Върни се горе

07.04.2011 г., Хоризонт, „12+3”

 

Водеща: В празничния календар 7 април е международен ден на здравето и професионален празник на работещите в здравеопазването. По този повод заедно с репортерката Мая Данчева поканихме министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов, за да поговорим за условията при които работят българските лекари и медицинските сестри, за заплащането им, за теча на кадрите и как всичко това, взето заедно се отразява върху качеството на здравеопазването у нас. Здравейте д-р Константинов.

Д-р Ст. Константинов: Здравейте. Добър ден и на Вашите слушатели.

Водеща: Честит празник и на Вас.

Д-р Ст. Константинов: Честит празник на всички мои колеги, на медицинските сестри, лаборантки, акушерки и на хората въобще, които се трудят в нашето здравеопазване.

Водеща: Министър Константинов, струва ми се важно за гилдията на работещите в здравеопазването да споменем, че все още у нас има лекари, които работят за по-малко от 500 лв. на месец и медицински сестри, които получават по 300-350 лв. Ето, днес сестрите от болницата във Видин например, протестират срещу ниските си заплати. Може ли да обещаете, че ще се работи в посока повишаване на възнагражденията?

Д-р Ст. Константинов:  За съжаление сте права. Много е малък делът на тези, които имат подобни възнаграждения, но те все още съществуват. Специално за болницата във Видин съм парафирал писмо до изпълнителния директор, с което искам основните заплати да бъдат повишени до нивото, каквито са в Колективния трудов договор. Това е направено преди няколко дни. Иначе министърът има много ограничени механизми, за да въздейства върху заплатите в определени лечебни заведения. Те имат значителна свобода и автономия, а пък финансирането се прави изцяло от здравната каса.

Водеща: Можем ли обаче да кажем на медиците, че въвеждането на диагностично-свързаните групи като начин на финансиране на болничната помощ, ще подобри финансовото състояние на болниците и те ще могат да оправят заплащането по някакъв начин?

Д-р Ст. Константинов: Абсолютно. И ще Ви кажа защо. Защото когато казваме, че лекарите получават малко, това не е съвсем точно или че медицинските специалисти получават малко. Има една значителна част от хората, които наистина получават малко, но има и други места, където изкривяванията са сериозни и се получават доста, значително дори бих казал над европейските суми, възнаграждения. Диагностично-свързаните групи правят така, че трудът да се обективизира и продуктивността на болниците също да се обективизира, т.е. всичко да е малко по-справедливо. Когато е по-справедливо, тогава и доходите ще бъдат по-справедливи. Аз не съм на мнение нито, че трябва да има уравнивиловка - всички да бъдат на щатове, както бяха преди, но не съм и на мнение, че определени лекари заслужават да имат 10, 20, 30 или 50 пъти по-големи заплати от други, просто защото по ред обстоятелства така са наложили цената на техния труд или пътеки, както е сега, да бъдат толкова високи.

Водеща: А защо се бави въвеждането на диагностично-свързаните групи?

Д-р Ст. Константинов:  Аз работя, но съпротивата е голяма.

Водеща: А откъде идва тази съпротива?

Д-р Ст. Константинов: Вероятно от кръгове, които са заинтересовани …

Водеща: Кои са тези кръгове? Моля Ви назовете ги, за да е ясно кой спъва въвеждането на диагностично-свързаните групи, ако това е по-справедливата система, както обяснихте преди малко.

Д-р Ст. Константинов: Моля Ви не ми задавайте този въпрос, защото е хубав празник. Да, тя е по-справедливата. Тя е системата, която е въвежда …

Водеща: Кой спъва тогава въвеждането на диагностично-свързаните групи? Нека да бъдем точни и ясни.

Д-р Ст. Константинов: Добре. Да кажем, че може би има неразбиране и страх от новостите.

Водеща: А кой се страхува от новостите?

Д-р Ст. Константинов: Хората, които не познават добре материята.

Водеща: А те на какви позиции са тези хора? Значи те имат влияние, за да спират въвеждането?

Д-р Ст. Константинов: На най-различни, но за да  могат да спират даден министър, вероятно трябва да са около неговите позиции.

Водеща: Около или над неговите позиции? Защото над Вашата позиция е вицепремиерът, над него е премиерът?

Д-р Ст. Константинов: Не, вицепремиерът си има достатъчно ангажименти , премиерът още повече, виждате в момента, така че не съм визирал тези длъжности в държавата. Но пак Ви казвам, нека да говорим за празнични теми поне днес.

Водеща: Няма как обаче да избягаме от проблемите, министър Константинов.

Д-р Ст. Константинов: Няма, да.

Водеща: Чувстват ли се, според Вас, достатъчно защитени лекарите днес? В последните месеци имаше доста случаи, в които пострада авторитетът на гилдията и това резонира върху всички. На връх професионалния си празник днес лекарите направиха някои предложения, като да има определение за лекарска грешка и система за регистриране на такива лекарски грешки. Вие какво мислите за това?

Д-р Ст. Константинов: Мисля че и към момента има достатъчно определения и се знае какво е грешка. Грешки има във всяка система. Също система за регистриранe. Никой не пречи всеки да регистрира каквото си иска. Аз лично на връх лекарския празник бих предпочел по-различният подход, т.е. вместо да говорим за лекарски грешки, да говорим за добрите лекари.

Водеща: Ние говорим за лекарските грешки, защото те, за съжаление, те могат  да бъдат със фатален изход.

Д-р Ст. Константинов: Те често са с фатален изход и естествено е, че трябва да има система и я има като тръгнете – контролните органи на министерството, самото министерство, изпълнителна агенция „Медицински одит”, регионални здравни инспекции, здравна каса, съсловни организации, има Етична комисия, която трябва да преценява дейността на лекаря, и най-накрая имаме съдебна власт. Всичко това са предпазни механизми на обществото. Те просто трябва да бъдат използвани. Не е нужно да измисляме нещо ново. Тези всички организации и структури, които цитирах, те просто трябва да работят. Мисля, че откакто съм министър, дадохме много ясен сигнал как работи министерството. Ако всички се включат в този процес, нещата ще бъдат много по-ясни.

Водеща: Министър Константинов, да очакваме ли големи реформи в спешната помощ, като например парамедици и фелдшери да се качат в линейки? Или частни структури да предлагат такива услуги? Пишете концепция …

Д-р Ст. Константинов: Знаете ли, че фелдшерите в момента не са слезли от линейките, на много места те са хората, които осъществяват тази дейност, а включването на парамедици изобщо аз не го виждам като някаква голяма реформа. Това е нещо, което го изисква живият живот, нещо което работи в най-добрите здравни системи в Европа, така че за мен това са неща, които са логични. А какво точно да очакваме  – нека да свърши работната група заседанията си, срокът наистина беше началото на април. Разбирам, че материята е сложна. От  1994 г. нищо не е променяно в спешната помощ, така че забавяне от няколко дена или седмици, мисля не е фатално.

Водеща: Един от ежедневниците прави кампания за избор на лекарите, в които вярваме. Вие на кой от колегите си вярвате най-много, д-р Константинов?

Д-р Ст. Константинов: Ето това е нещо много хубаво, това е положителното и това разбива мита, че всъщност медиите водят някаква целенасочена кампания срещу лекарите. Активно се включвам в тази инициатива с моята морална подкрепа. На кого ли вярвам? Аз по принцип вярвам на хората, в тяхната доброта . Хора, от които когато съм бил болен, съм получил помощ, разбира се, че им вярвам. Така че, всичко зависи от това какво сме видели, а ежедневно много хора се срещат с белите престилки и голямото количество хора всъщност излизат излекувани и с добри чувства. Така че има много, много добри лекари.

Водеща: Така е. А течът на кадри притеснява ли Ви? В притеснителни размери ли е течът на лекари и медицински сестри?

Д-р Ст. Константинов: Течът на кадри в някои специалности наистина сериозно ме притеснява.

Водеща: Има ли опасност да се оголят цели специалности?

Д-р Ст. Константинов: Да, има опасност. Такива професии се виждат, но пак казвам и тука трябва да бъдем точни, да не се преекспонира темата. Обикновено съм забелязал, че всъщност хора, които са доста добре устроени в България,  често повдигат този въпрос и бият тъпана, обаче не точно по мястото, където трябва да се случва. Да, притеснява ме. Притеснява ме липсата на анестезиолози, намаляващият им брой, на патоанатоми, на съдебни лекари, на детски лекари, на инфекционисти. Така че това ще бъдат местата, където ние трябва да се концентрираме в подготовката на кадри и в най-важното – в условията на работа на хората.

 

 

 

 

 

 

 

 

Сподели в: