст. Константинов: В смисъл, вместо да се промени системата, е потърсен начин как тя още по-добре да се контролира.

Водеща: Платени 2 млн., но няма информационна система.

Ст. Константинов: Платени са 2 млн., информационната система донякъде е нещо направено, никога не е влязло в сила...

Водеща: Какво? Едните са доставили хардуер, но...

Ст. Константинов: Доставена е...

Водеща: ...болниците нямат софтуер, нямат компютри.

Ст. Константинов: Доставен е хардуер, който се намира в момента в министерството, който го видях. За момента е бил много сериозна техника. Направен е някакъв софтуер, който така и не можах да го видя дори като демо, нали, как работи. Междувременно, тъй като никога не е пуснато, не са обучени... Всъщност обучавани са някакви хора на хартия, но от разговорите, които имах, не разбрах изобщо някой някога и да е работил...

Водеща: Ще я има ли тази информационна система...

Ст. Константинов: ...не е обмислено...

Водеща: ...или няма да я има?

Ст. Константинов: И в крайна сметка парите са платени, нищо не се е случило.

Водеща: Ще я има ли?

Ст. Константинов: Така. Този въпрос, нали, ми се зададе и когато беше и Сметната палата, и отговорът краткият е не.

Водещ: Защо?

Ст. Константинов: Защото междувременно са се сменили тотално процесите. Вече не минава по този дълъг и сложен път изписването на лекарства. Ако трябва да възобновяваме поръчката, значи трябва да платим още сума ти пари на фирмата, трябва да платим лицензи за бази данни на... да не казвам търговски имена, на софтуерни фирми, които държат...

Водещ: Недейте.

Ст. Константинов: ...т.е. трябва да хвърлим още страшно много пари...

Водеща: А тези, които са платени?

Ст. Константинов: Тези, които са платени, от цялата работа единственото нещо, което може да се използва, е хардуерът и ще го използваме за бъдещите ни наши проекти по електронно здравеопазване, а идеята е цялостната, ето, със...

Водещ: Значи 2 млн. на боклука? Хайде, не 2 млн., защото хардуерът струва нещо...

Ст. Константинов: Ами, можем да кажем, че...

Водещ: ...ама колко милиона...

Ст. Константинов: ...един милион...

Водещ: ...колко пари са на боклука?

Ст. Константинов: Един милион публични средства са изразходвани по не най-добрия начин и от тях резултатът е бил никакъв. И това не е за сефте да се случва.

Водеща: Един милион лева ще отлежава в мазето.

Ст. Константинов: Не, не, той просто го няма. Той е изчезнал, както изчезнаха гръмките проекти за електронни портали, за здравни досиета на държавната администрация.

Водещ: Видяхте ли? В крайна сметка се върнахме към...

Ст. Константинов: Аз съм обективен просто.

Водещ: ...оправдаването с предишните.

Ст. Константинов: Не, в смисъл, вижте, не мога да кажа, не мога да си представя примерно един професор Гайдарски, министър, макар и от друга, от БСП, нали, партия, да си го представя, че той е човекът, който, нали, е взел някакви пари от онкоболните и е казал сега ще ги дадем за заплати на това... Ако тръгнем по такава опростенческа логика, това е много, това е непочтено и не е хубаво, но когато има проблеми, примерно за информационната
система, си го казвам - това е недалновидно и поради тая причина...

Водеща: Искам да ви върна към търговете. Сметната палата има съмнения, че те не са прозрачни, обществените поръчки също. Възможни са жалби, обжалване на процедурите.

Ст. Константинов: Значи, по-прозрачно от това, което в момента правим, и по-демократично, вместо да имаш един търг, където в министерството всякакви лобита да се опитват да влияят, ти да го направиш на 20 места, това е, мисля, стъпка към прозрачността.
Всички търгове, които сме, сме ги обявили, многократно говорехме, и разговорите, когато са ме, така, апострофирали пациентски организации и са казвали ама защо така, аз съм винаги
казвал - вашата работа е не сега да спорим дали тоя търг е  хубаво или лошо нещо, не, а вие да отидете на самия търг и да видите как се получава. Цените такива ли са, инакви ли са. Да
натискате...
Водеща: Но болниците са зависими от доставчиците.

Ст. Константинов: Как са зависими от доставчиците?

Водеща: Зависими са от доставчиците.

Ст. Константинов: Значи, търгът си е търг. Явяват се фирмите, има, между
другото има пределни цени...

Водеща: Те задлъжняват към тях.

Ст. Константинов: Защо да задлъжняват? Ние превеждаме парите, те не са, така, просто организирайте търг, ама ние ще платим, когато можем. Ние си плащаме, за тая година има, 10 процента повече са увеличени парите за онколекарствата. Ние тия пари ги превеждаме на
болниците и те ги използват за това. Да, че са задлъжнели, защото имаше криза, защото имаше в някои болници дори лошо управление, в други обективни неща ги накараха да задлъжняват, но има болници, примерно като "Свети Георги", която е пословична със задълженията си, която намалява задълженията в момента и точно благодарение на добрия си мениджмънт.

Водещ: Г-н Константинов, пет идеи за спешна помощ.

Ст. Константинов: Точно ли пет да...

Водещ: За Бърза помощ. Добре, три...

Ст. Константинов: За Бърза помощ...

Водещ: ...първите три.

Ст. Константинов: Значи, първите три, първо, спешната помощ трябва да се занимава със спешните състояния. Това, което направихме, да ги махаме, да не се занимават с хемодиализата, да разнасят, транспортират болни. Второто нещо, добра организация на тая
спешна помощ, кой ще я извършва. И третото нещо, мотивация на хората, които работят. И оттам насетне надявам се в следващите няколко месеца да ви кажа и повече неща, но търся консенсуса в самите лекари, които я извършват.

Водещ: Още ли са 13 екипите, които обслужват София?

Ст. Константинов: Практически ли? Да, София и околността, близо 3 милиона население. Практически това е минималният брой. Обикновено стигат и до 20, нали, могат да бъдат екипите.
Водещ: Добре. Да видим един материал, който подготви колежката Нина, второто й име в момента забравих, извинявай, Нина...

Водеща: Димитрова.

Водещ: ...Димитрова, благодаря, колеги, за проблемите с хората на хемодиализа.

(излъчва се репортаж - бел.ред.)

Водеща: От администрацията ли започваме?

Ст. Константинов: Само с това съм съгласен с госпожата, наистина непрекъснато имаме разговори в това отношение. Администрацията между другото е намалена, но има много какво да се желае, начинът, по който работи с хората. Всички останали неща, абсолютно няма нищо вярно и това е един класически пример как една примерно болница, когато иска нещо да постигне, говори едни неща на хората, хората се плашат и започват леле, сега какво ще се случи, какви страхотии ни се готвят. Истината знаете ли каква е? Четиринадесет лева плаща министерството по методика за транспорта на процедура на пациент. Ами, десет човека като се вземат, значи, за 14 лева, разбира се...

Водеща: Това е за отиване и връщане...

Ст. Константинов: За отиване и връщане. И досега бяха много по-малко парите, само че се даваха на спешните центрове, които пък понякога сключваха договори с таксиметрови фирми. Е, извинявайте, това по-нормално ли е, да го даваш на спешен център, а пък спешен
център, той пък да сключва договор с таксиметрова фирма и там на таксиметровата фирма й излиза бизнесът, и й се направят сметките, а сега в момента, като дадем 14 лева и когато, тия
неща обикновено повечето са на метан, да не може от "Люлин" до "Токуда" десет човека и да им излезе сметката. Изобщо не е така, питайте по страната болнични директори. Това, ако го бяха казали, че от тук на 100 км, 200 живее жената, да, сметката не излиза. Но и тогава излиза, защото пък много от хората са близко до болниците. Така че абсолютно никакъв проблем няма между другото пари да се дават, тук изобщо не става въпрос за пациентите.
Водеща: Основателни ли са исканията на кардиолозите за вашата оставка?
Ст. Константинов: Исканията на верига частни болници, на веригата на Търговска лига всъщност, за тях говорим. Защото никой друг от кардиолозите не е искал оставката ми, напротив, в много добри отношения сме.

Водеща: Техният проблем...

Ст. Константинов: Ако питате за техните, за техния проблем, исканията им са тотално неоснователни. Всъщност какво искат те, защо ми искат оставката?

Водещ: Защо?

Ст. Константинов: Аз така и не разбрах. На тях им е намален бюджетът, търпят загуби, може би около 9-10 милиона лева, доколкото видях от разчетите на касата, ще получат по-малко по разчети за тази години, но това е бюджетът от касата.

Водеща: И заради ограничението на броя на пациенти, които могат да поемат, по осем случая само.

Ст. Константинов: Добре. Това е медицински стандарт, който е правен от национален консултант, дружеството по кардиология застава зад него, и той какво казва - че на един апарат могат да минат дневно 8 души, и те са изчислени на базата на средната продължителност, която е нормална и което е горе-долу средното и в Европа. Така, има в медицинския стандарт, че това е препоръчителна бройка пациенти, които могат да минат. На тази база касата вижда и казва - я сега да видим ние какво може да плащаме. И плащат в рамките на тези хора.

Водеща: Зрителско...

Ст. Константинов: Сега, това, че някъде са правили по 24 пациента на ден, което е абсолютно нереално, трябва да се замисли и този, който протестира, малко да има срам и да каже ние тук нещо не сме наред. Всичките останали работят по един начин, ние обаче сме
някакви факири и правим процедурите като на конвейер. Така че изобщо, нали, че се викали оставки и т.н., не ме притеснява. Между другото голямото мнозинство от колегите споделят точно такъв начин на мислене, методът, инвазивната кардиология, поставянето на тези стендове е нещо изключително важно и трябва да се популяризира. И аз заставам твърдо зад тази идея и че трябва да имаме центрове навсякъде, защото това спасява наистина живот.

Водеща: Човешки живот.

Ст. Константинов: Но това нещо не може да бъде златната мина, който, някой да трупа богатства и да намалява обществените средства.

Водеща: Зрителско питане. Защо трансплантираните не получават лекарствата си до края на живота им?

Ст. Константинов: Защо да не ги получават? Получават ги.

Водещ: Налага се да се пререгистрират на три години, казват...

Ст. Константинов: Ами, защото ако, представете си, че има някаква промяна, нали, той трябва да се вижда все пак този човек, да се преценява. Понякога лекарствата може да еволюират, да трябва да се променят...

Водещ: Не може да се промени това, с две думи.

Ст. Константинов: Не, мисля, че не е редно - на три години, даже много по-често трябва да се виждат с лекаря си и да решава.

Водещ: Благодаря ви.

Водеща: Благодарим ви за гостуването.

Ст. Константинов: И аз благодаря.

Сподели в: