1 март 2012 г., "Денят започва"
Водеща Жени Марчева: Добро утро отново, вие сте със сутрешния блок на Българската национална телевизия. Аз съм Жени Марчева. Още веднъж няма да се уморя да повтарям това днес в предаването ни - честита Баба Марта, бъдете живи, бъдете здрави и най-важното пазете здравето си, защото знаете, когато колата се обърне - пътища много, но да не се стига дотам. Добро утро казвам сега на министъра на здравеопазването Стефан Константинов, честита Баба Марта.
Стефан Константинов: Добро утро, честита Баба Марта и на вас, и на зрителите на БНТ 1.
Водеща: Да пазим здравето си, нали така?
Ст. Константинов: Точно така.
Водеща: Защото след това става по-сложно.
Ст. Константинов: Да са живи и здрави всички.
Водеща: Така е, да сме живи и здрави. Но аз никога не съм имала един-единствен въпрос към вас.
Ст. Константинов: Не само вие.
Водеща: Не, нашето интервю, днешното, може да се изчерпи с един-единствен въпрос и той е могат ли цените на лекарствата у нас да станат по-ниски, лекарствата да станат по-евтини? Имате ли еднозначен отговор, г-н министър, на този въпрос?
Ст. Константинов: И аз рядко съм имал еднозначен отговор, но сега е кратичък и ясен - да.
Водеща: Как?
Ст. Константинов: Това, което говоря от около седмица вчера на практика се потвърди от разговорите ми вече с фармацевтичните компании. . .
Водеща: Вчера поканихте и българските, и чуждите компании на среща в министерството.
Ст. Константинов: Вчера поканих двете големи асоциации, тъй като компаниите са много, но те си имат асоциация - едната е на иновативните, които са предимно чуждестранни, на най-новите лекарства, другата е на генеричните, в която предимно членуват български компании. Така че бяха поканени техните представители. Между другото, там бяха и най-големите фирми производители и успяхме в много искрен и технически диалог да поставим картите на масата. Така че факт ще бъде намалението и това, което аз казах, че някои
лекарства, някои, не всички, могат да бъдат намалени с 50-75 процента, съм сигурен, че ще бъде факт.
Водеща: Огнян Донев ви поля със студен душ преди няколко дни като каза, че това, което твърдите, че има мегдан, има резерва за 50 и повече процентно намаление, е рекламно политическо послание.
Ст. Константинов: Ами, когато се слушат медийните послания, но се пропускат ключови думи в тях, моите думи за 50-процентно намаление бяха казани в "Дарик" радио. . .
Водеща: Така, пред колегата Кирил Вълчев.
Ст. Константинов: . . . и там беше казано, че някои лекарства могат да бъдат намалени с 50 и повече процента. И като се пропусне думата някои наистина остава, че 50 процента. . . И сега хората, ако очакват, че след две седмици цените на всички лекарства ще са 50 процента надолу - няма да се случи. Но има лекарства, които са много скъпи, които касата ги купува, хората обикновено не виждат и не разбират дори цената каква им е, които обаче могат реално да бъдат намалени с много голям процент. Какъв ще е ефектът от
това нещо? Ще се освободят пари, с които да се купят други лекарства.
Водеща: Нека веднага да уточним кои са тези лекарства, при които отново твърдите, че има потенциал да бъдат намалени с 50 и повече процента, и кои са другите лекарства, където, при които това на практика няма да се случи, където процентът ще е видимо, осезаемо по-малък, по-незначителен?
Ст. Константинов: Сега, първата група лекарства, тези, които не подлежат на някаква регулация, а се купуват свободно, без рецепта, там може да разчитаме само на пазарни сили и на конкуренцията. Вероятно и там ще има някакво намаление. Втората група лекарства са тези, за които говорим, скъпите лекарства, които се плащат на 100 процента от касата. Това са предимно медикаменти, които бяха прехвърлени към Националната здравноосигурителна каса от Министерството на здравеопазването през миналата година. Там ще гледаме цените да бъдат върнати на нивата от 2010 г. и за някои медикаменти това значи сериозно намаление, че дори и още по-ниско. Това са лекарства за лечение на трансплантирани болни, на редки заболявания, на хормонална терапия при туморни заболявания. Що се касае до останалите частично платими лекарства, там също има място за намаление и ще направим законови промени, разбрахме се с представителите на фармацевтичната индустрия, които могат да доведат съответно. . . Но всеки медикамент е различен. Дори да вземем средно, както вчера са се изказали вече представители на фармацевтичната индустрия за проценти, около 10 процента средно, искам да ви кажа, че това също ще е голям успех. Ако това е среден процент, това ще е нещо страхотно.
Водеща: Какви са тези законови промени, за които вече вие казвате?
Ст. Константинов: Законовите промени, първо, може да ги направим по отношение на реферирането. Вие знаете, че в момента се реферираме по европейски държави с най-ниски цени.
Водеща: Така.
Ст. Константинов: Ако тези държави, осем, от тях не можем да намерим медикамент, се реферираме по още други европейски държави, но нямаме механизъм, по който да се реферираме примерно по съседни нам държави. И ако едно лекарство не е регистрирано никъде в Европейския съюз, а само в България, производителят има възможност да си сложи цена, каквато той реши, че са му разходите. Обаче, ако се окаже, че пък същото лекарство със същите разходи някъде около нас се продава по-скъпо, би следвало да намерим механизъм това да не бъде така. Така че това е едната ни посока на действие. Другият ни. . . другата ни посока на действие е да бъдат. . . към момента наредбата казва, че договарянето на отстъпки важи само за 100 процента платимите лекарства от здравната каса. Така трябва да стане, че лекарствата. . . да важи за всички, независимо дали ще е 50 или 25 процента отстъпка, да има механизъм, при който това нещо да се случва.
Водеща: Тоест готов сте да промените тази наредба?
Ст. Константинов: Абсолютно. Тя не е, не е толкова прост въпросът. Между другото тя в такъв вид беше представена от самата каса, защото тази наредба се издава от министерството, но в закона е написано, че се пише от здравната каса и ние сме я видели в този й вид. За да се случи това, те дадоха някои обяснения, че би следвало да се променят и законови текстове, имали са разговори с Националната агенция по приходите по начина, по който чисто се формира цената на лекарството. Но аз искам да ви върна и в нещо друго, много важно - механизъм, ясен, при който лекарствата, които тази година ще се купуват от болниците, не трябва да бъдат на по-високи цени от миналогодишните. Съответно миналогодишните, които са минали към касата, пък трябва да се върнат към цените на предходната година. Така че освен намалението ние искаме да сложим и един
много ясен критерий, към който да се придържаме. И това сме се разбрали с касата - цените в никой случай не са по-високи от миналогодишните, слагаме една спирачка.
Водеща: Отварям една скоба. Каква беше атмосферата на вчерашния ви разговор с фармацевтичните компании и с всъщност фармацевтичните асоциации. Говорихте нормално, спокойно, без прехвърляне, прехвърчане на искри или, напротив, разговорът беше тежък, трудно вървеше, имаше. . .
Ст. Константинов: Не, разговорът беше много коректен. . .
Водеща: . . . дрязги? Коректен?
Ст. Константинов: Разговорът беше коректен и ясен, експертен разговор. Те знаят какво могат да направят.
Водеща: Кажете на широката аудитория, за бога, какъв ще е стимулът на тези компании да ви дадат по-ниски цени на лекарствата, защо?
Ст. Константинов: Защото. . .
Водеща: Какво ще ги накара?
Ст. Константинов: . . . защото това нещо те го правят и в други държави в евросъюза. На въпроса коя компания и за кое лекарство колко отстъпки ще даде в момента отговор няма, а и вероятно в бъдеще официално аз и да ме поканите в студиото, няма да ви го кажа, защото те изключително държат това да е тяхна търговска политика. Фармацевтичните компании в крайна сметка имат основна цел да реализират печалби - те са акционерни дружества обикновено, трети са акционери, трябва да получават средства. Интересът на държавата обаче е да регулира цените и максимално да ги сваля надолу. И това много държави в ЕС го правят и го правят по линията на преговорите. Защото, ако една голяма компания заяви, че в България започва да продава едно лекарство на много ниска цена, моментално много по-големи пазари от България, като Франция и Германия и така нататък, ще кажат: чакайте сега, защо в България вие го продавате на тази цена, а тук, при нас, на друга. И поради тази причина компаниите не искат официално да обявяват цените си на продажба. Ние обаче този инструмент искаме да го използваме пълноценно, за момента той не беше използван и поради тази причина те са склонни да работят. . . Повярвайте, дори с отстъпките, никоя компания няма да си продаде лекарствата на загуба.
Водеща: Сега, надявам се, че ще ви цитирам коректно, думи, изречени от вас вчера, по време на срещата, която вече обсъждаме от началото на нашия разговор: "Имам уверението, че производителите на лекарства ще дадат новите си оферти, като се съобразят с бедния български гражданин." Така ли сте казал?
Ст. Константинов: Да.
Водеща: Е, когато хората отиват на бензиностанцията, да си сипят бензин за колата, "Лукойл" не се съобразява с бедния български гражданин, нито, когато всеки един от нас влезе в магазина да си купи хляб, кашкавал и сирене, производителите на хляб, кашкавал и сирене не се съобразяват с бедния български гражданин.
Ст. Константинов: Българският гражданин беден ли е, първо? В смисъл, бедни ли сме, най-бедни ли сме в Европа? Това факт ли е? Факт е. "Лукойл" е една рафинерия, разбира се, има и внос от страни, но в България са много производителите. И най-накрая "Лукойл" или там производителите на нефтени продукти се съобразяват със световни пазари, защото, защото суровините, от които се произвеждат, са краен продукт, те се свършват и е ясно на всички, че няма да кажа, ако. . . за 30-40 години кажа, че цената на тези неща ще расте, на нефтопродуктите. Само че при фармацевтичната индустрия не е точно така. Там не са, не се, хапчетата не се копаят някъде в пясъците на Африка или на Арабския полуостров - те се измислят, синтезират се, правят се, получават се едни средства, след това стават генерични лекарства, падат им още цените, години наред, десетилетия. И след като сме направили анализ и сме видели, че има място за понижение, поради тази причина аз се осмелих да кажа, че те могат да го направят и апелирам към тяхното добро чувство, и те го разбраха. Ако обаче те не го направят това в следващите две седмици, ще последват много твърди законови действия. Така че тук не е въпросът дали ще се случи, въпросът е дали те ще го направят мирно и тихо, както се разбрахме...
Водеща: Со кротце и со благо.
Ст. Константинов: . . . или ще стане с наши по-твърди действия.
Водеща: Аха, ето, значи, има морков и тояга?
Ст. Константинов: Мисля, че всеки, желаещ да постигне успех, трябва да се възползва и от двете възможности, като аз винаги съм предпочитал морковът да излиза на предната ръка.
Водеща: Но сте решителен и твърд, ако морковът не подейства, да хванете в ръце тоягата?
Ст. Константинов: Беше ясно казано, в смисъл. . . Понеже това там са много културни, високо образовани хора, и сега да кажа тояга. . .
Водеща: В това не се съмнявам.
Ст. Константинов: . . . звучи грозно. Има мерки, които законово могат да принудят компаниите. . . тъй като между самите фармацевтични компании не е еднакво състоянието. Има някои, които водят изключително коректна и ниска ценова политика. Има други, които са по-агресивни и вдигат цените. И аз предпочитам те вътре, помежду си да намерят общият език и ги знаем тези компании, които са си позволили, така, да покачат цените значително на определени продукти, да бъдат така добри да ги нормализират. Ако това не стане, разбира се, че законът вече ще важи за всички. И аз съм сигурен, че при тази ситуация, да не говорим, че ще е вероятно съпроводена и с още по-шумен медиен отзвук, при тази ситуация мисля, че съвсем логичното решение, което и те го разбраха, и го знаят, и го приемат, е да приведат в по-приличен вид своите надценки.
Водеща: Така, само че. . . а, своите надценки. Само че хората, които в момента ни гледат и слушат, си казват: чудесно, но защо дотук, досега министърът на здравеопазването е допуснал тези фирми да не се съобразяват с правилата на играта?
Ст. Константинов: Защо в този момент министърът на здравеопазването така се включва активно? Защото имаше ключова фигура в моя екип, която се занимаваше с лекарствената политика и беше топлата връзка със здравната каса - едновременно и председател на надзорния съвет, и заместник-министър. И аз сега, като се замисля, най-логичното нещо е било за всички тези работи да бъда информиран много, много, много по-рано, като информация от касата, тъй като аз буквално преди седмица научих финалните цени, какво е продадено и какво е купено всъщност от касата през 2011 г. и на какви цени. Виждайки го това нещо, моментално реагирам. Това нещо, разбира се, че е могло да стане по-рано, но така или иначе, сигнали, подобни, не идваха.
Водеща: Г-н министър, на вас стана ли ви ясно защо премиерът уволни Гергана Павлова?
Ст. Константинов: Ами, вече ми става ясно.
Водеща: Я кажете защо?
Ст. Константинов: Вероятно точно затова - защото това беше работата. Ние тези срещи можехме да ги направим през месец септември, да речем.
Водеща: А сега не ви ли е обидно? Гергана Павлова - съветник на вицепремиера Симеон Дянков, който на практика ви е началник, защото той отговаря и за ресора здравеопазване?
Ст. Константинов: Аз не съм се чувал с нея от момента, в който й беше връчена заповедта на премиера и не знам къде е всъщност в момента, не знам дали е там.
Водеща: Така твърдят голяма част от медиите - че министър Дянков, вицепремиерът Дянков я взима за свой съветник, за част от своя екип. Какво се оказа - че човек, който е уволнен, сега по своеобразен начин ще ви бъде началник, ще съветва вицепремиера каква да е политиката в сектор здравеопазване.
Ст. Константинов: Ако наистина това е така, трябва да го зададете към вицепремиера Дянков, който също изразяваше във времето доста сериозна подкрепа.
Водеща: Подкрепа за какво?
Ст. Константинов: Към нея.
Водеща: Към нея. Така. . .
Ст. Константинов: Сега аз не знам изобщо дали тази информация е вярна, извинявайте, просто. . . нито с него съм се чувал да говорим по тази тема, нито пък с г-жа Павлова.
Водеща: Всъщност, като казвате с вицепремиера, факт, той беше миналата седмица наш гост, където публично изрази своята подкрепа наистина за професионалните качества на вашия вече бивш заместник-министър Гергана Павлова. Но още нещо каза той в това
интервю пред нас. Той каза, че иска да ви види по-решителен, не толкова плах. Иска да ви види като един от реформаторите в този кабинет. Можете ли да станете един от реформаторите в кабинета?
Ст. Константинов: Аз се надявам, че вчерашната среща е точно в такъв дух. Така че ето, виждаме и много ясно става на всички, че волята е за промени, а промяна, за да намалиш цените на мултинационали, които. . . някои от тях имат оборти на средствата, по-големи от брутния вътрешен продукт на България, мисля, че никак не е лесна задача. Така че той това нещо го вижда. А за професионализма категорично мога да кажа - да, Гергана Павлова е професионалист, разбира си от работата и аз винаги съм го казвал и винаги съм я защитавал, само че не ми стана ясно как може един професионалист да не информира и да не предложи всички тези неща, и да не се случат за близо година.
Водеща: А вие като министър за близо година не я ли питахте?
Ст. Константинов: Да, аз близо като...
Водеща: Гергана...
Ст. Константинов: Ами, да, и ми се...
Водеща: ...какво се случва?
Ст. Константинов: Ами да, и отговорът беше, че с по-малко пари купуваме повече лекарства, нали, всичко е окей, вървим, да, всичко е наред, продължаваме, и системата спокойна.
Водеща: А то се оказа, че не е така.
Ст. Константинов: Сега се оказа, че има още големи резерви, е това се оказа.
Водеща: Които сега смятате да използвате. Но след всичките тези трусове в сферата, която управлявате и менажирате, премиерът зад вас ли е? Имате ли политическото му доверие, имате ли политическата му подкрепа?
Ст. Константинов: Самият факт, че вчера, докато беше срещата, премиерът дойде и разговаря с производителите, мисля, че отговаря ясно на този въпрос.
Водеща: Един друг ключов момент, път към намаляване на цените на лекарствата - ДДС-то. Ще се опитате ли да убедите премиера и вицепремиера Дянков, че си струва да си помисли за намаляване на ДДС на лекарствата?
Ст. Константинов: Не. Като здравен министър бях длъжен да го спомена и да обясня, че и това е вариант за намаляване в определени граници. Позицията на вицепремиера беше ясна, позицията на премиера беше ясна, така че този въпрос да го поставям и да настоявам, докато не сме изчерпали всички останали, в момента няма да се случи. Фокусиран съм изцяло в намаляване цените на производителите.
Водеща: Един пример, който...поне аз оставам с впечатлението, че е удачен - Великобритания, където ДДС върху лекарствата е 20 процента, но за тези, които се плащат с публични средства, е нула процента. Защо и у нас да не стане така?
Ст. Константинов: Вижте, няма никакво съмнение, че ако се намалява ДДС, цените на някои лекарства ще поевтиняват. Това е абсолютно сигурно. Въпросът обаче е в следното нещо - че на държавата й трябват пари. Част от тези пари отиват за здравеопазване. Това здравеопазване, което минава през бюджета на Министерство на здравеопазването. Това са спешните центрове, това са центровете по трансфузионна хематология, това са институтите, хората, грижещи се за противоепидемичната обстановка. И когато държавата има нужда от средства и, общо взето, е намалила всякакви други данъци, се оказва, че това е просто политически въпрос. Аз не съм финансист и поради тази причина мога единствено да кажа, да, ето тук има резерв и като вас да дам пример. Да кажа Великобритания, да дам други страни. И с това приключвам. Но аз не мога да влезна и да правя бюджета. И не е редно и да се изказвам повече. Нещата са...
Водеща: Не е и ваша работа, но...
Ст. Константинов: ...нещата са комплексни, защото по същия начин и премиерът ви каза, след лекарствата ще кажат ама той е много важен и хлябът, ама много важни са детските градини, учебниците и така нататък. И то наистина е така. Така че всеки да си гледа своята работа. Аз си гледам моето министерство, финансовият министър си гледа неговото. За цялата държава, за всички министерства отговаря министър-председателят. Моята работа съм я свършил, представил съм вариант. Този вариант дотолкова, доколкото вече засяга цялостната държава, получаването на средства, които се ползват за какви ли не нужди, аз не мога тука да бъда много твърд и сега да се запъна и да кажа йок, това е.
А още повече ви казах, има други неща, които трябва да извървим. Нека да ги направим. Вероятно, надявам се тоя дебат няма да умре. Аз съм сигурен, че догодина или по-догодина пак ще се отвори. И се надявам държавата да стигне такива добри
икономически параметри, при което наистина ние ще последваме примера на повечето държави в Европа.
Водеща:
Съжалявам, че връщам разговора минути назад, но за да бъде съвсем ясно и категорично за тези, които в момента ни слушат, като министър на здравеопазването вие сте за фиксиране на надценките на лекарствата, които се плащат с публични средства.
Ст. Константинов: О, не. Не съм казал такова нещо. Аз съм за намаляването на техните цени и казах механизмите, по които може да стане. Ние няма как да ги фиксираме, в смисъл...да, аз съм за фиксирането, но не да го фиксираме на цените, които са по позитивна листа, ако това искате, а да ги фиксираме на много по-ниски цени. Но разбирате ли, че това в крайна сметка е и пазар. И не ми се ще да се връщам към годините на социализма, когато да направим една комисия в министерство или в каса и да казваме на тебе хапчето ще струва толкова стотинки, на тебе еди-колко си. Тоя модел се провали преди 20 и повече години. Така че сегашната ни система не е лоша. Има резерви, които трябва да се използват, има законови подобрения, нормативни, които също трябва да се направят, за да вървим напред.
Водеща: Сега, преди няколко дни тук в това студио гости ни бяха Станимир Хасърджиев, председателят на Националната пациентска организация, и Аделина Любенова, която е заместник-председател на Българския фармацевтичен съюз. Като един от проблемите, говорихме за същото, за което и с вас говорим, лекарствата, един проблем, който те откроиха, е монополът на лекарствата у нас. Те казват както според българското, така и според европейското законодателство не може едни и същи лица да са собственици на
фармацевтични компании, на дистрибуторски компании, на аптечни вериги. Нещо, което обаче те твърдят, че в България публична тайна е, че е така. Прави ли са? Има ли монопол?
Ст. Константинов: В България примерно не може да има вериги аптеки, но явно това се заобикаля. А дали има монопол, зависи от това да видим кой производител, кой дистрибутор и какви вериги аптеки каква част от пазара държат. В момента тече сериозна проверка на Министерство на здравеопазването, и то не само за лекарствата, а и за апаратурата, която е продавана на болниците. И когато излезнем с данните, ще ви кажем. Към момента ние знаем примерно, министерството, по търговете за коя година кои дистрибутори са печелили и какви пари сме им плащали на тях. Открояват се два - три големи играча на пазара и множество по-малки. Тези данни дали са монопол или не, ще реши Комисията по защита на конкуренцията, която ще бъде запозната с цялата информация, която съберем.
Водеща: Добре, на финала, г-н министър, за бонусите. Вчера премиерът Борисов беше пределно ясен - връщайте бонусите, които сте взели, или от понеделник уволнявам. Вие като министър на здравеопазването и вашият екип какви бонуси сте взимали през 2010, 2011 година?
Ст. Константинов: Аз през нито една от годините не съм взел нито лев бонус. За миналата година Гергана Павлова е взела около 10 хиляди лева, Десислава Димитрова - 9 хиляди, д-р Добрев, заместник-министър, 6 хиляди.Запознал съм ги с решението на премиера, вероятно средствата, които са взети по тоя параграф, ще бъдат дарени на фонда за лечение на деца в чужбина.
Водеща: Съгласен ли сте принципно с това, което вчера каза премиерът за бонусите?
Ст. Константинов: Доколкото той е бил издал такава заповед, вероятно това е било в момент, когато аз лично съм отсъствал от кабинета или не съм бил на тоя пост, е прав да продължи тази линия. По отношение примерно на заместника ми д-р Добрев имам някакви угризения, защото практически той сега ще се... ще се получи така, че като заместник-министър ще получава значително по-малко пари от работата си като лекар, значително по-малко пари от работата на всички директори, за които той трябва да отговаря, което за мен поставя сериозен въпрос за мотивацията на кадрите. Това го казвам, без изобщо да дискутираме връщането, те ще ги върнат парите. Но като казахте пък за бонусите, тъй като имаше много атаки, че са били раздадени 5 милиона и 800 хиляди лева непрозрачно в министерството, аз искам да кажа, че голяма част от тях беше примерно за хора работещи. Едни от тях са в кръвните центрове лекари. Ние след това изказване, че не трябва да има бонуси, как трябва да се разделят, взехме решение на ръководството, че там до десет ли, до 20 процента, нали, максимум могат да се дават допълнително материално стимулиране за тези центрове. И ето вчера какво писмо получих от д-р Добромир Стайков, лекар в център по кръвопреливане във Варна, заплатата му без това материално стимулиране е 400 лева. И аз съм съгласен, той казва, че е унизително ниско. В тия пари, които ние ги декларирахме, влизаха 800 хиляди лева, дадени точно на такива хора, защото съгласете се, че наистина 400 лева за лекар, който при това не може да работи нито на частна практика, нито някъде да отиде, а отговаря за това да има кръв в тежки инциденти, да може винаги да се намери тоя изключително важен продукт, е унизително ниско. Така че искам да покажа колко е сложен въпросът, многопластов, и не е просто така някакви чиновници взели парите, обаче те не работят добре и ние сега да ги накажем.
Водеща: На ваше място, г-н министър, без да нарушавам повелята на премиера, но бих разговаряла с него много сериозно по този въпрос, защото нещата, които говорите в момента, са изключително важни. Става въпрос за мотивацията на хората.
Ст. Константинов: Да, разбира се, ние разговаряме. Тук става въпрос все пак за политически фигури, които знаят, че са поели някакъв кръст и някаква отговорност, ако щете дори и за престиж, поне аз така ги виждам нещата, че това е нещо, което е важно, отговорно и престижно. И примерно аз никога не съм питал колко ще ми е заплатата като министър, ще ми намалеят ли доходите, понеже няма да мога да ходя на кабинет, тоя въпрос никога не е стоял. Така че ние говорим за политическите кабинети и около от тая гледна точка подкрепям премиера. Но в дългосрочен план трябва да се търси решение, няма как хора да поемат изключително голяма отговорност, а хората, които са по веригата надолу под тях, да взимат дори вече пъти повече средства. Това дезорганизира
системата.
Водеща: Благодаря ви за този разговор. Това беше министърът на здравеопазването Стефан Константинов.