28 декември 2010 г ., "Тази сутрин"
Водещ:
Добро утро и на здравния министър Стефан Константинов. Той е гост на предаването. На патерица - честит имен ден. Как празнувахте вчера?
Стефан Константинов:
Благодаря. В работна обстановка.
Водещ:
Не сте стояли много до късно, щом сте тук, на линия в този час. Много въпроси към вас. Да започнем с темата за лимитите, от всякакво естество. Вчера се оплакаха водещи кардиолози, че финансовото министерство дотолкова им орязва парите за инвазивна модерна кардиология при остри инфаркти и инсулти, че 3 хиляди души може и да умрат догодина, ако получат инфаркт, защото лечението вместо за 5 хиляди, като пари, сега се осигурявало за 2700 пациенти. Знаем, че сме първенци като държава, за жалост, по инфаркти и инсулти, защо се реже и се слага лимит точно за това, което отнема живота на 65 процента от. . . всъщност смъртните случаи са от инфаркти и инсулти, 65 процента, нали така?
Ст. Константинов:
Всъщност така поднесена информацията, е доста различна от истината. Това, за което мисля, че в момента са притеснени колегите от инвазивната кардиология, е фактът, че с около 20 процента са намалели цените на клиничните пътеки, които те изпълняват. Това е, не говорим за някакви лимити, не говорим за някакви ограничения. През годините беше, така, общо взето негласно споделяно мнението, че, ако има нещо, което се плаща на сто процента, че може би и повече, в медицината това са точно пътеките по инвазивна кардиология. И това може много ясно да се види, какво се случваше. Ако се отваряха болници, те бяха предимно. . . и отделения, точно в тази област. Аз не мога да си представя, че недофинансирана дейност в медицината може да бъде привлекателна за инвестиции, които да се възвръщат, при това доста бързо.
Водещ:
Тяхната теза горе-долу е такава - и в момента цената за лечение е недофинансирана 15 процента и хората доплащат и в момента към 1000 - 1200 лева, а сега тези, същите пари, като са намалени цените на клиничната пътека, ще стигат за 2700 души, вместо за 5000, и че дори да оживееш, ако не ти се приложи тази най-модерна кардиология, оставаш инвалид.
Ст. Константинов:
Значи, това са сметки, които подлежат на дискусия. Те са, всъщност заинтересована страна ги прави, и е въпрос дали са точно така. Това е първото. Второто нещо, което искам да кажа, е, че наистина този метод на лечение на инфаркта е. . .
Водещ:
Е най-модерният.
Ст. Константинов:
. . . модерен и трябва да бъде развиван, но по никакъв начин не мога да се съглася, че досега са били 15 процента недофинансирани. Самият факт, нали ви казвам, ето, миналата. . . преди месец имаше, поредната болница се открива в Бургас. Никой не прави инвестиция в нещо, което е недофинансирано и което не се възвръща. Там има сериозни проблеми в селектиране. . . пациентите, които се правят, защото пък се оказа от доклади на медицинския одит, на здравната каса, се оказа, че всъщност такива скъпи процедури се правят често на здрави пациенти, които нямат нужда от тях.
Водещ:
Защо, защо?
Ст. Константинов:
Защото са много хубави и с много добра цена пътеките и защото. . .
Водещ:
За да се източва.
Ст. Константинов:
Ами, това е популярният израз, който, така, се използва от медиите. Но на практика, когато се прави нещо на пациент, от което той няма нужда, може да го класираме директно като
източване.
Водещ:
Има ли обаче. . . те казват така - конкретен хванат, наказан, осъден за злоупотреба, и да бъдат наказани тези, които си позволяват да се възползват от добрата примамлива цена за инвазивна кардиология, а сега, като се отреже, страдат всички, включително коректните, лоялните, тези, които не правят такива неща на здрави хора?
Ст. Константинов:
Ами, да, общо взето, когато се говори за некоректни, винаги всички казват - да, бе, ние го знаем, има го това нещо, ама не сме ние, нали, другите са. Ей тая там клиника, те са лошите, ние сме добрите. Сега, това, което е направено като остойностяване на пътеките, разбира се, може да подлежи и то на дискусия. . .
Водещ:
Може да отстъпите.
Ст. Константинов:
Не, това не е нещо, което го решава здравният министър, но така или иначе постановлението ще излезе днес или утре в Държавен вестник, а през януари може да се преразгледа. Аз вече видях там някои дребни грешки, които може би са чисто технически допуснати, с определени цени и. . .
Водещ:
Защо не се хванат тези, които правят злоупотребите, и те да се накажат?
Ст. Константинов:
Ами, защото е много трудно, когато бъдат и те натиснати, моментално тук, във вашето студио, даже ще дойде някой техен представител и ще каже - ама, не това не е вярно, как, ние сме супер, ние за хората, ние. . . вижте какво се случва. Нещата не са толкова прости, но абсолютно сте прав и аз не съм. . .
Водещ:
... има страхотни лекари, които не злоупотребяват.
Ст. Константинов:
Значи, повечето лекари, голямото мнозинство са точно такива в България, и не може да се слага знак на равенство. Аз не съм привърженик на някакви групови наказания и това не бива да се разглежда като някакво групово наказание. Просто имаше едно усещане сред колегите, сред гилдията, че някои от нещата са доста надценени, докато имаше страшно много пътеки, които бяха ама пъти подценени.
Водещ:
Тази е надценена.
Ст. Константинов:
И всъщност, всъщност. . .
Водещ:
Твърдите.
Ст. Константинов:
. . . за тези пътеки, ама никога не е ставало въпрос, че са подценени и не съм чувал, че 15 процента са били под себестойността си и т.н.
Водещ:
Вчера го казаха кардиолозите, да приключим по тази тема. . .
Ст. Константинов:
Значи, естествено, че те това ще го кажат, защото това им е хлябът, нали, но. . . ще имаме възможност за дискусия. Значи, за мен е много важно следното нещо - да има много ясни правила и вътре самите, ако трябва, инвазивни кардиолози, защото те са хората, които разбират и могат да поставят условията дали един пациент наистина е трябвало да му се прави такава манипулация или не, за мен е много важно да има правила и между самите тях, и те самите да се контролират.
Водещ:
Ще преразгледате все пак това намаление на клиничната пътека с финансовия министър.
Ст. Константинов:
Всичко подлежи, значи, всичко подлежи на дискусия, така че нека да видим какви са проблемите и ще говорим.
Водещ:
Друг казус, който много вълнува и нашите зрители. Показахме преди време и с участието на шефа на бърза помощ ситуация, в която пациент чака няколко часа за линейка. Обяснението на бърза помощ, на Спешна помощ беше, че имат много малко екипи, много малко линейки, с предимство обслужват малките деца и така, и работят в много непривлекателни условия, ниско заплащане, затова спешната помощ понякога я чакаш 4-5 часа. Горе-долу това беше обяснението на д-р Гелев. Какво да се прави, за да има повече екипи, повече линейки и да няма хора, които чакат с часове?
Ст. Константинов:
Значи, за да има повече линейки, ето точно това, което казахме, и на д-р Гелев сме го предложили, и трябва да стане от следващата година, е те да спрат да се занимават с воденето на пациенти за хемодиализа, транспортирането.
Водещ:
Това ли отнема голяма част от ресурса в момента?
Ст. Константинов:
Това, и това трябва да отнема, след като разбрах, че е имало 30 ли шофьора, които, нали, се занимавали с тази работа, и ако те спрели, нали, тези шофьори трябвало да си търсят работа. Значи, това е първият въпрос. . .
Водещ:
А кой ще ги вози болните на хемодиализа?
Ст. Константинов:
Вторият въпрос. . . Болниците, или болниците да си наемат, или да се оборудват с линейки, или да се сключат договори със съответните транспортни фирми.
Водещ:
Ако не го направят болниците, пак остава за бърза помощ това като задача.
Ст. Константинов:
Вижте, болниците трябва да направят това, което повелява законът и което казват наредбите и постановленията. Разбира се, че ще има някакъв преходен период, в който. . . ние не казваме - не, йок, от 1 януари всички спирате и т.н. Ще се дадат няколко месеца да се преориентират, защото има сключени договори, някъде, където те не искат да си купят линейки, ще трябва да сключат договор, това изисква време.
Водещ:
Тоест, според вас недостигът на линейки е свързано с това, че се ползват за такси за болни. . .
Ст. Константинов:
Но недостигът на линейки, това е единият въпрос. Недостигът на персонал пък е свързан с възнаграждението на персонала. Така че там мисля, че също има резерви, които трябва да се правят, защото, ето, сега, на края на годината, виждам едни искания за допълнителни материални стимулирания на хората, които са в спешна помощ, и аз се запитвам защо се искат тези материални стимулирания, а не са дадени към заплатите през годината.
Водещ:
А защо не са дадени?
Ст. Константинов:
Ами, не знам, това. . .
Водещ:
Те казват - работим в ужасни условия - пияни, дрогирани, хора с брадви, сбивания. Отиват на ужасни места и там условията...
Ст. Константинов:
Не, не, това никой не го дискутира. Всеки знае, че условията са. . . Ами то трябва да се вдигнат, така че това ще е един от приоритетите следващата година, да се повишат възнагражденията на работещите в спешна помощ. Условията, че са ужасни, това е известно и никой не го отрича.
Водещ:
Според вас тези ДМС-та, допълнително материално стимулиране, което сега се иска да се даде, е можело да се дава през годината, имало е пари достатъчно за това ли?
Ст. Константинов:
Общо взето, когато има незаети места и се казва, че са правят някакви икономии, след това те се разпределят на хората, които работят, но. . .
Водещ:
А това не се прави.
Ст. Константинов:
Това се прави, но мисля, че е по-редното вместо това са се прави, да се дадат някакви стимули и да няма незаети места.
Водещ:
Други лимити - вярно ли е, че давате лимити, рамка, за ситуация, в която пациент смята, че има нужда от спешна помощ, отива, да речем, в "Пирогов", да кажем, и парите в един момент свършват, и какво става с останалите?
Ст. Константинов:
Не, не, това, тази история с лимитите общо взето си е голяма спекулация. Вижте, ние имаме всъщност един основен лимит в държавата. Той се нарича бюджет на държавата. Там за всяко нещо има лимит. Казвам за здравеопазване колко пари са, примерно 3 милиарда и кусур. Оттам насетне тези неща се разпределят. Има си лимит касата, има лимит министерството. Когато министерството надвиши този лимит, какво се случва? Сметната палата идва, проверки и т.н.
Водещ:
А при спешните случаи как е?
Ст. Константинов:
Сега, какво правим в болниците? Болницата никога не получава лимит, примерно да се каже сега за инфаркти ще ви дадем 10 хиляди лева и йок, повече левче отгоре не трябва да има. На болницата обикновено се дава един бюджет, който е стотици хиляди, някой път милиони, и оттам може да се разпредели. Няма ситуация, при която да се стигне до такова положение, че да сме казали 100 души се лекуват, обаче сто и първият трябва задължително да бъде върнат. Това е абсолютно несериозно и е общо взето спекулация. Аз я разбирам, защото колегите са притеснени, парите по принцип са малко, винаги са били малко в здравеопазването и години наред ще бъде така, и на тях това им е един довод да кажат: абе, как така, нали, не може, ние не искаме лимит. Не може, обаче това е, в държавата толкова са парите.
Водещ:
Тоест никой не може и не трябва да бъде връщан, ако каже, че се нуждае от спешна помощ, да му кажат абе. . .
Ст. Константинов:
Вижте, има закон за лечебните заведения. Там е казано, че спешна помощ не може да се отказва. Има закон за здравето и там е казано по същия начин. Отделно имаме заведения, лечебни заведения, държавни, на които държавата целево извън здравна каса, независимо дали са осигурени или не, дава пари. Сега ще има малко по-различен механизъм на плащане. Досега беше на преминал болен. Който премине, след това, нали, министерството трябва да плати.
Водещ:
А сега как ще бъде?
Ст. Константинов:
Сега ще видим колко са минавали през годините, ще видим какво население се обслужва. . .
Водещ:
858 хиляди са минали миналата година през спешни кабинети.
Ст. Константинов:
Така, което се оказва между другото, че там на различни места са си минавали ама най-невероятен брой хора. Големи общини с големи болници малко хора са минали, малки общини, малки, сума ти народ е минал. Абсолютно никакви критерии. Сметната палата ни връчи един одитен доклад. Там пише: каква ви е методиката, вие плащате ей така, нали, никакви критерии няма. И сега просто ще бъдат въведени критерии, които ще бъдат съобразени между другото с това и досега каквото е харчено.
Водещ:
Пациентът обаче, става му лошо. . .
Ст. Константинов:
Пациентът няма да бъде връщан.
Водещ:
. . .много му е зле. Вие бяхте казали, че има разлика между спешна и неотложна помощ.
Ст. Константинов:
Не, не, това не съм го казвал никога.
Водещ:
Така ли?
Ст. Константинов:
Не.
Водещ:
И ако отиде пациентът и му кажат: абе, ти не си за спешна помощ, обади се утре на джипито, няма ли да го върнат?
Ст. Константинов:
Ако лекарят прецени, че този пациент не е спешен и му каже: да, утре може да отидеш, не виждам никакъв проблем. Ако пък пациентът е недоволен, той си има начини да се оплаче от лекаря, може да го съди, всичко може да прави, но в крайна сметка дали един пациент е спешен, трябва човек с медицинско образование да го прецени. Човекът. . .
Водещ:
Да де, то затова и трябва да отиде при лекар. Примерно може да ти е отпаднало, да се чувстваш със симптоми на грип, а пък да имаше микроинфаркт.
Ст. Константинов:
Където и да отидеш, лекарят винаги има отговорността да прецени оплакването. Оплакването може да изглежда много дребно, а проблемът да е много сериозен. Точно затова хората учат, за да станат лекари, и те са хората, които трябва да взимат тези решения.
Водещ:
Пациентът къде да ходи, ако смята, че е спешен - в спешен кабинет?
Ст. Константинов:
Пациентът, пациентът има. . . значи, досега какво се случваше. Пациентът по принцип се казва, че се обслужва 24 часа от общопрактикуващия, но вие знаете, че това не се случва реално.
Водещ:
Вие имахте една идея да си направят съдружие някакво и денонощно, примерно пет джипита да си имат обслужване, един да обслужва и на останалите си колеги пациентите.
Ст. Константинов:
Идеята е в пълен ход и тя е следната. Наистина вместо общопрактикуващите да се чудят и да им тежи какво да правят и да дават консултации по телефон, сега има целево едни средства, които обаче ще могат да използват единствено ако се сдружават, или ако ги дадат примерно на медицински център. . .
Водещ:
Колко, пет джипита си излъчват един път в седмицата един от тях да дава дежурство?
Ст. Константинов:
Не, пет, пет са твърдо малко. Те могат изобщо да не дават дежурства. Те могат да се съберат 50 джипита и да дадат парите на един спешен център, който да поеме цялото това. . .
Водещ:
В извънработно време особено.
Ст. Константинов:
Кое е важното всъщност в случая? За министерството е важно пациентът да знае от осем до осем часа къде трябва да отиде и къде може да отиде.
Водещ:
Особено от 20.00 до 08.00 часа.
Ст. Константинов:
От 20.00 до 08.00 часа или събота и неделя къде може да отиде. Това не значи, че той ако отиде в болница, ще бъде върнат и ще му се каже. . .
Водещ:
Тоест не може да бъдат разигравани хората, да му кажат от болницата: абе, намери си твоите сдружени джипита и върви при дежурния личен лекар, защото личните лекари обаче казаха, че това няма да стане.
Ст. Константинов:
Е, аз не съм чул нещо в медицината да е предложено и някой да е казал, че ще стане веднага. Винаги се обяснява как няма да стане, как нищо не може да се случи. Ние затова си тъпчем 10 години. Имат, имат, общопрактикуващите лекари имат в момента избор. Ако искат да останат на същата система, това не е задължително и никой не ги кара от 1 януари, това са опции. Ако искат, се сдружават, правят кабинети или там, където има, поемат на останалите. . .
Водещ:
Да де, ама ако се сдружат, пациентът може да отиде някъде в 23.00 часа, а пък ако не се сдружат, не може.
Ст. Константинов:
Ако не се сдружат, те са длъжни тогава, както е по договор, 24 часа да са на телефона и да му оказват. . .
Водещ:
Сам казвате, че не се случва това...
Ст. Константинов:
Ами, не се случва, но ето, виждате каква беше общо взето първата им реакция, че това по никакъв начин няма да стане.
Водещ:
Вярно ли е, д-р Константинов, че сте оставили болниците сами да си осигуряват лекарствата за хемодиализа например, да правят самите те търгове за скъпите лекарства? Имаше вчера заглавия "Държавата се отърва и от скъпите лекарства", "Хаос с лекарствата за рак и хемодиализа". Така ли е?
Ст. Константинов:
А все още не сме отървали като държава и едва ли от всичко ще може да се отървем, да използваме тази дума, но истината е, че от март месец ще предвижда болниците наистина за
хемодиализните разтвори да си провеждат търгове, същото нещо да се случи и с лекарствата, които са извън здравната каса, както между другото. . .
Водещ:
Не е ли опасно, ако не съумеят да ги направят както трябва тези търгове, да останат без тези животоспасяващи и животоподдържащи лекарства?
Ст. Константинов:
Има, има такава опасност, затова ние това нещо го говорим отпреди два месеца и сме дали срок април месец. Има проведени търгове, всъщност назначени са търгове, министерството да има резервен вариант, така че просто...
Водещ:
Ако някоя болница не съумее да си направи търговете. . .
Ст. Константинов:
Ако някоя болница не съумее, ако има проблеми. . .
Водещ:
Кой ще им ги даде?
Ст. Константинов:
Ще даде министерството. Вместо да дава пари, в единия случай ще дава пари, в другия случай ще дава лекарства. Просто досегашната система, която беше, беше изключително тромава. Имаше комисия в болничното лечебно заведение, то назначава нещо, след това отива в централна комисия в министерството, тя потвърждава. Министерството прави търгове, дава някакви лекарства, те или са повече, или са по-малко. Болницата е тази, която знае броя на пациентите си.
Водещ:
Понеже много често обвинявате болниците в източване, във всеки един аспект, сега няма ли опасност тези търгове да отворят още една ниша?
Ст. Константинов:
Думата, думата източване ми е общо взето чужда, нали, и се. . . защото някой път се злоупотребява с нея, но. . .
Водещ:
Да не ги вземат на много скъпа цена ми е мисълта.
Ст. Константинов:
Изискването е следното: търговете, които ще бъдат проведени, да не се купува на по-висока цена от миналогодишната. Това е абсолютно изискване.
Водещ:
Ако се предлага такава.
Ст. Константинов:
Ако се предлага. И пак казвам, че ако има някакви проблеми, министерството си има резервен вариант и винаги може да действа.
Водещ:
Защо продължава тази дискриминация с направленията? Дискриминирани са тези хора, които се разболяват в края на месеца и са свършили направленията, за разлика от тези, които в
началото, около първо, второ, трето число се разболеят и имат възможно да получат направление за преглед при специалист.
Ст. Константинов:
Защото прегледът при специалист се регулира изцяло и единствено по административни механизми, а няма никакъв момент на пазарност.
Водещ:
Да го кажем простичко, свършват. . .
Ст. Константинов:
И това, което сме говорили друг път във вашето студио, е, че решението на този въпрос е въвеждане на паралелен достъп, директен, до специалист чрез формата на доплащане.
Водещ:
Ама, там се плаща. Значи, за едни ще бъде безплатно направление, други, като се свършат направленията, ще доплаща.
Ст. Константинов:
Значи, принципът е, който не иска да чака, а иска бързо да стане, по-добре да доплати и някаква част да му се покрие от неговата осигуровка, която така или иначе си е плащал човекът, отколкото да отиде директно, както в момента, изцяло да си плати. . .
Водещ:
Ако е 30 лева прегледът при специалист уши, нос, гърло, боли ме ухото, отивам при джипито, казва: съжалявам, 20-о число, нямам за уши, нос, гърло да те пренасоча, свободният, да речем, преглед е 30 или 40 лева, колко ще платя аз като доплащане. . .
Ст. Константинов:
Прегледът при специалист в момента по здравна каса е 14 лева и 50 стотинки. От следващата година ще бъде 15 лева и 50 стотинки.
Водещ:
Тоест ако е 30, вадим 15 и си доплащам до 30.
Ст. Константинов:
И тази тема. . . 15 лева и 50 стотинки се плаща тотално целият преглед по здравна каса и всички не натискат да работят със здравна каса. Разбира се, чувал съм за прегледи по 50, по
сто лева, но това по никакъв начин не променя нещата. Ние говорим за цените, които са на здравната каса. . .
Водещ:
Не, не, за пациентите е важно като отидат, колко ще извадят от джоба си.
Ст. Константинов:
За пациента знам, понеже. . .
Водещ:
От 40 лева колко, 15 поема касата, 25?
Ст. Константинов:
. . .преди два месеца точно по този начин ми ги правихте сметките, нали, и много искахте да кажа някое число. . .
Водещ:
Ама искаме да теглим чертата и да видим какво остава под нея.
Ст. Константинов:
Петнадесет лева и петдесет ще бъде тоталната цена на прегледа. Оттам насетне, от тази цена, ние ще говорим за някакво доплащане, ако човек иска да отиде директно при лекар, който работи със. . .
Водещ:
Той не, че иска, но няма да има направление и ще трябва да отиде. . .
Ст. Константинов:
Значи, сметнете го, 15.50 лева е 100 процента. Изберете, 20-30 процента колко е. . . или 40. . . и ще видите за какви пари става за доплащане. В момента пациентът доплаща 4.80 само потребителски такси.
Водещ:
Чакайте сега. Само да го сметнем пак. Четиридесет лева струва прегледът, си казва лекарят. . .
Ст. Константинов:
Ама не струва 40 лева.
Водещ:
. . . касата ми дава 15 лева, а пък аз преглеждам за 40. И ми иска 25, за да си ги направи до 40.
Ст. Константинов:
Ама това е абсолютно незаконно. Значи, или работи с касата, или работи с касата и си взима направлението и точка по въпроса, или, ако има толкова пациенти, работи на свободен прием и прегледът му е 40, просто не сключва договор с касата. Но в момента такива сметки, които са. . . това е абсолютно незаконно, което ми го говорите.
Водещ:
Ами, че какво като е незаконно, то се случва. . .
Ст. Константинов:
Е как? Защо? Къде се случва? На вас случвало ли ви се е?
Водещ:
Случвало ми се е, да.
Ст. Константинов:
Ами, ето, подайте тогава, подайте сигнал в здравната каса. Наистина. . .
Водещ:
Тоест хората не трябва нищо да доплащат за направление, така ли да ви разбирам?
Ст. Константинов:
Разбира се. Когато се работи със здравната каса, пациентът нищо не доплаща.
Водещ:
Говорим за ситуация, при която не са ми дали направление, защото са свършили.
Ст. Константинов:
Е, когато не са ви дали направление, вие си отивате на свободен прием, плащате си 40 лева и единственото, което може да искате, е касова бележка, нищо друго. Каква е цената вече си решава лекарят. . .
Водещ:
Но аз си плащам здравните вноски, а това, че са свършили направленията . . .
Ст. Константинов:
Добре, аз ви предлагам следното нещо. Да не си плащате 40 лева, а да отидете на лекар, където прегледът ще струва колкото си е по здравна каса, но, да речем, след това от него една значителна част ще ви бъде изплатена от здравната каса. Това е вариант. . .
Водещ:
На мен?
Ст. Константинов:
Да, разбира се.
Водещ:
Това пък не знам на някой да му се е случвало, касата да му даде пари на пациента.
Ст. Константинов:
Аз ви казвам как би трябвало да бъде. А към момента. . .
Водещ:
А, би трябвало е едно, а как е. . .
Ст. Константинов:
Има два варианта - или имате направление и нищо не плащате, освен потребителската такса. . .
Водещ:
Но много често няма направления, затова . . .
Ст. Константинов:
. . . или няма направление и плащате всичко.
Водещ:
Въпреки че си имам осигуровки плащани?
Ст. Константинов:
Да, защото вие решавате някъде да отидете. Защото сегашната система ...
Водещ:
Джипито ми казва - отиди. Не аз решавам. Проблем е това.
Ст. Константинов:
Той ако ви казва, трябва да ви каже и кой го плаща.
Водещ:
Добре. Бързам към още теми, които са важни. Ин витро, осигурено, по-скоро думата е разрешено, от държавата до 50 години, а не до 43, както е в момента, това предлагате. . .
Ст. Константинов:
Да. Има логика в това нещо и съм я казал. Ин витрото. . . всички тези процедури се правят на болни пациенти. Всъщност това, да нямаш деца, си е вид болест. И тя е болест до момента всъщност, докогато имаш деца. Природата е казала, че до 50-51-годишна има теоретична възможност, тя намалява, но има теоретична възможност жената да забременее . . .
Водещ:
Държавата ли ще поема тези няколко хиляди да опита една жена, да речем, на 50 години. . .
Ст. Константинов:
Не, говорим да се даде възможност, защото в момента е забранено дори и срещу заплащане жени, които са на 45 или 46, да опитват такива методи за забременяване. Става въпрос да им се разреши на такива жени, да имат законовото право да го вършат.
Водещ:
Сами да си плащат. . .
Ст. Константинов:
Те знаят. . . казва им се какви са рисковете, казва се какви са рисковете да се роди плод с малформации, казва се колко е успеваемостта, която между другото е много ниска. . .
Водещ:
Тоест да се разреши по принцип до 50 години . . .
Ст. Константинов:
Но пациентката има силно желание, има средствата, ние няма защо да я ограничаваме. . .
Водещ:
Защото на 62 години беше психиатърката от Русе, която . . .
Ст. Константинов:
Точно поради тази причина трябва да се ограничи, за да няма такива случаи. Да се каже - 50 години, и точка, за абсолютно всякакви методи, независимо с такава яйцеклетка, със. . .
Водещ:
А до колко години държавата може да поема процедурите като заплащане?
Ст. Константинов:
В момента тя ги поема до 43. И това е една максимална, максимална възраст, която. . .
Водещ:
Това ще си остане, до 43?
Ст. Константинов:
В никакъв случай аз няма да съм "за" тази възраст да се повишава.
Водещ:
Само да уточним - до 43 години продължава държавата да поема опитите за забременяване ин витро. . .
Ст. Константинов:
Към момента, към момента, да. Между другото трябва да ви кажа, че . . .
Водещ:
. . . а останалите, до 50, сами си поемат?
Ст. Константинов:
Само да ви кажа, както сме най-бедната държава в Европа, така по отношение на ин витрото сме едни от първенците - три абсолютно безплатни опита, възраст 43 години. . .
Водещ:
Това е много хубаво, не е нещо лошо.
Ст. Константинов:
Ама ето, просто да ви кажа, защото винаги ми се казва - здравеопазването колко е лошо, как това се случва, какво се случва. Аз ви казвам нещо, което е пък абсолютно добро. Сумати държави има, където се доплаща или се плаща първият един опит, или се плащат два опита, или възрастта е 40 години. Така че ние сме много, много либерални в това отношение.
Водещ:
До 43 държавата продължава да поема, а до 50 си поемат сами. Един въпрос, свързан с тютюнопушенето и новия режим. Ходих вече в заведение, където пише "Заведение за пушачи", "Забранено за под 18 години", вътре имаше и бебе, пушихме всички. Непушачите остават още по-навън всъщност. . .
Ст. Константинов:
Ами, това показва манталитета на някои родители, да си заведеш бебето в това. . . Какво да направи държавата при . . .
Водещ:
Това е така. Но пишеше на табелката "Заведение за пушачи".
Ст. Константинов:
Да. Последното изменение на закона, който беше. . . за съжаление, за съжаление не се прие тоталната забрана, което според мен беше добрият вариант, и мисля, че това е бъдещето . . .
Водещ:
Хората са си решили да е за пушачи. Непушачите - вън.
Ст. Константинов:
Но сега така се каза. Заведението е за пушачи или ако има. . . трябва да има зала за пушачи, зала за непушачи, вентилация, светлинна сигнализация . . .
Водещ:
Има ли вече глобено заведение, което не изпълнява това разделение на пространството?
Ст. Константинов:
А, за това не съм правил справка. Просто трябва да попитам в районните инспекции в страната.
Водещ:
Дали са наложили вече санкция. Защото това действа от няколко дни като разпореждане - да има салон за пушачи и за непушачи.
Ст. Константинов:
Ако има, ако има нарушения, аз искрено се надявам да има такива санкции.
Водещ:
Да приключим накрая с една тема, която никак не ви е приятна, защото трябва да избирате между лоялност към вицепремиера и правителството и между лоялност към лекарите. Обаче от гледна точка на пациентите е много важна. Случаят "Горна Оряховица", по който . . .
Ст. Константинов:
А, изобщо по този случай няма никакъв въпрос за лоялност тук да се избира. За Горна Оряховица като акушер-гинеколог мога да ви говоря много дълго, случаят е много интерес, обаче като министър точно няма да го направя, защото вместо експертно, в случая се намеси политическо говорене. . .
Водещ:
Защото беше от трибуната ли четенето на СРС-тата?
Ст. Константинов:
Защото беше първо в Народното събрание декларация, нали, срещу случващото се, срещу полицейщината, след което имаше пък отговор също в Народното събрание, което е дълбоко погрешно и не е там мястото, където трябва да се дискутира. . .
Водещ:
За себе си разбрахте ли каква е истината? Първоначално реагирахте с думата "срам" . . .
Ст. Константинов:
И продължавам. . . тези думи, които са изречени, как трябваше да бъдат окачествени? Това не е. . .
Водещ:
Лекарите казват. . . направо като предател ви анатемосаха, че не сте. . .
Ст. Константинов:
Ама кои лекари? Значи, които лекари трябва да защитя? Г-н Миланов като какъв говори? Аз не. . . аз защитавам лекарите в България. Когато един лекар е направил някаква грешка или има някакъв проблем, или е говорил неподходящо, независимо какво е станало. . .
Водещ:
Разбрахте ли мъртво ли е родено, или не, или има. . .
Ст. Константинов:
Просто няма. . . значи, това са. . . не искам да го кажа, точно защото съм политическо лице. Не е работа на политиците да го говорят. Имаме вече заключение на медицинския одит, има заключение, беше тук, във вашето студио, доцент Христов. . .
Водещ:
Невинни ли са вашите колеги или са виновни, как мислите?
Ст. Константинов:
Това е въпрос, който трябва да го каже правосъдието, а не аз, разбирате ли. . .
Водещ:
Добре. Последен въпрос. Ако ГЕРБ дава най-много пари за здраве, невиждано количество досега, защо се оказва, че в една болница като горнооряховската няма неонатолог и те трябва да се обаждат, както чуваме от СРС-та, и да искат специалист от Плевен?
Ст. Константинов:
Защото не е всичко въпрос на пари, а и на организация. Болницата в Горна Оряховица е общинска болница, тя не е държавна структура. Между другото в Горна Оряховица отделението има много пациенти. Това е едно много добро отделение, в смисъл като брой пациенти, които минават, и е грехота, че те не са си направили условия да имат неонатолог.
Водещ:
Много ви благодаря за този разговор. Много въпроси, които поставихме. Има и други, които при следващи гостувания ще поставим. Здравният министър беше гост на предаването ни.