11 април 2011 г., „Здравей, България”
Водеща Цвета Кирилова:
"Здравей, България", аз съм Цвета Кирилова. Отново ще говорим за реформите в здравеопазването и ще разчоплим информацията, която оповести ресорният министър Стефан Константинов на семинар в Сандански. Оказва се, че така дискутираните диагностично-свързани групи не са просто йезуитско обещание за трансформации в здравеопазването или митологичен образ в медицината, а планове с конкретни срокове, поне това даде да се разбере докторът министър, с когото ще говорим за това в студиото ни. Добре дошъл.
Стефан Константинов:
Добър ден.
Водеща:
Кажете сега диагностично свързаните групи - панацея срещу източване на здравната каса? Да или не?
Ст. Константинов:
Не, диагностично свързаните групи не са панацея, но са много значителна крачка напред в подобряване на финансирането и общо взето, на работата на здравеопазването, работата на болниците специално, ефективното харчене на средствата, които се събират от вашите и моите здравни вноски.
Водеща:
Тоест ще бъдат прекратени злоупотребите в болниците и здравните каси.
Ст. Константинов:
Тоест... тоест ще бъде прекратено или ще бъде значително намалено, за да сме по-точни, неправилното изразходване на средства. Там, където се работи много, ще се дават много пари. Там, където се работи малко - малко. Там, където не се работи, просто няма да се дават.
Водеща:
Ще ви помоля да дискутираме нещата бързичко и, така, с... да ни дадете есенцията на всички отговори, които можете да ни дадете всъщност, докато аз ви задавам въпроси, защото имаме наистина много зрителски питания, ще стигнем и дотам. Но да ни кажете реформатор ли сте вие.
Ст. Константинов:
Абсолютен реформатор, даже някой път искам да се случват нещата по-бързо, отколкото... отколкото обществото като че ли е готово да приеме или определени хора.
Водеща:
Да обясним тогава какво представлява новият механизъм на плащане...
Ст. Константинов:
Новият механизъм...
Водеща:
...така наречените диагностично свързани групи.
Ст. Константинов:
Вижте, до преди 10 години в България се работеше с бюджети. На болниците им даваха един определен бюджет, те работеха, в него трябваше да се вместят. Преди десет години започнаха постепенно да се въвеждат клиничните пътеки. Те са на брой около 300. Там се минава по определени диагнози. В един момент обаче започнаха да минават много хора, защото системата е такава - колкото повече клинични пътеки отчетеш, толкова повече пари ще получиш. Като клиничните пътеки не държаха никаква сметка за това колко са реалните разходи на болницата, колко струва един определен пациент, просто бяха определени от някакви хора, събрали се в комисии, нали, цената ще бъде толкова. В един момент имаше преговори, тези преговори по едно време изчезнаха. Знаете, че между касата и лекарския съюз нямаше три години преговори по време на предишното правителство, след това започна да се определя от финансовото министерство. Но това са, така, общо взето, субективни и исторически начини на формиране на тези неща.
Водеща:
И в крайна сметка лекарите ще престанат със злоупотребите за...
Ст. Константинов:
В крайна сметка в Европа, в Америка първо, след това по света и в Европа също в момента, хората се обръщат към съвременните системи, които мерят, от една страна, болните със съответните им тежести, които идват, разходите, които правят болниците. Всичко това нещо се изчислява и по този начин се заплаща на болниците. Системата е доста сложна, системата изисква информационна мрежа да има, каквато вече почти е изградена в най-големите болници и в много от областните. Така че ние сме готови и по примера на Европа трябва да вървим точно по една система, която да мери производителността на труда, това...
Водеща:
Системата за придружаващото лечение, как ще се отнася към...
Ст. Константинов:
Това, това е също нещо, което конкретно касае пациентите. Докато сега болницата има сметка да прекара един пациент, така да го кажа, в кавички, по клинична пътека, след месец пак отново да го пусне по клинична пътека, да му лекува единия път едното заболяване, следващия път другото...
Водеща:
Ако изобщо има такова заболяване.
Ст. Константинов:
...при диагностичното, ако изобщо има, защото там наистина няма гаранция, че това ще се случи, при диагностично свързаните групи това може да стане в един епизод и там, където са били тежките случаи, болницата да си получи парите за това нещо. А пациентът съответно да е доволен, че му е свършена работа.
Водеща:
Добре. Дайте пример за този метод при лечение на инсулт например?
Ст. Константинов:
Това беше даден от колегата ми, който направи презентацията и показа как различните форми на инсулт, с различните видове усложнения могат да имат и по-ниска цена, когато е лек, от сегашното. Но някои, които са по-тежки, могат да имат значително повече средства да се изразходват. И интересното е, че болниците, които ще лекуват тези тежки случаи, ще получават повече пари. Докато сега цената на инсулта е една и съща. Ама дали ще се лекува в областна, в университетска, в частна, в... няма никакво значение.
Водеща:
Тоест по-възрастните хора ще бъдат най-желани от лечебните заведения. Така ли?
Ст. Константинов:
Да, сериозната медицина ще бъде стимулирана да бъде извършвана, без да държим сметка дали лечебното заведение е с някаква форма на собственост - дали е университетско, дали е областно или общинско, дали е държавно или общинско, защото имаше... виждайки колегите ми тази несправедливост, която се явява, се мъчеха как да подобрят клиничните пътеки. Имаше предложения, да си припомним, преди половин година да се плаща различна цена на общинска, на областна и на университетска болница, което само по себе си не е правилно, защото... даже бяха показани данни, че има определени областни болници, където имат по-тежки случаи от определени университетски болници. Значи ние трябва да мерим спрямо реално свършената работа, а не просто тъй да даваме пари.
Водеща:
Да, но се оказва, че университетските болници правят най-големи нарушения и грешки.
Ст. Константинов:
Аз говоря като един конкретен пример, иначе по принцип е така.
Водеща:
А наш... наш зрител и участник във фейсбук страницата ни, Веселин Стойчев, казва, свързва, така, тези съпътстващи... съпътстващото лечение с възрастова дискриминация, тъй като приоритетно ще се обръща внимание на възрастните и съответно на болните. Тоест ние, работещите и внасящи пари в касата, ще оцеляваме с по-малко медицинска грижа, отколкото и без това наближилите средна продължителност на живота.
Ст. Константинов:
Не, не, това е абсолютно несериозно. Всъщност ще се обръща внимание на болните - ако един млад човек е тежко болен на него ще му се обръща съответното внимание. Тук не говорим за никаква възрастова дискриминация и това е доста спекулативно разбиране на нещата. Наистина в една система на солидарността, когато всички плащат здравните си вноски, а ги ползват тези, които са болни, такъв феномен се получава. Но кой от нас може да каже, че в момента бидейки здрав, след един месец няма да му се случи нещо? Какво искаме? Значи това е фундаментален въпрос, който в Европа е намерил отговор.
Водеща:
Добре, какво ще стане с клиничните пътеки? Оставяме ги на командно дишане? Такива ли са вашите намерения?
Ст. Константинов:
Не. Клиничните пътеки са замислени като едно средство за алгоритъм, нещо, което да показва какво при определено заболяване е желателно да се прави. И аз не виждам нищо лошо те да останат като един такъв инструмент. Примерно имате пневмония. При пневмония трябва да направите това, това и това, но не да ни бъдат инструмент, с който да плащаме, тъй като разходите започнаха да ескалират по тези клинични пътеки. Миналата година, и особено тази вече, твърдо са наложени едни бюджети на болниците. Сега, бюджетите на болниците ни дават една много здрава финансова устойчивост.
Водеща:
Тоест предвиждате фиксирана форма на лечение.
Ст. Константинов:
Ами ние в момента имаме... какво имаме? На практика имаме фиксирани бюджети на болниците. Да, благодарение на това, че непрекъснато министерството настояваше и обясняваше, че трябва да има гъвкавост, аз съм много доволен, че здравната каса, нали, абсолютно прие нашите предложения и в момента болниците имат възможност да правят някакви промени и премествания на суми. В крайна сметка...
Водеща:
Ще осигурявате ли, така, адекватна медицинска грижа на пациентите?
Ст. Константинов:
Това искам да обясня. Но в крайна сметка ние имаме един фиксиран бюджет, от който болницата трудно може много да излезе. Сега, ако го оставим на тази система, без да имаме нищо друго, само на бюджети, във времето ние ще получим намаление на качеството, защото те няма да се интересуват болниците дали преминават много пациенти или малко. И точно затова ни е нужда системата на диагностично свързани групи да следим, за да може да поощряваме по-добрите, по-добре работещите, и съответно тези, които работят по-малко... за по-малко средства.
Водеща:
Добре, кога ще бъде въведена тази система за всички болници в страната?
Ст. Костантинов:
Обикновено цялостното въвеждане трае няколко години. Но поради факта, че процесът е бавен, това не значи, че ние непрекъснато трябва да го отлагаме и да казваме - това е много бавно, хайде сега да го отложим още година, още две. Ние трябва да започнем и най-простичкото нещо, което може да се случи, е от Нова година да спрем да отделяме толкова внимание на клиничните пътеки като метод на плащане. Това ни изкривява на нас статистиката. Като не плащаме по този начин по клиничните пътеки, имаме само бюджети, ние ще можем да получаваме една много по-ясна статистика, хората ще идват и лекарите ще си пишат реалните диагнози на пациентите, които са. Оттук вече ще може да следим разходите, които правят, и да знаем какво да им се плаща. Така че 2011-2012 - един старт на системата...
Водеща:
Пилотно...
Ст. Константинов:
Пилотно въвеждане в няколко големи болници, университетски, в няколко областни болници, в няколко общински болници, в няколко частни болници да обхванем цялостната картина, постепенно въвеждане през 2013 още повече, настройване. Унгарците имат 18-годишна история вече на реална работа с клиничните пътеки и те периодически през няколко години настройват системата.
Водеща:
Обаче да се върнем тук, в България, защото не сме в Унгария, така че много хора се интересуват от здравеопазването тук.
Ст. Константинов:
Да, но, ето, сравнявам ви със страна, която е съпоставима с нашите размери.
Водеща:
Кажете ми въвеждането на този механизъм ще подобри ли състоянието на болниците, на болничните услуги и изобщо ще се увеличи ли заплащането на персонала?
Ст. Константинов:
Ще направи така, че заплащането да е много по-разумно и да се махне тази ножица, защото в момента има лекари, които...
Водеща:
Нали знаете, че има лекари, които получават по 500 лева заплата?
Ст. Константинов:
Да, но нали знаете, че има лекари, които получават 5-цифрени заплати.
Водеща:
Как ще бъде балансирана тази разлика?
Ст. Константинов:
Ами ще бъде балансирано не като просто...
Водеща:
За уравниловка ли говорите?
Ст. Константинов:
Не уравниловка, но, извинявайте, разлика в доходите от 10 - 20 пъти е ненормално нещо дори за тези държави, където има пазарна икономика от години и където никой не може да ги упрекне в уравниловката, която познаваме отреди 20 години на социализма.
Водеща:
Добре. Да ми кажете сега, във вашите медийни изяви подочувам и разбирам, че някой непрекъснато иска да спъва диагностично свързаните групи. Кой се съпротивлява?
Ст. Константинов:
Тук веднага... мисля, че намеквате за отношенията ни със здравната каса...
Водеща:
Вие го казвате.
Ст. Константинов:
...но аз съм изключително доволен, вчера разбрах, че д-р Нешева имала интервю, и съм много доволен, че тя приема всичко, което казвам аз. Това е много хубаво. Трябва институциите да работят в синхрон, така че идеите, които...
Водеща:
Тоест вие сте вече единодушни?
Ст. Константинов:
...идеите, които лансираме от много месеци от здравното министерство, след като вече имат окей на здравната каса, остава просто да работим по конкретните стъпки за въвеждането им и аз много разчитам на тях.
Водеща:
А кой всъщност ви бойкотираше? Д-р Нели Нешева?
Ст. Константинов:
Разбирам от всичко, което...
Водеща:
Да или не?
Ст. Константинов:
Разбирам от всичко, което е ставало досега, което се е казвало, че става въпрос може би за някакво неразбиране помежду ни, но след като тя прави това изявление, аз съм много доволен и не смятам, че тук вече можем да говорим за бойкотиране.
Водеща:
Зрителски питания. Кога ще бъде разбит монополът на здравната каса?
Ст. Константинов:
Какво искат да се разбие под монопол на здравната каса, в смисъл да разделим здравните вноски в момента на множество и всеки да се осигурява където иска и да си има...
Водеща:
Частно здравно осигуряване.
Ст. Константинов:
Окей, частното здравно осигуряване е хубаво нещо, но за него трябват много пари. Когато имаме такава икономическа ситуация в държавата или воля да се вдигне здравната вноска поне на 12 процента, тогава може да си позволим това нещо. Ако в момента...
Водеща:
Каква е... каква е връзката между скока на вноската и пазарната конкурентна среда, нещо...
Ст. Константинов:
Веднага ще ви обясня. Хубава или лоша, здравната каса в момента има едни много ниски административни разходи. Когато имате частни здравни каси, те няма да работят просто ей така, защото искат да осигурят...
Водеща:
Но тогава се очаква по-висококачествено обслужване.
Ст. Константинов:
Това се очаква. Вижте, привидната... това много пъти го говорихме по телевизията, но пак ще вляза в този дебат, щом искате. Привидната логика пазарът, нали, определя и вдига качеството за здравеопазването има малко по-различно измерение и за да разберете за какво говоря, ще ви кажа следния пример. Представете си сега, че имаме много каси и тези много каси всеки може да отиде да се запише в някоя и да си влага вноските. Вие сте здрава, в чудесно състояние, млада сте, статистически се предполага, че още 20 години няма да боледувате. Да, чудесно, за вас здравните каси частните ще се избиват да ви привлекат. Когато обаче остареете или, недай си боже, ви се сложи някаква лоша диагноза, моментално вашата здравна вноска ще трябва да се вдигне много и никой няма да ви иска. Така че в държавите, където действа този механизъм, са мислили как да изравнят риска, за да няма селекция на пациентите. При парите, които имаме, ако ги разделим на много каси, първо ще имаме повишаване значително на административни разходи, може да питате дори Холандия, която се дава за пример и която е наистина най-успешната държава с регулиран пазар, регулиран пазар в здравеопазването...
Водеща:
Само да ви попитам и за разхищенията в здравната каса. Сутринта се обади зрителка, много недоволна от това.
Ст. Константинов:
А, за разхищения в здравната каса питайте хората, които работят в здравната каса. Аз не мога, не знам за какво става въпрос, но е най-коректно да адресирате към тях въпроса.
Водеща:
Защо събирането на потребителските такси, пита зрител, не става от регистратура срещу касова бележка и кой контролира работното време на личните лекари?
Ст. Константинов:
Издаването на касова бележка трябва да става от човека, който е материално отговорно лице, т.е. там, където имаме кабинети и те си работят като еднолични търговци, те са хората, които трябва да дадат такава касова бележка. А кой контролира работата на личните лекари? Изцяло районните здравноосигурителни каса, т.е. там, където районната каса е по място, трябва да се обърнат към тях, ако имат притеснение за работното им време.
Водеща:
И последен въпрос. Задавате ли си въпроса докога ще бъдете министър на здравеопазването?
Ст. Константинов:
Изобщо не си го задавам. Практиката в последните години показва, че това е най-проветривото място, в смисъл последните 20 години почти няма министър, който да е изкарал целия си мандат.
Водеща:
Какви срокове си давате?
Ст. Константинов:
Изобщо не си давам срокове. Това е нещо, което не ме вълнува по никакъв начин. Не съм човек без работа или взет... без нито един работен ден, че да се чудя ако не съм министър какво ще правя, така че това не ми е тема. Темата ми е какво може да направим, за да подобрим здравеопазването.
Водеща:
Добре. Благодаря ви за този разговор.