18 юли 2011 г., "Денят започва"
Водеща Аделина Радева:
Добро утро на всички, които сега се присъединяват към нас. Ако гледате това предаване на кафе и сте запалили цигара, бързо я изгасете, защото сега ще ви погледне строго от екрана здравният министър д-р Стефан Константинов, който е обявил война на тютюнопушенето и днес дори открива училище за бременни, в което учи младите майки, че тютюневият дим е много вреден. Добро утро.
Стефан Константинов:
Добре утро. Много е напреднала техниката на БНТ, след като мога да осъществявам такава комуникация.
Водеща:
Ами, така е. Мисля, че това, което представлявате, и министерството, което оглавявате, трябва да води такива битки, пък дали ще бъдат успешни вие ще кажете после.
Ст. Константинов:
След като са успешни в Европа, трябва да се случи и в България.
Водеща:
Имаме една историческа годишнина днес - 174 години от рождението на Васил Левски. Колегите от "Труд" са цитирали Апостола: "Да бъдем равни на другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни усилия", казва той. Какво им пречи на нашите собствени задружни усилия да направим нашето здравеопазване като това на другите европейски народи?
Ст. Константинов:
О, това е много сложен въпрос. Пречи ни може би самото развитие на държавата. Здравеопазването не е нещо изолирано от самата държава, така че ... виждате, в много от секторите има проблеми. На същото ниво е и здравеопазването. Разликата е, че здравеопазването много често директно касае хората и затова много остро, когато хората опрат до проблемите ни, те ги виждат и ги критикуват.
Водеща:
Няма да ви зарадвам, ако ви кажа, че хората наистина не са доволни от здравеопазването в България. В същото време реформите, за които чуваме от толкова години, някак все едно буксуват, много трудноподвижни са тези структури. Много голямо нежелание и съпротива сякаш се оказва към тези промени. Защо, толкова много пари ли има, толкова много хора ли са заинтригувани от това да си ги разделят, че промените буксуват в такава степен?
Ст. Константинов:
Един мой бивш колега, бивш министър, съм чувал да казва, че здравеопазването е като. .. системата е като едно желе - бутнеш, тя се малко огъне, като си махнеш пръста - тя се връща обратно. Всъщност. .. Знаете ли, всичко зависи, въпрос на приоритети - доколко, доколко здравеопазването ще ни е приоритет? Доколко има воля и колко са субектите, които искат да упражняват тази воля? Ако е една партия - добре. Ако са много-още по-добре. Но не бих казал, че въпросът е и толкова за парите. Да, те са много, те са някъде около 5 - 6 милиарда лева, от които 3.2, 3.3 милиарда са публичните средства, които се виждат и минават през касата. Останалото всичкото е през джобовете на хората, нали, не. . .в смисъл това не е сива икономика, но си плащат. Това, което си плащаме в аптеките, това, което се плаща за определени услуги. Парите не са малко, но в крайна сметка всичко опира до воля и до желание.
Водеща:
Вие казвате приоритет. Какъв приоритет у нас е здравеопазването, при положение че едва 4 процента от брутния вътрешен продукт, при положение че сме първенци по заболявания в Европейския съюз, това показват статистиките, качеството на живот не е добро у нас, превенцията липсва и сме застаряваща нация? Как се обяснява това?
Ст. Константинов:
Аз искам да кажа, че здравеопазването изобщо не трябва да се дискутира. То трябва да си е един непрекъснат приоритет, винаги, навсякъде и във всичко. Вие сама дадохте отговор на въпроса с параметрите, които показахте. Не трябва обаче да разглеждаме здравеопазването само в икономическия му аспект, нали, колко пари ще дадем на болниците или колко пари ще дадем на този или на онзи. В крайна сметка здравето се определя не само от тази лечебна дейност, а от много други неща. И ще дам пример: много по-голям ефект ще има, ако, темата, за която ме поканихте, спрем да пушим, ако спрем да ядем солено, ако спрем да ядем мазно, ако се движим повече. Всичките тези неща ще окажат много по-голямо въздействие върху здравето и продължителността на живота, отколкото включването на какви ли не нови лекарства или строежа на нови болници.
Водеща:
Е, затова говорим много и с вашия колега Мирослав Найденов и с Агенцията по безопасност на храните. Нали там разбирате, че има проблеми - с производителите, със стандартите и т.н., правят се опити, не казвам това, но стигам до там, че хората влизат в болници. Ето четем днес в "Монитор": "Частници извозват болни за стотачка". Значи оказва се, че ако излизаш от болница, но си лежащ, няма някакъв начин да бъдеш извозен, освен ако не си платиш на частник. Оказва се, че ако отидеш на морето, специалистите там са много малко. Всъщност те не са достатъчно. Как ще решим въпроса с толкова много туристи, български и чужди, по морето и с малко специалисти, които могат да им помогнат там? Затова пишат вестниците днес.
Ст. Константинов:
Вероятно, да, това са цени от морето, където важи принципът ден година храни. Здравното министерство в рамките на възможностите си го решава по следния начин: усилва екипите за спешна помощ в трите области, които имат досег с морската ивица, осъществяваме много сериозен контрол какви са тарифите, да няма дискриминация за българи и чужденци, защото миналата година имаше оплаквания, включително от западни посолства. Всичко останало е вече въпрос на регулация, включително и от други субекти.
Водеща:
Добре, а какво става с тези, които са изтеглили късата клечка и живеят в планински райони, където няма джипита, далеч са от заведения, в които могат да бъдат лекувани, и те хич не са малко. Ето, тук чета - 582 809 български граждани живеят на места, където няма лични лекари. Това сочи справка на вашето министерство.
Ст. Константинов:
Това е така. Тази къса клечка не е само за здравеопазването. Пак ви казвам - те също са лишени от административни услуги и хубавите магазини са им далеч, и добрите възможности . . .
Водеща:
Да де, но когато говорим за здравето, нещата малко по-различно стоят.
Ст. Константинов:
Да, да, но аз пак показвам, за да го разберем. Сега, нали, ако ви кажа, във всяко такова аз се ангажирам, ето идват избори, ще сложим по един лекар във всяко населено място, нали разбирате, че това ще е грозен популизъм. Но аз ви казвам какво може да се направи. Ето общопрактикуващите, които са в такива трудно достъпни райони, имат някакъв бонус от здравната каса финансов. Наредба 40, която изменихме за основния пакет, където се създадоха неотложните кабинети, там. .. аз всъщност не я обичам тази дума, кабинетите, които. .. дежурните, да могат хората да се обръщат към тях. Там, където са само по един общопрактикуващ лекар, им дадохме възможност, без да работи в кабинета, той да получава бонус тези средства за записан пациент. Там, където са пък няколко, им дадохме възможност да не дават нощни дежурства, но пак поне събота и неделя за по 6 часа, ако работят и има от 8 сутринта до 8 вечерта лекар, също да получават някакъв стимул, което примерно в столицата няма право, там трябва или да го пратиш някъде пациента. . .
Водеща:
Стимул до 300 лева, ако не се лъжа.
Ст. Константинов:
Всичко зависи от броя на записаните хора. Всъщност трябва да има финансови стимули. И министерството, и здравната каса мисли как да ги осигури, и ги осигурява. След. . .
Водеща:
Ето, че пак опряхме до парите, които казахте, че не са най-важното. И понеже споменахте. . .
Ст. Константинов:
Не, не съм казал, че са най-важното. Казвам, че са едно от нещата. И следващото нещо обаче, когато говорим за такива общини, трябва да се запитаме къде е ролята на самите общини, защо те не са по-агресивни в предлагането било то на безплатни кабинети, на намален наем, добри условия и т.н. Тоест нещата са комплексни. От наша страна има воля и ви казвам конкретни действия, които сме предприели да стимулираме. Вместо да оставим нещата така и примерно един човек да се записва за преглед в населено място, което е на 50 - 60 километра, ние сложихме ограничение от 20. Така че това са действията от министерството, които могат да подпомогнат живота на хората и здравното обслужване.
Водеща:
Бяхте конкретен и споменахте неотложната помощ. И аз ще бъда конкретна, отново вестник "Монитор": Квалификацията на лекарите в спешните и неотложни отделения, и спешните центрове често пъти не отговаря на медицинските стандарти, става ясно от проверка на Изпълнителната агенция по медицински одит. На сто процента на отговарят на изискванията в това отношение и спешните отделения на частните болници, независимо че там, да речем, условията, битовите, са по-добри. Какво ще правим, за да задържим специалистите у нас, г-н министър?
Ст. Константинов:
Ние вече го направихме. Има, първата катедра по спешна медицина в софийския. .. в медицинския университет София е открита. Започва обучението от есента по програма "Пулс" с евросредства. Ще се обучават от лекар до медицинска сестра, фелдшер, всички хора, които работят в тези отделения. Това ще е отговорът, тъй като десет години, последното обучение е било 2000-та година на тези хора. Това е ситуацията, но нещата са задвижени, има ги първите резултати, така че, като човек не знае, трябва да се учи.
Водеща:
Да отидем към болниците. Какво е изражението на преминаването от делегирани към прогнозни бюджети за болниците върху пациентите, самите, да видим?
Ст. Константинов:
Върху пациентите е намалената хоспитализация. Може би на пръв поглед ще кажем - ама не, ето, щом е намалял броят на хоспитализираните, значи може би на хората им е отказвана медицинска помощ. Такова притеснение няма. При нас има по-голям брой хоспитализирани от която и да е друга европейска държава. Всъщност не, някои изключително богати страни малко повече ни водят в този показател. Но, знаете ли, болницата е много хубаво място, когато човек е болен и трябва да получи помощ. Това е точното място, където трябва да постъпи. Ако може човек да се лекува в дома, болницата не е най-доброто място. Там може да се получат вътреболнични инфекции, там може да се направи хипердиагностика и хиперлечение, което в крайна сметка да е вредно. Така че, намалявайки общия брой на хоспитализациите, ние дори не казваме, че просто намаляваме средствата, които се харчат, но донякъде водим и добър ефект и за пациентите. Тоест, когато вие нямате нужда, вас не трябва да ви лекуват. Това е изражението. Изражението е също икономическо. За първи път миналата година имаме намаление на броя преминали лица през болницата. Обаче остава открит големият въпрос за тези прогнозни бюджети - кой ги прогнозира и защо се прогнозират, и как да са, какъв да им е размерът. Тоест за нас основният въпрос е как да стимулираме добре работещите болници и да намалим финансите на тези, които не дават качествен продукт, това е големият въпрос.
Водеща:
Тоест въпросът е и мениджърски, доколкото разбирам. . .
Ст. Константинов:
Не, въпросът не е мениджърски, мениджърите не са факири, въпросът е на системата. Системата на клинични пътеки не може да даде отговор на този въпрос. И отговорът е системата на диагностично свързаните групи.
Водеща:
Така. При тази система на диагностично свързаните групи, за която слушам, и това е европейски опит и така, обяснете ни значи ли това, при въвеждането й, че ще има достатъчно пари пациентът да бъде комплексно лекуван, или не значи?
Ст. Константинов:
Значи, ще има пари комплексно да се лекува пациентът и ще се поощрява комплексното лечение на пациента. Самата система сама по себе си не може да увеличи бюджета на здравеопазването или бюджета на държавата въобще.
Водеща:
Защото и сега има недофинансирани клинични пътеки, нали така?
Ст. Константинов:
Има недофинансирани, има хиперфинансирани, има различни виждания по въпроса. Една и съща пътека в един случай може да е достатъчна, а в другия случай да не е. Проблемът е, че тя не държи сметка за тежестта на заболяването. Така че в зависимост от конкретния случай, в зависимост от болницата, в зависимост от населеното място дори могат да се появяват сериозни диспропорции. Нещо, което в значително по-голяма степен се. . . бива решено чрез използване на друг начин на плащане.
Водеща:
Да поговорим малко и за този таван, много се говори за това. Беше ли добра идея да се сложи този таван за лечението на деца, видяхте реакциите, финансовия става въпрос.
Ст. Константинов:
О, за министъра на здравеопазването това не е добра идея, това е тежко решение, това е много неприятно решение. Но искам само да ви кажа следното нещо. От 700 хиляди лева в началото, преди. . . в 2004 година, когато е започнал работа фондът, миналата година бяха над 5 милиона лева дадени от държавата, тази година засега са дадени 7 милиона, всъщност с дарението, което направи Политическа партия ГЕРБ, станаха над 8 милиона бройката, сумата, парите, които се дават за лечение на деца в чужбина. И тъй като тези суми, нали, казани така нищо не значат, аз ще ви кажа брой деца, които са лекувани. И например. . . Ако вземем при предходното правителството първата година, когато то само е управлявало, децата, които са 2006 година изпратени в чужбина, са 29. Миналата година, първата година изцяло, когато е било сегашното управление, изпратените деца са 276. Това са обективни данни и ние просто трябва да ги признаем. Ясно е, че би било добре всяко българско дете да се изпраща в най-добрата болница в света, в това няма никакво съмнение. Обаче ясно е, че парите са ограничени. Сега, имахме разговор много, много искрен с обществения съвет на фонда, там влизат журналисти, там влизат дарители. Те не ми спестиха критиките, а аз им обясних честно кое ни е накарало да го направим това нещо. Уточнихме се, че има множество неща, които могат допълнително да подобрят работата на фонда. Парите те така или иначе, към момента 8 милиона няма да се увеличат, но мисля, че 8 милиона. . . не мисля, а съм абсолютно сигурен, до края на годината ще стигнат. Да, може да променим, примерно за трансплантация да не е трикратния размер, на първо време да остане тази обща рамка 180 хиляди лева, но много други неща могат да се случат. Например дарителските кампании, болниците, където се изпращат. Аз се ангажирах, че. . . искам от обществения съвет да ми изпрати списък на болниците в чужбина, където най-често изпращат, аз ще викна посланиците на държавите, където са, да преговаряме за преференциални цени или цени поне, които са равни на това, което плаща тяхната каса, защото в момента те дават едни цени, които често са като за свободен прием за частни лица. И там има също резерв да се намалят парите, които дава държавата. Дарителските кампании, въпросът с това дали трябва да плащат на SMS-те данък добавена стойност. Мисля, че това не е оправдано, не е оправдано ти да даряваш и държавата всъщност, която. . .
Водеща:
Да прибира данък.
Ст. Константинов:
. . . така или иначе поради някаква причина не е могла да осъществи това лечение тук, да прибира и печалба, данък да прибира от това нещо.
Водеща:
Това са изключително важни неща, които казвате – разговорите с посланиците за преференциални цени в държавите, където предимно се лекуват наши деца, и данъците от SMS-и. Кога ще започнете разговорите по тази тема?
Ст. Константинов:
Аз очаквам. . . разбрали сме се от обществения съвет, тъй като те знаят към кои болници най-често отиват нашите пациенти, да ми дадат списък за няколко държави, където. . . Ясно е, че ние няма да можем да гарантираме във всяка една европейска държава, която и да е болница, но има елитни болници в Европа и искам техния списък, и тогава ще започна разговори. Аз мисля, че ще откликнат нашите европейски партньори в едно такова начинание, защото то ще е много благородно.
Водеща:
Много ви благодаря за този отговор. . .
Ст. Константинов:
Работи се вече по въпроса.
Водеща:
. . .много важен. Да, сега минаваме към другата важна тема, с която ви обявих и уплашихме зрителите, които са запалили цигара, че обявявате война на тютюневия дим.
Водеща:
Сигурно е тежка битката между пушачи и непушачи за това кой е прав, но едва ли някой може да спори за това, че докато една жена е бременна, не трябва да пуши.
Ст. Константинов:
Аз не водя битка с пушачите, аз искам да им помогна. Това е принципно. Второто нещо, което да кажа, винаги собствениците на такива заведения са притеснени от оборота. Всъщност, ако . . . никой от тях не иска да се пуши, честно да си кажем сами. . . в разговори, това е. . . те сами знаят, че е вредно, но са притеснени от оборота.
Водеща:
Така е.
Ст. Константинов:
Сега, аз поради служебните си задължения често трябва да пътувам в чужбина и като седна някъде в ресторант, едно от простичките неща, които правя, питам - я сега кажете, като е в държава, където е забранено пушенето, как ви се отрази на бизнеса. Например последния път бях в Полша, защото сега те поеха председателството на евросъюза, и попитах собственика на голям ресторант какво се случи. И казаха - имаше един период около месец, месец и половина, когато имаше стъписване, сега хората си идват, няма абсолютно никакво намаление, седят си тук, който желае излезе отвън и си запали цигара. Защото иначе виждате как се нарушава солидарно, защото това са вероятно добри познати, които са седнали. . . и сега ти не можеш да кажеш - не, не, изпуши си цигарата тук, аз ще седя в другата част. И винаги пушачът някак си, така, надделява в цялата работа. Да не говорим, че един известен водещ журналист в медия ми разправя как в ресторант, който те са посещавали, се оказало, че зоната за пушачи е вътре, а терасата била обособена като зона за непушачи. Ето ви всички тези вратички, виждате до какво се получава. Тоест ние тук война нямаме. Искаме да помогнем на хората. Пушенето убива, пушенето води до увеличаване на неработоспособността, намаляване на продължителността на живота. Всички тези фактори, които се отразяват и на икономиката. Тоест това е нещо вредно. Ние спонсорираме производството на тютюн, хората го купуват, плащат данъци, губят си парите, вместо да купят нещо по-смислено, и накрая започваме и да ги лекуваме. Абсолютно безумие от медицинска и от икономическа гледна точка.
Водеща:
И как ще научите сега майките в "Шейново" да не пушат, докато са бременни?
Ст. Константинов:
Ще им представя най-голямото проучване за момента за влиянието на пушенето върху бременността. Проучване върху 50 хиляди бременни, което излезе съвсем скоро, преди една седмица. Ще им го занеса в оригинал и ще им цитирам резултатите от него.
Водеща:
Да не ги стреснете много жените, те са. . .
Ст. Константинов:
Напротив, то е много окуражаващо, защото казва, че жената, дори да е пушила, ако спре в началото на бременността, ефектът върху бебето е както при жена, която никога не е пушила. Така че бременността е един чудесен момент да се спре пушенето и след това да не се продължава. Ето това е момент, който те трябва да го използват. Аз винаги гледам позитивното във всяко действие.
Водеща:
Да завършим с още нещо, надявам се позитивно, защото тази седмица съобщих новината, че получихте едни пари, близо 10 милиона лева, за електронното направление, за информационната система, нали така.
Ст. Константинов:
Да.
Водеща:
Разкажете ни какво ще правите и в какви срокове.
Ст. Константинов:
Срокът е 27 месеца. Десет милиона са за програма за осъществяване на интегрирана информационна система на здравеопазването. Накратко казано, това е система, която трябва да свърже множеството системи, които съществуват сега – от компютъра и базата данни на отделните участници, базата данни на болниците, на Националната здравноосигурителна каса, НОИ, НАП, ЕГН-то, ГРАО, там, където се съдържат личните данни на хората, за да може да знаем в реално време колко хора ползват здравни услуги, и това ще е една платформа, на която вече ще се гради пациентското досие, електронната рецепта, електронният болничен, електронното направление.
Водеща:
Двайсет процента съкращаване на разходите се очакват от това да произтекат.
Ст. Константинов:
В различните държави има различни данни. Аз мога да ви кажа, че само ако имаме електронен болничен лист, съм сигурен, че за държавата ползите ще бъдат огромни. Ние сме първенци по ползването на болнични листа, които не съм убеден, че винаги, винаги са резултат на реална заболеваемост.
Водеща:
Сигурно сте прав. То, нали, в интерес на истината и броят на здравноосигурените. . . т.е. тези, които не се осигуряват здравно, като че ли трудно може да бъде установен, разбирам. Кои от тях са в чужбина и не ползват здравни услуги, кои са тук и ги ползват нелегално, така да се каже.
Ст. Константинов:
Мисля, че трябват мерки към хората, които е доказано и за които се докаже, че ползват здравни услуги, а всъщност се водят неосигурени. Мисля, че там трябва да се затегнат сериозно нещата и точно по тази тема работим и се надявам след лятната почивка на Народното събрание да внесем няколко закона, които да придвижат реформата напред, включително и този аспект с неплащащите здравни осигуровки. Има много добър пример, има добър пример в Унгария по тази тема. Така че трябва да приложим някои от механизмите, които са показали, че действат.
Водеща:
Ще говорим специално по тази тема, поне за мен тя е много интересна. Благодаря ви за това, че бяхте гост в предаването.
Ст. Константинов:
И аз благодаря.