Върни се горе

10 декември 2011 г., "Седмицата"

 

           Водещ Кирил Вълчев:

           Стефан Константинов, министър на здравеопазването, в "Седмицата" на "Дарик" радио. Здравейте, г-н Константинов.

           Стефан Константинов:

           Здравейте.

           Водещ:

           Всъщност ще има ли промяна в болничната помощ следващата година в България?

           Ст. Константинов:

           Разбира се, има промяна и тя е ясно изразена и в бюджета, и в законовите промени, които направихме.

           Водещ:

           Няма да има две промени. Хората отново няма да имат никакъв избор, поне за част от парите си да дават на фонд, който те си изберат, и няма да се плаща на болниците по начина, по който вие настоявахте, с диагностично свързани групи, а не с клинични пътеки.

           Ст. Константинов:

           Но да не забравяме, че хората в България имат пълната свобода да избират и болница, и лекар, те имат право да избират независимо дали е частна, държавна, общинска и знаят, че тяхната осигуровка ще бъде заплатена на болницата.

           Водещ:

           Но в студиото на "Дарик" вие казахте, че сам ще настоявате за промяна в начина на финансиране и хората да имат по-голям избор.

           Ст. Константинов:

           Разбира се, моето настояване продължава и се конкретизира с действия, надявам се в сряда следващата седмица финално да бъде ратифициран договорът за закупуване на класификационната система за диагностично свързани групи в Народното събрание.

           Водещ:

           Откога няма да се плаща вече по отделни болести, много елементарно казано, а ще търси връзката между отделните заболявания, когато някой ги лекува в болница?

           Ст. Константинов:

           Доколкото не съм видял още методиката, по която ще се формулират бюджетите на здравната каса, има възможност някои положителни действия още през следващата година да залегнат в самата методика на здравната каса. Що се касае за плащане по диагностично свързани групи, реално може да започне от 2013 година.

           Водещ:

           А защо не стана от 2012?

           Ст. Константинов:

           Защото се забавихме със закупуването на класификационната система, кодиращата система за процедурите.

           Водещ:

           Тя щеше да бъде купена от Австралия ли?

           Ст. Константинов:

           Да, тя първоначално се предвиждаше с решението да бъде от националната каса закупена, но се изтъкнаха доводи, че тъй като това е въпрос на национална политика, трябва да бъде ангажирана държавата. Когато се ангажира държавата, се вдига доста нивото на договор и минаваме и през Народно събрание. Това... буквално ни отидоха само там четири месеца.

           Водещ:

           А парите сега вече ще бъдат дадени не от бюджета на здравната каса, а от бюджета на държавата.

           Ст. Константинов:

           Парите ще бъдат дадени от бюджета на здравното министерство.

           Водещ:

           Е има ли ги в бюджета за следващата година или още в тази?

           Ст. Константинов:

           Има ги, да. Не, предвидени са тази година, аз затова много държа да стане до края на годината, за да не ги загубим и тези средства, които сме ги предвидили.

           Водещ:

           Колко струва всъщност този пакет?

           Ст. Константинов:

           Въпросът е, че точно това е...

           Водещ:

           С информация на практика.

           Ст. Константинов:

           Точно това е поверителната клауза и няма нищо скрито-покрито в решението за диагностично свързани групи, но по искане на австралийската страна точно тази част от договора е закрита. Искам да ви кажа, е парите въобще не са толкова много и не отговарят на тиражираните стойности.

           Водещ:

           А защо Австралия?

           Ст. Константинов:

           Защото тяхната система е най-отворена и е приета от множество европейски държави и тя може да се развива...

           Водещ:

           Може би ще е отворена?

           Ст. Константинов:

           Може да се модифицира и да се усъвършенства и получаваме пълни права върху нея. Отгоре на всичко това е договор между две държави, а не да го купуваме от частна компания, за да има пълната прозрачност и да няма никакви съмнения в други цели.

           Водещ:

           Тоест от това, което казвате, излиза, че вие прокарахте диагностично свързаните...

           Ст. Константинов:

           Германия е закупила от Австралия, множество държави, някои от тях като Македония, Сърбия и т.н. около нас - също. Най-много държави в Европа се очертава да работят с австралийската система, от нея да са тръгнали, което ще значи, че може да съпоставяме резултатите си и да ползваме вече постигнатото от тях.

           Водещ:

           Край на клиничните пътеки от 2013, няма умишлено замотване с цел да не стане?

           Ст. Константинов:

           Да, аз искам край на клиничните пътеки от гледна точка на начин на финансиране. Аз искам да... те могат да останат като средство за алгоритъм, примерно препоръчително, но не и чрез тях да се плаща.

           Водещ:

           И 2013 ще стане.

           Ст. Константинов:

           Ако не ни мине някаква котка път нова.

           Водещ:

           А промяната във фондовете? Хората да могат част от вноската си само да дават в държавния фонд, държавната здравноосигурителна каса, а друга част от вноската да избират или за определени доходи май ви беше идеята, която ми обяснявахте предния път...

           Ст. Константинов:

           Последния, да, това, което ви казах, но...

           Водещ:

           Ако някой взима 2 хиляди лева и се... (говорят едновременно, не се разбира - бел. ред.)... да има избор.

           Ст. Константинов:

           Но знаете ли, когато се дискутира една тема, примерно се хвърля идея, много е важно да видим каква е реакцията. Аз не видях някаква сериозна реакция, интерес нито от политическите партии, нито от обществото по този въпрос. Знам, че винаги във вашето предаване ми го задавате и знам, че темата е интересна от гледна точка чисто практически, от гледна точка на неяснотата, с кризата, как ще се развият нещата в евросъюза, финансовата нестабилност. И краткото време, краткото време, което остава - година и половина до следващите избори, не ми се струва много реалистично да очакваме, че точно през тази година някакви кардинални помени в тази насока ще се случат. Ако това нещо се прави...

           Водещ:

           ГЕРБ няма да пусне частните фондове през този си мандат.

           Ст. Константинов:

           Как да няма да ги пусне, те са пуснати, те съществуват.

           Водещ:

           Няма да направи така, че да заработят, като има например, както  с пенсионното осигуряване, задължително осигуряване в частен фонд?

           Ст. Константинов:

           Ами ако го даваме примера с пенсионното, мисля, че там по-скоро имаше неудачи и те трябваше да заработят. Те бяха предвидени много по-рано, но виждате какво се случва - не събрали пари, не могат да плащат. Тоест, ако това ще ни е светлият пример, трябва да сме много, много внимателни.

           Водещ:

           Добре. Значи да обобщим дотук - диагностично свързани групи до края на мандата на ГЕРБ ще работят...

           Ст.. Константинов:

           Да.

           Водещ:

           ...в българските болници, частни и здравни фондове със задължителна вноска в тях - не?

           Ст. Константинов:

           Частни здравни фондове, задължителна здравна вноска и всички тези неща е хубаво да започнат да се правят от началото - от първия ден на печелене на избори, за да може в рамките на обозримия период на 4 години да може да се отчете и някакъв резултат.

           Водещ:

           Защо ограничавате сключването на договори на здравната каса с болници? Всъщност това е част от по-големия дебат за картата на болниците в България.

           Ст. Константинов:

           Защото болниците в България са страшно много. Те са фрагментирани, разделени, много  от тях са твърде малки, работят само по определени диагнози и от това страда цялото население.

           Водещ:

           В 9 области, твърдите, и всъщност това с в големите градове, че има свръхмного болници?

           Ст. Константинов:

           Да, имаме области, където болничните легла са около 3 на хиляда, има места, където стигат до 8, т.е. на определени места имаме концентрация на болнични ресурси, а в други места се затварят болници и населението страда. Поради тази причина държавата трябва да има ясна здравна политика и да гарантира универсалност, еднаквост и достъпност на всички български граждани за лечение.

           Водещ:

           Тоест вие сега ще кажете на касата, или казвате с промените в закона, че тя не може да сключва договори автоматично с всяка нововъзникнала болница?

           Ст. Константинов:

           Между другото, да, когато говорим за конкуренция, винаги се е твърдяло, че едно от хубавите неща, когато има множество каси, всъщност най-хубавото нещо е, че множеството каси... всяка каса си избира с кого да сключва договор и множеството каси по никакъв начин не са задължени да сключват договор задължително само с точно определени болници. Аз не виждам причина този подход защо да не бъде предположен и когато имаме една каса, която каса всъщност събира нашите пари и трябва да купува най-доброто. Така че ние трябва да обясним във всеки регион колко болници може да има - многопрофилни, специализирани - и здравната каса да сключва договор само в рамките на тези болници.

           Водещ:

           Е, вие няма да кажете това, вие ще кажете с колко болници здравната каса може да сключва договори. В един регион може да има и десет пъти повече болници, ако има частни клиники.

           Ст. Константинов:

           Да, но тъй като... тъй като веднага сигурно ще се появи спекулацията, че чрез този механизъм ние ще се опитаме да намалим броя на болниците, ако приемем, примерно в София, че има 10 болници, ние да кажем "ще сключи с 5" и да ги отрежем, така, фигуративно казано. Искам да обясня, че не ни е това целта. Това е за момента  касата ще може да сключи договори с лечебните заведения, които се намират, но ще спре за в бъдеще възможността да се увеличава и да се раздробява системата. Което значи какво? Че утре може да се появи нова болница и тя ако има повече специалисти, ако има повече отделения с нея ще се сключи договор, но ще трябва друга структура, която вече не работи, да изчезне и с нея няма да може.

           Водещ:

           Ако вярно съм разбрал, обаче вашето предложение за изискване за една година работа на нововъзникнала болница, преди да сключи договор със здравната каса, не е минало според...

           Ст. Константинов:

           Не, минало е, беше отхвърлено от Народното събрание.

           Водещ:

           А вие... какъв ви беше мотивът за това?

           Ст. Константинов:

           Мотивът беше, че във време, когато имаме криза и не знаем точно как ще се развиват финансите на държавата, не може да си позволим неяснотата изведнъж в средата на годината  да се появят множество нови болници и да кажат "ние сме тук на пазара, искаме бюджет", а има болници, които започват с милиони левове. И ако такива болници се появят, те ще искат парите, парите трябва да се вземат отнякъде другаде. Тоест ние ще разклатим финансово системата и може да предизвикваме неблагополучия. И няма нищо лошо, така, погледнато от тази гледна точка, една болница, след като се появява и не е... предварително на никого не е търсено нито разрешение, ние има обосновка да съществува, да я видим как работи една година и чак тогава здравната каса да сключи договор. Но това не мина. Между другото единственият смислен довод, който разбирам, е, че ако някой човек е направил инвестиция към момента, ние изведнъж да му каже "ама не, чакайте още една година", може да се окаже трудно финансово за него. Но и другата логика е абсолютно вярна, че трябва да имаме предвидимост. Не може когато се прави бюджетът за здравеопазването и той е една определена величина, изведнъж да се появяват нови играчи. Разбира се, в такива случаи парите винаги се вземат от някъде другаде.

           Водещ:

           А вие всъщност готов ли сте с картата на болниците на България?

           Ст. Константинов:

           Практически - да.

           Водещ:

           И по средни показатели на колко българи колко легла ще има, с кои други европейски държави може да се сравни България?

           Ст. Константинов:

           Не, ние не искаме да се сравняваме с европейските държави дотолкова, доколкото няма държава Европа и ако се сравняваме със средноевропейски показател, ще е много грешно. Но все пак може да се сравним със среднобългарски показател. Ако не се лъжа, бяха 5.87 броя на леглата средно. Там, където е...

           Водещ:

           Това на колко жители?

           Ст. Константинов:

           На хиляда, ако не се лъжа, беше...

           Водещ:

           Така, шест легла на хиляда.

           Ст. Константинов:

           И ако приемем, че това е средният показател, предвиждаме един механизъм там, където, в областите, където е над средния брой...

           Водещ:

           А той до колко стига, имате ли спомен?

           Ст. Константинов:

           Ами над осем минава.

           Водещ:

           Тоест там, където е над 8, трябва да се намалят болниците...

           Ст. Константинов:

           Казваме така - че...

           Водещ:

           ...и да се компенсира там, където са под 6.

           Ст. Константинов:

           Не, не, не. Нещо... нещо много по-реалистично. Нещо много по-реалистично. Казваме, че там, където са над средния брой, това е максималният и касата няма да може да сключи повече договори  спрямо тези, които е имала предходната година. Тоест ние не позволяваме да се разширява. Ние не казваме с кои болници да сключва, ние не казваме "не, да не са нови, да са само стари и т.н.", но ограничаваме тази бройка. Това ни дава предвидимост.

           Водещ:

           С големи дългове ли ще влязат болниците в следващата година?

           Ст. Константинов:

           С по-малки от миналата година.

           Водещ:

           Но държавата няма да ги покрие?

           Ст. Константинов:

           Мисля, че не е редно, защото винаги се изтъква, че за дълговете са виновни единствено недофинансирани пътеки, лошото финансиране и т.н. Но аз мога да ви дам примери за държавни болници - било то чисто държавни или със смесено участие, които нямат дългове и се справят добре, и други, които пословично и винаги затъват. Така че това ще е много лош знак към едни структури, че каквото и да правят, винаги ще има някой да ги покрие. И в крайна сметка дори...

           Водещ:

           А ще има ли затворени болници заради фалити?

           Ст. Константинов:

           В крайна сметка дори това не е желание на здравния министър, а става въпрос за чисти финанси. Ако ги имахме парите, може да си затворим очите и да кажем "нека, сега ще правим социална политика и ги даваме". Но като го нямаме парите, какво ще направим.

           Водещ:

           Ще бъдат ли затворени болници заради фалити?

           Ст. Константинов:

           Болници заради недалновидна политика на собствениците им със сигурност ще бъдат затворени, ще се самозатворят. Те ще се самозатворят...

           Водещ:

           А те, собствениците, са главно държава и община.

           Ст. Константинов:

           Собствениците са общините. Държавна болница, ако толкова изпадне в затруднение, ще бъде затворена и дейността й ще бъде поета от друга структура. Ние имаме достатъчно брой лечебни заведения, за да не си позволяваме да финансираме нерентабилни структури. И веднага мога да ви дам пример. Ето, примерно в Пловдив болницата, белодробната, непрекъснато трупа дългове, същевременно ние имаме голяма университетска болница, която може да поеме тази дейност, да поеме и пациентите, и персонала, който е. Така че може да оптимизираме по този начин работата.

           Водещ:

           А вие не бяхте ли всъщност противник на това на болниците да се гледа на търговски дружества?

           Ст. Константинов:

           Аз съм противник да се гледа на болниците като търговски...

           Водещ:

           Даже искахте, спомням си миналата година, помните ли, че вие участвахте тогава като представител на "Събитието на годината" - кризата в здравеопазването, макар да не беше много честно точно вие да взимате този приз...

           Ст. Константинов:

           Да.

           Водещ:

           ...защото проблемът се дължеше на предшествениците ви. Но тогава вие казахте точно преди една година, че ще искате промяна, така че болниците да не са търговски дружества.

           Ст. Константинов:

           Да, наистина миналата година получих награда, която се дължеше на труда на други...

           Водещ:

           И сега е голям комплимент,  че няма да гостувате другата седмица, когато ще обявим "Събитие на годината", защото според... тази година според българските медии здравеопазването и проблемите в него не са събитие, което си е направо комплимент за вас.

           Ст. Константинов:

           А, в смисъл аз се надявам, че вие давате и за положителни събития. Аз се надявам пък някога да стане положително събитие, че нещо хубаво е станало в здравеопазването. Да, вижте, това е едно от нещата, които мога да си призная, че не беше реалистично да искам за промяната в търговския... регистрация на болниците и не заради друго, а заради факта, че се оказа...

           Водещ:

           Процедурно.

           Ст. Константинов:

           ...изключително трудна, сложна процедура. И пак във връзка с дълговете. Ние, за да преобразуваме една структура в друга, трябва да изчистим дълговете, а просто тези пари в момента ги нямаме. И от тази гледна точка наистина... тук казвам, че за момента явно не е била правилна оценката ми.

           Водещ:

           Да останем още малко в болниците с промените, които ще направите с доставката на, как ги наричаме, медицинските изделия. Това, което става сега, е като ти трябва например определено нещо да ти сложат в тялото, например някой изкуствен прешлен, те пращат в определена фирма, която ти иска хиляди левове, ти си го купуваш сам и ти го поставят в болницата. Какво ще се промени?

           Ст. Константинов:

           Няма да ви пращат никъде. Ако този консуматив се поеме от здравната каса, ви се поставя и никой не ви праща никъде и нищо не плащате. Ако е извън пакета дейност, която здравната каса заплаща, вие отивате на касата на болницата и там си заплащате и всичко се контролира откъде се взима. Болницата провежда търгове, закупуват и я продават на цената, без да трупат никакви печалби, т.е. няма да могат и да начисляват върху това нещо.

           Водещ:

           Тоест не отделните доктори, както е сега, ще имат бизнес с тези фирми производители и вносители, а вече самите болници институционално ще...

           Ст. Константинов:

           Това е правилното решение и това гарантира качеството и проследяемостта, а също пречи на лошите практики, които са се породили, защото ясно е, че за да ви пратят точно в определен апартамент да си купите изкуствена става, вероятно се пораждат и други интереси, които не са здравословни.

           Водещ: 

           Много хора предполагат, че взимат процент тези доктори...

           Ст. Константинов:

           Аз мисля, че имаше достатъчно разследвания журналистически, които ясно хвърлиха светлина върху този процес.

           Водещ:

           Обаче нали знаете каква ще бъде сега реакцията? Точно тези специалисти ще започнат да казват "ето, сега болницата ме задължава да ти сложа еди-какъв си консуматив при операцията, защото те са го купили с търг. Това... то за теб щеше да е по-хубаво ти да идеш там при онази фирма на третата пряко оттук и тя да ти даде това, което по-полезно за теб, обаче няма да сложим това, дето е хубавото за теб, ще сложим от това по-лошото, защото с търг са го взели, че е по-евтино, ама"...

           Ст. Константинов:

           Мисля, че такива приказки, които се случват за съжаление в ежедневието, рушат непрекъснато доверието в здравеопазването и е много пагубно лекарите да ги изричат, защото в крайна сметка хората остават наистина с някакво съмнение, че някой им е подшушнал еди-какво си ако било, щяло да стане много по-добре. Но ние ще бъдем абсолютно твърди - само през касата на болницата и между другото това е много добро за доброволните фондове, които финансират, част от тях финансират точно такива изделия. Когато има проследяемост, всеки може да си направи доброволно осигуровка и не да плаща пари, а да му бъде платено от този доброволен фонд. Самите представители на фондове са идвали при мен и са ми носили фактури за едно и също изделие от една и съща фирма със съвсем различни цени, които се разминават в пъти,

което може да предположим за къде са отишли разликите.

           Водещ:

           Въпросът е, г-н министър, ще остане ли избор обаче за хората. Например, ето, във вашата сфера, сигурно и вие ще потвърдите, че има по-добри, по-скъпи упойки, има и по-евтини упойки, които вършат сигурно същата работа, но ако някой има възможност да си купи по-скъпата упойка, би искал да си я сложи. Сега, ако вие го лишите от възможност на касата на болницата да избира между 5 вида упойки, едната от които е мерцедесът на упойките, а другата е прост голф тройка...

           Ст. Константинов:

           Това е много, много грубо комерсиализиране на медицината и поставяне по погрешен начин въпроса. Пациентът отива, за да бъде излекуван. Той трябва да има правото да избере кой ще го излекува. Технологията да избира упойки... ето, аз съм лекар, ако ми кажат коя упойка избирате, тъй като не съм анестезиолог, бих се затруднил. Какво остава за човек, който не е специалист. Какво значи по-добра упойка. В конкретното състояние...

           Водещ:

           Тази, дето струва повече пари.

           Ст. Константинов:

           Не е вярно. В конкретното състояние може много евтино нещо да върши по-добра работа от ултраскъпо. Така че това е много специфична материя и затова ние се доверяваме на лекаря и той трябва да прецени. Така че горещо препоръчвам на колегите да не поставят пациентите в решение те да избират с по-хубава или с по-лоша упойка. Винаги на пациента трябва да се предлага най-доброто за неговото състояние и не е той, който трябва да решава с каква упойка. Затова има хора, които учат, работят и те трябва да знаят.

           Водещ:

           Лекарите вече няма да са наематели в диагностично-консултативните центрове пак според промените...

           Ст. Константинов:

           Нека, нека да уточня нещо. Не става въпрос за това. В момента с промените в закона за лечебните заведения даваме възможност на общопрактикуващите лекари да бъдат съсобственици и съучредители на медицински диагностично-консултативни центрове, ако желаят. Ако не желаят, могат да си работят индивидуално. За момента. . .

           Водещ:

           А защо е тази възможност, защо се налага?

           Ст. Константинов:  

           Ами, аз бих попитал - а защо се забраняваше досега.

           Водещ:

           А защо се забраняваше досега?

           Ст. Константинов:

           Ами никой не може да разбере. Защото всички бяха разделени, значи, общопрактикуващите, те по един начин там се регистрират и си работят, специалистите са нещо друго, болниците - трето. А истината е, че може да има медицински център, където да работят общопрактикуващи, които са специалисти по обща медицина, хирурзи, гинеколози, и те ще дават една много по-комплексна грижа и лечение за пациентите. Както болниците защо да нямат структури, които да извършват извънболнична помощ. Тоест това раздробяване и фрагментиране в здравеопазването беше изключително пагубно. Ние се опитваме да го преодолеем и им даваме тази възможност. Времето ще покаже кои от тях ще се възползват от нея, не ги насилваме, но аз мисля, че това е добро решение, има... колеги да се групират и да правят единни

центрове. Между другото такива центрове ще са много подходящи за оказване на 24-часова грижа на пациентите. Да знаят къде да се обръщат. Прототипите, които започнахме с дежурните кабинети, ето какво показаха - всъщност, че голяма част от дежурните кабинети всъщност се изпълняват от лекари специалисти.

           Водещ:

           Всъщност в доболничната помощ има три традиционни въпроса, какво ще стане през следващата година с тях - специалистите, профилактиката, спешната помощ. А проблемът с нестигащите винаги направления.

           Ст. Константинов:

           Извънболничната помощ, поне това, което министерството успя да отстои и да убеди Министерския съвет - че е редно да се запазят цените на нивото, каквото бяха миналата година, поради простичката причина, че колкото повече пари даваме за извънболнична помощ и насочваме пациентите да се лекуват по удобен и бърз начин там, толкова по-малко ще има обращаемост към болниците, където ни излиза изключително скъпо, а понякога и опасно за пациентите.

           Водещ:

           Ще има ли някаква промяна с направленията за специалист през следващата година?

           Ст. Константинов:

           В момента текат преговори между лекарския съюз и здравната каса. Знаете, че и съсловната организация доста държеше на тях, и аз се надявам те да приключат успешно и ще разберем. Но това е домейн в момента, който е изцяло заделен за тях. В случай че преговорите се провалят, тогава чак идва редът на министерството, което трябва да въвежда правила и да казва.

           Водещ:

           А вие как виждате проблема с профилактиката в България, която изглежда абсолютно формална, но според статистики, които съм чел, всъщност България има голям проблем с това, че не хваща навреме заболяванията, и заради това струва много скъпо после лекуването им?

           Ст. Константинов:

           Ами, аз цяла година, общо взето, говорих, че е необходимо парите, които са за профилактика, да бъдат изведени като отделно перо за всеки.

           Водещ:

           Ще бъдат ли?

           Ст. Константинов:

           Имам уверението на здравната каса, че...

           Водещ:

           Тоест вашата идея каква е - аз да си знам, че в рамките на моята вноска имам за годината определен набор от прегледи и изследвания, които... парите са отделени от общия кюп.

           Ст. Константинов:

           При нас знаете, че действа солидарният модел, и вие нямате собствена здравна вноска, а всички пари се дават в единен фонд. Но е хубаво този единен фонд да има отделно перо, наречено профилактика. И като се сметне на броя осигурени лица, които са към 6 милиона и половина, да се знае, че всяко едно от тях, когато реши през годината да отиде, няма да бъде върнато, защото няма пари, а се полага, примерно по 10 лева ли ще са, по 5 ли, по 50 ли, всичко зависи от финансите на държавата, но вие, когато отидете за профилактика, да не може да ви се каже - съжалявам, но...

           Водещ:

           То проблемът не е ли, че хората не ходят на профилактика, а не че няма пари?

           Ст. Константинов:

           Част от хората, които не ходят, се оправдават точно с това, че, когато отидат, биват връщани, тъй като нямало регулативен стандарт, не можели да си направят изследвания. И вероятно част от тях са прави да го твърдят това нещо.

           Водещ:

           Какво обяснихте вчера на депутатите на въпросите, които ви зададоха за спешната помощ? Последно какво ще промените следващата година?

           Ст. Константинов:

           Ами аз...

           Водещ:

           По-малко ще са парите?

