Върни се горе


20 октомври 2010 г., "Здравей, България"


Водещ: Добре дошли отново в студиото на „Здравей, България”. Продължаваме нататък със следващата тема. В ръцете си държа прословутото споразумение, което вчера председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) господин Райчинов официално скъса на две. Разбира се, моето е без подписи. Но то така или иначе вече не работи, след като е скъсано. И точно поради тази причина сме поканили д-р Стефан Константинов в нашето студио. Добре дошъл, господин министър. Както вие се пошегувахте, тук стана като заседание на Министерския съвет – един след друг. Но, както и аз ви казах, надявам се да ви е малко по-приятно и по-спокойно, отколкото по време на заседанията. Но какво всъщност се случва след скъсването на това споразумение и вашата лична оценка каква е и мнението ви? На коя страна заставате? На страната на лекарите, към които в крайна сметка се причислявате, или по задължение на страна на Министерския съвет?
Стефан Константинов: Не, всъщност тук няма две страни, защото д-р Райчинов беше най-големият привърженик бързо да бъде подписано това споразумение и той бързо и го скъса, защото на практика без никакъв дебат той в началото на заседанието го скъса. И това е обяснимо.
Водещ: Ама той го е скъсал, защото се почувствал излъган по някакъв начин.
Стефан Константинов: Не. Мисля, защото той подписа неща, които по принцип не са хубави и които аз също не споделям.
Водещ: Кое имате предвид?
Стефан Константинов: Всъщност за мен скъсването е някакво облекчение като министър на здравеопазването, защото там имаше точки, които не бяха по моя вкус, макар че трябваше за успокоение на ситуацията и аз да сложа там някакъв подпис.
Водещ: Т.е. вие сте се подписал без да сте съгласен с това, което подписвате?
Стефан Константинов: Т.е., това нещо в един момент се оказа, че е по-голям проблем като споразумение, отколкото ако го нямаше. И какво имам предвид? Идеята парите, които бъдат сложени вече в бюджета на държавата и да не могат да се харчат повече за здравеопазване. Това по принцип е нещо, което руши идеята за здравноосигурителен модел. В смисъл, когато нещо е предвидено и е плащано с вноски, е много трудно да кажем: „Ние сега ще го вземем и оттук насетне по друг начин ще действаме”.
Водещ: Това е прословутата т. 5 всъщност, това, за което говорите. Аз ще я прочета, за да знаят хората за какво става дума. „Във връзка с ангажиментите от предходната точка и в резултат на осигуряване на значително нарастване на разходите за финансиране на здравната система, наличните средства към 31 декември 2010 година по сметки на НЗОК се прехвърлят по сметки на републиканския бюджет”. Това е прословутата точка, която на практика тия средства могат да се харчат за всичко.
Стефан Константинов: И не само нея. Това споразумение всъщност постави един друг въпрос, че ОК, нали, парите от здравни вноски, които влизат в касата, стигнаха едно прилично ниво, но здравеопазването не е само здравна каса, защото има много дейности като спешната медицина, интензивната, психиатричните състояния, които трябва да се финансират от Министерство на здравеопазването. И тъй като парите в държавата са малко и ние не можем да искаме непрекъснато повече, и повече, и повече в сегашната ситуация, се оказва, че здравната каса получава едни прилични пари, обаче министерството става със страшно нисък бюджет, което гарантира на практика моята смяна след няколко месеца, защото аз няма да мога да си изпълнявам дейността. Като един министър не си изпълнява дейността, знаете какво се случва на този хубав и проветрив пост.
Водещ: Опашката върви бързо, както се казва...
Стефан Константинов: Опашката върви и, ако това нещо беше изпълнено точно по тоя начин и аз останех с бюджет от около 370 млн., опашката щеше да се задвижи с още по-голяма скорост. Така че аз ги гледам нещата глобално. Хубавата новина всъщност е, че се разбрахме с финансовото министерство бюджетът за здравеопазване за следващата година общо, глобално, да е 3 млрд. и 5 млн. Това е с някъде около 400 млн. лв. повече от предишната година, макар че ще има някои задължения да се платят.
Водещ: Е, те това ви обвиняват от лекарския съюз, че всъщност няма да има никаква промяна, бюджетът си е същият като за тая година, просто тия пари, които сега ги виждате повече, отиват за плащане.
Стефан Константинов: Не. Значи, промяна ще има, защото тая година на всичкото отгоре трябваше да се платят 13 месеца, следващата 12. Промяната няма да е чудодейна, в смисъл, да кажем: „Край. Кризата свърши и нас ни чакат цветя и рози”. Но в никой случай няма да е същата ситуацията, каквато беше тази година. Т.е. при едно разумно управление и при едни разумни промени в здравеопазването и оптимизиране на разходите имаме всичките шансове да направим нещо добро. Големият въпрос е как ще разпределим парите да са в здравната каса и в здравното министерство. И аз се надявам това да стане по абсолютно законов път, а не със съмнителни такива действия, които могат да породят въпроси пак от типа на „За какво се използват здравните осигуровки”.
Водещ: През цялото време имам чувството, че имате някакъв проблем с финансовия министър Симеон Дянков. Може би някакво неразбиране ли има, от бързане ли стават всичките тия неща, от недоглеждане ли или от липса на капацитет?
Стефан Константинов: Мисля, че понякога се появяват проблеми от прекаленото бързане. Финансистите, те разпределят парични потоци и ги правят по начина, по който е най-добрият за тях. Но всичкото това нещо трябва да стои на някаква здрава политическа логика и на някакво виждане как живеем, имаме ли здравноосигурителен модел, бюджетно здравеопазване ли е само. Т.е. аз не бих казал, че има някакво неразбиране, но общо взето водим спорове и аз изразявам несъгласие по някои от въпросите, което е съвсем в реда на нещата. Здравното министерство трябва да си има здравна политика. Финансовото може да каже: „ОК, ние можем това да направим, такъв трансфер или друг”, но нещата трябва общо взето да почиват на някакъв законов и логически смисъл.
Водещ: Добре, след като в крайна сметка беше скъсано това споразумение, какво трябва да очакваме оттук нататък и какви са връзките ви с лекарския съюз? Ние се опитахме господин Райчинов да го изнамерим от вчера. Той, обаче, доста дълбоко се е покрил и не иска да дава никакви изявления. Какво следва оттук нататък?
Стефан Константинов: Оттук нататък следва работа. Първо трябва да внесем бюджета на здравната каса, да се реши въпросът точно как ще се разпределят парите каса-министерство. Аз казвам пак, хубавата новина е, че глобално парите ще бъдат повече и това е много важно нещо. По никакъв начин не ми променя работата с лекарския съюз, защото аз от тях очаквам не само да си приказваме за бюджет, а те да ни кажат какво мислят за промените в здравеопазването. Значи, има много простички, конкретни стъпки, които трябва да направят сега в момента много актуална темата медицински стандарти. Там има неща, които са неприемливи, сътворени нехубави. Помолил съм ги да ми изпратят техните предложения какво трябва да се промени. Т.е. не да си говорим само милиони, милиарди и да казваме: „А не, това ни е малко”, защото здравеопазването е толкова високотехнологична дейност и е толкова напреднала, а ние сме толкова бедни, че години наред парите няма да ни стигат там.
Водещ: Добре, знаете ли, понеже мисля, че колегите са успели да се свържат с д-р Димитър Ленков, който е главен секретар на лекарския съюз, да го включим, за да видим и неговото мнение по въпроса. Добро утро, д-р Ленков.
Димитър Ленков: Добро утро. Добро утро и на д-р Константинов.
Водещ: Доста добронамерено звучите. Така ли ще продължат и контактите ви с Министерството на здравеопазването или наистина може да очакваме стачни действия, протести – неща, които вчера се казаха?
Димитър Ленков: Ами вижте, аз бих искал нещата да ги отдиференцирам. Действително в Министерство на здравеопазването нещата няма как да не вървят добронамерено, след като начело на министерството е нашият бивш заместник-председател. А що се касае до това, което д-р Константинов каза като цифри, това увеличение с 400 млн., значи, като се има предвид, че има да се изчистват задължения от тази година, като се има предвид, че се предвижда да се направят трансфери от бюджета на НЗОК към Министерство на здравеопазването, от тези 400 млн. няма да остане почти нищо. За информация това, което се предвижда в бюджета на касата, ще го цитирам по пера по памет – за първична и извънболнична медицинска помощ 167 млн. лв., т.е. увеличението е с 10 млн., за специализираната извънболнична медицинска помощ – 168 млн. лв., за болничната помощ, като се направи една разбивка, се оказва, че болниците ще получават на месец за следващата година някъде около 79 млн. лв. месечно ще бъде сумата, която е предвидена за болнична помощ.
Водещ: Понеже казвате едни цифри, които нали разбирате, че на обикновения зрител нищо не му говорят. Те чуват едни милиони и това е сериозна сума.
Димитър Ленков: Съгласен съм.
Водещ: Повече или по-малко е от тая година? Това е въпросът.
Димитър Ленков: Ами вижте, за болниците ще бъде по-малко от тази година. Ще има същата криза в болниците, както тази година.
Водещ: Ама ето тук си противоречите. Д-р Константинов току-що каза, че са повече парите реално. Тук излиза, че парите ще бъдат по-малко аз болниците. Това вярно ли е, което казва господин Ленков?
Димитър Ленков: Вижте, 79,5 млн. е това, което е предложено като цифра на месец за болнична помощ. Питайте д-р Константинов дали не е вярно.
Водещ: Питам го.
Стефан Константинов: Веднага ще ви кажа. Значи бюджетът, който тръгнахме тая година, на касата беше 1,689 млрд. С всичките актуализации ще стигне 2,39 млрд. Сега ние го планираме да тръгнем от 2,293 млрд. Това, което д-р Ленков казва, е на един проектобюджет разчет, но имаме и 230 млн. лв., които са резерв на касата, които по традиция, когато не стигат парите, започват да се изразходват. Т.е. дори да ги сметнем към най-добрата година – 2009, която, най-добро плащане на болниците, те към 95-96 млн. харчеха, тоя резерв може да ги покрие и ще останат пак 70-80 млн. А що се касае до трансфера министерство-каса и т.н., този въпрос...
Димитър Ленков: Каса-министерство.
Стефан Константинов: ... този въпрос не е решен в момента и това е обектът на нашите дълги дискусии, които имахме следобедния ден. Аз държа това нещо да бъде направено по абсолютно законовия начин.
Водещ: Как по-точно?
Стефан Константинов: Ами общо взето механизма с трансфер от страна на здравната каса към министерството мен ме притеснява, защото министерството има множество харчове, които не са директно за здравноосигурени лица и министерството няма механизъм, по който да проверява дали лицата са здравноосигурени. Когато човек спешна помощ, ние е много глупаво да го питаме дали е здравноосигурен и дали можем да му предоставим тая спешна помощ. Държавата ясно е решила тоя въпрос и аз не искам да отварям тук отново един безсмислен и безполезен дебат. Т.е. аз се надявам финансистите да намерят подходящите механизми и ние точно в момента работим по тая тема. Но моята позиция е ясна.
Водещ: Пак прехвърляте всъщност нещата към финансистите.
Стефан Константинов: Което мисля, че е малкият въпрос, защото ние парите ги имаме и това е хубавото. Имаме ги парите. Да, аз съм съгласен с д-р Ленков, че би било хубаво да имаме още 300, 400 и 500 млн. Това е чудесно. Но просто ви казвам, водили сме битка в Министерство на финансите за всяка стотинка. Но аз ги разбирам в Министерство на финансите, защото държавата е на това дередже. Значи ние можем да кажем, 400 млн. повече са си 400 млн., както и да ги погледнем. Би било хубаво да са още 1 млрд., но това е положението. Всеки иска – и култура и други неща. Така че аз съм вече и в един екип, който се нарича правителство и трябва да гледам малко по-спокойно на нещата и по-държавнически.
Водещ: От друга страна, знаете ли, позволявам си да направя едно сравнение с първото ни гостуване в нашето студио. Тогава изглеждахте по-обнадежден, по-уверен, по-оптимистично настроен. Сега забелязвам малко, че сте дръпнал ръчната спирачка като че ли. Май се сблъскахте със стената и почвате да осъзнавате всъщност къде попаднахте.
Стефан Константинов: Значи аз осъзнавам, но има моменти, когато човек върви напред, когато спира, спира стена. Стената може да бъде заобиколена, стената може да бъде пробита. Надявам се при третото ми гостуване отново да съм в добро настроение.
Водещ: Въпросът е да не сте екс вече при третото гостуване.
Стефан Константинов: Това не е проблем за мен.
Водещ: Не, не, аз в никакъв случай не ви плаша с това, че кой знае какво ще стане.
Стефан Константинов: По-добре да съм екс в момента и да кажа нещата, както ги виждам, отколкото да се блъскаме и държавата да губи 4-5 месеца в неправилни действия. Аз съм на този принцип. Така че по-добре сега да си казвам. И както го казвам на вас истината, както го казвам на лекарския съюз, по същия начин го правя в правителството, бъдете сигурни.
Водещ: А те чуват ли ви? Защото аз ви разбирам какво ми казвате. Въпросът е те дали ви разбират.
Стефан Константинов: Чуват ме, да. В момента се работи по въпроса, чуват ме и в крайна сметка каквото решение се вземе...
Водещ: Вие ще уважите каквото и да е решение? Няма да станете и да кажете: „Абе хора, това не е вярно. Аз ви казах това, това, това, вие не го изпълнихте”...
Стефан Константинов: Значи, демокрацията е така. Всеки си казва мнението. Но в крайна сметка, ако колективът каже еди-какво си. Но аз държа да си кажа моето мнение. Това е. И ще се опитам да го отстоявам това правило.
Водещ: Добре. Освен да ви пожелая успех, друго не ми остава, защото виждам, че имате желание и виждам, че ви е трудно също.
Стефан Константинов: Това е ясно. Аз не съм мислел, че тук ще е лесно, на тоя пост. Но трудностите не са непреодолими. Щеше да е трудно, ако ни бяха казали: „Не, имаме 2,5 млрд. и стотинка нагоре”. Парите ги има, значи голямата част е свършена. Остава малко да пооправим правилата и всичко е ОК.
Водещ: Добре, благодаря ви много за този разговор още веднъж.

 

Сподели в: