9 октомври, 2010 г., "Седмицата"
Водещ Кирил Вълчев:
Новият министър на здравеопазването Стефан Константинов в студиото. Добро утро, г-н Константинов.
Стефан Константинов:
Добро утро.
Водещ:
Къде трябва да се събират парите за здраве, на едно място ли, както е в момента, в НЗОК?
Ст. Константинов:
Това практически е невъзможно да се случи, защото има дейности, които. . . държавата има ангажименти към тях и няма начин да се случат само за здравноосигурените лица, в смисъл има имунизации, има международни програми, има спешна помощ, която е прерогатив на държавата и тя не зависи от осигурителния статус на човека. Тъй че няма начин всички пари да ги концентрираме в здравноосигурителната каса.
Водещ:
Остава ли обаче монополът на здравноосигурителната каса, това да бъде. . .
Ст. Константинов:
Твърдо да за следващата година, твърдо да.
Водещ:
А как си представяте да бъде подредено финансирането на здравеопазването, къде да отиват парите в един по-добър модел, който ще действа по-следващата година?
Ст. Константинов:
Ако ги погледнем в здравеопазването на различните нива, парите за здравеопазване примерно в извънболничната помощ трябва донякъде да бъдат контролирани от пациента, по-фин контрол от съучастие в плащанията няма. Тоест там развитието би следвало да бъде, ако говорим за доплащането, там е идеалното място, където то започва да се въвежда. В болничната помощ финансирането, подредбата би изглеждало по начина да има определени болници, където да се концентрират финансови средства, на базата на които да има повече персонал, по-качествен и повече оборудване. Разбира се, това е финансовата страна.
Водещ:
Да останем още малко на финансовата. Трябва ли здравноосигурителната каса да се конкурира с частните здравни фондове, както пише в предизборната програма на ГЕРБ?
Ст. Константинов:
Не. .. съжалявам, нали, че това го пише в предизборната кампания, аз ще ви кажа нещо друго, но не смятам, че в една бедна държава на сегашния ни хал това би бил добър вариант.
Водещ:
Добре, ама би трябвало, когато гласуваш за една партия, ти да се интересуваш какво предлага и можем да предположим, че хора, които са се интересували от този въпрос ще има ли частни фондове, които да са равни на държавните, са избрали ГЕРБ заради това и не са избрали например БСП, защото са на противната теза. И сега идва министър, който казва тази програма няма значение.
Ст. Константинов:
Я ми кажете честно - вие вярвате ли, че хората са гласували за ГЕРБ, защото са прочели предизборната кампания на . . .
Водещ:
Аз лично съм водил такъв дебат тук.. .
Ст. Константинов:
. . . ГЕРБ и тя ги е грабнала, или по някакви други начини?
Водещ:
. .. и така твърдяха тогава от ГЕРБ, казваха, че най-големият недостатък е лошата подредба на финансирането на здравеопазването и специално това, че БСП не пусна, и правителството на Сергей Станишев не пусна частните фондове.
Ст. Константинов:
Тъй като не съм изгладен политик все още, ще си позволя да бъда откровен и мисля, че хората са гласували за ГЕРБ поради съвсем други причини и са видели в лидера й определени качества, видели са едно някакво ново начало. Едва ли хората са прочели предизборната платформа и това им е било решаващото нещо. Но въпросът с частните фондове и здравната каса е принципен, всъщност това наистина ние трябва да си отговорим какъв модел ще развиваме, една каса или много. Аз не виждам нищо лошо в частните фондове, но просто си мисля, че със сегашните финанси, които имаме, и бъркотия в здравеопазването, ако заделим средства за тях и накараме хората задължително да се осигуряват допълнително и в някой друг фонд, това нещо ще допринесе към по-доброто развитие на системата. Обратно, ако дадем възможност на хората да имат избор дали да са към касата и им въведем доплащането, това ще е един механизъм, който тях ще ги стимулира доброволно да се осигуряват, защото, ако трябва някъде да заплати примерно при специалист или в определени болници нещо, той ще иска да се осигури допълнително.
Водещ:
Само че не стана ясно - избор всъщност не е избор. Става дума, че всички ще са си длъжни да си дават парите на държавната каса.
Ст. Константинов:
Да, аз това мисля, че за момента е правилно.
Водещ:
И ще има допълнително доброволно осигуряване.
Ст. Константинов:
То и сега в момента го има.
Водещ:
Тоест отпада причината, поради която беше въведена 8-процентната вноска пък под натиска на либералното крило в предишното правителство, НДСВ и ДПС, които казваха 2 процента отгоре върху тогавашните 6 ще се заделят, за да стане задължително допълнителното осигуряване и да се създаде конкуренция.
Ст. Константинов:
Тази причина отпада, това е била формалната причина да бъде въведено и може би те така са го мислили, но причината в здравеопазването да има нужда от повече средства си остава. Така че аз не виждам нищо лошо да имаме 8-процентна здравна вноска. Това по европейски практики не е някаква изключително висока цифра.
Водещ:
Тоест моделът, който вие си представяте на финансово подреждане - една държавна, обществена здравна каса, всички се осигуряват в нея, който иска да получава нещо допълнително или си вади пари от джоба, или се осигурява допълнително доброволно в частен здравен фонд.
Ст. Константинов:
Казано с едно изречение - за 2011 г. точно така ги виждам нещата.
Водещ:
Ама, с тия условности. .. каква е философията на управляващата партия? Ако 2011 г., защото е криза, трябва така да бъде, 2012 г. с уговорката, която правите, ще е нещо друго, така ли? В смисъл кога България ще има примерно министър на здравеопазването, който казва това е моделът и аз ще работя по него два мандата?
Ст. Константинов:
Значи... ето това е моделът и след това, ако нещата вървят добре, намали се малко напрежението, което. .. не е хубаво да се взимат решения в момент на напрежение, и то стратегически, ако се подредят и наистина успеем да го въведем това доплащане, това ще е могъщ стимул за развитието на доброволното осигуряване, ако то. . .
Водещ:
Но то ще си остане доброволно.
Ст. Константинов:
. .. значи, то ще остане до един момент. В един момент, когато малко се позамогнеме и кризата понамалее и се развържат малко хората, имат възможност да понесат, ако трябва може да се качи и вноската или тая вноска частично да се даде, да се върне, да остане 6 процента за здравната каса, пък се види, че може да се изразходват във фондовете и тогава да се. . .
Водещ:
Не ви разбирам кое е по-доброто по принцип? Като махнем всички други фактори, кой модел е по-добрият - този, който има задължително допълнително осигуряване, или който допълнителното осигуряване за здраве е само доброволно?
Ст. Константинов:
За всяка страна е различно. За България за момента първият модел, моделът, при който имаме една национална каса, за момента е по-добър, въпреки че знам, че сега ще скочат хората, които кажат - ама не, то, ако има конкуренция, то да има пазар и т. н.
Водещ:
Това не е ли хубаво? Нали десните са за това.
Ст. Константинов:
Да, но медицината е малко по-различно нещо. И ще ви кажа, че псевдо конкуренцията в здравеопазването всъщност ни докара до това положение, в което се намираме в момента, с този огромен брой болници и всичките изкривявания, които имаме. Свободният пазар в медицината, в здравеопазването не е никак хубаво нещо, повярвайте ми.
Водещ:
Впрочем същото каза Сергей Станишев, ще го чуят по-късно и слушателите ни, в интервю за "Правен свят", списанието, което издава "Дарик".
Ст. Константинов:
Аз мога веднага да. . .
Водещ:
БСП казва същото.
Ст. Константинов:
Никакво значение. Ами, щом го казват БСП, значи, ето, те трябва да подкрепят някои непопулярни реформи, които трябва да въведат една по-голяма роля на държавата в управлението на собствените й болници.
Водещ:
Тоест България в огромното си мнозинство постига съгласие за това, че здравеопазването няма да се изгражда на пазарен принцип.
Ст. Константинов:
Вижте, какво значи пазарен принцип в здравеопазването? Нали има принципът парите следват пациента и т. н.
Водещ:
Конкуренция между болници, между фондове.
Ст. Константинов:
Конкуренцията между болниците доведе до това да имаме най-високия ръст на хоспитализации в Европа и ако бяхме продължили тая тенденция през тази година, щяхме да станем абсолютни първенци, изпреварвайки досегашните лидери Австрия и Франция.
Водещ:
В момента се води дебат за това колко са ниски осигуровките в България. Това го подчерта, за пенсионните специално, министър-председателят. Вие сега допълнихте, че и 8 процента здравна вноска е сред ниските в Европа. Това означава ли, че трябва да се мисли за увеличение и на здравната вноска?
Ст. Константинов:
Колкото и да ми се ще като здравен министър да влезнат повече пари, ние трябва да си даваме сметка за икономическото състояние на държавата. Всъщност, когато икономиката на държавата работи, ще има и пари за здравеопазване. Едно е да имаш 8 процента от 500 лева, друго е от 1000, друго е от 2000. Аз не мисля, че ще е добра идея да вдигнем още здравните вноски. Това мисля, че ще бъде контрапродуктивно за икономиката.
Водещ:
А трябва ли държавата да продължи да плаща вноските на толкова много хора - държавни служители, полицаи, армия, на практика всички работещи с данъците си плащат на милиони осигуровките.
Ст. Константинов:
Ами, вие знаете, че държавата малко хитруваше с тая работа. Те всъщност се водят осигурени, а тя тихичко и тихомълком ги превеждаше, ама на хартия, парите. За мен изчистеният вариант е тези хора всъщност да си плащат по абсолютно същия начин, както останалите хора, осигуровките. Ако смята държавата, че заплатите са им ниски и това би ги ощетило, трябва да им вдигне просто заплатите, но да минат по същия режим. И когато някой не си ги е платил по някакъв начин, било то и държавата да е този некоректен платец, тия хора да отпаднат от системата, както това ще се случи примерно с вас, ако 3 месеца не си платите здравните осигуровки.
Водещ:
Това означава ли, че следващата година е възможно да се случи това нещо в България?
Ст. Константинов:
Това мисля, че при желание - никакъв проблем и би трябвало, защо да не се случи?
Водещ:
Тоест вие предлагате от следващата година определени категории работят, т.е. работещите за държавата да започнат да си плащат сами осигуровките.
Ст. Константинов:
Да, това нещо беше предлагано още, когато бяхме в лекарския съюз и е говорено, и имаше в един момент разбирателство. Сега тези остри финансови теми малко изместиха. . . Понякога такива дребнички детайли като се натрупат става голяма поразия.
Водещ:
Това е фундаментален въпрос обаче. Когато приехте да станете министър имате ли уверенията на министър-председателя и лидера на партията, на финансовия министър, на водещите фактори в парламентарната група на ГЕРБ, че тази ваша идея ще бъде реализирана, защото ако не бъде, това не е вашият модел?
Ст. Константинов:
Имам уверенията на министър-председателя, че той застава зад мене, зад моите идеи и трябва да вървим напред.
Водещ:
Тази идея сега обсъждаме.
Ст. Константинов:
Точно конкретната идея за здравните вноски на държавните служители не сме, но сме обсъждали много други неща.
Водещ:
Трябва ли да се влиза в затвора за неплатена здравна вноска?
Ст. Константинов:
Е, това... знам накъде биете, ама. . .
Водещ:
Не, наникъде не бия. Интересно е какво. . .
Ст. Константинов:
. . . не съм. . .
Водещ:
. . . мисли министърът на здравеопазването по този въпрос.
Ст. Константинов:
Не, не, разбира се. Мисля, че е прекалено. Мисля, че малко има и несъвършенство в закона, защото представяте ли си вие да сте работили сума ти години и по някаква причина ставате безработен, внасяли сте си съвестно и хоп, нали, за няколко месеца изпадате от системата. В смисъл. . .Ние винаги сме казвали, че сме на системата на солидарността, но на мен ми се ще малко да внеса. .. и в системата за несправедливостта да бъдем. Има голяма неравнопоставеност. Значи, абсолютна солидарност ние не можем да търсим. Няма как хората, които внасят и се осигуряват на много високи вноски, да отиват и да им казват - ами, свърши направлението, защото други някъде, където били и социално слаби, държавата много се грижела за тях и трябва непрекъснато да консумират. Знам, че това е деликатна тема, но ми се струва, че при нас солидарността е малко повечко, отколкото справедливостта.
Водещ:
Отпадат ли направленията?
Ст. Константинов:
Няма как да отпаднат за момента. На мен ми се. . . Но на мен ми се много. . .
Водещ:
За тях има съдебни решения.
Ст. Константинов:
За кое?
Водещ:
За това, че ограниченията са незаконни.
Ст. Константинов:
Е, това. . . Не, не, това бяха решения преди три години и те бяха по конкретен рамков договор. В момента практиката на върховния съд е. .. всички такива дела се губят с позоваването, че това си е съвсем нормална практика, а когато свършат тези лимити, лекарят може да насочва с обикновено направление на някаква хартийка към специалист срещу плащане или. . . .
Водещ:
Тоест ограничения няма?
Ст. Константинов:
Тоест ограничения има и те са законни в момента, но не. . .
Водещ:
Ама, вие казвате, че на някаква хартийка всеки лекар може да насочи.
Ст. Константинов:
Насочва, ама пациентът. . .
Водещ:
И трябва да се плати.
Ст. Константинов:
. .. ама пациентът си плаща. Това е. . .
Водещ:
Добре, ама в това няма логика.
Ст. Константинов:
А вие ме питахте дали отпадат ограниченията за направления, които са за безплатни прегледи...
Водещ:
Ама в това няма логика. Когато ти си осигурен, както казвате вие, платил си си всичко коректно и имаш нещастието да се разболееш на 29-о число на месеца, отиваш при лекаря и той ти казва - няма значение, че ти си бил осигурен.
Ст. Константинов:
Има логика в това да има регулация, защото ако оставим нещата да се. . . така, свободно, вие ще видите, че всичките средства, които са в касата, и те са ограничени, ще свършат за половин година. Но няма логика да е по този механизъм, това искам да кажа. Аз затова говорех за доплащането, защото. . .
Водещ:
Какъв ще е механизмът?
Ст. Константинов:
Механизма, който предлагам - хората да могат да отиват директно при специалист, но да трябва да участват с. . . частично в цената.
Водещ:
Не мога много да ви разбера. Значи, ако аз се разболея на 10-о число и още има направления личният ми лекар, не ги е свършил, аз отивам първо при него, нали.. .
Ст. Константинов:
Добре.
Водещ:
. .. и той ми дава направление, защото е началото на месеца, и аз си отивам без пари при специалиста или с някакво малко доплащане например, ако се реализират тези ви идеи. Ако отида обаче на 29-о число, вече са му свършили направленията и той ми казва - ами. . . новият министър, нали, каза отиваш, плащаш си директно, иначе трябва да чакаш до 2-и, 3-и да ми дойдат новите, за новия месец, нали, през това време може да умреш, нали, по-добре да отидеш.
Ст. Константинов:
Аз ще ви предложа един. . .
Водещ:
Лично да си платиш.
Ст. Константинов:
. . . друг вариант.
Водещ:
Тоест има значение кога се разболяваш.
Ст. Константинов:
А какво ще кажете, без значение кога се разболявате, ако вие имате възможността да отидете при който си искате лекар и на базата на здравната си книжка, било тя хартиена или електронна, да отидете при който си искате лекар и да знаете, че цената, която вие трябва да заплатите е "Х", или цената, която ще плати на лекаря е "Х", и по този начин няма. . .
Водещ:
Касата на лекаря.
Ст. Константинов:
. .. касата на лекаря, и по този начин отпада възможността да ходите при личния си лекар.
Водещ:
И това ще е за всички обаче?
Ст. Константинов:
И това може да бъде за всички, а когато вие не знаете към какъв специалист да се обърнете, просто боли ви коремът и се чудите дали сте за хирург, дали сте за уролог, дали за нещо друго, да си отидете при личния лекар и той тогава да каже - да...
Водещ:
Ама не трябва да има разлика в плащането. Значи, трябва да бъде еднакво.
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
Значи тогава и бабата, която няма пари, ще отиде по същия начин, по който аз отивам, защото тя също е осигурявана от българската държава.
Ст. Константинов:
Практически да. Аз не виждам проблем за това нещо да се случи.
Водещ:
Тоест вие сте за тотално доплащане?
Ст. Константинов:
Ето тук, например сега по никой начин няма да може да ме упрекнете, че съм фен на Сергей Станишев, защото това пък е абсолютно пазарен подход.
Водещ:
Не, не, не ви упреквам, изясняваме. . .
Ст. Константинов:
Но пазарен. . . Но къде пазарен подход?
Водещ:
. . . какво предлагате.
Ст. Константинов:
Там, където сумите не са големи. Нали, говорим за прегледи, които струват, да речем, в момента. . .
Водещ:
Петдесет лева.
Ст. Константинов:
Как 50 лв.? Не мислете, че цяла България е като София.
Водещ:
Колко е един преглед при акушер-гинеколог в Кюстендил?
Ст. Константинов:
Здравната. . . Между 15 и 20 лв.
Водещ:
. . . на свободния прием - 20 лв.
Ст. Константинов:
Между 15 и 20 лв., а касата заплаща в момента за преглед 14 лв. и 50 ст. за първичен и 8 за вторичен.
Водещ:
Тоест 14,50, а вие в Кюстендил е 15, т.е. ..
Ст. Константинов:
Да го сложим и с потребителската такса, един преглед в момента върви за страната средна цена около 17 лв.
Водещ:
Тоест вие казвате - вече спирате да ходите при джипита, нали, ако искате отивате само да се ориентирате, информативно, нали, къде да идете.
Ст. Константинов:
Вие ще трябва да ходите, защото те ще са ви хората, и аз горещо ви съветвам да ходите при общопрактикуващите, защото те ще са хората, които ще ви правят имунизации, разни други такива неща.
Водещ:
Да, ясно. Но става дума, когато имаш по-сериозен проблем, джипито е. . .
Ст. Константинов:
Да, или специфичен.
Водещ:
. . . вече няма значение направлението, спира да има значение от това, което описвате, то отпадат направленията всъщност при вас. ..
Ст. Константинов:
Да, ето ви един вариант на регулация.
Водещ:
. .. изобщо отпадат. Просто си плащаш, значи, от 14,50 до 17 - 2,50 плащаш и отиваш директно при специалист?
Ст. Константинов:
Реално вие плащате в момента при общопрактикуващия 2,40 потребителска такса и след това 2,40 вие си доплащате 5 лв. в момента.
Водещ:
Деликатният момент е такива ли ще са размерите. . .
Ст. Константинов:
Сега. . .
Водещ:
. . . на доплащанията действително?
Ст. Константинов:
Това е интересното, и как ще се регулира. Всички са притеснени, че много бързо ще се свърши бюджетът на касата, защото всеки ще се юрне. Аз не съм толкова. . . Смятам, че когато хората започнат да си плащат, прегледите при специалисти ще понамалеят.
Водещ:
Ако плащаш 2,50, няма да намалеят, защото нали досега си плащал 2,40.
Ст. Константинов:
Не, вие по никакъв начин няма да плащате 2,50, ако се въведе тази система.
Водещ:
А колко ще плащам?
Ст. Константинов:
Всъщност, да. Ако махнем. . .
Водещ:
Нали ги смятахме?
Ст. Константинов:
Да, ако махнем 5 лв., то отиват... там някъде, 3-4 лв. да се доплати отгоре. Всъщност вие ще си платите 7 или 8 лв. реално. . .
Водещ:
А сега, как ги сметнахте? Сега не мога много-много да ви разбера. Казахте 17 лв. е при акушер-гинеколог в момента. 14,50 плащала касата, значи трябва да дам 2,50. Трябва да ви кажа, че за 2,50 не познавам човек, даже бабите, за които обсъждахме, които. . .
Ст. Константинов:
Аз ще ви ги. . . Не, не.
Водещ:
. . . няма да отидат да се прегледат ей така.
Ст. Константинов:
Не 2,50, а. .. вие ме вкарвате в едни такива детайли, които са много любопитни, но ние сега си правим един чисто теоретичен разговор, но ако искате ще ви го сметна, като това по никакъв начин не трябва да се изтълкува, че от утре, нали, хората ще почнат да плащат повече. Ето, ако вземем примерно 18 лв. да е цената на прегледа.
Водещ:
Вдигнахме с... 18.
Ст. Константинов:
Просто да е по-лесничко. Ако 50 на 50 плаща касата и държавата. . . касата и пациентът, какво става? Девет лева трябва вие да доплатите.
Водещ:
А аз пък не мога разбера каква е логиката, при положение че от моята вноска, осемте процента, в момента има такива резерви, че държавата може не 18 да плати, а 20. Нали така излиза?
Ст. Константинов:
Логиката е, че тези резерви, дори да ги пуснем, те ще се свършат. Вие пуснете ли нещо безконтролно то се свършва. Ако вариантът с доплащане на населението не се хареса. . .
Водещ:
Тоест вашата идея е 50 на 50 да се направи плащането при специалист?
Ст. Константинов:
Не бъдете толкова настойчив. Аз го давам като пример. Може и да е по-малко. В момента при зъболекарите има подобен механизъм. Те имат ограничен пакет. Там, ако надвиши определени бройки, вариантът, реинбурсният процент, който плаща касата, той се намалява, всъщност мониторира се. Винаги бюджетът ще бъде ограничен и желанието да бъде изразходван винаги ще бъде по-голямо.
Водещ:
Най-важното обаче е, че вие казвате, че принципът ще е еднакъв. Аз не искам да бъда в положението да има едни, дето ще могат да минават с направления, защото са отишли по-навреме и са имали щастието да се разболеят в началото на месеца, а пък аз да минавам по-късно.
Ст. Константинов:
Аз съм. . .
Водещ:
Всички ще доплащат.
Ст. Константинов:
Аз съм човек, който предпочита такъв вариант, но, разбира се, ще има хора при всички положения, като бременните, като хората диспансеризирани и като децата, които ще минават с направление и абсолютно безплатно. Защото това би значило ужас, нали, в обществото, а и не е редно да го правим. Знаете, че не са толкова много ражданията при нас.
Водещ:
На вас доплащали ли са ви?
Ст. Константинов:
В смисъл . . .
Водещ:
В смисъл. .. примерно министър Гайдарски, ваш предшественик, си признаваше най-откровено, че са му слагали в багажника агнета.
Ст. Константинов:
Като тръгна. . . лекарите получават благодарността по най-различни начини - като започнем с добра дума, букет цветя, бонбони. . .
Водещ:
Агне?
Ст. Константинов:
. . . уиски, агне, плик с пари. Това е традиционната форма на благодарност към българските лекари. Отговорът е - аз съм български лекар и съм средностатистически и нищо не ми е чуждо.
Водещ:
Въпросът е защо към българските лекари е такъв, а като отидеш да се преглеждаш в германска болница, това с плика примерно не е така.
Ст. Константинов:
Защото германският лекар получава 5000 евро, а българският не. И хората знаят - никога не съм казвал на пациент не, ако не ми донесеш букет цветя или не ми дадеш плик с пари, аз няма да ти свърша тази спешна работа, когато съм задължен, когато съм на работа в болница или в кабинета работя по договор с касата.
Водещ:
Събраните до момента в резерва пари всъщност лекарският съюз се съгласи, че няма да отидат за здраве, нали?
Ст. Константинов:
Със споразумението на практика да.
Водещ:
Всъщност тези пари, които са събрани от българите за здраве, няма да отидат за здраве. При положение, че мога да ви давам сега примери за липсваща например техника, заради която същите тези хора, дето са дали тези пари, се налага да ходят да се изследват в Германия, Австрия, Турция, има една известна клиника край Истанбул, където ходят стотици българи за онкологични изследвания. Има ли логика в това? Тези пари, които са дадени за това и България има очевидни нужди, съдейки по това как хората гласуват в търсене на лечение в чужбина, да не бъдат използвани за здраве?
Ст. Константинов:
Ако я търсим логиката, можем да я намерим единствено във факта, че т. нар. пари за здраве, които са давани за здраве, години наред не се използваха за здраве, а стояха замразени в. . .
Водещ:
Вие сте друго обаче. . .
Ст. Константинов:
. . . резерва.
Водещ:
. . . вие сте друго, вие не сте БСП.
Ст. Константинов:
А сега се даде възможност всъщност 8-те процента вноска директно и изцяло да се използват за здраве. Защото проектобюджетът пак предвиждаше всъщност от 8-те процента на практика по-малко от 6 да се изразходват реално за здраве и да се увеличават. Това е единствената логика, която мога да намеря. Кой на какво се е съгласил, в крайна сметка това споразумение беше малко да го кажа и пазарлък.
Водещ:
Да, ама този пазарлък насърчава ли хората да си плащат осигуровките?
Ст. Константинов:
Насърчава. . .
Водещ:
Значи, имаме един болен човек, който не може да се изследва в България, защото няма определени пари. . .
Ст. Константинов:
Не, не. . .
Водещ:
. . . и определени консумативи. . .
Ст. Константинов:
. . . Не мислете, че тези пари, които предшественикът ми д-р Нанев, който всъщност беше преди Анна-Мария Борисова, проф. Борисова, той ги нарече виртуални. Това са парите всъщност, които държавата е трябвало да превежда за всички тези категории осигурени и за нейните служители, които тя ги е превеждала на хартия. Бъдете сигурен, че вашите пари, които сте си ги платили вие, те са изразходвани за здраве, вероятно не от вас, но от нуждаещи се в този момент.
Водещ:
Тоест това са неплатените пари на държавните служители?
Ст. Константинов:
Точно така и точно поради икономическото състояние на държавата се правеше този номер, който между другото не е измислен от ГЕРБ.
Водещ:
На този държавен служител обаче са му казали, че го осигуряват. И той примерно е стоял на държавната работа, защото е смятал, и така е в целият нормален свят, хората не си смятат само заплатата, смятат си и екстрите към нея. . .
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
. . . тоест осигуровките, които плащат. И значи той си е смятал, че той си плаща в работата.. .
Ст. Константинов:
Той е смятал и когато се е разболявал си е ползвал. . .
Водещ:
. .. и в един момент се разболява и те му казват тук нямаме еди-какъв си изотоп например, защото парите свършиха, и ти единственият начин да си решиш въпроса е да идеш да се изследваш някъде в чужбина. Това ти е единственото решение. И едновременно с това някакви резерви, вие казвате, стоят виртуални и на него му е казано, че са му взети пари за това или дадени пари за него.
Ст. Константинов:
Въпросът е много по-дълбок, а той е, че държавата ни е твърде бедна, за да си позволи този модел в момента на здравеопазване и начина, по който се харчат парите, и тази силна социална функция или огромен пакет, който покрива касата, разбирате ли. Това е фундаменталният въпрос.
Водещ:
Тогава се отива към това. . .
Ст. Константинов:
Затова държавата прави тези номера, е правила още преди да се появи ГЕРБ. . .
Водещ:
Вие сте за намаляване на пакета, който. . . Значи, това е също честно, казват лекуваме. .. тези 20 болести ще се лекуват от касата в България. . .
Ст. Константинов:
Аз мисля, че пациентите по-лесно биха приели да участват донякъде в доплащането си, отколкото да им се намали пакетът.
Водещ:
Добре, но. . . пример от седмицата - решение на съда в Люксембург, който казва: ако в България не могат да ти излекуват, може би неточно ще се изразя, рака на окото и за целта ти вадят окото, но в ЕС, в Германия могат да ти го излекуват и ти да продължиш да виждаш, здравната каса, казва съдът в Люксембург, е длъжна, след като ти си си платил осигуровките, и е сметнала, че това са осигуровките, които ти иска, а не като в Германия два пъти повече например, здравната каса е длъжна да плати 25 000 евро на германската болница, която те е оперирала. И тогава излиза, че всички българи ще се излекуват от всичко, което се лекува, някъде из Европа и трябва да се плаща.
Ст. Константинов:
Не е толкова просто. Не съм с конкретното последно решение запознат, но дебатите, които се водят в Европа за трансграничното лечение на пациенти, общо взето, в един момент опряха до ситуациите, при които да, длъжно е да се заплати, но в рамките на това, което се отделя в собствената държава. Тоест, ако ние тук отделяме по клиничната пътека 2000 лв., а в Германия струва 25 000 евро, вероятно пациентът ще получи само 2000 лв. или 1000 евро заплащане.
Водещ:
Тоест вие ще направите едни пакети, така да ги наречем, и всеки ще може да си види. Аз се осигурявам в НЗОК, защото съм и длъжен да го направя, давам там 8 процента, примерно максимумът е колко - 160 лв. на. . . не 20 000, 8 процента, върху 2000 8 процента - да, 160 лв. на месец е максималната осигуровка. Ако се осигурявам на максимума с тези 160 лв., ще получа при определено заболяване еди-какъв си тип операция, примерно вадене на окото, ако съм болен от рак на окото. За да получа нещо повече, т.е. да ми го излекуват, аз трябва да си доплатя или от джоба, или. . .
Ст. Константинов:
Или да се осигурите допълнително.
Водещ:
. . . да се осигуря допълнително. И това, ще кажете, е за всички болести, какво ще се поеме?
Ст. Константинов:
То реално в момента е такава ситуацията, но ние никога няма да стигнем в близките години Германия и винаги там ще бъде по-доброто лечение, и във Франция. Абсурд е това да се мисли. Тук непрекъснато се спекулира - ще направим стандарти, ще наситим с апаратура. Даже вие ми казахте трябва да се купи апаратура. Ами, вие знаете ли, че ние по брой на скенерите на глава от населението сме над средноевропейския. По ангиография сме на средноевропейско равнище. Това решава ли ни въпроса?
Водещ:
Готов ли сте с карта обаче, защото пък има куп апарати, които ги няма в България, с карта, с която да махнем тези излишни скенери, да ги продадем например и да купим с тези пари, които сме взели от тях плюс още, да купим неща, които ги няма?
Ст. Константинов:
Още по-интересно е и голям успех ще бъде, ако минат програмите, които в момента текат за около 150-200 милиона, там, където стана скандалът с тези файлове на министерството. Всъщност това са едни европейски пари, които могат да се вземат, и с неща, които няма да ни натоварят бюджета, ние да осигурим такива специфични апарати. . .
Водещ:
Вие знаете ли, има ли България направена карта, къде какви апарати. . .
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
. . . колко трябва да има. . .
Ст. Константинов:
Да, да, да точно. . .
Водещ:
. . . които да бъдат по стандарт. Има?
Ст. Константинов:
. . . точно това е тази стратегия, която беше внесена и с която се кандидатства за пари ...
Водещ:
Това кой го е направил - Анна-Мария Борисова или Божидар Нанев?
Ст. Константинов:
Това е дело на Анна-Мария Борисова, всъщност програмата е започнала при Божидар Нанев, върната, развита от проф. Борисова и всъщност заместник-министър Десислава Димитрова е човекът, който движи там нещата. И това, ако мине, ще е голям успех.
Водещ:
Тя остава заместник-министър. Кого ще махнете?
Ст. Константинов:
За момента остава. Всичките те дойдоха и вкупом си подадоха устно оставките и казаха, че могат да го направят писмено начаса и аз им казах момент, изчакайте. . .
Водещ:
Още не сте решил. . .
Ст. Константинов:
Още не съм решил. Искам малко да има приемственост и да се запозная с нещата. Добри специалисти са, но вероятно и там ще има промени.
Водещ:
Вие сте за диагностично свързани групи вместо сегашните клинични пътеки, нали?
Ст. Константинов:
Категорично.
Водещ:
Това е по-скъпо, казват. В Германия с въвеждането им разходите са скочили с 30 процента. Чета публикации в интернет, вие ще кажете дали са верни, но, общо взето, общото твърдение е, че това е по-скъпо.
Ст. Константинов:
Общо взето, истинското твърдение е, че това е справедливият начин на заплащане на болниците. Не зависи директно от ресурса. Ако имаш малък ресурс, плащаш малко, ако имаш голям ресурс, плащаш повече. Сегашните пътеки не дават сметка за тежестта на заболяването, за придружаващите заболявания и ги прави крайно неприемливи за финансирането.
Водещ:
И затова лекарите лъжат от немай-къде, защото. . .
Ст. Константинов:
И затова лекарите са изкушени, когато. . .
Водещ:
. . . трябва да пишат, че два пъти оперирал някого, за да...
Ст. Константинов:
Да, или. . .
Водещ:
. . . мине два пъти по пътека. А той е извадил всичко наведнъж.
Ст. Константинов:
. . . или да се слага за по-скъпа пътека и няма начин как да се осъществи контрол. Нямаме ли намаляване на броя на болниците, нямаме ли начин на финансиране намаляване, нищо добро не ни очаква.
Водещ:
На вас налагало ли ви се е така да лъжете? Не знам във вашата практика, но примерно като вадиш детето и да откриеш някакво друго заболяване, което трябва да оперираш, някакъв тумор, миома или нещо такова. . .
Ст. Константинов:
Не. . .
Водещ:
. . . и да пишеш, че си оперирал, веднъж си извадил детето, зашил си и след това, след 5 дни, пак си оперирал?
Ст. Константинов:
Нека да ви дам друг пример. Налагало ми се е да пускам пациент, който е здравноосигурен и има право да получи лечение, примерно бременна, която е в девета седмица на бременността и получава кървене. Но плодът е жив, всичко се развива, но жената кърви. Но в клиничната пътека е записано, че аз не мога да я приема, ако тя няма 10 седмици навършени, и аз я пиша, че жената повръща, което си е чиста лъжа. И аз я пускам по пътека, по която всъщност тя няма право. И това ми се е налагало да го правя, нали. .. сега, съжалявам, вече като министър надявам се касата няма как да ме санкционира, но. . .
Водещ:
А защо като. .. вие какво като сте министър?
Ст. Константинов:
Не, защото аз съм го правил в болница.
Водещ:
. . . не го разбирам.
Ст. Константинов:
Защото това е масова практика и касата много добре я знае, но ето това е несъвършенството на клиничната пътека.
Водещ:
Кога ще сте готови обаче с тези, ето обяснихме всъщност какво е диагностично свързана група, в която да може да се свърже това заболяване, което вие казвате, с раждането и да се платят повече пари, отколкото ако е било нормално раждане.
Ст. Константинов:
2012 постепенно може да започне да се въвежда.
Водещ:
2012. ..
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
Догодина ще ги запишете. ..
Ст. Константинов:
За 3 месеца е абсурд, нали, да се. . . Не, те трябва да се купят. . . да се купи софтуер и групери, и т.н. Просто лицензии. . . тия неща. Идеалният вариант е просто да вземем нещо от чужбина и нищо да не се пипа тук, защото има страхотен лобизъм. Те също могат да бъдат изкривени, тия диагностично свързани групи, и да се окаже, че някои процедури започват да струват повече от останалите.
Водещ:
Т.е. вашата идея е не ние да ги измисляме, а да купим диагностично свързваните групи на някоя западноевропейска държава.
Ст. Константинов:
Точно така.
Водещ:
Готов софтуер.
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
А какво става с личната електронна здравноосигурителна карта?
Ст. Константинов:
Ако има пари, ще я правим. Това е хубаво нещо като електронно досие да го има, макар че. . .
Водещ:
То пари има пак, да ви кажа, милиард и отгоре.
Ст. Константинов:
В здравната каса, в здравната каса. В министерството бюджетът не е цветущ.
Водещ:
А, тоест... значи. . .
Ст. Константинов:
Министерството ще се. ..
Водещ:
. . . трябва да го плати министерството, това всеки да има лична карта.
Ст. Константинов:
В смисъл, ако има желание здравната каса, тя може да го направи с парите, които ще дойдат от следващата година. А министерството ще се бори, ако спечели някоя европрограма, както примерно са направили в Румъния, тя струва някъде около 60 - 70 милиона, може да се направи за всички българи, би било идеалният вариант. Министерството . . .
Водещ:
Т.е. това също преди 2012 няма да стане, като ви слушам.
Ст. Константинов:
Т.е. това няма да стане в 2011 също.
Водещ:
А впрочем пропуснахме да изясним - здравната каса от кого ще се управлява? Първо, като се извади зам.-министърът на финансите, кои ще са двамата представители на държавата?
Ст. Константинов:
Здравната каса в новия закон за здравното осигуряване, според това споразумение трябва вероятно да се върне старият принцип, трипартитният. Да има. . . досега има един на синдикатите, ще има двама, и горе-долу да имаЕ.
Водещ:
Всички ще са по двама - двама работодатели, двама. ..
Ст. Константинов:
Да, паритет, но ще се. . .
Водещ:
От държавата кои ще са двамата, като няма да е от финансите човекът?
Ст. Константинов:
. . . но ще се избира от Народното събрание кой ще бъде. . .
Водещ:
Представителите на държавата. Те ще са двама, нали. ..
Ст. Константинов:
Ами да, държавата ще си реши.
Водещ
. . .по този модел. ..
Ст. Константинов:
Сега в момента г-н Горанов, след като бива изваден, някой друг ще бъде на негово място, но едва ли министърът на здравеопазването ще го посочи.
Водещ:
А на вас кой ви е сега началник - Симеон Дянков или Цветан Цветанов? Имам предвид в чий ресор ще остане здравеопазването?
Ст. Константинов:
Симеон Дянков.
Водещ:
А ще се. . . какви бяха заглавията - взимат здравето на Дянков, дават го на Цветанов. Лекарският съюз искаше, вие бяхте още в лекарския съюз, да минете от Дянков към Цветанов. Сега към кой ще сте?
Ст. Константинов:
Аз съм към Симеон Дянков в момента.
Водещ:
А вие. .. а в лекарският съюз бяхте ли от тия, дето смятаха, че трябва да минете към Цветанов?
Ст. Константинов:
Това е по-скоро,така,медийна изява и екзотична,за да подскаже,че сме недоволни от финансирането и че смятаме, че в Министерството на вътрешните работи. . .
Водещ:
Т.е. бяхте.
Ст. Константинов:
. . . има ред. Доколкото съм бил в лекарския съюз, да, макар че аз лично не съм го никога казвал това нещо и не го смятам за сериозно, въпреки че Министерството на вътрешните работи и здравеопазването дълги години е било едно и също. Но не мисля, че това е. . .
Водещ:
То още след Освобождението, мисля, че са заедно МВР-то и здравето.
Ст. Константинов:
Да, да. Това няма абсолютно никакво значение. Всъщност аз искам министерството да си е една структура, която да има малко повече тежест и да провежда политика. За съжаление зад това нещо трябва да се крият финанси. В крайна сметка опираме до там.
Водещ:
Т.е. вие сте си доволен да сте си към Дянков в момента?
Ст. Константинов:
Много умело, нали, ми ги слагате тези неща в устата. Аз просто казвам каква е ситуацията и това не значи. . . и това не буди нито доволство, нито недоволство. До момента, в който не влезнем в остър конфликт, финансов, аз нито ще изразявам доволство, нито недоволство.
Водещ:
Ще останат ли болниците търговски дружества? Преди да отговорите, четохте ли в програмата на ГЕРБ какво пише?
Ст. Константинов:
В програмата на ГЕРБ пише точно това, за което съм и аз - болниците не трябва да бъдат търговски дружества. Това е толкова объркано. Ами знаете, това е една фундаментална промяна, която променя абсолютно всичко. И това е една. . . знаете, че в края на 90-те години имаше една сериозна реформа, която за момента беше голям успех, но в тая реформа имаше няколко грешки, които бяха заложени, и това е една от тях, че болниците са търговски дружества, Търговския закон, с идеята, нали, за конкуренция и работа. Нещата са сведени дотам, че аз като принципал на държавните болници почти нищо не мога да им кажа. Ние... дава им министерството за капиталови разходи, те могат да си ги вземат парите, да си ги сложат на банкова сметка и да си точат лихвите от нея, и нищо да не направят. Те може да си направят търг, лекарствата в болницата в Кюстендил да струват 3 лева едното, а в болница Х да струва 8 лева същото лекарство, просто защото те са си абсолютно независими и аз единствено мога да свикам общото събрание и да кажа вие си отивате, уважаеми представители. . .
Водещ:
Впрочем тези хора, на които сега касата дължи, т.е. на болниците, които те управляват, касата дължи толкова много пари, ще оттеглят ли исковете, които са завели срещу касата?
Ст. Константинов:
Аз не знам колко искове са завели, но мисля, че не са чак толкова много.
Водещ:
Ама те, ако не са ги завели, пак по българското право трябва да влизат в затвора.
Ст. Константинов:
Ето това е абсурд. Всъщност се оказва, че държавната болница започва да съди собствената си държава, защото в момента на криза и на. . . примерно, да речем, може дори да си и на грешки на финансирането, не е осигурила необходимите финанси. Има сбъркано нещо в цялата работа, не ми изглежда нормална тая ситуация.
Водещ:
Добре, тръгва ли процедура по промяна на болниците като търговски дружества, да престанат да бъдат такива?
Ст. Константинов:
Аз съм говорил с много хора и им казах окей, и аз съм съгласен, че това е сбъркано. Кажете ми какво трябва да направим и всеки се хваща за главата. . .
Водещ:
Години.
Ст. Константинов:
. . . и казва: леле, това е ужасна работа.
Водещ:
Години процедура.
Ст. Константинов:
Не знам дали е години.
Водещ:
Не може едно търговско дружество, без да спази общите правила за ликвидация.
Ст. Константинов:
Това значи коренна промяна на закона за лечебните заведения, коренна.
Водещ:
Ще я правите ли?
Ст. Константинов:
Аз ще я правя, но доколко ще ми стигнат силите вече тук е въпрос на друго нещо.
Водещ:
Как ще изберете кои 120 болници да останат?
Ст. Константинов:
Пак ви казвам, числото 120 беше хвърлено така, но хайде, ако искате, толкова пък ви хареса.
Водещ:
Е, що така хвърлено?
Ст. Константинов:
Да, защото горе-долу това е... по много първични изчисления направено. Те може и да са повече, може и да са по-малко. Но критерият, по който трябва да се избират едни болници кои да са структуроопределящи, са колко пациенти могат да обслужат, какво оборудване имат, какви специалисти имат, какви шансове за развитие имат и на какъв регион са.
Водещ:
Това всъщност ще са болниците, на които ще се плаща от здравната каса.
Ст. Константинов:
Това ще са болниците, на които ще се плаща приоритетно от здравната каса. Ние спрем ли на другите болници да плащаме, значи, че ги режем и ги унищожаваме, а това ще е пагубно. И аз не си правя. . .
Водещ:
Да, ама как ще се избира приоритетността? В смисъл отишъл един болен в 121-ата болница, тя го излекувала и тази болница ви казва платете. Вие викате: чакайте, първо ще платим на другите 120.
Ст. Константинов:
Не, не, не така. Хората ще са информирани кои ще са болниците, които са структуроопределящи.
Водещ:
А, т.е. вие ще пуснете не ходете в тия другите болници, защото не са структуроопределящи?
Ст. Константинов:
Не, няма такова нещо. Вие ще знаете, че в София имате 5 - 10 болници, които са с изключителна важност, останалите ще си има много частни болници, където ще можете да отидете, но може би ще трябва нещо да си доплатите.
Водещ:
Т.е. ще има болници за бедни и болници за богати.
Ст. Константинов:
Не е така. Ще има болници, където нищо няма да се плаща, и болници, където, да речем, може би ще трябва да доплатите нещо.
Водещ:
Как викате вие на тия, дето не могат да плащат, и тия, дето могат да плащат? Аз им викам на едните бедни, на другите - богати.
Ст. Константинов:
Ама аз съм виждал много богати, които са много стиснати и не искат нищо да платят, и се натискат, и ми звънят с връзки да получат направление за скенер, а имат бизнес за милиони.
Водещ:
Няма да споря с вас, но обратният вариант - беден, дето да отиде в болница за богат, няма, защото няма как да плати. Значи пак ще има болници за бедни, където ще ходят и стиснати богати, но със сигурност ще има болници, които ще са само за богати. То това не е лошо, вие защо не искате да отговорите?
Ст. Константинов:
В представата ми е точно така, защото обратният вариант пък да имаме болници, където. .. . множество, където се размиват средствата, не води до никъде.
Водещ:
Ще приватизирате ли болници? Понеже казвате, че собствеността в този модел, за който говорите, няма значение....
Ст. Константинов:
Има такива дискусии, обаче са на много ранен стадий и за момента не се обмислят сериозно.
Водещ:
Предвиждате ли промяна в спешната помощ, да няма лекари? Има такива модели по света, или там са много по-малко, но не ходят с линейките висококвалифицирани лекари, ходят фелдшери.
Ст. Константинов:
Това е важно, но за мен е много по-важно спешната помощ да бъде разтоварена от несвойствените й функции, т.е. да преглежда социално слабите и малцинства, просто защото няма къде другаде да отидат и защото са си решили, че там е мястото, където трябва да получат лекарска консултация, която въобще не е спешна. Това ще е предизвикателство.
Водещ:
Още малко за доболничната. Забравих да ви питам - как гледате на идеята на професор Генчо Начев от "Монитор" тази седмица джипитата да получават основно парите си за свършена дейност, а само малък процент да е на брой хора, които са им пациенти.
Ст. Константинов:
Теоретично добра идея, която на практика е трудно реализуема. Защото капитацията е въведена, тъй като е най-евтиният начин за плащане. И понеже държавата ни е бедна. . .
Водещ:
Организация имате предвид.
Ст. Константинов:
. . . за организация, казвам си го направо, и понеже държавата ни е бедна, затова е измислена капитацията, която в крайна сметка пък като се сметнат средствата, които се плащат за общопрактикуващите, не са чак толкова малко спрямо останалите медицински специалисти. Така че за момента там трусове не предвиждаме.
Водещ:
Кога ще се увеличи потребителската такса за преглед при джипи. В смисъл да стане еднаква за всички.
Ст. Константинов:
Да се изравни, реалистичният срок е 1 януари.
Водещ:
От 1 януари, оттогава може ли да стане и това, дето казвате, за ходенето директно при специалист?
Ст. Константинов:
Със законодателни промени теоретично би могло да стане, всичко зависи как се приема в обществото, нали, въпросът е да се напишат промените в закона, да се видят, да се обсъдят, ако се вдигне голям вой, няма да стане, ако се възприеме от хората - защо не.
Водещ:
Колко пари за скъпо струващо лечение е предвиден в бюджета на Министерството на здравеопазването за следващата година. Същите ли са като тази, повече ли са или по-малко?
Ст. Константинов:
Обмислят се варианти някои от нещата да бъдат изтеглени и да преминат към здравната каса, затова на този етап ще се въздържа от конкретни числа.
Водещ:
Кой трябва да продава в аптеките - само фармацевт или всеки?
Ст. Константинов:
Лекарствата твърдо от фармацевт.
Водещ:
Понеже чета, че . . . по вестниците се намеква, че вие сте се бил уговорил с аптекарите и че щял сте да им съдействате за промяна да не бъдат само фармацевти в аптеките.
Ст. Константинов:
Абсурд, нали, това не знам в кой вестник е писано и по какъв повод, но. . .
Водещ:
Ами, така с недомлъвки - срещнахме се, той разбира ни, казват от аптекарите.
Ст. Константинов:
Не, не, не съм . . . виждал съм се. . .
Водещ:
Позицията ви е ясна - само фармацевти, както е в момента всъщност регламентирано.
Ст. Константинов:
Само фармацевти, но там проблемът е по-различен. Става въпрос за продуктите, които не са фармацевтични - сапуни, шампоани против пърхот, гелове и т.н.
Водещ:
Каква е позицията ви по повдигнатия от депутата от "Синята коалиция" Лъчезар Тошев отново въпрос за мълчаливо или изрично съгласие за трансплантация.
Ст. Константинов:
Аз мисля, че мълчаливото съгласие е по-добрият вариант.
Водещ:
Това, което е всъщност в момента.
Ст. Константинов:
Не трябва да стопираме. Вижте, имаше много хубава инициатива, започнаха хората да даряват органи на починали близки, не трябва да спираме този процес или каквото сме направили.
Водещ:
Идва грипът, след грипа си отиват министри - Божидар Нанев, пишат пак в пресата, че следващата седмица ще бъде обвинен заради "Тамифлу"-то. Вие купувате ли грипни ваксини?
Ст. Константинов:
Подобен скандал имаше във Франция. Те може би за около 1 милиард евро закупиха маски, шапки, грипни ваксини, хапчета, които след това се разбра, че не са им нужни. Сега е много лесно да кажем Божидар Нанев е големият грешник, който е направил, ама за времето, когато беше грипът, си припомнете, че всяка медия започваше с това - починала бременна или еди-къде си. . .
Водещ:
Да, и цяла Европа купуваше.
Ст. Константинов:
Цяла Европа купуваше, разбира се, трябва да сметнем създаването на една психоза, че там имат участие и изключително големи финансови фармацевтични групировки. Това е обществена тайна. Така че аз се надявам имунитетът на българската нация да е достатъчно силен, за да не влизаме в огромна епидемия и аз да съм поставен между популизма - ние сега ще дадем много големи пари, за да се справим с нещо, което от медицинска гледна точка е ясно, че трябва да мине време и да се изгради имунитет, и тя просто ще си изчезна ваксината. Такава е картинката, тъй че за обвиненията към Божидар Нанев не съм много убеден доколко са основателни.
Водещ:
Вие сте 15-ият министър на здравеопазването на България след края на комунизма. Аз съм говорил тук примерно с 12 от тях, откакто водя това предаване, и вие изглеждате човека с най-ясни тези и не страхувате и да ги излагате, и да ги защитавате. . .
Ст. Константинов:
И надявам след мен да няма много бързи смени, защото има практика на всеки нов министър да му се слага портретът в рамка по стъпалата. Вече сме стигнали до 4 етаж на министерството и ако продължи със същия темп ще трябва държавата да влиза в капиталови разходи да надстроява министерството, за да има за следващите, което във време на криза не е хубаво.
Водещ:
Добре де, а имате ли. . . Колко души сте управлявал най-много?
Ст. Константинов:
Двадесет и шест хиляди - лекарският съюз.
Водещ:
Добре. Защото въпросът за административния опит, нали, изведнъж от практиката ти, където си си сам и примерно с една медицинска сестра, те слагат в едно министерство от няколко хиляди души. Това е страшна организационна работа, липсата на опит няма ли да ви пречи?
Ст. Константинов:
Може би ще ми помага, защото аз познавам страшно опитни хора и които познават в детайли системата, но така или иначе са влезли в определени взаимоотношения и начин на мислене, което би им пречило, докато аз мисля, че за момента съм свободен от такива неща.
Водещ:
Какво ви каза Бойко Борисов, защо не дойде на избора ви. "168 часа" веднага написа, че се дистанцира от вас.
Ст. Константинов:
Нещо беше в духа на: абе, я ги остави тия, не мога да им се занимавам с изпълненията, да си правят каквото си искат, аз имам други важни работи.
Водещ:
Вярно ли два пъти ви е канил, преди да станете министър?
Ст. Константинов:
Да.
Водещ:
Тоест, когато стана Анна-Мария Борисова, той и вас ви канеше. И вие тогава защо отказахте?
Ст. Константинов:
Ами, защото ми дойде доста изневиделица и не бях убеден, че нещата могат да се случат точно тогава. Всъщност той не ме е канил тогава за министър, за други постове и . . . много високи.
Водещ:
За какъв ви канеше тогава?
Ст. Константинов:
Дайте сега да не навлизаме в детайли, но пак имах същите уверения, че ще мога здравната реформа, така, така, така да я върша. След което, нали, един ваш колега запита: а, значи ти си искал да си ставаш министър . . . вие сте искали да ставате министър и затова сте изчакали. Всъщност идеята ми да се захвана с тази работа е малко, ей така, по-различна. В момента имаме сравнително добър шанс да се направят реформи. Защо - защото има една партия, която има голямо мнозинство в парламента, която може да казвате, че, нали, така, се лута и има различни схващания. . .
Водещ:
Ами вие лично развихте. . .
Ст. Константинов:
. . . но защо не. . . да. . .
Водещ:
. . .много различни от партията идеи.
Ст. Константинов:
. .. но защо не аз да съм човекът, който да генерира и около мен да се получи някакво течение и да се свърши работа. Представете си какво би се. . .
Водещ:
Казвате защо не. Защото обикновено е обратното - партиите дават идеите и министрите ги изпълняват. А в случая излиза, че министърът ще каже на партията, дето я избрал народът какво да прави.
Ст. Константинов:
Не, не, аз няма да им кажа, но около тези неща, работейки със здравната комисия и с всички хубави неща, които са в програмата, просто да се опитаме да ги реализираме. Ето, имат в предизборната програма за болниците търговски дружества, но досега никой не го говореше това. Всъщност тяхната програма аз идвам да я изпълня. Но я си представете.
Водещ:
Но няма да я изпълните за здравната каса да не е монополист.
Ст. Константинов:
Ами, аз съм против. Сега, ако те решат, нали, че ще бъде, има и такъв вариант, но аз мисля, че ще бъде грешка. Но ако се насъберат много гласове и кажат - не, ще се случи. . . Но искам да ви кажа нещо друго. Я си представете, че този вот теоретично беше минал, какво следва, и падне правителството, следва коалиция. Е, мислите ли, че с варианта коалиция ще може да се направи каквото и да е в здравеопазването. Ама, 100 процента не. Тоест сега имаме удобна възможност - криза, където може. . .
Водещ:
Е, как - коалиция сте, "Атака" подкрепи, иначе без "Атака" теоретично ще падне, ако "Атака" гласува против . . .
Ст. Константинов:
Коалиция от типа на тройната коалиция, където са орел, рак и щука, нали, това дойде ли. . . А какво мислите, че би се случило, ако примерно ГЕРБ няма силни позиции. . .
Водещ:
Имате ли еднакви идеи с "Атака" в здравеопазването?
Ст. Константинов:
Да, да, за болниците, за ролята на държавата - там намираме общ език.
Водещ:
Вашата голяма цел в края на мандата на цялото . . . Първо, голямата ви цел е да изкарате, нали, да сте министър на здравеопазването до края на това правителство.
Ст. Константинов:
Това не е голямата цел, но ще бъде много добре, мисля, и за държавата, и за мен.
Водещ:
А истински голямата ви цел?
Ст. Константинов:
А истински голямата цел е да направим по-спокойно здравеопазването и по-дружелюбно към пациентите.
Водещ:
Министърът на здравеопазването, новият министър на здравеопазването д-р Стефан Константинов специален гост на "Седмицата".