13 януари 2012 г., "Здравей, България"
Водещ Евгени Генчев:
Както знаете, в края на всяка година човек си прави анализ на свършеното през изтеклата година, пък за началото на следващата очертава приоритети. Така в края на миналата година финансовият министър Симеон Дянков каза какви ще бъдат приоритетите за следващата, за мандата и изобщо стана ясно от неговото изказване, че здравеопазването ще бъде приоритет, обаче не за този мандат в управлението на ГЕРБ. Тази тема, както и много други теми, със здравния министър Стефан Константинов тази сутрин в "Здравей, България". Добро утро.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водещ:
Вие чували ли сте това лично от финансовия си министър Симеон Дянков?
Ст. Константинов:
Не, чувах го от медиите и мисля, че беше по-раздуто. Тезата на финансовия министър, доколкото разбрах, беше, че големи реформи се правят в начало на мандата. И от тая гледна точка, така че. . .Но аз мога да кажа, че на здравния министър здравеопазването си му е приоритет, и с това приключвам темата.
Водещ:
Но кое са големи реформи, кои са големите реформи в здравеопазването, за които, доколкото разбирам, няма да има време в рамките на тоя мандат?
Ст. Константинов:
Голяма реформа е примерно, ако кажем дали да е една здравна каса, или да са много, в смисъл дали да има демонополизация, т.нар., на касата. Това е една голяма реформа, която иска много години, но не винаги само големите реформи правят хубавите резултати. Много на вид дребни неща, когато се наредят, правят здравеопазването много по-добро. И точно това ще вършим през следващата година, всъщност през тази година, следващата и т.н.
Водещ:
Дайте да видим какво ще вършите. Електронна здравна карта - нещо, което е изключително важно за хората, доколкото знам. Какво е електронна здравна карта?
Ст. Константинов:
Електронното здравеопазване. . . Аз ще ви кажа какво правим в електронното здравеопазване от миналата година и от тази година. Ето, от тази година регистърът за ражданията, който работи, това е част от електронното здравеопазване. И трябва да ви кажа, че за първите 12 дни, които работи и които са задължени всъщност всички болници да предават информация, имаме вече страшно интересна информация, много важни данни, които досега ни убягваха.
Водещ:
За регистъра, имате предвид регистъра с новородените.
Ст. Константинов:
Да, всяко новородено вече се вписва, всяко раждане се записва и от 1 до 12 имаме 1839 раждания вписани, и веднага ни излизат най-различни статистики.
Водещ:
Да покажем на хората, докато си говорим . . .
Ст. Константинов:
Това, което хората могат да видят, е броят на новородените по области, но зад тази табличка, зад тази карта на България всъщност има една огромна информация служебна, която само оторизирани лица могат да я виждат, тъй като има лични данни. Но веднага мога да ви кажа, аз вчера вечерта направих една справка, от тия 1839 раждания - 1871 деца, от тях 2,2 процента са близнаци. Мога веднага да кажа броя на недоносените, което ни е много важно, примерно за да си планираме разходите за тяхното лечение, 9 процента са децата под 2,5 килограма. И нещо, което ме доста впечатли, алармиращо число, броят на родените с операция, с цезарово сечение - 36 процента, а някои болници направо са страхотни рекордьори. Т.е. на базата на тази информация.. .
Водещ:
Това добре ли е?
Ст. Константинов:
Това не е добре. Това не е добре и искам да покажа колко важно е ние да имаме достоверна и много бърза информация, за да взимаме отговорни решения.
Водещ:
Т.е. винаги колегите ви в болницата, след всяко раждане въвеждат в системата как се е случило то, какво са предприели.
Ст. Константинов:
Абсолютно, в рамките. . . в момента е в рамките на 3 дни, докато заработи хубаво системата. Може би след 6 месеца ще стесним още повече времето за въвеждане и всъщност ще ни отпадне актовата книга, писането на хартия. . .
Водещ:
Ясно.
Ст. Константинов:
. .. за да не се дублира една и съща дейност на много места да се записва, т.е. като усъвършенстваме още повече и видим евентуални проблеми къде могат да се появят, на практика ще облекчим административно лекарите, но ще имаме най-важното абсолютно достоверна и бърза информация какво се случва в болниците.
Водещ:
И виждаме тук най-лесно на картата София, това вероятно е окръгът, защото в столицата 461 бебета. . .
Ст. Константинов:
Да, това е областта.
Водещ:
В Добрич примерно 34, Силистра - 35. . .
Водещ:
Всяка. . .
Ст. Константинов:
Но служебната информация ни дава разбивки по болници, по лекари, абсолютно всичко, състояние на бебетата какво е било, тегло, обиколка на главата, дали са родени след ин витро. Страшно интересни неща.
Водещ:
Добре, помните онези неприятни случаи отпреди няколко месеца. Този здравен. . . този регистър би ли помогнал, така че по-лесно да се разбере допусната ли е лекарска грешка в
"Шейново", в.. .
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
. . . "Света София"?
Ст. Константинов:
Категорично, защото, ако има някакъв въпрос и примерно съмнения за едно раждане, което е станало преди една седмица, вместо да отива проверката само и да разчита на документи, които могат да претърпят известни модификации, това нещо вече не може да бъде модифицирано или ако бъде модифицирано, има такава опция, тъй като се влиза с електронен подпис, винаги остава информация каква е била първичната информация в началото, какво е модифицирано и от кого е модифицирано, така че може да се зададе въпрос защо сте записали, че бебето е родено в такова състояние, пък след една седмица се оказва, че друго нещо сте написали малко по-късно.
Водещ:
Добре. Казахте големи реформи. . .
Ст. Константинов:
Същите неща са с регистъра за инвазивната кардиология, който работи пък от ноември месец. За първите дванадесет месеца са 1510 пациенти вписани, 1683 процедури, 835 от тях са спешни. Това ни е информация, която моментално ни излиза и ние веднага може да кажем има ли увеличени инфаркти, няма ли, какво се случва, добре ли върви.
Водещ:
Но тази информация имате достъп, истински, само вие, нали така?
Ст. Константинов:
Ние. . .
Водещ:
Вие от лекарското съсловие.
Ст. Константинов:
Министерството.
Водещ:
Министерството.
Ст. Константинов:
Не, министерството, пълната информация, контролните органи, лекарите имат достъп само за болниците, които. .. в които те работят и пациентите, които те обслужват на този етап.
Водещ:
Преди време от пациентските организации поискаха да има един обществен съвет, в който да има хора от неправителствения сектор, от министерството, лекари и т.н., които също да оценяват лекарските грешки, също да имат достъп евентуално до тази информация, за която говорите в момента.
Ст. Константинов:
Ами, аз не съм. . . мисля, че това няма как да стане в момента. Достъп трябва да има само човек, който има съответните отговорности, там, където има много чувствителна медицинска информация, лични данни, но няма проблем пациентски организации да имат до обобщените данни, т.е. да не е на ниво пациент. До ниво пациент може да стане само когато пациентът оторизира. Моята теза е, че. .. и това, проектът, който работим, е голямото, за пациентското досие, който ще стане 2013 г. Идеята ни е пациентът да е собственик на досието си, т.е. той да казва от моето пациентско досие може да гледат лекарите - този лекар, друг лекар, еди-кой си и тези, и тези данни.
Водещ:
Пациентско досие, което ще бъде. . .
Ст. Константинов:
Електронно.
Водещ:
. . . в електронната здравна карта, така ли?
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
Ако влезе тя някой ден.
Ст. Константинов:
До което с електронната здравна карта, или както в момента се работи по-скоро до универсален цифров идентификатор, ще се влиза и ще се вижда това пациентско досие. Министерството на транспорта разработва този идентификатор. С него вие ще може да си гледате пациентското досие, то ще ви е и здравна карта. С него вие ще можете да си вършите и услуги административни да си проверявате сметките.
Водещ:
До края на вашия мандат ще се случат ли тези неща - електронно досие, електронна здравна каса?
Ст. Константинов:
Със сигурност. Проектът ни е много напреднал и всъщност търговете за изпълнител ще бъдат обявени вероятно през следващата седмица. Така че ще очакваме в следващите два месеца да се появи сериозен, сериозна фирма или група фирми, които да го направят, било то български или чужди. Така че 2013-та може да се похвалим с тия неща.
Водещ:
Искам да ви питам и за една друга малка реформа, която обаче е много важна за обикновения човек. Вие, като си купите лекарство някакво от аптеката, предполагам, нали, не изпивате целия сироп или всичките хапчета?
Ст. Константинов:
Колкото, колкото ми е предписал лекарят или в случая колкото аз съм си предписал.
Водещ:
И понякога остава.
Ст. Константинов:
Да, случва се.
Водещ:
Какво правите с това, което остава?
Ст. Константинов:
Досега това, което се правеше и което не е правилно, се изхвърляше в боклука. Аз предполагам накъде биете - за въпросната наредба, която разбуни духовете за това, че ще връщате с касова бележка лекарствата.
Водещ:
Но здравният министър също хвърля лекарствата в боклука, както не трябва да прави.
Ст. Константинов:
Здравният министър досега това е правил, както навремето се хвърляха и батериите в боклука, и тежки метали, и какво ли не, и акумулатори, знаете как се действаше. Ясно е, че трябва да сме много екологично отговорни и да не замърсяваме природата, това е основният смисъл. И през годините много неща се появиха, например в момента от няколко години лекарите са задължени опасните отпадъци да имат договор с фирми, фирмите ги извозват и по определен начин ги унищожават. Същото нещо трябва да се случи и с лекарствата.
Водещ:
Какво е решението? Вече има ли взето решение и как ще става?
Ст. Константинов:
Вижте, понякога, понякога администрацията ражда безумия и не може, и не може дори и министър, и заместници, и така нататък всичко да проконтролират. . .
Водещ:
Като например да си купиш лекарство за два лева и да му пазиш бележката две години . . .
Ст. Константинов:
Абсолютно . . .
Водещ:
. . . и да търсиш същата аптека, от която си го купил, да го върнеш.
Ст. Константинов:
Абсолютно, абсолютно признавам, че това е безумие. Съжалявам, че толкова притеснения на хората е предизвикало. Искам все пак да кажа, че това беше в проект, който не сме толкова взискателни, тъй като ние го слагаме на сайта, той стои и очакваме мненията. И когато дойдат мнения от хора, нали, всъщност системата показва, че работи. Имаше много ясни реакции. . . .
Водещ:
Така, хората ви казаха глупаво е. Как преосмислихте това решение?
Ст. Константинов:
Хората са, хората са абсолютно прави. В момента ще бъде преосмислено. Моето становище е, че трябва да има подобни контейнери там, където се продават лекарствата, без никакви бележки, просто хората отиват да си го изхвърлят. Има начини как да бъдат компенсирани . . .
Водещ:
Аптеките.
Ст. Константинов:
. .. и аптеките. Знаете, това нещо става и в големите вериги магазини. Примерно пералня си купуваш, пък те ти взимат пералнята старата безплатно.
Водещ:
Дори ти намаляват цената.
Ст. Константинов:
Тоест варианти има най-различни и ще го уточним в работна група с Министерството на екологията. Исках просто да кажа, че това беше един проект може би глупав, приемаме. И автоматично ще го променим . . . . .
Водещ:
Откога, откога ще влезат тези нови правила, които още са в съвсем, съвсем в проект, думата на министъра. . .
Ст. Константинов:
Не, не, не, не са съвсем в проект, нещата са ясни, въпросът е, че не може да бъде с касова бележка и всички тия усложнения, или пък с лична карта, да си я показваш. . .
Водещ:
Както искат, както искат представители на аптекарите.
Ст. Константинов:
Ами между другото и това е глупаво, нали, сега ще си носиш личната карта, заповядайте, аз. . . Ясно е, че след като е лекарство, трябва да се изхвърли някъде, опасно. . .
Водещ:
А как е решен въпросът, обикновено се сравняваме със западните държави, как е решено в Германия, знаете ли?
Ст. Константинов:
Честно казано, точно за това не знам, но искрено се радвам да стигнем съзнанието на тези държави, където и пластмасови бутилки, и хартия, всичко се разделно изхвърля, това е много важно за всички нас.
Водещ:
Ние нямаме условия, г-н министър, за това.
Ст. Константинов:
Не, имаме условия. . .
Водещ:
Нямаме условия, и случаят с аптеките е пак пример за това, че нямаме условия.
Ст. Константинов:
Това е, това е ясно обяснение, но условията се правят. Тоест, ако ние искаме да приличаме на тези държави, стъпчица по стъпчица, с едно, с друго. . .
Водещ:
Кога, и в рамките. .. кога?
Ст. Константинов:
Тази наредба трябва да стане в следващите месеци, в следващите месеци...
Водещ:
Така че абсолютно. . .
Ст. Константинов:
... ще връщаме лекарствата си в аптеките, където ще имаме. . .
Водещ:
Ще ги връщаме по лесен. . .
Ст. Константинов:
Аз, за да не ме упрекнете в нещо конкретно, да кажа все пак точно, да не е също... искам да кажа, че ще бъде направено така, че да не е административно ограничено, да не води до притеснение на хората и в никой случай със запазена касова бележка или по някакъв такъв сложен и възпиращ механизъм.
Водещ:
Кажете защо не можете да намерите най-здравия бивш пушач?
Ст. Константинов:
А това е пак в рубриката административни закачки, не е моята тема това, моята е превенцията и рестрикциите, тоест пушачите ги разглеждам като хора, които в един момент са се отдали на някакъв. . .
Водещ:
Порок. . .
Ст. Константинов:
. . . това не е порок, да речем навик, който вреди на здравето ни.
Водещ:
Вие пушите ли?
Ст. Константинов:
. . . и вреди, не, не пуша. . .
Водещ:
Никога ли не сте пушил или сте пушил?
Ст. Константинов:
Не съм пушил реално, може би като много малко дете, така, реших да видя, видях, че нещо не е. . . удоволствието от първата цигара не е такова, каквото е, но не ми е това темата, дали аз съм пушач или не.
Водещ:
Добре, няколко пъти казахте от първи юни, бетон, се забранява тютюнопушенето.
Ст. Константинов:
Абсолютно, да. Ние сме го внесли вече като законопроект и съм сигурен, че Народното събрание ще, ще го гласува. . .
Водещ:
Каква е прогнозата?
Ст. Константинов:
Темата, вижте, е много проста, много простичко, много хора в света и в Европа умират от пушенето, това е най-... единственият такъв и много ясен детерминант, който е свързан със смъртността. Ясно е казано, че групата, които пушат, живеят по-малко, че умират повече и. т. н. Харчат се повече лекарства, на всичко отгоре вредят и на хора, които не пушат, около тях.
Водещ:
Да, да, да.
Ст. Константинов:
Това ми е на мене темата като здравен министър.
Водещ:
Колко са пушачите в България?
Ст. Константинов:
Под 40 процента е общо бройката на хората, които пушат, но е много тревожна тенденцията, че ние на първо място излизаме в групата 15-20 годишни, които пушат.
Водещ:
Млади хора.
Ст. Константинов:
Тоест ние залагаме една бомба, която ще ни е на здравеопазване, на общество, на всичко, за години наред и ако хората, които да речем са на 40-50-60 години, са си избрали своя път, ние трябва така да направиме, че да покажем на младото поколение кое е хубаво и кое не.
Водещ:
Кажете на тези хора, които са много против наредбата, за това да се забрани пушенето на обществени места категорично от първи юни, навсякъде, кажете на тези хора, от 40 процента пушачи какви са прогнозите, с колко ще падне този дял?
Ст. Константинов:
Това, че само разделихме от миналата година броя, заведенията, тази само репресивна мярка е, и всичкото говорене, е довело до около 2 процента намаляване на броя на пушачите.
Водещ:
Само заради говоренето. . .
Ст. Константинов:
Говоренето и разделянето на залите. . .
Водещ:
Така, и сега. . .
Ст. Константинов:
. . . което далеч не е съвършена система. Във всички държави, които са го въвели, подобен механизъм, се показва, че има значително намаляване, с 5 процента, 6, 7, 10 процента за няколко години спада броят на пушачите. Но хората, които са против подобен подход, са малцинство. Искам да ви кажа, че 60 процента, защото правихме независими такива проучвания, 60 процента подкрепят. Разбира се, пушачите в 31 процента само подкрепят пълната забрана. Обаче непушачите в 79 процента. Така, че и политически, политически това е много добър ход, нещо, което комбинира мнението на обществото и неговото здраве, и бъдеще.
Водещ:
Добре, друга тема, ведомствените болници, огромните задължения, които са натрупали. Разбрах, че ще има едно сливане на болници към ВМА. В същото време генерал Тонев твърди, че болницата трупа годишно по 24 милиона лева задължения, защото здравното министерство не плаща спешна, психиатрична помощ и онколечение. Трябва ли здравното министерство да плаща тези неща?
Ст. Константинов:
Аз ще ви кажа за ведомствените болници и хубаво, че започвате с военна, защото виждам, така, от 2 месеца как ескалира едно приказване, което цели явно оправдаване на дълговете на Военна болница. Истината знаете ли каква е?
Водещ:
Каква?
Ст. Константинов:
Истината е, че здравното министерство плаща 13 милиона лева за спешна помощ на всички болници в България, т.е. не на всички, а на болници, които са определени по критерии. Те са 33 и те са във всички области. Ясно трябва да ви стане, че с 13 милиона лева за 33 болници, които са "Пирогов", големи университетски болници. . .
Водещ:
ВМА.
Ст. Константинов:
Е всички областни болници, ВМА не.
Водещ:
Не.
Ст. Константинов:
Значи, на ВМА ние не плащаме поради простата причина, че ние нямаме договори с тях. Ние не плащаме просто някой да каже ние работим много и понеже сме много работили, дайте ни парите. Ние в началото на годината сключваме договори за определена дейност и след това я плащаме. Никога не сме. . .
Водещ:
А трябва ли да поемате онколечението, психиатричната помощ и. . .
Ст. Константинов:
Никога не сме имали договори с ВМА.
Водещ:
Защо?
Ст. Константинов:
Така, че ние никога не сме дължали на тях пари. И здравното министерство. . .
Водещ:
А защо не сте имали?
Ст. Константинов:
. . . не дължи пари. Просто защото за да дадем на ВМА пари, и особено в размерите, които те искат, трябва да вземем на кого? "Пирогов" ли да оставим без пари, или коя областна болница? Всичко ли трябва да се съсредоточи в София и в една болница?
Водещ:
Г-н министър, много кратко решението да кажете за тези задължения, много кратко, понеже ни свърши времето. . .
Ст. Константинов:
Значи, задълженията, за щастие, голямо мое щастие, на военна болница не са тема на здравния министър, а са тема на военния министър, тъй като те си контролират. Аз дори. . .
Водещ:
. . . да плати там...
Ст. Константинов:
Аз дори не знам, нямам документ да знам точно колко са им. . . чувам между 100 милиона и малко по-малко. . .
Водещ:
Двадесет и четири милиона годишно, по вестниците пишеше.
Ст. Константинов:
Значи, виждате, че 24 милиона годишно... една болница не може да трупа задължения, защото министерството не й превеждало милион или два. . .
Водещ:
Да.
Ст. Константинов:
. . . както евентуално би могло да стане.
Водещ:
Решението, моля ви кратко?
Ст. Константинов:
Решението е добър мениджмънт и много ясно да се дефинира за какво се работи, кой се обслужва и на какви цени се обслужва. Аз ако пусна една моя болница и кажа, абе, правете каквито искате разходи и бъдете най-добри в медицината, те наистина ще станат най-добри. Ще си направят едно хубаво обзавеждане, ще привлекат най-добрите специалисти...
Водещ:
Обаче не можем да си го позволим, казвате?
Ст. Константинов:
Обаче се оказа, че имаме болници, които работят много добре в Министерство на здравеопазването, и не трупат дългове, и през изминалата година си ги намалиха дълговете, значи, това е правилният път.
Водещ:
Благодаря ви за този разговор. Успешен ден ви желая.