24 януари 2012, "Денят започва"
Водеща Жени Марчева: Сега добро утро казвам на министъра на здравеопазването д-р Стефан Константинов: Здравейте.
Стефан Константинов: Добро утро.
Водеща: Нямате нищо общо с тази история, но като човек ви питам, защото изгледахте всичко, чухте реакцията на хората.
Ст. Константинов: Вижте, след всичко, което се случи там, ясно е, че трябва
правосъдие, правосъдието да е честно. Ако правосъдието не излезе с много ясни решения, даже рискуваме да предизвикаме поредния герой негативен, който хората да кажат - в нашата държава нищо не се случва. Но аз вярвам в българското правосъдие. Мисля, че това, което вчера е имало, е правилна стъпка. Оттам насетне има процес... ред на действие и се надявам по този начин такива герои да не ни занимават. Аз го слушам 15 минути за нещо, което е на всички ясно какво се е случило. Съжалявам, ама ми се струва, че просто такива хора и такива постъпки трябва да бъдат осъждани и да не ни занимават. От сутрин до вечер, като гледам и новините - те са почти като криминална хроника, не на вашата телевизия, на повечето. А след тези действия трябва да има съответни наказания за извършителите. Все се оказва, че всички са невинни, засегнати са им правата, това ме притеснява.
Водеща: Е, тук вече, поне на първа инстанция, има ефективна присъда - три години и 6 месеца. Ще видим вече нагоре в йерархията на съдебната система...
Ст. Константинов: Съдът е независима институция, той ще се произнесе.
Водеща: Така е. Сега честно, думата честно употребихте, честно ли е депутатите да ви бламират от мнозинството за всяко важно нещо, което предложите като законопроект или като промени в законопроекти? Имам предвид петъчната случка и това, че законът за лечебните заведения и промените в него не мина през здравна комисия.
Ст. Константинов: А, вижте, нека да се разберем нещо. Първо, не ме е бламирало мнозинството. Всички народни представители от ГЕРБ подкрепиха. Аз обаче от тази случка си изваждам един друг извод. Цяла година опозицията ми задава в петък въпроса какво правим с общинските болници, закрива се общинското здравеопазване, унищожавате провинцията. И когато ние предлагаме закон, с който всъщност искаме да съхраним една добра национална здравна мрежа, да има възможност министерството да прави здравна политика, тогава от опозицията точно гласуваха против или въздържали се. Мисля, че това е несериозно отношение на самите тях. Така че аз съм, как да кажа, разочарован от оведението на здравната комисия, като подчертавам обаче, че всички, които бяха представители там на ГЕРБ, подкрепиха закона. Не става въпрос за подобно вътрешно бламиране. И ще използвам пак тука случая да кажа две неща, да ги повторя, които се тиражират и които не са истина - че чрез здравната карта, която е част от този закон за лечебните заведения, ние искаме да закриваме болници. Такова нещо на никого не може да му хрумне на акъла. В смисъл абсолютно безумно е аз да кажа, че ще направим здравна карта септември и януари месец на базата на това ние ще закрием 5, 10 или 20, или 100 болници. Не ни е такава целта. Целта ни е да поощрим там където има недостиг на болнична помощ в периферията, ако искат частни инвестиции, ако искат общини. А там където имаме свръхпредлагане, примерно в София, да кажем - стигнали сме някакво ниво, чакайте малко да регулираме процесите. Защото в противен случай парите се пренасочват точно там, където има много болници. Там се индуцира търсенето, а хора от периферията остават без медицинско обслужване. Ето това са принципни неща в здравната карта и аз очаквах най-малкото от всички хора, които ми задаваха в петъчния контрол въпроси - ама какво правите, каква е ролята на държавата, къде е държавата - да подкрепят този законопроект. От 1999 година го има този текст за здравна карта, национална здравна карта, от 1999 година и е записано, че чрез нея министерството прави здравната политика в областта на болничното обслужване. Нищо такова не се е случвало никога, просто защото няма инструменти.
Водеща: Така. Сега, тези промени в закона се препънаха на ниво парламентарна здравна комисия. Това не означава обаче, че те няма да бъдат подложени на гласуване в пленарна зала. Не може да нямате вътрешна информация ще минат ли тези промени, ще получат ли парламентарно мнозинство или няма да получат.
Ст. Константинов: Аз се надявам. Всъщност, вижте, министерството работи по много неща. Предлага различни варианти, предлага законопроекти. Ако не минат по някакъв начин, хората, които гласуват срещу тях, просто трябва да кажат каква е алтернативата. Алтернативата е оставяме сегашното положение и казваме: здравеопазването ни е добро, или поне да излязат с алтернатива какво се случва. И аз говоря какво се случва 2013 г., 2014 г., защото аз мога да кажа как би било добре подредено здравеопазването за 5-6 години. Ние може да направим сега здравната карта, 2014 г. може да мислим за започване на допълнителни фондове, които да дадем възможност на хората да избират къде да се осигуряват, и в примерно един период от 5 години, ако върви процесът добре, да имаме една равнопоставеност между Национална здравна каса държавна и още два или максимум три частни фонда. Но това са едни такива дълги процеси, докато ние сега днес имаме в момента конкретен проблем. Отварянето на една нова болница, където имаме свръхпредлагане на нови болници, освен че гълта много ресурс, води до нещо друго. На нас са ни малко медицинските специалисти. Биват примамвани от едно лечебно заведение, друго остава без, на новото лечебно заведение собственикът му е решил, че ще развива точно определена дейност, която няма никакви гаранции, че е от необходимост за обществото.
Водеща: Г-н министър, ще ви прочета част от позицията на Центъра за защита правата в здравеопазването. Тя е от 19 януари. Това е датата, на която беше въпросното заседание на комисията. Знам, че няма да се съгласите с него, но ще ви помоля да коментирате смисъла му. "Отрицателното гласуване днес, разбирайте 19 януари, по ключов законопроект на правителството е ясен знак, че министър Константинов не се ползва с доверието на Парламентарната комисия по здравеопазване. Известна е отдавна откритата конфронтация на министъра с ръководствата на Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Всичко това означава, че Константинов подобно на предшествениците си Нанев и Борисова вече се намира в пълна изолация, което прави невъзможно провеждането на каквато и да реформа в сектора."
Ст. Константинов: На темата питайте парламентарната група, ако това е толкова интересно, или здравната комисия, депутатите от ГЕРБ.
Водеща: Не, питам ви чувствате ли се в изолация, чувствате ли се сам срещу управляващото мнозинство, колкото и парадоксално да звучи?
Ст. Константинов: Не, управляващото мнозинство, аз не се чувствам сам, защото голяма част от депутатите абсолютно подкрепят, даже ще ви кажа, че и от други парламентарни групи, само че така под сурдинка го правят поради чистата причина, че не е прието, не е прието, все още има едно такова противоборство, пък аз винаги си мисля, че е хубаво да се търсят национални теми. Що се отнася по въпроса дали се чувства човек самотен, вижте, на този пост винаги има някаква доза на самота. Особено когато искаш да промениш нещо, което е статукво, което така е закрепено. Подобни писания на Центъра за защита правата в здравеопазването не помагат общо взето на никого. Те всъщност не адресират истинските проблеми, но мисля, че достатъчно пъти сме имали възможност да се убеждаваме, че този център има ясна и политическа линия.
Водеща: Така е, но вие приехте лично това. Не беше това целта да го приемете, да го приемате лично.
Ст. Константинов: То беше, въпросът беше личен, нали, дали вие, нали, сте от едната страна и всички останали са от другата. Водеща: Така е, но ето, вие сам признавате, че да бъдеш министър на здравеопазването, поне вие такова е усещането ви, е самотно занимание. И тук сега въпросът е, ако това е самотно занимание, как ще успеете да прокарате толкова тежки и непопулярни реформи в системата на здравеопазването, ако вие сте сам, няма как да стане това.
Ст. Константинов: Не, не, в никой случай не съм сам. Вижте, аз, за да съм на този пост, значи зад мен седи правителството, премиерът, народни представители.
Водеща: Стои ли?
Ст. Константинов: Естествено, че стои. То, ако не стои, просто идва и ми казва - благодаря за това, което направи, и довиждане.
Водеща: Сега, друго щях да ви питам. В края на миналата година по време на правителствено заседание, заседание в Министерския съвет, от стенограмата, те нали стават публични след това, стана ясно, че премиерът ви пита защо като бюджетът на здравеопазването се вдига с 30 процента, болниците продължават да задлъжняват. Вие какво му отговорихте на този въпрос?
Ст. Константинов: Че всъщност болниците не продължават да задлъжняват. Тези, които са в системата на Министерство на здравеопазването. Даже за миналата година дълговете им бяха намалели с 40 милиона. Темата тогава беше за други болници, на други ведомства, към които аз нямам отношение.
Водеща: Така. Той ви посъветва тогава в същия разговор по време на заседанието да режете глави на болнични шефове, които не се справят. Ще го послушате ли?
Ст. Константинов: Абсолютно. Само че ето, вчера бях на едно място, където видях болничен директор, който се справя чудесно. Държавна болница, която беше постигнала цени на покупка на медицинска апаратура по-ниска дори от това, което го правят частни лечебни заведения. Което значи, че милее за народната пара. И там където, там където обаче я има... и веднага мога да ви кажа, ето, в болницата в Стара Загора беше сменен директорът преди няколко дни на МБАЛ "Киркович", болница, която е с големи задължения. И въобще град, в който и двете болници, така, имат сериозни задължения. Така че там ни предстоят сериозни... освен кадровата смяна, ни предстои и сериозна реформа. В смисъл тези болници трябва постепенно да се обединят и да си оптимизират харчовете.
Водеща: Сега, министър Константинов, директно ще ви попитам - ще отрежете ли главата на доц. Златица Петрова, шефката на медицинския одит?
Ст. Константинов: Аз директно ще ви отговаря, че в момента не мога да кажа такова нещо. Но доколкото темата стана интересна, в следващите дни ще има развитие по въпроса.
Водеща: Нищо не ми казвате.
Ст. Константинов: Точно това казах, че нищо няма да ви кажа.
Водеща: Защо не се опитате да разсеете, така и така се виждаме в ефир, ще се видим сигурно най-рано след месец... Супер напрежение се създава около проверката на Агенция "Медицински одит".
Ст. Константинов: Ами, може би тогава... Да, добре, ще го разсея и ще ви кажа как е хронологията на нещата.
Водеща: Слушам ви.
Ст. Константинов: Знаете, че преди Нова година беше назначена проверка на самата Агенция "Медицински одит".
Водеща: Така.
Ст. Константинов:Две структури я провериха - вътрешен одит на министерството и инспекторатът на министерството. Вътрешният одит излезе с определени заключения, които бяха връчени, малко по-късно излезе и на инспектората. Аз имах разговори с директора на дирекцията доц. Петрова. Тя каза - да, да, ние, по първата част на вътрешния одит, каза - ние, да, взимаме мерки, всичко това ще бъде отстранено. Обаче излезе и на инспектората още една порция с различни, различни нарушения, неща, които...
Водеща: Не казвате какви са тези нарушения. То това е важното.
Ст. Константинов: Ами, нарушенията са, значи, най-различни. Първо, забавяне на проверки. Следващото нещо, документи, които не са направени по надлежния ред и следователно лесно отпадат в съда. Следващото нещо беше документи, които са издавани на база на заповед, която обаче е напред във времето, което значи, че те и вероятно са писани по-късно. Сключвани договори, след като е извършена някаква дейност, а не първоначално договор, пък след това - възлага се дейността и да се каже експертно становище. Документи, където едно лице - с два съвсем различни подписа, което поставя под съмнение какво се е случвало. Раздаване на допълнително материално стимулиране не по установения ред. Някои, аз лично мога да кажа, че съм не особено доволен от отношението към сигнали, някои от тях са дошли от тази телевизия. Примерно Мария Чернева, имаше по БНТ един сигнал за случай - човек, който се представя...
Водеща: Човек, който се прави на гастроентеролог...
Ст. Константинов: Абсолютно, абсолютно една такава...
Водеща: ...д-р Камен...
Ст. Константинов: ...неадекватна реакция според мен на "Медицинския одит" беше направена. Така. И след като всичките тези неща станаха факт и беше запознат изпълнителният директор, съвсем необяснимо за мен започнаха едни писания от страна пък на "Медицинския одит" към...
Водеща: На г-жа Златица Петрова.
Ст. Константинов: Ами, да речем, от колектива към Народно събрание, към всевъзможни...
Водеща: Тоест нека да наричаме нещата с истинските им имена.
Ст. Константинов: Така. Значи, има подписи на...
Водеща: Въпросната доц. Петрова пише. До кого пише?
Ст. Константинов: Има подписи на, да речем, голяма част от колектива. Сега, при мен... Ясно е, че тази ситуация не може да се толерира. Не може, не може вътрешни неща, които ние си ги решаваме, по този начин да тръгват да се действа, което ми говори, че явно трябва да има промени в начина, по който се управлява, защото тази агенция е важна. Всъщност ние имаме сигнали от граждани, ние имаме сигнали от медицински лица, които трябва по някакъв начин да се, те трябва да се разследват. И хората, агенцията всъщност, която ги прави, трябва да е безукорна. Точно в това, което санкционира останалите, тя самата не трябва да бъде обвинявана.
Водеща: Само нещо уточняващо, след като станаха...
Ст. Константинов: И тъй като, и тъй като там работят много свестни хора, които си гледат съвестно работата, ясно е, че трябва да се види кой всъщност ги подстрекава да действат по този начин и кой не ги организира добре.
Водеща: Така. След като станаха ясни резултатите от тази проверка, бяхте така добър да изброите по-важните неща от тази проверка, викнахте ли на личен, професионален разговор доц. Златица Петрова?
Ст. Константинов: Да, имахме разговор. Обясних от какво съм недоволен, тя изложи своята теза.
Водеща: Тя какво ви каза, че не е съгласна със заключението?
Ст. Константинов: Да, нали, че било тенденциозно, че било така или иначе, както и да е. Това са, вижте, това са си вътрешни наши неща, но по закон аз винаги мога да освободя ръководен кадър, когато смятам, че може да се оптимизира работата.
Водеща: Господин министър, малко мъжество, ще освободите ли Златица Петрова?
Ст. Костантинов: Това не е въпрос на мъжество. Просто не съм взел това решение към 8.30 часа на днешна дата...
Водеща: Какво, притеснява ви, че тя пише до депутатите от здравната комисия и търси лоби, за да запази поста си.
Ст. Константинов: Не напротив, напротив. Това, това, подобно, подобно действие само показва, че не е начинът, по който... не е човекът, в смисъл с който трябва да работи там. В смисъл това не е, по този начин как си представяте, Народното събрание си има ясни законодателни цели. Ето, има закон за лечебните заведения, който стои, могат да го разгледат, а не да кадруват. Това е извън правомощията. На подобна агенция човек се назначава и се маха с решение на министъра, съгласувано с министър-председателя.
Водеща: Само преди малко чухте ли се какво казахте, че тя не е човекът, който трябва да стои на този пост?
Ст. Костантинов: Добре, де, но аз мисля, че такива решения най-малкото е важно да ги чуват хората, които са засегнати първо, а не да бъдат обявявани през медиите.
Водеща: Тук съм съгласна.
Ст. Константинов: Тук не става въпрос за мъжеството. Тук става въпрос за някаква етика, която трябва да бъде запазена.
Водеща: Тук съм съгласна, за това, че такива неща не се разбират от телевизионния екран, но се разбират...
Ст. Константинов: Нали, моите уважения към свободата на словото. Знам, че искате, аз ви казах честно какво ме притеснява в работата на агенцията по начина, по който е организирана. Казах в последните дни кое ми направи лошо впечатление, а то е, че се търсят всевъзможни начини не знам си какво да се постигне. Ясно е, че в министерството контролните му органи трябва да работят в пълен синхрон, за да могат и гражданите, и всички, работещи в здравеопазването, да са убедени, че се прави най-доброто.
Водеща: Така. И тъй като и децата разбраха, че доц. Петрова си отива, принципно какво искате да се промени в изпълнителната Агенция „Медицински одит", без значение кой е нейният началник?
Ст. Константинов: Това, което искам да се промени, е когато имаме особено обществено значими случаи, да имаме много ясни послания и решения. В смисъл - невинни, виновни, или когато не могат да ги определят, да кажат: не, тук не можем да се произнесем, трябва други органи, трябва това да се включи, онова. Общо взето оттам често докладите бяха много витиевати, неясни, дълги - 30 страници, ама 20 от тях или 25 - написани как е учредена болницата, какво се е случило, а по конкретния казус ей толкова малко написано. Аз това очаквам, и за подобни хора тотално...
Водеща: А вашето обяснение, защо така се е случило?
Ст. Константинов: Вижте, това е...
Водеща: Това мързел ли е, нехайство към работата...
Ст. Константинов: Вижте, сега да сме честни, това е неблагодарна работа. Всички, които работят в подобни структури, трябва да си дадем сметка, че те са подложени и на натиск, трябва да вземат решения, които са непопулярни. Така че работата им е доста неблагодарна и аз го отдавам примерно на начина на организация.
Водеща: Начинът на организация, добре. Хайде за тютюнопушенето да кажем няколко думи, защото това е със сигурност ваша кауза, която ще отстоявате, а целта е, идеята е от 1 юни да бъде въведена тотална забрана за тютюнопушене...
Ст. Костантинов: На закрити обществени места.
Водеща: На закрити обществени места. Точно така. Но ето един депутат от ГЕРБ, Емил Димитров се нарича той, човекът се обяви открито против въвеждането на такава забрана. Вярно, една птичка пролет не прави, обаче дали това пък не е началото на съпротивата отново от парламента срещу подобна забрана?
Ст. Константинов: Ние сме демократична парламентарна република и естествено е, няма нищо по-естествено народните представители да изразяват освен своите мнения открито, да изразяват и на определени среди становищата. Така че аз знам позицията на г-н Димитров. Говорили сме много пъти. Той знае моята позиция. Позицията на здравния министър е да подобрява здравето на нацията с всички възможни средства. Забраната на пушене на закрити обществени места е много мощно средство, което е доказано, и научни статии, и публикации, и въобще с цялата статистика, която е за последните 30 години, че помага за здравето на нацията. Аз бих казал, че има дори икономически е фект, защото винаги се е изтъквало, нали, сега ще забраним и еди-какво си ще се случи. Всъщност парите, които се дават след това за лечение на хората, които пушат, парите, които се губят от временната им нетрудоспособност, от по-краткия им живот и повишената смъртност, надвишават многократно всички пари, които се получават от... примерно данъци и акцизи върху производството на цигари. И затова много, така, развити икономически държави не наблягат точно върху този бизнес и не стимулират пушенето, а точно обратното. Много са факторите и аз съм абсолютно...
Водеща: Доколкото...
Ст. Константинов: ...убеден в правотата си и се абсолютно надявам да ме подкрепят в Народното събрание и тук очаквам подкрепата не само дори от Политическа партия ГЕРБ, а от цялото Народно събрание, защото това ще бъде един много добър пример как национални каузи, теми, които са надпартийни, могат да съберат политици с различно виждане.
Водеща: Така. Сега, но разбирам, че няколко граждански организации настояват да се разшири тази забрана и върху откритите места, където по принцип би могло да има деца - спирките, спортните обекти. Ще подкрепите ли такова разширяване на забраната?
Ст. Константинов: Министерство на здравеопазването, ние сме реалисти, искаме да приемем това, което е възможно и което е адекватно. Крайностите, било то от страна на определени групи да казват - ама, това са си наши изконни права, ние искаме да си правим каквото искаме и следователно пуши ми се и искаме да пушим навсякъде, това са наши права, това е една крайност. Другата крайност е - дайте сега да забраним тотално, нали, да спрем производството на цигари, продажба и т.н. Не подкепяме подобни крайности. Аз ще държа на текста, който сме го внесли от Министерски съвет, и по начина, по който сме го внесли – закрити обществени места и естествено дворове на училища. Оттам насетне мисля, че с времето, когато еволюира съзнанието на хората, те сами, те сами ще разберат кое е хубаво и кое е лошо и дори без да им налагаме някакви подобни рестрикции, въпросът с пушенето ще бъде решен. Това го показва историята, това го показва практиката в други държави.
Водеща: Сега, г-н министър, на финала, но не защото това е на финала по значение, искам да ви питам за 13-годишния Петър Иванов и 12-годишната Назиф Юмер, тези деца, които си отидоха преди десетина дни от едно много, много рядко заболяване. Чуха се упреци, че държавата е отказала лечение за това рядко заболяване. Така ли е?
Ст. Константинов: Не е така. Това рядко заболяване всъщност е нелечимо. То е генетично и за момента съвременната медицина за съжаление не разполага със средства, с което страдащите от него да се излекуват. Има медикамент от няколко години, който подобрява определени параметри на начина на живот, медикамент, който е много скъп, и вероятно поради тази причина в много малко страни от Европа той се заплаща. Българското законодателство изисква, за да заплаща, примерно касата да го заплаща това лечение, да има поне три страни в Европа, в което то да е безплатно и ние се реферираме по тяхната цена. За съжаление до края на миналата година имаше само две. Когато получихме в началото на януари от пациентска организация, че има и трета страна, моментално сме предприели действия и след като приключа разговора си тук, в студиото, имаме заседание на ръководството на Министерство на здравеопазването, на което ще разгледаме случая. Така че децата в момента, които страдат от това за съжаление много тежко...
Водеща: Колко са в България те?
Ст. Константинов: Те са четири.
Водеща: Четири.
Ст. Константинов: То е с различни подтипове, дори самото заболяване има подтипове, които на практика и това лекарство не им действа, а са малко по-различни. Така че днес ще бъде взето решение.
Водеща: Добре. Аз ви благодаря за този разговор и успех ви пожелавам, успешна 2012 година.
Ст. Константинов: Дай боже.