25 февруари 2012 г., "Седмицата"
Водещ Кирил Вълчев:
Министърът на здравеопазването Стефан Константинов в "Седмицата" на "Дарик" радио. Добро утро, г-н Константинов.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водещ:
Как ще обясните на Бойко Борисов защо цените на лекарствата в България са по-високи от цените в други европейски държави? Той каза, че уволнява Гергана Павлова, вашия заместник, защото не го е обяснила на хората, които питат. Ако той ви попита в кабинета, сигурно ви е питал всъщност, и вие какво му обяснявате?
Ст. Константинов:
Между другото аз вече се... след като ми задавате този въпрос, се запитвам с каква информация разполагате и откъде, тъй като вчера имахме много дълъг разговор с премиера и той точно такива неща разпитваше.
Водещ:
Не, аз си знам, че той така просто пита. Следейки и . . .
Ст. Константинов:
Просто, просто пита . . .
Водещ:
. . . стенограмите в Министерския съвет.
Ст. Константинов:
. . . и. .. но въпроси, просто пита за сложни въпроси, на които пък работата на политиците е да намират сравнително прости отговори.
Водещ:
И какъв е простият отговор? Как се определят цените? Вие пробвахте да обяснявате . . .
Ст. Константинов:
Първото, първото . . .
Водещ:
. . . в различни интервюта.
Ст. Константинов:
. . . нещо, което искам да кажа е, че като цяло не можем да говорим за... цените са по-високи или по-ниски. Има неща, които са с по-високи, има неща с по-ниски цени на лекарства. Фрапиращо е, въпроси, които задаваше той, беше защо дадено лекарство, обаче конкретно лекарство, тук струва една цена, пък се намира в други държави два пъти, три пъти по-евтино, което е вече фрапантно.
Водещ:
Вчера гледах по ТV7 репортаж. Те разказват за Бузколизин, който е над 15 лева в България, някаква от формите му беше, а в Полша бил под 5 лева същият.
Ст. Константинов:
Веднага ги извиках, и аз го гледах предаването, и веднага извиках "Лекарствена политика" и поисках да ми направят справка каква е картинката. И се оказа, че в Полша всъщност бузколизинът се регистрира... не подлежи на някаква специална регистрация.
Тоест пазар - колкото искаш да дадеш, колкото ти решиш, че.. .
Водещ:
Колкото продадеш.
Ст. Константинов:
. . . колкото продадеш. А при нас бузколизинът трябва да се регистрират тези ампули и производителят трябва да даде какви са му разходите. И той е дал, че разходите са му такива и цената му е примерно 15 лева. Което значи две неща, може да има две обяснения: или, че в Полша, този производител го продава с цел да се наложи на пазара под себестойността му, или, че този производител, примерно в случая е бил много лаком и иска от българския пазар да изкара една хубава сума.
Водещ:
Тоест българските болни плащат бузколизина на полска цена.
Ст. Константинов:
Аз тогава запитах - добре, защо, защо, обаче, няма ли как ние да го свалим, и те казват не, защото този бузколизин не е никъде другаде регистриран по европейски държави, да се реферираме с него на по-ниска цена, няма и чужд производител, който същото лекарство да го продава на по-ниска, тоест пак виждаме и пазарът как не оказва тук някакво въздействие.
Водещ:
Добре. Излиза от това, което казвате, че може би пък идеята за сравняването ни с . . . за достигане до референта цена, сравняването на цените в различни държави, в българския случай 13 държави, съвсем не е толкова добре. Ако вие казвате, че на полския пазар благодарение на неговата свободност специално за бусколизина цената е 3 пъти по-ниска, и значи, излиза, че за някакъв кръг от лекарства България трябва да преосмисли дали европейската политика е добра, за референти цени.
Ст. Константинов:
Да, искам да кажа, че това, само този механизъм сам по себе си има определена роля, но не може да го абсолютизираме, защото например пък едно лекарство - Доцетаксел, примерно, ей така го давам като също фрапантен пример, който в България в евро струва 92, се оказа, че в Румъния струва същото лекарство 314 евро, то е за лечение на рак. Но искам да кажа, че не е това само механизмът, по който може да действаме. Много важно нещо, което в България, и все още не се прилага, това е договарянето и намаляването с отстъпки на цените на лекарства от фармацевтичните компании.
Водещ:
Какво ви кара да мислите, че като разпръснете възможността за договаряне от отделните болници, които ще купуват многократно, стотици пъти по-малки количества, ще могат да договарят по-големи отстъпки, защото логиката при всички стоки е, че който купува повече, плаща по-малко.
Ст. Константинов:
Това е правилна логика и наистина така се получава. Логиката, първо, пак ще повторя, децентрализирахме търговете, защото искахме да направим нещо друго освен по-бърз и ефикасен достъп до хората. Когато имаме централен търг, ние не можем да изчислим точно количеството на лекарства, особено когато става дума по-малки количества за заболявания, които сравнително са редки, не се срещат често. И затова пациентите често ни съдеха, министерството са го съдили всъщност в миналото, защото не получаваха лекарства. Идеята беше в крайна сметка да преминат към касата. Но поставена само по този начин, автоматически значи, че наистина цените се вдигат. Това, което трябваше да се случи, казвам трябва, защото към момента явно не е станало, е да започне договаряне, касата да е активен участник на пазара и да каже: вижте, ние купуваме големи количества, фирмите искаме да дадете отстъпки. Миналата година трябваше да я има тази наредба и в крайна сметка наредбата е публикувана на 30 август 2011 година. Крайният срок е бил 1 октомври 2011 година тя да заработи.
Сега, след всички неща, които се случиха в здравеопазването и най-вече примерно отстраняването на моята заместник-министърка Гергана Павлова, аз се разпоредих от вчера да започне пълна ревизия на работата по лекарствената политика, защото имаше сигнали. Дали са обективни или не, това няма начин да се разбере, преди да сме направили проверка. И всъщност аз това, което установявам, е, че касата реално не е договорила до момента и не е започнала... всъщност може би е започнала някаква процедура, но няма договорено нито едно лекарство, на което да бъде свалена цената. Знаете ли колко се е увеличил пазарът на лекарства за България за миналата година?
Водещ:
Колко?
Ст. Константинов:
С 11,8 процента спрямо 2010 година.
Водещ:
Сега, това знаете как могат да го преведат злонамерените - при Бойко, при правителството се разболяха с 10 процента повече българи.
Ст. Константинов:
Не. Аз бих. . .
Водеща:
Купиха 10 процента повече лекарства.
Ст. Константинов:
Аз бих го превел по друг начин, защото това са икономически, бизнес цифри. Това показва, че в условия на криза, когато множество други бизнеси се свиват, хората нямат пари, виждате цените на имоти падат, затварят се неща. . .
Водещ:
Какво - пият антидепресанти.
Ст. Константинов:
... в бизнеса с лекарства нещата процъфтяват. И след като процъфтяват нещата спрямо всички останали, мисля, че е съвсем редно тези производители да бъдат извикани и да кажат: вижте, ние разбираме, че вие работите за печалба, но сега трябва да направите и вашите отстъпки и цените да ги сведем надолу.
Водещ:
Вие . . .
Ст. Константинов:
И точно това. . . чакайте, чакайте, не, сега ще ви кажа. Виждам, че се усмихвате, не могат да го видят, не могат да го. . . вашите слушатели да ви чуят.
Водещ:
Знаете ли защо се усмихвам? Представям си как вие викате на този най-голям концерн в света, няма да му кажа името, американски основно, където е работил този Вирапен, чиято книга разказва конспиративната му теория за лекарствата. Та, представям си как вие вдигате телефона и викате: ела тука сега ти, да ти кажа .. .Той продава в 200 държави на света . . .
Ст. Константинов:
Аз не само ще ви кажа, че трябва да си го представите, а и може да го видите, защото още в понеделник ще поканя представителите на тези компании за България в министерството, за да изпълнят това, което разрешава на здравната каса да се случи, тоест да дадат по-ниски цени. И не защото ние сме много велики, а защото много държави в Европа са го направили. Направих справка и се попитах също защо в други държави има цени по-ниски, примерно Турция, съседна наша държава. Знаете ли турското правителство какво е казало? Всички лекарства над 10 лири, които струват, ще се дава 24 процента отстъпка. Знаете ли какво е казала Чехия 2010 година. Замразява цените, ама не само че ги замразява, а и на оригиналните препарати 7 процента надолу. И Чехия прави 31 милиона евро отстъпка. Аз не съм . . .
Водещ:
Да, обаче обаче един концерн, който продава животоспасяващо лекарство . .
Ст. Константинов:
Така.
Водещ:
. . .може да си позволи да свали всяко правителство - като ви остави без това лекарство шест месеца, излязат на улицата съответните болни и крещят срещу вас. Вие не сте толкова силни, колкото си го представяте, да им кажете свали. .. Ами няма да свали. Много важно, един пазар от няколко милиона души на фона на милиарди.
Ст. Константинов:
Ние може на големите концерни да не сме силни, но не трябва да бъдем и глупави. В крайна сметка никой не иска фармацевтичната компания да работи на загуба. Те могат да реализират печалби, но печалбите не трябва да бъдат колосални. И след като сме си направили труда и знаем определени компании какво са реализирали, може да им поставим условия. Те също ще продължат да имат печалба, но тя трябва да бъде малко по-нормална. А между другото никоя от тези компании също не иска да има негативен пиар. Така че мисля, че ще намерим общ език. И те нямат .. .
Водещ:
Тоест в понеделник викате всички големи... по-скоро представители на производители, респективно и големи български производители. . .
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
. . . и им казвате, че ще се въведе механизъм от типа на турския, чешкия. . .
Ст. Константинов:
Той е въведен. Ако те не направят, доброволно не подадат своите предложения за намаляване на цените. . .
Водещ:
Какво ще стане?
Ст. Константинов:
. . . правителството ще прибегне и до такива мерки. Аз съм сигурен обаче, че те ще проявят отговорност, защото наистина може да се комбинира печалбата им със социалната отговорност, която винаги те също са декларирали. И това нещо ще го направим съвместно със здравната каса, защото всъщност те към здравната каса трябва да отправят, такъв е механизмът, да отправят своите предложения. Аз съжалявам, разбирайки, че към днешния момент това не се е случило. И от това нещо съм сигурен, че държавата търпи големи загуби.
Водещ:
С риск да се повторим, неща, които сте говорил, но хайде да подредим точно механизмите за ценообразуване. Има една група лекарства, вие ги наричате през седмицата в интервюта лекарства без рецепта. . .
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
. . . които си се продават на пазарен принцип - колкото повече се продава, вероятно цената расте или пада, не знам на какъв принцип, но да кажем там пазарът определя всичко.
Ст. Константинов:
Пазарът определя всичко.
Водещ:
На второ място е групата, вие я наричате с рецепта, но тя май има две подгрупи. Едната е подгрупата на лекарства, които се плащат от обществените фондове или от държавния бюджет, а другата е групата лекарства, които се продават с рецепта в аптеките. Тази, която. . . групата на продаваните с обществени пари става с референтните цени, нали?
Ст. Константинов:
Да, има в момента комисия, към момента механизмът е такъв, че има комисия, която, първо, дава цени на лекарствата, като ги реферира. Има, има. . .
Водещ:
Сравнявайки с 13 други държави.
Ст. Константинов:
. .. да. Същата тази комисия казва кои от тези лекарства ще бъдат в позитивния списък, т.е. касата ще ги заплаща. Дали пълно или частично това е вече въпрос. . .
Водещ:
Как са избрани държавите? В смисъл те не са еднакви за всички лекарства. Те са различни, защото ние търсим 13-те държави с най-ниски цени, нали?
Ст. Константинов:
Държавите са избрани, като се сравняват. Ние ползваме, тъй като сме сравнително малка държава и трудно можем да направим тази логистика, но има институти, специално министерството ползва услугите на информация, предоставена от австрийски институт, който контролира лекарствата и се следят кои държави какви цени имат. Тоест ние избираме държавите според тази информация, която получаваме от Европейския съюз.. .
Водещ:
Различно за всяка, всяко лекарство.
Ст. Константинов:
... като, разбира се, понякога. . . Не, те държавите са... не са... държавите, към които реферираме, са, общо взето, едни и същи. Те могат да търпят промяна чрез наредбата, като промяната понякога е продиктувана от това. . . извадихме Унгария миналата година, защото Унгария с плаващия си валутен курс ставаше много трудно и можеха да се получат огромни разлики и отклонения в цените, които реферерираме.
Водещ:
Тоест държавите са еднакви за всички лекарства, това казвате вие.
Ст. Константинов:
Тоест. . .
Водещ:
Нали логиката е да взимаш всяко лекарство. . .
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
. . . и да гледаш всяко лекарство къде е в 13-те най-евтино?
Ст. Константинов:
Не, не, ние. . .
Водещ:
Аз мисля, че така го правите.
Ст. Константинов:
Ние взимаме лекарството и гледаме от тези 13 държави, които сме приели по подразбиране, че са най-евтини цените, къде всъщност е най-евтиното. И се реферираме по тази цена. Но пак казвам. . .
Водещ:
А ако има 14-та държава, където е най-евтино?
Ст. Константинов:
Но пак казвам. . . Е, значи ние не може... тогава би следвало да сложим всичките държави и става много, много труден механизмът.
Водещ:
Че те не са толкова много, ако ползвате Европейския съюз например за база. И всъщност това щях да ви питам. . .
Ст. Константинов:
Е, да де, ама знаете ли, че. . .
Водещ:
. . .тези държави всички ли са европейски?
Ст. Константинов:
Само от Европейския съюз. . .
Водещ:
Защото четох, че има механизми, някои пък се сравняват само със съседни. Или се сравняват само със сходни като характеристика. . .
Ст. Константинов:
Ние към момента. . .
Водещ:
. . . защото, например Германия е много голям пазар. И какъв е смисълът България да се сравнява с Германия. Всеки производител ще ви каже - за какво ми даваш тази референтна цена, при положение че те са 10 пъти повече от вас?
Ст. Константинов:
Да, ама знаете ли, че се оказва, че в големи държави и богати държави цените всъщност не са чак толкова високи поради точно активно намесване било на фондове, било на държава, било на пазар. Така че в крайна сметка нас ни интересува къде са най-евтини, не ни интересува дали са големи, малки. И също ни интересува да може да си сравним бързо валутите към определен момент, т.е. да са в евро. Това ни е основният въпрос.
Водещ:
И 13-те ли държави, с които се сравнява България, са в евро, в еврозоната?
Ст. Константинов:
Не, има такива, на които обаче валутата им е вързана и е стабилна спрямо еврото.
Водещ:
Аз не ви предупредих, че бих ви попитал кои са 13-те държави, вие може ли да изброите поне част от тях?
Ст. Константинов:
Сега се сещам за Словакия, за Румъния, за Белгия. . .
Водещ:
От големите - англичани, французи, германци влизат ли?
Ст. Константинов:
Не, мисля, че англичаните не влизаха.
Водещ:
А източниците на информация, които използвате, казвате, е този австрийски... Това неправителствена организация ли е, какво представлява този австрийски институт?
Ст. Константинов:
Ами понеже темата е доста сложна, но за да няма никакво съмнение, който иска да навлезне в нея, достатъчно е да отиде на страницата на Министерство на здравеопазването. . .
Водещ:
Е, тия, дето ни слушат и сега са в колите си, или нещо правят в къщи, няма да идат на страницата. Аз затова ви питам. . .
Ст. Константинов:
Нека. . . не, могат да отидат, защото там има връзки. . .
Водещ:
Нали вчера и на Мая Манолова сте й показали къде да иде, че не знаела...
Ст. Константинов:
Ами показах, защото упрекът беше, че беше много сложно. Ама човек, за да стигнеш до Народното събрание и да се изказваш по темите, и да даваш акъл, ти просто трябва да седнеш и да го прочетеш. Аз нямам самочувствието, че тази точна експертна работа, която в министерството я вършат всъщност икономисти, не я вършат и лекари, защото това няма нищо общо с медицината директно, и аз нямам самочувствието да кажа, че точно за най-конкретния въпрос, за най-коректното лекарство мога да стигна и да обясня как се е случило.
Водещ:
Не, не, аз ви питам глобално. Пробвах да чета и видях какви въпроси са възможни. Значи, може да се избира между референции на различен принцип избрани държави. Вие обяснихте как избира България. Следващият въпрос е. . .
Ст. Константинов:
Доверяваме се на това, което международни институти определят като най-ниско.
Водещ:
Втори въпрос - кои са източниците на информация? Вие казвате за някакъв австрийски институт, понеже четох, че има държави, които правят неофициални проучвания. Не знам как ги правят - пращат хора да си купуват лекарства по чужди аптеки. . .
Ст. Константинов:
Вероятно, ако сложим търговски представители на министерството или някакви представители във всички страни на Европейския съюз и им сложим. . .
Водещ:
Защо на министерството, нали имаме търговски представители... България по принцип. Те сигурно и те ще. . . . . .
Ст. Константинов:
. . . и им сложим по няколко човека персонал, дали ще е на министерството, на Министерството на финансите, вероятно ще получаваме още повече информация. Но всичко в крайна сметка става въпрос за пари. И след като някой друг го прави в Европа или има държави, които го правят, ние може да ползваме тяхната информация и по този начин дори не сме атакувани, защото веднага ще кажат - ама те си изпратиха техни хора и те сега им дават еди-каква си информация.
Водещ:
Намериха тези лекарства, да.
Ст. Константинов:
Т.е. винаги ще се намери... Когато човек е зложелателен. . .
Водещ:
А това публична ли е тая инфо. . . купува ли я България тази информация?
Ст. Константинов:
Честно казано, това не знам, мисля, че не я купува.
Водещ:
Или в интернет отваряме, гледаме австрийците какво са написали.
Ст. Константинов:
Не, не я ку. . . Мисля, че е публична и безплатно я ползваме.
Водещ:
Друго, което аз поне не разбрах - коя цена се ползва за сравнение - франко завода или в аптеките, или някъде междинна по веригите?
Ст. Константинов:
Има различни варианти, ползват се. . . Първо производителите трябва да декларират техните цени, но ние дори ползваме и цени, които са на фондовете, които те ги дават. Оттам насетне, като се знае какъв е данък добавена стойност, като се знае каква е надценката на аптеката, икономистите изчисляват реално каква е всъщност стойността, която е на производителя, без всичките надценки, без всичките данъци, и ние ползваме точно тази финална цена. Т.е. става една трансформация.
Водещ:
И после се слагат българс. . . вече надценките, които се слагат от българските прозводители.
Ст. Константинов:
И се казва това е пределната цена и върху нея пък българският производител може да си сложи надценка, може да си сложи данък добавена стойност.
Водещ:
Не производител, по-скоро вносител или разпространител.
Ст. Константинов:
Слага държавата данък добавена стойност и така се получава финалната цена.
Водещ:
Малко да се върнем назад. Другата група. . .
Ст. Константинов:
Т.е. доста трудоемък процес и сложен, и затова примерно за цяла година, за миналата, се разгледани 1624 лекарства. И аз съм сигурен, че някъде може би е останало лекарство, което е останало неразгледано и на което не му е актуализирана цената. Но благодарение на това разглеждане на 824 лекарства цените в този списък бяха намалени.
Водещ:
Ето, всъщност това е изненадващо ниска цифра, колко сте разгледали, ако е вярно това, което аз четох, че лекарствата по света са 12 хиляди. Т.е. в България се прилагат 10 - 15 процента от тях.
Ст. Константинов:
Те може да се по света толкова, но в България далеч не всички лекарства се прилагат. И пак ви казвам, за едно лекарство не е въпрос за 2 минути да му определиш цената, а трябва да се работи, да се провери цялата информация и да се изчисли.
Водещ:
Да се върнем сега малко назад. Остана групата лекарства, които се продават в аптеките с рецепта и за тях също има регулация, и тя каква е, на т.нар. максимални или пред. . . . цени, как се определят, пределни цени?
Ст. Константинов:
Ето това са пределните цени.
Водещ:
Т.е. каква е връзката между пределните цени за обществените фондове и за тия в аптеките?
Ст. Константинов:
За обществените фондове може да се реши дали едно лекарство да се плаща на 100 процента или частично на определен процент, но пределните цени са за всички. В смисъл не може в България едно лекарство, независимо дали фондът го покрива, ако е казано, че цената му е 10 лева, не може в аптеката някой да го продаде за 11, но може да го продаде за 3.
Водещ:
Т.е. вие стигнахте до това, че има пределна цена, която е обща и за лекарствата в аптеките, и за лекарствата, купувани от държавата, и всъщност поставяте въпроса за това, че държавата би трябвало да пада под тази цена с договарянето на по-големи количества.
Ст. Константинов:
Не държавата, а касата защото касата в момента купува и този механизъм, затова ние преминахме към тази изключително дискутабилна мярка - да махнем централните търгове, а да преминем към касата, защото касата всъщност тогава може да осъществи едновременно и гъвкавостта да има непрекъснато за всеки човек лекарство винаги, когато се разболее, защото много по-бързо става, не трябва да прави голям търг, но от друга страна е голям купувач и може да отиде и да каже "вижте, ние сме каса, ние купуваме примерно 500 млн. лв. лекарства, ако обичате сега, за да ни станете клиенти, дайте отстъпка". Това трябва да го направи и точно аз... тук ми е функцията на мене да помогна на касата. Тя ще го прави, но твърдо заставам зад тях и ще говоря с производителите да помогнат в този процес на българското общество.
Водещ:
Има ли лекарства, които производители и търговци не искат да продават в България, защото нямат интерес?
Ст. Константинов:
Има такива и винаги е ставало проблем, особено когато става въпрос за по-малки количества. Има заболявания, които в България има 20 човека болни или 30, а производителят при тази ситуация не иска да регистрира лекарството, защото трябва да плати такси.
Водещ:
Е, не може ли да ги освободите от такси, защото за България ще е по-евтино, вместо да...
Ст. Константинов:
Такъв механизъм...
Водещ:
... някой от странна болест да го предпази...
Ст. Константинов:
Такъв механизъм съществува, досега практически в чистия му вид не е използван, служебно министърът да регистрира лекарство. И аз винаги като питах... така, разговаряли сме с моята заместничка защо да не го приложим и тя ми казваше "ама, сега, ако го направим за едни, другите ще кажат "ами, ние си изтегляме, я вие ни включете служебно" и използвахме Наредба номер 2. Аз в момента обаче сериозно обмислям...
Водещ:
Каква е тази Наредба номер 2?
Ст. Константинов:
Ами, лекарства, които с протокол се изписват и могат да бъдат внесени. Малко е по-дълъг процесът, но и това го направихме миналата година и решихме проблема за една част редки заболявания, които така или иначе нямаше как да получат. Въпреки това аз ви казвам, и затова не ме притеснява, ако някое лекарство или някоя фирма реши да се изтегли от нашия пазар. Готово е министерството да направи служебна регистрация безплатно и аз съм сигурен, че ще се намери дистрибутор, все пак това е европейски пазар, който да го внесе. Въпросът е да намерим приличната цена и да съчетаем...
Водещ:
Дистрибуторите не са ли си вързани с производители, групи производители?
Ст. Константинов:
Ама те са вързани, но, вижте, фармацевтичните фирми в крайна сметка тяхната функция каква е - да печелят пари и никой нормален няма, производител, да си изтегли, да има възможност да спечели някаква сума и да каже "ама, не, аз ще правя напук и да се изтегля". Проблемът за големите производители е следният - че ако не им сложим много ниски цени в нашия позитивен лекарствен списък, както ние се реферираме по европейски държави, така те се реферират по нас, и ако ние кажем "ама не, ние сега няма да е 100 лв., ще го направим 70". Те ще кажат "а, заради вашите 70 лв., които сигурно ще имат 5 лв. надценка, ще спечелим, ще загубим примерно във Франция или Германия милиони левове". Поради тази причина нека да остане тази... това рефериране такова каквото е, но те с нашия фонд, с договорка да смъкнат цените и мисля, че това е съвсем нормален процес, който може да се случи. Това аз ще настоявам като министър да става.
Водещ:
Надценките. Значи, описахме как се стига до цената и на нея започват да се товарят какви надценки? Първо е вносителят, разпространител на едро.
Ст. Константинов:
Ами...
Водещ:
Там има ли регламенти какви надценки?
Ст. Константинов:
Има, за всяко нещо има регламент, за дистрибутора е най-малко, повече е за аптеката и като факт за различните лекарства, примерно за някои от аптеките, които работят с касата, има нулева надценка. Примерно касата им плаща за рецепта, примерно левче, две ли не си спомням колко е.
Водещ:
А как се решава колко да е надценката? Пак ли с рефериране към...
Ст. Константинов:
Надценката има...
Водещ:
...държави.
Ст. Константинов:
Има максимална надценка, която може да си сложи търговецът на едро, и максимална надценка, която може да...
Водещ:
И колко е най-максималната или няма...
Ст. Константинов:
Ако не се лъжа, 20 процента ли беше на аптеките, които могат да поставят.
Водещ:
Така...
Ст. Константинов:
Между другото в Народното събрание като се каза, нали, че и това е механизъм, който може да се обсъди, реакцията беше мигновена на фармацевтичния съюз как може, нали, вие искате...
Водещ:
Така, аптеките 20, да кажем, а преди тях дистрибуторът на едро в...
Ст. Константинов:
Те са с по-малка...
Водещ:
Максимумът, до който стигат...
Ст. Константинов:
Не мога да... Нека да не кажа сега число, което е, но е... мисля, че е едноцифрено.
Водещ:
Е, да кажем, гони 30, по веригата лекарството поскъпва с една трета...
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
...и българската държава своя дан дава допълнително с ДДС.
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
Двадесет процента. Нали знаете, че Симеон Дянков вчера каза, че няма да махне ДДС-то и няма да го свали.
Ст. Константинов:
Това е известна позиция.
Водещ:
А вие имате ли различна позиция от неговата?
Ст. Константинов:
Позицията на здравния министър съвсем естествено е, когато му отправят въпроса какво може да направим да намалим цените на лекарствата, да спомена всички възможни варианти и договаряния, работи и...
Водещ:
Да ви попитам по друг начин...
Водещ:
...да кажа... Не, не, аз не бягам от въпроса, ще ви кажа и аз споменах, че и намаляването на ДДС също е възможен вариант, защото има различни практики. Ето примерно в Турция е 8 процента, Македония е 5 процента. Сега, логиката... Имахме и разговор вчера с министър Дянков и тази тема засегнахме, той има своите основания също. Защото от това ДДС всъщност пък влизат пари в държавата. Тия пари ние ги даваме за бюджета на Министерството на здравеопазването, на образование, на всякакви други структури. Понякога знаете, че с ДДС също стават и злоупотреби, така че...
Водещ:
Да, но четох законопроекта, който е внесло СДС, Съюзът на демократичните сили, за 9 процента ДДС върху учебници и учебни помагала и лекарства. Те казват "в България няма единна ставка, колкото и да философства финансовият министър на тази тема, че има единна ставка. Единна ставка няма в България, тъй като туризмът...
Ст. Константинов:
Туризмът...
Водещ:
...се облага по-ниско" и сега защо тези, дето ходят на почивка, трябва да са по-облагодетелствани от болните или от учещите? Кой е приоритетът на България - да си почиваме или да учим и да се лекуваме, да сме здрави?
Ст. Константинов:
Ако...
Водещ:
Значи, излиза, че да ходиш на хотел е приоритет за финансовия министър.
Ст. Константинов:
Не е точно така. Той дори примера, който каза - че понижаването на ДДС в туризма не е изиграло кой знае колко голям ефект за цената на услугите.
Водещ:
Но вашето правителство продължава да го подкрепя.
Ст. Константинов:
Но правителството... Каква всъщност, нека се върнем каква ни е целта. Целта ни е, нали, да намалим цената на лекарствата и аз твърдя в момента, след като... защото от два дни...
Водещ:
Целта е, че може да намалите повече.
Ст. Константинов:
От два дни само с това се занимавам от сутрин до вечер, чета и проверявам всичко, което до момента е работено в лекарствената политика от моя заместник. И установявам, че изключителен, голям резерв, който още не е използван, е точно това намаляване, което може да бъде направено на цената, защото то може не да стане с пет, два или три процента, а може да смъкнем цените с 50 и със 100 процента на някои лекарства, повярвайте ми, в момента.
Водещ:
Както сте направили например с цените на хотелите. Даже държавата, ако преговаря някъде за балнеосанаториуми например за лечение, те май са и към вас...
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
...вие ги сваляте...
Ст. Константинов:
Това е...
Водещ:
...но въпреки всичко българската държава е решила да намали и ДДС. Тоест, колкото и да обяснявате колко може да свалите в преговори, на един процент от цената да оставите, ще се окаже, че още с една пета може да падне, ако българската държава иска хората да бъдат здрави.
Ст. Константинов:
Българската държава иска хората да бъдат здрави, но ако това...
Водещ:
Но и взимат...
Ст. Константинов:
Но ако това нещо пък ще рефлектира върху бюджета и ще трябва да се орежат пък средствата, които пък ние даваме за други дейности, които са не по-маловажни от даването на лекарства, а от плащането на хора, работещи в системата и даващи своя труд за изключително ниски суми, аз също не бих подкрепил подобна позиция. Нека да свършим голямото, защото наистина това ще ми е приоритет в следващите седмица - десет дни, тези преговори с фармацевтичните компании.
Водещ:
Има още по-драстични примери. Например в Австрия по-ниско е ДДС и за... освен за лекарствата и за санитарните продукти. По тях се разбира това, което е в Кипър, където пък изобщо няма ДДС, включително и за шампоани, пасти за зъби и т.н. Във Финландия също няма и за шампоани, и за пасти за зъби. И си казваш "в тези държави искат хората да се къпят и да си мият зъбите", защото това също е първа стъпка към това да не пият лекарства. Но българската държава е решила да насърчи единствено ходенето на хотел.
Ст. Константинов:
Аз бих се усмихнал за една държава, която ще накара хората да си мият зъбите с по-ниско ДДС. Това доста, така, ми звучи хумористично, но, вижте, колкото една държава е по-богата...
Водещ:
Добре, защо според вас в тези държави...
Ст. Константинов:
...толкова може да бъде по-социална.
Водещ:
...тези препарати...
Ст. Константинов:
Това е... Значи, това са много финансови въпроси. Те си решават политики.
Водещ:
Вие горе-долу уж искате като здравен министър да падне ДДС, да няма ДДС, обаче, така, един страх има у вас от...
Ст. Константинов:
Ама...
Водещ:
...финансовия министър...
Ст. Константинов:
Ама, не...
Водещ:
...да кажете твърдо, че искате да падне ДДС.
Ст. Константинов:
Аз, за да го кажа твърдо, трябва да съм абсолютно убеден, че това е решителната крачка и ще ни доведе до невероятен успех. И след като виждам, че мога да направя някаква не крачка, ами голям скок в нещо друго, аз предпочитам да си насоча цялата енергия там, а пък в крайна сметка здравният министър, както виждате, може да каже, да предложи нещо и да подшушне на финансовия министър, но не е нужно, пък ние сме един екип, да влизаме в остра конфронтация, при положение, пак ви казвам, че ние не сме използвали други много по-важни механизми.
Водещ:
Преговорите, дето ще натиснем концерните.
Ст. Константинов:
Естествено.
Водещ:
Ще има ли закъснения в доставките на лекарства заради промените в ръководството на здравната каса, включително и вашата заместничка Меглена Павлова?
Ст. Константинов:
Не, никакви, защото...
Водещ:
Защото "24 часа" пише: Онкоболните могат да останат без лекарства заради хаоса.
Ст. Константинов:
Могат, обаче няма никакъв хаос. Да не забравяме, че само допреди 3-4 дена всичките обясняваха колко е стабилна системата, как добре работи, как невероятно е състоянието и никога не е било такова сега изведнъж някои почнаха "о, какъв голям хаос". Аз мисля, че един човек или двама души... смяната им не може в никой случай да доведе до хаос. Има човек, който да подписва в момента. Вчера надзорният съвет делегира права на подуправителя, така че г-жа Василева от понеделник там, или вторник, когато излиза в Държавен вестник решението, е в пълното си право да подписва, процесите продължават, ще има договори с болници. Всичко е...
Водещ:
Възникнаха въпроси в медиите... всъщност махнаха човека с по-ниския бонус. Нели Нешева е взела, нали, 12-13 хиляди, а наследничката й, досега нейна заместничка, била взела 15 и това пак звучи малко безпринципно. Издигнаха човека с по-големия бонус. Нали само заради бонуса беше махната Нели Нешева, поне така беше обявено, или според вас и заради нещо друго?
Ст. Константинов:
Аз и досега се пазих изобщо от тази дискусия. Ще продължа така да бъде. Не искам да коментирам подадената оставка на д-р Нешева, но ми се струва, че не беше въпросът нито в размера на тези средства, а обяснението, което беше дадено, и с това спирам. Просто не ме вкарвайте в тази тема.
Водещ:
А, имате предвид малко острия, твърд, бих казал каращ тон, с който...
Ст. Константинов:
Вие сте... вие сте интелигентен водещ и може много ясно да дадете обяснението на всичките тези неща и да...
Водещ:
Обаче...
Ст. Константинов:
Верния отговор го знаете.
Водещ:
Популизъм ли беше смяната на Нешева и Павлова?
Ст. Константинов:
Не мога да...
Водещ:
Нали знаете, че терминът не е мой. Съгласен ли сте...
Ст. Константинов:
И това...
Водещ:
...с министъра на финансите, че смяната им беше популизъм?
Ст. Константинов:
Това си е негово мнение, но смяната им, всъщност смяната единствено на... г-жа Павлова, да не забравяме, че е решение на министър-председателя.
Водещ:
Той вас пита ли?
Ст. Константинов:
За нейната смяна?
Водещ:
Да, каза... каза ли ви предварително "абе, ти си министърът, нали, какво мислиш, сега да я махаме ли, да не я ли махаме?
Ст. Константинов:
За нейната смяна...
Водещ:
Вие научихте от съобщението в Министерския съвет.
Ст. Константинов:
Не, бях уведомен, но нещата се развиха...
Водещ:
Без право на мнение.
Ст. Константинов:
...твърде бързо. Вижте, за г-жа Павлова ще кажа следното нещо, защото там излязоха много неща по медии, нали, аз ги следя всичките тези работи...
Водещ:
Ама, то ако... и за вас колко работи излизат и за кого ли не излизат...
Ст. Константинов:
Не, не...
Водещ:
...вие, ако по това си определяте кой какво говори по радио и телевизии и медии...
Ст. Константинов:
Не, не, значи, явно... явно има... и обяснението, което го даде премиерът, защо го е направил, е всъщност много вярно. Когато излезе нещо за мен, аз идвам при вас и ви го говоря и казвам "да, това е вярно, не това не е вярно, защото еди как си са били нещата" и се защитавам и хората в крайна сметка имат право да чуят и двете гледни точки. Докато тук се говореше какво е правила г-жа Павлова, какво се е случвало, обаче отговор...
Водещ:
Ама тя си трае.
Ст. Константинов:
...от нейна страна нямаше. Аз мога да кажа за нея, че съм я подкрепял и тя имаше изключително, така, голяма автономия. И не само аз съм я подкрепял, и други, така, хора в правителството, което обаче, съвсем не значи, че след като излизат неща по
медиите, аз няма да направя пълна ревизия на това, което се е случвало. Така че, ние сме взимали политически решения, но тя експерт, икономист, особено в тази политика... трябва да проверим всичко какво е вършила.
Водещ:
Другата голяма тема от седмицата са възнагражденията на здравеопазващите. Опозицията твърди, че не сте казали истината за кого са отишли бонусите, тъй като вие, първоначално казахте, че, така, като ви питаха, и давахте за пример само спешната помощ, но там от сметките, които после дадохте, излиза, че са дадени десет... за спешна помощ 1,8 милиона лева, нали? Малко под два милиона.
Ст. Константинов:
В...
Водещ:
От 5 милиона по-малко от половината са дадени за...
Ст. Константинов:
За спешната помощ е милион и 83 759 лева...
Водещ:
А, и 83 хиляди, даже аз не съм... тоест четвърт някъде...
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
...от парите дадени за това. По десет на сто, пет... от тези пет милиона петстотин хиляди за администрация, един милиона и двеста хиляди за регионални здравни центрове, деветстотин осемдесет и четири хиляди национални здравни центрове, осемстотин петдесет хиляди трансфузионна хематология. Това ли са цифрите?
Ст. Константинов:
Да. Ето ги тук, общо правят 5 милиона 816 хиляди...
Водещ:
И как тогава в Благоевград са взели от Спешната помощ по 11 лева?
Ст. Константинов:
Ама...
Водещ:
Във Варна по 13, в Търново 50 - 60 лева, се възмущават от СДС.
Ст. Константинов:
Трогателно е възмущението, братско между СДС и БСП, което се получи, но това е друга тема. Аз веднага ще кажа - никакви пари, всъщност, не са давани за бонуси някакви или за допълнителни възнаграждения към труда. Става въпрос за фонд "Работна заплата". Там, където е имало центрове с голямо количество незаети бройки, както е София, парите от тези незаети бройки, част, процент от тях е раздаден на хората като допълнително материално стимулиране, тоест ние не сме дали нещо свръхбюджета. Това е бюджет, който е гласуван, знае се, че ще има примерно 300 щата, обаче работят 195 човека, те вършат цялата останала работа, понеже заплатите са им ултраниски, никой не иска да дойде и това е раздадено. Ако... има центрове, където са запълнени на 100 процента, и там, където са на 100 процента бройките запълнени, нищо не получиха.
Водещ:
Добре, а тези бройки как ги определяте колко да са? Защото това, което...
Ст. Константинов:
На базата... тези бройки ги определяме, примерно за Спешната помощ, на базата на това какъв обем население обслужват и каква квадратура.
Водещ:
Добре, ама излиза, че нещо грешно сте си определили бройките. Защото, ако...
Ст. Константинов:
Изобщо не е грешно.
Водещ:
...има места, ако има места в България, в които една работа може да се върши, примерно един да работи за двама, тогава се пита защо на други места трябва двама да си я работят тази работа...
Ст. Константинов:
Изобщо...
Водещ:
По-добре този, дето е един, да му се дадат двете заплати на него, да не са никакви бонуси допълнителни, разпределяни и т.н. И тогава, ако определите навсякъде по новата база - за много работа много пари, заплатите ще станат по-високи и ще ви се
запълват бройките.
Ст. Константинов:
Конкретният ви случай изобщо е неприложим към тази работа за спешната помощ, за работещите в центровете по трансфузионна хематология, защото работата е много и екипите им не достигат. Тоест на нас ни трябват...
Водещ:
Ама нали се върши тази работи?
Ст. Константинов:
На нас ни трябват и трябва...
Водещ:
Нали затова сте им дал бонус.
Ст. Константинов:
Не, аз не съм им дал бонус, а просто те не могат да си намерят достатъчно хора и поради тази причина остават незаетите места. Решението е не да им намалим бройката и да кажем "ами, да, в София в крайна сметка на нас ни трябват 40 екипа, ама ние имаме 17, хайде ще ги оставим да са 17 и ще им дадем заплати двойни. Трябва да им намерим... решението, трайното, е да им намерим 40 екипа и на 40-те екипа да им дадем двойни и тройни заплати. Ама за това трябва пари, а аз ги нямам. Ето това е истината.
Водещ:
И какво решение виждате?
Ст. Константинов:
Решението е... виждам да си търсим пари, българинът да мисли как да си увеличава производителността, да не почива, да не мързелува и това е начинът.
Водещ:
А, вие значи в стилистиката на премиера с мързелуването.
Ст. Константинов:
Това е в стилистката на "Икономист", който... Може да погледнете, колко са почивните дни на хората, работещи тук, и на администрацията включително. И се оказа, че нашата производителност на труда пада доста надолу.
Водещ:
Всъщност вашият предшественик д-р Финков припомня в "Стандарт", че вноската за здраве в ЕС е между 12 и 18 процента. И може би решението е да се намерят пари по този начин? Защото българинът е склонен да даде първо пари за колата да оправи, да иде на ресторант. А някак си за най-важното му, за тялото, му е
неприятно, като се заговори, че ще трябва да дава пари.
Ст. Константинов:
Да разбирам ли, че предлагате от следващия месец, примерно от вашите доходи 12 - 18 процента да отиват за здравната каса?
Водещ:
Това е... не, за вашата здравна каса бих желал нито един процент да не отива.
Ст. Константинов:
За съжаление нямам здравна каса все още. Обикновено, като министрите... министрите напуснат този пост, някои от тях много активно се включват в частния застрахователен бизнес. Но аз, поне за момента, нямам никакви такива индикации. Знаете ли, отвъд шегата, нали, която в момента си правим, не е и тук разковничето. Осем процента здравна вноска върху 100 лв. са 8 лв. Или, хайде да речем 300 лв. една заплата, има такива заплати по 300 лв. Осем процента са 24 лв. Ако ги направим да са 10 процента вноската, колко ще станат? Ще станат 30 лв. Шест лева добре дошли, обаче...
Водещ:
Няма ли да стигнат за 40 екипа в Бърза помощ?
Ст. Константинов:
Обаче не е решението на въпроса тук и не може пак да се сравним с Германия и другите държави, защото, ако имаш обаче 8 процента върху 1000 евро, какво прави това - 80 евро, или 160 лева. Тоест опираме до ниските заплати. Тук е нашето голямо
разковниче. И между другото аз не съм сигурен, че хората биха искали в момента точно в тая криза ние да им увеличим пък и вноските за здравеопазване. И поради тази причина никой в момента такъв вариант не обсъжда.
Водещ:
Всички въпроси, които обсъждахме, са свързани с пари. И те имат едно решение според дясно ориентираните икономисти - създаването на избор на хората къде да дават парите си за здраве и конкуренция за тези пари. Какво стана със собствената ви идея, за която даже аз не бих се сетил, ако не може наведнъж цялото общество да се осигурява по този по-свободен начин, да се започне с хората с най-високи доходи и те да дават част от задължителната си осигуровка в избран от тях здравен фонд.
Ст. Константинов:
Споделих я на доста хора и очаквах някаква реакция. Оказва се обаче, че тази тема за избора на хората къде да се осигуряват като че ли присъства само в определени моменти, когато искаме да кажем някаква тема, но не ги занимава много-много, което ми поставя въпроса има ли в момента обществен консенсус по темата една каса ли да са, много ли да са. Тоест ние винаги, когато сме в това студио, ми го задавате тоя въпрос...
Водещ:
Да, винаги ще ви питам до края.
Ст. Константинов:
И това е чудесно, обаче...
Водещ:
Това е единственото решение.
Ст. Константинов:
Обаче, ако ме пита... ако ме пита само един водещ на предаване или двама, или трима, в обществото нищо не се случва. За да стане нещо политически факт, особено в здравеопазването, трябва да има консенсус. Колкото е по-голям, толкова по-добре. От политическите парти в момента единствено, мога да се закълна, че ДПС имат последователна през годините линия и са казвали "ние искаме да има демонополизация на касата". Други в определени моменти са казвали "да, ама не сега, после". Трети са казвали "не, ние сме против", а на нас ни трябва консенсус между всички и обществото да е убедено, че това е по-добрият вариант.
Водещ:
Защото г-жа Даниела Дариткова, която е председател на здравната комисия в Народното събрание, казва, че съотношението на публични разходи към лични разходи в европейските стари за лекарства е 80 към 20 процента, а в България е 44 към 56 процента. Но в европейските страни е така, защото всъщност частните фондове плащат много от скъпите лекарства на своите клиенти, своите членове.
Ст. Константинов:
Няма директна връзка между тези два процеса. Има държави, където също са само с един фонд и плащат много лекарства. Тоест това не е основният въпрос. Тук основният въпрос е за избора на хората, за тяхната убеденост, че избрали най-доброто и за конкуренцията в предлагането на услуги, не е директно свързано с покриваните лекарства. Колко лекарства ще покриваме ние го решаваме в крайна сметка на ниво... дори има възможност и държавата да се намесва чрез тази Комисия по цени и реимбурсиране.
Водещ:
За какво похарчихте 340 милиона лева, трансферирани от Националната здравноосигурителна каса към държавния бюджет? Това попита Нели Нешева на изпроводяк.
Ст. Константинов:
Краткият отговор е: за здравеопазване.
Водещ:
Ама сега вие нали не сте давали за спешна помощ,
имунизации...
Ст. Константинов:
Но същия въпрос може да го намерим в стенограмата от 11 ноември 2011 година, когато съм имал от уважаваната госпожа Мая Манолова питане в Народното събрание.
Водещ:
Тоест Манолова и Нешева са свързани. Това ли намеквате?
Ст. Константинов:
И съм казал... Не. Ако трябва нещо да намеквам, е, че може би госпожа Нешева не е слушала изказванията в Народното събрание и затова е пропуснала този отговор, който между другото го давах и много пъти и по медиите. И ако трябва да бъдем към
момента... аз съм написал за какво са били похарчени - лекарства и мадикаменти централна доставка, център фонд "Лечение за деца", асистирана репродукция, трансплантации, методики и...
Водещ:
Има ли дадени пари...
Ст. Константинов:
Да?
Водещ:
Доктор Константинов, има ли дадени пари за спешна помощ, за имунизации, за метадон за наркозависими? Да обясним на слушателите...
Ст. Константинов:
За имунизации...
Водещ:
Това са дейности, които държавата трябва да прави с парите от данъците на всички, защото осигурените не са длъжни според българските закони, а и това е и логично, да плащат за тези неща. Използвали ли сте пари на осигурените за работи, които трябва да се плащат през държавния бюджет.
Ст. Константинов:
Когато се измисли този механизъм, който не е решение на здравното министерство, единствено здравното министерство не беше за. Всички го подкрепяха и този механизъм на плащане с трансфер от касата към държавата в крайна сметка е решение и на Народното събрание. И дори там, ако погледнете, и при сегашната година аз съм си изразил мнението, че за здравния министър е много важно бюджетът му да бъде много ясен и да не е свързан със Здравната каса. Оттам насетне аз мога да кажа, че с тези средства не са заплащани за спешната помощ, не са давани бонуси, не са застроени болници, не са купувани апаратури...
Водещ:
Възползвал ли се е неосигуран от парите на осигурените.
Ст. Константинов:
Е аз на ниво, ако трябва да тръгнем, министерството няма абсолютно никакъв механизъм да проверява кой е осигурен и кой не е осигурен...
Водещ:
Но това го казвате вие и това обезсмисля цялото осигуряване.
Ст. Константинов:
Аз казвам, че аз такава справка и никой нормален човек не може да даде, защото ние нямаме такива механизми и това е известно и това беше известно, когато се решаваше как да стане. Чист финансов въпрос, но това нещо малко по-завоалирано се
случваше и при предишното правителство. Само че там парите отиваха в един резерв, който седеше някъде, а пък след това държавният бюджет даваше на министерството. Така че, как да ви кажа... едното е малко по-явно, другото е малко по-скрито.
Водещ:
Но все са харчени пари на осигурените за неосигурени, казвате вие...
Ст. Константинов:
Но все са харчени... вижте, но все са харчени за здравеопазване и това е важното. Искам да ви кажа...
Водещ:
Ама това е "дайте да дадем". Това е комунистическият...
Ст. Константинов:
Ама чакайте, вие какво си мислите, когато...
Водещ:
Нали едни хора се осигуряват, други не и накрая...
Ст. Константинов:
Един казус, следният - какво си мислите, че се случва, когато един пациент, който е неосигурен, обаче го намерят в тежко състояние и го закарат в болницата и трябва да го лекуваме, и нито една нормална болница няма да го върне, първо, заради етиката, която има към пациента, и второ, защото най-малкото вие ще скочите, медиите, и ще кажете "как може, оставен човек, умиращ". Ние какво, ще го питаме ти осигурен ли си или не си осигурен. И след това този човек неосигурен си вземе шапката и изчезне и болницата откъде възстановява тия разходи. От всички останали, които обикновено са осигурени, на практика се ползват, вместо да се дадат парите за лекарства, вместо да дадат за поощряване на персонала, тя, болницата, го използва, за да погаси разходите по тоя човек. Това е истинската...
Водещ:
За спешна помощ трябва да плаща държавата.
Ст. Константинов:
Ама спешната помощ... какво значи спешната помощ. Спешната помощ, примерно центровете, ама един...
Водещ:
Ами колкото да не умре, толкова е спешната...
Ст. Константинов:
Е, колкото да умре, ама един човек...
Водещ:
Да не умре.
Ст. Константинов:
Да, де, ама нещата не са толкова прости. Ти го вкараш в болницата, ама след това той лежи 10, 20, 30, 40 дни. Кога значи ще умре и кога няма да умре. Може ли да го кажем това нещо.
Водещ:
15 лева такса майка на ден в "Пирогов" в "Труд" под глава, това вие за или против сте?
Ст. Константинов:
Това е абсолютна безсмислица и съжалявам, че всички тия катаклизми със лекарства и работи, които със сигурност ще ме занимаят и следващите 10 дни, не ми остана време, но категорично ще кажа на представителя ни в борда на директорите на "Пирогов" тая глупост да бъде премахната.
Водещ:
Забравих да ви питам д-р Райчинов твърди, че тази справка, дето я четете, и пред Народното събрание сте я чели, само за 256 млн. от 340 ставало ясно за какво са отишли и той казва "ние не разбрахме 84 млн. лв. от трансфера от здравната каса, от парите на осигурените към държавния бюджет, за какво са отишли". Излиза ли ви сметката там? Сега нямаме време да ги съберем...
Ст. Константинов:
Абсолютно, абсолютно излиза.
Водещ:
...всичките...
Ст. Константинов:
Защото това беше питане към есента, през есента "за какво сте похарчили тия пари", но тия пари, те... касата не ни ги дава в началото на годината 340 млн., а ни дава всеки месец, ни прави трансфер. И към момента трансферът, който ни е направила, ние сме казали към момента за какво е изхарчен и в няколко кашона им пратихме всичките документации. Естествено, че към месец октомври или ноември, когато е било, няма как за цялата година да са направени тези дейности и парите са изхарчени. Те не са и били получени в момента... на министерството. Това е разковничето и това сме дали като отговор и до всички медии, има го и, ако не се лъжа, и на сайта на министерството.
Водещ:
Имате ли политическа подкрепа, д-р Константинов, на парламентарната група на управляващата партия, на останалите членове на кабинета, на министър-председателя?
Ст. Константинов:
В кабинета колегите министри работим много добре. Министър-председателят... имам неговата подкрепа. Казах ви вчера разговорът, който водихме... въпросите бяха много конкретни и неговите задачи и срокове също бяха много ясни. Това, което ви говоря...
Водещ:
Нещо пропуснахте депутатите от групата.
Ст. Константинов:
Това, което... Ами, защото не съм свършил с министър-председателя. Това, което ви говоря за разговорите с фармацевтичните фирми, нека никой не се заблуждава, че е просто хрумване и някаква воля само на здравния министър. Това е...
Водещ:
Той ви каза...
Ст. Константинов:
Аз потърсих подкрепа, защото вие казвате самият - това са големи мултинационали и тук наистина българското правителство трябва да застане и да защити интереса на хората. Така че ще имам пълната негова подкрепа това нещо да се случи. Не може едно лекарство примерно, което аз мога да извадя данни на каква цена в момента се продава, а каква реална може да бъде... да продължи този процес.
Водещ:
А за депутатите какво... щяхте да стигате до тях?
Ст. Константинов:
Така, та Народното събрание... също в парламентарната група на ГЕРБ нито един човек не е дошъл и да ми каже "виж какво, ти нямаш моята подкрепа, не те харесвам" и...
Водещ:
А те за какво ви подкрепят? Честно да ви кажа, аз не знам каква е идеята на ГЕРБ, на министър-председателя, на здравната комисия...
Ст. Константинов:
За пушенето...
Водещ:
Не, не, за пушенето...
Ст. Константинов:
За пушенето ме подкрепиха страхотно и съм много доволен.
Водещ:
За какво да стане в здравеопазването? Всъщност каква е целта на ГЕРБ, каква реформа да направи? Вие сам казахте "само ДПС знае колко каси да има".
Ст. Константинов:
Целта на...
Водещ:
ГЕРБ знае ли какво иска?
Ст. Константинов:
...една реформа винаги е в крайна сметка не нещо просто да се промени, а да стане по-добро, само че здравеопазването може би е най-трудната сфера, в която нито едно действие не може да го кажеш, че е абсолютно добро и няма непредвидими варианти.
Водещ:
Вижте сега, тя и комунистическата партия искаше да стане по-добре, но даваха и пътя, по който смятаха, че ще стане.
Ст. Константинов:
Ама, те всички партии... те аз съм сигурен, че и консервативната партия в Англия и тя иска да стане по-добре...
Водещ:
ГЕРБ знае ли пътя, по който ще стане по-добре в здравеопазването?
Ст. Константинов:
Има програма, нали има предизборна програма. В предизборната програма...
Водещ:
В нея пишеше за многото каси и...
Ст. Константинов:
...пише ли, че трябва да има здравна карта, национална, на болницата? Пише, нали. Пише ли, че...
Водещ:
Ще има много каси - пише.
Ст. Константинов:
Ами, значи, ето аз, след като казвам и го говоря това нещо, го обмисляме.
Водещ:
А за пушенето? Накрая да кажете последно ще има ли обществени места, като баровете например, където ще бъде разрешено да се пуши?
Ст. Константинов:
Законопроектът е твърд, че никъде на обществени места няма да бъдат разрешени... Не, в смисъл... да, ще има на аерогарите. Това...
Водещ:
В тия, кутийките.
Ст. Константинов:
...в тия, кутийките.
Водещ:
Да.
Ст. Константинов:
Ако... Мисля, че това е достатъчно на тоя етап.
Водещ:
Никъде другаде няма...
Ст. Константинов:
И включително...
Водещ:
И ще ви подкрепи...
Ст. Константинов:
...и на...
Водещ:
...мнозинството?
Ст. Константинов:
...включително и на места, където се работи, където обаче се работи, примерно не сте само вие собственик да си ви е ваше ателие, а имате нает персонал, и там не трябва да се пуши.
Водещ:
И това ще бъде записано ясно и никакво отстъпление няма да има под натиска сега на фалиращи уж...
Ст. Константинов:
Това е позицията на Министерството на здравеопазването и тя е непроменена към момента.
Водещ:
Добре.
Ст. Константинов:
Никой няма да фалира, разбирате ли заради това нещо.
Водещ:
Не, аз това специално го разбирам. Така, значи новината е, че в понеделник министърът на здравеопазването Стефан Константинов събира представителите на големите фармацевтични компании в България с искане да намалят цените на лекарствата за здравната каса.
Ст. Константинов:
Абсолютно.
Водещ:
Стефан Константинов, гост на "Седмицата".