           Ст. Константинов:

           Аз това, което казах, е, че по-скоро това са ритуални въпроси, отколкото желание наистина нещо да се направи, защото винаги съм търсел и съм бил открит за разговори с всеки, включително опозиционни представители. Но когато такива не се случват, а само биваме питани, колкото да ни запишат радиото и камерите на телевизията, мисля, че това не е най-добрия начин. Парите в никой случай за спешна помощ няма да са по-малко. Има различни варианти, дадена е една идея какво да се прави със спешните центрове. В момента има работна група с представители и на спешни центрове, и на болници, и на представители на съсловните организации, които трябва да я избистрят. Когато намерим обществения консенсус, тогава ще пристъпим към действия.

           Водещ:

           Ще бъдат ли прехвърлени към областните болници филиалите на спешната помощ? Или как...

           Ст. Константинов:

           Един от големите... значи, вижте, в спешната помощ хората... два са им големите проблеми - единият, е заплащането, но другият - е квалификацията и възможността да растеш и да се развиваш. Когато ние един лекар го поставим само в линейката и му кажем, че това е неговото работно място, той не може да излезе от нея или, излизайки, той вече няма работа на друго място, ние тотално започваме да го дисквалифицираме и да го демотивираме. И ако това примерно за някои хора, които го работят вече 15 години, смятат, че е абсолютно нормално, за младите лекари, новите, които идват, те не искат това да го правят. Ние имаме такъв проблем. Искат да специализират. Но ако иска човек в момента да специализира в спешна помощ той къде отива? Той отива в болницата в спешно отделение и след това се връща в друга структура, наречена спешен център, която е съвсем независима. Не ни е целта да направим икономии. Целта е... ако искаме да направим икономии някакви, то е да икономисаме пари от дублиращи се структури. Имат ТРЗ-та, имат началници на спешните центрове, имат някои заместници, имат секретари, секретарки, има счетоводители главни. Ако искаме да съкратим, ако искаме да икономисаме пари от тези структури, то е за да може да ги дадем на хората, които работят там.

           Водещ:

           А бихте ли отишъл още по-далеч - много хора казват, че в редица държави, не само в Европа, изобщо няма лекари в линейките?

           Ст. Константинов:

           Това е... значи ние го работим по това нещо и концепцията за парамедиците, тя си е в ход...

           Водещ:

           Достатъчно е да има фелдшер, както му казва българинът, за сметка...

           Ст. Константинов:

           Не. Фелдшер имаме само в България и може би в Русия. В момента в държави има парамедици, и точно те са тези, хората, които ще се возят в линейките...

           Водещ:

           Тоест вие искате лекарите да бъдат извадени от линейките? Това няма да стане догодина?

           Ст. Константинов:

           Това не може да стане и това не може и в рамките на няколко години. Те пак ще имат определена функция и пак в определени моменти ще трябва да се возят с линейките.

           Водещ:

           Не, въпросът е всяка линейка с лекар...

           Ст. Константинов:

           Но лекарят... да, но това... Тази работа, дори всички да упорстват, дори да са срещу нея, времето ще я наложи, защото друг механизъм няма.

           Водещ:

           Какъв е вашият план - примерно догодина всяка трета линейка...

           Ст. Константинов:

           Вече, вече...

           Водещ:

           Нали някакъв план трябва да има.

           Ст. Константинов:

           Планът е ясен. Имаме държавни образователни изисквания за парамедици. Такава  професия и такова нещо до тази година никой никъде не говореше. За първи път ние поставихме въпроса. Имаме ги вече изискванията, имаме я професията парамедик, която ще бъде на три нива, имаме вече заявено желание от Червения кръст да обучава, но ако иска някой друг да направи училище за парамедици - добре дошъл. Те ще се обучават най-ниското ниво 6 месеца, най-високото - 2 години, и направете сметка: в рамките на 2 или на 3 години ще започне поетапното въвеждане на тази длъжност в... 

           Водещ:

           Тоест реалистично е, след 2014 година от линейките да бъдат свалени постепенно лекарите и в тях да има парамедици.

           Ст. Константинов:

           Да, и това е по-добрият вариант, отколкото те да се самосвалят и линейките просто да ги затваряме и да ги спираме от движение, защото няма да остане никой да работи.

           Водещ:

           Аргументът на директори на болници срещу преместването на спешните центрове в рамките на болниците е различният начин на финансиране.

           Ст. Константинов:

           Кои са тези директори?

           Водещ:

           Ами сега ще ви цитирам. От преди... от 7 ноември различни директори, цитирани от Медиапул казват, че основният въпрос е как изцяло държавно субсидирана дейност като спешната помощ ще премине към болници, които са търговски дружества и се финансират със здравната каса? Д-р Анелия Маджракова от Столичния център за спешна медицинска помощ казва, че не вярва, че държавата ще продължи да дава пари за спешната помощ, както досега и най-вероятно ще трябва болниците да плащат за оказаната спешна помощ, което ще доведе до натрупване на още по-големи дългове от тях.

           Ст. Константинов:

           Това са директори на спешни центрове или работещи в спешни центрове. Това не са директори на болници. Когато събрах директорите на болниците, на най-големите болници в страната, един-единствен директор каза, че е твърдо против, и той каза, че е против, защото това ще му донесе изключително големи проблеми в организацията и тъй като не е убеден, че хората, които работят в момента в спешната помощ, биха искали да работят в болниците, тоест той трябва да ги приучва на определени навици тепърва. Двама директори изразиха междинно отношение. Всички останали приветстваха идеята, защото...

           Водещ:

           Понеже д-р Цветан Райчинов пък казва, че разговарял с 5-6 директори на големи болници в страната и нямало нито един съгласен с такива, както той ги нарича, рискови експерименти.

           Ст. Константинов:

           Аз ви казвам какво съм чул и видял с очите си...

           Водещ:

           Няма, няма значение кой какво е казал... понеже вие държахте да това, въпросът е...

           Ст. Константинов:

           При това разговорът ми... при това в разговора ми с директорите на болниците беше подчертано, че аз искам да чуя тяхното мнение, не задължително хвалебствия върху идеята, а съм готов на всякакви критики. И самият факт, че болниците, които

изразиха критика към този модел, значи, една болница, която изрази критика, а друга, която беше въздържала се, директорите им отпуснахме средства за капиталови разходи, показва, че по никакъв начин различното от моето мнение не е допринесло по някакъв начин за отношението ми към тях.

           Водещ:

           Не, въпросът е по съществото, ако за едното нещо се плаща...

           Ст. Константинов:

           Едното нещо, да...

           Водещ:

           ...с едни пари, а другото нещо с други пари...

           Ст. Константинов:

           Веднага, да, разбрах.  

           Водещ:

           ...няма значение кой какво...

           Ст. Константинов:

           Веднага, веднага ще ви кажа. Всъщност веднага ще ви кажа... Не е така.

           Водещ:

           Няма значение кой какво е  .  казал, вие водите задочен спор, който няма смисъл.

           Ст. Константинов:

           Не, не, тук аз не водя никакъв спор. И тук няма никаква дискусия, защото винаги съм казвал, че спешната помощ ще продължи да се финансира от държавата, от бюджета. И това ще бъде в обозримото бъдеще, когато примерно 99 процента от хората не са здравноосигурени, за да...

           Водещ:

           И болниците няма да натрупат дългове заради това, че към тях ще се прехвърлят...

           Ст. Константинов:

           Така че... ние в момента имаме определени дейности, например диализата, онкологията им я заплащахме на болниците чрез бюджета на министерството. Ние сключваме договори и им казваме "заповядайте, на вас бюджета ви за тази година примерно е 3 милиона за тази е дейност, ние искаме да ни се отчитате за какво ги харчите, ние ви ги даваме. Дейността струва толкова, даваме ви го, вие се отчитате" и за нищо друго те не могат да ги използват. Ако този механизъм се приложи и към спешната помощ, абсолютна гаранция, че парите ще отидат само за нея. Така че тук нямаме колизия на интереси. Обратното, ние в момента имаме по същия начин... с 14 милиона финансираме спешни отделения на болниците. Отделно даваме към 85 милиона годишно за спешните центрове, тоест виждате двойното финансиране, и накрая се получава така, че това са две структури, които не си говорят помежду си. И кой страда от цялата работа? Пациентът. Защото взима го линейката, докарва го и го хвърля в болницата и си тръгва. А пациентът започва сам да се оправя или попада на някакви хора, които започват "ама, сега, защо тук сте ни го докарали, защо не". Много от пациентите дори не знаят, че спешните центрове са нещо различно от болниците, защото те са ситуирани в една сграда, а всъщност това са две различни структури с различни администрации. Страда пациентът от цялата работа. Това е голямата драма.

           Водещ:

           Догодина здравна карта ще има ли всеки българин?

           Ст. Константинов:

           Електронна здравна карта? Аз се надявам догодина или в рамките задължително на управлението на ГЕРБ българинът да има електронен здравен идентификатор. Дали той ще бъде под формата на смарткарта, каквито са ни кредитните карти, или под формата на флашка с идентификатор, това би следвало да се реши от Министерството на информационните технологии, което работи по този проект с европари. И веднага ще ви обясня...

           Водещ:

           Не, понеже на 1 септември 2010 Бойко Борисов е казал, че от 1 януари 2011 ще има здравна карта. След това започва да се отлага въпросът. Може ли да се каже кога?

           Ст. Константинов:

           Веднага, веднага ще ви кажа защо... защо това нещо се отложи. Всъщност много хора, така, бих казал, говорят по теми, в които не са си направили труда да вникнат...

           Водещ:

           За премиера ли имате предвид, когото цитирах?

           Ст. Константинов:

           Не, не. Имам предвид, че други хора, които се явяват съветници на премиера, отиват и му казват "сега ще направим здравната карта, всеки ще си носи в джоба, ще си знае колко пари има, какви прегледи, вътре ще е записано и ще спрем"...

           Водещ:

           Могат също в една банка, кредитна карта могат да ти издадат за един час...

           Ст. Константинов:

           ...и ще спрем да лъжем.

           Водещ:

           ...а българската държава, която е много по-мощна от една банка, да не може да издаде години вече здравна карта на всеки българин.

           Ст. Константинов:

           Нека да ви го обясня  защо. Здравната карта... всъщност какво ви представлява вашата кредитна карта? В нея вие нямате записано вътре колко пари имате, а тя е някакъв идентификатор, с който влизате в системата. Системата на банката си има сървъри, където е записана цялата тази информация. Същото време ние трябва да го направим и в здравеопазването. Ама там е много по-сложно от банката, защото са най-различни участниците. Тоест ние, когато имаме една електронна здравна карта, трябва да влизаме в една система. А ние тази система я имаме частично изградена в здравната каса и може...

           Водещ:

           Представяте ли си... мастеркарт за...

           Ст. Константинов:

           Не, не, сега ще ви обясня...

           Водещ:

           ...милиони, милиарди хора са го направили това.

           Ст. Константинов:

           ...и вие в момента може да го направите това нещо с електронния подпис. Тоест с електронен може да си влезете и да си видите пациентското досие. Обаче регистрацията е толкова трудна, че ако нямате компютърна грамотност, това няма как да стане. Сега, ние може да направим... то горе-долу излиза най-евтиният модел около левче, една такава карта. Тоест в рамките на седем милиона и половина може да раздадем на хората едни такива карти, с които те гордо ще ходят, и то ще служи само като той я донесе, да казва "да, ето това е пациентът еди-кой си". Оттам насетне нищо не следва. И представете си, че вие искате да ползвате административна услуга, там ви трябва електронен подпис. Нещо друго ще трябва да направите, пак ще ви трябва някакъв идентификатор. Естонците са си ги решили много по-просто нещата. Те има лична карта с чип, която им действа като електронен подпис. Ей това ни трябва и на нас. Ако не може да го направим с личните карти, което аз се винаги чудя пък защо не може да го направим и като си сменяхме картите, защо ги сменихме с едни пластмасови пластинки, които на всичко отгоре са много по-грозни от предишните, защо вътре не се заложи един чип. Но ако това не може да го направим, ние може да направим един универсален идентификатор, и това сме се разбрали, и поради тази причина стопирахме тази идея за само здравна карта да имаме. Хората да ходят с един идентификатор, подобна карта, с която ще си вършат административни услуги. Ще може да си подадат документите в министерството, ще могат да си подадат за ясли документите, ще могат да си проверят здравния статус, ще могат да си проверят медицинското досие...

           Водещ:

           Това откога...

           Ст. Константинов:

           ...и електронна рецепта.

           Водещ:

           Кога?

           Ст. Константинов:

           Абсолютно е реално това да се случи 2013 г.

           Водещ:

           Не, защото тази година пък дава пример за нещо, че може да се промени. И с вас май съм водил този разговор за абсурдния начин, по който се получаваше европейска здравна карта в България - в София на 1-2 гишета на огромни опашки, и се оказа, че всъщност, явно и с вашите усилия, и с тези на здравната комисия, сега човек ще може да го прави това, доколкото разбрах, от следващата година от всяка поща. И се оказват адски прости решенията. Вместо да ходиш на едно място, да чакаш на опашки три пъти за да вземеш формуляра, да го попълниш, да го подадеш, после да получиш обратно картата, това може да става елементарно.

           Ст. Константинов:

           Не може да си представите елементарни решения понякога колко трудни и дълги административни битки, как се воюва с бюрокрация и с администрация. Просто...

           Водещ:

           Последната реплика... целта беше да ви похваля, че така трябва.

           Ст. Константинов:

           Ами, благодаря. Толкова малко хора хвалят здравния министър, че всяка хвалба е добре дошла.

           Водещ:

           По повод на проблемите с родилките, меко казано проблемите, има ли резултати от проверките?

           Ст. Константинов:

           Абсолютно. Аз точно искам да кажа, че всъщност много хора веднага скочиха и казват "какво прави, това е грешка на система, ето, нали, системата убива хора и т.н.", без дори да си направят труда да се направи анализ, да се види и да се каже какво всъщност се очаква от системата. От системата всъщност се очаква наистина да анализира и когато има причини, да ги решава. Каква е картинката? Първо, имахме една черна серия - за два месеца 4 родилки, но като го погледнем в рамките на една година, 7 родилки, ние значи ще имаме една смъртност около, дай боже, нали, до края на годината да нямаме такъв инцидент, ще имаме една смъртност, която ще се движи около 10 на сто хиляди раждания, което, ако го сравним с показатели на други държави, е напълно съпоставимо.

           Водещ:

           Кои държави? Аз също много обичам да сравнявам България с Африка, с Азия и там сме много добре.

           Ст. Константинов:

           Искате ли да ви дам... не, не, не, искате ли да ви дам държава, държава с...

           Водещ:

           Въпросът е, че българите искат да се сравняват с Люксембург, Франция, Германия.

           Ст. Константинов:

           Не, аз ще ви сравня държава с топ здравеопазване. 2007 г. Дания е отчела 10 на сто хиляди, Унгария...

           Водещ:

           Тоест България няма по голям проблем с ражданията, отколкото Дания, това искате да кажете, същото е.

           Ст. Константинов:

           Не, искам да сравня 2007 г. в Дания, която е с много добро здравеопазване... е имало 10 на сто хиляди. Но разбирате ли, тъй като това е изключително рядко събитие родилка да умре, на сто хиляди раждания, в България примерно ще са починали 7 родилки. Ако починат три родилки, ние спадаме наполовина, ако починат още три, ние ги вдигаме наполовина нещата, т.е. всяка една смърт вдига страшно много показателите и за различните години са различни. Категорично Дания е с много по-добри показатели, не много по-добри, но по-добри от нас показатели, но има години, когато нещо се случва и се събират такива серии. И ще ви дам още друг пример. Унгария - 2008 г. 17,15 на сто хиляди раждания смъртност. В България майчината смъртност се движи между 6,43 и най е била висока 2005 г. - 11,26. Средно за Европейския съюз е...

           Водещ:

           Това на сто хиляди?

           Ст. Константинов:

           На сто хиляди е между 5,6 и 6,33, т.е. виждате, че ние се движим съвсем малко около средното. Да не говорим за Латвия, където има 46,13 на сто хиляди...

           Водещ:

           Тоест вие не виждате...

           Ст. Константинов:

           ...Румъния - 21, т.е. искам да...   

           Водещ:

           Румъния е 21?

           Ст. Константинов:

           21 на сто хиляди, три пъти повече. Ами, това са... абсолютно може да отидете на сайта на Световната здравна организация и да видите.

           Водещ:

           Тоест вие не виждате системен проблем за България?

           Ст. Константинов:

           Тоест искам да кажа, че ние категорично в тези случаи нямаме системен проблем, който да ни доведе, но...

           Водещ:

           Знаете ли... (не се разбира - бел. ред.)... хората приемат като системен проблем...

           Ст. Константинов:

           Но тъй като сега веднага ще кажете "ето, да, нали всичките избягаха", определено имахме проблем в организацията на конкретните случаи и след всичките проверки, които имаме, тази лоша организация веднага се прояви.

           Водещ:

           Всъщност, ако има някаква претенция за системен проблем, това е неяснотата какво може да очаква точно родилката в България, без някой да очаква пък от нея да дава някаква пари, извън тези, с които тя е била осигурявана и да не е била осигурявана, нали, българската държава иска да насърчава хората да имат деца? Всъщност... и вие това сте го работили, някак си не е много ясно изборът да отидеш към секцио, вие ще кажете, че това е въпрос на избор, който трябва да бъде направен от самия лекар, нали... Но не е много ясно кой има право да... какво да избере, колко да плати, на кого да доплати?

           Ст. Костантинов:

           Раждането, колкото и да сме убедени, и да е станало сигурен процес или цезаровото сечение, което става с оперативен начин, то крие определени рискове. Статистиката показва, че цезаровото сечение като цяло, е три пъти, 3.2 пъти по-рисково от смъртност, отколкото нормалното раждане. Което обаче не пречи, аз дори в момента да виждам сайтове на клиники, които срещу заплащане предлагат да се направи цезарово сечение, което между другото в много болници в Европа... такава практика е забранена. Но пак искам да ви кажа, знам притесненията на хората. За всеки конкретен случай ние правим проверка и аз мога да кажа вече за първите завършили проверки къде са били пропуските, какво е било лошото, къде е неправилно извършена дейността. Със сигурност и през следващата година ще има нещастни случаи, но те не бива да се приемат като системни, докато не се докаже обратното. А то се доказва с числа. И по този начин ще ви кажа, защото вероятно тук споменавате и избора на екип, че той може би хвърля някакво съмнение върху това дали хората, ако не си платят, нещо лошо ще им се случи и ако си платят, им се гарантира.

           Водещ:

           Много хора мислят вече така. Казват "ами понеже нямам пари да си платя, ако мен не ме израждат втора ръка лекари, в смисъл не най-добрите, независимо че примерно ще се случа в тяхна смяна, то ще го направят като от втора ръка начин.

           Ст. Константинов:

           Аз със сигурност мога да ви кажа, че... особено вече като станат скандалите, нали, тези случаи, които моментално, тя, като умре родилка, всичко става медийно достояние, абсурдно е да се мисли, че някой лекар, тъй като не са му платили, умишлено така го е направил, че да почине жената, без да му...

           Водещ:

           Не, това... със сигурност никой не трябва да измислиш такова нещо.

           Ст. Константинов:

           Но, пак искам да се обърнем към...

           Водещ:

           В старанието си да бъдат различни.

           Ст. Костантинов:

           ...статистиката. Защото, искам да ви кажа, че при миллион 619 262 хоспитализации до дата 10 декември тази година, знаете ли колко са хората, които са избрали екип или лекар... 

           Водещ:

           Изобщо говорим, не само за ражданията.

           Ст. Костантинов:

           ...за цялата страна? Да. Изобщо?

           Водещ:

           Изобщо. Защото казахте от милион и...

           Ст. Константинов:  

           От милион 619 хиляди...

           Водещ:

           Така, колко са избрали екип?

           Ст. Константинов:

           24 хиляди 752, 1,5 процента. А в София от 264 000 хоспитализации, 13 287, т.е. в София 5 процента от хората са избрали такова нещо. Тоест някой, ако казва, че това е

системната грешка на здравеопазването, че това е начинът, по който здравеопазването се дофинансира...  

           Водещ:

           А какъв е?

           Ст. Константинов:

           ...разбирате как олеква.

           Водещ:

           А може ли да се хване какъв е кешът, който не минава официално?

           Ст. Константинов:

           Искам да ви кажа точно, че кеша, който не минава официално, ние не може да го хванем и точно поради тази причина регламентирахме тази практика, защото някои казват "здравното министерство въведе избора на екип". Здравното министерство нищо не е въвело. Тази практика порочна съществуваше. Ние обаче я регламентирахме по този начин, че да може първо да минава през касата и да следим показателите. И благодарение на това, че ги следим, ние може да кажем къде какво се случва. Например в болница "Шейново" изборите на екип са 35 процента. В Първа АГ болница, бившата "Тина Киркова" в София, е 42 процента, в "Майчин дом" е 31 процента изборът на екип. И ние на базата на тези резултати може да взимаме мерки.

           Водещ:

           Какви мерки?

           Ст. Константинов:

           Ами, ако станат прекалено много, най-простичката мярка, която ще взема, е да викна директора на болницата, ако е под мое ръководство, да му скръцна със зъби и след това...

           Водещ:

           Тоест вие ще скръцнете за това, че прекалено много избори на екип има в тези болници.

           Ст. Константинов:

           Когато са нереални, да, когато са нереални, в смисъл когато...

           Водещ:

           Какво наричате нереални? То е реално и сто процента да се избира.

           Ст. Константинов:

           Не, значи, когато сто процента се избира, значи, че хората биват принуждавани, а не го правят сами. Когато всичките са отишли и са избрали в една болница екип, това за мен значи, че на тях не им е дадена друга възможност. Но когато са 5 процента, ясно е, че това е тяхно... Да не говорим, че в самата наредба много ясно... и винаги съм повтарял, че това е доброволен акт. Написано е при какви състояния може да се прави. Ако екипът е един, че не може изобщо да се избира. И винаги ако има оплаквания, ние може да направим разследване. Но знаете ли какво ми прави впечатление в пощата. Миналата година по това време имах десетки писма за искани суми, а сега това са много по-малко подобни сигнали, което за мен значи, че по-добре да я имаме тази система, отколкото всичко да мине под масата.

           Водещ:

           Добре, да обобщим. Ограничаване на броя на болниците, с които здравната каса ще сключва договори през следващата година, и то в рамките на ясна здравна карта на България.

           Ст. Константинов:

           Точно така. Там има и на  национално ниво местата, където ще се извършват високотехнологични дейности, където, за да имаме качество, ни е нужно да се концентрира ресурс, и много пациенти да минават, за да поддържат добра техника.

           Водещ:

           Болниците вече ще купуват централно медицинските изделия, които СА необходими за различни манипулации, а няма хората сами да ходят да си търсят да си ги купят.

           Ст. Константинов:

           Да.

           Водещ:

           От 2013 година...

           Ст. Константинов:

           Дневни стационари.

           Водещ:

           ...диагностично свързани групи вместо клинични пътеки или те ще останат само като един допълнителен индикатор.

           Ст. Константинов:

           Пожелателен алгоритъм.

           Водещ:

           Така. Спешната помощ от 2014 г. с парамедици в линейките, а не с лекари или постепенно оттогава ще започнат...

           Ст. Константинов:

           Постепенно ще започнат да се появяват парамедици.

           Водещ:

           ...да се вадят лекарите от линейките, а още от следващата спешните центрове ще преминават към болниците.

           Ст. Константинов:

           Не, не, това значи, сега да не стане революция, това, пак казвам, е идея и се дискутира. Когато хората са убедени или изтъкнат някакви... ако изтъкнат доводи много аргументирани, че това не трябва да се случва, това няма да се случи. Ако обаче се убедят, че това е правилният вариант, тогава ще я приложим, т.е. това е идея. Нещо, което пропуснахме да говорим, е за дневния стационар, който също ще го има, еднодневното лечение, изключително важно.

           Водещ:

           Да, това заради... (говорят едновременно, не се разбира - бел. ред.)... например операции, където не...

           Ст. Константинов:

           Да, защото медицината се развива и не е нужно всичко да минава и да се казва да, 5 дена, 10 дена и по този начин да се лъжем.

           Водещ:

           Това още от следващата година, дневните стационари.

           Ст. Константинов:

           Това със закона, който го предвиждаме, трябва от следващата година да бъде факт.

           Водещ:

           И здравният министър настоява за отделни ясни пари за профилактиката.

           Ст. Константинов:

           Да, категорично.

           Водещ:     

           За всеки. И най-накрая Стефан Константинов в следващия мандат ще въведе промяна във фондовете с частни фондове, конкуриращи се с държавната каса.

           Ст. Константинов:

           Постепенно това...

           Водещ:

           Като спечелите изборите, следващите.

           Ст. Константинов:

           Аз съм убеден, че това ще стане не заради друго, защото просто като гледам каква е алтернативата, наистина на всичките неща, които ги говорим и искаме да ги направим, не виждаме алтернативно решение да се даде. Единственото, до което се достига, е, ако може да забавим процедурата, включително ето и за диагностично свързаните групи, ако може да отложим, нека да попречим да не стане, но никой не казва каква е алтернативата. Така че мисля, че това е логичното действие, което ще се случи и на следващите избори.

           Водещ:

           Министърът на здравеопазването Стефан Константинов в "Седмицата" на "Дарик" радио.

Сподели в: