Програма "Хоризонт", "Нещо повече"
7 юли 2011 г.
Репортерка Мая Данчева: Добър ден сега казваме и на министъра на здравеопазването
Стефан Константинов.
Стефан Константинов: Добър ден.
Водеща Юлиана Стоянова: Здравейте, господин Константинов. Чухте може би въпроса.
Ст. Константинов: Ами, не. То беше по-скоро някаква констатация.
Водеща: Да, по-скоро беше теза.
Ст. Константинов: Не разбрах да има въпрос в това изказване. Вижте, знам проблема в Девин. Общините алармираха, но алармираше и също министерството. Казваше, че не може да се продължи по същия начин, по който вървим от 30 години. В крайна сметка тази болница е общинска, общината е собственик. Парите се получават от здравната каса. Около 2000 до максимум, не са стигали всъщност до 3000 души пациентите през нея. Явно, значи, това населено място има нужда от някакъв вид медицинска помощ, но не и в този обем, в който е било преди 20 или 30 години.
Репортерка: А защо не взехте по-рано мерки да подготвите алтернатива, министър Константинов?
Ст. Константинов: Не, напротив, взели сме много добри мерки. И точно във варианта финансиране от европейски средства беше включена и община Девин. Но община Девин. . . не искаме да правим. . .
Репортерка: Да
Водеща: Само че тя не е кандидатствала все още, да.
Репортерка:. . . не са готови, не не са готови с проекта.
Ст. Константинов: . . . нека, извинявам се, извинявам се. Мисля, че ще ни е много трудно, ако говорим трима души едновременно. Но никой не е пожелал да кандидатства, защото те искат точно в този обем, в този размер на. . . и на финансиране, и на да просъществуват. А имаше възможност, и все още има, да се направи медицински център с легла за възрастните хора – десетина или двайсет, и да работи като такова лечебно заведение. Какво прави държавата? Държавата между другото не е само болнична помощ. В това населено място има филиал на спешна помощ, два мобилни и един стационарен лекарски екип. Има общопрактикуващи лекари, които имат възможност да оказват, да дават и дежурства от тази година. Има един медицински център. Тоест това, което държавата може да го прави, го прави, но наистина не е наша болница и няма как ние директно да я финансираме.
Репортерка: Министър Константинов, истина е, че в последните две години и повече на болниците и на директорите им беше напомняно да правят планове, да си погасяват задълженията, както и да внимават с натрупването на нови. Какъв е вашият поглед върху положението в момента? Колко дължат болниците?
Ст. Константинов: В крайна сметка аз съм много доволен, защото от началото на тази година има намаление на просрочените задължения. От 57 милиона с шест са намалели на държавните лечебни заведения. От 32 милиона на 31, само с един, на общинските. Но, общо взето, тенденцията е със 7 милиона лева за началото на годината са намалели просрочените задължения, което за мен е добър показател, общо взето, имайки предвид, че не се намалява качеството на лечение в големите болници.
Водеща: Да, но ако тази тенденция доведе до 20 процента затваряне на общинските болници, нещо което прогнозира преди малко Иван Димитров, какво от тази тенденция, ако резултатът е този?
Ст. Константинов: Не ми е целта това нещо да се случи. Просто отчитаме, че харченето на публичните средства става по-рационално. Малко бих поставил под съмнение цитирането на проценти. Винаги се е казвало. . . в началото на годината се казва, че колко хора ще останат, ще умрат от инфаркти, какво ще се случи, въобще, ето сега даже преди слушах вашето предаване, говореше се колко аптеки ще затворят, ако се свържат с. . .
Водеща: Това също ще ви помоля да го коментирате, тъй като това е казус от днес.
Ст. Константинов: Това са, това са, общо взето, известни начини, като направи човек подобно изказване, да отстоява тезата си, заплащайки обществото. Аз на практика нямам информация. Признавам си, че общинските болници, доколкото държавата не е акционер в тях или собственик, не са длъжни да ни информират, но така или иначе от конкретна болница не сме получили съобщение, че тя е изправена пред фалит и нещо ще се случи. Така че не мога да коментирам 20-те процента. Но аз искам да апелирам, искам отговорност на самите общини. Знам, че е много престижно да кажат, че те имат болница, че задържат персонал, но трябва да гледат в бъдещето. Когато населението намалява, когато то се концентрира в големите градове, много по-разумно е овреме да вземат мерки, да се възползват от тези механизми на финансирането. Аз поемам ангажимента, стига да има такава болница, която да иска да се преструктурира, по най-бързия начин да се разглеждат и документи и да се оказва пълно съдействие от страна на държавата, а не непрекъснато да се казва - не, не, ние сме против, ние сме срещу, и накрая, както са си против и срещу, в крайна сметка сами се докарват до ситуацията, когато трябва да затворят вратите.
Репортерка: Министър Константинов, отлагате срока, в който общинските болници, с няколко дни, разбира се, ще могат да подадат своите проекти за европарите. Доста ми се струва, така, рисковано това, че все още не са си донесли документите, при положение че няколко пъти сте пренаписваха критериите. Мисля, че сме почти към края на срока да ги усвоим?
Ст. Константинов: Това е последното изключение, което правим, защото в противен случай, ако ние отлагаме непрекъснато, просто няма да можем да усвоим тези пари, което вече наистина ще бъде много неприятно за всички и не може да си позволим да поемем такъв риск. Но пак инициативата е в общинските съвети. Те трябва да знаят, виждат накъде им вървят болниците, виждат, че в такива населени места не може да се развива пълен обем дейност, трябва да видят какви хора имат, колко, какво е населението, на каква възраст, от какво боледува и ако трябва, да остане вътрешно отделение, ако трябва - неврологично отделение, и да е съобразено със самото население и заболеваемостта му. Няма как толкова много болници в България да просъществуват.
Репортерка: Чувате, че. . . така, чухме от д-р Димитров, че не са доволни директорите на останалите общински болници от начина, по който ще бъдат разпределени тези европари, за това, че беше определен един списък от 11 болници. Аз знам например, че в болницата в Провадия бяха отделили 60 хиляди лева, за да платят евентуално на фирма, която да им направи проекта, пък се оказват извън този списък. Нали, правили са си някакви планове по места.
Ст. Константинов: Това, което сме се стремили в министерството, е болниците, които получават пари, да бъдат равномерно разпределени из цялата територия. Няма как всички да останат. Всички бяха, които не са включени в проекта, всички бяха недоволни. Това не ме учудва. Но наистина имаше точно определена бройка лечебни заведения, които трябваше да попаднат, и сме се старали да бъдат сравнително равномерно разпределени като, ако в някои области е имало финансиране, да речем, за държавно лечебно заведение, да няма в същия град и за общинско, така че сме се старали горе-долу да покрием цялата страна в рамките все пак и на този ограничен ресурс. То и европейските средства не са безгранични.
Водеща: Да, и трябва освен всичко останало да бъдат и усвоявани.
Ст. Константинов: Ами, да и ще бъдат усвоявани, когато имаме съдействие от самите общини, когато има инициативност от тяхна страна. Сега.
Водеща: Д-р Константинов, аз ви слушам много внимателно и ми прави впечатление как наблягате на общинската отговорност, на отговорността на директорите, на това, което може да направи министерството. Това няма никакво значение за пациента.
Ст. Константинов: Това няма никакво значение, но има изключително значение за.
Водеща: Кой носи отговорността. . .
Ст. Константинов: . . . за разбиране кой носи отговорността и да се вземат правилните изводи. Защото, от една страна, не може непрекъснато да се говореше колко хубаво нещо е да има конкуренция, пазар и т.н. и в следващия момент да се казва - а къде е държавата. Тоест, когато ни изнася, ние казваме - не, държавата да не ни се меси, държавата няма право да ни преструктурира, държавата няма право да решава къде да бъдат закрити лечебните заведения. И в следващия момент, когато някое лечебно заведение стигне до фалит поради каквито и да е фактори, да казва - а, къде е държавата. Значи, държавата ще я търсим, когато трябва да се намерят парите и да се плати сметката, а когато трябва да се взимат решения, казваме - не, тук има равнопоставеност, има конкуренция. Аз тази логика, честно да ви кажа, не я разбирам.
Водеща: Ами, ако държавата е уредила всичко, никой не търси държавата. Това пък можем да го видим в доста развити общества.
Ст. Константинов: Въпросът е, въпросът е дали държавата, дали се разрешава на държавата да урежда всичко. Защото има държави, общества, където наистина оставят държавата да урежда много неща. Ние не сме избрали точно този модел, и то не сега, а преди, преди повече от десет години вече.
Водеща: Д-р Константинов, понеже вие казахте. . .
Ст. Константинов: Така че трябва да сме реалисти.
Водеща: Понеже казахте, че сте слушали и знаете за казуса с малките аптеки, не го коментирахте обаче.
Ст. Константинов: Не, ставаше въпрос, аз чух това, че, ако се свържат. . .
Водеща: Знам, че въпросът е към финансовото министерството, но в крайна сметка те казаха.
Ст. Константинов: Ако се свържат с касовите апарати, това щяло да доведе до затваряне на аптеки. Абсолютно странна логика. Много ми е интересно колко струва една интернет връзка, колко струва един касов апарат или някакъв модем устройство, по което се предава.
Водеща: Ами, то беше казано, 500 - 1000 лева.
Ст. Константинов: Ако една аптека. . .
Водеща: . . . струва един такъв апарат.
Ст. Константинов: Ако 500 лева обръща бизнеса на една аптека, мисля, че това е абсолютно несериозно.
Водеща: Не, всъщност големият проблем е дали. . . големият въпрос е дали проблемът, най-големият е в аптеките, а не във всички по веригата. И ако едни са принудени да декларират всичко, то защо това не важи за всички по веригата.
Ст. Константинов: Аз съм твърдо убеден, че трябва да важи за всички, и трябва навсякъде. . . Мисля, че това е бъдещето, просто е въпрос на време всички да бъдат включени. Конкретният въпрос наистина е изцяло в компетенцията на финансовото министерство. Аз мога да кажа личното си мнение, мнението на Министерството на здравеопазването, че подкрепям подобни инициативи. Бих искал хората да плащат много високи данъци. Защо? Защото това значи, че те ще имат много високи доходи. Защото от тези точно данъци след това ние плащаме за всички неща в медицината, за спешна помощ. Така че аз съм заинтересован хората да си плащат данъците. Това мога да. . .
Водеща: Да, да, тук всички сме съгласни с вас. Много ви благодаря. Министърът на здравеопазването Стефан Константинов в разговор на Мая Данчева.